БГ-Фантастика - Потребителски приноси [bg]

Българска фантастика и фентъзи 1899–2020

2021-10-25T13:08:33Z

Alexander: /* Външни връзки */

{{Инфокутия книга
| име = Българска фантастика и фентъзи 1899–2020
| произведение = справочник
| жанр = Библиография
| съдържа =
| автор =
| корица = Bg-scifi-and-fantasy.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = първо
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година = 2021
| издателство = „Квазар Груп”
| формат = 60х90/16
| брой-страници = 488
| тираж = 50 екземпляра
| ISBN = 978-619-7108-04-0
| баркод =
| съставител = Златко Петков, Григор Петров и Георги Недялков
| рецензент =
| предговор = Златко Петков, Григор Петров и [[Георги Недялков]]

| послеслов =
| преводач =
| художник-корица = [[Петър Станимиров]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат = Златко Петков
| печат = „Дайрект Сървисиз” – София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки = В т.нар. служебни страници заглавието на справочника се дава с едно малко допълнение: „Българска фантастика и фентъзи 1899–2020 г.”.
}}

Във въведението към този библиографски справочник неговите трима съставители казват:

„Настоящето издание описва всичките ни известни публикации на фантастични (или фентъзи) художествени произведения от български автори, публикувани на български език в печатни издания. Произведения в жанра на ужасите са включени само ако в тях има фантастичен елемент. Тъй като никой от съставителите не се нае да класифицира произведенията в поетична форма, сме включили само онези, които се самоопределят като фантастични – а доколко това отговаря на истината, всеки решава сам за себе си; както вече казахме, жанровата класификация е силно субективно действие“.

== Съдържание ==

* Въведение / 5

* Книги / 11

* Публикации в периодика / 335

* Индекс по автори / 466

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [https://citadelata.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d1%84%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d0%b7%d0%b8-1899-2020/ Българска фантастика и фентъзи 1899–2020] – ревю от [[Александър Драганов]].
* [[2021 г.]] – [https://www.goodreads.com/book/show/59115098-1899-2020 Отзиви в сайта Goodreads].

Георги Недялков

2021-10-25T05:21:34Z

Alexander:

Досега са излезли следните антологии, съставени от него: „Забравени страници“, „Несбъднати светове“, „Упълномощен да си спомни“, „Равноденствие“ и „С перо, четка и звезди“. Заедно със Златко Петков и Григор Петров участва като съставител на библиографския справочник „Българска фантастика и фентъзи 1899-2020".

Продължава неговият огромен труд по откриване, сканиране и качване на сайта на голяма част от жанровите разкази, публикувани в периодичния печат до 1990-те години. Всички те са достъпни на адреса: „[https://scifi.nickmch.info/ Фантастично читалище]“.

[[Файл:Gramota 2017-.jpg|рамка|дясно]]

== Публикации ==

* [[2009 г.]] - „[[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)|С името на Иван Ефремов]]“
** „[[На книжовна вълна]]“
* [[2010 г.]] - „[[Забравени страници (издател Георги Недялков, 2010)|Забравени страници]]“ - съставителство
** [[Предисловие (Забравени страници)|Предисловие]]
* [[2010 г.]] - „[[Непознатите Стругацки (Издателство Ернор, 2010)|Непознатите Стругацки]]“
** [[Едно предизвикано мнение]]
** [[Братя Стругацки в България]]
* [[2011 г.]] - „[[Несбъднати светове (издател Георги Недялков, 2011)|Несбъднати светове]]“ - съставителство
** [[Предисловие (Несбъднати светове, 2011)|Предисловие]]
* [[2012 г.]] - „[[Упълномощен да си спомни (издател Георги Недялков, 2012)|Упълномощен да си спомни]]“ - съставителство
** [[Предисловие (Упълномощен)|Предисловие]]
* [[2013 г.]] - „[[Равноденствие (издател Георги Недялков, 2013)|Равноденствие]]“ - съставителство
** [[Предисловие (Равноденствие)|Предисловие]]
* [[2016 г.]] - „[[С перо, четка и звезди (издател Георги Недялков, 2016)|С перо, четка и звезди]]“ - съставителство
** [[Предисловие (С перо, четка и звезди)|Предисловие]]
* [[2019 г.]] - [[Списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2019/19 бр.|2019 г., 19 бр.]]
** [["Фантастично читалище"]]
* [[2019 г.]] - „[[ (издател Георги Недялков, 2019)|Проект "Фантастично читалище"]]“ - библиографски справочник, съставителство

== За него ==

* [[2011 г.]] - ''„[[Колекция за милиони]]“'' - в [[Списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2011/13 бр.|2011 г., 13 бр.]]

Българска фантастика и фентъзи 1899–2020

2021-10-25T05:14:56Z

Alexander:

Българска фантастика и фентъзи 1899–2020

2021-10-24T14:46:39Z

Alexander:

{{Инфокутия книга
| име = Българска фантастика и фентъзи 1899–2020
| произведение = справочник
| жанр = Библиография
| съдържа =
| автор =
| корица = Bg-scifi-and-fantasy.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = първо
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = „Квазар Груп”
| формат = 60х90/16
| брой-страници = 488
| тираж = 50 екземпляра
| ISBN = 978-619-7108-04-0
| баркод =
| съставител = Златко Петков, Григор Петров и Георги Недялков
| рецензент =
| предговор = Златко Петков, Григор Петров и [[Георги Недялков]]

| послеслов =
| преводач =
| художник-корица = [[Петър Станимиров]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат = Златко Петков
| печат = „Дайрект Сървисиз” – София, 2021 г.
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки = В т.нар. служебни страници заглавието на справочника се дава с едно малко допълнение: „Българска фантастика и фентъзи 1899–2020 г.”.
}}

Във въведението към този библиографски справочник неговите трима съставители казват:

„Настоящето издание описва всичките ни известни публикации на фантастични (или фентъзи) художествени произведения от български автори, публикувани на български език в печатни издания. Произведения в жанра на ужасите са включени само ако в тях има фантастичен елемент. Тъй като никой от съставителите не се нае да класифицира произведенията в поетична форма, сме включили само онези, които се самоопределят като фантастични – а доколко това отговаря на истината, всеки решава сам за себе си; както вече казахме, жанровата класификация е силно субективно действие“.

== Съдържание ==

* Въведение / 5

* Книги / 11

* Публикации в периодика / 335

* Индекс по автори / 466

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [https://citadelata.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d1%84%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d0%b7%d0%b8-1899-2020/ Българска фантастика и фентъзи 1899–2020] – ревю от [[Александър Драганов]].

Българска фантастика и фентъзи 1899–2020

2021-10-24T05:51:44Z

Alexander:

{{Инфокутия книга
| име = Българска фантастика и фентъзи 1899–2020
| произведение = справочник
| жанр = Библиография
| съдържа =
| автор =
| корица = Bg-scifi-and-fantasy.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = първо
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство =
| формат = 60х90/16
| брой-страници = 488
| тираж = 50
| ISBN = 978-619-7108-04-0
| баркод =
| съставител = Златко Петков, Григор Петров и Георги Недялков
| рецензент =
| предговор = Златко Петков, Григор Петров и [[Георги Недялков]]

| послеслов =
| преводач =
| художник-корица = [[Петър Станимиров]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат = Златко Петков и „Квазар Груп”
| печат = „Дайрект Сървисиз” – София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки = Издателят на справочника не е съобщен, а в т.нар. служебни страници заглавието се дава с малко допълнение: „Българска фантастика и фентъзи 1899–2020 г.”.
}}

Във въведението към този библиографски справочник неговите трима съставители казват:

„Настоящето издание описва всичките ни известни публикации на фантастични (или фентъзи) художествени произведения от български автори, публикувани на български език в печатни издания. Произведения в жанра на ужасите са включени само ако в тях има фантастичен елемент. Тъй като никой от съставителите не се нае да класифицира произведенията в поетична форма, сме включили само онези, които се самоопределят като фантастични – а доколко това отговаря на истината, всеки решава сам за себе си; както вече казахме, жанровата класификация е силно субективно действие“.

== Съдържание ==

* Въведение / 5

* Книги / 11

* Публикации в периодика / 335

* Индекс по автори / 466

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [https://citadelata.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d1%84%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d0%b7%d0%b8-1899-2020/ Българска фантастика и фентъзи 1899–2020] – ревю от [[Александър Драганов]].

Българска фантастика и фентъзи 1899–2020

2021-10-24T05:41:41Z

Alexander:

{{Инфокутия книга
| име = Българска фантастика и фентъзи 1899–2020
| произведение = справочник
| жанр = Библиография
| съдържа =
| автор =
| корица = Bg-scifi-and-fantasy.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = първо
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство =
| формат = 60х90/16
| брой-страници = 488
| тираж = 50
| ISBN = 978-619-7108-04-0
| баркод =
| съставител = Златко Петков, Григор Петров и Георги Недялков
| рецензент =
| предговор = Златко Петков, Григор Петров и [[Георги Недялков]]

| послеслов =
| преводач =
| художник-корица = [[Петър Станимиров]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат = Златко Петков и „Квазар Груп”
| печат = „Дайрект Сървисиз” – София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки = Издателят на справочника не е написан, а в т.нар. служебни страници заглавието се дава с малко допълнение: „Българска фантастика и фентъзи 1899–2020 г.”.
}}

Във въведението към този библиографски справочник неговите трима съставители казват:

„Настоящето издание описва всичките ни известни публикации на фантастични (или фентъзи) художествени произведения от български автори, публикувани на български език в печатни издания. Произведения в жанра на ужасите са включени само ако в тях има фантастичен елемент. Тъй като никой от съставителите не се нае да класифицира произведенията в поетична форма, сме включили само онези, които се самоопределят като фантастични – а доколко това отговаря на истината, всеки решава сам за себе си; както вече казахме, жанровата класификация е силно субективно действие“.

== Съдържание ==

* Въведение / 5

* Книги / 11

* Публикации в периодика / 335

* Индекс по автори / 466

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [https://citadelata.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d1%84%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d0%b7%d0%b8-1899-2020/ Българска фантастика и фентъзи 1899–2020] – ревю от [[Александър Драганов]].

Българска фантастика и фентъзи 1899–2020

2021-10-24T05:39:25Z

Alexander:

{{Инфокутия книга
| име = Българска фантастика и фентъзи 1899–2020
| произведение = справочник
| жанр = Библиография
| съдържа =
| автор =
| корица = Bg-scifi-and-fantasy.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = първо
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство =
| формат = 60х90/16
| брой-страници = 488
| тираж = 50
| ISBN = 978-619-7108-04-0
| баркод =
| съставител = Златко Петков, Григор Петров и Георги Недялков
| рецензент =
| предговор = Златко Петков, Григор Петров и [[Георги Недялков]]

| послеслов =
| преводач =
| художник-корица = [[Петър Станимиров]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат = Златко Петков и „Квазар Груп”
| печат = „Дайрект Сървисиз” – София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки = Издателят на справочника не е написан, а в т.нар. служебни страници заглавието се дава с малко допълнение: „Българска фантастика и фентъзи 1899–2020 г.”.
}}

Ето какво казват във въведението на този библиографски справочник неговите трима съставители:

„Настоящето издание описва всичките ни известни публикации на фантастични (или фентъзи) художествени произведения от български автори, публикувани на български език в печатни издания. Произведения в жанра на ужасите са включени само ако в тях има фантастичен елемент. Тъй като никой от съставителите не се нае да класифицира произведенията в поетична форма, сме включили само онези, които се самоопределят като фантастични – а доколко това отговаря на истината, всеки решава сам за себе си; както вече казахме, жанровата класификация е силно субективно действие“.

== Съдържание ==

* Въведение / 5

* Книги / 11

* Публикации в периодика / 335

* Индекс по автори / 466

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [https://citadelata.com/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d1%84%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d0%b7%d0%b8-1899-2020/ Българска фантастика и фентъзи 1899–2020] – ревю от [[Александър Драганов]].

Българска фантастика и фентъзи 1899–2020

2021-10-23T07:03:23Z

Alexander: Нова страница: „| име = Българска фантастика и фентъзи 1899–2020 | произведение = справочник |...“

Петър Кърджилов

2021-10-15T07:44:41Z

Alexander: /* Външни връзки */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Петър Кърджилов
| име-оригинал =
| име-категории = Кърджилов, Петър
| ник =
| описание =
| портрет = Kardzhilov.jpg
| px = 200
| портрет-текст =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 24
| роден-месец = декември
| роден-година = 1950
| роден-град = Стара Загора
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| националност =
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним = Пит Къри
| жанр = научна фантастика, фентъзи
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = киновед, редактор, журналист, критик
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Петър Кърджилов''' e автор на [[научна фантастика]] и [[фентъзи]]. Използва и псевдонимите '''Пит Къри''' и '''Питър Ърл Грейхард'''.

== Биография ==

Роден е на [[24 декември]] [[1950 г.]] в гр. Стара Загора. Завършва Висшия институт за театрални изкуства „Кръстьо Сарафов" през 1980 г. със специалност киноведение и дълги години работи в Националната филмотека. Бил е завеждащ архива на Българската национална телевизия.

Работил е като заместник-главен редактор на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“. През [[1992 г.]] оглавява списанието „[[Списание Фантастични истории|Фантастични истории]]“. Участвал е също в дейността на списание „[[Списание Върколак|Върколак]]“. Секретар е на Сдружението на българските писатели фантасти.

Завършил е кинознание във ВИТИЗ.

== Приноси към фантастиката ==

Изявява се в областта на научната фантастика от 1980-те, и е популярен като ярък автор на хуманитарна („мека“) научна фантастика. В прозата му често се срещат литературни реминисценции и алюзии. Често използва приказни и митологични сюжети, които интерпретира в научнофантастичен контекст. Пише и хумористична фантастика (''„Звездни детективи“'') и фантастични произведения за деца (пак ''„Звездни детективи“'', ''„Пръстенът на магьосника“'').

== Награди и признания ==

* [[1988 г.]] – Трета награда в конкурс на в-к „Народна младеж“ за разказа ''„[[Седем дни без гравитация]]“''.
* [[1993 г.]] – Награда „[[Награда за фантастика Гравитон|Гравитон]]“ за писателско творчество.
* [[2020 г.]] – Министерството на културата отличава изследователя на българското кино Петър Кърджилов с грамота и почетен знак
„Златен век“ – огърлие.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Повести и новели ====

* [[1999 г.]] - ''„[[Загадъчното убийство на Гай Юлий Цезар]]“''
* [[1999 г.]] - ''„[[В света на безплътните]]“''
* [[1999 г.]] - ''„[[Откраднатата картина]]“''
* [[1999 г.]] - ''„[[Тринадесетте годеници на принца]]“''
* [[1999 г.]] - ''„[[В страната на приказките]]“''

==== Разкази ====

* [[1985 г.]] - ''„[[Детски длани]]“''
* [[1985 г.]] - ''„[[Дългото пътуване]]“''
* [[1985 г.]] - ''„[[Зрима доброта]]“''
* [[1985 г.]] - ''„[[На път за Итака]]“''
* [[1986 г.]] - ''„[[Великият инквизитор]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Вградената сянка на обичта]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Всеки има свой свят]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Къщата на залеза]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[За да пребиваваш между великите богове]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Орбитата на Сизиф]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Основание за смърт]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Човекът, който искаше да играе Хамлет]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Дюшеш в пространството]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Ехото на Вселената]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Камъкът]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Последният изпит]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Седем дни без гравитация]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[Домът на залязващото слънце]]“''
* [[1996 г.]] - ''„[[Ефектът на д-р Стриптийз]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Пещерата на желанията]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Вълшебните слова]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Джуджето на Дядо Коледа]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Жълто]]“''
* [[2001 г.]] - ''„[[Вавилонската кула на самотата]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[Сянката]]“''

==== Статии ====

* [[2008 г.]] - ''„[[Целулоидната Уелсиада]]“''
* [[2015 г.]] - ''„[[Странник в странна страна]]“''

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1987 г.]] - ''„[[Орбитата на Сизиф (Издателство Отечество, 1987)|Орбитата на Сизиф]]“'' (сборник научно-фантастични разкази и новели, [[Поредица Библиотека Фантастика (издателство Отечество)|поредица „Библиотека Фантастика“]]) - [[Издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Призрачен цикъл (Издателство Народна младеж, 1989)|Призрачен цикъл]]“'' (разкази и новели, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|библиотека „Приключения и научна фантастика“]]), №133 - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1996 г.]] - ''„Не обиждайте мафията“'' (хумористични разкази)
* [[1996 г.]] - ''„Пръстенът на магьосника“'' (вълшебни приказки)
* [[1999 г.]] - ''„[[Звездни детективи (Издателство Аргус, 1999)|Звездни детективи]]“'' (новели, [[Поредица Нова българска фантастика|поредица „Нова българска фантастика“]]) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2005 г.]] - ''„[[Основание за смърт (Издателство Аргус, 2005)|Основание за смърт]]“'' ([[Поредица Нова българска фантастика|поредица „Нова българска фантастика“]]) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2012 г.]] - ''„[[Старогръцки митове и легенди, том І (Издателство Изток-Запад, 2012)|Старогръцки митове и легенди, том І]]“'' - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1985 г.]] - ''„[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“'' (сборник за научна фантастика и прогностика) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
** ''„[[Детски длани]]“'' (разказ)
** ''„[[Дългото пътуване]]“'' (разказ)
* [[1986 г.]] - ''„[[Фантастика-2 (Издателство Народна младеж, 1986)|Фантастика-2]]“'' (сборник за научна фантастика и прогностика) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
** ''„[[Великият инквизитор]]“'' (разказ)
* [[1996 г.]] - ''„[[Други светове (Издателство Офир, 1996)|Други светове]]“'' (сборник, [[Поредица Библиотека Фантастика (издателство Офир)|библиотека „Фантастика“]] No. 10) - [[Издателство Офир|издателство „Офир“]]
** ''„[[Ефектът на д-р Стриптийз]]“'' (разказ)
* [[2000 г.]] - ''„[[Чудни хоризонти (Издателство Аргус, 2000)|Чудни хоризонти]]“'' (антология, [[Поредица Нова българска фантастика|поредица „Нова българска фантастика“]] No. 5) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
** ''„[[Вълшебните слова]]“'' (разказ)
* [[2003 г.]] - ''„[[Мними хоризонти (Издателство Аргус, 2003)|Мними хоризонти]]“'' (антология, [[Поредица Нова българска фантастика|поредица „Нова българска фантастика“]] No. 14) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
** ''„[[Жълто]]“'' (разказ)
* [[2008 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2007 (Издателство ЕГИ, 2008)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2007]]“'' (годишник) - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** ''„[[Целулоидната Уелсиада]]“'' (статия)
* [[2013 г.]] - „[[За спасяването на света (Фондация Човешката библиотека, Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, Списание Тера фантастика, 2013)|За спасяването на света]]“
** ''„[[Основание за смърт]]“''
** ''„[[Жълто]]“''
* [[2015 г.]] - „[[Алманах ФантАstika/2013-14]]“
** ''„[[Странник в странна страна]]“''
* [[2017 г.]] - В сб. [[Алманах ФантАstika/2016]]
** ''„[[Целулоидната Уелсиада]]“''
* [[2020 г.]] - „[[Алманах ФантАstika/2019-20]]“
** ''„[[Продължителят на „ФЕП“]]“''

===== Публикации в периодика =====

* [[1983 г.]] - [[Вестник Орбита|в-к „Орбита“]], [[Вестник Орбита/1983/28 бр.|1983 г., 28 бр.]]
** ''„[[Империята отвръща на удара]]“'' (статия за научнофантастичния филм)
* [[1985 г.]] - [[Вестник Орбита|в-к „Орбита“]], [[Вестник Орбита/1985/841 бр.|1985 г., 841 бр.]]
** ''„[[Зрима доброта]]“'' (разказ)
* [[1985 г.]] - [[Вестник Студентска трибуна|в-к „Студентска трибуна“]], [[Вестник Студентска трибуна/1985/20 бр.|1985 г., 20 бр.]]
** ''„[[На път за Итака]]“'' (разказ)
* [[1988 г.]] - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]
** ''„[[Пътуване през невъзможното]]“'' (статия за научнофантастичното кино)
* [[1988 г.]] - [[Списание Тракия|списание „Тракия“]], [[Списание Тракия/1988/5 бр.|1988 г., 5 бр.]]
** ''„[[Последният изпит]]“'' (разказ)
* [[1988 г.]] - [[Вестник Орбита|в-к „Орбита“]], [[Вестник Орбита/1988/991 бр.|1988 г., 991 бр.]]
** ''„[[Дюшеш в пространството]]“'' (разказ)
* [[1988 г.]] - [[Вестник Орбита|в-к „Орбита“]], [[Вестник Орбита/1988/1008 бр.|1988 г., 1008 бр.]]
** ''„[[Ехото на Вселената]]“'' (разказ)
* [[1989 г.]] - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1989/5 бр.|бр. 5/89]]
** ''„[[Лунно шоу на Майкъл Джексън]]“'' (статия за филма ''„Лунен пешеходец“'')
* [[1997 г.]] - [[Списание Върколак/1997/1 бр.|сп.„Върколак“, бр. 1/97]]
** ''„[[Вълшебните слова]]“'' (разказ)
* [[1997 г.]] - [[Списание Върколак/1997/2 бр.|сп.„Върколак“, бр. 2/97]]
** ''„[[Пещерата на желанията]]“'' (разказ)
* [[1997 г.]] - [[Списание Върколак/1997/4 бр.|сп.„Върколак“, бр. 4/97]]
** ''„[[Джуджето на Дядо Коледа]]“'' (разказ)
* [[1997 г.]] - [[Списание Пламък|сп.„Пламък“, бр. 7-8/97]]
** ''„[[Жълто]]“'' (разказ)
* [[2001 г.]] - [[Списание Зона F|списание „Зона F“]], [[Списание Зона F/2001/9 бр.|9 бр.]]
** ''„[[Вавилонската кула на самотата]]“'' (разказ)
* [[2004 г.]] - [[Списание Вселена, наука и техника|Сп. „Вселена, наука и техника“]], [[Списание Вселена, наука и техника/2004/10 бр.|бр. 10]]
** ''„[[Сянката]]“'' (разказ)

=== На руски език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1989 г.]] - ''„[[Призрачный цикл (Издателство София прес, 1989)|Призрачный цикл]]“'' (сборник) - [[Издателство София прес|издателство „София прес“]], на руски език.

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1987 г.]] - ''„[[Научная фантастика (Издателство София прес, 1987)|Научная фантастика]]“'' (антология) - [[Издателство София прес|издателство „София прес“]], на руски език
** ''Зримая человечность''„ (“''[[Зрима доброта]]"'') (разказ) (превод Т. Митев)
* [[1988 г.]] - ''„[[Детские ладошки (Издателство София-прес, 1988)|Детские ладошки]]“'' (антология) - [[Издателство София прес|издателство „София прес“]], на руски език
** ''„Детские ладошки“'' (''„[[Детски длани]]“'') (разказ) (превод И. Крыжановский)
* [[1988 г.]] - ''„[https://fantlab.ru/edition29682 На суше и на море (1988 г.)]“'' (алманах) - [[Издателство Мысль|издателство „Мысль“]], на руски език
** ''„Камень“'' (''„[[Камъкът]]“'') (разказ)
* [[1989 г.]] - ''„[[Игра теней (Издателство София прес, 1989)|Игра теней]]“'' (сборник) - [[Издателство София прес|издателство „София прес“]], на руски език
** ''„Дом заходящего солнца“'' (''„[[Домът на залязващото слънце]]“'') (разказ)
* [[1990 г.]] - ''„[[Белая бездна (Издателство Свят, 1990)|Белая бездна]]“'' (антология) - [[Издателство Свят|издателство „Свят“]], на руски език
** ''„Детские ладошки“'' (''„[[Детски длани]]“'') (разказ)
* [[2018 г.]] - В сб. „[[Электрические слезы (Издательство Фантпросвет, 2018)|Электрические слезы]]“ - Издательство Фантпросвет
** Зримая человечность

=== На немски език ===

* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Peter Kyrdshilow: „Der Mann, der Hamlet spielen wollte“ (Петър Кърджилов: [[Човекът, който искаше да играе Хамлет]]). Превод: Sybille Pommerenke-Jeske

=== На унгарски език ===

* 1988 г. - В сб. ''„[[Téren és időn túl... (Издателство World SF Magyar Tagozata, 1988)|Téren és időn túl...]]“'' - '''Издателство World SF Magyar Tagozata'''
** Petar Kardzsilov. Az utolsó Hamlet (разказ, превод É. Botos) („[[Човекът, който искаше да играе Хамлет]]“)

== Външни връзки ==

* [[2013 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45184&rb_v=viewtopic#p45184 Българският фантаст има още шансове] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Петър Кърджилов.
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47805&rb_v=viewtopic#p47805 Трябва да се мечтае!] – интервю на [[Адриан Лазаровски]] с Петър Кърджилов.
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48088&rb_v=viewtopic#p48088 Пламъкът на дарбата] – рецензия от Адриан Лазаровски.

== Източници ==

* {{От БФ}}

[[Категория:Критици|Кърджилов, Петър]]
[[Категория:Издатели|Кърджилов, Петър]]
[[Категория:Журналисти|Кърджилов, Петър]]
[[Категория:Редактори|Кърджилов, Петър]]
[[Категория:Носители на награда Гравитон|Кърджилов, Петър]]

Ерик Симон

2021-10-08T05:43:19Z

Alexander: /* Външни връзки */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ерик Симон
| име-оригинал = Erik Simon
| име-категории =
| ник =
| описание =
| портрет = Erik Simon.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = мъж
| професия = писател, редактор, преводач
| националност = германец
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес = Дрезден
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година = 1950
| роден-град = Дрезден
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}

Ерик Симон (Erik Simon) е немски писател фантаст, съставител на НФ антологии, поет, библиограф, редактор и преводач от английски, български, полски и руски език. Родил се е в Дрезден, учи за електромонтьор, физик, кара курсове за преводач. Активист на клуба „Станислав Лем“ (Stanisław-Lem-Klub), за който прави първите си преводи и написва първите си разкази. През 1977 в съавторство с Райнхард Хайнрих издава сборника „Първи пътешествия във времето“.

Има изключително големи заслуги към популяризирането на българската фантастика в Германия. Освен двата сборника с наши автори, е включвал българи в редактираните от него 7 антологии '''Lichtjahr''' (1980-89 г.).

Има издадени том сатирични стихотворения, а съвместно с Олаф Шпител прави обширен справочник за фантастиката на ГДР. През 2002 г. става съавтор на най-голямата (повече от 1000 стр.) пълна библиография на излязлата в ГДР фантастика.

След 1991 г., когато издателство „Das Neue Berlin“ прекратява издаването на НФ, Ерик Симон се отдава на професионален превод и редактиране на преводи. Превежда от славянски езици, от английски и холандски. Превел е почти целия романен цикъл на Сапковски, редактирал е 9 романа на Лукяненко.

Съставител е на специалните антологии на българската фантастика:

* [[1978 г.]] - '''„[[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[1989 г.]] - '''„[[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)|Kontakte mit dem Unbekannten]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[2018 г.]] - '''„[[Sternmetall (Vеrlag Torsten Low, 2018)‎‎|Sternmetall - Bulgarische Phantastik]]“''' - Vеrlag Tornsten Low (съставена е съвместно с [[Юрий Илков]])

* [[2018 г.]] - Инциатор и съ-съставител на българското участие във фензинa [[Списание NEUER STERN|NEUER STERN]]

* [[2021 г.]] - „[[Kontakt mit Übermorgen - bulgarishe science-fiction‎]]“ - Vеrlag Torsten Low (съставена е съвместно с [[Юрий Илков]])

== Публикации на български език ==

=== Отделни издания ===

* [[1986 г.]] - '''„Чужди звезди“''' (сборник разкази) - Ерик Симон, № 78 от [[Поредица Библиотека Галактика]]
Разкази / Съставител: Светослав Славчев; Превод от немски Дорина Йосифова; Художник Текла Алексиева. – Варна: [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], 1986. – 176 с.
** [[Светослав Славчев]]. [[С иронията на невероятното]] (предговор) – с. 5-8
** '''Чужди:'''
[[Файл:Чужди звезди.jpg|рамка|дясно]]
*** „Тази планета е обитаема“ – с. 9-20
*** „Паякът“ – с. 21-31
*** „Какво трябва да знаем за планетата Икар“ – с. 32-37
*** „Колекционерът“ – с. 38-47
*** „Нощем на чуждата планета на двадесет парсека от Дзира“ – с. 48-53
*** „Черното огледало“ – с. 54-63
*** „Наблюдателят“ – с. 64-78
*** „Последният“ – с. 79-82
*** „Е“ (Е) – с. 83-86
*** „W“ (в) – с. 87-89
*** „Марсианци, разбира се, няма“ – с. 90-95
** '''Звезди:'''
*** „Разговори по пътя“ – с. 96-117
*** „Диорама“ – с. 118-128
*** „Кливиа Неман“ – с. 129-133
*** „Звездите“ – с. 134-147
*** „Пратеникът“ – с. 148-174
[https://chitanka.info/book/265-chuzhdi-zvezdi Сборникът онлайн]

=== В периодика и сборници ===

* [[1977 г.]] - ''„В“'': (Разказ) / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.28
* [[1977 г.]] - ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.27-28
* [[1977 г.]] - ''„Тази планета е населена“'' [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5
* [[1978 г.]] - В сб. „Фантастика от ГДР, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия“. – [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], 1978
** ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]]
** ''„В“'': (Разказ) / Превод: Светла Денева
** ''„Тази планета е населена“'': [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]]
* [[1979 г.]] - ''„Марсианци, разбира се, няма“'' - Космос, 1979, №2
* [[1980 г.]] - ''„Събирателен модул“'': [Разказ] / Превод: [[Любомир Илиев]] // ЛИК, 1980, №10 (7.3.1980) – с.34-37
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература във ФРГ“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 5 (1.2.1980) – с.4-7
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература на ГДР“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 10 (7.3.1980) – с.4-7
* [[1981 г.]] - ''„Звезден разузнавач“'': [Разказ] / Превод: Наталия Дюлгерова // Космос, 1981, №2 – с.54-59
* [[1982 г.]] - „Многообразието на жанра. Научнофантастичната литература в ГДР“ (статия) - (Анонимен превод от немски ръкопис) // АБВ, 1982, №40 (5.–11.10.1982) – с.3
* [[1983 г.]] - в сб. „Среща с Медуза“. – София: Народна младеж, 1983
** „Тази планета е населена“
[[Файл:Gramota SIMON.jpg|рамка|дясно]]
* [[1986 г.]] - ''„На път“'': (Разказ) / Превод: [[Емануел Икономов]] // [[Списание Криле|списание „Криле“]], 1986, №6 – с.38-41
* [[1986 г.]] - ''„Преселение в обетованата земя“'' / Превод: [[Светлана Тодорова]] // Фантастика 2. – София: Народна младеж, 1986 – с.224-228
* [[1986 г.]] - ''„W“'' / Превод: [[Дорина Йосифова]]:// в-к АБВ, 1986, №26 (1.7.1986) – с.5
* [[1986 г.]] - В сб. „Операция «Ватерло»“. – София: Военно издателство, 1986
** ''„Тази планета е населена“''
* [[1987 г.]] - ''„Първопроходецът“'' / Превод: [[Емануел Икономов]]] // Немски фантастични разкази от ГДР. – София: Отечество, 1987 – с.286-298
* [[1988 г.]] - ''„Залез, наблюдаван от Луната“'' // в. Техническо дело, 1988, №15 (16.4.1988) – с.15
* [[1988 г.]] - ''„Пътникът“'' / Превод: [[С. Добриянова]] // Космос, 1988, №8 – с.19-22
* [[2005 г.]] - „Върху обломките на берлинската стена“ (статия) - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|2005 г., 1 бр.]]
* [[2009 г.]] - в сб. „[[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)|С името на Иван Ефремов]]“ – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2009 – с. 14-15
** „Поздравление към юбиляря“ [Перевод [[Юрий Илков]]) от руски ръкопис]
* [[2010 г.]] - „[[Непознатите Стругацки (Издателство Ернор, 2010)|Непознатите Стругацки]]“. – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2010 – с.367-369
** „Цикълът за бъдещето на братя Стругацки“: [Схемата показва сюжетната връезка между различните произведения от цикъла за бъдещего] / Преведе: [[Стоян Христов]] //
** „Пладнето на човешката история: Бележки към цикъла за бъдещето на братя Стругацки“ / Преведе: [[Стоян Христов]] // с.370-382
* [[2019 г.]] - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2019/18 бр.|2019 г., 18 бр.]]
** [[Водевилният принцип]] / Преведе: [[Стоян Христов]]
** [[Pluralis majestatis]] / Преведе: [[Стоян Христов]]

== Преводи от български на немски език ==

* [[1977 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 47 (Bremerhaven & Miesenbach 1977)
** Nescho Davidoff: „Emil Manow: Reise nach Hauybrobia“ (Нешо Давидов: Двама българи и Гъливер в Уибробия) [рецензия на Е. Манов: Пътуване в Уибробия]. Превод (анонимно): [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)]]
** Swetoslaw Slawtschew: Das Los ([[Светослав Славчев]]: [[Жребият]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Die Wahrheit über den ersten Menschen ([[Антон Донев]]: [[Истината за първия човек]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Ein Opfer des Ruhms (А. Донев: [[Жертва на славата]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Eine unvollkommene Konstruktion (А. Донев: [[Слаба конструкция]]). [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Auch die Technik übertreibt’s (А. Донев: [[И техниката прекалява]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1985 г.]] - В сб. „Lichtjahr 5“ (Verlag Das Neue Berlin, 1985)
** Ognjan Saparew: Vier Aspekte der Science-fiction-Literatur (Огнян Сапарев: Научната фантастика като литература). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Ljubomir Nikolow: Ein Armband mit Diamanten ([[Любомир Николов]]: [[Гривна с диаманти]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nedjalka Michowa: Die Möbelfrage ([[Недялка Михова]]: [[Въпросът за мебелите]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Светослав Славчев|Swetoslaw Slawtschew]]: Astronavigator Färn (Verlag Das Neue Berlin, 1989)
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Duell mit Kassandra (С. Славчев: [[Двубой с Касандра]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Kein Weg für die „Herkulan“ (С. Славчев: [[Няма път за „Херкулан“]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag Torsten Low, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Georgi Malinow: Magie für Rayed ([[Георги Малинов]]: [[Магия за Райед]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetla Damjanowska: Die Lampe ([[Светла Дамяновска]]: [[Светлината]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Welko Miloew: Paris, Paris, Kairo ([[Велко Милоев]]: [[Париж, Париж, Кайро]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Elena Pawlowa: Elfenlied ([[Елена Павлова]]: [[Елфическа песен]]). Превод: [[Стоян Христов|Stojan Christow]] & [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Val Todorow: Jenes Etwas, das mit den Vögeln davonflog: ich habe es gesehen, wusste aber nicht, was es ist ([[Вал Тодоров]]: Онова нещо, отлетяло с птиците – аз го видях, но не знаех, какво е). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nikolai Todorow: Und nur die Erinnerung wird bleiben ([[Николай Тодоров]]: [[И щеше да остане само споменът]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Iwailo P. Iwanow: Die Sängerin, der Schmied und der Märchenerzähler ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Певецът, ковачът и разказвачът на приказки]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Iwailo P. Iwanow: Ein braves Haustier ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Домашен любимец]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Georgi Gotew: Armer Übermensch! ([[Георги Готев]]: Бедни свърхчовече). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Juri Ilkow: „Utopin“. Streiflichter zur Entwicklung der bulgarischen Phantastik ([[Юрий Илков]]: [ръкопис без назв.]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2019 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 56 – Ein neuer Stern zum Fest der Liebe (Halle/Sa. 2019)]]
** Sneshana Taschewa: Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung ([[Снежана Ташева]]: Мъжът – начин на употреба). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2019 г.]] - В сп. „phantastisch!“ Nr. 74 (Stolberg 2019)
** Valentin D. Iwanow: Kielwasser ([[Валентин Д. Иванов]]: [[Стъпки по небето]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2021 г.]] - В сб. [[Kontakt mit Übermorgen - bulgarishe science-fiction|Kontakt mit Übermorgen (Verlag Torsten Low, Meitingen 2021)]]
** Welko Miloew: Wir werden nicht dieselben sein ([[Велко Милоев]]: [[Няма да бъдем същите]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nedjalka Michowa: Ein Treffpunkt ([[Недялка Михова]]: [[Място за срещи]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Wesselin Marinow: Die Meergalerie ([[Веселин Маринов]]: [[Морска галерия]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Elena Pawlowa: www.grandfathers_windmill.turing.com ([[Елена Павлова]]: [[WWW.GRANDFATHERS_WINDMILL.TURING.COM]]). Превод: [[Стоян Христов|Stojan Christow]] & [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Ljubomir P. Nikolow: Dieser Blues ist nichtmeiner ([[Любомир П. Николов]]: [[Този блус не е мой]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Sneshana Taschewa: Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung ([[Снежана Ташева]]: Мъжът – начин на употреба). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Emanuel Ikonomow: Das Gesetz des Vaters ([[Емануел Икономов]]: [[Законът на бащата]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Stefan Georgiew: Das große Treffen ([[Стефан Георгиев]]: [[Голямото посрещане]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nikolai Tellalow: Die Musik ([[Николай Теллалов]]: [[Музиката]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nikolai Todorow: Wir und sie ([[Николай Тодоров]]: [[Ние и те]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Alexander Karapantschew: Flitterwochen ([[Александър Карапанчев]]: [[Меден месец]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Valentin D. Iwanow: Wie ich die Welt rettete, oder Der schönste Beruf ([[Валентин Д. Иванов]]: [[Как спасих света, или най-хубавата професия]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Iwailo P. Iwanow: Ich habe ein Menschengesicht geträumt ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Сънувах човешко лице]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Kiril Wlachow: Der Morgenstern ([[Кирил Влахов]]: [[Зорницата]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Jantscho Tscholakow: Und es fragte der Soldat: „Wer hat mich gerufen?“ ([[Янчо Чолаков]]: [[И попита войникът: - Кой ме повика?]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Atanas P. Slawow: Bulgarische Apokalypse ([[Атанас П. Славов]]: [[Време разделно|Третото пришествие]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Georgi Malinow: Das Lebensspiel ([[Георги Малинов]]: [[Играта „Живот“]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]

== На немски език ==

* [[1977 г.]] - ''Die ersten Zeitreisen'' (Erzählungen), Kompass-Bücherei; 224, Verlag Neues Leben, Berlin 1977, zusammen mit Reinhard Heinrich; (включени в 3 том на Werkausgabe).
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche. Eine Anthologie bulgarischer phantastischer Erzählungen]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
** Ерик Симон: Biographische Angaben [Биографични данни]
* [[1979 г.]] - ''Fremde Sterne'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin 1979 (включени в 1 том на Werkausgabe).
* [[1982 г.]] - ''Science-fiction. Personalia zu einem Genre in der DDR'' (в съавторство с Olaf R. Spittel), Verlag Das Neue Berlin, 1982
* [[1983 г.]] - ''Wenn im Traum der Siebenschläfer lacht'' (Nacht- und Nebelverse), Eulenspiegelverlag, Berlin 1983.
* [[1988 г.]] - ''Mondphantome, Erdbesucher'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin, Berlin 1988, ISBN 3-360-00061-7 (включени в 2 том на Werkausgabe)
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
* [[1997 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 87 (Passau 1997)
** Erik Simon: „Alek Popov (Popow): Mr"sni s"ništa (Schmutzige Träume)“ [рецензия на Алек Попов: Мръсни сънища]
** Erik Simon: „Ljubomir Rusanov (Russanow): Goljamata Planina (Das Große Gebirge)“ [рецензия на Любомир Русанов: Голямата Планина]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag Torsten Low, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Erik Simon: Vorbemerkung [предговор]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Erik Simon: Votum separatum
* [[2021 г.]] - В сб. [[Kontakt mit Übermorgen - bulgarishe science-fiction|Kontakt mit Übermorgen (Verlag Torsten Low, Meitingen 2021)]]
** Erik Simon: Vorbemerkung [предговор]

* [[2002 г.]] - „''Werkausgabe:''“ '''''Simon's Fiction: Phantastische Geschichten''''', herausgegeben von Hans-Peter Neumann und Sara Riffel. Shayol-Verlag, Berlin 2002 ff. / Memoranda, (München &) Berlin 2016 ff.
** [[2002 г.]] - Bd. 1 ''Sternbilder (Sternschnuppen. Fremde Sterne. Voraussichten, Nachbilder). Erzählungen, Balladen und Gedichte''. 2002, ISBN 3-926126-20-5.
** [[2003 г.]] - Bd. 2 ''Mondmysterien (Mondphantome, Erdbesucher. Schlangweisers Modellbaukasten. Mysteria fantastica). Erzählungen und andere Fictionen''. 2003, ISBN 3-926126-24-8.
** [[2004 г.]] - Bd. 3 ''Reisen von Zeit zu Zeit (Die ersten Zeitreisen. Von letzten Ursachen. Von Zeit zu Zeit). Erzählungen und ein Opernlibretto''. 2004 (zusammen mit Reinhard Heinrich), ISBN 3-926126-35-3.
** [[2013 г.]] - Bd. 4 ''Zeitmaschinen, Spiegelwelten (Maschinen. Zeiten. Die Zeit und die Spiegel). Erzählungen, Gedichte und Alternativhistorien''. 2013, ISBN 3-943279-08-1.
** [[2014 г.]] - Bd. 5 ''Die Wurmloch-Odyssee. Eine Weltraum-Operette'', 2014, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 7 in deren Werkausgabe), 2014, ISBN 978-3-946503-16-3
** [[2017 г.]] - Bd. 6 ''Leichter als Vakuum (Die Zwystein-Manuskripte. Die größte Reise). Phantastische Geschichten'', 2017, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 8 in deren Werkausgabe), 2017, ISBN 978-3-946503-17-0
* [[2018 г.]] - „[[Sternmetall (Vеrlag Torsten Low, 2018)|Sternmetall]]“
** Vorbemerkung ([[Предговор, Sternmetall|Предговор]])
* [[2021 г.]] - „[[Kontakt mit Übermorgen - bulgarishe science-fiction]]“
** ([[Прeдговор, Übermorgen|Vorbemerkung]])

== Външни връзки ==

* [[1985 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47990&rb_v=viewtopic#p47990 В огледалата на миналото и бъдещето] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Ерик Симон
* [[1987 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46192&rb_v=viewtopic#p46192 На кока-кола с... автограф] – интервю на Александър Карапанчев с Ерик Симон
* [[2018 г.]] – [https://trubadurs.com/2018/04/10/sternmetall-nova-fantastika-ot-balgariya/ Sternmetall – нова фантастика от България] – информация от Сборище на трубадури
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48085&rb_v=viewtopic#p48085 Предговор към антологията „Звезден метал“ (2018). Предговор към антологията „Контакт с другиден“ (2021)] – Ерик Симон

Иван Вазов

2021-09-26T13:27:31Z

Alexander: /* Външни връзки */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Иван Минчов Вазов
| име-оригинал =
| име-категории = Вазов, Иван Минчов
| ник =
| описание =
| портрет = Ivan_Vazov.jpg
| px = 170
| портрет-текст = Иван Вазов
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = писател
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 9
| роден-месец = юли
| роден-година = 1850
| роден-град = Сопот
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = септември
| починал-година = 1921
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1870
| творил-край = 1921
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика и фентъзи
| теми =
| основна-творба =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = Патриархът на българската литература
}}
}}

'''Иван Вазов''' ([[27 юни]]/[[9 юли]] [[1850 г.]], Сопот — [[22 септември]] [[1921 г.]], София) е български писател, патриарх на следосвобожденската българска литература.

== Биография ==

=== Детство и юношество ===

Иван Минчев Вазов е роден в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През [[1865 г.]] учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

През [[1866 г.]] се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През [[1868 г.]] баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през [[1880 г.]] в стихосбирката „Майска китка“). През [[1870 г.]] в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

=== Eмиграции в Румъния ===

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през [[1870 г.]] Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

След завръщането си в България Вазов учителства ([[1872 г.|1872]]–[[1873 г.]]) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През [[1875 г.]] се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание ([[1875 г.]]) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март [[1879 г.]] — септември [[1880 г.]]). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“

=== Пловдивски период ===

От 5 октомври [[1880 г.]] Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на [[1881 г.]] е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението ([[1878 г.]]). През [[1885 г.]] Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

=== Руски период ===

През есента на [[1886 г.]], след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

=== Софийски период ===

От [[1889 г.]] живее в София. През [[1890 г.]] основава списание „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През [[1895 г.]] тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август [[1897 г.]] в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни през [[1912 г.|1912]]–[[1918 г.]] откликва с 3 стихосбирки — поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През [[1920 г.]] тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето.

Действителен член на БКД (днес БАН) от [[1881 г.]], почетен член на БАН от [[1921 г.]]

Награден е със златен медал за наука и изкуство ([[1896 г.]]).

Награден е и с приза „Тера“, връчван от списанието на българския фендъм „Тера фантастика“ ([[2020 г.]]).

== Псевдоними ==

Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др.

== Приноси към фантастиката ==

Вазов е автор на първия български научнофантастичен разказ – ''„[[Последният ден на ХХ век]]“'', както и на някои фентъзита – разказа ''„[[Ангелът (Великденска приказка)]]“'', поемата ''„[[В царството на самодивите]]“'' (първа по жанра си у нас), отделни стихотворения. Към НФ поезията пък се причислява неговото стихотворение ''„[[Рентгеновите лучи]]“''.

== Стил и особености ==

В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

* Свободата на България и борбата за постигането ѝ
* Любовта към рода и родината
* Защита и утвърждаване на българското
* Геройските победи и позорните поражения
* Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
* Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)
* Безразличието на българските управници

Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на [[1881 г.]] за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени — този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“. Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ — безименните герои на историята.

През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест „Митрофан и Дормидолски“, с недовършения разказ за предизборната демагогия „Нов свят и нови людье“ (по-късно „Кандидат за хамама“), с разказите за Сръбско-българската война („Вълко на война“, „Писмо до дядо попа в с. К.“ и „Стоянчо из Ветрен“, „Иде ли?“), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му „Нова земя“, който е своеобразно продължение на „Под игото“. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението ([[1885 г.]]), като Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на 19 и началото на 20 век става основна в прозата му.

Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.

Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

==== Разкази ====

* [[1899 г.]] – ''„[[Последният ден на ХХ век]]“''
* [[1906 г.]] – ''„[[Ангелът (Великденска приказка)]]“''

==== Фантастична поезия ====

* [[1884 г.]] - „''[[В царството на самодивите (поема)|В царството на самодивите]]''“ (поема)
* [[1900 г.]] - „''[[Рентгеновите лучи]]''“ (стихотворение)
* [[1917 г.]] - „''[[Дворецът (стихотворение)|Дворецът]]''“ (стихотворение)
* [[1917 г.]] - „''[[Сън в планината (стихотворение)|Сън в планината]]''“ (стихотворение)
* [[1917 г.]] - „''[[Орфей (стихотворение)|Орфей]]''“ (стихотворение)

==== Отзиви ====

* [[2000 г.]] – ''„[[Последната нощ на XІX век]]“'' – статия от [[К. Терзийска]] в [[сп. Зона]], бр. 3.
* [[2019 г.]] – [[Георги Недялков]] – ''„[[Питат ли ме дей зората...]]“'' (статия) – [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/1 бр.|бр. 1]]

=== Нефантастика ===

==== Романи ====

* ''„Под игото“''
* ''„Нова земя“''
* ''„Светослав Тертер“''
* ''„Казаларската царица“''

==== Повести и новели ====

* ''„Митрофан и Дормидолски“''
* ''„Немили-недраги“''
* ''„Чичовци“'' (Галерия от типове и нрави български в турско време)
* ''„Кардашев на лов“''
* ''„Нора“''

==== Други разкази ====

* ''„Дядо Йоцо гледа“''
* ''„Една българка“''
* ''„Апостолът в премеждие“''
* ''„Иде ли?“''
* ''„Пейзаж“''
* ''„Тъмен герой“''
* ''„Вестникар ли?“''
* ''„Хаджи Ахил“''
* ''„Урок“''
* ''„Ново преселение“''
* ''„Травиата“''
* ''„Кандидат за „хамама""''
* ''„Сладкодумен гост на държавната трапеза“''
* ''„Grаnde Maritza teinte de sang (Шуми Марица) “''
* ''„Из Кривините“''
* ''„Чистият път“''
* ''„Левски (Из „Немили-недраги„) “''
* ''„Белимелецът“''
* ''„Негостолюбиво село“''
* ''„Павле Фертигът“''

==== Поеми ====

* ''„В царството на самодивите“''
* ''„Грамада“'' (Поема из шопския живот)
* ''„Загорка“''

==== Пътеписи ====

* ''„В недрата на Родопите“''
* ''„Висините“''
* ''„Витоша“''
* ''„Рила“''
* ''„Пирин“''
* ''„Един кът от Стара планина“''
* ''„Волът“''
* ''„Юмрукчал“''
* ''„Велико Търново“''
* ''„Царевец“''
* ''„На върха Свети Никола“''
* ''„Розовата долина и Тунджа“''
* ''„Един наш черноморски бисер“''

==== Драми ====

* ''„Хъшове“''
* ''„Към пропаст“''
* ''„Службогонци“''

==== Комедии ====

* ''„Службогонци“'' (Станчо Квасников на гости у министъра)
* ''„Вестникар ли?“''

== Публикации ==

=== Сборници с разкази ===

* ''„Разкази 1881-1901“''
* ''„Драски и шарки“''
* ''„Видено и чуто“''
* ''„Пъстър свят“''
* ''„Утро в Банки“''
* ''„Разкази 1901-1921“''

=== Стихосбирки ===

* ''„Пряпорец и гусла“'' (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание)
* ''„Тъгите на България“'' (1877)
* ''„Избавление“'' (1878)
* ''„Майска китка“''
* ''„Първи стихотворения“'' (1870–1876)
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1877–1880
* ''„Гусла“''
* ''„Епопея на забравените“''
* ''„Поля и гори“''
* ''„Стихотворения за малки деца“''
* ''„Италия“''
* ''„Сливница“''
* ''„Звукове“''
* ''„В лоното на Рила“''
* ''„Скитнишки песни“'' (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)
* ''„Под нашето небе“''
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1900–1910
* ''„Под гръма на победите“''
* ''„Песни за Македония“''
* ''„Нови екове“''
* ''„Какво пее планината“''
* ''„Люлека ми замириса“''
* ''„Не ще загине“''
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1913–1921 г.

=== На руски език ===

==== Фантастика ====

===== Публикации в периодика =====

* [[1999 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''„[[Последният ден на XX век]]“'') (разказ) - сп. „Если“, № 12, Превод: [[Евгений Харитонов]] - с. 237-241
* [[2000 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''„[[Последният ден на XX век]]“'') (разказ) - сп. „Библиография“, № 1,
Превод: [[Евгений Харитонов]], с. 153-156

== Външни връзки ==

* [http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=14&LangID=1 Творби на Иван Вазов в свободната библиотека Словото]
* [http://www.liternet.bg/publish2/vchernokozhev/progonenite.htm Вихрен Чернокожев. Прогонените „Песни за Македония“]
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589 „От кристал е цял направен...“] – фентъзи стихотворения от Иван Вазов
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47619&rb_v=viewtopic#p47619 „XVIII. Г. Веркович в Лъджане. – Веда Словена. – Habent sua fata libeli“] – откъс от пътеписа
на Иван Вазов „В недрата на Родопите“
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47810&rb_v=viewtopic#p47810 Фантастично отличие и за класѝка] – информация и грамота
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47999&rb_v=viewtopic#p47999 „Ангелът“] – фентъзи разказ от Иван Вазов
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48079&rb_v=viewtopic#p48079 „Кулата“] – хорър балада от Иван Вазов

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}}

Иван Вазов

2021-09-26T13:20:54Z

Alexander: /* Външни връзки */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Иван Минчов Вазов
| име-оригинал =
| име-категории = Вазов, Иван Минчов
| ник =
| описание =
| портрет = Ivan_Vazov.jpg
| px = 170
| портрет-текст = Иван Вазов
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = писател
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 9
| роден-месец = юли
| роден-година = 1850
| роден-град = Сопот
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = септември
| починал-година = 1921
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1870
| творил-край = 1921
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика и фентъзи
| теми =
| основна-творба =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = Патриархът на българската литература
}}
}}

'''Иван Вазов''' ([[27 юни]]/[[9 юли]] [[1850 г.]], Сопот — [[22 септември]] [[1921 г.]], София) е български писател, патриарх на следосвобожденската българска литература.

== Биография ==

=== Детство и юношество ===

Иван Минчев Вазов е роден в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През [[1865 г.]] учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

През [[1866 г.]] се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През [[1868 г.]] баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през [[1880 г.]] в стихосбирката „Майска китка“). През [[1870 г.]] в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

=== Eмиграции в Румъния ===

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през [[1870 г.]] Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

След завръщането си в България Вазов учителства ([[1872 г.|1872]]–[[1873 г.]]) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През [[1875 г.]] се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание ([[1875 г.]]) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март [[1879 г.]] — септември [[1880 г.]]). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“

=== Пловдивски период ===

От 5 октомври [[1880 г.]] Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на [[1881 г.]] е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението ([[1878 г.]]). През [[1885 г.]] Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

=== Руски период ===

През есента на [[1886 г.]], след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

=== Софийски период ===

От [[1889 г.]] живее в София. През [[1890 г.]] основава списание „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През [[1895 г.]] тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август [[1897 г.]] в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни през [[1912 г.|1912]]–[[1918 г.]] откликва с 3 стихосбирки — поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През [[1920 г.]] тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето.

Действителен член на БКД (днес БАН) от [[1881 г.]], почетен член на БАН от [[1921 г.]]

Награден е със златен медал за наука и изкуство ([[1896 г.]]).

Награден е и с приза „Тера“, връчван от списанието на българския фендъм „Тера фантастика“ ([[2020 г.]]).

== Псевдоними ==

Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др.

== Приноси към фантастиката ==

Вазов е автор на първия български научнофантастичен разказ – ''„[[Последният ден на ХХ век]]“'', както и на някои фентъзита – разказа ''„[[Ангелът (Великденска приказка)]]“'', поемата ''„[[В царството на самодивите]]“'' (първа по жанра си у нас), отделни стихотворения. Към НФ поезията пък се причислява неговото стихотворение ''„[[Рентгеновите лучи]]“''.

== Стил и особености ==

В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

* Свободата на България и борбата за постигането ѝ
* Любовта към рода и родината
* Защита и утвърждаване на българското
* Геройските победи и позорните поражения
* Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
* Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)
* Безразличието на българските управници

Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на [[1881 г.]] за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени — този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“. Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ — безименните герои на историята.

През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест „Митрофан и Дормидолски“, с недовършения разказ за предизборната демагогия „Нов свят и нови людье“ (по-късно „Кандидат за хамама“), с разказите за Сръбско-българската война („Вълко на война“, „Писмо до дядо попа в с. К.“ и „Стоянчо из Ветрен“, „Иде ли?“), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му „Нова земя“, който е своеобразно продължение на „Под игото“. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението ([[1885 г.]]), като Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на 19 и началото на 20 век става основна в прозата му.

Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.

Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

==== Разкази ====

* [[1899 г.]] – ''„[[Последният ден на ХХ век]]“''
* [[1906 г.]] – ''„[[Ангелът (Великденска приказка)]]“''

==== Фантастична поезия ====

* [[1884 г.]] - „''[[В царството на самодивите (поема)|В царството на самодивите]]''“ (поема)
* [[1900 г.]] - „''[[Рентгеновите лучи]]''“ (стихотворение)
* [[1917 г.]] - „''[[Дворецът (стихотворение)|Дворецът]]''“ (стихотворение)
* [[1917 г.]] - „''[[Сън в планината (стихотворение)|Сън в планината]]''“ (стихотворение)
* [[1917 г.]] - „''[[Орфей (стихотворение)|Орфей]]''“ (стихотворение)

==== Отзиви ====

* [[2000 г.]] – ''„[[Последната нощ на XІX век]]“'' – статия от [[К. Терзийска]] в [[сп. Зона]], бр. 3.
* [[2019 г.]] – [[Георги Недялков]] – ''„[[Питат ли ме дей зората...]]“'' (статия) – [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/1 бр.|бр. 1]]

=== Нефантастика ===

==== Романи ====

* ''„Под игото“''
* ''„Нова земя“''
* ''„Светослав Тертер“''
* ''„Казаларската царица“''

==== Повести и новели ====

* ''„Митрофан и Дормидолски“''
* ''„Немили-недраги“''
* ''„Чичовци“'' (Галерия от типове и нрави български в турско време)
* ''„Кардашев на лов“''
* ''„Нора“''

==== Други разкази ====

* ''„Дядо Йоцо гледа“''
* ''„Една българка“''
* ''„Апостолът в премеждие“''
* ''„Иде ли?“''
* ''„Пейзаж“''
* ''„Тъмен герой“''
* ''„Вестникар ли?“''
* ''„Хаджи Ахил“''
* ''„Урок“''
* ''„Ново преселение“''
* ''„Травиата“''
* ''„Кандидат за „хамама""''
* ''„Сладкодумен гост на държавната трапеза“''
* ''„Grаnde Maritza teinte de sang (Шуми Марица) “''
* ''„Из Кривините“''
* ''„Чистият път“''
* ''„Левски (Из „Немили-недраги„) “''
* ''„Белимелецът“''
* ''„Негостолюбиво село“''
* ''„Павле Фертигът“''

==== Поеми ====

* ''„В царството на самодивите“''
* ''„Грамада“'' (Поема из шопския живот)
* ''„Загорка“''

==== Пътеписи ====

* ''„В недрата на Родопите“''
* ''„Висините“''
* ''„Витоша“''
* ''„Рила“''
* ''„Пирин“''
* ''„Един кът от Стара планина“''
* ''„Волът“''
* ''„Юмрукчал“''
* ''„Велико Търново“''
* ''„Царевец“''
* ''„На върха Свети Никола“''
* ''„Розовата долина и Тунджа“''
* ''„Един наш черноморски бисер“''

==== Драми ====

* ''„Хъшове“''
* ''„Към пропаст“''
* ''„Службогонци“''

==== Комедии ====

* ''„Службогонци“'' (Станчо Квасников на гости у министъра)
* ''„Вестникар ли?“''

== Публикации ==

=== Сборници с разкази ===

* ''„Разкази 1881-1901“''
* ''„Драски и шарки“''
* ''„Видено и чуто“''
* ''„Пъстър свят“''
* ''„Утро в Банки“''
* ''„Разкази 1901-1921“''

=== Стихосбирки ===

* ''„Пряпорец и гусла“'' (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание)
* ''„Тъгите на България“'' (1877)
* ''„Избавление“'' (1878)
* ''„Майска китка“''
* ''„Първи стихотворения“'' (1870–1876)
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1877–1880
* ''„Гусла“''
* ''„Епопея на забравените“''
* ''„Поля и гори“''
* ''„Стихотворения за малки деца“''
* ''„Италия“''
* ''„Сливница“''
* ''„Звукове“''
* ''„В лоното на Рила“''
* ''„Скитнишки песни“'' (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)
* ''„Под нашето небе“''
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1900–1910
* ''„Под гръма на победите“''
* ''„Песни за Македония“''
* ''„Нови екове“''
* ''„Какво пее планината“''
* ''„Люлека ми замириса“''
* ''„Не ще загине“''
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1913–1921 г.

=== На руски език ===

==== Фантастика ====

===== Публикации в периодика =====

* [[1999 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''„[[Последният ден на XX век]]“'') (разказ) - сп. „Если“, № 12, Превод: [[Евгений Харитонов]] - с. 237-241
* [[2000 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''„[[Последният ден на XX век]]“'') (разказ) - сп. „Библиография“, № 1,
Превод: [[Евгений Харитонов]], с. 153-156

== Външни връзки ==

* [http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=14&LangID=1 Творби на Иван Вазов в свободната библиотека Словото]
* [http://www.liternet.bg/publish2/vchernokozhev/progonenite.htm Вихрен Чернокожев. Прогонените „Песни за Македония“]
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589 „От кристал е цял направен...“] – фентъзи стихотворения от Иван Вазов
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47619&rb_v=viewtopic#p47619 „XVIII. Г. Веркович в Лъджане. – Веда Словена. – Habent sua fata libeli“] – откъс от пътеписа
на Иван Вазов „В недрата на Родопите“
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47810&rb_v=viewtopic#p47810 Фантастично отличие и за класѝка] – информация и грамота
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47999&rb_v=viewtopic#p47999 „Ангелът“] – разказ от Иван Вазов
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48079&rb_v=viewtopic#p48079 „Кулата“] – хорър балада от Иван Вазов

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}}

Ивайло Рунев

2021-09-18T13:40:27Z

Alexander: /* Отзиви за него */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ивайло Рунев
| име-оригинал =
| име-категории = Рунев, Ивайло
| ник =
| описание = Фен и библиограф
| портрет = Ивайло Рунев 1988-2.jpg
| px = 170
| портрет-текст = Ивайло Рунев. 1988 г.
| пол = м
| професия = химик
| националност = българин
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 24
| роден-месец = юли
| роден-година = 1943
| роден-град = София
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 12
| починал-месец = февруари
| починал-година = 1994
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним = Рене Вален, Ивайло Христов
| жанр = научна фантастика
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{ Инфокутия вложка издател
| издателство = „[[Издателство Орфия|Орфия]]“
| издания =
}}{{Инфокутия вложка фен
| клуб = „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“
}}
| уебсайт =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Ивайло Христов Рунев''' е фен, автор на разкази, редактор и съставител в областта на фантастиката. Използва и псевдонима '''Рене Вален''', а понякога се подписва и като '''Ивайло Христов'''.

== Биография ==

Роден е през [[1943 г.]] в София. Инженер-химик по професия. Дълги години - завеждащ лаборатория в Институт по индустриална химия. Има няколко патента.

Поканен бе в [[Клуб Иван Ефремов|клуба „Иван Ефремов“]] след отговора на анкета, в който поразяваше с дълбочината на разбирането на фантастиката. Един от най-големите фенове и притежател на една от най-големите лични библиотеки с фантастика в България.

Сътрудник и съставител на много книги, издадени от издателствата „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, „[[Издателство Бева прес|Бева прес]]“, „[[Издателство Ролис|Ролис]]“. Фен-енциклопедист №1 на България. Председател на клуб „Иван Ефремов“ от 1978 до кончината си през 1994 г. Взел е активно участие в работата на международния фендъм на [[Конвент Еврокон|Евроконите]] в Познан, Любляна, Будапеща, а също и на [[Конвент Соцкон|Соцкона]] в Коблево. Заместник-главен редактор на [[Списание ORPHIA|сп. ORPHIA]]. Президент на [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]] през [[1990 г.]] През [[1995 г.]] на Еврокона в Тимишоара посмъртно е получил званието „фен №1“.

== Приноси към фантастиката ==

Автор на първата в България библиография на фантастична литература, ''„Библиография на фантастичната литература, издавана в България в периода 1866 - 1987 година“''.

* [http://www.sf-sofia.com/sf/fenternet.php?rid=147&mesec=2&godina=2004&menu=0&id=1 Първа част] - съдържа описанието на 423 книги, без статии

Забележка: известно е, че И. Рунев е завършил и втората част, но следите ѝ се губят. Ако някой я има дори и в чернови вариант, молим да я предостави на БГ-Фантастика.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Публицистика ====

* [[1985 г.]] - ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[След десет века или след сто години]]“'' - статия за сбъднатите и несбъднати прогнози на Жул Верн
* [[1989 г.]] - ''„[[15 години по-късно]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[15 лет тому спустя]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[15 Yеars Later]]“''

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1985 г.]] - ''„[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“'' (антология) - „[[издателство Народна младеж|Народна младеж]]“
** ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“'' (обзорна статия)
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“'' (обзорна статия)

===== Статии в периодика =====

* [[1987 г.]] - ''„[[Люлчина песен на българската фантастика]]“'' - [[Списание Криле|сп. „Криле“]], [[Списание Криле/1987/2 бр.|1987 г., 2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Клубовете по фантастика, евристика и прогностика пред своя пети фестивал]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Българският фендъм: дати и събития]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/6 бр.|1988 г., 6 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[След десет века или след сто години]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1988 г., 1-2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Българският капитан Немо]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]] [[Списание ФЕП/1988/3 бр.|3 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Луната в българската фантастика]]“'' (кратка библиография) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]] [[Списание ФЕП/1989/2 бр.|2 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Клуб Великият пръстен]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1989/4 бр.|1989 г., 4 бр.]]

== Отзиви за него ==

* [[2004 г.]] - [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46898&rb_v=viewtopic#p46898 Слово за Мистър Фантастика]“'' (очерк от [[Александър Карапанчев]]) - в [[Списание Тера фантастика/2004/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2004]], с илюстрация от [[Калин Николов]].
* [[2004 г.]] - ''„[[Първите 110 години на фантастиката в България (1849-1957)]]“'' (библиографска статия от [[Тодор Ялъмов]], посветена на Ивайло Рунев) - в [[Списание Тера фантастика|сп. „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2004/1 бр.|2004 г., 1 бр.]]

== Преводи ==

* „Пътешествието на Хиеро“ - Стърлинг Лание

[[Категория:Съставители|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Редактори|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Носители на награда Еврокон|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Фантастолози|Рунев, Ивайло]]

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48076&rb_v=viewtopic#p48076 Бащата на Конан] – предговор от Ивайло Рунев.

Ивайло Рунев

2021-09-17T05:35:41Z

Alexander: /* Статии за него */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ивайло Рунев
| име-оригинал =
| име-категории = Рунев, Ивайло
| ник =
| описание = Фен и библиограф
| портрет = Ивайло Рунев 1988-2.jpg
| px = 170
| портрет-текст = Ивайло Рунев. 1988 г.
| пол = м
| професия = химик
| националност = българин
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 24
| роден-месец = юли
| роден-година = 1943
| роден-град = София
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 12
| починал-месец = февруари
| починал-година = 1994
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним = Рене Вален, Ивайло Христов
| жанр = научна фантастика
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{ Инфокутия вложка издател
| издателство = „[[Издателство Орфия|Орфия]]“
| издания =
}}{{Инфокутия вложка фен
| клуб = „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“
}}
| уебсайт =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Ивайло Христов Рунев''' е фен, автор на разкази, редактор и съставител в областта на фантастиката. Използва и псевдонима '''Рене Вален''', а понякога се подписва и като '''Ивайло Христов'''.

== Биография ==

Роден е през [[1943 г.]] в София. Инженер-химик по професия. Дълги години - завеждащ лаборатория в Институт по индустриална химия. Има няколко патента.

Поканен бе в [[Клуб Иван Ефремов|клуба „Иван Ефремов“]] след отговора на анкета, в който поразяваше с дълбочината на разбирането на фантастиката. Един от най-големите фенове и притежател на една от най-големите лични библиотеки с фантастика в България.

Сътрудник и съставител на много книги, издадени от издателствата „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, „[[Издателство Бева прес|Бева прес]]“, „[[Издателство Ролис|Ролис]]“. Фен-енциклопедист №1 на България. Председател на клуб „Иван Ефремов“ от 1978 до кончината си през 1994 г. Взел е активно участие в работата на международния фендъм на [[Конвент Еврокон|Евроконите]] в Познан, Любляна, Будапеща, а също и на [[Конвент Соцкон|Соцкона]] в Коблево. Заместник-главен редактор на [[Списание ORPHIA|сп. ORPHIA]]. Президент на [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]] през [[1990 г.]] През [[1995 г.]] на Еврокона в Тимишоара посмъртно е получил званието „фен №1“.

== Приноси към фантастиката ==

Автор на първата в България библиография на фантастична литература, ''„Библиография на фантастичната литература, издавана в България в периода 1866 - 1987 година“''.

* [http://www.sf-sofia.com/sf/fenternet.php?rid=147&mesec=2&godina=2004&menu=0&id=1 Първа част] - съдържа описанието на 423 книги, без статии

Забележка: известно е, че И. Рунев е завършил и втората част, но следите ѝ се губят. Ако някой я има дори и в чернови вариант, молим да я предостави на БГ-Фантастика.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Публицистика ====

* [[1985 г.]] - ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[След десет века или след сто години]]“'' - статия за сбъднатите и несбъднати прогнози на Жул Верн
* [[1989 г.]] - ''„[[15 години по-късно]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[15 лет тому спустя]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[15 Yеars Later]]“''

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1985 г.]] - ''„[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“'' (антология) - „[[издателство Народна младеж|Народна младеж]]“
** ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“'' (обзорна статия)
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“'' (обзорна статия)

===== Статии в периодика =====

* [[1987 г.]] - ''„[[Люлчина песен на българската фантастика]]“'' - [[Списание Криле|сп. „Криле“]], [[Списание Криле/1987/2 бр.|1987 г., 2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Клубовете по фантастика, евристика и прогностика пред своя пети фестивал]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Българският фендъм: дати и събития]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/6 бр.|1988 г., 6 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[След десет века или след сто години]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1988 г., 1-2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Българският капитан Немо]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]] [[Списание ФЕП/1988/3 бр.|3 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Луната в българската фантастика]]“'' (кратка библиография) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]] [[Списание ФЕП/1989/2 бр.|2 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Клуб Великият пръстен]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1989/4 бр.|1989 г., 4 бр.]]

== Отзиви за него ==

* [[2004 г.]] - ''„[[Слово за Мистър Фантастика]]“'' (очерк от [[Александър Карапанчев]]) - в [[Списание Тера фантастика/2004/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2004]], с илюстрация от [[Калин Николов]].
* [[2004 г.]] - ''„[[Първите 110 години на фантастиката в България (1849-1957)]]“'' (библиографска статия от [[Тодор Ялъмов]], посветена на Ивайло Рунев) - в [[Списание Тера фантастика|сп. „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2004/1 бр.|2004 г., 1 бр.]]

== Преводи ==

* „Пътешествието на Хиеро“ - Стърлинг Лание

[[Категория:Съставители|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Редактори|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Носители на награда Еврокон|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Фантастолози|Рунев, Ивайло]]

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48076&rb_v=viewtopic#p48076 Бащата на Конан] – предговор от Ивайло Рунев.

Ивайло Рунев

2021-09-17T05:28:15Z

Alexander: /* Преводи */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ивайло Рунев
| име-оригинал =
| име-категории = Рунев, Ивайло
| ник =
| описание = Фен и библиограф
| портрет = Ивайло Рунев 1988-2.jpg
| px = 170
| портрет-текст = Ивайло Рунев. 1988 г.
| пол = м
| професия = химик
| националност = българин
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 24
| роден-месец = юли
| роден-година = 1943
| роден-град = София
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 12
| починал-месец = февруари
| починал-година = 1994
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним = Рене Вален, Ивайло Христов
| жанр = научна фантастика
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{ Инфокутия вложка издател
| издателство = „[[Издателство Орфия|Орфия]]“
| издания =
}}{{Инфокутия вложка фен
| клуб = „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“
}}
| уебсайт =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Ивайло Христов Рунев''' е фен, автор на разкази, редактор и съставител в областта на фантастиката. Използва и псевдонима '''Рене Вален''', а понякога се подписва и като '''Ивайло Христов'''.

== Биография ==

Роден е през [[1943 г.]] в София. Инженер-химик по професия. Дълги години - завеждащ лаборатория в Институт по индустриална химия. Има няколко патента.

Поканен бе в [[Клуб Иван Ефремов|клуба „Иван Ефремов“]] след отговора на анкета, в който поразяваше с дълбочината на разбирането на фантастиката. Един от най-големите фенове и притежател на една от най-големите лични библиотеки с фантастика в България.

Сътрудник и съставител на много книги, издадени от издателствата „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, „[[Издателство Бева прес|Бева прес]]“, „[[Издателство Ролис|Ролис]]“. Фен-енциклопедист №1 на България. Председател на клуб „Иван Ефремов“ от 1978 до кончината си през 1994 г. Взел е активно участие в работата на международния фендъм на [[Конвент Еврокон|Евроконите]] в Познан, Любляна, Будапеща, а също и на [[Конвент Соцкон|Соцкона]] в Коблево. Заместник-главен редактор на [[Списание ORPHIA|сп. ORPHIA]]. Президент на [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]] през [[1990 г.]] През [[1995 г.]] на Еврокона в Тимишоара посмъртно е получил званието „фен №1“.

== Приноси към фантастиката ==

Автор на първата в България библиография на фантастична литература, ''„Библиография на фантастичната литература, издавана в България в периода 1866 - 1987 година“''.

* [http://www.sf-sofia.com/sf/fenternet.php?rid=147&mesec=2&godina=2004&menu=0&id=1 Първа част] - съдържа описанието на 423 книги, без статии

Забележка: известно е, че И. Рунев е завършил и втората част, но следите ѝ се губят. Ако някой я има дори и в чернови вариант, молим да я предостави на БГ-Фантастика.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Публицистика ====

* [[1985 г.]] - ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[След десет века или след сто години]]“'' - статия за сбъднатите и несбъднати прогнози на Жул Верн
* [[1989 г.]] - ''„[[15 години по-късно]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[15 лет тому спустя]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[15 Yеars Later]]“''

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1985 г.]] - ''„[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“'' (антология) - „[[издателство Народна младеж|Народна младеж]]“
** ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“'' (обзорна статия)
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** ''„[[Началото (статия, Ивайло Рунев)|Началото]]“'' (обзорна статия)

===== Статии в периодика =====

* [[1987 г.]] - ''„[[Люлчина песен на българската фантастика]]“'' - [[Списание Криле|сп. „Криле“]], [[Списание Криле/1987/2 бр.|1987 г., 2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Клубовете по фантастика, евристика и прогностика пред своя пети фестивал]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Българският фендъм: дати и събития]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/6 бр.|1988 г., 6 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[След десет века или след сто години]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1988 г., 1-2 бр.]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Българският капитан Немо]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]] [[Списание ФЕП/1988/3 бр.|3 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Луната в българската фантастика]]“'' (кратка библиография) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]] [[Списание ФЕП/1989/2 бр.|2 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Клуб Великият пръстен]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1989/4 бр.|1989 г., 4 бр.]]

== Статии за него ==

* [[2004 г.]] - ''„[[Слово за Мистър Фантастика]]“'' (статия на [[Александър Карапанчев]]) в [[Списание Тера фантастика/2004/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2004]], с илюстрация от [[Калин Николов]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Първите 110 години на фантастиката в България (1849-1957)]]“'' - (библиографска статия на [[Тодор Ялъмов]], посветена на Ивайло Рунев) [[Списание Тера фантастика|сп. „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2004/1 бр.|2004 г., 1 бр.]]

== Преводи ==

* „Пътешествието на Хиеро“ - Стърлинг Лание

[[Категория:Съставители|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Редактори|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Носители на награда Еврокон|Рунев, Ивайло]]
[[Категория:Фантастолози|Рунев, Ивайло]]

== Външни връзки ==

* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48076&rb_v=viewtopic#p48076 Бащата на Конан] – предговор от Ивайло Рунев.

Калин Николов

2021-09-07T14:37:53Z

Alexander: /* Източници */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Калин Николов
| име-оригинал =
| име-категории = Николов, Калин
| ник =
| описание =
| портрет = Kalin_nik.jpg
| px = 200
| портрет-текст = Калин Емилов Николов
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 24
| роден-месец = юни
| роден-година = 1956
| роден-град = София
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка художник
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика, фентъзи
| теми = зависимост на човека от социална среда, урбанизация, екологични кризи, милитаризация
| стил = хиперреализъм
| област = илюстрация, оформление на издания, самостоятелни рисунки
| основна-творба =
| други-професии =
}} {{Инфокутия вложка фен
| клуб = „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“, [[Национален клуб на художниците-фантасти]]
| професия =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Калин Емилов Николов''' е художник в областта на фантастиката.

== Биография ==

Роден е на [[24 юни]] [[1956 г.]] в София. Родителите му са били журналисти. Завършил е Художествена гимназия ({{гг|1971|1975}}), а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” ({{гг|1977|1983}}), специалност „Графика и графични технологии“ при проф. Евтим Томов. Паралелно на редовното си обучение още от [[1973 г.]] самостоятелно взема решение да се учи, а малко по-късно започва да работи под насоката или в колектив с художника Борис Димовски.

Интересите си е реализирал в различни области на пластичните изкуства: живопис, графика, илюстрация, карикатура и шарж, оформление на книги и периодични издания, комикс, плакат, сценография, стенопис (в повечето случаи съвместно с Борис Димовски).

Бил е художник (на щат или като водещ сътрудник) на основни български вестници и издания като „Вечерни новини“ ({{гг|1989|1992}}), „Антени“ ({{гг|1983|1986}}, [[1990 г.]]), „Репортер 7“ ({{гг|1993|1997}}), „Средношколско знаме“ ({{гг|1985|1989}}), „Щастливец“ ([[1992 г.]]), „Дарител“ ([[1995 г.]]), „О писменах“ ([[1993 г.]] и [[2005 г.]]), „La strada“ ([[1992 г.]]), „Български писател“ ({{гг|1995|1996}}), списанията „Образование и кариера“ ([[2000 г.]]), „24 карата“ ([[2002 г.]]), „[[Списание Усури|Усури]]“ ([[2004 г.]]) и др.

Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Може да се споменат „Работническо дело“, където е сред учредителите на младежка страница, „Дума“ и „Демокрация“, „Стършел“ (където започва да публикува още като ученик), „Софийски университет“, „Комсомолска искра“ от Пловдив, „Пулс“, „Поглед“, „Софийски новини“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Софийско утро“, „Ден“, „Свободен народ“, „Арх–арт“, „Отечествен фронт“, „Български писател“, „Словото“, „Парижки вести“, списанията „Наша родина“, „Карикатура“, „Родопи“, „Лик“, „Младеж“, [[Списание ОRPHIA|ОRPHIA]], „Планета“, „[[Списание Факел|Факел]]“, „[[Списание Съвременник|Съвременник]]“ и много др. Бил е член на редакционния съвет (заедно с академик [[Николай Ирибаджаков]], [[Любен Дилов]], [[Елка Константинова]]) на [[Списание ФЕП|списание „Фантастика, евристика, прогностика“]] ({{гг|1988|1991}}), илюстрирал е сборниците за младежко творчество „Жар“ на Софийски университет ({{гг|1982|1984}}), книги с негово оформление или илюстрации са излизали и излизат в издателствата „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, „[[Издателство Наука и изкуство|Наука и изкуство]]“, „[[Издателство Профиздат|Профиздат]]“, „[[Издателство Георги Бакалов|Георги Бакалов]]“ - Варна, „[[Издателство Отечество|Отечество]]“, Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, „[[Издателство Аргус|Аргус]]“, „Стършел“, „[[Издателство Елф|Елф]]“, „[[Издателство Дамян Яков|Дамян Яков]]“ и др. Участвал е още като ученик от Художествената гимназия в екипа на първия кафе-театър у нас (кафе-театърът в бара на хотел „София“) като плакатист ([[1975 г.]]) и сценограф.

Имал е изложби в София ([[1978 г.]], [[1979 г.]], [[1985 г.]], [[1991 г.]], [[1999 г.]], [[2000 г.]], [[2004 г.]]), Хамбург ([[1984 г.]], [[1988 г.]]), Атина ([[1991 г.]]), Будапеща ([[1996 г.]]) и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Голямата част от първите му изложби са били съвместни с представяне поетичното творчество на поета Георги Рупчев (1957-2001). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.).

Член е на Съюза на българските художници, секции „Илюстрация“ и „Карикатура“ (за това си членство научава от пресата, а иначе в периода {{гг|1983|1989}} не е допускан до никакви изяви от страна на СБХ). Един от основателите и пръв председател на Клуба на художниците-фантасти, който се явява първата неформална художническа организация у нас ({{гг|1982|1990}}); зам. председател на столичния клуб на Младата художествено–творческа интелигенция ({{гг|1985|1988}}) и член на Националния съвет на Клубовете за демокрация ({{гг|1993|1998}}); зам. председател на движението „Художници за демокрация“ ({{гг|1993|1998}}). През {{гг|1985|1986}} в екип от журналисти на Националното радио и вестник „Антени“ (Поля Станчева, Севда Шишманова, Илия Пехливанов, Петко Тотев, Калина Канева и др.) предприема широкомащабна експедиция из България, свързана с родната история и отражението й в духовната култура, за осветяване неизвестни или по-малко известни факти от живота и дейността на Васил Левски.

Паралелно на художническата си работа e автор на статии с информационни, критически, изкуствоведски и историко-художествени теми, например: „Kultur und Zivilgesellschaft in Bulgarien von der zweiten Hälfte des 19. bis zum frühen 20.Jahrhundert“ (в сборника „Öffentlichkeit ohne Tradition“, издателство „Петер Ланг“, Франкфурт, [[2003 г.]]), „Europa und die nationale Kunst in Bulgarien (Von der Jahrhundertwende bis zu den fünfziger Jahren) “ (в сборника „Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart“, издателство „Марин Дринов“, [[1999 г.]]), „Бели страници от художествения живот на Балканите“ (списание „Мост“, бр. 166-167, Ниш, Сърбия, [[2001 г.]]), „80 години от ІІ-рата Южнославянска художествена изложба“ (сп. „София“, бр. 12, [[1986 г.]]), „Парашчук принадлежи на бъдещето“ (сп. „София“, бр. 7, [[1988 г.]]), „Bulgarian science-fiction artist“ (сп. ОRPHIA, [[1991 г.]]), „Левски и зографите“ (в. „Пулс“, [[1987 г.]]), „Репин и България“ (в. „Вечерни новини“, [[1990 г.]]), „Феноменът на тихата пепел“ (в. „Труд“, [[2001 г.]]), „По стените на подземния свят“ (сп. „Факел“, [[2001 г.]]), „Отсъствие на вяра“ (сп. „София“, [[1991 г.]]) и др. Консултант и сътрудник е на сръбското издателство „Братство“, Ниш, от [[2001 г.]] {{От-до|2001|2004}} съвместно с писателя Радой Ралин е работил върху книга за съдбата на българските художници (три части от текста им е побликуван в интернет изданието [http://liternet.bg/ Liternet]). Част от творчеството му на изкуствовед до [[1989 г.]] е посветено на забранявани и политически извергнати художници у нас като [[Васил Иванов]], Александър Божинов, Райко Алексиев, Михайло Парашчук, княгиня Евдокия, южнославянското движение „Лада“ и др.

Изявите му като художник и изкуствовед са отразявани многократно, включително и в чужбина (например монографията „Скульптор Михайло Паращук. Життя и творчiсть“ от Дмитро Степовик, издание на Canadian Institute of Ukrainian Studies Press, University of Alberta, Edmonton, Alberta, Canada, [[1994 г.]], или статията „Царибродският художествен кръг“ от Венко Димитров, списание „Мост“, бр. 163-164-165, Ниш, Сърбия, френското списание „Revue periodigue“, №17, [[2002 г.]] с главен редактор Юлия Кръстева и др.).

От [[1997 г.]] работи като преподавател по теория и история на изкуството в Национално средно общообразователно училище „София“ (където допълнително въвежда изучаване на графични и полиграфически технологии, а и съдейства на ученици за заснемането на два научно-популярни филма) и едновременно е художник към фирма „ГЕД“ и отговаря за оформлението на едно от ефектните издания сред родния полиграфически пазар, списание „[[Списание Усури|Усури]]“. Карикатурист и кореспондент е на вестника на българите във Франция, „Парижки новини“. Автор е на цикъл предавания и филми за български художници (режисьор Емил Тодоров).

Изкуството му е многопосочно. Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ, заради ролята на комуникативността в играта й между естетически постигнатия и неустановения в контекста си образ. Като цяло рисуването му минава за философско и с наситен метафоричен език.

== Приноси към фантастиката ==
[[Файл:Gramota_2015_Nikolov.jpg|рамка|ляво]]
Във фантастичното движение членува от [[1979 г.]] Илюстрирал е клубните сборници ''„[[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|Модели-1]]“'' и ''„[[Модели-2 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|Модели-2]]“'' и участва в албумите с творби на художници-фантасти. Илюстрирал е фантастични книги, предимно на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]].

През [[1983 г.]], по идея на [[Ивайло Рунев]], създава [[Национален клуб на художниците фантасти]], който от [[1984 г.]] носи името на художника [[Васил Иванов]] заради неговия принос в космическата тема за българското изабразително изкуство. Организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов през [[1982 г.]] в Младежки дом „Лиляна Димитрова“, а след това я пренася в Пловдив, Варна, Мадара, Плиска, село Стежерово, Плевенско, село Аспарухово, Варненско, Девня и др.; има принос в посмъртното реабилитиране и огласяване творчеството и философията на художника, които са считани за несъвместими на обществените норми за времето.

{{От-до|1983|1989}} oрганизира всички клубни и общи изложби на фантастично изкуство и изнася редица лекции и изложби в клубовете по фантастика и прогностика в страната (Варна, Балчик, Севлиево, Шумен, Пловдив). Организира всички клубни експозиции от Общата изложба на българските художници фантасти в Пловдив през [[1985 г.]]

В същия период е заместник председател на Клуба за прогностика и фантастика „Иван Ефремов“.

Автор е на статии за редица художници-фантасти като [[Васил Иванов]], [[Александър Денков]], [[Стефан Лефтеров]] и др., както и общи статии за историята и развитието на жанра в изобразителното ни изкуство.

В темите на фантастичните му произведения основен момент е зависимостта на човека от социалната среда, урбанизацията, екологичните кризи и милитаризацията.

Автор на серия портрети на свои клубни приятели ([[Ивайло Рунев]], [[Александър Карапанчев]] и др.), на български писатели и популяризатори на фантастиката ([[Александър Геров]], [[Агоп Мелконян]], шарж на [[Любен Дилов]]) и серия шаржове на световни творци, свързани с фантастичното изкуство (Орсън Уелс, Артър Кларк, Андрей Тарковски, Рене Магрит и др.)

== Награди ==

* [[1980 г.]] - Награждаван е на фестивалите в Пловдив и др.
* [[1985 г.]] - По повод 30-годишнината от основаването на фантастичното движение в България
* [[2015 г.]] - „[[Награда Тера]]“

== Публикации ==

* [[1986 г.]] - ''„[[Движение и светлина]]“'' (Изкуството на Васил Иванов и тайните на неговия Космос. Бялото озарение на кредата. Майстор на пеещата рисунка. Местожителство - световните музеи.) - [[Вестник Антени|в. „Антени“]], 22 януари 1986 г.
* [[1986 г.]] - ''„Импулсирано от природата“'' (статия за миниатюрните рисунки на Васил Иванов) - [[Списание София|сп. „София“]], [[Списание София/1986/7 бр.|бр. 7]]
* [[1986 г.]] - ''„Рисувам със светлина“'' (статия за космическия цикъл на Васил Иванов) - [[Списание Криле|сп. „Криле“]], [[Списание Криле/1986/11 бр.|бр. 11, 1986 г.]]
* [[1987 г.]] - ''„[[Рисувам със светлина]]“'' (статията за космическия цикъл на Васил Иванов с добавена обширна публикация на писма до неговата съпруга, балерината Елка Иванова, съставена от журналистката Иванка Ангелова) - [[Списание Лада|сп. „Лада“]], бр. 5, 1986 г.
* [[1988 г.]] - ''„[[Васил Иванов. Светлина, движение, космос]]“'' - статия за художника в [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Александър Денков. Художник на вечната съвременност]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/3 бр.|бр. 3, 1988 г.]]
* [[1989 г.]] - Салвадор Дали: ''„[[И безсмъртните умират]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1989/3 бр.|бр. 3, 1989 г.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[С вихрите на космоса]]“'' (статия, посветена на Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“) - [[Списание София|сп. „София“]], бр. 6, 1989  г.
* [[1990 г.]] - ''[[Български художници-фантасти|Kalin Nickolov - BULGARIAN SCIENCE-FICTION ARTISTS]]''; (Калин Николов - [[Български художници-фантасти]]) - [[Списание ORPHIA/1990/1 бр.|сп.  ORPHIA 1/1990]]
* [[1990 г.]] - ''„[[Един нов сюрреалист]]“'' - (статия за художника Фико Фиков) - [[Вестник Знаме|в. „Знаме“]], бр. 1, 19 април 1990 г.
* [[1990 г.]] - ''„[[Миро - йероглифите на човечеството]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|1990 г., 5 бр.]],
* [[1991 г.]] - ''„[[Бош (статия, ФЕП, 1991/2)|Бош]]“'' - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/1 бр.|1991 г., 1 бр.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Де Кирико - Ел Греко на 20 век]]“'' - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/3 бр.|1991 г., 3 бр.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Жорж Папазов - строителят на небето]]“'' - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/4 бр.|1991 г., 4 бр.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Соколов]]“'' (статия за руския живописец-фантаст Андрей Соколов) - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], [[Списание ФЕП/1991/5 бр.|бр. 5, 1991 г.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Джим Бърнс в търсене на образите на отвъдното]]“'' - В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/6 бр.|1991 г., 6 бр.]],
* [[1991 г.]] - ''„Мистични знаци в една рисунка на Майстора“'' - [[Вестник Вечерни новини|в. „Вечерни новини“]], бр. 219, 1991 г.
* [[1994 г.]] - ''„[[Смълчаните картини на Папазов не крещят за глухите]]“'' (статия за естетиката и фантазите на Георги Папазов в изкуството му) - [[Вестник Дума|в. „Дума“]], 5 февруари 1994 г.
* [[1994 г.]]- ''„Духовното общение между Николай Рьорих и Васил Стоилов“'' (писмата на Рьорих до българския художник) - [[Вестник Отечествен вестник|в. „Отечествен вестник“]], с продължение в три броя, от 10 до 12 февруари 1994 г.
* [[ 1994 г.]]- ''„[[Той бе свободата]]“'' (Васил Иванов припомнен чрез галерия „Александър“) - [[Вестник Отечествен вестник|в. „Отечествен вестник“]], 1 март 1994 г.
* [[1994 г.]]- ''„[[Нарисувано с духа на материята и невидимото (Днес се навършват 85 години от рождението на Васил Иванов)]]“'' - в. Стандарт, 20 май 1994 г.
* [[1994 г.]]- ''„[[Жорж Папазов канеше на масата си гениите на ХХ век]]“'' - в. „168 часа“, 6-12 юни 1994 г.
* [[1995 г.]] - ''„[[Кръстопът във вселената]]“'' (космогонични и земни схващания в българското изкуство) - [[Вестник Арх-Арт|в. „Арх-Арт“]], 33 май 1995 г.
* [[1995 г.]] - ''„[[Скиталец сред небеса и религии]]“'' (Първа публикация на три непознати рисунки на световноизвестния художник Борис Георгиев) - [[Вестник Български писател|в. „Български писател“]], 23-28 август 1995 г.
* [[1995 г.]] - ''„Мистикът от ХХ век“'' (Щрихи към бъдещия портрет на Васил Стоилов) - [[Вестник Арх-Арт|в. „Арх-Арт“]], 3 октомври 1995 г.
* [[1996 г.]] - ''„[[Стъпка в космоса]]“'' (статия за космическите графики на Васил Иванов) - [[Вестник Български писател|в. „Български писател“]], 14-20 май 1996 г.
* [[1998 г.]] - ''„[[Художникът на тайнствената призрачност]]“'' (есе за Борис Георгиев (1888-1961)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/5 бр.|бр. 5, 1998 г.]]
* [[1998 г.]] - ''„Нарисуваните очи на българската легенда“'' (есе за Георги Атанасов (1904-1952)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/6 бр.|бр. 6, 1998 г.]]
* [[1998 г.]] - ''„[[Вълшебно чуство за невидимо]]“'' (есе за Николай Райнов (1889-1954)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/8 бр.|бр. 8, 1998 г.]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Върху белите страници на времето]]“'' (статия за Борис Георгиев) - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], [[Списание Усури/2004/1 бр.|бр. 1]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Философия на православната иконопис (Съперничество на фантазията с действителността)]]“'' - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], юни 2004  г.
* [[2004 г.]] - ''„[[Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов]]“'' - статия от Калин Николов в [[Списание Усури|сп. „Усури“]], [[Списание Усури/2004/7 бр.|бр.  7]]
* [[2006 г.]] - ''„[[Николай Райнов: Сътворител на митологии]]“'' - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], октомври 2006 г.
* [[2007 г.]] - ''„[[Александър Денков – основателят на българската фантастична илюстрация]]“'' - „[[Електронно списание Фентернет]]“, [[Електронно списание Фентернет/2007/1 бр.|2007 г., 1 бр.]]
* [[2009 г.]] - ''„[[Светът, който ни предстои]]“'' - [[Вестник Словото днес|В-к „Словото днес“]], 29 октомври 2009 г.
* [[2014 г.]] - ''„[[Измерения и модели, Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2014|Измерения и модели]]“''
** Авторски графики на страниците: 6, 21, 43, 46, 61, 64, 93.
* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)|Фантастивал в Европолис]]“''
** Графики и илюстрации на страниците: 5, 35, 328, 420, 469.
* [[2019 г.]] - „[[Киберпънк Евристика Футурология (Издателство Клуб Иван Ефремов, 2019)|Киберпънк Евристика Футурология]]“ - Издателство [[Клуб Иван Ефремов]]
** Илюстрации от Калин Николов на целите страници: 46, 84, 126, 142, 148, 164, 179.
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** Графики на страниците 183, 189, 210.
* [[2020 г.]] - В стихосбирката на [[Анибал Радичев]] „[[Аргонавт (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2020)|Аргонавт]]“
** Авторски графики на страниците: 112, 113, 116, 120.

== Източници ==

* Антон Кафезчиев - „Многоликият свят на Калин Николов“ - [[Вестник Софийско утро|в. „Софийско утро“]], 1991 г.
* Елисевета Мусакова - „Подобие на драматичен комикс“ - [[Списание София|сп. „София“]], бр. 4, 1991 г.
* Борис Димовски - „Калин Николов“ (есе и кратка биография с репродукции от илюстрации към романа „Златното магаре“ на Апулей) [[Вестник Български писател|в. „Български писател“]], 4 декември 2002 г.
* [http://liternet.bg/ LiterNet]

== Външни връзки ==

* [http://sf-sofia.com/sf/index.php?menu=5&id=16&t=kh| Авторска страница на Калин Николов]
* [http://bnr.bg/hristobotev/post/100710657 „Фантастиката - благословен път” за художника Калин Николов - Радиоинтервю по повод 60 годишнината му.]
* [http://bgsever.info/prepress/?p=38296 Пространно интервю в БГ Север]
* [https://sofiapress.com/kak-hudojnicite-fantasti-postavqt-osnovite-na-neformalnoto-izkustvo-v-balgariq/ КАК ХУДОЖНИЦИТЕ – ФАНТАСТИ ПОСТАВЯТ ОСНОВНИТЕ НА НЕФОРМАЛНОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ]
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/06/27/kalin-nikolov-60th-anniversary-20160627/ Ден на откритите врати] – очерк на [[Александър Карапанчев]] за Калин Николов
* [[2021 г.]] – [https://izkustvoinauka.com/hudozhnikat-kalin-nikolov-misleshtoto-izkustvo/ Художникът Калин Николов: Мислещото изкуство е прокълнато от самотата] – интервю на Мирела Костадинова

Калин Николов

2021-09-07T14:36:15Z

Alexander: /* Външни връзки */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Калин Николов
| име-оригинал =
| име-категории = Николов, Калин
| ник =
| описание =
| портрет = Kalin_nik.jpg
| px = 200
| портрет-текст = Калин Емилов Николов
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 24
| роден-месец = юни
| роден-година = 1956
| роден-град = София
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка художник
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика, фентъзи
| теми = зависимост на човека от социална среда, урбанизация, екологични кризи, милитаризация
| стил = хиперреализъм
| област = илюстрация, оформление на издания, самостоятелни рисунки
| основна-творба =
| други-професии =
}} {{Инфокутия вложка фен
| клуб = „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“, [[Национален клуб на художниците-фантасти]]
| професия =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Калин Емилов Николов''' е художник в областта на фантастиката.

== Биография ==

Роден е на [[24 юни]] [[1956 г.]] в София. Родителите му са били журналисти. Завършил е Художествена гимназия ({{гг|1971|1975}}), а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” ({{гг|1977|1983}}), специалност „Графика и графични технологии“ при проф. Евтим Томов. Паралелно на редовното си обучение още от [[1973 г.]] самостоятелно взема решение да се учи, а малко по-късно започва да работи под насоката или в колектив с художника Борис Димовски.

Интересите си е реализирал в различни области на пластичните изкуства: живопис, графика, илюстрация, карикатура и шарж, оформление на книги и периодични издания, комикс, плакат, сценография, стенопис (в повечето случаи съвместно с Борис Димовски).

Бил е художник (на щат или като водещ сътрудник) на основни български вестници и издания като „Вечерни новини“ ({{гг|1989|1992}}), „Антени“ ({{гг|1983|1986}}, [[1990 г.]]), „Репортер 7“ ({{гг|1993|1997}}), „Средношколско знаме“ ({{гг|1985|1989}}), „Щастливец“ ([[1992 г.]]), „Дарител“ ([[1995 г.]]), „О писменах“ ([[1993 г.]] и [[2005 г.]]), „La strada“ ([[1992 г.]]), „Български писател“ ({{гг|1995|1996}}), списанията „Образование и кариера“ ([[2000 г.]]), „24 карата“ ([[2002 г.]]), „[[Списание Усури|Усури]]“ ([[2004 г.]]) и др.

Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Може да се споменат „Работническо дело“, където е сред учредителите на младежка страница, „Дума“ и „Демокрация“, „Стършел“ (където започва да публикува още като ученик), „Софийски университет“, „Комсомолска искра“ от Пловдив, „Пулс“, „Поглед“, „Софийски новини“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Софийско утро“, „Ден“, „Свободен народ“, „Арх–арт“, „Отечествен фронт“, „Български писател“, „Словото“, „Парижки вести“, списанията „Наша родина“, „Карикатура“, „Родопи“, „Лик“, „Младеж“, [[Списание ОRPHIA|ОRPHIA]], „Планета“, „[[Списание Факел|Факел]]“, „[[Списание Съвременник|Съвременник]]“ и много др. Бил е член на редакционния съвет (заедно с академик [[Николай Ирибаджаков]], [[Любен Дилов]], [[Елка Константинова]]) на [[Списание ФЕП|списание „Фантастика, евристика, прогностика“]] ({{гг|1988|1991}}), илюстрирал е сборниците за младежко творчество „Жар“ на Софийски университет ({{гг|1982|1984}}), книги с негово оформление или илюстрации са излизали и излизат в издателствата „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, „[[Издателство Наука и изкуство|Наука и изкуство]]“, „[[Издателство Профиздат|Профиздат]]“, „[[Издателство Георги Бакалов|Георги Бакалов]]“ - Варна, „[[Издателство Отечество|Отечество]]“, Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, „[[Издателство Аргус|Аргус]]“, „Стършел“, „[[Издателство Елф|Елф]]“, „[[Издателство Дамян Яков|Дамян Яков]]“ и др. Участвал е още като ученик от Художествената гимназия в екипа на първия кафе-театър у нас (кафе-театърът в бара на хотел „София“) като плакатист ([[1975 г.]]) и сценограф.

Имал е изложби в София ([[1978 г.]], [[1979 г.]], [[1985 г.]], [[1991 г.]], [[1999 г.]], [[2000 г.]], [[2004 г.]]), Хамбург ([[1984 г.]], [[1988 г.]]), Атина ([[1991 г.]]), Будапеща ([[1996 г.]]) и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Голямата част от първите му изложби са били съвместни с представяне поетичното творчество на поета Георги Рупчев (1957-2001). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.).

Член е на Съюза на българските художници, секции „Илюстрация“ и „Карикатура“ (за това си членство научава от пресата, а иначе в периода {{гг|1983|1989}} не е допускан до никакви изяви от страна на СБХ). Един от основателите и пръв председател на Клуба на художниците-фантасти, който се явява първата неформална художническа организация у нас ({{гг|1982|1990}}); зам. председател на столичния клуб на Младата художествено–творческа интелигенция ({{гг|1985|1988}}) и член на Националния съвет на Клубовете за демокрация ({{гг|1993|1998}}); зам. председател на движението „Художници за демокрация“ ({{гг|1993|1998}}). През {{гг|1985|1986}} в екип от журналисти на Националното радио и вестник „Антени“ (Поля Станчева, Севда Шишманова, Илия Пехливанов, Петко Тотев, Калина Канева и др.) предприема широкомащабна експедиция из България, свързана с родната история и отражението й в духовната култура, за осветяване неизвестни или по-малко известни факти от живота и дейността на Васил Левски.

Паралелно на художническата си работа e автор на статии с информационни, критически, изкуствоведски и историко-художествени теми, например: „Kultur und Zivilgesellschaft in Bulgarien von der zweiten Hälfte des 19. bis zum frühen 20.Jahrhundert“ (в сборника „Öffentlichkeit ohne Tradition“, издателство „Петер Ланг“, Франкфурт, [[2003 г.]]), „Europa und die nationale Kunst in Bulgarien (Von der Jahrhundertwende bis zu den fünfziger Jahren) “ (в сборника „Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart“, издателство „Марин Дринов“, [[1999 г.]]), „Бели страници от художествения живот на Балканите“ (списание „Мост“, бр. 166-167, Ниш, Сърбия, [[2001 г.]]), „80 години от ІІ-рата Южнославянска художествена изложба“ (сп. „София“, бр. 12, [[1986 г.]]), „Парашчук принадлежи на бъдещето“ (сп. „София“, бр. 7, [[1988 г.]]), „Bulgarian science-fiction artist“ (сп. ОRPHIA, [[1991 г.]]), „Левски и зографите“ (в. „Пулс“, [[1987 г.]]), „Репин и България“ (в. „Вечерни новини“, [[1990 г.]]), „Феноменът на тихата пепел“ (в. „Труд“, [[2001 г.]]), „По стените на подземния свят“ (сп. „Факел“, [[2001 г.]]), „Отсъствие на вяра“ (сп. „София“, [[1991 г.]]) и др. Консултант и сътрудник е на сръбското издателство „Братство“, Ниш, от [[2001 г.]] {{От-до|2001|2004}} съвместно с писателя Радой Ралин е работил върху книга за съдбата на българските художници (три части от текста им е побликуван в интернет изданието [http://liternet.bg/ Liternet]). Част от творчеството му на изкуствовед до [[1989 г.]] е посветено на забранявани и политически извергнати художници у нас като [[Васил Иванов]], Александър Божинов, Райко Алексиев, Михайло Парашчук, княгиня Евдокия, южнославянското движение „Лада“ и др.

Изявите му като художник и изкуствовед са отразявани многократно, включително и в чужбина (например монографията „Скульптор Михайло Паращук. Життя и творчiсть“ от Дмитро Степовик, издание на Canadian Institute of Ukrainian Studies Press, University of Alberta, Edmonton, Alberta, Canada, [[1994 г.]], или статията „Царибродският художествен кръг“ от Венко Димитров, списание „Мост“, бр. 163-164-165, Ниш, Сърбия, френското списание „Revue periodigue“, №17, [[2002 г.]] с главен редактор Юлия Кръстева и др.).

От [[1997 г.]] работи като преподавател по теория и история на изкуството в Национално средно общообразователно училище „София“ (където допълнително въвежда изучаване на графични и полиграфически технологии, а и съдейства на ученици за заснемането на два научно-популярни филма) и едновременно е художник към фирма „ГЕД“ и отговаря за оформлението на едно от ефектните издания сред родния полиграфически пазар, списание „[[Списание Усури|Усури]]“. Карикатурист и кореспондент е на вестника на българите във Франция, „Парижки новини“. Автор е на цикъл предавания и филми за български художници (режисьор Емил Тодоров).

Изкуството му е многопосочно. Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ, заради ролята на комуникативността в играта й между естетически постигнатия и неустановения в контекста си образ. Като цяло рисуването му минава за философско и с наситен метафоричен език.

== Приноси към фантастиката ==
[[Файл:Gramota_2015_Nikolov.jpg|рамка|ляво]]
Във фантастичното движение членува от [[1979 г.]] Илюстрирал е клубните сборници ''„[[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|Модели-1]]“'' и ''„[[Модели-2 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|Модели-2]]“'' и участва в албумите с творби на художници-фантасти. Илюстрирал е фантастични книги, предимно на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]].

През [[1983 г.]], по идея на [[Ивайло Рунев]], създава [[Национален клуб на художниците фантасти]], който от [[1984 г.]] носи името на художника [[Васил Иванов]] заради неговия принос в космическата тема за българското изабразително изкуство. Организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов през [[1982 г.]] в Младежки дом „Лиляна Димитрова“, а след това я пренася в Пловдив, Варна, Мадара, Плиска, село Стежерово, Плевенско, село Аспарухово, Варненско, Девня и др.; има принос в посмъртното реабилитиране и огласяване творчеството и философията на художника, които са считани за несъвместими на обществените норми за времето.

{{От-до|1983|1989}} oрганизира всички клубни и общи изложби на фантастично изкуство и изнася редица лекции и изложби в клубовете по фантастика и прогностика в страната (Варна, Балчик, Севлиево, Шумен, Пловдив). Организира всички клубни експозиции от Общата изложба на българските художници фантасти в Пловдив през [[1985 г.]]

В същия период е заместник председател на Клуба за прогностика и фантастика „Иван Ефремов“.

Автор е на статии за редица художници-фантасти като [[Васил Иванов]], [[Александър Денков]], [[Стефан Лефтеров]] и др., както и общи статии за историята и развитието на жанра в изобразителното ни изкуство.

В темите на фантастичните му произведения основен момент е зависимостта на човека от социалната среда, урбанизацията, екологичните кризи и милитаризацията.

Автор на серия портрети на свои клубни приятели ([[Ивайло Рунев]], [[Александър Карапанчев]] и др.), на български писатели и популяризатори на фантастиката ([[Александър Геров]], [[Агоп Мелконян]], шарж на [[Любен Дилов]]) и серия шаржове на световни творци, свързани с фантастичното изкуство (Орсън Уелс, Артър Кларк, Андрей Тарковски, Рене Магрит и др.)

== Награди ==

* [[1980 г.]] - Награждаван е на фестивалите в Пловдив и др.
* [[1985 г.]] - По повод 30-годишнината от основаването на фантастичното движение в България
* [[2015 г.]] - „[[Награда Тера]]“

== Публикации ==

* [[1986 г.]] - ''„[[Движение и светлина]]“'' (Изкуството на Васил Иванов и тайните на неговия Космос. Бялото озарение на кредата. Майстор на пеещата рисунка. Местожителство - световните музеи.) - [[Вестник Антени|в. „Антени“]], 22 януари 1986 г.
* [[1986 г.]] - ''„Импулсирано от природата“'' (статия за миниатюрните рисунки на Васил Иванов) - [[Списание София|сп. „София“]], [[Списание София/1986/7 бр.|бр. 7]]
* [[1986 г.]] - ''„Рисувам със светлина“'' (статия за космическия цикъл на Васил Иванов) - [[Списание Криле|сп. „Криле“]], [[Списание Криле/1986/11 бр.|бр. 11, 1986 г.]]
* [[1987 г.]] - ''„[[Рисувам със светлина]]“'' (статията за космическия цикъл на Васил Иванов с добавена обширна публикация на писма до неговата съпруга, балерината Елка Иванова, съставена от журналистката Иванка Ангелова) - [[Списание Лада|сп. „Лада“]], бр. 5, 1986 г.
* [[1988 г.]] - ''„[[Васил Иванов. Светлина, движение, космос]]“'' - статия за художника в [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Александър Денков. Художник на вечната съвременност]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/3 бр.|бр. 3, 1988 г.]]
* [[1989 г.]] - Салвадор Дали: ''„[[И безсмъртните умират]]“'' - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1989/3 бр.|бр. 3, 1989 г.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[С вихрите на космоса]]“'' (статия, посветена на Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“) - [[Списание София|сп. „София“]], бр. 6, 1989  г.
* [[1990 г.]] - ''[[Български художници-фантасти|Kalin Nickolov - BULGARIAN SCIENCE-FICTION ARTISTS]]''; (Калин Николов - [[Български художници-фантасти]]) - [[Списание ORPHIA/1990/1 бр.|сп.  ORPHIA 1/1990]]
* [[1990 г.]] - ''„[[Един нов сюрреалист]]“'' - (статия за художника Фико Фиков) - [[Вестник Знаме|в. „Знаме“]], бр. 1, 19 април 1990 г.
* [[1990 г.]] - ''„[[Миро - йероглифите на човечеството]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|1990 г., 5 бр.]],
* [[1991 г.]] - ''„[[Бош (статия, ФЕП, 1991/2)|Бош]]“'' - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/1 бр.|1991 г., 1 бр.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Де Кирико - Ел Греко на 20 век]]“'' - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/3 бр.|1991 г., 3 бр.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Жорж Папазов - строителят на небето]]“'' - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/4 бр.|1991 г., 4 бр.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Соколов]]“'' (статия за руския живописец-фантаст Андрей Соколов) - [[Списание Фантастика|сп. „Фантастика“]], [[Списание ФЕП/1991/5 бр.|бр. 5, 1991 г.]]
* [[1991 г.]] - ''„[[Джим Бърнс в търсене на образите на отвъдното]]“'' - В [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1991/6 бр.|1991 г., 6 бр.]],
* [[1991 г.]] - ''„Мистични знаци в една рисунка на Майстора“'' - [[Вестник Вечерни новини|в. „Вечерни новини“]], бр. 219, 1991 г.
* [[1994 г.]] - ''„[[Смълчаните картини на Папазов не крещят за глухите]]“'' (статия за естетиката и фантазите на Георги Папазов в изкуството му) - [[Вестник Дума|в. „Дума“]], 5 февруари 1994 г.
* [[1994 г.]]- ''„Духовното общение между Николай Рьорих и Васил Стоилов“'' (писмата на Рьорих до българския художник) - [[Вестник Отечествен вестник|в. „Отечествен вестник“]], с продължение в три броя, от 10 до 12 февруари 1994 г.
* [[ 1994 г.]]- ''„[[Той бе свободата]]“'' (Васил Иванов припомнен чрез галерия „Александър“) - [[Вестник Отечествен вестник|в. „Отечествен вестник“]], 1 март 1994 г.
* [[1994 г.]]- ''„[[Нарисувано с духа на материята и невидимото (Днес се навършват 85 години от рождението на Васил Иванов)]]“'' - в. Стандарт, 20 май 1994 г.
* [[1994 г.]]- ''„[[Жорж Папазов канеше на масата си гениите на ХХ век]]“'' - в. „168 часа“, 6-12 юни 1994 г.
* [[1995 г.]] - ''„[[Кръстопът във вселената]]“'' (космогонични и земни схващания в българското изкуство) - [[Вестник Арх-Арт|в. „Арх-Арт“]], 33 май 1995 г.
* [[1995 г.]] - ''„[[Скиталец сред небеса и религии]]“'' (Първа публикация на три непознати рисунки на световноизвестния художник Борис Георгиев) - [[Вестник Български писател|в. „Български писател“]], 23-28 август 1995 г.
* [[1995 г.]] - ''„Мистикът от ХХ век“'' (Щрихи към бъдещия портрет на Васил Стоилов) - [[Вестник Арх-Арт|в. „Арх-Арт“]], 3 октомври 1995 г.
* [[1996 г.]] - ''„[[Стъпка в космоса]]“'' (статия за космическите графики на Васил Иванов) - [[Вестник Български писател|в. „Български писател“]], 14-20 май 1996 г.
* [[1998 г.]] - ''„[[Художникът на тайнствената призрачност]]“'' (есе за Борис Георгиев (1888-1961)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/5 бр.|бр. 5, 1998 г.]]
* [[1998 г.]] - ''„Нарисуваните очи на българската легенда“'' (есе за Георги Атанасов (1904-1952)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/6 бр.|бр. 6, 1998 г.]]
* [[1998 г.]] - ''„[[Вълшебно чуство за невидимо]]“'' (есе за Николай Райнов (1889-1954)) - [[Списание Планета|сп. „Планета“]], [[Списание Планета/1998/8 бр.|бр. 8, 1998 г.]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Върху белите страници на времето]]“'' (статия за Борис Георгиев) - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], [[Списание Усури/2004/1 бр.|бр. 1]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Философия на православната иконопис (Съперничество на фантазията с действителността)]]“'' - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], юни 2004  г.
* [[2004 г.]] - ''„[[Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас П. Славов]]“'' - статия от Калин Николов в [[Списание Усури|сп. „Усури“]], [[Списание Усури/2004/7 бр.|бр.  7]]
* [[2006 г.]] - ''„[[Николай Райнов: Сътворител на митологии]]“'' - [[Списание Усури|сп. „Усури“]], октомври 2006 г.
* [[2007 г.]] - ''„[[Александър Денков – основателят на българската фантастична илюстрация]]“'' - „[[Електронно списание Фентернет]]“, [[Електронно списание Фентернет/2007/1 бр.|2007 г., 1 бр.]]
* [[2009 г.]] - ''„[[Светът, който ни предстои]]“'' - [[Вестник Словото днес|В-к „Словото днес“]], 29 октомври 2009 г.
* [[2014 г.]] - ''„[[Измерения и модели, Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2014|Измерения и модели]]“''
** Авторски графики на страниците: 6, 21, 43, 46, 61, 64, 93.
* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)|Фантастивал в Европолис]]“''
** Графики и илюстрации на страниците: 5, 35, 328, 420, 469.
* [[2019 г.]] - „[[Киберпънк Евристика Футурология (Издателство Клуб Иван Ефремов, 2019)|Киберпънк Евристика Футурология]]“ - Издателство [[Клуб Иван Ефремов]]
** Илюстрации от Калин Николов на целите страници: 46, 84, 126, 142, 148, 164, 179.
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** Графики на страниците 183, 189, 210.
* [[2020 г.]] - В стихосбирката на [[Анибал Радичев]] „[[Аргонавт (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2020)|Аргонавт]]“
** Авторски графики на страниците: 112, 113, 116, 120.

== Източници ==

* Антон Кафезчиев - „Многоликият свят на Калин Николов“ - [[Вестник Софийско утро|в. „Софийско утро“]], 1991 г.
* Елисевета Мусакова - „Подобие на драматичен комикс“ - [[Списание София|сп. „София“]], бр. 4, 1991 г.
* Борис Димовски - „Калин Николов“ (есе и кратка биография с репродукции от илюстрации към романа „Златното магаре“ на Апулей) [[Вестник Български писател|в. „Български писател“]], 4 декември 2002 г.
* [[Александър Карапанчев]] - „Ден на отворените врати“ - [[Български фантастични ВАЯНИЯ 2006 (Издателство ЕГИ, 2006)|сб. „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“]]
* [http://liternet.bg/ LiterNet]

== Външни връзки ==

* [http://sf-sofia.com/sf/index.php?menu=5&id=16&t=kh| Авторска страница на Калин Николов]
* [http://bnr.bg/hristobotev/post/100710657 „Фантастиката - благословен път” за художника Калин Николов - Радиоинтервю по повод 60 годишнината му.]
* [http://bgsever.info/prepress/?p=38296 Пространно интервю в БГ Север]
* [https://sofiapress.com/kak-hudojnicite-fantasti-postavqt-osnovite-na-neformalnoto-izkustvo-v-balgariq/ КАК ХУДОЖНИЦИТЕ – ФАНТАСТИ ПОСТАВЯТ ОСНОВНИТЕ НА НЕФОРМАЛНОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ]
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/06/27/kalin-nikolov-60th-anniversary-20160627/ Ден на откритите врати] – очерк на [[Александър Карапанчев]] за Калин Николов
* [[2021 г.]] – [https://izkustvoinauka.com/hudozhnikat-kalin-nikolov-misleshtoto-izkustvo/ Художникът Калин Николов: Мислещото изкуство е прокълнато от самотата] – интервю на Мирела Костадинова

Анибал Радичев

2021-09-05T13:30:59Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Анибал Радичев
| име-оригинал =
| име-категории = Радичев, Анибал
| ник =
| описание = поет
| портрет = Ani+.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 16
| роден-месец = юни
| роден-година = 1944
| роден-град = Обнова
| роден-регион = Плевенско
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр =
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Анибал Радичев''' е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като [[фантастична поезия]].

== Биография ==

Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и други активисти на клуб „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно, когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана по онова време, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]]

От септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".

Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.

== Любопитно ==

В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:

„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научнофантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".

== Други статии за Анибал Радичев ==
[[Файл:Анибал+.jpg|рамка|дясно]]
* В „Словото“ - [http://slovo.bg/showbio.php3?ID=298]
* В „Литернет“ - [http://liternet.bg/library/bl/r/a_radichev.htm]
* В „Словото днес“ - [https://www.facebook.com/slovoto.dnes.newspaper/posts/502410179796854]
* [[2004 г.]] - [http://www.slovesa.net/%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0/ Анибал Радичев и „Бреговете на миража”]
* [[2005 г.]] - [http://old.duma.bg/2005/0505/180505/kultura/cul-4.html „Аз възпявам духа си свободен...“ („Бреговете на миража“ - талантлива, ярко открояваща се стихосбирка на Анибал Радичев)]
* [[2008 г.]] - [http://jokefm.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=123681&df=460664&dflid=3&GDirId=4f436503d18998ba6aa7169f83366e1e Поетът Анибал Радичев с нова стихосбирка]
* [[2010 г.]] - [http://www.novazora.net/2010/issue20/story_08.html Отнетото спасение на света] - в „Нова зора“
* [[2010 г.]] - [http://www.duma.bg/node/1653 Гражданската тревога на поета]
* [[2011 г.]] - [http://svejo.net/1284854-haskovo-net-natsionalnata-nagrada-za-poeziya-poluchi-anibal-radichev Националната награда за поезия получи Анибал Радичев]
* [[2011 г.]] - [http://www.novazora.net/2011/issue19/story_13.html Трофеен германски албум]
* [[2011 г.]] - [http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14509&sid=36 Отличия за български писатели (Награди от Международното съобщество на писателските съюзи (Москва))]



== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1992 г.]] - ''„[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]]
* [[2000 г.]] - ''„[[Лексикон на Ези-турическия език (Издателство Атлантис-ГК, 2000 г.)|Лексикон на Ези-турическия език]]“'' (експериментален сборник с елементи на [[хумористична фантастика]]) - [[Издателство Атлантис-ГК|издателство „Атлантис-ГК“]]
* [[2001 г.]] - ''„[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
* [[2017 г.]] - ''„[[Да сме наясно! (Издателство Българска книжница, 2017 г.)|Да сме наясно!]]“'' (хумористични стихове с фантастичен елемент) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
* [[2020 г.]] - ''„[[Аргонавт (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2020)|Аргонавт]]“'' - [[Дружество на българските фантасти Тера Фантазия]]

===== В съвместни издания =====

* [[2009 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2008|ФантАstika 2008]]“
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“
* [[2010 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2009|ФантАstika 2009]]“
** „[[Нула (стих, Анибал)|Нула]]“
* [[2011 г.]] - Във „[[Фантастихия (Дружество Тера Фантазия, 2011)]]“
** „[[Присъствие (стих, Анибал)|Присъствие]]”,
** „[[Телепортация (стих, Анибал)|Телепортация]]”
** „[[Аргонавт (стих, Анибал)|Аргонавт]]”
* [[2014 г.]] - В „[[Измерения и модели, (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2014)]]“
** „[[Как? (стих, Анибал)|Как?]]“,
** „[[Повтаряемост (стих, Анибал)|Повтаряемост]]“,
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“,
** „[[Кутия (стих, Анибал)|Кутия]]“,
** „[[Формална логика (стих, Анибал)|Формална логика]]“
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2013-14|ФантАstika 2013-14]]“ и
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2014-15|ФантАstika/2014-15]]“
** „[[Особен въпрос (стих, Анибал)|Особен въпрос]]“,
** „[[Антиутопичен залез (стих, Анибал)|Антиутопичен залез]]“,
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
* [[2015 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 18 юни 2015 г.|в. „Словото днес“ (18 юли, бр.23(794))]]
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“
** „[[Реалност (стих, Анибал)|Реалност]]“
* [[2017 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 5 октомври 2017 г.]]
** „[[Разлика (стих, Анибал)|Разлика]]“
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** Юбилейни стихове (по повод 75 годишнината му)
*** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
*** „[[Магия (стих, Анибал)|Магия]]„
*** „[[Квантова механика (стих, Анибал)|Квантова механика]]“
*** „[[От упор (стих, Анибал)|От упор]]“

====== На руски език ======

* [[2006 г.]] - ''„[[Скачок в пространство (Издателство Международное сообщество писательских союзов, Москва 2006 г.)|Скачок в пространство]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [http://www.moscowwriters.ru/HTML/mezdun_sp.htm издателство „Международное сообщество писательских союзов“]

==== Нефантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1982 г.]] - „Стихове“ (сборник) - издателство „Смяна“
* [[1995 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B4%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 Стихове до поискване]“ - издателство „Арткооп“
* [[1997 г.]] - „До другата пролет“ - издателство „Захари Стоянов“
* [[2001 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%88 Ако можеш]“ - издателство „Болид-Инс“
* [[2004 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0 Бреговете на миража]“ - издателство „Български писател“
* [[2008 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0 Междинна гара]“ - издателство „Български писател“
* [[2010 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 Време за пируване]“ - издателство „Распер“
* [[2013 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9D%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80,_2013%29 На зазоряване]“ - хумористични редове (стихове, миниатюри, вицове) - Издателство „Рал Колобър“
* [[2013 г.]] - [http://agnibg.net/index.php/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F Откровения] - Издателство „Рал Колобър“
* [[2017 г.]] - „Да сме наясно!“ - Издателство „Българска книжница“
* [[2020 г.]] - „Ти да видиш“ - Издателство „Българска книжница“

== Външни връзки ==
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=298&LangID=1 Страница на автора в „Словото“]
* [http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=15&t=27447&p=47125&rb_v=viewtopic#p47125 Представяне в сайта на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]].]

[[Категория:Поети|Радичев, Анибал]]

Анибал Радичев

2021-09-05T13:28:28Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Анибал Радичев
| име-оригинал =
| име-категории = Радичев, Анибал
| ник =
| описание = поет
| портрет = Ani+.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 16
| роден-месец = юни
| роден-година = 1944
| роден-град = Обнова
| роден-регион = Плевенско
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр =
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Анибал Радичев''' е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като [[фантастична поезия]].

== Биография ==

Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и други активисти на клуб „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно, когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана по онова време, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]]

От септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".

Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.

== Любопитно ==

В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:

„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научно-фантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".

== Други статии за Анибал Радичев ==
[[Файл:Анибал+.jpg|рамка|дясно]]
* В „Словото“ - [http://slovo.bg/showbio.php3?ID=298]
* В „Литернет“ - [http://liternet.bg/library/bl/r/a_radichev.htm]
* В „Словото днес“ - [https://www.facebook.com/slovoto.dnes.newspaper/posts/502410179796854]
* [[2004 г.]] - [http://www.slovesa.net/%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0/ Анибал Радичев и „Бреговете на миража”]
* [[2005 г.]] - [http://old.duma.bg/2005/0505/180505/kultura/cul-4.html „Аз възпявам духа си свободен...“ („Бреговете на миража“ - талантлива, ярко открояваща се стихосбирка на Анибал Радичев)]
* [[2008 г.]] - [http://jokefm.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=123681&df=460664&dflid=3&GDirId=4f436503d18998ba6aa7169f83366e1e Поетът Анибал Радичев с нова стихосбирка]
* [[2010 г.]] - [http://www.novazora.net/2010/issue20/story_08.html Отнетото спасение на света] - в „Нова зора“
* [[2010 г.]] - [http://www.duma.bg/node/1653 Гражданската тревога на поета]
* [[2011 г.]] - [http://svejo.net/1284854-haskovo-net-natsionalnata-nagrada-za-poeziya-poluchi-anibal-radichev Националната награда за поезия получи Анибал Радичев]
* [[2011 г.]] - [http://www.novazora.net/2011/issue19/story_13.html Трофеен германски албум]
* [[2011 г.]] - [http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14509&sid=36 Отличия за български писатели (Награди от Международното съобщество на писателските съюзи (Москва))]



== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1992 г.]] - ''„[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]]
* [[2000 г.]] - ''„[[Лексикон на Ези-турическия език (Издателство Атлантис-ГК, 2000 г.)|Лексикон на Ези-турическия език]]“'' (експериментален сборник с елементи на [[хумористична фантастика]]) - [[Издателство Атлантис-ГК|издателство „Атлантис-ГК“]]
* [[2001 г.]] - ''„[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
* [[2017 г.]] - ''„[[Да сме наясно! (Издателство Българска книжница, 2017 г.)|Да сме наясно!]]“'' (хумористични стихове с фантастичен елемент) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
* [[2020 г.]] - ''„[[Аргонавт (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2020)|Аргонавт]]“'' - [[Дружество на българските фантасти Тера Фантазия]]

===== В съвместни издания =====

* [[2009 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2008|ФантАstika 2008]]“
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“
* [[2010 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2009|ФантАstika 2009]]“
** „[[Нула (стих, Анибал)|Нула]]“
* [[2011 г.]] - Във „[[Фантастихия (Дружество Тера Фантазия, 2011)]]“
** „[[Присъствие (стих, Анибал)|Присъствие]]”,
** „[[Телепортация (стих, Анибал)|Телепортация]]”
** „[[Аргонавт (стих, Анибал)|Аргонавт]]”
* [[2014 г.]] - В „[[Измерения и модели, (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2014)]]“
** „[[Как? (стих, Анибал)|Как?]]“,
** „[[Повтаряемост (стих, Анибал)|Повтаряемост]]“,
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“,
** „[[Кутия (стих, Анибал)|Кутия]]“,
** „[[Формална логика (стих, Анибал)|Формална логика]]“
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2013-14|ФантАstika 2013-14]]“ и
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2014-15|ФантАstika/2014-15]]“
** „[[Особен въпрос (стих, Анибал)|Особен въпрос]]“,
** „[[Антиутопичен залез (стих, Анибал)|Антиутопичен залез]]“,
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
* [[2015 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 18 юни 2015 г.|в. „Словото днес“ (18 юли, бр.23(794))]]
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“
** „[[Реалност (стих, Анибал)|Реалност]]“
* [[2017 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 5 октомври 2017 г.]]
** „[[Разлика (стих, Анибал)|Разлика]]“
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** Юбилейни стихове (по повод 75 годишнината му)
*** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
*** „[[Магия (стих, Анибал)|Магия]]„
*** „[[Квантова механика (стих, Анибал)|Квантова механика]]“
*** „[[От упор (стих, Анибал)|От упор]]“

====== На руски език ======

* [[2006 г.]] - ''„[[Скачок в пространство (Издателство Международное сообщество писательских союзов, Москва 2006 г.)|Скачок в пространство]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [http://www.moscowwriters.ru/HTML/mezdun_sp.htm издателство „Международное сообщество писательских союзов“]

==== Нефантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1982 г.]] - „Стихове“ (сборник) - издателство „Смяна“
* [[1995 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B4%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 Стихове до поискване]“ - издателство „Арткооп“
* [[1997 г.]] - „До другата пролет“ - издателство „Захари Стоянов“
* [[2001 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%88 Ако можеш]“ - издателство „Болид-Инс“
* [[2004 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0 Бреговете на миража]“ - издателство „Български писател“
* [[2008 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0 Междинна гара]“ - издателство „Български писател“
* [[2010 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 Време за пируване]“ - издателство „Распер“
* [[2013 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9D%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80,_2013%29 На зазоряване]“ - хумористични редове (стихове, миниатюри, вицове) - Издателство „Рал Колобър“
* [[2013 г.]] - [http://agnibg.net/index.php/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F Откровения] - Издателство „Рал Колобър“
* [[2017 г.]] - „Да сме наясно!“ - Издателство „Българска книжница“
* [[2020 г.]] - „Ти да видиш“ - Издателство „Българска книжница“

== Външни връзки ==
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=298&LangID=1 Страница на автора в „Словото“]
* [http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=15&t=27447&p=47125&rb_v=viewtopic#p47125 Представяне в сайта на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]].]

[[Категория:Поети|Радичев, Анибал]]

Анибал Радичев

2021-09-05T13:24:44Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Анибал Радичев
| име-оригинал =
| име-категории = Радичев, Анибал
| ник =
| описание = поет
| портрет = Ani+.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 16
| роден-месец = юни
| роден-година = 1944
| роден-град = Обнова
| роден-регион = Плевенско
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр =
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Анибал Радичев''' е поет и редактор, чиито стихотворения понякога са с фантастична тематика. Две от стихосбирките му някои познавачи смятат за първите в България, определяни като [[фантастична поезия]].

== Биография ==

Роден е през [[1944 г.]] в с. Обнова (Плевенско). Баща му (Радич Радичев) е бил директор на Военния театър във Варна, а майка му (Лилия Петкова Радичева) - известна драматична актриса. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в сферата на организацията и управлението на културните дейности. Като заместник-директор на Градския младежки дом „Лиляна Димитрова“ той се сближава с [[Атанас П. Славов]] и други активисти на клуб „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“ и през годините неведнъж помага клубът да бъде спасен от затваряне. Неслучайно когато същите тези активисти създават първото в България частно издателство за фантастика „[[Издателство Орфия|Орфия]]“, първата стихосбирка с фантастична поезия, публикувана у нас, е неговата „[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“. За стихосбирката си „Бреговете на миража“ (2004 г.) Радичев получава наградата за поезия на Съюза на българските писатели през [[2005 г.]]

От септември [[2007 г.]] работи в издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“ като редактор. Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на българските фантасти "Тера Фантазия".

Издадената в Русия през 2006 г. стихосбирка „Скачок в пространство“ („[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“) донесе на поета медала „Сергей Есенин“, връчен му от Общността на писателските съюзи (Москва) през април 2012 г.

== Любопитно ==

В статията си „Аз възпявам духа си свободен...“ критикът Свилен Каролев отбелязва:

„... въпреки че една от предишните, „Скок в пространството", беше може би най-ярката и запомняща се сред всички новоизлезли стихосбирки за цялата 2001 г. поетическа година. Включените тогава в нея уникални за нашата поезия '''стихотворения с научно-фантастична тематика''' просто се врязваха в съзнанието с особената си „Вапцаровска“ романтика на сливането на човека с техниката в космическата епоха. По свой оригинален начин Анибал Радичев успя да върне в нашата съвременна поезия романтиката, при това в антиромантичното ни, угнетително, жестоко с безнадеждността си в етичен и социален смисъл време. И изведнъж - този възпят от поета рискован полет на човека в името на бъдещето и живота, полет право в сърцето на космическата загадка, ключ към която е хуманистичното познание и която единствено човешкият дух - самият той един космос - е в състояние да разгадае!".

== Други статии за Анибал Радичев ==
[[Файл:Анибал+.jpg|рамка|дясно]]
* В „Словото“ - [http://slovo.bg/showbio.php3?ID=298]
* В „Литернет“ - [http://liternet.bg/library/bl/r/a_radichev.htm]
* В „Словото днес“ - [https://www.facebook.com/slovoto.dnes.newspaper/posts/502410179796854]
* [[2004 г.]] - [http://www.slovesa.net/%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0/ Анибал Радичев и „Бреговете на миража”]
* [[2005 г.]] - [http://old.duma.bg/2005/0505/180505/kultura/cul-4.html „Аз възпявам духа си свободен...“ („Бреговете на миража“ - талантлива, ярко открояваща се стихосбирка на Анибал Радичев)]
* [[2008 г.]] - [http://jokefm.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=123681&df=460664&dflid=3&GDirId=4f436503d18998ba6aa7169f83366e1e Поетът Анибал Радичев с нова стихосбирка]
* [[2010 г.]] - [http://www.novazora.net/2010/issue20/story_08.html Отнетото спасение на света] - в „Нова зора“
* [[2010 г.]] - [http://www.duma.bg/node/1653 Гражданската тревога на поета]
* [[2011 г.]] - [http://svejo.net/1284854-haskovo-net-natsionalnata-nagrada-za-poeziya-poluchi-anibal-radichev Националната награда за поезия получи Анибал Радичев]
* [[2011 г.]] - [http://www.novazora.net/2011/issue19/story_13.html Трофеен германски албум]
* [[2011 г.]] - [http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14509&sid=36 Отличия за български писатели (Награди от Международното съобщество на писателските съюзи (Москва))]



== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1992 г.]] - ''„[[Паралелен свят (Издателство Орфия, 1992 г.)|Паралелен свят]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]]
* [[2000 г.]] - ''„[[Лексикон на Ези-турическия език (Издателство Атлантис-ГК, 2000 г.)|Лексикон на Ези-турическия език]]“'' (експериментален сборник с елементи на [[хумористична фантастика]]) - [[Издателство Атлантис-ГК|издателство „Атлантис-ГК“]]
* [[2001 г.]] - ''„[[Скок в пространството (Издателство Българска книжница, 2001 г.)|Скок в пространството]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
* [[2017 г.]] - ''„[[Да сме наясно! (Издателство Българска книжница, 2017 г.)|Да сме наясно!]]“'' (хумористични стихове с фантастичен елемент) - [[Издателство Българска книжница|издателство „Българска книжница“]]
* [[2020 г.]] - ''„[[Аргонавт (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2020)|Аргонавт]]“'' - [[Дружество на българските фантасти Тера Фантазия]]

===== В съвместни издания =====

* [[2009 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2008|ФантАstika 2008]]“
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“
* [[2010 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2009|ФантАstika 2009]]“
** „[[Нула (стих, Анибал)|Нула]]“
* [[2011 г.]] - Във „[[Фантастихия (Дружество Тера Фантазия, 2011)]]“
** „[[Присъствие (стих, Анибал)|Присъствие]]”,
** „[[Телепортация (стих, Анибал)|Телепортация]]”
** „[[Аргонавт (стих, Анибал)|Аргонавт]]”
* [[2014 г.]] - В „[[Измерения и модели, (Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, 2014)]]“
** „[[Как? (стих, Анибал)|Как?]]“,
** „[[Повтаряемост (стих, Анибал)|Повтаряемост]]“,
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“,
** „[[Кутия (стих, Анибал)|Кутия]]“,
** „[[Формална логика (стих, Анибал)|Формална логика]]“
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2013-14|ФантАstika 2013-14]]“ и
* [[2015 г.]] - В „[[Алманах ФантАstika/2014-15|ФантАstika/2014-15]]“
** „[[Особен въпрос (стих, Анибал)|Особен въпрос]]“,
** „[[Антиутопичен залез (стих, Анибал)|Антиутопичен залез]]“,
** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
* [[2015 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 18 юни 2015 г.|в. „Словото днес“ (18 юли, бр.23(794))]]
** „[[Съмнение (стих, Анибал)|Съмнение]]“
** „[[Реалност (стих, Анибал)|Реалност]]“
* [[2017 г.]] - В [[Блок материали във в-к „Словото днес“ от 5 октомври 2017 г.]]
** „[[Разлика (стих, Анибал)|Разлика]]“
* [[2020 г.]] - В [[Алманах ФантАstika/2019-20]]
** Юбилейни стихове (по повод 75 годишнината му)
*** „[[Часовник (стих, Анибал)|Часовник]]“
*** „[[Магия (стих, Анибал)|Магия]]„
*** „[[Квантова механика (стих, Анибал)|Квантова механика]]“
*** „[[От упор (стих, Анибал)|От упор]]“

====== На руски език ======

* [[2006 г.]] - ''„[[Скачок в пространство (Издателство Международное сообщество писательских союзов, Москва 2006 г.)|Скачок в пространство]]“'' (стихосбирка с фантастична тематика) - [http://www.moscowwriters.ru/HTML/mezdun_sp.htm издателство „Международное сообщество писательских союзов“]

==== Нефантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1982 г.]] - „Стихове“ (сборник) - издателство „Смяна“
* [[1995 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B4%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 Стихове до поискване]“ - издателство „Арткооп“
* [[1997 г.]] - „До другата пролет“ - издателство „Захари Стоянов“
* [[2001 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%90%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%88 Ако можеш]“ - издателство „Болид-Инс“
* [[2004 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0 Бреговете на миража]“ - издателство „Български писател“
* [[2008 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0 Междинна гара]“ - издателство „Български писател“
* [[2010 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5 Време за пируване]“ - издателство „Распер“
* [[2013 г.]] - „[http://agnibg.net/index.php/%D0%9D%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80,_2013%29 На зазоряване]“ - хумористични редове (стихове, миниатюри, вицове) - Издателство „Рал Колобър“
* [[2013 г.]] - [http://agnibg.net/index.php/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F Откровения] - Издателство „Рал Колобър“
* [[2017 г.]] - „Да сме наясно!“ - Издателство „Българска книжница“
* [[2020 г.]] - „Ти да видиш“ - Издателство „Българска книжница“

== Външни връзки ==
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=298&LangID=1 Страница на автора в „Словото“]
* [http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=15&t=27447&p=47125&rb_v=viewtopic#p47125 Представяне в сайта на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]].]

[[Категория:Поети|Радичев, Анибал]]

Конвент Булгакон

2021-08-31T15:46:25Z

Alexander:

Конвентът Булгакон е национално място за срещи на българските любители на фантастиката, писатели-фантасти, художници-фантасти и творци в другите изкуства свързани с фантастиката. Представлява възстановяване на традициите на българските фестивали на фантастиката от времето на движението на клубовете по прогностика и фантастика в България. Започват от септември 2000 година в г. Сандански по инициатива на [[Юрий Илков]]. Оттогава без прекъсване всяка година е провеждан Булгакон.

[[Картинка:Obshta_2000.jpg|рамка|дясно|Обща снимка на участниците на първия Булгакон]]

* [[Конвент Булгакон/2000]] - г. Сандански
* [[Конвент Булгакон/2001]] - г. Сандански
* [[Конвент Булгакон/2002]] - г. Кърджали
* [[Конвент Булгакон/2003]] - г. Пазарджик
* [[Конвент Булгакон/2004]] - г. Пловдив
* [[Конвент Булгакон/2005]] - г. София
* [[Конвент Булгакон/2006]] - г. Сандански
* [[Конвент Булгакон/2007]] - г. Пловдив
* [[Конвент Булгакон/2008]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2009]] - г. Благоевград
* [[Конвент Булгакон/2010]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2011]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2012]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2013]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2014]] - г. Каварна
* [[Конвент Булгакон/2015]] - с. Паталейница
* [[Конвент Булгакон/2016]] - Ст. Загорски минерални бани
* [[Конвент Булгакон/2017]] - град Елин Пелин
* [[Конвент Булгакон/2018]] - Пловдив хижа
* [[Конвент Булгакон/2019]] - Варна...

== Външни връзки ==

* [[2001 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42944&rb_v=viewtopic#p42944 Булгаконът отвън и отвътре] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с [[Юрий Илков]].

* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48052&rb_v=viewtopic#p48052 Нов морски конвент] – подробна информация от [[alexandrit]].

[[Категория:Конвенти|Булгакон, конвент]]

Конвент Булгакон

2021-08-31T13:39:37Z

Alexander:

Конвентът Булгакон е национално място за срещи на българските любители на фантастиката, писатели-фантасти, художници-фантасти и творци в другите изкуства свързани с фантастиката. Представлява възстановяване на традициите на българските фестивали на фантастиката от времето на движението на клубовете по прогностика и фантастика в България. Започват от септември 2000 година в г. Сандански по инициатива на [[Юрий Илков]]. Оттогава без прекъсване всяка година е провеждан Булгакон.

[[Картинка:Obshta_2000.jpg|рамка|дясно|Обща снимка на участниците на първия Булгакон]]

* [[Конвент Булгакон/2000]] - г. Сандански
* [[Конвент Булгакон/2001]] - г. Сандански
* [[Конвент Булгакон/2002]] - г. Кърджали
* [[Конвент Булгакон/2003]] - г. Пазарджик
* [[Конвент Булгакон/2004]] - г. Пловдив
* [[Конвент Булгакон/2005]] - г. София
* [[Конвент Булгакон/2006]] - г. Сандански
* [[Конвент Булгакон/2007]] - г. Пловдив
* [[Конвент Булгакон/2008]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2009]] - г. Благоевград
* [[Конвент Булгакон/2010]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2011]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2012]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2013]] - г. Балчик
* [[Конвент Булгакон/2014]] - г. Каварна
* [[Конвент Булгакон/2015]] - с. Паталейница
* [[Конвент Булгакон/2016]] - Ст. Загорски минерални бани
* [[Конвент Булгакон/2017]] - град Елин Пелин
* [[Конвент Булгакон/2018]] - Пловдив хижа
* [[Конвент Булгакон/2019]] - Варна...

== Външни връзки ==

* [[2001 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42944&rb_v=viewtopic#p42944 Булгаконът отвън и отвътре] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с [[Юрий Илков]].

* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48052&rb_v=viewtopic#p48052 Нов морски конвент] – подробна информация.

[[Категория:Конвенти|Булгакон, конвент]]

Меден месец

2021-08-19T15:40:12Z

Alexander:

{{Инфокутия произведение
| име = Меден месец
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = Александър Карапанчев
| издадена-година = 2002
| издадена-държава =
| жанр = сатирична фантастика
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
'''„Меден месец“''' е разказ в жанра [[сатирична фантастика]] от писателя [[Александър Карапанчев]].

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Съвместни издания =====

* [[1978 г.]] - [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]]
* [[2002 г.]] - „[[В епохата на Унимо (Издателство Аргус, 2002)|В епохата на Унимо]]“ - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]

=== На немски език ===
* [[2021 г.]] – в сб. „[[Kontakt mit Übermorgen]]“, изд. Torsten Low
** Flitterwochen

Kontakt mit Übermorgen - bulgarishe science-fiction

2021-08-19T14:24:16Z

Alexander:

{{Инфокутия книга
| име = Kontakt mit Übermorgen
| произведение =
| жанр = научна фантастика
| съдържа = сборник
| автор = колектив
| корица = Юберморген.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност =
| държава = Германия
| език = немски
| ден =
| месец =
| година = 2021
| издателство = Verlag Torsten Low
| формат = 125х185 мм.
| брой-страници = 276
| тираж =
| ISBN = 978-3-96629-015-9
| баркод =
| съставител = [[Юрий Илков|Juri Ilkow]], [[Ерик Симон|Erik Simon]]
| рецензент =
| предговор = [[Ерик Симон|Erik Simon]]
| послеслов =
| преводач = [[Стоян Христов|Stojan Christow]],[[Ерик Симон|Erik Simon]]
| художник-корица = [[Атанас П. Славов|Atanas Slawow]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор = [[Тимо Кюмел|Timo Kümmel]]
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

Книгата '''Kontakt mit Übermorgen. Bulgarische Science-Fiction''' (Kонтакт с утрешния ден. Българска научна фантастика) е вторият сборник от наши фантасти на немски език, съставен от [[Юрий Илков]] и [[Ерик Симон]]. Преди това Симон самостоятелно е подготвил два такива сборника.

== Съдържание: '''Inhalt''' ==

[[Прeдговор, 2021|Vorbemerkung]] / 7

Erik Simon

[[Wir werden nicht dieselben sein]] / 13

Welko Miloew

[[Der Vergnügungsplanet]] / 35

Radoslaw Mladenow

[[Ein Treffpunkt]] / 43

Nedjalka Michowa

[[Die Meergalerie]] / 51

Wesselin Marinow

[[WWW.GRANDFATHERS WINDMILL.TURING.COM|Www.grandfathers_windmill.turing.com]] / 63

Elena Pawlowa

[[Този блус не е мой|Dieser Blues ist nicht meiner]] / 69

Ljubomir P. Nikolow

[[Този човек дойде от Земята|Dieser Mensch kam von der Erde]] / 75

Martin Petkow

[https://chitanka.info/text/43862-myzhyt-nachin-na-upotreba Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung] / 79

Sneshana Taschewa

[[Das Gesetz des Vaters]] / 87

Emanuel Ikonomow

[[Das große Treffen]] / 101

Stefan Georgiew

[[Die Musik]] / 109

Nikolai Tellalow

[[Wir und sie]] / 123

Nikolai Todorow

[[Flitterwochen]] / 135

Alexander Karapantschew

[[Wie ich die Welt rettete oder Der schönste Beruf]] / 147

Valentin D. Iwanow

[[Ich habe ein Menschengesicht geträumt]] / 159

Iwailo P. Iwanow

[[Der Morgenstern]] / 197

Kiril Wlachow

[[И попита войникът: - Кой ме повика?|Und es fragte der Soldat: »Wer hat mich gerufen?«]] / 201

Jantscho Tscholakow

[[Време разделно|Bulgarische Apokalypse]] / 223

Atanas P. Slawow

[[Das Lebensspiel]] / 229

Georgi Malinow

[[За Авторите|Über die Autoren]] / 253

[[Източници и преводачи|Qellen und Übersetzer]] / 269

Kontakt mit Übermorgen - bulgarishe science-fiction

2021-08-19T14:17:57Z

Alexander:

{{Инфокутия книга
| име = Kontakt mit Übermorgen
| произведение =
| жанр = научна фантастика
| съдържа = сборник
| автор = колектив
| корица = Юберморген.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност =
| държава = Германия
| език = немски
| ден =
| месец =
| година = 2021
| издателство = Verlag Torsten Low
| формат = 125х185 мм.
| брой-страници = 276
| тираж =
| ISBN = 978-3-96629-015-9
| баркод =
| съставител = [[Юрий Илков|Juri Ilkow]], [[Ерик Симон|Erik Simon]]
| рецензент =
| предговор = [[Ерик Симон|Erik Simon]]
| послеслов =
| преводач = [[Стоян Христов|Stojan Christow]], Ерик Симон
| художник-корица = [[Атанас П. Славов|Atanas Slawow]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор = [[Тимо Кюмел|Timo Kümmel]]
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

Книгата '''Kontakt mit Übermorgen. Bulgarische Science-Fiction''' (Kонтакт с утрешния ден. Българска научна фантастика) е вторият сборник от наши фантасти на немски език, съставен от [[Юрий Илков]] и [[Ерик Симон]]. Преди това Симон самостоятелно е подготвил два такива сборника.

== Съдържание: '''Inhalt''' ==

[[Прeдговор, 2021|Vorbemerkung]] / 7

Erik Simon

[[Wir werden nicht dieselben sein]] / 13

Welko Miloew

[[Der Vergnügungsplanet]] / 35

Radoslaw Mladenow

[[Ein Treffpunkt]] / 43

Nedjalka Michowa

[[Die Meergalerie]] / 51

Wesselin Marinow

[[WWW.GRANDFATHERS WINDMILL.TURING.COM|Www.grandfathers_windmill.turing.com]] / 63

Elena Pawlowa

[[Този блус не е мой|Dieser Blues ist nicht meiner]] / 69

Ljubomir P. Nikolow

[[Този човек дойде от Земята|Dieser Mensch kam von der Erde]] / 75

Martin Petkow

[https://chitanka.info/text/43862-myzhyt-nachin-na-upotreba Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung] / 79

Sneshana Taschewa

[[Das Gesetz des Vaters]] / 87

Emanuel Ikonomow

[[Das große Treffen]] / 101

Stefan Georgiew

[[Die Musik]] / 109

Nikolai Tellalow

[[Wir und sie]] / 123

Nikolai Todorow

[[Flitterwochen]] / 135

Alexander Karapantschew

[[Wie ich die Welt rettete oder Der schönste Beruf]] / 147

Valentin D. Iwanow

[[Ich habe ein Menschengesicht geträumt]] / 159

Iwailo P. Iwanow

[[Der Morgenstern]] / 197

Kiril Wlachow

[[И попита войникът: - Кой ме повика?|Und es fragte der Soldat: »Wer hat mich gerufen?«]] / 201

Jantscho Tscholakow

[[Време разделно|Bulgarische Apokalypse]] / 223

Atanas P. Slawow

[[Das Lebensspiel]] / 229

Georgi Malinow

[[За Авторите|Über die Autoren]] / 253

[[Източници и преводачи|Qellen und Übersetzer]] / 269

Kontakt mit Übermorgen - bulgarishe science-fiction

2021-08-19T13:55:36Z

Alexander:

{{Инфокутия книга
| име = Kontakt mit Übermorgen
| произведение =
| жанр = научна фантастика
| съдържа = сборник
| автор = колектив
| корица = Юберморген.jpg
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност =
| държава = Германия
| език = немски
| ден =
| месец =
| година = 2021
| издателство = Verlag Torsten Low
| формат = 125х185 мм.
| брой-страници = 276
| тираж =
| ISBN = 978-3-96629-015-9
| баркод =
| съставител = [[Юрий Илков]], [[Ерик Симон]]
| рецензент =
| предговор = [[Ерик Симон]]
| послеслов =
| преводач = [[Стоян Христов]], Ерик Симон
| художник-корица = [[Атанас П. Славов]]
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор = [[Тимо Кюмел]]
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

Книгата '''Kontakt mit Übermorgen. Bulgarische Science-Fiction''' (Kонтакт с утрешния ден. Българска научна фантастика) е вторият сборник от наши фантасти на немски език, съставен от [[Юрий Илков]] и [[Ерик Симон]]. Преди това Симон самостоятелно е подготвил два такива сборника.

== Съдържание: '''Inhalt''' ==

[[Прeдговор, 2021|Vorbemerkung]] / 7

Erik Simon

[[Wir werden nicht dieselben sein]] / 13

Welko Miloew

[[Der Vergnügungsplanet]] / 35

Radoslaw Mladenow

[[Ein Treffpunkt]] / 43

Nedjalka Michowa

[[Die Meergalerie]] / 51

Wesselin Marinow

[[WWW.GRANDFATHERS WINDMILL.TURING.COM|Www.grandfathers_windmill.turing.com]] / 63

Elena Pawlowa

[[Този блус не е мой|Dieser Blues ist nicht meiner]] / 69

Ljubomir P. Nikolow

[[Този човек дойде от Земята|Dieser Mensch kam von der Erde]] / 75

Martin Petkow

[https://chitanka.info/text/43862-myzhyt-nachin-na-upotreba Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung] / 79

Sneshana Taschewa

[[Das Gesetz des Vaters]] / 87

Emanuel Ikonomow

[[Das große Treffen]] / 101

Stefan Georgiew

[[Die Musik]] / 109

Nikolai Tellalow

[[Wir und sie]] / 123

Nikolai Todorow

[[Flitterwochen]] / 135

Alexander Karapantschew

[[Wie ich die Welt rettete oder Der schönste Beruf]] / 147

Valentin D. Iwanow

[[Ich habe ein Menschengesicht geträumt]] / 159

Iwailo P. Iwanow

[[Der Morgenstern]] / 197

Kiril Wlachow

[[И попита войникът: - Кой ме повика?|Und es fragte der Soldat: »Wer hat mich gerufen?«]] / 201

Jantscho Tscholakow

[[Време разделно|Bulgarische Apokalypse]] / 223

Atanas P. Slawow

[[Das Lebensspiel]] / 229

Georgi Malinow

[[За Авторите|Über die Autoren]] / 253

[[Източници и преводачи|Qellen und Übersetzer]] / 269

Димитър Чешмеджиев

2021-08-14T08:07:07Z

Alexander: /* Библиография */

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Димитър Чешмеджиев
| име-оригинал =
| име-категории = Чешмеджиев, Димитър
| ник =
| описание =
| портрет =
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол =
| професия = писател, историк, журналист, чиновник
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес = София
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година =
| роден-град =
| роден-регион =
| роден-държава = XIX век
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава = XX век
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = Подписва се и като Димитър Ев. Чешмеджиев, а също и с псевдонима си Звездо Звездин.
Други негови книги (без установена година на издаване): „Госпожица Кина“, роман в две части, и „Политическа и социална история на Западната македонска област - Самуилова България“.
}}
}}

'''Димитър Евтимов Чешмеджиев''' е български писател - автор на разкази, новели, справочници и др.

== Биография ==

Сведенията за него са много оскъдни. Син е на духовника, общественика и търговеца Евтим К. Чешмеджиев и брат на известния композитор Йосиф Чешмеджиев.

Активният му живот протича през първата половина на ХХ век. Бил е чиновник в Българската дирекция на вероизповеданията и контрольор във Върховната сметна палата. Освен белетристика е писал и научни трудове на историческа, образователна или финансово-правна тематика. В предговора към своя сборник с новели „Звезди на небосклона“ споменава, че те са част от... 100 такива, публикувани из тогавашния периодичен печат (например във вестник „Нова камбана“, който поддържа рубрика ''Тайнственото'').

Десетилетия наред тъне в забрава и едва сега откриваме, че Димитър Чешмеджиев е прибавил собствен цвят към палитрата на тъй интересния и така дълго подценяван български диаболизъм.

== Библиография ==

=== Фантастика ===
* [[1940 г.]] – “''Звезди на небосклона (Диаболистични новели, част от том I)“''.

=== Нефантастика ===

* [[1914 г.]] – “''Сионски новели“''.
* [[1929 г.]] – “''Държавният строй на Турция преди и след световната война“'', премирана студия.
* [[1930 г.]] – “''Цариградската конференция (1876)“'', премирана студия.
* [[1934 г.]] – “''Исторически речник, том I“''.
* [[1937 г.]] – “''Образователната система в нашите гимназии“'', монография.
* [[1937 г.]] – “''Финансово-правни студии“''.
* [[1940 г.]] – “''Исторически речник, том II“''.

=== Външни връзки ===
* [[2021 г.]] – [https://litclub.bg/library/bg/tcheshm/story.htm „Орлите във висините – нападението във въздуха“] – разказ от Димитър Чешмеджиев

Димитър Чешмеджиев

2021-08-14T07:12:33Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Димитър Чешмеджиев
| име-оригинал =
| име-категории = Чешмеджиев, Димитър
| ник =
| описание =
| портрет =
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол =
| професия = писател, историк, журналист, чиновник
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес = София
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година =
| роден-град =
| роден-регион =
| роден-държава = XIX век
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава = XX век
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = Подписва се и като Димитър Ев. Чешмеджиев, а също и с псевдонима си Звездо Звездин.
Други негови книги (без установена година на издаване): „Госпожица Кина“, роман в две части, и „Политическа и социална история на Западната македонска област - Самуилова България“.
}}
}}

'''Димитър Евтимов Чешмеджиев''' е български писател - автор на разкази, новели, справочници и др.

== Биография ==

Сведенията за него са много оскъдни. Син е на духовника, общественика и търговеца Евтим К. Чешмеджиев и брат на известния композитор Йосиф Чешмеджиев.

Активният му живот протича през първата половина на ХХ век. Бил е чиновник в Българската дирекция на вероизповеданията и контрольор във Върховната сметна палата. Освен белетристика е писал и научни трудове на историческа, образователна или финансово-правна тематика. В предговора към своя сборник с новели „Звезди на небосклона“ споменава, че те са част от... 100 такива, публикувани из тогавашния периодичен печат (например във вестник „Нова камбана“, който поддържа рубрика ''Тайнственото'').

Десетилетия наред тъне в забрава и едва сега откриваме, че Димитър Чешмеджиев е прибавил собствен цвят към палитрата на тъй интересния и така дълго подценяван български диаболизъм.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

=== Нефантастика ===

=== Външни връзки ===
* [[2021 г.]] – [https://litclub.bg/library/bg/tcheshm/story.htm „Орлите във висините – нападението във въздуха“] – разказ от Димитър Чешмеджиев

Христо Гешанов

2021-08-13T06:00:57Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Христо Гешанов
| име-оригинал =
| име-категории = Гешанов, Христо
| ник =
| описание = фен и писател
| портрет = 1986 - Geshanov 1.jpg
| px = 160
| портрет-текст = Христо Гешанов (вдясно) и Ивайло Рунев. 1986 г.
| пол = м
| професия = психолог, журналист и лектор
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 10
| роден-месец = юни
| роден-година = 1936
| роден-град = София
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 27
| починал-месец = март
| починал-година = 2021
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика
| теми = евристика, извънземни цивилизации, религии
| основна-творба =
| други-професии =
}} {{Инфокутия вложка фен
| клуб = „[[Клуб Приятели на бъдещето|Приятели на бъдещето]]“, „[[Клуб Иван Ефремов|Иван Ефремов]]“
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Христо Гешанов''' е изследовател, фен и автор на [[научна фантастика|научнофантастични]] разкази.

== Биография ==

Роден е на [[10 юни]] [[1936 г.]] в София. Завършва СУ, специалност философия и психология. Силно евристична личност и професионален лектор. Един от основателите на Българското астронавтическо дружество, на Школа по йога с 400 курсисти, на курсове по евристика. През [[1978 г.]] е репресиран от ГК на БКП за тази му просветителска дейност. Голям психолог и психотерапевт, той работи с космонавти, много от прославените български спортисти и цели отбори, включително и с Хималайската експедиция през [[1984 г.]] Експерт по религиите, публикувал е двутомния труд „Библия и космос“.

'''Цялото му творчество е отразено на сайта:''' [http://integral-geshanov.com/]

== Приноси към фантастиката ==

През [[1962 г.]] основава и ръководи „[[Клуб Приятели на бъдещето|Приятели на бъдещето]]“ към ГК на ДКМС (София) - първия клуб на любителите на фантастиката в България.

През [[1975 г.]]-[[1978 г.]] провежда в [[Клуб Иван Ефремов|Клуб „Иван Ефремов“]] оригинални курсове: „Самоизграждане на творческата личност“, „Евристика“, „[[Курс Фантастология (Христо Гешанов)|Фантастология]]“ и други, забранени от идеологическите инстанции, за което е оставен без работа.

Интервю с Христо Гешанов за историята на клуб „Приятели на бъдещето“:

* [[2015 г.]] - ''„[[„Приятeлите...“ след половин век]]“'' - [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2015/15 бр.|2015 г., 15 бр.]]

== Произведения ==

=== Фантастика ===
[[Файл:Гешанов+.jpg|рамка|дясно]]
==== Разкази ====

* [[1965 г.]] - „[[„Лунна-4“]]“

==== Статии ====

* [[1987 г.]] - „[[Поясът на астероидите - индустриалният венец на Слънчевата цивилизация]]“
* [[2005 г.]] - „Интелектът“

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Публикации в периодика =====

* [[1965 г.]] - „[[„Лунна-4“]]“ (разказ), [[Списание Космос|сп. „Космос“]], [[Списание Космос/1965/5 бр.|1965 г., 5 бр.]]
* [[1967 г.]] - Във [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]]. Притурка на в. „Народна младеж“ за наука и техника, брой 17 от 1967 г. Вестник „Народна младеж“, брой 225 (5981) от 25.ІХ.1967 г.
** Робот и робот. Фантастична миниатюра.
** Робот и човек. Фантастична миниатюра.
** Човек и робот. Фантастична миниатюра.
** Човек и човек. Фантастична миниатюра.
* [[1987 г.]] - „[[Поясът на астероидите - индустриалният венец на Слънчевата цивилизация]]“ (статия), [[Списание Криле|сп. „Криле“]], [[Списание Криле/1987/4 бр.|1987 г., 4 бр.]]
* [[2005 г.]] - „Интелектът“ (статия), [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2005]]
* [[2014 г.]] - „[[„Измерения и модели“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2014]]“
** [[„Диалогични миниатюри“]]
** [[„Солта на живота: размисли“]]

===== Други книги =====

* [[1975 г]]. - „Системата науки за изкуството". С., АОНСУ, 1975

* [[1981 г.]] - „Природна козметика" (в съавт.). С., „Лада". 1981

* [[1984 г.]] - „Космонавтика и лесовъдство". С., 1984

* [[1996 г.]] - „Космическо призвание" (в съавт). С., 1996 - мемоари

* [[1997 г.]] - „Парадокси". С., 1997 - миниатюри

* [[1997 г.]] - „Библия и космос". С., 1997 - научна публицистика

* [[1999 г.]] - „Библия и космос" - I част (второ прераб. и доп. изд.). С., 1999

* [[1999 г.]] - „Библия и космос" - II част. С., 1999

* [[2000 г.]] - „Размисли на сърцето". С., 2000 - поезия

* [[2004 г.]] - „Парадокси" (второ прераб. и доп. изд.). С., 2004

* [[2006 г.]] - „Непознатият Айнщайн". С., 2006 - психологически очерк

* [[2010 г.]] - „Страхът". Част първа: Силата на страха. С., 2010 - научна публицистика

* [[2010 г.]] - „Християнска апологетика". С., 2010 - лекционен курс

* [[2011 г.]] - „Съвестта". С., 2011 - публицистика

* [[2012 г.]] - „Страхът". Част втора: Силата на духа. С., 2012

== Външни връзки ==

* [[2013 г.]] – ''[[„Приятелите...“ след половин век]]'' – интервю с Христо Гешанов, взето от [[Александър Карапанчев]] ([http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=7&t=27022&rb_v=viewtopic&start=60 текстът онлайн]).

Конвент Орфкон

2021-08-11T09:02:46Z

Alexander:

{{Инфокутия клуб
| име = Конвент Орфкон
| емблема =
| адрес = Хотел „Парк“ - Морска градина
| град = Бургас
| държава = България
| основатели = [[Ивайло Рунев]]
| основаване-ден = 24
| основаване-месец = 09
| основаване-година = 1990
| закриване-ден = 30
| закриване-месец = 09
| закриване-година = 1990
| уебсайт =
| бележки = Друго название: Соцкон 2

}}[[Картинка:Orfcon_w.jpg|рамка|дясно|Ивайло Рунев открива Орфкона]]

Конвентът „Соцкон-Орфкон“ се състоя от [[24 септември|24]] до [[30 септември]] [[1990 г.]] в град Бургас, в хотел „Парк“. Негов домакин беше българският дайджест за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]], излизащ на английски език. Гостуваха фенове и писатели фантасти от Русия, Украйна, Румъния, Франция, Чехия и Полша. Имаше богата конферентна и художествена програма.

== В програмата ==

* Международна изложба на фантастично изобразително изкуство
* Международен аукцион на фантастични книги
* Срещи с руските писатели фантасти Владимир Михайлов, Сергей Другал и Сергей Казанцев, Владимир Василиев и Святослав Логинов
* Срещи с румънските фенове и фантасти, оглавявани от писателя и издателя Йон Йосиф
* Срещи с френския писател, критик и издател Жан-Пиер Мумон
* Фантастичен карнавал и дискотека
* Представяне на сборниците „[[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|Модели`89]]“ и „[[Модели-90 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1990)|Модели-90]]“.

== Източници ==

* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=44347&rb_v=viewtopic#p44347 Аукционът не е обикновена разпродажба] – статия от [[Александър Карапанчев]] във [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]], бр. 46 от [[13 ноември]] [[1990 г.]]
* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=4&rid=257&mesec=6&godina=2004&id=3| SF in Bulgaria] – статия на Ивайло Рунев в американското списание „Локус“, бр. 12, 1990 г.
[[Файл:OrfconNom++.jpg|рамка|ляво|Кандидатите за ''"Мистър Орфкон"''. По посока на часовниковата стрелка: отляво са Ивайло Рунев и Александър Карапанчев,
а отдясно в края - Андрей Коломиец и Михаил Козловски.]]

[[Категория:Конвенти]]

Конвент Орфкон

2021-08-11T08:58:07Z

Alexander:

{{Инфокутия клуб
| име = Конвент Орфкон
| емблема =
| адрес = Хотел „Парк“ - Морска градина
| град = Бургас
| държава = България
| основатели = [[Ивайло Рунев]]
| основаване-ден = 24
| основаване-месец = 09
| основаване-година = 1990
| закриване-ден = 30
| закриване-месец = 09
| закриване-година = 1990
| уебсайт =
| бележки = Друго название: Соцкон 2

}}[[Картинка:Orfcon_w.jpg|рамка|дясно|Ивайло Рунев открива Орфкона]]

Конвентът „Соцкон-Орфкон“ се състоя от [[24 септември|24]] до [[30 септември]] [[1990 г.]] в град Бургас, в хотел „Парк“. Негов домакин беше българският дайджест за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]], излизащ на английски език. Гостуваха фенове и писатели фантасти от Русия, Украйна, Румъния, Франция, Чехия и Полша. Имаше богата конферентна и художествена програма.

== В програмата ==

* Международна изложба на фантастично изобразително изкуство
* Международен аукцион на фантастични книги
* Срещи с руските писатели фантасти Владимир Михайлов, Сергей Другал и Сергей Казанцев, Владимир Василиев и Святослав Логинов
* Срещи с румънските фенове и фантасти, оглавявани от писателя и издателя Йон Йосиф
* Срещи с френския писател, критик и издател Жан-Пиер Мумон
* Фантастичен карнавал и дискотека
* Представяне на сборниците „[[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|Модели`89]]“ и „[[Модели-90 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1990)|Модели-90]]“.

== Източници ==

* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=44347&rb_v=viewtopic#p44347 Аукционът не е обикновена разпродажба] – статия от [[Александър Карапанчев]] във [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]], бр. 46 от [[13 ноември]] [[1990 г.]]
* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=4&rid=257&mesec=6&godina=2004&id=3| SF in Bulgaria] – статия на Ивайло Рунев в американското списание „Локус“, бр. 12, 1990 г.
[[Файл:OrfconNom++.jpg|рамка|ляво|Кандидатите за ''"Мистър Орфкон"''. По посока на часовниковата стрелка: отляво са Ивайло Рунев и Александър Карапанчев, а отдясно в края - Андрей Коломиец и Михаил Козловски.]]

[[Категория:Конвенти]]

Конвент Орфкон

2021-08-11T08:56:13Z

Alexander:

{{Инфокутия клуб
| име = Конвент Орфкон
| емблема =
| адрес = Хотел „Парк“ - Морска градина
| град = Бургас
| държава = България
| основатели = [[Ивайло Рунев]]
| основаване-ден = 24
| основаване-месец = 09
| основаване-година = 1990
| закриване-ден = 30
| закриване-месец = 09
| закриване-година = 1990
| уебсайт =
| бележки = Друго название: Соцкон 2

}}[[Картинка:Orfcon_w.jpg|рамка|дясно|Ивайло Рунев открива Орфкона]]

Конвентът „Соцкон-Орфкон“ се състоя от [[24 септември|24]] до [[30 септември]] [[1990 г.]] в град Бургас, в хотел „Парк“. Негов домакин беше българският дайджест за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]], излизащ на английски език. Гостуваха фенове и писатели фантасти от Русия, Украйна, Румъния, Франция, Чехия и Полша. Имаше богата конферентна и художествена програма.

== В програмата ==

* Международна изложба на фантастично изобразително изкуство
* Международен аукцион на фантастични книги
* Срещи с руските писатели фантасти Владимир Михайлов, Сергей Другал, Владимир Василиев и Святослав Логинов
* Срещи с румънските фенове и фантасти, оглавявани от писателя и издателя Йон Йосиф
* Срещи с френския писател, критик и издател Жан-Пиер Мумон
* Фантастичен карнавал и дискотека
* Представяне на сборниците „[[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|Модели`89]]“ и „[[Модели-90 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1990)|Модели-90]]“.

== Източници ==

* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=44347&rb_v=viewtopic#p44347 Аукционът не е обикновена разпродажба] – статия от [[Александър Карапанчев]] във [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]], бр. 46 от [[13 ноември]] [[1990 г.]]
* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=4&rid=257&mesec=6&godina=2004&id=3| SF in Bulgaria] – статия на Ивайло Рунев в американското списание „Локус“, бр. 12, 1990 г.
[[Файл:OrfconNom++.jpg|рамка|ляво|Кандидатите за ''"Мистър Орфкон"''. По посока на часовниковата стрелка: отляво са Ивайло Рунев и Александър Карапанчев, а отдясно в края - Андрей Коломиец и Михаил Козловски.]]

[[Категория:Конвенти]]

Конвент Орфкон

2021-08-11T04:54:31Z

Alexander:

{{Инфокутия клуб
| име = Конвент Орфкон
| емблема =
| адрес = Хотел „Парк“ - Морска градина
| град = Бургас
| държава = България
| основатели = [[Ивайло Рунев]]
| основаване-ден = 24
| основаване-месец = 09
| основаване-година = 1990
| закриване-ден = 30
| закриване-месец = 09
| закриване-година = 1990
| уебсайт =
| бележки = Друго название: Соцкон 2

}}[[Картинка:Orfcon_w.jpg|рамка|дясно|Ивайло Рунев открива Орфкона]]

Конвентът „Соцкон-Орфкон“ се състоя от [[24 септември|24]] до [[30 септември]] [[1990 г.]] в град Бургас, в хотел „Парк“. Негов домакин беше българският дайджест за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]], излизащ на английски език. Гостуваха фенове и писатели фантасти от Русия, Украйна, Румъния, Франция, Чехия и Полша. Имаше богата конферентна и художествена програма.

== В програмата ==

* Международна изложба на фантастично изобразително изкуство
* Международен аукцион на фантастични книги
* Срещи с руските писатели фантасти Владимир Михайлов, Сергей Другал, Владимир Василиев и Святослав Логинов
* Срещи с румънските фенове и фантасти, оглавявани от писателя и издателя Йон Йосиф
* Срещи с френския писател, критик и издател Жан-Пиер Мумон
* Фантастичен карнавал и дискотека
* Представяне на сборниците „[[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|Модели`89]]“ и „[[Модели-90 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1990)|Модели-90]]“.

== Източници ==

* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=44347&rb_v=viewtopic#p44347 Аукционът не е обикновена разпродажба] – статия от [[Александър Карапанчев]] във [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]], бр. 46 от [[13 ноември]] [[1990 г.]]
* [[1990 г.]] – „[http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=4&rid=257&mesec=6&godina=2004&id=3| SF in Bulgaria]“ – статия на Ивайло Рунев в американското списание „Локус“, бр. 12, 1990 г.
[[Файл:OrfconNom++.jpg|рамка|ляво|Кандидатите за ''"Мистър Орфкон"''. По посока на часовниковата стрелка: отляво са Ивайло Рунев и Александър Карапанчев, а отдясно в края - Андрей Коломиец и Михаил Козловски.]]

[[Категория:Конвенти]]

Конвент Орфкон

2021-08-11T04:49:08Z

Alexander:

{{Инфокутия клуб
| име = Конвент Орфкон
| емблема =
| адрес = Хотел „Парк“ - Морска градина
| град = Бургас
| държава = България
| основатели = [[Ивайло Рунев]]
| основаване-ден = 24
| основаване-месец = 09
| основаване-година = 1990
| закриване-ден = 30
| закриване-месец = 09
| закриване-година = 1990
| уебсайт =
| бележки = Друго название: Соцкон 2

}}[[Картинка:Orfcon_w.jpg|рамка|дясно|Ивайло Рунев открива Орфкона]]

Конвентът „Соцкон-Орфкон“ се състоя от [[24 септември|24]] до [[30 септември]] [[1990 г.]] в град Бургас, в хотел „Парк“. Негов домакин беше българският дайджест за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]], излизащ на английски език. Гостуваха фенове и писатели фантасти от Русия, Украйна, Румъния, Франция, Чехия и Полша. Имаше богата конферентна и художествена програма.

== В програмата ==

* Международна изложба на фантастично изобразително изкуство
* Международен аукцион на фантастични книги
* Срещи с руските писатели фантасти Владимир Михайлов, Сергей Другал, Владимир Василиев и Святослав Логинов
* Срещи с румънските фенове и фантасти, оглавявани от писателя и издателя Йон Йосиф
* Срещи с френския писател, критик и издател Жан-Пиер Мумон
* Фантастичен карнавал и дискотека
* Представяне на сборниците „[[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|Модели`89]]“ и „[[Модели-90 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1990)|Модели-90]]“.

== Източници ==

* [[1990 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=44347&rb_v=viewtopic#p44347 Аукционът не е обикновена разпродажба] – статия от [[Александър Карапанчев]] във [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]], бр. 46 от [[13 ноември]] [[1990 г.]]
* [[1990 г.]] – „[http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=4&rid=257&mesec=6&godina=2004&id=3| SF in Bulgaria]“ – статия на Ивайло Рунев в американското списание „Локус“, бр. 12, 1990 г.
[[Файл:OrfconNom++.jpg|рамка|ляво|Кандидатите за "Мистър Орфкон". По посока на часовниковата стрелка: отляво са Ивайло Рунев и Александър Карапанчев, а отдясно в края - Андрей Коломиец и Михаил Козловски.]]

[[Категория:Конвенти]]

Конвент Орфкон

2021-08-10T12:59:35Z

Alexander:

{{Инфокутия клуб
| име = Конвент Орфкон
| емблема =
| адрес = Хотел „Парк“ - Морска градина
| град = Бургас
| държава = България
| основатели = [[Ивайло Рунев]]
| основаване-ден = 24
| основаване-месец = 09
| основаване-година = 1990
| закриване-ден = 30
| закриване-месец = 09
| закриване-година = 1990
| уебсайт =
| бележки = Друго название: Соцкон 2

}}[[Картинка:Orfcon_w.jpg|рамка|дясно|Ивайло Рунев открива Орфкона]]

Конвентът „Соцкон-Орфкон“ се състоя от [[24 септември|24]] до [[30 септември]] [[1990 г.]] в град Бургас, в хотел „Парк“. Негов домакин беше българският дайджест за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]], излизащ на английски език. Гостуваха фенове и писатели фантасти от Русия, Украйна, Румъния, Франция, Чехия и Полша. Имаше богата конферентна и художествена програма.

== В програмата ==

* Международна изложба на фантастично изобразително изкуство
* Международен аукцион на фантастични книги
* Срещи с руските писатели фантасти Владимир Михайлов, Сергей Другал, Владимир Василиев и Святослав Логинов
* Срещи с румънските фенове и фантасти, оглавявани от писателя и издателя Йон Йосиф
* Срещи с френския писател, критик и издател Жан-Пиер Мумон
* Фантастичен карнавал и дискотека
* Представяне на сборниците „[[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|Модели`89]]“ и „[[Модели-90 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1990)|Модели-90]]“.

== Източници ==

* [[1990 г.]] - „[[Аукционът не е обикновена разпродажба]]“ - статия от [[Александър Карапанчев]] във [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]], бр. 46 от [[13 ноември]] [[1990 г.]]
* [[1990 г.]] - „[http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=4&rid=257&mesec=6&godina=2004&id=3| SF in Bulgaria]“ - статия на Ивайло Рунев в американското списание „Локус“, бр. 12, 1990 г.
[[Файл:OrfconNom++.jpg|рамка|ляво|Кандидатите за "Мистър Орфкон". По посока на часовниковата стрелка: отляво са Ивайло Рунев и Александър Карапанчев, а отдясно в края - Андрей Коломиец и Михаил Козловски.]]

[[Категория:Конвенти]]

Конвент Орфкон

2021-08-10T12:53:11Z

Alexander:

{{Инфокутия клуб
| име = Конвент Орфкон
| емблема =
| адрес = Хотел „Парк“ - Морска градина
| град = Бургас
| държава = България
| основатели = [[Ивайло Рунев]]
| основаване-ден = 24
| основаване-месец = 09
| основаване-година = 1990
| закриване-ден = 30
| закриване-месец = 09
| закриване-година = 1990
| уебсайт =
| бележки = Друго название: Соцкон 2

}}[[Картинка:Orfcon_w.jpg|рамка|дясно|Ивайло Рунев открива Орфкона]]

Конвентът „Соцкон-Орфкон“ се състоя от [[24 септември|24]] до [[30 септември]] [[1990 г.]] в град Бургас, в хотел „Парк“. Негов домакин беше българският дайджест за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]], излизащ на английски език. Гостуваха фенове и писатели фантасти от Русия, Украйна, Румъния, Франция, Чехия и Полша. Имаше богата конферентна и художествена програма.

== В програмата ==

* [[Международна изложба на фантастично изобразително изкуство]]
* Международен аукцион на фантастични книги
* Срещи с руските писатели фантасти Владимир Михайлов, Сергей Другал, Владимир Василиев и Святослав Логинов
* Срещи с румънските фенове и фантасти, оглавявани от писателя и издателя Йон Йосиф
* Срещи с френския писател, критик и издател Жан-Пиер Мумон
* Фантастичен карнавал и дискотека
* Представяне на сборниците „[[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|Модели`89]]“ и „[[Модели-90 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1990)|Модели 90]]“.

== Източници ==

* [[1990 г.]] - „[[Аукционът не е обикновена разпродажба]]“ - статия от [[Александър Карапанчев]] във [[Вестник АБВ|вестникк „АБВ“]], бр. 46 от [[13 ноември]] [[1990 г.]]
* [[1990 г.]] - „[http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=4&rid=257&mesec=6&godina=2004&id=3| SF in Bulgaria]“ - статия на Ивайло Рунев в американското списание „Локус“, бр. 12, 1990 г.
[[Файл:OrfconNom++.jpg|рамка|ляво|Кандидатите за "Мистър Орфкон". По посока на часовниковата стрелка: отляво са Ивайло Рунев и Александър Карапанчев, а отдясно в края - Андрей Коломиец и Михаил Козловски.]]

[[Категория:Конвенти]]

Светослав Минков

2021-07-30T15:57:21Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| ник =
| описание = писател, издател, преводач
| портрет = Minkov.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 4
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1922
| творил-край = 1966
| псевдоним =
| жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = немски, руски
| на-езици = български
| автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
}}
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.

Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

== Стил и особености ==

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Публикации ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Преводи ==

=== От немски език ===

==== Фантастика ====

{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}

== За Светослав Минков ==
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
* [[2005 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42916&rb_v=viewtopic#p42916 Желязната тарантула] – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
* [[2012 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40862&rb_v=viewtopic#p40862 Стъклената гора] – разказ от Светослав Минков.
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45743&rb_v=viewtopic#p45743 Пантомима] – разказ от Светослав Минков.
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45959&rb_v=viewtopic#p45959 Върколак] – разказ от Светослав Минков.
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/11/24/svetoslav-minkov-osem-sekundi-razkaz-20161124/ Осем секунди] – разказ от Светослав Минков.
* [[2018 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46732&rb_v=viewtopic#p46732 1902] – разказ от [[Боряна Владимирова]] (с главен герой Светослав Минков).
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

Светослав Минков

2021-07-30T15:31:36Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| ник =
| описание = писател, издател, преводач
| портрет = Minkov.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 4
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1922
| творил-край = 1966
| псевдоним =
| жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = немски, руски
| на-езици = български
| автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
}}
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.

Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

== Стил и особености ==

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Публикации ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Преводи ==

=== От немски език ===

==== Фантастика ====

{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}

== За Светослав Минков ==
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
* [[2005 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42916&rb_v=viewtopic#p42916 Желязната тарантула] – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
* [[2012 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40862&rb_v=viewtopic#p40862 Стъклената гора] – разказ от Светослав Минков.
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45743&rb_v=viewtopic#p45743 Пантомима] – разказ от Светослав Минков.
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/11/24/svetoslav-minkov-osem-sekundi-razkaz-20161124/ Осем секунди] – разказ от Светослав Минков.
* [[2018 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46732&rb_v=viewtopic#p46732 1902] – разказ от [[Боряна Владимирова]] (с главен герой Светослав Минков).
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

Светослав Минков

2021-07-30T14:36:20Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| ник =
| описание = писател, издател, преводач
| портрет = Minkov.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 4
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1922
| творил-край = 1966
| псевдоним =
| жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = немски, руски
| на-езици = български
| автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
}}
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.

Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

== Стил и особености ==

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Публикации ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Преводи ==

=== От немски език ===

==== Фантастика ====

{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}

== За Светослав Минков ==
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
* [[2005 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42916&rb_v=viewtopic#p42916 Желязната тарантула] – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
* [[2012 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40862&rb_v=viewtopic#p40862 Стъклената гора] – разказ от Светослав Минков.
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/11/24/svetoslav-minkov-osem-sekundi-razkaz-20161124/ Осем секунди] – разказ от Светослав Минков.
* [[2018 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46732&rb_v=viewtopic#p46732 1902] – разказ от [[Боряна Владимирова]] (с главен герой Светослав Минков).
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

Светослав Минков

2021-07-27T15:02:24Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| ник =
| описание = писател, издател, преводач
| портрет = Minkov.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 4
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1922
| творил-край = 1966
| псевдоним =
| жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = немски, руски
| на-езици = български
| автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
}}
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.

Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

== Стил и особености ==

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Публикации ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Преводи ==

=== От немски език ===

==== Фантастика ====

{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}

== За Светослав Минков ==
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
* [[2005 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42916&rb_v=viewtopic#p42916 Желязната тарантула] – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
* [[2018 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46732&rb_v=viewtopic#p46732 1902] – разказ от [[Боряна Владимирова]] (с главен герой Светослав Минков).
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

Ерик Симон

2021-07-27T05:09:07Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ерик Симон
| име-оригинал = Erik Simon
| име-категории =
| ник =
| описание =
| портрет = Erik Simon.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = мъж
| професия = писател, редактор, преводач
| националност = германец
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес = Дрезден
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година = 1950
| роден-град = Дрезден
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}

Ерик Симон (Erik Simon) е немски писател фантаст, съставител на НФ антологии, поет, библиограф, редактор и преводач от английски, български, полски и руски език. Родил се е в Дрезден, учи за електромонтьор, физик, кара курсове за преводач. Активист на клуба „Станислав Лем“ (Stanisław-Lem-Klub), за който прави първите си преводи и написва първите си разкази. През 1977 в съавторство с Райнхард Хайнрих издава сборника „Първи пътешествия във времето“.

Има изключително големи заслуги към популяризирането на българската фантастика в Германия. Освен двата сборника с наши автори, е включвал българи в редактираните от него 7 антологии '''Lichtjahr''' (1980-89 г.).

Има издадени том сатирични стихотворения, а съвместно с Олаф Шпител прави обширен справочник за фантастиката на ГДР. През 2002 г. става съавтор на най-голямата (повече от 1000 стр.) пълна библиография на излязлата в ГДР фантастика.

След 1991 г., когато издателство „Das Neue Berlin“ прекратява издаването на НФ, Ерик Симон се отдава на професионален превод и редактиране на преводи. Превежда от славянски езици, от английски и холандски. Превел е почти целия романен цикъл на Сапковски, редактирал е 9 романа на Лукяненко.

Съставител е на специалните антологии на българската фантастика:

* [[1978 г.]] - '''„[[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[1989 г.]] - '''„[[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)|Kontakte mit dem Unbekannten]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[2018 г.]] - '''„[[Sternmetall (Vеrlag Tornsten Low, 2018)|Sternmetall - Neue Phantastik aus Bulgarien]]“''' - Vеrlag Tornsten Low (съставена е съвместно с [[Юрий Илков]])

* [[2018 г.]] - Инциатор и съ-съставител на българското участие във фензинa [[Списание NEUER STERN|NEUER STERN]]

== Публикации на български език ==

=== Отделни издания ===

* [[1986 г.]] - '''„Чужди звезди“''' (сборник разкази) - Ерик Симон, № 78 от [[Поредица Библиотека Галактика]]
Разкази / Съставител: Светослав Славчев; Превод от немски Дорина Йосифова; Художник Текла Алексиева. – Варна: [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], 1986. – 176 с.
** [[Светослав Славчев]]. [[С иронията на невероятното]] (предговор) – с. 5-8
** '''Чужди:'''
[[Файл:Чужди звезди.jpg|рамка|дясно]]
*** „Тази планета е обитаема“ – с. 9-20
*** „Паякът“ – с. 21-31
*** „Какво трябва да знаем за планетата Икар“ – с. 32-37
*** „Колекционерът“ – с. 38-47
*** „Нощем на чуждата планета на двадесет парсека от Дзира“ – с. 48-53
*** „Черното огледало“ – с. 54-63
*** „Наблюдателят“ – с. 64-78
*** „Последният“ – с. 79-82
*** „Е“ (Е) – с. 83-86
*** „W“ (в) – с. 87-89
*** „Марсианци, разбира се, няма“ – с. 90-95
** '''Звезди:'''
*** „Разговори по пътя“ – с. 96-117
*** „Диорама“ – с. 118-128
*** „Кливиа Неман“ – с. 129-133
*** „Звездите“ – с. 134-147
*** „Пратеникът“ – с. 148-174
[https://chitanka.info/book/265-chuzhdi-zvezdi Сборникът онлайн]

=== В периодика и сборници ===

* [[1977 г.]] - ''„В“'': (Разказ) / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.28
* [[1977 г.]] - ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.27-28
* [[1977 г.]] - ''„Тази планета е населена“'' [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5
* [[1978 г.]] - В сб. „Фантастика от ГДР, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия“. – [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], 1978
** ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]]
** ''„В“'': (Разказ) / Превод: Светла Денева
** ''„Тази планета е населена“'': [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]]
* [[1979 г.]] - ''„Марсианци, разбира се, няма“'' - Космос, 1979, №2
* [[1980 г.]] - ''„Събирателен модул“'': [Разказ] / Превод: [[Любомир Илиев]] // ЛИК, 1980, №10 (7.3.1980) – с.34-37
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература във ФРГ“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 5 (1.2.1980) – с.4-7
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература на ГДР“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 10 (7.3.1980) – с.4-7
* [[1981 г.]] - ''„Звезден разузнавач“'': [Разказ] / Превод: Наталия Дюлгерова // Космос, 1981, №2 – с.54-59
* [[1982 г.]] - „Многообразието на жанра. Научнофантастичната литература в ГДР“ (статия) - (Анонимен превод от немски ръкопис) // АБВ, 1982, №40 (5.–11.10.1982) – с.3
* [[1983 г.]] - в сб. „Среща с Медуза“. – София: Народна младеж, 1983
** „Тази планета е населена“
[[Файл:Gramota SIMON.jpg|рамка|дясно]]
* [[1986 г.]] - ''„На път“'': (Разказ) / Превод: [[Емануел Икономов]] // [[Списание Криле|списание „Криле“]], 1986, №6 – с.38-41
* [[1986 г.]] - ''„Преселение в обетованата земя“'' / Превод: [[Светлана Тодорова]] // Фантастика 2. – София: Народна младеж, 1986 – с.224-228
* [[1986 г.]] - ''„W“'' / Превод: [[Дорина Йосифова]]:// в-к АБВ, 1986, №26 (1.7.1986) – с.5
* [[1986 г.]] - В сб. „Операция «Ватерло»“. – София: Военно издателство, 1986
** ''„Тази планета е населена“''
* [[1987 г.]] - ''„Първопроходецът“'' / Превод: [[Емануел Икономов]]] // Немски фантастични разкази от ГДР. – София: Отечество, 1987 – с.286-298
* [[1988 г.]] - ''„Залез, наблюдаван от Луната“'' // в. Техническо дело, 1988, №15 (16.4.1988) – с.15
* [[1988 г.]] - ''„Пътникът“'' / Превод: [[С. Добриянова]] // Космос, 1988, №8 – с.19-22
* [[2005 г.]] - „Върху обломките на берлинската стена“ (статия) - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|2005 г., 1 бр.]]
* [[2009 г.]] - в сб. „[[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)|С името на Иван Ефремов]]“ – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2009 – с. 14-15
** „Поздравление към юбиляря“ [Перевод [[Юрий Илков]]) от руски ръкопис]
* [[2010 г.]] - „[[Непознатите Стругацки (Издателство Ернор, 2010)|Непознатите Стругацки]]“. – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2010 – с.367-369
** „Цикълът за бъдещето на братя Стругацки“: [Схемата показва сюжетната връезка между различните произведения от цикъла за бъдещего] / Преведе: [[Стоян Христов]] //
** „Пладнето на човешката история: Бележки към цикъла за бъдещето на братя Стругацки“ / Преведе: [[Стоян Христов]] // с.370-382
* [[2019 г.]] - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2019/18 бр.|2019 г., 18 бр.]]
** [[Водевилният принцип]] / Преведе: [[Стоян Христов]]
** [[Pluralis majestatis]] / Преведе: [[Стоян Христов]]

== Преводи от български на немски език ==

* [[1977 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 47 (Bremerhaven & Miesenbach 2018)
** Nescho Davidoff: „Emil Manow: Reise nach Hauybrobia“ (Нешо Давидов: Двама българи и Гъливер в Уибробия) [рецензия на Е. Манов: Пътуване в Уибробия]. Превод (анонимно): [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)]]
** Swetoslaw Slawtschew: Das Los ([[Светослав Славчев]]: [[Жребият]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Die Wahrheit über den ersten Menschen ([[Антон Донев]]: [[Истината за първия човек]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Ein Opfer des Ruhms (А. Донев: [[Жертва на славата]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Eine unvollkommene Konstruktion (А. Донев: [[Слаба конструкция]]). [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Auch die Technik übertreibt’s (А. Донев: [[И техниката прекалява]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1985 г.]] - В сб. „Lichtjahr 5“ (Verlag Das Neue Berlin, 1985)
** Ognjan Saparew: Vier Aspekte der Science-fiction-Literatur (Огнян Сапарев: Научната фантастика като литература). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Ljubomir Nikolow: Ein Armband mit Diamanten ([[Любомир Николов]]: [[Гривна с диаманти]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nedjalka Michowa: Die Möbelfrage ([[Недялка Михова]]: [[Въпросът за мебелите]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Светослав Славчев|Swetoslaw Slawtschew]]: Astronavigator Färn (Verlag Das Neue Berlin, 1989)
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Duell mit Kassandra (С. Славчев: [[Двубой с Касандра]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Kein Weg für die „Herkulan“ (С. Славчев: [[Няма път за „Херкулан“]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Georgi Malinow: Magie für Rayed ([[Георги Малинов]]: [[Магия за Райед]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetla Damjanowska: Die Lampe ([[Светла Дамяновска]]: [[Светлината]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Welko Miloew: Paris, Paris, Kairo ([[Велко Милоев]]: [[Париж, Париж, Кайро]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Elena Pawlowa: Elfenlied ([[Елена Павлова]]: [[Елфическа песен]]). Превод: [[Стоян Христов|Stojan Christow]] & [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Val Todorow: Jenes Etwas, das mit den Vögeln davonflog: ich habe es gesehen, wusste aber nicht, was es ist ([[Вал Тодоров]]: Онова нещо, отлетяло с птиците – аз го видях, но не знаех, какво е). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nikolai Todorow: Und nur die Erinnerung wird bleiben ([[Николай Тодоров]]: [[И щеше да остане само споменът]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Iwailo P. Iwanow: Die Sängerin, der Schmied und der Märchenerzähler ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Певецът, ковачът и разказвачът на приказки]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Iwailo P. Iwanow: Ein braves Haustier ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Домашен любимец]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Georgi Gotew: Armer Übermensch! ([[Георги Готев]]: Бедни свърхчовече). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Juri Ilkow: „Utopin“. Streiflichter zur Entwicklung der bulgarischen Phantastik ([[Юрий Илков]]: [ръкопис без назв.]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2019 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 56 – Ein neuer Stern zum Fest der Liebe (Halle/Sa. 2019)]]
** Sneshana Taschewa: Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung ([[Снежана Ташева]]: Мъжът – начин на употреба). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]

== На немски език ==

* [[1977 г.]] - ''Die ersten Zeitreisen'' (Erzählungen), Kompass-Bücherei; 224, Verlag Neues Leben, Berlin 1977, zusammen mit Reinhard Heinrich; (включени в 3 том на Werkausgabe).
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche. Eine Anthologie bulgarischer phantastischer Erzählungen]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
** Ерик Симон: Biographische Angaben [Биографични данни]
* [[1979 г.]] - ''Fremde Sterne'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin 1979 (включени в 1 том на Werkausgabe).
* [[1982 г.]] - ''Science-fiction. Personalia zu einem Genre in der DDR'' (в съавторство с Olaf R. Spittel), Verlag Das Neue Berlin, 1982
* [[1983 г.]] - ''Wenn im Traum der Siebenschläfer lacht'' (Nacht- und Nebelverse), Eulenspiegelverlag, Berlin 1983.
* [[1988 г.]] - ''Mondphantome, Erdbesucher'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin, Berlin 1988, ISBN 3-360-00061-7 (включени в 2 том на Werkausgabe)
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
* [[1997 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 87 (Passau 1997)
** Erik Simon: „Alek Popov (Popow): Mr"sni s"ništa (Schmutzige Träume)“ [рецензия на Алек Попов: Мръсни сънища]
** Erik Simon: „Ljubomir Rusanov (Russanow): Goljamata Planina (Das Große Gebirge)“ [рецензия на Любомир Русанов: Голямата Планина]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Erik Simon: Vorbemerkung [предговор]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Erik Simon: Votum separatum

* [[2002 г.]] - „''Werkausgabe:''“ '''''Simon's Fiction: Phantastische Geschichten''''', herausgegeben von Hans-Peter Neumann und Sara Riffel. Shayol-Verlag, Berlin 2002 ff. / Memoranda, (München &) Berlin 2016 ff.
** [[2002 г.]] - Bd. 1 ''Sternbilder (Sternschnuppen. Fremde Sterne. Voraussichten, Nachbilder). Erzählungen, Balladen und Gedichte''. 2002, ISBN 3-926126-20-5.
** [[2003 г.]] - Bd. 2 ''Mondmysterien (Mondphantome, Erdbesucher. Schlangweisers Modellbaukasten. Mysteria fantastica). Erzählungen und andere Fictionen''. 2003, ISBN 3-926126-24-8.
** [[2004 г.]] - Bd. 3 ''Reisen von Zeit zu Zeit (Die ersten Zeitreisen. Von letzten Ursachen. Von Zeit zu Zeit). Erzählungen und ein Opernlibretto''. 2004 (zusammen mit Reinhard Heinrich), ISBN 3-926126-35-3.
** [[2013 г.]] - Bd. 4 ''Zeitmaschinen, Spiegelwelten (Maschinen. Zeiten. Die Zeit und die Spiegel). Erzählungen, Gedichte und Alternativhistorien''. 2013, ISBN 3-943279-08-1.
** [[2014 г.]] - Bd. 5 ''Die Wurmloch-Odyssee. Eine Weltraum-Operette'', 2014, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 7 in deren Werkausgabe), 2014, ISBN 978-3-946503-16-3
** 2017 г. - Bd. 6 ''Leichter als Vakuum (Die Zwystein-Manuskripte. Die größte Reise). Phantastische Geschichten'', 2017, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 8 in deren Werkausgabe), 2017, ISBN 978-3-946503-17-0

== Външни връзки ==

* [[1985 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47990&rb_v=viewtopic#p47990 В огледалата на миналото и бъдещето] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Ерик Симон.
* [[1987 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46192&rb_v=viewtopic#p46192 На кока-кола с... автограф] – интервю на Александър Карапанчев с Ерик Симон.

Ерик Симон

2021-07-27T05:06:04Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ерик Симон
| име-оригинал = Erik Simon
| име-категории =
| ник =
| описание =
| портрет = Erik Simon.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = мъж
| професия = писател, редактор, преводач
| националност = германец
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес = Дрезден
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година = 1950
| роден-град = Дрезден
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}

Ерик Симон (Erik Simon) е немски писател фантаст, съставител на НФ антологии, поет, библиограф, редактор и преводач от английски, български, полски и руски език. Родил се е в Дрезден, учи за електромонтьор, физик, кара курсове за преводач. Активист на клуба „Станислав Лем“ (Stanisław-Lem-Klub), за който прави първите си преводи и написва първите си разкази. През 1977 в съавторство с Райнхард Хайнрих издава сборника „Първи пътешествия във времето“.

Има изключително големи заслуги към популяризирането на българската фантастика в Германия. Освен двата сборника с наши автори, е включвал българи в редактираните от него 7 антологии '''Lichtjahr''' (1980-89 г.).

Има издадени том сатирични стихотворения, а съвместно с Олаф Шпител прави обширен справочник за фантастиката на ГДР. През 2002 г. става съавтор на най-голямата (повече от 1000 стр.) пълна библиография на излязлата в ГДР фантастика.

След 1991 г., когато издателство „Das Neue Berlin“ прекратява издаването на НФ, Ерик Симон се отдава на професионален превод и редактиране на преводи. Превежда от славянски езици, от английски и холандски. Превел е почти целия романен цикъл на Сапковски, редактирал е 9 романа на Лукяненко.

Съставител е на специалните антологии на българската фантастика:

* [[1978 г.]] - '''„[[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[1989 г.]] - '''„[[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)|Kontakte mit dem Unbekannten]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[2018 г.]] - '''„[[Sternmetall (Vеrlag Tornsten Low, 2018)|Sternmetall - Neue Phantastik aus Bulgarien]]“''' - Vеrlag Tornsten Low (съставена е съвместно с [[Юрий Илков]])

* [[2018 г.]] - Инциатор и съ-съставител на българското участие във фензинa [[Списание NEUER STERN|NEUER STERN]]

== Публикации на български език ==

=== Отделни издания ===

* [[1986 г.]] - '''„Чужди звезди“''' (сборник разкази) - Ерик Симон, № 78 от [[Поредица Библиотека Галактика]]
Разкази / Съставител: Светослав Славчев; Превод от немски Дорина Йосифова; Художник Текла Алексиева. – Варна: [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], 1986. – 176 с.
** [[Светослав Славчев]]. [[С иронията на невероятното]] (предговор) – с. 5-8
** '''Чужди:'''
[[Файл:Чужди звезди.jpg|рамка|дясно]]
*** „Тази планета е обитаема“ – с. 9-20
*** „Паякът“ – с. 21-31
*** „Какво трябва да знаем за планетата Икар“ – с. 32-37
*** „Колекционерът“ – с. 38-47
*** „Нощем на чуждата планета на двадесет парсека от Дзира“ – с. 48-53
*** „Черното огледало“ – с. 54-63
*** „Наблюдателят“ – с. 64-78
*** „Последният“ – с. 79-82
*** „Е“ (Е) – с. 83-86
*** „W“ (в) – с. 87-89
*** „Марсианци, разбира се, няма“ – с. 90-95
** '''Звезди:'''
*** „Разговори по пътя“ – с. 96-117
*** „Диорама“ – с. 118-128
*** „Кливиа Неман“ – с. 129-133
*** „Звездите“ – с. 134-147
*** „Пратеникът“ – с. 148-174
[https://chitanka.info/book/265-chuzhdi-zvezdi Сборникът онлайн]

=== В периодика и сборници ===

* [[1977 г.]] - ''„В“'': (Разказ) / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.28
* [[1977 г.]] - ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.27-28
* [[1977 г.]] - ''„Тази планета е населена“'' [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5
* [[1978 г.]] - В сб. „Фантастика от ГДР, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия“. – [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], 1978
** ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]]
** ''„В“'': (Разказ) / Превод: Светла Денева
** ''„Тази планета е населена“'': [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]]
* [[1979 г.]] - ''„Марсианци, разбира се, няма“'' - Космос, 1979, №2
* [[1980 г.]] - ''„Събирателен модул“'': [Разказ] / Превод: [[Любомир Илиев]] // ЛИК, 1980, №10 (7.3.1980) – с.34-37
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература във ФРГ“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 5 (1.2.1980) – с.4-7
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература на ГДР“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 10 (7.3.1980) – с.4-7
* [[1981 г.]] - ''„Звезден разузнавач“'': [Разказ] / Превод: Наталия Дюлгерова // Космос, 1981, №2 – с.54-59
* [[1982 г.]] - „Многообразието на жанра. Научнофантастичната литература в ГДР“ (статия) - (Анонимен превод от немски ръкопис) // АБВ, 1982, №40 (5.–11.10.1982) – с.3
* [[1983 г.]] - в сб. „Среща с Медуза“. – София: Народна младеж, 1983
** „Тази планета е населена“
[[Файл:Gramota SIMON.jpg|рамка|дясно]]
* [[1986 г.]] - ''„На път“'': (Разказ) / Превод: [[Емануел Икономов]] // [[Списание Криле|списание „Криле“]], 1986, №6 – с.38-41
* [[1986 г.]] - ''„Преселение в обетованата земя“'' / Превод: [[Светлана Тодорова]] // Фантастика 2. – София: Народна младеж, 1986 – с.224-228
* [[1986 г.]] - ''„W“'' / Превод: [[Дорина Йосифова]]:// в-к АБВ, 1986, №26 (1.7.1986) – с.5
* [[1986 г.]] - В сб. „Операция «Ватерло»“. – София: Военно издателство, 1986
** ''„Тази планета е населена“''
* [[1987 г.]] - ''„Първопроходецът“'' / Превод: [[Емануел Икономов]]] // Немски фантастични разкази от ГДР. – София: Отечество, 1987 – с.286-298
* [[1988 г.]] - ''„Залез, наблюдаван от Луната“'' // в. Техническо дело, 1988, №15 (16.4.1988) – с.15
* [[1988 г.]] - ''„Пътникът“'' / Превод: [[С. Добриянова]] // Космос, 1988, №8 – с.19-22
* [[2005 г.]] - „Върху обломките на берлинската стена“ (статия) - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|2005 г., 1 бр.]]
* [[2009 г.]] - в сб. „[[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)|С името на Иван Ефремов]]“ – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2009 – с. 14-15
** „Поздравление към юбиляря“ [Перевод [[Юрий Илков]]) от руски ръкопис]
* [[2010 г.]] - „[[Непознатите Стругацки (Издателство Ернор, 2010)|Непознатите Стругацки]]“. – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2010 – с.367-369
** „Цикълът за бъдещето на братя Стругацки“: [Схемата показва сюжетната връезка между различните произведения от цикъла за бъдещего] / Преведе: [[Стоян Христов]] //
** „Пладнето на човешката история: Бележки към цикъла за бъдещето на братя Стругацки“ / Преведе: [[Стоян Христов]] // с.370-382
* [[2019 г.]] - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2019/18 бр.|2019 г., 18 бр.]]
** [[Водевилният принцип]] / Преведе: [[Стоян Христов]]
** [[Pluralis majestatis]] / Преведе: [[Стоян Христов]]

== Преводи от български на немски език ==

* [[1977 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 47 (Bremerhaven & Miesenbach 2018)
** Nescho Davidoff: „Emil Manow: Reise nach Hauybrobia“ (Нешо Давидов: Двама българи и Гъливер в Уибробия) [рецензия на Е. Манов: Пътуване в Уибробия]. Превод (анонимно): [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)]]
** Swetoslaw Slawtschew: Das Los ([[Светослав Славчев]]: [[Жребият]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Die Wahrheit über den ersten Menschen ([[Антон Донев]]: [[Истината за първия човек]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Ein Opfer des Ruhms (А. Донев: [[Жертва на славата]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Eine unvollkommene Konstruktion (А. Донев: [[Слаба конструкция]]). [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Auch die Technik übertreibt’s (А. Донев: [[И техниката прекалява]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1985 г.]] - В сб. „Lichtjahr 5“ (Verlag Das Neue Berlin, 1985)
** Ognjan Saparew: Vier Aspekte der Science-fiction-Literatur (Огнян Сапарев: Научната фантастика като литература). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Ljubomir Nikolow: Ein Armband mit Diamanten ([[Любомир Николов]]: [[Гривна с диаманти]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nedjalka Michowa: Die Möbelfrage ([[Недялка Михова]]: [[Въпросът за мебелите]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Светослав Славчев|Swetoslaw Slawtschew]]: Astronavigator Färn (Verlag Das Neue Berlin, 1989)
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Duell mit Kassandra (С. Славчев: [[Двубой с Касандра]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Kein Weg für die „Herkulan“ (С. Славчев: [[Няма път за „Херкулан“]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Georgi Malinow: Magie für Rayed ([[Георги Малинов]]: [[Магия за Райед]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetla Damjanowska: Die Lampe ([[Светла Дамяновска]]: [[Светлината]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Welko Miloew: Paris, Paris, Kairo ([[Велко Милоев]]: [[Париж, Париж, Кайро]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Elena Pawlowa: Elfenlied ([[Елена Павлова]]: [[Елфическа песен]]). Превод: [[Стоян Христов|Stojan Christow]] & [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Val Todorow: Jenes Etwas, das mit den Vögeln davonflog: ich habe es gesehen, wusste aber nicht, was es ist ([[Вал Тодоров]]: Онова нещо, отлетяло с птиците – аз го видях, но не знаех, какво е). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nikolai Todorow: Und nur die Erinnerung wird bleiben ([[Николай Тодоров]]: [[И щеше да остане само споменът]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Iwailo P. Iwanow: Die Sängerin, der Schmied und der Märchenerzähler ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Певецът, ковачът и разказвачът на приказки]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Iwailo P. Iwanow: Ein braves Haustier ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Домашен любимец]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Georgi Gotew: Armer Übermensch! ([[Георги Готев]]: Бедни свърхчовече). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Juri Ilkow: „Utopin“. Streiflichter zur Entwicklung der bulgarischen Phantastik ([[Юрий Илков]]: [ръкопис без назв.]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2019 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 56 – Ein neuer Stern zum Fest der Liebe (Halle/Sa. 2019)]]
** Sneshana Taschewa: Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung ([[Снежана Ташева]]: Мъжът – начин на употреба). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]

== На немски език ==

* [[1977 г.]] - ''Die ersten Zeitreisen'' (Erzählungen), Kompass-Bücherei; 224, Verlag Neues Leben, Berlin 1977, zusammen mit Reinhard Heinrich; (включени в 3 том на Werkausgabe).
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche. Eine Anthologie bulgarischer phantastischer Erzählungen]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
** Ерик Симон: Biographische Angaben [Биографични данни]
* [[1979 г.]] - ''Fremde Sterne'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin 1979 (включени в 1 том на Werkausgabe).
* [[1982 г.]] - ''Science-fiction. Personalia zu einem Genre in der DDR'' (в съавторство с Olaf R. Spittel), Verlag Das Neue Berlin, 1982
* [[1983 г.]] - ''Wenn im Traum der Siebenschläfer lacht'' (Nacht- und Nebelverse), Eulenspiegelverlag, Berlin 1983.
* [[1988 г.]] - ''Mondphantome, Erdbesucher'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin, Berlin 1988, ISBN 3-360-00061-7 (включени в 2 том на Werkausgabe)
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
* [[1997 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 87 (Passau 1997)
** Erik Simon: „Alek Popov (Popow): Mr"sni s"ništa (Schmutzige Träume)“ [рецензия на Алек Попов: Мръсни сънища]
** Erik Simon: „Ljubomir Rusanov (Russanow): Goljamata Planina (Das Große Gebirge)“ [рецензия на Любомир Русанов: Голямата Планина]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Erik Simon: Vorbemerkung [предговор]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Erik Simon: Votum separatum

* [[2002 г.]] - „''Werkausgabe:''“ '''''Simon's Fiction: Phantastische Geschichten''''', herausgegeben von Hans-Peter Neumann und Sara Riffel. Shayol-Verlag, Berlin 2002 ff. / Memoranda, (München &) Berlin 2016 ff.
** [[2002 г.]] - Bd. 1 ''Sternbilder (Sternschnuppen. Fremde Sterne. Voraussichten, Nachbilder). Erzählungen, Balladen und Gedichte''. 2002, ISBN 3-926126-20-5.
** [[2003 г.]] - Bd. 2 ''Mondmysterien (Mondphantome, Erdbesucher. Schlangweisers Modellbaukasten. Mysteria fantastica). Erzählungen und andere Fictionen''. 2003, ISBN 3-926126-24-8.
** [[2004 г.]] - Bd. 3 ''Reisen von Zeit zu Zeit (Die ersten Zeitreisen. Von letzten Ursachen. Von Zeit zu Zeit). Erzählungen und ein Opernlibretto''. 2004 (zusammen mit Reinhard Heinrich), ISBN 3-926126-35-3.
** [[2013 г.]] - Bd. 4 ''Zeitmaschinen, Spiegelwelten (Maschinen. Zeiten. Die Zeit und die Spiegel). Erzählungen, Gedichte und Alternativhistorien''. 2013, ISBN 3-943279-08-1.
** [[2014 г.]] - Bd. 5 ''Die Wurmloch-Odyssee. Eine Weltraum-Operette'', 2014, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 7 in deren Werkausgabe), 2014, ISBN 978-3-946503-16-3
** 2017 г. - Bd. 6 ''Leichter als Vakuum (Die Zwystein-Manuskripte. Die größte Reise). Phantastische Geschichten'', 2017, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 8 in deren Werkausgabe), 2017, ISBN 978-3-946503-17-0

== Външни връзки ==

* [[1985 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47990&rb_v=viewtopic#p47990 В огледалата на миналото и бъдещето] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Ерик Симон.
* [[1987 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46192&rb_v=viewtopic#p46192 На кока-кола с ...автограф] – интервю на Александър Карапанчев с Ерик Симон.

Ерик Симон

2021-07-27T05:03:37Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ерик Симон
| име-оригинал = Erik Simon
| име-категории =
| ник =
| описание =
| портрет = Erik Simon.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = мъж
| професия = писател, редактор, преводач
| националност = германец
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес = Дрезден
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година = 1950
| роден-град = Дрезден
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}

Ерик Симон (Erik Simon) е немски писател фантаст, съставител на НФ антологии, поет, библиограф, редактор и преводач от английски, български, полски и руски език. Родил се е в Дрезден, учи за електромонтьор, физик, кара курсове за преводач. Активист на клуба „Станислав Лем“ (Stanisław-Lem-Klub), за който прави първите си преводи и написва първите си разкази. През 1977 в съавторство с Райнхард Хайнрих издава сборника „Първи пътешествия във времето“.

Има изключително големи заслуги към популяризирането на българската фантастика в Германия. Освен двата сборника с наши автори, е включвал българи в редактираните от него 7 антологии '''Lichtjahr''' (1980-89 г.).

Има издадени том сатирични стихотворения, а съвместно с Олаф Шпител прави обширен справочник за фантастиката на ГДР. През 2002 г. става съавтор на най-голямата (повече от 1000 стр.) пълна библиография на излязлата в ГДР фантастика.

След 1991 г., когато издателство „Das Neue Berlin“ прекратява издаването на НФ, Ерик Симон се отдава на професионален превод и редактиране на преводи. Превежда от славянски езици, от английски и холандски. Превел е почти целия романен цикъл на Сапковски, редактирал е 9 романа на Лукяненко.

Съставител е на специалните антологии на българската фантастика:

* [[1978 г.]] - '''„[[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[1989 г.]] - '''„[[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)|Kontakte mit dem Unbekannten]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[2018 г.]] - '''„[[Sternmetall (Vеrlag Tornsten Low, 2018)|Sternmetall - Neue Phantastik aus Bulgarien]]“''' - Vеrlag Tornsten Low (съставена е съвместно с [[Юрий Илков]])

* [[2018 г.]] - Инциатор и съ-съставител на българското участие във фензинa [[Списание NEUER STERN|NEUER STERN]]

== Публикации на български език ==

=== Отделни издания ===

* [[1986 г.]] - '''„Чужди звезди“''' (сборник разкази) - Ерик Симон, от [[Поредица Библиотека Галактика]], № 78
Разкази / Съставител: Светослав Славчев; Превод от немски Дорина Йосифова; Художник Текла Алексиева. – Варна: [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], 1986. – 176 с.
** [[Светослав Славчев]]. [[С иронията на невероятното]] (предговор) – с. 5-8
** '''Чужди:'''
[[Файл:Чужди звезди.jpg|рамка|дясно]]
*** „Тази планета е обитаема“ – с. 9-20
*** „Паякът“ – с. 21-31
*** „Какво трябва да знаем за планетата Икар“ – с. 32-37
*** „Колекционерът“ – с. 38-47
*** „Нощем на чуждата планета на двадесет парсека от Дзира“ – с. 48-53
*** „Черното огледало“ – с. 54-63
*** „Наблюдателят“ – с. 64-78
*** „Последният“ – с. 79-82
*** „Е“ (Е) – с. 83-86
*** „W“ (в) – с. 87-89
*** „Марсианци, разбира се, няма“ – с. 90-95
** '''Звезди:'''
*** „Разговори по пътя“ – с. 96-117
*** „Диорама“ – с. 118-128
*** „Кливиа Неман“ – с. 129-133
*** „Звездите“ – с. 134-147
*** „Пратеникът“ – с. 148-174
[https://chitanka.info/book/265-chuzhdi-zvezdi Сборникът онлайн]

=== В периодика и сборници ===

* [[1977 г.]] - ''„В“'': (Разказ) / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.28
* [[1977 г.]] - ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.27-28
* [[1977 г.]] - ''„Тази планета е населена“'' [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5
* [[1978 г.]] - В сб. „Фантастика от ГДР, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия“. – [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], 1978
** ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]]
** ''„В“'': (Разказ) / Превод: Светла Денева
** ''„Тази планета е населена“'': [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]]
* [[1979 г.]] - ''„Марсианци, разбира се, няма“'' - Космос, 1979, №2
* [[1980 г.]] - ''„Събирателен модул“'': [Разказ] / Превод: [[Любомир Илиев]] // ЛИК, 1980, №10 (7.3.1980) – с.34-37
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература във ФРГ“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 5 (1.2.1980) – с.4-7
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература на ГДР“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 10 (7.3.1980) – с.4-7
* [[1981 г.]] - ''„Звезден разузнавач“'': [Разказ] / Превод: Наталия Дюлгерова // Космос, 1981, №2 – с.54-59
* [[1982 г.]] - „Многообразието на жанра. Научнофантастичната литература в ГДР“ (статия) - (Анонимен превод от немски ръкопис) // АБВ, 1982, №40 (5.–11.10.1982) – с.3
* [[1983 г.]] - в сб. „Среща с Медуза“. – София: Народна младеж, 1983
** „Тази планета е населена“
[[Файл:Gramota SIMON.jpg|рамка|дясно]]
* [[1986 г.]] - ''„На път“'': (Разказ) / Превод: [[Емануел Икономов]] // [[Списание Криле|списание „Криле“]], 1986, №6 – с.38-41
* [[1986 г.]] - ''„Преселение в обетованата земя“'' / Превод: [[Светлана Тодорова]] // Фантастика 2. – София: Народна младеж, 1986 – с.224-228
* [[1986 г.]] - ''„W“'' / Превод: [[Дорина Йосифова]]:// в-к АБВ, 1986, №26 (1.7.1986) – с.5
* [[1986 г.]] - В сб. „Операция «Ватерло»“. – София: Военно издателство, 1986
** ''„Тази планета е населена“''
* [[1987 г.]] - ''„Първопроходецът“'' / Превод: [[Емануел Икономов]]] // Немски фантастични разкази от ГДР. – София: Отечество, 1987 – с.286-298
* [[1988 г.]] - ''„Залез, наблюдаван от Луната“'' // в. Техническо дело, 1988, №15 (16.4.1988) – с.15
* [[1988 г.]] - ''„Пътникът“'' / Превод: [[С. Добриянова]] // Космос, 1988, №8 – с.19-22
* [[2005 г.]] - „Върху обломките на берлинската стена“ (статия) - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|2005 г., 1 бр.]]
* [[2009 г.]] - в сб. „[[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)|С името на Иван Ефремов]]“ – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2009 – с. 14-15
** „Поздравление към юбиляря“ [Перевод [[Юрий Илков]]) от руски ръкопис]
* [[2010 г.]] - „[[Непознатите Стругацки (Издателство Ернор, 2010)|Непознатите Стругацки]]“. – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2010 – с.367-369
** „Цикълът за бъдещето на братя Стругацки“: [Схемата показва сюжетната връезка между различните произведения от цикъла за бъдещего] / Преведе: [[Стоян Христов]] //
** „Пладнето на човешката история: Бележки към цикъла за бъдещето на братя Стругацки“ / Преведе: [[Стоян Христов]] // с.370-382
* [[2019 г.]] - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2019/18 бр.|2019 г., 18 бр.]]
** [[Водевилният принцип]] / Преведе: [[Стоян Христов]]
** [[Pluralis majestatis]] / Преведе: [[Стоян Христов]]

== Преводи от български на немски език ==

* [[1977 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 47 (Bremerhaven & Miesenbach 2018)
** Nescho Davidoff: „Emil Manow: Reise nach Hauybrobia“ (Нешо Давидов: Двама българи и Гъливер в Уибробия) [рецензия на Е. Манов: Пътуване в Уибробия]. Превод (анонимно): [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)]]
** Swetoslaw Slawtschew: Das Los ([[Светослав Славчев]]: [[Жребият]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Die Wahrheit über den ersten Menschen ([[Антон Донев]]: [[Истината за първия човек]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Ein Opfer des Ruhms (А. Донев: [[Жертва на славата]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Eine unvollkommene Konstruktion (А. Донев: [[Слаба конструкция]]). [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Auch die Technik übertreibt’s (А. Донев: [[И техниката прекалява]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1985 г.]] - В сб. „Lichtjahr 5“ (Verlag Das Neue Berlin, 1985)
** Ognjan Saparew: Vier Aspekte der Science-fiction-Literatur (Огнян Сапарев: Научната фантастика като литература). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Ljubomir Nikolow: Ein Armband mit Diamanten ([[Любомир Николов]]: [[Гривна с диаманти]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nedjalka Michowa: Die Möbelfrage ([[Недялка Михова]]: [[Въпросът за мебелите]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Светослав Славчев|Swetoslaw Slawtschew]]: Astronavigator Färn (Verlag Das Neue Berlin, 1989)
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Duell mit Kassandra (С. Славчев: [[Двубой с Касандра]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Kein Weg für die „Herkulan“ (С. Славчев: [[Няма път за „Херкулан“]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Georgi Malinow: Magie für Rayed ([[Георги Малинов]]: [[Магия за Райед]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetla Damjanowska: Die Lampe ([[Светла Дамяновска]]: [[Светлината]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Welko Miloew: Paris, Paris, Kairo ([[Велко Милоев]]: [[Париж, Париж, Кайро]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Elena Pawlowa: Elfenlied ([[Елена Павлова]]: [[Елфическа песен]]). Превод: [[Стоян Христов|Stojan Christow]] & [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Val Todorow: Jenes Etwas, das mit den Vögeln davonflog: ich habe es gesehen, wusste aber nicht, was es ist ([[Вал Тодоров]]: Онова нещо, отлетяло с птиците – аз го видях, но не знаех, какво е). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nikolai Todorow: Und nur die Erinnerung wird bleiben ([[Николай Тодоров]]: [[И щеше да остане само споменът]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Iwailo P. Iwanow: Die Sängerin, der Schmied und der Märchenerzähler ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Певецът, ковачът и разказвачът на приказки]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Iwailo P. Iwanow: Ein braves Haustier ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Домашен любимец]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Georgi Gotew: Armer Übermensch! ([[Георги Готев]]: Бедни свърхчовече). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Juri Ilkow: „Utopin“. Streiflichter zur Entwicklung der bulgarischen Phantastik ([[Юрий Илков]]: [ръкопис без назв.]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2019 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 56 – Ein neuer Stern zum Fest der Liebe (Halle/Sa. 2019)]]
** Sneshana Taschewa: Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung ([[Снежана Ташева]]: Мъжът – начин на употреба). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]

== На немски език ==

* [[1977 г.]] - ''Die ersten Zeitreisen'' (Erzählungen), Kompass-Bücherei; 224, Verlag Neues Leben, Berlin 1977, zusammen mit Reinhard Heinrich; (включени в 3 том на Werkausgabe).
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche. Eine Anthologie bulgarischer phantastischer Erzählungen]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
** Ерик Симон: Biographische Angaben [Биографични данни]
* [[1979 г.]] - ''Fremde Sterne'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin 1979 (включени в 1 том на Werkausgabe).
* [[1982 г.]] - ''Science-fiction. Personalia zu einem Genre in der DDR'' (в съавторство с Olaf R. Spittel), Verlag Das Neue Berlin, 1982
* [[1983 г.]] - ''Wenn im Traum der Siebenschläfer lacht'' (Nacht- und Nebelverse), Eulenspiegelverlag, Berlin 1983.
* [[1988 г.]] - ''Mondphantome, Erdbesucher'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin, Berlin 1988, ISBN 3-360-00061-7 (включени в 2 том на Werkausgabe)
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
* [[1997 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 87 (Passau 1997)
** Erik Simon: „Alek Popov (Popow): Mr"sni s"ništa (Schmutzige Träume)“ [рецензия на Алек Попов: Мръсни сънища]
** Erik Simon: „Ljubomir Rusanov (Russanow): Goljamata Planina (Das Große Gebirge)“ [рецензия на Любомир Русанов: Голямата Планина]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Erik Simon: Vorbemerkung [предговор]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Erik Simon: Votum separatum

* [[2002 г.]] - „''Werkausgabe:''“ '''''Simon's Fiction: Phantastische Geschichten''''', herausgegeben von Hans-Peter Neumann und Sara Riffel. Shayol-Verlag, Berlin 2002 ff. / Memoranda, (München &) Berlin 2016 ff.
** [[2002 г.]] - Bd. 1 ''Sternbilder (Sternschnuppen. Fremde Sterne. Voraussichten, Nachbilder). Erzählungen, Balladen und Gedichte''. 2002, ISBN 3-926126-20-5.
** [[2003 г.]] - Bd. 2 ''Mondmysterien (Mondphantome, Erdbesucher. Schlangweisers Modellbaukasten. Mysteria fantastica). Erzählungen und andere Fictionen''. 2003, ISBN 3-926126-24-8.
** [[2004 г.]] - Bd. 3 ''Reisen von Zeit zu Zeit (Die ersten Zeitreisen. Von letzten Ursachen. Von Zeit zu Zeit). Erzählungen und ein Opernlibretto''. 2004 (zusammen mit Reinhard Heinrich), ISBN 3-926126-35-3.
** [[2013 г.]] - Bd. 4 ''Zeitmaschinen, Spiegelwelten (Maschinen. Zeiten. Die Zeit und die Spiegel). Erzählungen, Gedichte und Alternativhistorien''. 2013, ISBN 3-943279-08-1.
** [[2014 г.]] - Bd. 5 ''Die Wurmloch-Odyssee. Eine Weltraum-Operette'', 2014, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 7 in deren Werkausgabe), 2014, ISBN 978-3-946503-16-3
** 2017 г. - Bd. 6 ''Leichter als Vakuum (Die Zwystein-Manuskripte. Die größte Reise). Phantastische Geschichten'', 2017, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 8 in deren Werkausgabe), 2017, ISBN 978-3-946503-17-0

== Външни връзки ==

* [[1985 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47990&rb_v=viewtopic#p47990 В огледалата на миналото и бъдещето] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Ерик Симон.
* [[1987 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46192&rb_v=viewtopic#p46192 На кока-кола с ...автограф] – интервю на Александър Карапанчев с Ерик Симон.

Ерик Симон

2021-07-27T05:01:57Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ерик Симон
| име-оригинал = Erik Simon
| име-категории =
| ник =
| описание =
| портрет = Erik Simon.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = мъж
| професия = писател, редактор, преводач
| националност = германец
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес = Дрезден
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година = 1950
| роден-град = Дрезден
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}

Ерик Симон (Erik Simon) е немски писател фантаст, съставител на НФ антологии, поет, библиограф, редактор и преводач от английски, български, полски и руски език. Родил се е в Дрезден, учи за електромонтьор, физик, кара курсове за преводач. Активист на клуба „Станислав Лем“ (Stanisław-Lem-Klub), за който прави първите си преводи и написва първите си разкази. През 1977 в съавторство с Райнхард Хайнрих издава сборника „Първи пътешествия във времето“.

Има изключително големи заслуги към популяризирането на българската фантастика в Германия. Освен двата сборника с наши автори, е включвал българи в редактираните от него 7 антологии '''Lichtjahr''' (1980-89 г.).

Има издадени том сатирични стихотворения, а съвместно с Олаф Шпител прави обширен справочник за фантастиката на ГДР. През 2002 г. става съавтор на най-голямата (повече от 1000 стр.) пълна библиография на излязлата в ГДР фантастика.

След 1991 г., когато издателство „Das Neue Berlin“ прекратява издаването на НФ, Ерик Симон се отдава на професионален превод и редактиране на преводи. Превежда от славянски езици, от английски и холандски. Превел е почти целия романен цикъл на Сапковски, редактирал е 9 романа на Лукяненко.

Съставител е на специалните антологии на българската фантастика:

* [[1978 г.]] - '''„[[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[1989 г.]] - '''„[[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)|Kontakte mit dem Unbekannten]]“''' ''(bulgarische SF)'', - Verlag Das Neue Berlin

* [[2018 г.]] - '''„[[Sternmetall (Vеrlag Tornsten Low, 2018)|Sternmetall - Neue Phantastik aus Bulgarien]]“''' - Vеrlag Tornsten Low (съставена е съвместно с [[Юрий Илков]])

* [[2018 г.]] - Инциатор и съ-съставител на българското участие във фензинa [[Списание NEUER STERN|NEUER STERN]]

== Публикации на български език ==

=== Отделни издания ===

* [[1986 г.]] - '''„Чужди звезди“''' (сборник разкази) - Ерик Симон, от [[Поредица Библиотека Галактика]], № 78
Разкази / Съставител: Светослав Славчев; Превод от немски Дорина Йосифова; Художник Текла Алексиева. – Варна: [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], 1986. – 176 с.
** [[Светослав Славчев]]. [[С иронията на невероятното]]: (предговор) – с. 5-8
** '''Чужди:'''
[[Файл:Чужди звезди.jpg|рамка|дясно]]
*** „Тази планета е обитаема“ – с. 9-20
*** „Паякът“ – с. 21-31
*** „Какво трябва да знаем за планетата Икар“ – с. 32-37
*** „Колекционерът“ – с. 38-47
*** „Нощем на чуждата планета на двадесет парсека от Дзира“ – с. 48-53
*** „Черното огледало“ – с. 54-63
*** „Наблюдателят“ – с. 64-78
*** „Последният“ – с. 79-82
*** „Е“ (Е) – с. 83-86
*** „W“ (в) – с. 87-89
*** „Марсианци, разбира се, няма“ – с. 90-95
** '''Звезди:'''
*** „Разговори по пътя“ – с. 96-117
*** „Диорама“ – с. 118-128
*** „Кливиа Неман“ – с. 129-133
*** „Звездите“ – с. 134-147
*** „Пратеникът“ – с. 148-174
[https://chitanka.info/book/265-chuzhdi-zvezdi Сборникът онлайн]

=== В периодика и сборници ===

* [[1977 г.]] - ''„В“'': (Разказ) / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.28
* [[1977 г.]] - ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5 – с.27-28
* [[1977 г.]] - ''„Тази планета е населена“'' [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]] // Космос, 1977, №5
* [[1978 г.]] - В сб. „Фантастика от ГДР, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия“. – [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], 1978
** ''„Мистериум фантастикум“'' / Превод: [[Светла Денева]]
** ''„В“'': (Разказ) / Превод: Светла Денева
** ''„Тази планета е населена“'': [Разказ] / Превод: [[Светла Денева]]
* [[1979 г.]] - ''„Марсианци, разбира се, няма“'' - Космос, 1979, №2
* [[1980 г.]] - ''„Събирателен модул“'': [Разказ] / Превод: [[Любомир Илиев]] // ЛИК, 1980, №10 (7.3.1980) – с.34-37
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература във ФРГ“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 5 (1.2.1980) – с.4-7
* [[1980 г.]] - „В непаралелни светове. Научнофантастичната литература на ГДР“ / В съавт. с Вл. Гаков // (статия) ЛИК, 1980, № 10 (7.3.1980) – с.4-7
* [[1981 г.]] - ''„Звезден разузнавач“'': [Разказ] / Превод: Наталия Дюлгерова // Космос, 1981, №2 – с.54-59
* [[1982 г.]] - „Многообразието на жанра. Научнофантастичната литература в ГДР“ (статия) - (Анонимен превод от немски ръкопис) // АБВ, 1982, №40 (5.–11.10.1982) – с.3
* [[1983 г.]] - в сб. „Среща с Медуза“. – София: Народна младеж, 1983
** „Тази планета е населена“
[[Файл:Gramota SIMON.jpg|рамка|дясно]]
* [[1986 г.]] - ''„На път“'': (Разказ) / Превод: [[Емануел Икономов]] // [[Списание Криле|списание „Криле“]], 1986, №6 – с.38-41
* [[1986 г.]] - ''„Преселение в обетованата земя“'' / Превод: [[Светлана Тодорова]] // Фантастика 2. – София: Народна младеж, 1986 – с.224-228
* [[1986 г.]] - ''„W“'' / Превод: [[Дорина Йосифова]]:// в-к АБВ, 1986, №26 (1.7.1986) – с.5
* [[1986 г.]] - В сб. „Операция «Ватерло»“. – София: Военно издателство, 1986
** ''„Тази планета е населена“''
* [[1987 г.]] - ''„Първопроходецът“'' / Превод: [[Емануел Икономов]]] // Немски фантастични разкази от ГДР. – София: Отечество, 1987 – с.286-298
* [[1988 г.]] - ''„Залез, наблюдаван от Луната“'' // в. Техническо дело, 1988, №15 (16.4.1988) – с.15
* [[1988 г.]] - ''„Пътникът“'' / Превод: [[С. Добриянова]] // Космос, 1988, №8 – с.19-22
* [[2005 г.]] - „Върху обломките на берлинската стена“ (статия) - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|2005 г., 1 бр.]]
* [[2009 г.]] - в сб. „[[С името на Иван Ефремов (Издателство Ернор, 2009)|С името на Иван Ефремов]]“ – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2009 – с. 14-15
** „Поздравление към юбиляря“ [Перевод [[Юрий Илков]]) от руски ръкопис]
* [[2010 г.]] - „[[Непознатите Стругацки (Издателство Ернор, 2010)|Непознатите Стругацки]]“. – [[Издателство Ернор|издателство „Ернор“]], 2010 – с.367-369
** „Цикълът за бъдещето на братя Стругацки“: [Схемата показва сюжетната връезка между различните произведения от цикъла за бъдещего] / Преведе: [[Стоян Христов]] //
** „Пладнето на човешката история: Бележки към цикъла за бъдещето на братя Стругацки“ / Преведе: [[Стоян Христов]] // с.370-382
* [[2019 г.]] - В [[Списание Тера фантастика|Списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2019/18 бр.|2019 г., 18 бр.]]
** [[Водевилният принцип]] / Преведе: [[Стоян Христов]]
** [[Pluralis majestatis]] / Преведе: [[Стоян Христов]]

== Преводи от български на немски език ==

* [[1977 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 47 (Bremerhaven & Miesenbach 2018)
** Nescho Davidoff: „Emil Manow: Reise nach Hauybrobia“ (Нешо Давидов: Двама българи и Гъливер в Уибробия) [рецензия на Е. Манов: Пътуване в Уибробия]. Превод (анонимно): [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)]]
** Swetoslaw Slawtschew: Das Los ([[Светослав Славчев]]: [[Жребият]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Die Wahrheit über den ersten Menschen ([[Антон Донев]]: [[Истината за първия човек]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Ein Opfer des Ruhms (А. Донев: [[Жертва на славата]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Eine unvollkommene Konstruktion (А. Донев: [[Слаба конструкция]]). [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Anton Donew: Auch die Technik übertreibt’s (А. Донев: [[И техниката прекалява]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1985 г.]] - В сб. „Lichtjahr 5“ (Verlag Das Neue Berlin, 1985)
** Ognjan Saparew: Vier Aspekte der Science-fiction-Literatur (Огнян Сапарев: Научната фантастика като литература). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Ljubomir Nikolow: Ein Armband mit Diamanten ([[Любомир Николов]]: [[Гривна с диаманти]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nedjalka Michowa: Die Möbelfrage ([[Недялка Михова]]: [[Въпросът за мебелите]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[1989 г.]] - В сб. [[Светослав Славчев|Swetoslaw Slawtschew]]: Astronavigator Färn (Verlag Das Neue Berlin, 1989)
** Swetoslaw Slawtschew: Die letzte Erprobung (С. Славчев: [[Последното изпитание]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Die Stimme, die dich ruft (С. Славчев: [[Гласът, който те вика]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Duell mit Kassandra (С. Славчев: [[Двубой с Касандра]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetoslaw Slawtschew: Kein Weg für die „Herkulan“ (С. Славчев: [[Няма път за „Херкулан“]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Georgi Malinow: Magie für Rayed ([[Георги Малинов]]: [[Магия за Райед]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Swetla Damjanowska: Die Lampe ([[Светла Дамяновска]]: [[Светлината]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Welko Miloew: Paris, Paris, Kairo ([[Велко Милоев]]: [[Париж, Париж, Кайро]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Elena Pawlowa: Elfenlied ([[Елена Павлова]]: [[Елфическа песен]]). Превод: [[Стоян Христов|Stojan Christow]] & [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Val Todorow: Jenes Etwas, das mit den Vögeln davonflog: ich habe es gesehen, wusste aber nicht, was es ist ([[Вал Тодоров]]: Онова нещо, отлетяло с птиците – аз го видях, но не знаех, какво е). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Nikolai Todorow: Und nur die Erinnerung wird bleiben ([[Николай Тодоров]]: [[И щеше да остане само споменът]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Iwailo P. Iwanow: Die Sängerin, der Schmied und der Märchenerzähler ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Певецът, ковачът и разказвачът на приказки]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Iwailo P. Iwanow: Ein braves Haustier ([[Ивайло П. Иванов]]: [[Домашен любимец]]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Georgi Gotew: Armer Übermensch! ([[Георги Готев]]: Бедни свърхчовече). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
** Juri Ilkow: „Utopin“. Streiflichter zur Entwicklung der bulgarischen Phantastik ([[Юрий Илков]]: [ръкопис без назв.]). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]
* [[2019 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 56 – Ein neuer Stern zum Fest der Liebe (Halle/Sa. 2019)]]
** Sneshana Taschewa: Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung ([[Снежана Ташева]]: Мъжът – начин на употреба). Превод: [[Ерик Симон|Erik Simon]]

== На немски език ==

* [[1977 г.]] - ''Die ersten Zeitreisen'' (Erzählungen), Kompass-Bücherei; 224, Verlag Neues Leben, Berlin 1977, zusammen mit Reinhard Heinrich; (включени в 3 том на Werkausgabe).
* [[1978 г.]] - В сб. [[Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)|Kontaktversuche. Eine Anthologie bulgarischer phantastischer Erzählungen]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
** Ерик Симон: Biographische Angaben [Биографични данни]
* [[1979 г.]] - ''Fremde Sterne'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin 1979 (включени в 1 том на Werkausgabe).
* [[1982 г.]] - ''Science-fiction. Personalia zu einem Genre in der DDR'' (в съавторство с Olaf R. Spittel), Verlag Das Neue Berlin, 1982
* [[1983 г.]] - ''Wenn im Traum der Siebenschläfer lacht'' (Nacht- und Nebelverse), Eulenspiegelverlag, Berlin 1983.
* [[1988 г.]] - ''Mondphantome, Erdbesucher'' (Erzählungen), Verlag Das Neue Berlin, Berlin 1988, ISBN 3-360-00061-7 (включени в 2 том на Werkausgabe)
* [[1989 г.]] - В сб. [[Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)]]
** Erik Simon: Nachbemerkung [послеслов]
* [[1997 г.]] - В сп. „Quarber Merkur“ Nr. 87 (Passau 1997)
** Erik Simon: „Alek Popov (Popow): Mr"sni s"ništa (Schmutzige Träume)“ [рецензия на Алек Попов: Мръсни сънища]
** Erik Simon: „Ljubomir Rusanov (Russanow): Goljamata Planina (Das Große Gebirge)“ [рецензия на Любомир Русанов: Голямата Планина]
* [[2018 г.]] - В сб. [[Sternmetall (Vеrlag TORNSTEN LOW, 2018)|Sternmetall (Verlag Torsten Low, Meitingen 2018)]]
** Erik Simon: Vorbemerkung [предговор]
* [[2018 г.]] - В сп. [[Списание NEUER STERN|Neuer Stern 41 – Нова звезда (Halle/Sa. 2018)]]
** Erik Simon: Votum separatum

* [[2002 г.]] - „''Werkausgabe:''“ '''''Simon's Fiction: Phantastische Geschichten''''', herausgegeben von Hans-Peter Neumann und Sara Riffel. Shayol-Verlag, Berlin 2002 ff. / Memoranda, (München &) Berlin 2016 ff.
** [[2002 г.]] - Bd. 1 ''Sternbilder (Sternschnuppen. Fremde Sterne. Voraussichten, Nachbilder). Erzählungen, Balladen und Gedichte''. 2002, ISBN 3-926126-20-5.
** [[2003 г.]] - Bd. 2 ''Mondmysterien (Mondphantome, Erdbesucher. Schlangweisers Modellbaukasten. Mysteria fantastica). Erzählungen und andere Fictionen''. 2003, ISBN 3-926126-24-8.
** [[2004 г.]] - Bd. 3 ''Reisen von Zeit zu Zeit (Die ersten Zeitreisen. Von letzten Ursachen. Von Zeit zu Zeit). Erzählungen und ein Opernlibretto''. 2004 (zusammen mit Reinhard Heinrich), ISBN 3-926126-35-3.
** [[2013 г.]] - Bd. 4 ''Zeitmaschinen, Spiegelwelten (Maschinen. Zeiten. Die Zeit und die Spiegel). Erzählungen, Gedichte und Alternativhistorien''. 2013, ISBN 3-943279-08-1.
** [[2014 г.]] - Bd. 5 ''Die Wurmloch-Odyssee. Eine Weltraum-Operette'', 2014, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 7 in deren Werkausgabe), 2014, ISBN 978-3-946503-16-3
** 2017 г. - Bd. 6 ''Leichter als Vakuum (Die Zwystein-Manuskripte. Die größte Reise). Phantastische Geschichten'', 2017, gemeinsam mit Angela und Karlheinz Steinmüller (Bd. 8 in deren Werkausgabe), 2017, ISBN 978-3-946503-17-0

== Външни връзки ==

* [[1985 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47990&rb_v=viewtopic#p47990 В огледалата на миналото и бъдещето] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Ерик Симон.
* [[1987 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46192&rb_v=viewtopic#p46192 На кока-кола с ...автограф] – интервю на Александър Карапанчев с Ерик Симон.

Евгений Харитонов

2021-07-26T15:21:08Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Евгений Харитонов
| име-оригинал =
| име-категории = Харитонов, Евгений Викторович
| ник =
| описание = Библиограф, критик, поет, преводач
| портрет = E_Haritonov_2001_-1.jpg
| px = 166
| портрет-текст = Евгений Харитонов - 2001 г.
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 9
| роден-месец = декември
| роден-година = 1969
| роден-град = Железнодорожни
| роден-регион =
| роден-държава = Русия
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Евгений Викторович Харитонов''' е руски писател, критик, литературовед, литературен историк, библиограф и преводач.

== Биография ==

Завършва филология в педагогическия институт в Калуга и защитава магистратура в Московския педагогически институт. Работи като учител, журналист, редактор в издателство. През {{гг|1984|1994}} издава критико-библиографските фензини „В праха на звездите“ ([[1984 г.]]), „Комуникатор“ ({{гг|1992|1993}}), „ФЕН-раритет“ ({{гг|1992|1993}}), „Гръмотевица: Хайнлайн-панорама“ ([[1993 г.]]), „Фензинолог“ ({{гг|1993|1994}}), „Академия-Ф“ (от [[1999 г.]]). {{От-до|1997|2000}} е редактор в сп. „Библиография“. Понастоящем завежда отдела за библиография и критика на сп. „Если“. Един от инициаторите за учредяване на Руската Асоциация на Изследователите на Фантастиката (РАИФ). Живее в Москва.

'''Псевдоними''': Евгений Хаг, Евг. Хаг, Даниил Арбатов, Даниил Измайловский, Аристарх Кузанский, Евгений Иринин, Юрий Коротков, Е. Викторов.

== Приноси към фантастиката ==

Дебютира в [[научна фантастика|научната фантастика]] с разказа ''„Слънчеви хора“'' ([[1984 г.]]). Публикувал е около 30 разказа и 2 поетични книги ([[1999 г.]], [[2003 г.]]). От [[1991 г.]] се отдава изцяло на литературната критика и библиография. Автор на редица разработки по история на научната фантастика и съвременния литературен процес в руската и източноевропейската фантастика, проявяването на фантастиката в другите видове изкуство (кино, музика), предговори и послеслови към много книги, очерци и библиографии за редица писатели-фантасти (Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов, Джон Р. Р. Толкин, Ж. Тудуз, Генри Лион Олди, Ник Перумов, Любов и Евгений Лукини, М. и С. Дяченко, В. Михайлов, С. Шарапов, Ф. Дмитриев-Мамонов, Д. Трускиновска, Борис Штерн, А. Саломатов, В. Левшин, Алексей Толстой, Александър Беляев, А. Громов, Ян Лари, О. Дивов, М. Первухин, Н. Муханов, М. Тирин, В. Авеняриус, А. Велтман, Борис Руденко, В. Звягинцев, Александър Богданов, И. Халимбаджа), както и популярни статии по история на рок-музиката.

Превел на руски език много разкази от български писатели-фантасти.

== Награди ==

* [[1997 г.]] - „Интерпрескон“
* [[1997 г.]] - „Фанкон“ - за най-добър критик в областта на фантастиката
* [[1999 г.]] - мемориална награда „В. Бугров“ за принос към фантастиковедението
* [[1998 г.]] - награда за активно сътрудничество и принос от сп. „Если“
* [[2001 г.]] - награда за активно сътрудничество и принос от Московския форум за фантастика
* [[2002 г.]] - награда „Звезден Мост“
* [[2003 г.]] - [[Награда Булгакон|награда „Булгакон“]]
* [[2004 г.]] - [[Награда Гравитон|Награда „Гравитон“]], „Бронзов Роскон“

== Произведения ==

=== Харитонов за България ===

=== Статии за бълг. фантастика ===

Автор на историко-критически изследвания на българския фендъм и българската фантастична проза:
* [[1992 г.]] - ''„[[Българският фендъм]]: 30 години път. Ретроспективна хроника“'' (очерк)
* [[1996 г.]] - ''„[[Научната фантастика в България]]“'' (очерк)
* [[1996 г.]] - ''„[[Българската фантастика в руските преводи]] (1961-1995) “'' (библиографско изследване)
* [[1997 г.]] - ''„[[В търсене на героя]]“'' (на руски), сп.„Если“, №8 (обзор)
* [[2000 г.]] - ''„[[Апология на традициите]]“'' (статия за [[Христо Пощаков]])
* [[2000 г.]] - ''„[[Закъснял старт]]“'', сп.„Если“, №12 (статия за българското фантастично кино)
* [[2000 г.]] - ''„[[Първото издателство]]“'', сп.„Если“, №3 (на руски). Статия за първото в света издателство за фантастика.
* [[2003 г.]] - ''„[[Болгария фантастическая]]“'' (отличена с [[Награда Булгакон|награда „Булгакон“-2003]]) - библиография на българската фантастика с 400 автори от ХХ в., биографии на изявени имена и кондензирана история на българската фантастика, макар и доста непълна и на места неточна.
* [[2005 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]]“'' - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** „[[Българска фантастика 2004]]“

=== Други книги ===

* [[1992 г.]] - ''„Фантастиката на страниците на периодиката. Опит за библиография (1990-1991) “''
* [[1993 г.]] - ''„Фен-преса за Средната земя. Анотиран указател на фензините на движението за ролеви игри и поклонниците на фентъзито“''
* [[1993 г.]] - ''„Летописи на мечтите“'' (библиографски справочник, написан в съавторство с А. Осипов)
* [[1994 г.]] - ''„Материали към библиографиите на руски фантасти“'' (библиография, с Л. Михайлова)
* [[1994 г.]] - ''„Фантастиковедение в книжни измерения: Библиографски указател на критически, методически и библиографски работи по проблемите на НФ, издадени в Русия, 1917-1993 г.“''
* [[1995 г.]] - ''„Женският цех на руската фантастика: писателки, критички, преводачки. Кратък биобиблиографичен справочник“''
* [[1997 г.]] - ''„Бележки за НФ от Източна Европа“'', в 2 ч.: ''„Живяхме по съседски...“'' и ''„В търсене на герои“'', публикувани в сп. „Если“.
* [[1999 г.]] - ''„Фантастическият самиздат 1967-99. Анотиран каталог“''
* [[2001 г.]] - ''„Наука за фантастичното“'' (биобиблиографичен справочник)
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - ''„Библиография на библиографиите на фантастиката. 1900-2000 г.“''
* [[2002 г.]] - ''„Дисертации по история и теория на фантастичните жанрове в литературата и изкуството, 1954-1998 г.“''
* [[2002 г.]] - ''„Фантастиковедение в книжно измерение: Книги и брошури за 1864-1999 г. на руски език и езиците на народите от бившия СССР“''
* [[2003 г.]] - ''„На екрана - чудо“'' (кино-справочник, с А. Щербак-Жуков)

=== Есета и очерци ===

* [[1992 г.]] - ''„Фалстарт. Историко-аналитичен обзор на руската фантастична периодика“''
* [[1993 г.]] - ''„Пътят на славата на Робърт Хайнлайн“''
* [[1993 г.]] - ''„Продължение на играта“''
* [[1995 г.]] - ''„Без война те скучаят“''
* [[1996 г.]] - ''„В световете от бездни с гладни очи“''
* [[1997 г.]] - ''„Хора - такива същества..., или Анатомия на властта“''
* [[1998 г.]] - ''„Ерогенните зони на фантастиката“''
* [[1998 г.]] - ''„Бъдеще няма!“''
* [[1998 г.]] - ''„Зад Великата стена. Фантастиката в китайската литература“''
* [[1998 г.]] - ''„Страна с възходяща НФ. Фантастиката в японската литература от миналото и настоящето“''
* [[1998 г.]] - ''„Завареници в литературоведението. Еволюция и проблеми в руската фантастика“''
* [[1999 г.]] - ''„Мелодии от други светове (Фантастиката в музикалната култура) “''
* [[2000 г.]] - ''„Бягане в кръг“''
* [[2001 г.]] - ''„Руското поле на утопията“''
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - ''„Век на неродените: Из историята на фантастичната журналистика в Русия в 2 ч. (1907-1990 и 1990-2001) “''
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - Цикъл очерци за малко известни и куриозни факти от историята на фантастиката, издадени в периода 2001-2002 г., съдържащи: ''„Първото издателство“'', ''„Първият бестселър“'', ''„Първият андроид“'', ''„По въпроса за терминологията“'', ''„Спецслужбите и фантастиката“'', ''„Три века преди Циолковски“'', ''„Пълният Уелс!“'', ''„За Русия - с любов“'', ''„За зелените човечета и обитаемостта на Луната“'' и др.

== Външни връзки ==

* [[2000 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=43466&rb_v=viewtopic#p43466 „Аргус“ – внук на „Аргус“] – статия от Евгений Харитонов.
* [[2004 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47236&rb_v=viewtopic#p47236 В къщата на фантастиката има много стаи] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Евгений Харитонов.

[[Категория:Библиографи|Харитонов, Евгений]]
[[Категория:Носители на награда Булгакон|Харитонов, Евгений]]

Евгений Харитонов

2021-07-26T15:13:11Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Евгений Харитонов
| име-оригинал =
| име-категории = Харитонов, Евгений Викторович
| ник =
| описание = Библиограф, критик, поет, преводач
| портрет = E_Haritonov_2001_-1.jpg
| px = 166
| портрет-текст = Евгений Харитонов - 2001 г.
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 9
| роден-месец = декември
| роден-година = 1969
| роден-град = Железнодорожни
| роден-регион =
| роден-държава = Русия
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности =
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Евгений Викторович Харитонов''' е руски писател, критик, литературовед, литературен историк, библиограф и преводач.

== Биография ==

Завършва филология в педагогическия институт в Калуга и защитава магистратура в Московския педагогически институт. Работи като учител, журналист, редактор в издателство. През {{гг|1984|1994}} издава критико-библиографските фензини „В праха на звездите“ ([[1984 г.]]), „Комуникатор“ ({{гг|1992|1993}}), „ФЕН-раритет“ ({{гг|1992|1993}}), „Гръмотевица: Хайнлайн-панорама“ ([[1993 г.]]), „Фензинолог“ ({{гг|1993|1994}}), „Академия-Ф“ (от [[1999 г.]]). {{От-до|1997|2000}} е редактор в сп. „Библиография“. Понастоящем завежда отдела за библиография и критика на сп. „Если“. Един от инициаторите за учредяване на Руската Асоциация на Изследователите на Фантастиката (РАИФ). Живее в Москва.

'''Псевдоними''': Евгений Хаг, Евг. Хаг, Даниил Арбатов, Даниил Измайловский, Аристарх Кузанский, Евгений Иринин, Юрий Коротков, Е. Викторов.

== Приноси към фантастиката ==

Дебютира в [[научна фантастика|научната фантастика]] с разказа ''„Слънчеви хора“'' ([[1984 г.]]). Публикувал е около 30 разказа и 2 поетични книги ([[1999 г.]], [[2003 г.]]). От [[1991 г.]] се отдава изцяло на литературната критика и библиография. Автор на редица разработки по история на научната фантастика и съвременния литературен процес в руската и източноевропейската фантастика, проявяването на фантастиката в другите видове изкуство (кино, музика), предговори и послеслови към много книги, очерци и библиографии за редица писатели-фантасти (Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов, Джон Р. Р. Толкин, Ж. Тудуз, Генри Лион Олди, Ник Перумов, Любов и Евгений Лукини, М. и С. Дяченко, В. Михайлов, С. Шарапов, Ф. Дмитриев-Мамонов, Д. Трускиновска, Борис Штерн, А. Саломатов, В. Левшин, Алексей Толстой, Александър Беляев, А. Громов, Ян Лари, О. Дивов, М. Первухин, Н. Муханов, М. Тирин, В. Авеняриус, А. Велтман, Борис Руденко, В. Звягинцев, Александър Богданов, И. Халимбаджа), както и популярни статии по история на рок-музиката.

Превел на руски език много разкази от български писатели-фантасти.

== Награди ==

* [[1997 г.]] - „Интерпрескон“
* [[1997 г.]] - „Фанкон“ - за най-добър критик в областта на фантастиката
* [[1999 г.]] - мемориална награда „В. Бугров“ за принос към фантастиковедението
* [[1998 г.]] - награда за активно сътрудничество и принос от сп. „Если“
* [[2001 г.]] - награда за активно сътрудничество и принос от Московския форум за фантастика
* [[2002 г.]] - награда „Звезден Мост“
* [[2003 г.]] - [[Награда Булгакон|награда „Булгакон“]]
* [[2004 г.]] - [[Награда Гравитон|Награда „Гравитон“]], „Бронзов Роскон“

== Произведения ==

=== Харитонов за България ===

=== Статии за бълг. фантастика ===

Автор на историко-критически изследвания на българския фендъм и българската фантастична проза:
* [[1986 г.]] - ''„[[Сатира и фантастика]]“'', сп.„Септември“, №6 (статия)
* [[1992 г.]] - ''„[[Българският фендъм]]: 30 години път. Ретроспективна хроника“'' (очерк)
* [[1996 г.]] - ''„[[Научната фантастика в България]]“'' (очерк)
* [[1996 г.]] - ''„[[Българската фантастика в руските преводи]] (1961-1995) “'' (библиографско изследване)
* [[1997 г.]] - ''„[[В търсене на героя]]“'' (на руски), сп.„Если“, №8 (обзор)
* [[2000 г.]] - ''„[[Апология на традициите]]“'' (статия за [[Христо Пощаков]])
* [[2000 г.]] - ''„[[Закъснял старт]]“'', сп.„Если“, №12 (статия за българското фантастично кино)
* [[2000 г.]] - ''„[[Първото издателство]]“'', сп.„Если“, №3 (на руски). Статия за първото в света издателство за фантастика.
* [[2003 г.]] - ''„[[Болгария фантастическая]]“'' (отличена с [[Награда Булгакон|награда „Булгакон“-2003]]) - библиография на българската фантастика с 400 автори от ХХ в., биографии на изявени имена и кондензирана история на българската фантастика, макар и доста непълна и на места неточна.
* [[2005 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]]“'' - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** „[[Българска фантастика 2004]]“

=== Други книги ===

* [[1992 г.]] - ''„Фантастиката на страниците на периодиката. Опит за библиография (1990-1991) “''
* [[1993 г.]] - ''„Фен-преса за Средната земя. Анотиран указател на фензините на движението за ролеви игри и поклонниците на фентъзито“''
* [[1993 г.]] - ''„Летописи на мечтите“'' (библиографски справочник, написан в съавторство с А. Осипов)
* [[1994 г.]] - ''„Материали към библиографиите на руски фантасти“'' (библиография, с Л. Михайлова)
* [[1994 г.]] - ''„Фантастиковедение в книжни измерения: Библиографски указател на критически, методически и библиографски работи по проблемите на НФ, издадени в Русия, 1917-1993 г.“''
* [[1995 г.]] - ''„Женският цех на руската фантастика: писателки, критички, преводачки. Кратък биобиблиографичен справочник“''
* [[1997 г.]] - ''„Бележки за НФ от Източна Европа“'', в 2 ч.: ''„Живяхме по съседски...“'' и ''„В търсене на герои“'', публикувани в сп. „Если“.
* [[1999 г.]] - ''„Фантастическият самиздат 1967-99. Анотиран каталог“''
* [[2001 г.]] - ''„Наука за фантастичното“'' (биобиблиографичен справочник)
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - ''„Библиография на библиографиите на фантастиката. 1900-2000 г.“''
* [[2002 г.]] - ''„Дисертации по история и теория на фантастичните жанрове в литературата и изкуството, 1954-1998 г.“''
* [[2002 г.]] - ''„Фантастиковедение в книжно измерение: Книги и брошури за 1864-1999 г. на руски език и езиците на народите от бившия СССР“''
* [[2003 г.]] - ''„На екрана - чудо“'' (кино-справочник, с А. Щербак-Жуков)

=== Есета и очерци ===

* [[1992 г.]] - ''„Фалстарт. Историко-аналитичен обзор на руската фантастична периодика“''
* [[1993 г.]] - ''„Пътят на славата на Робърт Хайнлайн“''
* [[1993 г.]] - ''„Продължение на играта“''
* [[1995 г.]] - ''„Без война те скучаят“''
* [[1996 г.]] - ''„В световете от бездни с гладни очи“''
* [[1997 г.]] - ''„Хора - такива същества..., или Анатомия на властта“''
* [[1998 г.]] - ''„Ерогенните зони на фантастиката“''
* [[1998 г.]] - ''„Бъдеще няма!“''
* [[1998 г.]] - ''„Зад Великата стена. Фантастиката в китайската литература“''
* [[1998 г.]] - ''„Страна с възходяща НФ. Фантастиката в японската литература от миналото и настоящето“''
* [[1998 г.]] - ''„Завареници в литературоведението. Еволюция и проблеми в руската фантастика“''
* [[1999 г.]] - ''„Мелодии от други светове (Фантастиката в музикалната култура) “''
* [[2000 г.]] - ''„Бягане в кръг“''
* [[2001 г.]] - ''„Руското поле на утопията“''
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - ''„Век на неродените: Из историята на фантастичната журналистика в Русия в 2 ч. (1907-1990 и 1990-2001) “''
* [[2001 г.]] / [[2002 г.]] - Цикъл очерци за малко известни и куриозни факти от историята на фантастиката, издадени в периода 2001-2002 г., съдържащи: ''„Първото издателство“'', ''„Първият бестселър“'', ''„Първият андроид“'', ''„По въпроса за терминологията“'', ''„Спецслужбите и фантастиката“'', ''„Три века преди Циолковски“'', ''„Пълният Уелс!“'', ''„За Русия - с любов“'', ''„За зелените човечета и обитаемостта на Луната“'' и др.

== Външни връзки ==

* [[2000 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=43466&rb_v=viewtopic#p43466 „Аргус“ – внук на „Аргус“] – статия от Евгений Харитонов.
* [[2004 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47236&rb_v=viewtopic#p47236 В къщата на фантастиката има много стаи] – интервю на [[Александър Карапанчев]] с Егений Харитонов.

[[Категория:Библиографи|Харитонов, Евгений]]
[[Категория:Носители на награда Булгакон|Харитонов, Евгений]]

Агоп Мелконян

2021-07-24T07:37:25Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Агоп Мелконян
| име-оригинал =
| име-категории = Мелконян, Агоп
| ник =
| описание =
| портрет = Agop.jpg
| px = 200
| портрет-текст =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 10
| роден-месец = март
| роден-година = 1949
| роден-град = Бургас
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 23
| починал-месец = юли
| починал-година = 2006
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = преводач, книгоиздател, журналист, преподавател по арменска филология
}} {{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = арменски
| на-езици = български
| автори =
| жанрове =
}} {{Инфокутия вложка издател
| издателство = „[[Издателска къща Ерато-Арт|Ерато-Арт]]“
| издания = [[Списание Омега|списание „Омега“]]
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Агоп Мъгърдич Мелконян''' е български писател-фантаст от арменски произход, драматург, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател

== Биография ==

Агоп Мелконян е роден на [[10 март]] [[1949 г.]] в Бургас.

Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „[[Вестник Орбита|Орбита]]“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.

Преводач на арменска литература и поезия, публикувани от неговата издателска къща „[[Издателска къща Ерато-Арт|Ерато-Арт]]“, Агоп Мелконян е и един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет и преподавател по арменска филология.

Член е на Съюза на българските писатели.

Женен, с двама сина.

На [[23 юли]] [[2006 г.]] Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.

== Кариера във фантастиката ==

Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.
[[Файл:Агоп-2--.jpg|рамка|дясно]]
Като преводач той сътрудничи на [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] за подбора на поредицата „[[поредица Библиотека Галактика|Библиотека Галактика]]“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.

Издател е на списанието за научна фантастика „[[списание Омега|Омега]]“ и редактор на месечното списание „[[списание Върколак|Върколак]]“, по-късно преименувано на „[[списание Зона F|Зона F]]“.

Носител е на първата награда за фантастика „[[награда за фантастика Гравитон|Гравитон]]“ през [[1991 г.]]

[[Конкурс за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян]] организира електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Романи ====

* [[1994 г.]] - ''„[[Смърт в раковината]]“'', написан през 1989 г., издаден тогава, но инкриминиран

==== Повести и новели ====

* [[1980 г.]] - ''„[[Мортилия]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Via Dolorosa]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Убийство в Ню Бабилон]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[Заговорът на убийците]]“''

==== Разкази ====

* [[1972 г.]] - ''„[[Най дългият смях]]“''
* [[1973 г.]] - ''„[[Ад]]“''
* [[1974 г.]] - ''„[[Целуни стъпките ми]]“''
* [[1976 г.]] - ''„[[Клонче със зрели череши]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Йозеф, който донесе перпендикулярното време]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Легенда за пазара в Ел Масоа]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Плач след болка]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Разговор с никого]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Йозеф и времето]]“''
* [[1980 г.]] - ''„[[Завръщането (Агоп Мелконян)|Завръщането]]“''
* [[1980 г.]] - ''„[[Платинената пантофка]]“''
* [[1980 г.]] - ''„[[Дните на охлюва]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Антимоят човек]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Бедни мой Бернардие]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Безпричинно лош ден]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Греховно и неприкосновено]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Момче на звездите]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Нощен глас]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Сянка в ада]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Движение и болка]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Един толкова сантиментален човек]]“''
* [[1990 г.]] - ''„[[Спектакъл без край]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Сонатина от Равел]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Там, тогава]]“''
* [[1998 г.]] - ''„[[Убиецът на добрата вест]]“''
* [[1999 г.]] - ''„[[Звездичката и звездата]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2001 г.]] - ''„[[„О“ и „О“]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2002 г.]] - ''„[[Самотникът и самотата]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2002 г.]] - ''„[[Дъждът и дъждът]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2006 г.]] - ''„[[Момче с крила]]“''
* [[2007 г.]] - ''„[[E-mail]]“''

==== Предговори и статии свързани с фантастиката ====

* [[1978 г.]] - ''„[[Трудно е да бъдеш бог до второто нашествие на марсианците]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Поезия на Звездното бъдеще]]“'' - предговор към „Срещи с Рама“ (Библиотека Галактика)
* [[1979 г.]] - ''„[[Да приласкаем и научната фантастика]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Думи в началото]]“'' - предговор към [[Къртицата (Издателство Отечество, 1981)|Къртицата]]
* [[1981 г.]] - ''„[[С въображение и мъдрост]]“'' - предговор към „Изваяние“ (Библиотека Галактика)
* [[1981 г.]] - ''„[[Човекът, който е свикнал да бъде „най“]]“'' - предговор към „Краят на Вечността“ (Библиотека Галактика)
* [[1981 г.]] - ''„[[Контактът като очакване]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Фантастичният полет на разума]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Фантастика и въображение]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Фантастьт Джек Лондон]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Човекът с две лица]]“'' предговор към „Гуслярски истории“ (Библиотека Галактика)
* [[1982 г.]] - ''„[[Втора среща с Уиндъм]]“'' предговор към „Денят на трифидите“ (Библиотека Галактика)
* [[1982 г.]] - ''„[[Пришълците на земята, пришълците от земята]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Лицата на Кристофър Прист]]“'' предговор към „Машината на пространството“ (Библиотека Галактика)
* [[1983 г.]] - ''„[[В началото на пътя]]“'' предговор към [[Петият закон (Издателство Отечество, 1983)|Петият закон]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Приказки за утрешния ден]]“'' предговор към „Недокоснат от човешки ръце“ (Библиотека Галактика)
* [[1983 г.]] - ''„[[Парадоксалната машина]]“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Една самотна книга]]“'' предговор към „Соларис“ (Библиотека Галактика)
* [[1984 г.]] - ''„[[Научната фантастика - учебен предмет]]“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Книги - хипотези]]“'' предговор към „Черния облак“ (Библиотека Галактика)
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит да се осмисли прогресът]]“'' предговор към „Глиненият бог“ (Библиотека Галактика)
* [[1985 г.]] - ''„[[Апология на Homo Cosmicus]]“'' предговор към „Лунна дъга“ (Библиотека Галактика)
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит за разяснение]]“'' предговор към „[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“
* [[1986 г.]] - ''„[[Всемогъщият човек]]“'' предговор към „Скок над бездната“ (Библиотека Галактика)
* [[1986 г.]] - ''„[[Приказка без претенции]]“''
* [[1986 г.]] - ''„[[Извисеното въображение]]“''
* [[1986 г.]] - ''„[[Един от „Златния век“]]“'' предговор към „Повече от човешки“ (Библиотека Галактика)
* [[1986 г.]] - ''„[[Писателят фантаст „най“]]“'' предговор към „Зелените хълмове на Земята“ (Библиотека Галактика)
* [[1987 г.]] - ''„[[Главното е на Земята]]“'' предговор към „Хищните вещи на века“ (Библиотека Галактика)
* [[1987 г.]] - ''„[[В търсене на добро начало]]“'' предговор към „Планетата на двойниците“ (Библиотека Галактика)
* [[1987 г.]] - ''„[[Лек път!]]“'' предговор към [[Орбитата на Сизиф (Издателство Отечество, 1987)|Орбитата на Сизиф]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Многолик и обещаващ]]“'' предговор към „Гневът на Ненагледна“ (Библиотека Галактика)
* [[1988 г.]] - ''„[[Когато си вдъхновен]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/6 бр.|1988 г., 6 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[В тръсене на смисъла]]“''
* [[1990 г.]] - ''„[[Добра среща, читателю! (Омега, 1 бр.)|Добра среща, читателю!]]“''
* [[1991 г.]] - ''„[[Страхът на властимащите]]“''
* [[1995 г.]] - ''„[[В търсене на алтернативи]]“'' предговор към [[Историята на Самотния редник (Издателство Офир, 1995)|Историята на Самотния редник]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Фантастиката - нашата обща любов]]“'' предговор към сборника „[[Издателство Офир/Списъци/Поредица Библиотека Фантастика|Опасни светове]]“
* [[1998 г.]] - ''„[[Великото блаженство да измисляш]]“''
* [[2000 г.]] - ''„[[Моята школа при Големия]]“''
* [[2000 г.]] - ''„[[В началото на пътя (Пенков)|В началото на пътя]]“'' предговор към [[Кървави луни (Издателска къща Камея, 2000)]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Насладата да откриваш]]“'' предговор към „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“ (сборник) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Не задавайте въпроси на Бога]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[Знак „СТОП“ пред междузвездните полети]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[Има ли микроразум? А МЕГА?]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[Легендата за Голем - първият киборг]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[През пространството, през времето...]]“''
* [[2005 г.]] - ''„[[За него, за другото, но преди всичко за летежа]]“'' предговор към [[Основание за смърт (Издателство Аргус, 2005)|Основание за смърт]]
* [[2005 г.]] - ''„[[Знаем ли вярата, вярваме ли в знанието?]]“''
* [[2005 г.]] - ''„[[Той, роботът (Не по Азимов)|Той, роботът]]“''
* [[2006 г.]] - ''„[[Въображението отвисоко]]“'' предговор към „[[Митове за овъгления мрак (Издателство Аргус, 2006)|Митове за овъгления мрак]]“

==== Пиеси ====

* [[1983 г.]] - ''„[[Антиутопия (пиеса)|Антиутопия]]“'' (театрална пиеса)
* [[1986 г.]] - ''„[[Небесни сфери]]“'' Спейс импресия
* [[1987 г.]] - ''„[[Спектакъл без край (пиеса)|Спектакъл без край]]“'' - едноактна пиеса
* [[1990 г.]] - ''„[[Страхът живее в нас]]“'' - театър на маса по разказа „[[Безпричинно лош ден]]“

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1980 г.]] - ''„[[Спомен за света (Издателство Отечество, 1980)|Спомен за света]]“'' - ([[Поредица Библиотека Фантастика (издателство Народна младеж)|библиотека „Фантастика“]]) - [[Издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Греховно и неприкосновено (Издателство Христо Г. Данов, 1983)|Греховно и неприкосновено]]“'' - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1987 г.]] - ''„[[Via Dolorosa (Издателство Народна младеж, 1987)|Via Dolorosa]]“'' - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1994 г.]] - ''„[[Смърт в раковината (Издателство Христо Ботев, 1994)|Смърт в раковината]]“'' - [[Издателство Христо Ботев|издателство „Христо Ботев“]]
* [[1999 г.]] - ''„[[Сенки от плът (Издателска къща Ерато-Арт, 1999)|Сенки от плът]]“'' - [[Издателска къща Ерато-Арт|издателска къща „Ерато-Арт“]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Суматоха за душите (Издателство Аргус, 2004)|Суматоха за душите]]“'' (роман и разкази) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2009 г.]] - ''„[[Нагоре по стъпалата към Бога (Издателство Сиела, 2009)|Нагоре по стъпалата към Бога]]“'' - [[Издателство Сиела|издателство „Сиела“]]
* [[2016 г.]] - ''„[[Убийство в Ню Бабилон (Издателство Гаяна, 2016)|Убийство в Ню Бабилон]]“'' - [[Издателство Гаяна|издателство „Гаяна“]]

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1979 г.]] - ''„[[Платинената пантофка]]“'' (разказ) - „Спектър 79“
* [[1981 г.]] - ''„[[Контактът като очакване]]“'' - „Спектър 81“
* [[1982 г.]] - ''„[[Пришълците на земята, пришълците от земята]]“'' - „Спектър 82“
* [[1983 г.]] - ''„[[Парадоксалната машина]]“'' - „Спектър 83“
* [[1983 г.]] - ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' (повест) - в „[[Българска фантастика (Издателство Христо Г. Данов, 1983)|Българска фантастика]]“
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит за разяснение]]“'', алманах „[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“, [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1985 г.]] - „[[Опит да се осмисли прогресът]]“ (предговор) - сборник „Глиненият бог“ - [[Поредица Библиотека Галактика|бибиотека „Галактика“]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Самотникът и самотата]]“'' (разказ) - в сб. [[ВИРТ (Издателска къща Квазар, 2002)]]
* [[2004 г.]] - „[[Насладата да откриваш]]“ - предговор към ''„[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“'' (сборник разкази, където Агоп Мелконян е съставител и автор на предговора) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2005 г.]] - В сб. [[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]]
** ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' (пиеса в две части)
** ''„[[Предистория, която не влезе в историята]]“''
* [[2006 г.]] - В сб. „[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2006 (Издателство ЕГИ, 2006)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2006]]“ - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** ''„[[Кой съм аз?]]“'' есе
* [[2013 г.]] - „[[За спасяването на света (Фондация Човешката библиотека, Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, Списание Тера фантастика, 2013)|За спасяването на света]]“
** ''„[[Разговор с никого]]“''
** ''„[[Бедни мой Бернардие]]“''

===== Публикации в периодика =====

* [[1972 г.]] - ''„[[Най дългият смях]]“'' - [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]] №21
* [[1973 г.]] - ''„[[Ад]]“'' - [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]] №52
* [[1974 г.]] - ''„[[Целуни стъпките ми]]“'' - [[Вестник Технически авангард|вестник „Технически авангард“]] №124
* [[1976 г.]] - ''„[[Клонче със зрели череши]]“'' - [[Списание Пламък|списание „Пламък“]] №8
* [[1978 г.]] - ''„[[Йозеф, който донесе перпендикулярното време]]“'' (разказ) - [[Списание Съвременник|сп. „Съвременник“]], [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]]
* [[1978 г.]] - ''„[[Разговор с никого]]“'' (разказ) - [[Списание Съвременник|сп. „Съвременник“]], [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]]
* [[1978 г.]] - ''„[[Легенда за пазара в Ел Масоа]]“'' (разказ) - [[Списание Тракия|сп. „Тракия“]], [[Списание Тракия/1978/3 бр.|№3]]
* [[1978 г.]] - ''„[[Плач след болка]]“'' (разказ) - [[Списание Тракия|сп. „Тракия“]], [[Списание Тракия/1978/3 бр.|№3]]
* [[1980 г.]] - ''„[[Мортилия]]“'' (разказ) - [[Списание Тракия|сп. „Тракия“]], [[Списание Тракия/1980/1 бр.|№1]]
* [[1981 г.]] - ''„[[Антимоят човек]]“'' Фантастичен сън. - [[Вестник Стършел|вестник „Стършел“]] №21
* [[1982 г.]] - ''„[[Реката]]“'' - [[Списание Тракия|списание „Тракия“]] №5
* [[1983 г.]] - ''„[[Нощен глас]]“'' (разказ) - [[Вестник Орбита|в. „Орбита“]], [[Вестник Орбита/1982/41 бр.|бр. 41]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Аз съм идващата пролет]]“'' (разказ) - [[Вестник Ереван|вестник „Ереван“]] - 17 декември
* [[1985 г.]] - ''„[[Сянка в ада]]“'' (разказ) - [[Вестник Пулс|вестник „Пулс“]] №8
* [[1986 г.]] - ''„[[Един толкова сантиментален човек]]“'' (разказ) - [[Вестник Ереван|вестник „Ереван“]] - №46
* [[1987 г.]] - ''„VIA DOLOROSA. Откъс от предстоящата книга“'' (Редакторът прудставя) - [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]] - №1 / 6 януари
* [[1989 г.]] - ''„[[Заговорът на убийците]]“'' (новела) - [[Списание Дружба|сп. „Дружба“]], [[Списание Дружба/1989/1 бр.|№1]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Болка]]“'' (разказ) - [[Вестник Ереван|вестник „Ереван“]] - №16
* [[1989 г.]] - ''„[[Най-красивият мъж]]“'' (разказ) - [[Вестник Нов живот|вестник „Нов живот“]] - (без дата)
* [[1990 г.]] - ''„[[Спектакъл без край]]“'' - в [[Списание ФЕП/1990/3 бр.|сп.„ФЕП“, бр. 3/90]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Сонатина от Равел]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак/1997/1 бр.|сп.„Върколак“, бр. 1/97]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Там, тогава]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак/1997/3 бр.|сп.„Върколак“, бр. 3/97]]
* [[1998 г.]] - ''„[[Убиецът на добрата вест]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак/1998/3 бр.|сп.„Върколак“, бр. 3/97]]
* [[1998 г.]] - ''„[[Сенки от плът]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак|списание „Върколак“]] №5
* [[1999 г.]] - ''„[[Звездичката и звездата]]“'' (разказ) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]] №5-6
* [[2001 г.]] - ''„[[„О“ и „О“]]“'' (разказ) - [[Вестник Капитал|вестник „Капитал“]] - 20-26 януари
* [[2002 г.]] - ''„[[Дъждът и дъждът]]“'' - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2002/1 бр.|бр. 1]]

===== Публикации в учебни помагала =====

* [[2006 г.]] - ''„[[Момче с крила]]“'' (разказ) - в Учебник по литература за 5 клас
* [[2007 г.]] - ''„[[Сонатина от Равел]]“'' (разказ) - „[[Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ|Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ]]“, (помагало за кандидатстване след 7. клас) - [[Издателство Просвета|издателство „Просвета“]]
* [[2007 г.]] - ''„[[E-mail]]“'' (разказ) - „[[Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ|Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ]]“, (помагало за кандидатстване след 7. клас) - [[Издателство Просвета|издателство „Просвета“]]

==== Нефантастика ====

* [[2007 г.]] - ''„[[...територия, недокосната от позори (Издателска къща Ерато-Арт, 1999)|...територия, недокосната от позори]]“'' (стихове) - [[Издателска къща Ерато-Арт|издателска къща „Ерато-Арт“]]

=== На руски език ===

==== Фантастика ====

* [[1988 г.]] - ''„[[Память о мире]]“'' („[[Спомен за света]]“), библиотека „Болгария“

===== Публикации в периодика =====

* [[1977 г.]] - ''„Ветка спелых черешен“'' - Журнал Техника молодежи №11
* [[1978 г.]] - ''„[[Ад]]“'' - Журнал Огни Болгарии №11
* [[1979 г.]] - ''„Разговор с никем“'' - Журнал Литературная Армения №6 (перевод Е. Андреева)
* [[1981 г.]] - ''„Дни улитки“'' - Журнал Литературная Армения №4 (перевод Л. Дымов)
* [[1987 г.]] - ''„[[Мортилия]]“'' - Антология „Научная фантастика“ - София-прес
* [[1988 г.]] - ''„Плач после боли“'' - В сб. [[Детские ладошки (София-прес, 1988)]]
* [[1988 г.]] - ''„VIA DOLOROSA“'' - В сб. [[Детские ладошки (София-прес, 1988)]]
* [[1989 г.]] - ''„Безпричинно скверный день“'' - В сб. [[Игра теней (София прес, 1989)]]
* [[1989 г.]] - ''„Заговор“'' (откъс от [[Смърт в раковината]]) - Журнал Дружба №1 (паралелно с българския текст „Заговорът на убийците“)
* [[1990 г.]] - ''„Крик после боли“'' в [[Белая бездна (Издателство Свят, 1990)|Белая бездна]]
* [[1990 г.]] - ''„[[Мортилия]]“'' в [[Белая бездна (Издателство Свят, 1990)|Белая бездна]]
* [[1990 г.]] - ''„Тень в аду“'' (разказ) - В сб. [[Холод и пламя (София-прес, 1990)]]
* [[2000 г.]] - „Приятное путешествие в Зону“ (статия на руски език за историята на [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]]), в. „Гном“, №9
* [[2000 г.]] - ''„Убийца благой вести“'' - сп. „Гном“ (Астрахан), №7, превод на [[Евгений Харитонов]]
* [[2000 г.]] - ''„Самый красивый мужчина“'' - сп. „Гном“ (Астрахан), №9, превод на [[Евгений Харитонов]]
* [[2000 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' в Смена №5
* [[2004 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - сп. „Реальность фантастики“ (Киев), №8, превод на [[Евгений Харитонов]]
* [[2005 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - В „Дети Ра“ №9 (пер. Е. Харитонов)
* [[2018 г.]] - В сб. „[[Электрические слезы (Издательство Фантпросвет, 2018)|Электрические слезы]]“ - Издательство Фантпросвет
* [[2019 г.]] - В сб. „[[Солнце на ладонях (Издательство Фантпросвет, 2019)|Солнце на ладонях]]“ - Издательство Фантпросвет
** [[Заговорът на убийците|Заговор]] (фрагмент от роман)
** [[Спомен за света|Память о мире]] (повест)
** [[Убиецът на добрата вест|Убийца Благой Вести]]

=== На английски език ===

* [[1988 г.]] – A Conversation With No One [Разговор с никого]. A short story. Translated by Roumiana Lyubenova. – Obzor. A Bulgarian quarterly review of literature and arts, 83, 1988, Summer, 52–66.
Published in English, French, Spanish and Russian by the Committee for Culture.

=== На немски език ===

* [[1985 г.]] – Das Weinen nach dem Schmerz [Плач след болка]. Aus dem Bulgarischen von Penka Hildebrand. Illustrationen von Stephan Koehler. – Lichtjahr 4. Ein Phantastik-Almanach. Verlag Das Neue Berlin, 1985, 93–101.
Годишен НФ алманах на Ерик Симон. С био-библиографска бележка.
* [[1989 г.]] – Също в: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 69–74. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von Penka Hildebrand.
* [[1989 г.]] – Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68.
* [[1997 г.]] - В списанието «Alien Contact», Nr. 28/29, Berlin
** „[[Плач след болка|Das Weinen nach dem Schmerz]]“

=== На унгарски език ===

* [[1978 г.]] – Pokol [Ад]. Прев. Juhasz Georgi. – Galaktika, 1978, № 29, 65–70.
Български тематичен брой. Титулна страница Tudomanyos-fantasztikus antologia. Контратитула – Kucka Peter, Elka Konstantinova valogatasi javaslata alapjan.
* [[1988 г.]] – Mortillia [Мортилия]. Прев. Botos Eva. – В: Teren es idon tul. Science Fiction tortenetek. Издание на World SF. Будапеща, 1988, 115–137.
Trethon Judit (editor), [състав.] Kucka Peter.

=== На френски език ===

* [[1988 г.]] – Dialogue avec personne [Разговор с никого]. Traduit par Roumiana Stantcheva. – Obzor. Revue trimestrielle lulgare de literature et d’art, 83, 1988, 52–66.

=== На испански език ===

* [[1988 г.]] – Conversacion con nadie [Разговор с никого]. Traduccion Rafael Alvarado. – Obzor. Revista trimestral bulgara de letras y arte, 83, 1988, 52–66.

=== На чешки език ===

* [[1982 г.]] – Rozhovor s nikým [Разговор с никого]. (Revue zahraničních literature). Přeložila Ludmila Nováková. – Svĕtová literature, 1982, № 3, 120–137.
С био-библиографска бележка, портрет и две графични илюстрации.
* [[1982 г.]] – Също в: Let za zvláštního názoru – výbor z bulharske fantastiky, Práce Praha, 1982, 157–179. Vybrala a přeložila Ludmila Nováková.
* [[1983 г.]] – Nejdelŝí smích [Най-дългият смях]. Přeložila Ludmila Nováková. – Bulharsko, 1983, № 3, 14–15. Списание, издавано от Българския културно-информационен център в Прага.
* [[1985 г.]] – Също в: Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 125–129. [Сборник избрани НФ разкази от социа¬листическите страни]. Přeložila Ludmila Nováková.
* [[1985 г.]] – Josef, který přinesl vertikální čas [Йозеф, който донесе перпендикуляр¬ното време]. Přeložila Ludmila Nováková. – Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 130–137.

=== На словашки език ===

* [[1985 г.]] – Mortília [Мортилия]. Preložila Nikolina Dolčinkova. – Revue svetovej literatúry, 1985, № 6, 136–149.
Časopis pre svetovú literatúru, Bratislava, vydáva Slovenský spisovateľ.
С портретна снимка и био-библиографска бележка от Ján Koška.

=== На полски език ===

* [[1979 г.]] – Śmiech, który trwał najdłuźej [Най-дългият смях]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 60–62.
* [[1979 г.]] – Płacz po bólu [Плач след болка]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 63–64.

=== На украински език ===

* [[1981 г.]] – Подорож у пекло [Ад]. Переклад В. Гуця. – В: Пригоди, Подорожi, Фантастика. Збiрник фантастичних I пригодницьких повiстей та оповiда¬нь, видавництво „Молодь”, 1981, 186–194.

=== На арменски език ===

* [[1984 г.]] – Легенда за пазара в Ел Масоа. – Ереван, № 45, 1984.

== Нефантастика ==

* ''"Влакове''„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“)
* “''Сами ли сме във Вселената"'' (научно-популярна) -->

== Преводи ==

* [[1978 г.]] - ''„Карантина“'' - Руслан Сагабалян, [[Вестник Орбита|в. „Орбита“]]
* [[1979 г.]] - ''„Второто нашествие на марсианците“'' (повест) - Аркадий и Борис Стругацки, [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], №7
* [[1982 г.]] - ''„Милиард години до свършека на света“'' (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
* [[1982 г.]] - ''„Охлюв на стръмното“'' (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
* [[???? г.]] - ''„Специална личност“'' - Фредерик Браун
* [[???? г.]] - ''„Черният котарак“'' - Едгар Алън По
* [[1991 г.]] - ''„Свободният тиранин“'' (разказ) - Кир Буличов

== За Агоп Мелконян ==

* [[2008 г.]] - „[[Спомен за света на Агоп Мелконян (Издателска къща Ерато-Арт, 2008)|Спомен за света на Агоп Мелконян]]“
* [[2016 г.]] - [https://fantlab.ru/autor4103 Специална страница посветена на Агоп Мелконян в най-големия енциклопедичен сайт за фантастика на руски език.]
* [[2016 г.]] - [http://trubadurs.com/tag/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BF-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD/ Месец на Агоп Мелконян в е-списание „Сборище на трубадури“]
* [[2019 г.]] - [https://trubadurs.com/2015/07/23/alexandar-karapanchev-peruniki-za-prijatelja-agop-melkonyan-150723/ Перуники за приятеля Агоп Мелконян] - [[Александър Карапанчев]]
* [[2019 г.]] - [https://www.capital.bg/light/neshta/2019/08/09/3948918_galaktikata_na_agop_melkonian/ Галактиката на Агоп Мелконян] - [[Владимир Полеганов]]

== Източници ==
* {{Производна от Уикипедия|Агоп Мелконян|731233|Петко, 81.65.36.107, Alexd, Nk}}
* Библиографията е допълнена с тази от книгата „Спомен за света на Агоп Мелконян“

== Външни препратки ==

Няколко от произведенията на Агоп Мелконян могат да се прочетат във виртуалните библиотеки:
* [http://www.liternet.bg/library/bl/m/amelkon.htm ЛитерНет]
* [http://www.sfbg.us/authors/a/agop_melkonian/index-ebk.html SFBG - научна фантастика]
* [http://oshte.info/004/Agop.htm Вестник Знание] (нови разкази)
* [http://purl.org/NET/mylib/author/{{urlencode: Агоп Мелконян}} Моята библиотека] (авторски и преводни произведения)
* [http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_3_2002/13-Agop.htm Глупостта като безкрайност], статия от [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]]

[[Категория:Носители на награда Гравитон|Мелконян, Агоп]]
[[Категория:Носители на награда Булгакон|Мелконян, Агоп]]
[[Категория:Съставители|Мелконян, Агоп]]

Агоп Мелконян

2021-07-24T06:12:42Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Агоп Мелконян
| име-оригинал =
| име-категории = Мелконян, Агоп
| ник =
| описание =
| портрет = Agop.jpg
| px = 200
| портрет-текст =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 10
| роден-месец = март
| роден-година = 1949
| роден-град = Бургас
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 24
| починал-месец = юли
| починал-година = 2006
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = преводач, книгоиздател, журналист, преподавател по арменска филология
}} {{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = арменски
| на-езици = български
| автори =
| жанрове =
}} {{Инфокутия вложка издател
| издателство = „[[Издателска къща Ерато-Арт|Ерато-Арт]]“
| издания = [[Списание Омега|списание „Омега“]]
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Агоп Мъгърдич Мелконян''' е български писател-фантаст от арменски произход, драматург, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател

== Биография ==

Агоп Мелконян е роден на [[10 март]] [[1949 г.]] в Бургас.

Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „[[Вестник Орбита|Орбита]]“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.

Преводач на арменска литература и поезия, публикувани от неговата издателска къща „[[Издателска къща Ерато-Арт|Ерато-Арт]]“, Агоп Мелконян е и един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет и преподавател по арменска филология.

Член е на Съюза на българските писатели.

Женен, с двама сина.

На [[23 юли]] [[2006 г.]] Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.

== Кариера във фантастиката ==

Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги - романи и сборници с фантастични повести и разкази - и на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.
[[Файл:Агоп-2--.jpg|рамка|дясно]]
Като преводач той сътрудничи на [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] за подбора на поредицата „[[поредица Библиотека Галактика|Библиотека Галактика]]“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.

Издател е на списанието за научна фантастика „[[списание Омега|Омега]]“ и редактор на месечното списание „[[списание Върколак|Върколак]]“, по-късно преименувано на „[[списание Зона F|Зона F]]“.

Носител е на първата награда за фантастика „[[награда за фантастика Гравитон|Гравитон]]“ през [[1991 г.]]

[[Конкурс за фантастичен разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян]] организира електронно списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Романи ====

* [[1994 г.]] - ''„[[Смърт в раковината]]“'', написан през 1989 г., издаден тогава, но инкриминиран

==== Повести и новели ====

* [[1980 г.]] - ''„[[Мортилия]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Via Dolorosa]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Убийство в Ню Бабилон]]“''
* [[1989 г.]] - ''„[[Заговорът на убийците]]“''

==== Разкази ====

* [[1972 г.]] - ''„[[Най дългият смях]]“''
* [[1973 г.]] - ''„[[Ад]]“''
* [[1974 г.]] - ''„[[Целуни стъпките ми]]“''
* [[1976 г.]] - ''„[[Клонче със зрели череши]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Йозеф, който донесе перпендикулярното време]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Легенда за пазара в Ел Масоа]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Плач след болка]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Разговор с никого]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Йозеф и времето]]“''
* [[1980 г.]] - ''„[[Завръщането (Агоп Мелконян)|Завръщането]]“''
* [[1980 г.]] - ''„[[Платинената пантофка]]“''
* [[1980 г.]] - ''„[[Дните на охлюва]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Антимоят човек]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Бедни мой Бернардие]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Безпричинно лош ден]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Греховно и неприкосновено]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Момче на звездите]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Нощен глас]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Сянка в ада]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Движение и болка]]“''
* [[1987 г.]] - ''„[[Един толкова сантиментален човек]]“''
* [[1990 г.]] - ''„[[Спектакъл без край]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Сонатина от Равел]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Там, тогава]]“''
* [[1998 г.]] - ''„[[Убиецът на добрата вест]]“''
* [[1999 г.]] - ''„[[Звездичката и звездата]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2001 г.]] - ''„[[„О“ и „О“]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2002 г.]] - ''„[[Самотникът и самотата]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2002 г.]] - ''„[[Дъждът и дъждът]]“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
* [[2006 г.]] - ''„[[Момче с крила]]“''
* [[2007 г.]] - ''„[[E-mail]]“''

==== Предговори и статии свързани с фантастиката ====

* [[1978 г.]] - ''„[[Трудно е да бъдеш бог до второто нашествие на марсианците]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Поезия на Звездното бъдеще]]“'' - предговор към „Срещи с Рама“ (Библиотека Галактика)
* [[1979 г.]] - ''„[[Да приласкаем и научната фантастика]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Думи в началото]]“'' - предговор към [[Къртицата (Издателство Отечество, 1981)|Къртицата]]
* [[1981 г.]] - ''„[[С въображение и мъдрост]]“'' - предговор към „Изваяние“ (Библиотека Галактика)
* [[1981 г.]] - ''„[[Човекът, който е свикнал да бъде „най“]]“'' - предговор към „Краят на Вечността“ (Библиотека Галактика)
* [[1981 г.]] - ''„[[Контактът като очакване]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Фантастичният полет на разума]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Фантастика и въображение]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Фантастьт Джек Лондон]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Човекът с две лица]]“'' предговор към „Гуслярски истории“ (Библиотека Галактика)
* [[1982 г.]] - ''„[[Втора среща с Уиндъм]]“'' предговор към „Денят на трифидите“ (Библиотека Галактика)
* [[1982 г.]] - ''„[[Пришълците на земята, пришълците от земята]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Лицата на Кристофър Прист]]“'' предговор към „Машината на пространството“ (Библиотека Галактика)
* [[1983 г.]] - ''„[[В началото на пътя]]“'' предговор към [[Петият закон (Издателство Отечество, 1983)|Петият закон]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Приказки за утрешния ден]]“'' предговор към „Недокоснат от човешки ръце“ (Библиотека Галактика)
* [[1983 г.]] - ''„[[Парадоксалната машина]]“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Една самотна книга]]“'' предговор към „Соларис“ (Библиотека Галактика)
* [[1984 г.]] - ''„[[Научната фантастика - учебен предмет]]“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Книги - хипотези]]“'' предговор към „Черния облак“ (Библиотека Галактика)
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит да се осмисли прогресът]]“'' предговор към „Глиненият бог“ (Библиотека Галактика)
* [[1985 г.]] - ''„[[Апология на Homo Cosmicus]]“'' предговор към „Лунна дъга“ (Библиотека Галактика)
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит за разяснение]]“'' предговор към „[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“
* [[1986 г.]] - ''„[[Всемогъщият човек]]“'' предговор към „Скок над бездната“ (Библиотека Галактика)
* [[1986 г.]] - ''„[[Приказка без претенции]]“''
* [[1986 г.]] - ''„[[Извисеното въображение]]“''
* [[1986 г.]] - ''„[[Един от „Златния век“]]“'' предговор към „Повече от човешки“ (Библиотека Галактика)
* [[1986 г.]] - ''„[[Писателят фантаст „най“]]“'' предговор към „Зелените хълмове на Земята“ (Библиотека Галактика)
* [[1987 г.]] - ''„[[Главното е на Земята]]“'' предговор към „Хищните вещи на века“ (Библиотека Галактика)
* [[1987 г.]] - ''„[[В търсене на добро начало]]“'' предговор към „Планетата на двойниците“ (Библиотека Галактика)
* [[1987 г.]] - ''„[[Лек път!]]“'' предговор към [[Орбитата на Сизиф (Издателство Отечество, 1987)|Орбитата на Сизиф]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Многолик и обещаващ]]“'' предговор към „Гневът на Ненагледна“ (Библиотека Галактика)
* [[1988 г.]] - ''„[[Когато си вдъхновен]]“'' - [[Списание ФЕП|списание „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/6 бр.|1988 г., 6 бр.]]
* [[1989 г.]] - ''„[[В тръсене на смисъла]]“''
* [[1990 г.]] - ''„[[Добра среща, читателю! (Омега, 1 бр.)|Добра среща, читателю!]]“''
* [[1991 г.]] - ''„[[Страхът на властимащите]]“''
* [[1995 г.]] - ''„[[В търсене на алтернативи]]“'' предговор към [[Историята на Самотния редник (Издателство Офир, 1995)|Историята на Самотния редник]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Фантастиката - нашата обща любов]]“'' предговор към сборника „[[Издателство Офир/Списъци/Поредица Библиотека Фантастика|Опасни светове]]“
* [[1998 г.]] - ''„[[Великото блаженство да измисляш]]“''
* [[2000 г.]] - ''„[[Моята школа при Големия]]“''
* [[2000 г.]] - ''„[[В началото на пътя (Пенков)|В началото на пътя]]“'' предговор към [[Кървави луни (Издателска къща Камея, 2000)]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Насладата да откриваш]]“'' предговор към „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“ (сборник) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Не задавайте въпроси на Бога]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[Знак „СТОП“ пред междузвездните полети]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[Има ли микроразум? А МЕГА?]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[Легендата за Голем - първият киборг]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[През пространството, през времето...]]“''
* [[2005 г.]] - ''„[[За него, за другото, но преди всичко за летежа]]“'' предговор към [[Основание за смърт (Издателство Аргус, 2005)|Основание за смърт]]
* [[2005 г.]] - ''„[[Знаем ли вярата, вярваме ли в знанието?]]“''
* [[2005 г.]] - ''„[[Той, роботът (Не по Азимов)|Той, роботът]]“''
* [[2006 г.]] - ''„[[Въображението отвисоко]]“'' предговор към „[[Митове за овъгления мрак (Издателство Аргус, 2006)|Митове за овъгления мрак]]“

==== Пиеси ====

* [[1983 г.]] - ''„[[Антиутопия (пиеса)|Антиутопия]]“'' (театрална пиеса)
* [[1986 г.]] - ''„[[Небесни сфери]]“'' Спейс импресия
* [[1987 г.]] - ''„[[Спектакъл без край (пиеса)|Спектакъл без край]]“'' - едноактна пиеса
* [[1990 г.]] - ''„[[Страхът живее в нас]]“'' - театър на маса по разказа „[[Безпричинно лош ден]]“

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1980 г.]] - ''„[[Спомен за света (Издателство Отечество, 1980)|Спомен за света]]“'' - ([[Поредица Библиотека Фантастика (издателство Народна младеж)|библиотека „Фантастика“]]) - [[Издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Греховно и неприкосновено (Издателство Христо Г. Данов, 1983)|Греховно и неприкосновено]]“'' - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1987 г.]] - ''„[[Via Dolorosa (Издателство Народна младеж, 1987)|Via Dolorosa]]“'' - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1994 г.]] - ''„[[Смърт в раковината (Издателство Христо Ботев, 1994)|Смърт в раковината]]“'' - [[Издателство Христо Ботев|издателство „Христо Ботев“]]
* [[1999 г.]] - ''„[[Сенки от плът (Издателска къща Ерато-Арт, 1999)|Сенки от плът]]“'' - [[Издателска къща Ерато-Арт|издателска къща „Ерато-Арт“]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Суматоха за душите (Издателство Аргус, 2004)|Суматоха за душите]]“'' (роман и разкази) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2009 г.]] - ''„[[Нагоре по стъпалата към Бога (Издателство Сиела, 2009)|Нагоре по стъпалата към Бога]]“'' - [[Издателство Сиела|издателство „Сиела“]]
* [[2016 г.]] - ''„[[Убийство в Ню Бабилон (Издателство Гаяна, 2016)|Убийство в Ню Бабилон]]“'' - [[Издателство Гаяна|издателство „Гаяна“]]

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1979 г.]] - ''„[[Платинената пантофка]]“'' (разказ) - „Спектър 79“
* [[1981 г.]] - ''„[[Контактът като очакване]]“'' - „Спектър 81“
* [[1982 г.]] - ''„[[Пришълците на земята, пришълците от земята]]“'' - „Спектър 82“
* [[1983 г.]] - ''„[[Парадоксалната машина]]“'' - „Спектър 83“
* [[1983 г.]] - ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' (повест) - в „[[Българска фантастика (Издателство Христо Г. Данов, 1983)|Българска фантастика]]“
* [[1985 г.]] - ''„[[Опит за разяснение]]“'', алманах „[[Фантастика-1 (Издателство Народна младеж, 1985)|Фантастика-1]]“, [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1985 г.]] - „[[Опит да се осмисли прогресът]]“ (предговор) - сборник „Глиненият бог“ - [[Поредица Библиотека Галактика|бибиотека „Галактика“]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Самотникът и самотата]]“'' (разказ) - в сб. [[ВИРТ (Издателска къща Квазар, 2002)]]
* [[2004 г.]] - „[[Насладата да откриваш]]“ - предговор към ''„[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“'' (сборник разкази, където Агоп Мелконян е съставител и автор на предговора) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2005 г.]] - В сб. [[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]]
** ''„[[Бедни мой Бернардие]]“'' (пиеса в две части)
** ''„[[Предистория, която не влезе в историята]]“''
* [[2006 г.]] - В сб. „[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2006 (Издателство ЕГИ, 2006)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2006]]“ - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** ''„[[Кой съм аз?]]“'' есе
* [[2013 г.]] - „[[За спасяването на света (Фондация Човешката библиотека, Дружество на българските фантасти Тера Фантазия, Списание Тера фантастика, 2013)|За спасяването на света]]“
** ''„[[Разговор с никого]]“''
** ''„[[Бедни мой Бернардие]]“''

===== Публикации в периодика =====

* [[1972 г.]] - ''„[[Най дългият смях]]“'' - [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]] №21
* [[1973 г.]] - ''„[[Ад]]“'' - [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]] №52
* [[1974 г.]] - ''„[[Целуни стъпките ми]]“'' - [[Вестник Технически авангард|вестник „Технически авангард“]] №124
* [[1976 г.]] - ''„[[Клонче със зрели череши]]“'' - [[Списание Пламък|списание „Пламък“]] №8
* [[1978 г.]] - ''„[[Йозеф, който донесе перпендикулярното време]]“'' (разказ) - [[Списание Съвременник|сп. „Съвременник“]], [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]]
* [[1978 г.]] - ''„[[Разговор с никого]]“'' (разказ) - [[Списание Съвременник|сп. „Съвременник“]], [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]]
* [[1978 г.]] - ''„[[Легенда за пазара в Ел Масоа]]“'' (разказ) - [[Списание Тракия|сп. „Тракия“]], [[Списание Тракия/1978/3 бр.|№3]]
* [[1978 г.]] - ''„[[Плач след болка]]“'' (разказ) - [[Списание Тракия|сп. „Тракия“]], [[Списание Тракия/1978/3 бр.|№3]]
* [[1980 г.]] - ''„[[Мортилия]]“'' (разказ) - [[Списание Тракия|сп. „Тракия“]], [[Списание Тракия/1980/1 бр.|№1]]
* [[1981 г.]] - ''„[[Антимоят човек]]“'' Фантастичен сън. - [[Вестник Стършел|вестник „Стършел“]] №21
* [[1982 г.]] - ''„[[Реката]]“'' - [[Списание Тракия|списание „Тракия“]] №5
* [[1983 г.]] - ''„[[Нощен глас]]“'' (разказ) - [[Вестник Орбита|в. „Орбита“]], [[Вестник Орбита/1982/41 бр.|бр. 41]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Аз съм идващата пролет]]“'' (разказ) - [[Вестник Ереван|вестник „Ереван“]] - 17 декември
* [[1985 г.]] - ''„[[Сянка в ада]]“'' (разказ) - [[Вестник Пулс|вестник „Пулс“]] №8
* [[1986 г.]] - ''„[[Един толкова сантиментален човек]]“'' (разказ) - [[Вестник Ереван|вестник „Ереван“]] - №46
* [[1987 г.]] - ''„VIA DOLOROSA. Откъс от предстоящата книга“'' (Редакторът прудставя) - [[Вестник АБВ|вестник „АБВ“]] - №1 / 6 януари
* [[1989 г.]] - ''„[[Заговорът на убийците]]“'' (новела) - [[Списание Дружба|сп. „Дружба“]], [[Списание Дружба/1989/1 бр.|№1]]
* [[1989 г.]] - ''„[[Болка]]“'' (разказ) - [[Вестник Ереван|вестник „Ереван“]] - №16
* [[1989 г.]] - ''„[[Най-красивият мъж]]“'' (разказ) - [[Вестник Нов живот|вестник „Нов живот“]] - (без дата)
* [[1990 г.]] - ''„[[Спектакъл без край]]“'' - в [[Списание ФЕП/1990/3 бр.|сп.„ФЕП“, бр. 3/90]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Сонатина от Равел]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак/1997/1 бр.|сп.„Върколак“, бр. 1/97]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Там, тогава]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак/1997/3 бр.|сп.„Върколак“, бр. 3/97]]
* [[1998 г.]] - ''„[[Убиецът на добрата вест]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак/1998/3 бр.|сп.„Върколак“, бр. 3/97]]
* [[1998 г.]] - ''„[[Сенки от плът]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак|списание „Върколак“]] №5
* [[1999 г.]] - ''„[[Звездичката и звездата]]“'' (разказ) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]] №5-6
* [[2001 г.]] - ''„[[„О“ и „О“]]“'' (разказ) - [[Вестник Капитал|вестник „Капитал“]] - 20-26 януари
* [[2002 г.]] - ''„[[Дъждът и дъждът]]“'' - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2002/1 бр.|бр. 1]]

===== Публикации в учебни помагала =====

* [[2006 г.]] - ''„[[Момче с крила]]“'' (разказ) - в Учебник по литература за 5 клас
* [[2007 г.]] - ''„[[Сонатина от Равел]]“'' (разказ) - „[[Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ|Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ]]“, (помагало за кандидатстване след 7. клас) - [[Издателство Просвета|издателство „Просвета“]]
* [[2007 г.]] - ''„[[E-mail]]“'' (разказ) - „[[Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ|Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ]]“, (помагало за кандидатстване след 7. клас) - [[Издателство Просвета|издателство „Просвета“]]

==== Нефантастика ====

* [[2007 г.]] - ''„[[...територия, недокосната от позори (Издателска къща Ерато-Арт, 1999)|...територия, недокосната от позори]]“'' (стихове) - [[Издателска къща Ерато-Арт|издателска къща „Ерато-Арт“]]

=== На руски език ===

==== Фантастика ====

* [[1988 г.]] - ''„[[Память о мире]]“'' („[[Спомен за света]]“), библиотека „Болгария“

===== Публикации в периодика =====

* [[1977 г.]] - ''„Ветка спелых черешен“'' - Журнал Техника молодежи №11
* [[1978 г.]] - ''„[[Ад]]“'' - Журнал Огни Болгарии №11
* [[1979 г.]] - ''„Разговор с никем“'' - Журнал Литературная Армения №6 (перевод Е. Андреева)
* [[1981 г.]] - ''„Дни улитки“'' - Журнал Литературная Армения №4 (перевод Л. Дымов)
* [[1987 г.]] - ''„[[Мортилия]]“'' - Антология „Научная фантастика“ - София-прес
* [[1988 г.]] - ''„Плач после боли“'' - В сб. [[Детские ладошки (София-прес, 1988)]]
* [[1988 г.]] - ''„VIA DOLOROSA“'' - В сб. [[Детские ладошки (София-прес, 1988)]]
* [[1989 г.]] - ''„Безпричинно скверный день“'' - В сб. [[Игра теней (София прес, 1989)]]
* [[1989 г.]] - ''„Заговор“'' (откъс от [[Смърт в раковината]]) - Журнал Дружба №1 (паралелно с българския текст „Заговорът на убийците“)
* [[1990 г.]] - ''„Крик после боли“'' в [[Белая бездна (Издателство Свят, 1990)|Белая бездна]]
* [[1990 г.]] - ''„[[Мортилия]]“'' в [[Белая бездна (Издателство Свят, 1990)|Белая бездна]]
* [[1990 г.]] - ''„Тень в аду“'' (разказ) - В сб. [[Холод и пламя (София-прес, 1990)]]
* [[2000 г.]] - „Приятное путешествие в Зону“ (статия на руски език за историята на [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]]), в. „Гном“, №9
* [[2000 г.]] - ''„Убийца благой вести“'' - сп. „Гном“ (Астрахан), №7, превод на [[Евгений Харитонов]]
* [[2000 г.]] - ''„Самый красивый мужчина“'' - сп. „Гном“ (Астрахан), №9, превод на [[Евгений Харитонов]]
* [[2000 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' в Смена №5
* [[2004 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - сп. „Реальность фантастики“ (Киев), №8, превод на [[Евгений Харитонов]]
* [[2005 г.]] - ''„Поцелуй Джульетты“'' - В „Дети Ра“ №9 (пер. Е. Харитонов)
* [[2018 г.]] - В сб. „[[Электрические слезы (Издательство Фантпросвет, 2018)|Электрические слезы]]“ - Издательство Фантпросвет
* [[2019 г.]] - В сб. „[[Солнце на ладонях (Издательство Фантпросвет, 2019)|Солнце на ладонях]]“ - Издательство Фантпросвет
** [[Заговорът на убийците|Заговор]] (фрагмент от роман)
** [[Спомен за света|Память о мире]] (повест)
** [[Убиецът на добрата вест|Убийца Благой Вести]]

=== На английски език ===

* [[1988 г.]] – A Conversation With No One [Разговор с никого]. A short story. Translated by Roumiana Lyubenova. – Obzor. A Bulgarian quarterly review of literature and arts, 83, 1988, Summer, 52–66.
Published in English, French, Spanish and Russian by the Committee for Culture.

=== На немски език ===

* [[1985 г.]] – Das Weinen nach dem Schmerz [Плач след болка]. Aus dem Bulgarischen von Penka Hildebrand. Illustrationen von Stephan Koehler. – Lichtjahr 4. Ein Phantastik-Almanach. Verlag Das Neue Berlin, 1985, 93–101.
Годишен НФ алманах на Ерик Симон. С био-библиографска бележка.
* [[1989 г.]] – Също в: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 69–74. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von Penka Hildebrand.
* [[1989 г.]] – Die Legende vom Basar in El Massuah [Легенда за пазара в Ел Масоа]. Heraugegeben von Erik Simon. Deutsch von T. N. Braron. – В: Kontakte mit dem Unbekannten. Neue Bulgarische Phantastik. Verlag Das Neue Berlin, 1989, 62–68.
* [[1997 г.]] - В списанието «Alien Contact», Nr. 28/29, Berlin
** „[[Плач след болка|Das Weinen nach dem Schmerz]]“

=== На унгарски език ===

* [[1978 г.]] – Pokol [Ад]. Прев. Juhasz Georgi. – Galaktika, 1978, № 29, 65–70.
Български тематичен брой. Титулна страница Tudomanyos-fantasztikus antologia. Контратитула – Kucka Peter, Elka Konstantinova valogatasi javaslata alapjan.
* [[1988 г.]] – Mortillia [Мортилия]. Прев. Botos Eva. – В: Teren es idon tul. Science Fiction tortenetek. Издание на World SF. Будапеща, 1988, 115–137.
Trethon Judit (editor), [състав.] Kucka Peter.

=== На френски език ===

* [[1988 г.]] – Dialogue avec personne [Разговор с никого]. Traduit par Roumiana Stantcheva. – Obzor. Revue trimestrielle lulgare de literature et d’art, 83, 1988, 52–66.

=== На испански език ===

* [[1988 г.]] – Conversacion con nadie [Разговор с никого]. Traduccion Rafael Alvarado. – Obzor. Revista trimestral bulgara de letras y arte, 83, 1988, 52–66.

=== На чешки език ===

* [[1982 г.]] – Rozhovor s nikým [Разговор с никого]. (Revue zahraničních literature). Přeložila Ludmila Nováková. – Svĕtová literature, 1982, № 3, 120–137.
С био-библиографска бележка, портрет и две графични илюстрации.
* [[1982 г.]] – Също в: Let za zvláštního názoru – výbor z bulharske fantastiky, Práce Praha, 1982, 157–179. Vybrala a přeložila Ludmila Nováková.
* [[1983 г.]] – Nejdelŝí smích [Най-дългият смях]. Přeložila Ludmila Nováková. – Bulharsko, 1983, № 3, 14–15. Списание, издавано от Българския културно-информационен център в Прага.
* [[1985 г.]] – Също в: Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 125–129. [Сборник избрани НФ разкази от социа¬листическите страни]. Přeložila Ludmila Nováková.
* [[1985 г.]] – Josef, který přinesl vertikální čas [Йозеф, който донесе перпендикуляр¬ното време]. Přeložila Ludmila Nováková. – Sklenĕné mĕsto – výbor ze sci-fi povídek socialistických zemí. Praha, vydala Mladá fronta, 1985, 130–137.

=== На словашки език ===

* [[1985 г.]] – Mortília [Мортилия]. Preložila Nikolina Dolčinkova. – Revue svetovej literatúry, 1985, № 6, 136–149.
Časopis pre svetovú literatúru, Bratislava, vydáva Slovenský spisovateľ.
С портретна снимка и био-библиографска бележка от Ján Koška.

=== На полски език ===

* [[1979 г.]] – Śmiech, który trwał najdłuźej [Най-дългият смях]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 60–62.
* [[1979 г.]] – Płacz po bólu [Плач след болка]. Tłum. Małgorzata Korytkowska. – Problemy, miesięcznik popularnaukowy, 1979, № 4, 63–64.

=== На украински език ===

* [[1981 г.]] – Подорож у пекло [Ад]. Переклад В. Гуця. – В: Пригоди, Подорожi, Фантастика. Збiрник фантастичних I пригодницьких повiстей та оповiда¬нь, видавництво „Молодь”, 1981, 186–194.

=== На арменски език ===

* [[1984 г.]] – Легенда за пазара в Ел Масоа. – Ереван, № 45, 1984.

== Нефантастика ==

* ''"Влакове''„ (от научно-популярната поредица „Парад на превозните средства“)
* “''Сами ли сме във Вселената"'' (научно-популярна) -->

== Преводи ==

* [[1978 г.]] - ''„Карантина“'' - Руслан Сагабалян, [[Вестник Орбита|в. „Орбита“]]
* [[1979 г.]] - ''„Второто нашествие на марсианците“'' (повест) - Аркадий и Борис Стругацки, [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], №7
* [[1982 г.]] - ''„Милиард години до свършека на света“'' (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
* [[1982 г.]] - ''„Охлюв на стръмното“'' (повест) - Аркадий и Борис Стругацки
* [[???? г.]] - ''„Специална личност“'' - Фредерик Браун
* [[???? г.]] - ''„Черният котарак“'' - Едгар Алън По
* [[1991 г.]] - ''„Свободният тиранин“'' (разказ) - Кир Буличов

== За Агоп Мелконян ==

* [[2008 г.]] - „[[Спомен за света на Агоп Мелконян (Издателска къща Ерато-Арт, 2008)|Спомен за света на Агоп Мелконян]]“
* [[2016 г.]] - [https://fantlab.ru/autor4103 Специална страница посветена на Агоп Мелконян в най-големия енциклопедичен сайт за фантастика на руски език.]
* [[2016 г.]] - [http://trubadurs.com/tag/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BF-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD/ Месец на Агоп Мелконян в е-списание „Сборище на трубадури“]
* [[2019 г.]] - [https://trubadurs.com/2015/07/23/alexandar-karapanchev-peruniki-za-prijatelja-agop-melkonyan-150723/ Перуники за приятеля Агоп Мелконян] - [[Александър Карапанчев]]
* [[2019 г.]] - [https://www.capital.bg/light/neshta/2019/08/09/3948918_galaktikata_na_agop_melkonian/ Галактиката на Агоп Мелконян] - [[Владимир Полеганов]]

== Източници ==
* {{Производна от Уикипедия|Агоп Мелконян|731233|Петко, 81.65.36.107, Alexd, Nk}}
* Библиографията е допълнена с тази от книгата „Спомен за света на Агоп Мелконян“

== Външни препратки ==

Няколко от произведенията на Агоп Мелконян могат да се прочетат във виртуалните библиотеки:
* [http://www.liternet.bg/library/bl/m/amelkon.htm ЛитерНет]
* [http://www.sfbg.us/authors/a/agop_melkonian/index-ebk.html SFBG - научна фантастика]
* [http://oshte.info/004/Agop.htm Вестник Знание] (нови разкази)
* [http://purl.org/NET/mylib/author/{{urlencode: Агоп Мелконян}} Моята библиотека] (авторски и преводни произведения)
* [http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_3_2002/13-Agop.htm Глупостта като безкрайност], статия от [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]]

[[Категория:Носители на награда Гравитон|Мелконян, Агоп]]
[[Категория:Носители на награда Булгакон|Мелконян, Агоп]]
[[Категория:Съставители|Мелконян, Агоп]]

Светослав Минков

2021-07-24T05:24:03Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| ник =
| описание = писател, издател, преводач
| портрет = Minkov.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 4
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1922
| творил-край = 1966
| псевдоним =
| жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = немски, руски
| на-езици = български
| автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
}}
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.

Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

== Стил и особености ==

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Публикации ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Преводи ==

=== От немски език ===

==== Фантастика ====

{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}

== За Светослав Минков ==
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

Светослав Минков

2021-07-24T05:18:39Z

Alexander:

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| ник =
| описание = писател, издател, преводач
| портрет = Minkov.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 4
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1922
| творил-край = 1966
| псевдоним =
| жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}{{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = немски, руски
| на-езици = български
| автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
}}
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.

Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

== Стил и особености ==

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Публикации ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Преводи ==

=== От немски език ===

==== Фантастика ====

{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}

== За Светослав Минков ==
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com]
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)