БГ-Фантастика - Потребителски приноси [bg]

Потребител:Cromberg

2013-06-15T23:51:06Z

Cromberg: Премахване на цялото съдържание на страницата

Потребител беседа:Deckard

2013-06-15T23:44:00Z

Cromberg:

== Категории ==

Благодаря за помощта! {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:47, 29 януари 2013 (EET)

Моля! [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:50, 29 януари 2013 (EET)

Поздравления за хубавия сайт! Ще се постарая да помогна с каквото мога, въпреки скромните си познания! [[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:52, 29 януари 2013 (EET)

== Сюжет? ==

Отново благодаря за помощта - и един въпрос.

Ако попълваш инфото за нещо, което си чел наскоро и помниш добре сюжета му, дали би могъл да го вписваш? Горе-долу както вписват сюжети в англоезичната Уикипедия. Не е задължително, но ако ти е удобно и лесно за някое произведение, ще е много добре дошло. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 12:54, 1 февруари 2013 (EET)

Здравей! Радвам се, че мога да бъда от полза. Чел съм всички произведения, за които създавам нови страници, но подробностите около сюжетите бързо избледняват в паметта, особено ако е минало повече време. Ще прегледам отново разказите, които съм чел сравнително скоро и ще се помъча да си спомня повече за сюжетите им, за да напиша по едно кратко резюме.[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:43, 1 февруари 2013 (EET)

: Благодаря ти от сърце!

: И едно уточнение: „самостоятелни издания“ иде да рече в статиите за произведения издания на произведението поотделно, а не на автора. Примерно сборник разкази от един и същи автор представлява по отношение на разказите издаване в съвместни издания. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:08, 4 февруари 2013 (EET)
::Благодаря за уточнението. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:30, 5 февруари 2013 (EET)

::: Една нахална молба. Възможно ли е в раздела Сюжет принципно да даваш нещо по-близо до сюжет? Сега обикновено в него попада по-скоро рекламен тийзър. {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 15:07, 28 февруари 2013 (EET)

Умишлено не добавям пълните сюжети на разказите, тъй като целта ми е да предизвикам интерес към тях у потенциалния им нов читател. Според мен "БГ-Фантастика" е един прекрасен проект, който е изключително важен за развитието на жанра по две основни причини:
* Сайтът ни дава възможност да каталогизираме цялата енциклопедична информация за българската фантастика и по този начин да я съхраним в леснодостъпен електронен формат за бъдещите поколения.
* Чрез него ние можем да популяризираме любимите си "полу-апокрифни" произведения пред много по-широк кръг читатели и по този начин да предизвикаме интерес към жанра дори у хората, които по една или друга причина са скептично настроени към него.
Желанието на един колебаещ се читател да разбере какво точно ще се случи на края на даден разказ може да се окаже решаващо при следващото му посещение в книжарницата или при разглеждането на богатите каталози на електронните библиотеки. Знам, че сайтът в никакъв случай не е създаден с рекламна цел, но искрено вярвам, че популяризирането на жанра е от огромно значение за привличане на нови почитатели на българската фантастика. Според мен много от нашите писатели-фантасти са на световно ниво и заслужват да бъдат четени поне в собствената си родина, но за тази цел книгите им трябва да се справят с нелеката задача да се преборят за читателско внимание на доминирания от чуждата литература книжен пазар у нас. Ето защо съм на мнение, че един от пътищата за излизане на българската фантастика от сегашното й незавидно положение е нейните фенове да се опитат да я представят по колкото се може по-атрактивен начин пред широката публика, тъй като никое изкуство не може да оцелее без хора, които да го ценят и да изпитват необходимост от съществуването му.

С най-добри пожелания [[Картинка:Usmivka.png|:-)]], --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:13, 1 март 2013 (EET)

: Ами виждаш ли, днешният читател масово е изгубил интереса си към фантастиката като цяло. Няма как да го хванеш на стръв с манджа, която той не яде. Повече шанс имаш именно ако му покажеш цялото ястие.

: Плюс това, БГ-Фантастика все пак е енциклопедия, а не рекламна страница. Ако се опитваме да я обърнем на рекламно поле, ще оставим у читателя естествената реакция при нахално рекламиране на нещо на място за енциклопедична информация - че действието го отблъсква, респективно нещото вероятно не струва... Рекламата е редно да е другаде - тогава ще има ефекта си. Като подменяме енциклопедичност с рекламност не получаваме добра реклама - получаваме лоша енциклопедия. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:27, 1 март 2013 (EET)
:: Разбирам опасенията ти и уважавам позицията ти по въпроса. В такъв случай ще продължа работата си по проекта като добавям само енциклопедична информация и ще прекратя всякакви опити за популяризиране. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 03:04, 1 март 2013 (EET)

::: Благодаря от сърце за разбирането. И мисля, че конкретно тук енциклопедичността е най-добрият начин за популяризиране. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 21:19, 1 март 2013 (EET)

== Работа като за бот ==

Ако имаш да вършиш големи количества еднообразни корекции, които има как да бъдат „механизирани“, защо не ги оставиш на Ботчо? Драсни ми какво с какво трябва да се замени и горе-долу къде из уикито, и ги имаш. (Версията му, която ползвам в момента, още не е твърде стабилна, иначе направо бих ти я пратил.) {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:24, 17 март 2013 (EET)
:Благодаря за предложението. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така работата ни много ще се улесни и ще можем да се фокусираме върху важните неща. Една от възможните задачи, за която се сещам на първо време, би могла да бъде въвеждането на курсивен текст за линковете към всички произведения и издания (стига възможностите на програмата да го позволяват), като същевременно линковете към годините преди тях и издателствата след тях бъдат оставени без наклон. Ще помисля за други възможни идеи и ще ти пиша ако ми хрумне нещо. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 16:32, 17 март 2013 (EET)

:: Имаше навремето едни спорове дали произведенията трябва да са курсивни или не, и май не стигнахме до съгласие. Така че по този въпрос гледам да не се меся - всеки да ги прави както иска. Иначе технически е възможно да стане автоматично, поне в повечето случаи. Давай и още идеи, добре дошли са. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 11:13, 19 март 2013 (EET)

::: Подозирам, че аз съм бил един от спорещите ;) – но да кажа и тук:
::: От гледна точка на българската граматика, няма никакво оправдание да ползваме хем кавички, хем курсив за ''едно и също'' нещо, каквото е заглавието на един текст. (Ако кавичките обозначават едно, например цитат или мисъл, а курсивът – друго, например натъртване, тогава вече има.)
::: Сега да решим: само кавички; или само курсив?
::: Лично аз съм противник на курсива, заместващ ограждането в кавички. По една причина – не се запазва при копиране на текста в някаква външна система (а не вътре в уикито). Кавичките си остават, където и да го разнасяме.
::: (Този разговор май трябва да го изнесем на някоя по-централна страница. Да привлече вниманието и на другите редактори.) --[[Потребител:K.|k.]] 23:39, 20 март 2013 (EET)

:::: Всички редактори, които в момента работят по уикито, пишат тук напоследък. {{)}}
:::: Бих добавил, че доколкото разбирам от българска граматика, заглавия на книги не е нужно да са курсивни, но е нужно да са в кавички. Но това е лично мое, не напълно информирано мнение. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 13:34, 21 март 2013 (EET)

::::: Здравейте, г-н Ненов! Моите поздравления за отличната работа, която вие и целият екип на „Човешката библиотека“ вършите неуморно и безвъзмездно в полза на българската фантастика.
::::: По въпроса за курсивните текстове съм съгласен с вас, че няма граматическа причина да се използват за произведения и издания при наличието на кавички. Разгледах няколко статии за писатели в Българската Уикипедия ([http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 1], [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%94%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2 2], [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_%28%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%29 3]) и забелязах, че там изглежда също няма установен стандарт за употребата им. Лично за мен няма голямо значение кой от двата варианта ще бъде обявен за официален и нямам нищо против курсивът да отпадне. Поздрави, Преслав Костов. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:09, 21 март 2013 (EET)

:::::: Благодаря сърдечно! Може ли на „ти“, че инак почвам да се чувствам като чичко... :D
:::::: Нека тогава оставим предложението на Григор – всеки редактор да преценява сам. Важното е в рамките на една статия да се ползва еднакъв стил... и понеже почвам да пиша баналности, по-добре да си лягам. Лека нощ/работа/редакция, Кал --[[Потребител:K.|k.]] 00:01, 22 март 2013 (EET)

::::::: Съгласен. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 21:06, 22 март 2013 (EET)

== Издания на „Стено“ ==

Deckard, сигурен ли си в данните за изданията на „Стено“? Че имам някои съмнения… -- [[Специални:Приноси/195.96.236.65|195.96.236.65]] 13:37, 29 май 2013 (EEST)
:Здравейте! Аз не притежавам нито едно от изданията на ИК „Стено“ на хартия и основният ми източник на информация по въпроса е библиографския сайт sfgb.us. Ако смятате, че някаква част от данните за ИК „Стено“ не отговарят на истината или че вашият източник на информация по темата е по-достоверен от моя, бих се радвал да въведете необходимите корекции в създадените от мен статии за въпросните издания. Две глави винаги мислят по-добре от една, а двама добросъвестни редактори със сигурност биха били по-полезни за развитието на споменатите статии от един. Поздрави! --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 14:33, 29 май 2013 (EEST)
:: А, щом е от там – добре; сигурно моите екземпляри са дефектни. -- [[Специални:Приноси/195.96.236.65|195.96.236.65]] 08:31, 31 май 2013 (EEST)
::: Бихте ли уточнили с какво вашите екземпляри се различават от [http://www.sfbg.us/pubsequence/STNO-S описанието] в енциклопедията sfbg.us? --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 13:04, 31 май 2013 (EEST)

== Спорове около sfbg.us като източник ==

Много Ви благодаря, Deckart! Именно „добросъвестни“ потребители като Вас, които си присвояват чуждият труд, ме амбицират да продължавам да хабя време, нерви и пари, за да поддържам и попълвам SFBG — за да има с какво да „помагат“ на сайтове като този. И тук не става въпрос за [[{{SITENAME}}:Авторско_право#Ползване на чужди материали като източник|правила]], [[{{SITENAME}}:Възможност_за_проверка|принципи]] или [[:Категория:Шаблони_за_източници|предвидени технически средства]]… не; очевидно те са само проформа. Не става въпрос и за елементарна логика — с какво точно помагате, качвайки информация, която нито можете да потвърдите, нито да оспорите? Не. Става въпрос единствено за възпитание (мрежов етикет) и уважение към чуждия труд.

Тъй като напоследък злоупотребата е единствената употреба на SFBG, която наблюдавам, ще посветя следващите няколко седмици на размисъл дали подобни проекти имат почва у нас, или просто провокират най-лошото у хората. Дотогава… продължавайте да „помагате“ по същия начин и нека уикито да продължава да се пълни с каквото и да е. И не е нужно да ми отговаряте; от доста години влизам тук все по-рядко… поради същите причини. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:14, 31 май 2013 (EEST)

Нямам думи да опиша разочарованието си от вашия коментар, Mandor. Не съм очаквал такава злобна реакция от човек, когото не познавам лично, но към когото до този момент изпитвах единствено огромно уважение заради огромния му безвъзмезден труд по SFBG. Какво имате предвид с изказването си, че присвоявам вашия труд, при положение че многократно в резюмето към редакциите си съм споменавал вашия сайт като източник. Освен това SFBG е един от двата уебсайта, които присъстват(предполагам с ваше знание и позволение) в началната страница на уикито в секцията Полезни връзки. Защо сайтът ви присъства там като полезна връзка, при положение, че редакторите в уикито не могат да използват информацията от него? И защо възприемате използването на информация от сайта ви като кражба или нарушение на своите авторски права, при положение че библиографската и енциклопедичната информация не са обект на авторски права?

Истината е, че най-много ме заболя (съвсем искрено, а не лицемерно) от факта, че едва ли не съм обвинен в кражба на ваша интелектуална собственост с някаква користна цел (не мога да си представя точно каква). Ако ме познавахте поне малко щяхте да разберете колко погрешно сте преценил мотивацията ми да участвам като редактор в уикито БГ-Фантастика.

Първо - Разговаряте с човек, който през целия си съзнателен живот не е откраднал и копче от когото и да било, което прави вашето обвинение още по-болезнено и трудно за преглъщане.

Второ - Нямам абсолютно никакви авторски претенции към информацията от вашия сайт. Защо иначе многократно ще обявявам(включително и в отговор на анонимен IP адрес, предполагам вашия), че го използвам за статиите, касаещи издания на българска фантастика в това уики.

Трето - Аз пиша тук по една единствена и чисто идеалистична причина - фен съм на българската фантастика и смятам проекта БГ-Фантастика за изключително важен поради споменатите по-горе в беседата ми причини. Толкова ли ви е трудно повярвате, че в тази държава съществуват хора, които са искрено заинтересовани от опазване на нейното културно наследство.

Не съм психолог, но според мен тук става въпрос единствено за вашата суета и наранена гордост. Какво му е толкова лошото на това ние феновете на българска фантастика да сложим яйцата си в повече от една кошница и да имаме повече от една енциклопедия, където тези издания да бъдат описани. Ако наистина ви пукаше за бъдещето на жанра и бяхте добросъвестен редактор (какъвто според вас аз не съм) вие щяхте да въведете тук информацията за липсващите издания, а не просто да рекламирате сайта си в началната страница и да обвинявате в кражба всеки, който дръзне да го използва, за да обогати съдържанието на БГ-Фантастика.

Много боли, когато някой от идолите ти деградира пред собствените ти очи и осъзнаваш, че съвсем не е бил това, за което се представя. Съжалявам само, че толкова дълго време се заблуждавах по отношение на вас. Повече няма да изполвам „вашата“ информация от вашия сайт, чиято цел изглежда е единствено да гъделичка собственото ви его.

И аз не искам да ми отговаряте. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:05, 31 май 2013 (EEST)

: Срамота е да гледа човек как двама, допринесли толкова много за библиографирането на българската фантастика, да се карат заради това.

: Mandor, довеждането на изискването за проверка до крайности не е от полза за никого. Да, чудесно е човек винаги да държи в ръцете си екземпляр от книгата, която описва. (А по възможност и няколко екземпляра - да не би случайно точно в неговия да има грешка.) Само че не винаги е реално. Никога няма никакви грешки единствено там, където е чисто празно. Ако това е целта...

: Не приемам и обвинението в нарушение на авторски права и непризнаване на чужд труд. Библиографиите не подлежат на авторски права. Също, сайтът sfbg.us многократно е посочван къде ли не из уикито като ценен, много използван и важен източник на информация - така че чуждият труд не само е признат, но е и подчертаван многократно.

: Въпреки това, ако смяташ използването на информация от сайта ти тук за злоупотреба, напиши го в прав текст - ще постановя изрично правило sfbg.us никога повече да не се използва като източник. И ще имам грижата всяка информация, която установя да е почерпена от него, да бъде премахната. Надявам се това да те задоволи.

: Deckard, нека не съдим мотивите на другите. Каквито и да са, ще се съобразя със становището на Mandor. Ако той смята, че с използване на сайта му като източник нарушаваме авторските му права или не зачитаме труда му, още същия ден ще изчистя уикито от всяка една дума, почерпена от sfbg.us, въпреки че не съм длъжен. Ако той желае, ще премахна и всички негови приноси, също въпреки че не съм длъжен. Няма да допусна човек, на който му се свиди да допринася за информираността на другите, да се кичи с приноси към БГ-Фантастика. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:09, 1 юни 2013 (EEST)
:: Напълно съм съгласен с теб и ти благодаря за подкрепата! Аз лично гарантирам за себе си, че повече няма да използвам sfbg.us като източник на информация. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:16, 1 юни 2013 (EEST)

: Mandor: както ти писах вчера, трудно ми е да отделям време И за тая крамола – все едно не ми стигат вътрешните драми в ЧоБи...

: А и – днес, 1 юни, е празник. И си бях обещал да го посветя изцяло на детето в себе си...

: Само че – това твое включване може и дете да взриви от яд. :(

: Сега ще кажа нещо не конкретно към теб, а към всички, които '''НАИСТИНА''' искат да помагат за развитието на това уики:

: Ако виждате, че нещо не е в ред: '''оправете го'''.

: Ако смятате, че после някой друг ще дойде да ви „развали“ оправеното – посочете ми '''един''' такъв случай. Някой да е редактирал информация, въведена от вас – да я заместил с грешна. Аз ще ви посоча '''десет''', в които приносът ви си стои (''ако въобще имате такъв...'') – и всички други сме ви благодарни.

: ... Днес е 1 юни, Ден на детето. Само че, за бога, има някои детски изпълнения, дето ми се ще по-бързо да ги надраснем...

: Извинявайте за избухването. Просто... скоро не се бях ядосвал толкова. Аман от „всеки знае неговото си и само него копа“...

: П.П. Deckard, благодаря ти за чутовните усилия. Твоят принос е едната причина да не се тревожа за съдбата на БГ-Фантастика, а оттам – и да мога да обръщам повече внимание на други нуждаещи се проекти. --[[Потребител:K.|k.]] 12:02, 1 юни 2013 (EEST)

: Драги Deckard аз също ти благодаря за всеотдайната работа. И аз, явно според някои, съм от хората, които "пълнят уикито с каквото и да е", но ще продължавам да го правя до колкото е възможно по-дълго и и по-качествено. Защото уикито е колективната памет на българската фантастика. Тъжно е, че Мандор, допринесъл толкова много за НФ библиографията, заема такава крайна позиция.

: Аз лично спазвам принципа на Бирбал: "Падишахът извикал мъдреца Бирбал нарисувал в пясъка една линия и му казал: Можеш ли да я направиш по-къса без да я докосваш? Бирбал мълчаливо се доближил и нарисувал до линията друга - по-дълга."

: Предлагам в уикито да се държим като Бирбал. Времето ще покаже кой е бил прав.([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 17:01, 1 юни 2013 (EEST))
::Благодаря ви от сърце за подкрепата и хубавите думи, Кал и Наско. Аз също искам да ви поздравя за вашата неуморна работа в толкова много различни области на фантастичното изкуство като алманасите ФантAstika, изданията на Човешката Библиотека, впечатляващата с мащаба си инициатива Фантастивал от 2011 г. и много други дейности в полза на българската фантастика. Пожелавам ви здраве и успех на всичките ви бъдещи проекти. И дано да имаме повече поводи за усмивки оттук нататък [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:31, 1 юни 2013 (EEST)

Поздравления на всички – такава първосигнална реакция, плитка демагогия и извъртане на фактите доскоро виждах само в политическите изявления… сигурно е заразно, предвид обстановката у нас.

Григоре, ще те помоля отново да прочетеш какво съм написал. Внимателно и безпристрастно. След това продължи. (Важи и за останалите.)

…

Ако още не си разбрал за какво говоря (което е очевидно, щом някак успя да уеднаквиш термините „авторско право“ и „източник на информация“), ще ти дам две насоки: 1. Ако/когато започнеш да триеш (цитирам) „многократните посочвания къде ли не из уикито“ на sfbg (т.е. всичките две – в главната страница и в статията за Агоп Мелконян), направи си труда да изтриеш и текстовете в посочените от мен препратки — най-малкото първата и третата. Иначе се получава доста очебийно противоречие между това какво говорите и онова, което правите. А за това си има неприятен термин — „лицемерие“. 2. Дори и да искаш, ти ''няма как'' да изтриеш (цитирам) „всяка информация, почерпена от него“, просто защото ''не знаеш'' коя е тя. Което е сериозен проблем и в пряко противоречие с правилата, които сте описали. Има и още доводи (например, ако имаш въпроси относно дадена статия, към кого ще се обърнеш за уточнение?), които показват нелогичността на реакцията ви, но е излишно да ги споменавам.

Ако и това не е достатъчно — да ти припомням ли [http://www.gatchev.info/blog/?p=1202 случая със Спешно.Инфо и prizmaplus.com]? Или смяташ, че е нормално да промениш гледната си точка на 180 градуса, само защото в този случай си от другата страна на барикадата?

Е, ако все още не сте разбрали за какво говоря, ето ви и „официално становище“: ''Правете каквото искате!'' Очевидно не мога да разчитам дори на елементарна коректност, след като единствената реакция от недоволството ми относно неспазването на собствените ви правила беше да ме окичите с етикет „злобен егоист“. За което отново благодаря.

И като заключение — много съм разочарован от реакцията ви. На практика учите Deckart на некоректно отношение към информацията, и пламенната ви защита само ще затвърди погрешното му мнение и спокойно може да му докара неприятности, ако реши да разшири дейността си другаде.

Аз бях дотук; едва ли ще успея да се изразя по-ясно. Нататък — вие си решавайте… -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:53, 1 юни 2013 (EEST)
::Mandor, би ли ми отговорил на един съвсем простичък въпрос. Ако целта ми наистина беше да си присвоя труда ти щях ли да отговоря по този начин на въпроса на анонимния потребител за изданията на „Стено“? --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:47, 1 юни 2013 (EEST)

::: О, това е лесно — дори аз мога да отговоря: Да, защо не, особено ако нямаш никаква представа, че правиш нещо нередно. Но, Deckart, сигурно ще се съгласиш, че признаването на (или хваленето с) дадена простъпка може и да показва липса на умисъл, но изобщо не я оправдава.

::: Нека и аз ти задам един лесен въпрос: Ако ти си бил прав, а аз съм грешал, защо постфактум започна да добавяш информация за източниците, макар и на грешното място?

::: Има по-интересни, макар и по-сложни въпроси, които може би ще те накарат да преосмислиш позицията си, но горният е достатъчен. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:53, 4 юни 2013 (EEST)
:::: Можеш да покажеш елементарно уважение към събеседника си, като се обръщаш към него с правилния му псевдоним. Не става въпрос за философа Рене Декарт, а за героя на Филип Дик от „Сънуват ли андроидите електрически овце“. Прав си, и през ум не ми мина, че върша нещо нередно. Може би причината за това е, че твоя сайт присъства в началната страница на енциклопедията като „Полезна връзка“. Иронията е, че в крайна сметка сайтът ти май ще се окаже „Вредна връзка“ за БГ-Фантастика, защото ако до 9-ти юни не дадеш конкретен отговор на Григор (дали да сложи шаблон „Източник-SFBG“ из цялото уики или да започне масово триене на ценна енциклопедична информация), той ще приеме липсата на отговор за съгласие с втория изключително песимистичен вариант. Лично според мен всяко триене на информация от уикито заради суетата на един от редакторите би било наистина черна страница в историята на проекта. Едва ли искаш бъдеш запомнен с нещо подобно, но ти си знаеш, не ти се бъркам. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:13, 4 юни 2013 (EEST)

::::: За псевдонима — грешката е моя и нямам оправдание за нея (недопустима небрежност!). Без значение какъв е произходът му. За „достатъчността“ на наличието на препратката в началната страница — ще се радвам да го обсъдим; ако за теб съм ненадежден източник на подобна информация, ще е коректно да го обсъдиш с други, които не участват в това уики. За „вредната връзка“ — съжалявам, не възнамерявам да участвам в постановки от детската градина тип „на ти си куклите, дай си ми парцалките“, нито да изпълнявам ултиматуми тип „какво избираш — да те обеся или да те застрелям?“. За изтриването на каквото и да било — също съм напълно съгласен; ако се стигне до това, значи има нещо много сбъркано в организацията тук. (И все пак не ми отговори на въпроса.) -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:51, 5 юни 2013 (EEST)
::::::Въпросът за политиката на тази енциклопедия по отношение на източниците вече беше изяснен от администратора и аз нямам какво повече да добавя.

::::::Отказвам да водя каквито и да било по-нататъшни разговори с човек, който без каквито и да било аргументи ме обвинява в „присвояване на чужд труд“ и в „злоупотреба“ (и който след многократни разяснения на ситуацията все още поддържа абсурдната си позиция по въпроса). --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 18:35, 5 юни 2013 (EEST)

:::::: Mandor, след като не си съгласен информацията от sfbg.us да се използва тук по начина, по който се използва в момента, аз имам само две възможности. Или да я обознача според както си съгласен, или да я изтрия. Тъй като не знам на какво обозначаване си съгласен (и дали си съгласен на каквото и да е), ми остава само вторият вариант - да я изтрия. Тъй като не искам уикито да изгуби ценна информация, съм дал една седмица време да се произнесеш по въпроса. След изтичането ѝ, ако нямам отговор, нямам и друг избор освен да трия. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 22:09, 5 юни 2013 (EEST)

::::::: Григоре, изобщо не мога да те разбера… Много добре знаеш срещу какво точно протестирам, но правиш всичко възможно, за да извъртиш нещата и да ме поставиш в позиция да се оправдавам, че не съм камила… Изобщо, толкова лъжи за мен се изговориха тук, че просто нямам сили да ги опровергавам… Може би изобщо не трябваше да хабя време и нерви, а да послушам тримата бивши редактори от БГФ, които ми писаха по повод този спор, цитирам: „По-добре не се занимавай с тях. Загубена кауза е.“ — в няколко варианта. И въпреки това смятам, че ти дължа отговор. Ето го: Първо, ултиматумът ти е безсмислен — каквото и да избера, ти просто ''не можеш'' да го изпълниш, защото няма как да определиш източника на всички производни статии — независимо дали става въпрос за SFBG, БФ, Уикипедия, Читанка, Хеликон и прочее — просто ''не можеш''. И срещу това всъщност е най-важното ми възражение, а не дали да се използва нещо отвън. Второ, няма никакво значение какво искам аз или който и да е редактор; казвал съм ти го многократно — ''ти'' си администраторът, ''ти'' определяш правилата и следиш за тяхното спазване. Така че избери някой вариант и го следвай: или казваш „Всяка производна статия трябва да има посочен източник, както е указано в правилата“, или „Няма да посочваме източника във всяка статия, а ще ги обособим на едно място (главната страница или „Използвани източници“)“, при което трябва да допълниш всички липсващи, да поправиш правилата и да изтриеш ненужната категория шаблони, които дявол знае защо изобщо ги създаде, или казваш „Майната им на източниците, всички ги знаят“, при което трябва да изтриеш съответната точка от правилата (или да я модифицираш по недвусмислен начин), или нещо четвърто… ''каквото и да е'', важното е да избереш някаква позиция, да я дефинираш ясно и да я налагаш. А не както е сега — „имаме си правила, но те не важат за нас; ако някой възрази, ще му се нахвърлим дружно и ще продължим да си работим“. Макар и това да е най-вероятният изход. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:51, 6 юни 2013 (EEST)

Ако за някоя статия източникът не е възможно да се определи, няма как някой да претендира, че е източник и изисква това или онова. Ако обаче е възможно, и това е SFBG, след като си несъгласен с досегашната практика, искам да кажеш какви изисквания имаш. Дотук нямам отговор. При положение, че не зная на каква да променя практиката, мога единствено да премахна всяка информация, за която подозирам, че е от SFBG. Ако не получа конкретен отговор от теб до 9, това и ще направя. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 21:08, 6 юни 2013 (EEST)

:: Преди да реша дали изобщо имам желание (и сили) да участвам в това обсъждане, имам въпрос към Mandor: кои са „тримата бивши редактори от БГФ“? --[[Потребител:K.|k.]] 09:35, 8 юни 2013 (EEST)

::: К(алине), въпросът ти не зачита дори основни "правила" за нормални отношения между хората. Естествено е, че Мандор няма право да ти каже кои са тези хора - това е въпрос на лична кореспонденция (надявам се, още оценявате тет-а-тет отношенията!). Но, понеже питаш - да задоволя любопитството ти поне малко: аз съм един от тези "бивши редактори" (ако мога така да се титулувам, нещо което май вече ми е неприятно). Казвам се Владимир Кромбърг (фамилията ми е друга, няма значение кой съм точно аз), приносите ми към този проект не са много големи, но не са и малки. Не в това е въпроса!

Въпроса е, че се държите - тези, пишещите тук по много особен - обиден и нагъл начин. Ето какъв според мен: свободата ние я разбираме като свободия, пишем си разни неща, но за нас това са само думи! Забелязах го още в обсъждането на библиографията на Ивайло Рунев. Колкото и да не ви изнася - информацията подлежи на "стойност"; библиографиите са източника на информация и тя, колкото и да е чудно на някой, може да бъде и не достатъчно истинска. Ако цитирате библиографията на Доналд Тък за световната фантастика ще ви се присмее всеки уважаващ себе си изследовател; ако цитирате Locus - ще кажат, "да, Уилям Контенто!". Забелязах те ли: даже име ще споменат! От къде можете да вземете информация за издадените на немски книги на българските автори? Единствено и само от "Science Fiction in der DDR" на Olaf R. Spittel. Ааа, ако не ви е станало ясно - това е книга с авторско право, нищо, че я има в Мрежата. И е задължително да я цитирате, ако я ползвате! Защото труда на библиографа също се оценява… Поне по света. Ако не разбирате разликата между "източник на информация" и "авторско право", ваш си е проблема. Въпреки, че върху сайта на Мандор има и "авторско право" - това е начина на подреждане на информацията, представянето му визуално. Когато БГФ се ползва от тази информация, по начина по който е "заведен" сайта (виж долу: Копирайт, не друго!) - колкото и да ни ви се ще ТРЯБВА ДА ГО ОТЧИТАТЕ. Апропо: добавена в мрежата след определено доста труд, който НИКОЙ от тук писалите не е направил (от всички вас, водещи се едва ли не "най-големи фенове") - изключвам себе си :), защото ок. 90% от неговата информация я имам и аз, но за разлика от него не съм я публикувал - което веднага ме отпраща при вас - мрън-мрън. Само, гдето аз не нападам и не мрън-мрънкам. И после се чудете, че "някой не споделят". Аз няма да се оправдавам - не успях да си публикувам нещата и реших да помагам основно за SFBG и БГФ. Поддържам един библиографски сайт, наречен ПУК! за детски книги до 90-та - включая и фантастика. Можете да се ползвате от информацията там, но забележете, че тя е "урегулирана" със SFBG и посочва като източник - като "връзки" (поне това можехте да направите) именно този сайт.

И знаете ли още какво - ето върху какво трябва да мислите: "Мандор" е празна дума, нещо зад което се "крие" реален човек, но вие не знаете кой е. Обвиненията (пак - обвинения!) в суета са напълно безумни! Вие не се "криете", а напротив - постоянно се изтъквате: май вас ви е обзел синдрома на горделивостта и себелюбието ("аз това направих" - извинявам се на Атанас Славов, ако не съм прав и е просто съчетание на усилена дейност, но, моля, погледнете страницата http://bgf.zavinagi.org/index.php/Специални:Най-препращани_страници и тогава ми обяснете, защо в тази "енциклопедия", Атанас Славов се оказва най-важния фантаст за БГ?! Вярно ли е това? И какво значи важен? Как е възможно да твърдите, че сте фенове на фантастиката, а да "продуцирате" съществени статии главно за "себе си" - всъщност тая мисъл ще я развия нататък, ако ви интересува….). Разбира се - не се ядосвайте веднага, ясно ми е, че това е и технологичен проблем. Но: именно това, че Григор Гачев, като администратор на този проект отказва да вземе някои много важни решения, или просто му е писнало и използва новопоявилите се (Decard (Преславе, апропо - понеже не си свикнал с "тона" на Мандор, донякъде те "разглеждам" като "жертва" - всъщност ти май най не знаеш за какво иде реч. Повярвай ми, със сигурност не си го разбрал! И ти си най не "проблемния" в цялата ситуация…) довежда до пълни абсурди. Включително такъв абсурд съвсем скоро да обвините и Борислав в… всъщност в какво можете? Раздвижете въображението си! Ако и него успеете да обвините в "пристрастност" и "себелюбие" - наистина само ще ми остане да ръкопляскам. (И вижте какво е написал).

Обобщавам: смятам, че грешите в постановките си.

А, колко просто беше само да си кажете: Да, ние тая информация я вземаме от еди къде си, и да го отразите някак. Без "ама, то, ти защото…".
И понеже почнах с теб, К., да го завърша - ти си млад човек, и, повярвай ми - още имаш да учиш (о, имаш, имаш!). Сигурно си много по-умен от мен; сигурно и вярваш, че в сърцето си си по-важен от някой друг; ала знай, че една изпусната мисъл - едно подобно нагло - това е думата - питане, може да те направи… никой! Моралът не е от вчера! -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]]

: С всичкото ми уважение към труда ти тук мисля, че в някои отношения не си прав.

: Информацията, която аз съм попълнил тук (и не е съвсем малко) е взета в крайна сметка почти без изключение от един и същи източник - съдържанието на личната ми библиотека. Доколкото зная, положението е същото и с немалко други редактори, например Калин. Така че не съм склонен да приема обвинението, че никой от нас не си е дал подобен труд - една голяма част от съдържанието тук е резултат на факта, че сме си го дали. И мисля, че имаме право да сме пообидени от думите ти.

: Авторско право върху факти няма. Има авторско право върху изказа. Ако изкопираме отдругане съдържание в точност, определено нарушаваме авторското право. Ако обаче вземем просто фактите, не го нарушаваме. И откъде са взети няма значение - има значение верни ли са. Дали има извънземни може да е въпрос на мнение. Дали еди-коя си книга е излязла еди-коя си година е проверим факт.

: Да, въпрос на коректност е да се посочи източникът на информацията. (А и на задоволяване на нечие желание за слава - това не е непременно лошо.) Но да си видял примерно да посоча тук като източник SF&F BBS? Сега е първият път, когато изобщо ми хрумва. А много от моите (и може би не само моите, пряко или косвено) приноси са на негова база. Не съм го вписвал, защото не ми е пукало ще се слави ли името ми. И с достатъчно други хора е така. Сигурно защото моралът ни е от вчера...

: Винаги съм схващал Мандор като човек от моя тип и затова не съм се вълнувал особено от това, че sfbg.us не бива изрично сочен като източник навсякъде, където е използван. Сега разбирам, че не е така и че Мандор не е съгласен трудът му да бъде използван свободно от правилата, както някои сме съгласни за нашия. Следователно по правилата нещата трябва да бъдат обозначени или изтрити. Питам го два пъти как конкретно той иска да бъдат обозначени приносите на база неговия труд, [http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Deckard&diff=61154&oldid=61141 тук] и [http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Deckard&diff=61237&oldid=61236 тук]. Нямам отговор. Следователно единственият ми изход според правилата е да ги изтрия.

: За забележката ти към Наско Славов - той вписва всичко, за което успее да намери конкретната информация. Просто не си си дал сметка, че той наистина е един от най-важните хора в българската фантастика и че е сътворил страшно много, ако и съвсем малко от него да е литература. Но моля те, доразвий си мисълта за себеизтъкването! Ако може, и за останалите редактори тук. Мисля, че ще е полезно да си разберем себелюбието и самохваленето. Току-виж ни помогне да се опазим да не станем... никои.

: И най-сетне, не само Преслав има нужда от съвет как точно да разбере Мандор. Аз също. Би ли бил така добър да ни го обясниш, защото очевидно интелектуалният ни капацитет не е достатъчен? Изложение на някоито много важни решения, които трябва да взема, също би било от полза - очевидно съм прекалено глупав, за да ги разбера, без да ми го кажат. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:49, 16 юни 2013 (EEST)

----

: За термините „авторско право“ и „източник на информация“ - цитирам:

: „... И тук не става въпрос за [[{{SITENAME}}:Авторско_право#Ползване на чужди материали като източник|правила]], [[{{SITENAME}}:Възможност_за_проверка|принципи]] или [[:Категория:Шаблони_за_източници|предвидени технически средства]]… не; очевидно те са само проформа. ...“

: Как да тълкувам това? Ако греша, кажи ми какво си имал предвид.

: За претенциите към използването и шаблоните - ако искаш сайтът ти да бъде цитиран навсякъде, където се ползва информация от него, просто го напиши. Надали тук има редактор, който би отказал. Надали тук има редактор, който да не би помогнал лично всички почерпени от sfbg.us факти да бъдат маркирани подходящо. От написаното от теб обаче оставам с обратното впечатление - че не желаеш тук изобщо да има информация от сайта ти. Моля те за ясна позиция кое от двете (или какво трето, ако е трето) имаш предвид.

: Да, наистина може би няма да успея да открия всичко тук, почерпено от sfbg.us, за да го премахна - охотно признавам, че е много. Но предпочитам да изтрия дори неща, които всъщност не идват оттам, за да съм сигурен, че тук няма приноси на хора, които не желаят да имат принос тук. Казваш, че не искаш - махам всичко подозрително, точка.

: В случая със Спешно.Инфо и prizmaplus.com положението е съвсем различно. Имаше няколко подобни сайта; някои от тях (не помня дали prizmaplus.com беше сред тях) дори цитираха от кой сайт са взели информацията и слагаха линк, което е повече от ОК за мен. Всички са отрязани по една проста причина - повечето от новините в Спешно.Инфо се получават от външен доставчик, и едно от условията на договореността е да не бъдат преразпространявани. Новините, които се генерират в Спешно.Инфо (или в ТВто.Инфо), и в чиито авторски права имам (минимално) право на глас, не само не са ограничени, но даже биват качвани в bg.wikinews.org под свободен лиценз, и настройването на това качване ми е отнело седмици труд. Накратко - където нямаме право да прехвърляме информация, не го позволяваме. Където имаме право, го правим дори със собствени усилия, без да сме длъжни. Мисля, че БГФ прилича много повече на втория случай.

: Така че преди да говориш за некоректност, кажи директно каква точно коректност искаш. Да протестираш, че не я получаваш, преди да си казал за какво претендираш, не звучи убедително. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:22, 2 юни 2013 (EEST)

=== Цитиране на източници ===

Енциклопедията е научен труд. В един научен труд [http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Цитиране_на_източници източниците се цитират] без изключение, за се осигури [http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Възможност_за_проверка възможността за проверка на написаното]. (Моля незапознатите с този процес да прочетат страниците в Уикипедия, към които давам връзки.) Не става дума за мерене на пишки, а за задължително изискване при писане на научни трудове.

В първите си години Уикипедия страдаше от болестта „Без източници“, но вече е на път да се излекува. В момента БГ-Фантастика все още е на легло и това трябва да се промени, иначе ще си замине.

При ползване на онлайн информация от вторични и третични източници като SFBG, посочването на източника е много лесно. Достатъчна е пряка връзка към съответната страница и дата, на която е била достъпена. Чрез един шаблон процеса може да се доулесни. (Между другото, не намерих нито една статия, в която SFBG да е посочен като източник.)

При първичните хартиени източници предлагам да се прилагат сканове или снимки на хартиените страници с библиографската информация.

При вторичните хартиени източници (като хартиени енциклопедии) процеса е малко по-сложен. Те трябва да се сканират напълно, да се качат на достъпно място, а при цитирането им да се посочва съответната страница.

Да повторя. Цитирането на източниците не е нечия прищявка, а задължение при създаването на една енциклопедия. — [[Потребител:Борислав|Борислав]] 14:37, 2 юни 2013 (EEST)

: БГ-Фантастика не е Уикипедия и не е обвързана с нейните правила. Мога еднолично да наложа тук каквито правила пожелая. И ако БГФ изпитва проблеми с нещо, то е не непосочването на източници, а нежеланието на някои от тези, които знаят, да помагат на другите.

: Съгласен съм обаче, че е въпрос на коректност (и на текущите правила, ако не реша да ги променя) източниците да бъдат посочвани. Доскоро мислех, че изричното посочване на sfbg.us на челната страница като полезна връзка е достатъчно. Щом обаче Mandor не смята така, нека си избере какво иска. Дали да нацвъкам шаблон „базирано на sfbg.us“ на всяка статия, която заподозра, че може да съдържа нещо, почерпено оттам, или да премахна всички такива текстове. Ако до една седмица не получа отговор, ще считам, че е избрал второто и ще започна чистенето. Повтарям - няма да допусна уикито да дължи нещо на недобронамерено настроени към него.

: (Реципрочно премахване от sfbg.us на информация, почерпена оттук, не смятам да търся. Достатъчно библиографии на българската фантастика нямат угризения да вземат от БГФ, но не желаят да дава в замяна. Една повече, една по-малко...) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 15:12, 2 юни 2013 (EEST)

:: От своя страна за направените от мен страници (а те не са малко) гарантирам, че не ми се е налагало да копирам текстове от сайта на Мандор - собствените знания ми стигат. Което намалява обема на проверките. И слава богу, че не ми се е налагало, защото до този момент смятах, че Мандор като мен прави библиографията си за да увеличава паметта за българската фантастика, и като мен би се радвал, тази информация да се разпространява из цялата Галактика :-) ([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 19:07, 2 юни 2013 (EEST))

=== Цитиране на източници 2 ===

Понеже не се изясних пряко: Цитирането на определен източник на информация е не само "належащо" за проекта (например, дали това е Харитонов (с неговите грешки), дали е SFBG, или много ненадежни източници като някоя он-лайн книжарница), но е задължително, заради достоверността му. Ако вие, Григор Гачев, като администратор, не желаете да предприемете подобаващи стъпки за орегулиране и показване на източниците на информация, то аз считам, че е безсмислено да участвам в подобни "упражнения".

: Това не е никакъв проблем. Виждам например, че в [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Cromberg приносите] на [[Потребител:Cromberg]] доста са без посочени източници. Да помоля за подходящото им обозначаване, като пример за останалите редактори тук? -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:57, 16 юни 2013 (EEST)
:: Понеже е доста късно и нямам "сили" да отговоря на предишните, отговаря само на това: Когато източника е човек (някакъв си такъв, като пряк "отговорник" за въвежданата информация), ясно е, че ще е малко смешно да се указва. Защото в случая трябва да укажа на 90% Източник БГ-Фантастика, при условие, че съм "подал" пряко тук информация, въведена със списание или книга в ръка... или пък да си пиша името (което никога не съм целял). Иначе - за използването на руските бази данни и (ако не се лъжа) на 1-2 места споменатия немскоезичен източник е мой пропуск и грешка. А ясно е, Гачев, че не си съгласен с мен и в случая въпросът ти е ироничен или по-скоро заядлив... А, я, всъщност, да го финализираме - защо да се разтъкаваме, обясняваме, словоблудстваме? По-горе ми стана ясно, че общ език едва ли ще намерим - плъзгайки се по повърхността на думите, според мен (!), избягвате същността. Това си е мое мнение. Имам си правото на него. Да, бе, какво ви касае моето мнение? Правете каквото си знаете и смятате за правилно! Това си е вашият сайт, имате пълни права върху него. Успехи и занапред!
П.П. Примера ми за Атанас Славов не беше насочен към човека Атанас Славов - не го познавам лично и, Гачев, зная какво е направил за популяризирането на жанра - това не променя факта, че в една енциклопедия, тази, се "изкривяват" неговите приноси и той като личност се превръща едва ли не в "митология". Както и да е - това пак е само мое мнение, което не би трябвало да ви касае изобщо. Тъй: Живейте дълго и просперирайте! -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]]

Потребител беседа:Deckard

2013-06-15T23:41:36Z

Cromberg:

Потребител беседа:Deckard

2013-06-15T17:59:56Z

Cromberg:

== Категории ==

Благодаря за помощта! {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:47, 29 януари 2013 (EET)

Моля! [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:50, 29 януари 2013 (EET)

Поздравления за хубавия сайт! Ще се постарая да помогна с каквото мога, въпреки скромните си познания! [[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:52, 29 януари 2013 (EET)

== Сюжет? ==

Отново благодаря за помощта - и един въпрос.

Ако попълваш инфото за нещо, което си чел наскоро и помниш добре сюжета му, дали би могъл да го вписваш? Горе-долу както вписват сюжети в англоезичната Уикипедия. Не е задължително, но ако ти е удобно и лесно за някое произведение, ще е много добре дошло. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 12:54, 1 февруари 2013 (EET)

Здравей! Радвам се, че мога да бъда от полза. Чел съм всички произведения, за които създавам нови страници, но подробностите около сюжетите бързо избледняват в паметта, особено ако е минало повече време. Ще прегледам отново разказите, които съм чел сравнително скоро и ще се помъча да си спомня повече за сюжетите им, за да напиша по едно кратко резюме.[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:43, 1 февруари 2013 (EET)

: Благодаря ти от сърце!

: И едно уточнение: „самостоятелни издания“ иде да рече в статиите за произведения издания на произведението поотделно, а не на автора. Примерно сборник разкази от един и същи автор представлява по отношение на разказите издаване в съвместни издания. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:08, 4 февруари 2013 (EET)
::Благодаря за уточнението. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:30, 5 февруари 2013 (EET)

::: Една нахална молба. Възможно ли е в раздела Сюжет принципно да даваш нещо по-близо до сюжет? Сега обикновено в него попада по-скоро рекламен тийзър. {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 15:07, 28 февруари 2013 (EET)

Умишлено не добавям пълните сюжети на разказите, тъй като целта ми е да предизвикам интерес към тях у потенциалния им нов читател. Според мен "БГ-Фантастика" е един прекрасен проект, който е изключително важен за развитието на жанра по две основни причини:
* Сайтът ни дава възможност да каталогизираме цялата енциклопедична информация за българската фантастика и по този начин да я съхраним в леснодостъпен електронен формат за бъдещите поколения.
* Чрез него ние можем да популяризираме любимите си "полу-апокрифни" произведения пред много по-широк кръг читатели и по този начин да предизвикаме интерес към жанра дори у хората, които по една или друга причина са скептично настроени към него.
Желанието на един колебаещ се читател да разбере какво точно ще се случи на края на даден разказ може да се окаже решаващо при следващото му посещение в книжарницата или при разглеждането на богатите каталози на електронните библиотеки. Знам, че сайтът в никакъв случай не е създаден с рекламна цел, но искрено вярвам, че популяризирането на жанра е от огромно значение за привличане на нови почитатели на българската фантастика. Според мен много от нашите писатели-фантасти са на световно ниво и заслужват да бъдат четени поне в собствената си родина, но за тази цел книгите им трябва да се справят с нелеката задача да се преборят за читателско внимание на доминирания от чуждата литература книжен пазар у нас. Ето защо съм на мнение, че един от пътищата за излизане на българската фантастика от сегашното й незавидно положение е нейните фенове да се опитат да я представят по колкото се може по-атрактивен начин пред широката публика, тъй като никое изкуство не може да оцелее без хора, които да го ценят и да изпитват необходимост от съществуването му.

С най-добри пожелания [[Картинка:Usmivka.png|:-)]], --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:13, 1 март 2013 (EET)

: Ами виждаш ли, днешният читател масово е изгубил интереса си към фантастиката като цяло. Няма как да го хванеш на стръв с манджа, която той не яде. Повече шанс имаш именно ако му покажеш цялото ястие.

: Плюс това, БГ-Фантастика все пак е енциклопедия, а не рекламна страница. Ако се опитваме да я обърнем на рекламно поле, ще оставим у читателя естествената реакция при нахално рекламиране на нещо на място за енциклопедична информация - че действието го отблъсква, респективно нещото вероятно не струва... Рекламата е редно да е другаде - тогава ще има ефекта си. Като подменяме енциклопедичност с рекламност не получаваме добра реклама - получаваме лоша енциклопедия. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:27, 1 март 2013 (EET)
:: Разбирам опасенията ти и уважавам позицията ти по въпроса. В такъв случай ще продължа работата си по проекта като добавям само енциклопедична информация и ще прекратя всякакви опити за популяризиране. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 03:04, 1 март 2013 (EET)

::: Благодаря от сърце за разбирането. И мисля, че конкретно тук енциклопедичността е най-добрият начин за популяризиране. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 21:19, 1 март 2013 (EET)

== Работа като за бот ==

Ако имаш да вършиш големи количества еднообразни корекции, които има как да бъдат „механизирани“, защо не ги оставиш на Ботчо? Драсни ми какво с какво трябва да се замени и горе-долу къде из уикито, и ги имаш. (Версията му, която ползвам в момента, още не е твърде стабилна, иначе направо бих ти я пратил.) {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:24, 17 март 2013 (EET)
:Благодаря за предложението. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така работата ни много ще се улесни и ще можем да се фокусираме върху важните неща. Една от възможните задачи, за която се сещам на първо време, би могла да бъде въвеждането на курсивен текст за линковете към всички произведения и издания (стига възможностите на програмата да го позволяват), като същевременно линковете към годините преди тях и издателствата след тях бъдат оставени без наклон. Ще помисля за други възможни идеи и ще ти пиша ако ми хрумне нещо. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 16:32, 17 март 2013 (EET)

:: Имаше навремето едни спорове дали произведенията трябва да са курсивни или не, и май не стигнахме до съгласие. Така че по този въпрос гледам да не се меся - всеки да ги прави както иска. Иначе технически е възможно да стане автоматично, поне в повечето случаи. Давай и още идеи, добре дошли са. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 11:13, 19 март 2013 (EET)

::: Подозирам, че аз съм бил един от спорещите ;) – но да кажа и тук:
::: От гледна точка на българската граматика, няма никакво оправдание да ползваме хем кавички, хем курсив за ''едно и също'' нещо, каквото е заглавието на един текст. (Ако кавичките обозначават едно, например цитат или мисъл, а курсивът – друго, например натъртване, тогава вече има.)
::: Сега да решим: само кавички; или само курсив?
::: Лично аз съм противник на курсива, заместващ ограждането в кавички. По една причина – не се запазва при копиране на текста в някаква външна система (а не вътре в уикито). Кавичките си остават, където и да го разнасяме.
::: (Този разговор май трябва да го изнесем на някоя по-централна страница. Да привлече вниманието и на другите редактори.) --[[Потребител:K.|k.]] 23:39, 20 март 2013 (EET)

:::: Всички редактори, които в момента работят по уикито, пишат тук напоследък. {{)}}
:::: Бих добавил, че доколкото разбирам от българска граматика, заглавия на книги не е нужно да са курсивни, но е нужно да са в кавички. Но това е лично мое, не напълно информирано мнение. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 13:34, 21 март 2013 (EET)

::::: Здравейте, г-н Ненов! Моите поздравления за отличната работа, която вие и целият екип на „Човешката библиотека“ вършите неуморно и безвъзмездно в полза на българската фантастика.
::::: По въпроса за курсивните текстове съм съгласен с вас, че няма граматическа причина да се използват за произведения и издания при наличието на кавички. Разгледах няколко статии за писатели в Българската Уикипедия ([http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 1], [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%94%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2 2], [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_%28%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%29 3]) и забелязах, че там изглежда също няма установен стандарт за употребата им. Лично за мен няма голямо значение кой от двата варианта ще бъде обявен за официален и нямам нищо против курсивът да отпадне. Поздрави, Преслав Костов. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:09, 21 март 2013 (EET)

:::::: Благодаря сърдечно! Може ли на „ти“, че инак почвам да се чувствам като чичко... :D
:::::: Нека тогава оставим предложението на Григор – всеки редактор да преценява сам. Важното е в рамките на една статия да се ползва еднакъв стил... и понеже почвам да пиша баналности, по-добре да си лягам. Лека нощ/работа/редакция, Кал --[[Потребител:K.|k.]] 00:01, 22 март 2013 (EET)

::::::: Съгласен. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 21:06, 22 март 2013 (EET)

== Издания на „Стено“ ==

Deckard, сигурен ли си в данните за изданията на „Стено“? Че имам някои съмнения… -- [[Специални:Приноси/195.96.236.65|195.96.236.65]] 13:37, 29 май 2013 (EEST)
:Здравейте! Аз не притежавам нито едно от изданията на ИК „Стено“ на хартия и основният ми източник на информация по въпроса е библиографския сайт sfgb.us. Ако смятате, че някаква част от данните за ИК „Стено“ не отговарят на истината или че вашият източник на информация по темата е по-достоверен от моя, бих се радвал да въведете необходимите корекции в създадените от мен статии за въпросните издания. Две глави винаги мислят по-добре от една, а двама добросъвестни редактори със сигурност биха били по-полезни за развитието на споменатите статии от един. Поздрави! --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 14:33, 29 май 2013 (EEST)
:: А, щом е от там – добре; сигурно моите екземпляри са дефектни. -- [[Специални:Приноси/195.96.236.65|195.96.236.65]] 08:31, 31 май 2013 (EEST)
::: Бихте ли уточнили с какво вашите екземпляри се различават от [http://www.sfbg.us/pubsequence/STNO-S описанието] в енциклопедията sfbg.us? --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 13:04, 31 май 2013 (EEST)

== Спорове около sfbg.us като източник ==

Много Ви благодаря, Deckart! Именно „добросъвестни“ потребители като Вас, които си присвояват чуждият труд, ме амбицират да продължавам да хабя време, нерви и пари, за да поддържам и попълвам SFBG — за да има с какво да „помагат“ на сайтове като този. И тук не става въпрос за [[{{SITENAME}}:Авторско_право#Ползване на чужди материали като източник|правила]], [[{{SITENAME}}:Възможност_за_проверка|принципи]] или [[:Категория:Шаблони_за_източници|предвидени технически средства]]… не; очевидно те са само проформа. Не става въпрос и за елементарна логика — с какво точно помагате, качвайки информация, която нито можете да потвърдите, нито да оспорите? Не. Става въпрос единствено за възпитание (мрежов етикет) и уважение към чуждия труд.

Тъй като напоследък злоупотребата е единствената употреба на SFBG, която наблюдавам, ще посветя следващите няколко седмици на размисъл дали подобни проекти имат почва у нас, или просто провокират най-лошото у хората. Дотогава… продължавайте да „помагате“ по същия начин и нека уикито да продължава да се пълни с каквото и да е. И не е нужно да ми отговаряте; от доста години влизам тук все по-рядко… поради същите причини. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:14, 31 май 2013 (EEST)

Нямам думи да опиша разочарованието си от вашия коментар, Mandor. Не съм очаквал такава злобна реакция от човек, когото не познавам лично, но към когото до този момент изпитвах единствено огромно уважение заради огромния му безвъзмезден труд по SFBG. Какво имате предвид с изказването си, че присвоявам вашия труд, при положение че многократно в резюмето към редакциите си съм споменавал вашия сайт като източник. Освен това SFBG е един от двата уебсайта, които присъстват(предполагам с ваше знание и позволение) в началната страница на уикито в секцията Полезни връзки. Защо сайтът ви присъства там като полезна връзка, при положение, че редакторите в уикито не могат да използват информацията от него? И защо възприемате използването на информация от сайта ви като кражба или нарушение на своите авторски права, при положение че библиографската и енциклопедичната информация не са обект на авторски права?

Истината е, че най-много ме заболя (съвсем искрено, а не лицемерно) от факта, че едва ли не съм обвинен в кражба на ваша интелектуална собственост с някаква користна цел (не мога да си представя точно каква). Ако ме познавахте поне малко щяхте да разберете колко погрешно сте преценил мотивацията ми да участвам като редактор в уикито БГ-Фантастика.

Първо - Разговаряте с човек, който през целия си съзнателен живот не е откраднал и копче от когото и да било, което прави вашето обвинение още по-болезнено и трудно за преглъщане.

Второ - Нямам абсолютно никакви авторски претенции към информацията от вашия сайт. Защо иначе многократно ще обявявам(включително и в отговор на анонимен IP адрес, предполагам вашия), че го използвам за статиите, касаещи издания на българска фантастика в това уики.

Трето - Аз пиша тук по една единствена и чисто идеалистична причина - фен съм на българската фантастика и смятам проекта БГ-Фантастика за изключително важен поради споменатите по-горе в беседата ми причини. Толкова ли ви е трудно повярвате, че в тази държава съществуват хора, които са искрено заинтересовани от опазване на нейното културно наследство.

Не съм психолог, но според мен тук става въпрос единствено за вашата суета и наранена гордост. Какво му е толкова лошото на това ние феновете на българска фантастика да сложим яйцата си в повече от една кошница и да имаме повече от една енциклопедия, където тези издания да бъдат описани. Ако наистина ви пукаше за бъдещето на жанра и бяхте добросъвестен редактор (какъвто според вас аз не съм) вие щяхте да въведете тук информацията за липсващите издания, а не просто да рекламирате сайта си в началната страница и да обвинявате в кражба всеки, който дръзне да го използва, за да обогати съдържанието на БГ-Фантастика.

Много боли, когато някой от идолите ти деградира пред собствените ти очи и осъзнаваш, че съвсем не е бил това, за което се представя. Съжалявам само, че толкова дълго време се заблуждавах по отношение на вас. Повече няма да изполвам „вашата“ информация от вашия сайт, чиято цел изглежда е единствено да гъделичка собственото ви его.

И аз не искам да ми отговаряте. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:05, 31 май 2013 (EEST)

: Срамота е да гледа човек как двама, допринесли толкова много за библиографирането на българската фантастика, да се карат заради това.

: Mandor, довеждането на изискването за проверка до крайности не е от полза за никого. Да, чудесно е човек винаги да държи в ръцете си екземпляр от книгата, която описва. (А по възможност и няколко екземпляра - да не би случайно точно в неговия да има грешка.) Само че не винаги е реално. Никога няма никакви грешки единствено там, където е чисто празно. Ако това е целта...

: Не приемам и обвинението в нарушение на авторски права и непризнаване на чужд труд. Библиографиите не подлежат на авторски права. Също, сайтът sfbg.us многократно е посочван къде ли не из уикито като ценен, много използван и важен източник на информация - така че чуждият труд не само е признат, но е и подчертаван многократно.

: Въпреки това, ако смяташ използването на информация от сайта ти тук за злоупотреба, напиши го в прав текст - ще постановя изрично правило sfbg.us никога повече да не се използва като източник. И ще имам грижата всяка информация, която установя да е почерпена от него, да бъде премахната. Надявам се това да те задоволи.

: Deckard, нека не съдим мотивите на другите. Каквито и да са, ще се съобразя със становището на Mandor. Ако той смята, че с използване на сайта му като източник нарушаваме авторските му права или не зачитаме труда му, още същия ден ще изчистя уикито от всяка една дума, почерпена от sfbg.us, въпреки че не съм длъжен. Ако той желае, ще премахна и всички негови приноси, също въпреки че не съм длъжен. Няма да допусна човек, на който му се свиди да допринася за информираността на другите, да се кичи с приноси към БГ-Фантастика. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:09, 1 юни 2013 (EEST)
:: Напълно съм съгласен с теб и ти благодаря за подкрепата! Аз лично гарантирам за себе си, че повече няма да използвам sfbg.us като източник на информация. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:16, 1 юни 2013 (EEST)

: Mandor: както ти писах вчера, трудно ми е да отделям време И за тая крамола – все едно не ми стигат вътрешните драми в ЧоБи...

: А и – днес, 1 юни, е празник. И си бях обещал да го посветя изцяло на детето в себе си...

: Само че – това твое включване може и дете да взриви от яд. :(

: Сега ще кажа нещо не конкретно към теб, а към всички, които '''НАИСТИНА''' искат да помагат за развитието на това уики:

: Ако виждате, че нещо не е в ред: '''оправете го'''.

: Ако смятате, че после някой друг ще дойде да ви „развали“ оправеното – посочете ми '''един''' такъв случай. Някой да е редактирал информация, въведена от вас – да я заместил с грешна. Аз ще ви посоча '''десет''', в които приносът ви си стои (''ако въобще имате такъв...'') – и всички други сме ви благодарни.

: ... Днес е 1 юни, Ден на детето. Само че, за бога, има някои детски изпълнения, дето ми се ще по-бързо да ги надраснем...

: Извинявайте за избухването. Просто... скоро не се бях ядосвал толкова. Аман от „всеки знае неговото си и само него копа“...

: П.П. Deckard, благодаря ти за чутовните усилия. Твоят принос е едната причина да не се тревожа за съдбата на БГ-Фантастика, а оттам – и да мога да обръщам повече внимание на други нуждаещи се проекти. --[[Потребител:K.|k.]] 12:02, 1 юни 2013 (EEST)

: Драги Deckard аз също ти благодаря за всеотдайната работа. И аз, явно според някои, съм от хората, които "пълнят уикито с каквото и да е", но ще продължавам да го правя до колкото е възможно по-дълго и и по-качествено. Защото уикито е колективната памет на българската фантастика. Тъжно е, че Мандор, допринесъл толкова много за НФ библиографията, заема такава крайна позиция.

: Аз лично спазвам принципа на Бирбал: "Падишахът извикал мъдреца Бирбал нарисувал в пясъка една линия и му казал: Можеш ли да я направиш по-къса без да я докосваш? Бирбал мълчаливо се доближил и нарисувал до линията друга - по-дълга."

: Предлагам в уикито да се държим като Бирбал. Времето ще покаже кой е бил прав.([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 17:01, 1 юни 2013 (EEST))
::Благодаря ви от сърце за подкрепата и хубавите думи, Кал и Наско. Аз също искам да ви поздравя за вашата неуморна работа в толкова много различни области на фантастичното изкуство като алманасите ФантAstika, изданията на Човешката Библиотека, впечатляващата с мащаба си инициатива Фантастивал от 2011 г. и много други дейности в полза на българската фантастика. Пожелавам ви здраве и успех на всичките ви бъдещи проекти. И дано да имаме повече поводи за усмивки оттук нататък [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:31, 1 юни 2013 (EEST)

Поздравления на всички – такава първосигнална реакция, плитка демагогия и извъртане на фактите доскоро виждах само в политическите изявления… сигурно е заразно, предвид обстановката у нас.

Григоре, ще те помоля отново да прочетеш какво съм написал. Внимателно и безпристрастно. След това продължи. (Важи и за останалите.)

…

Ако още не си разбрал за какво говоря (което е очевидно, щом някак успя да уеднаквиш термините „авторско право“ и „източник на информация“), ще ти дам две насоки: 1. Ако/когато започнеш да триеш (цитирам) „многократните посочвания къде ли не из уикито“ на sfbg (т.е. всичките две – в главната страница и в статията за Агоп Мелконян), направи си труда да изтриеш и текстовете в посочените от мен препратки — най-малкото първата и третата. Иначе се получава доста очебийно противоречие между това какво говорите и онова, което правите. А за това си има неприятен термин — „лицемерие“. 2. Дори и да искаш, ти ''няма как'' да изтриеш (цитирам) „всяка информация, почерпена от него“, просто защото ''не знаеш'' коя е тя. Което е сериозен проблем и в пряко противоречие с правилата, които сте описали. Има и още доводи (например, ако имаш въпроси относно дадена статия, към кого ще се обърнеш за уточнение?), които показват нелогичността на реакцията ви, но е излишно да ги споменавам.

Ако и това не е достатъчно — да ти припомням ли [http://www.gatchev.info/blog/?p=1202 случая със Спешно.Инфо и prizmaplus.com]? Или смяташ, че е нормално да промениш гледната си точка на 180 градуса, само защото в този случай си от другата страна на барикадата?

Е, ако все още не сте разбрали за какво говоря, ето ви и „официално становище“: ''Правете каквото искате!'' Очевидно не мога да разчитам дори на елементарна коректност, след като единствената реакция от недоволството ми относно неспазването на собствените ви правила беше да ме окичите с етикет „злобен егоист“. За което отново благодаря.

И като заключение — много съм разочарован от реакцията ви. На практика учите Deckart на некоректно отношение към информацията, и пламенната ви защита само ще затвърди погрешното му мнение и спокойно може да му докара неприятности, ако реши да разшири дейността си другаде.

Аз бях дотук; едва ли ще успея да се изразя по-ясно. Нататък — вие си решавайте… -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:53, 1 юни 2013 (EEST)
::Mandor, би ли ми отговорил на един съвсем простичък въпрос. Ако целта ми наистина беше да си присвоя труда ти щях ли да отговоря по този начин на въпроса на анонимния потребител за изданията на „Стено“? --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:47, 1 юни 2013 (EEST)

::: О, това е лесно — дори аз мога да отговоря: Да, защо не, особено ако нямаш никаква представа, че правиш нещо нередно. Но, Deckart, сигурно ще се съгласиш, че признаването на (или хваленето с) дадена простъпка може и да показва липса на умисъл, но изобщо не я оправдава.

::: Нека и аз ти задам един лесен въпрос: Ако ти си бил прав, а аз съм грешал, защо постфактум започна да добавяш информация за източниците, макар и на грешното място?

::: Има по-интересни, макар и по-сложни въпроси, които може би ще те накарат да преосмислиш позицията си, но горният е достатъчен. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:53, 4 юни 2013 (EEST)
:::: Можеш да покажеш елементарно уважение към събеседника си, като се обръщаш към него с правилния му псевдоним. Не става въпрос за философа Рене Декарт, а за героя на Филип Дик от „Сънуват ли андроидите електрически овце“. Прав си, и през ум не ми мина, че върша нещо нередно. Може би причината за това е, че твоя сайт присъства в началната страница на енциклопедията като „Полезна връзка“. Иронията е, че в крайна сметка сайтът ти май ще се окаже „Вредна връзка“ за БГ-Фантастика, защото ако до 9-ти юни не дадеш конкретен отговор на Григор (дали да сложи шаблон „Източник-SFBG“ из цялото уики или да започне масово триене на ценна енциклопедична информация), той ще приеме липсата на отговор за съгласие с втория изключително песимистичен вариант. Лично според мен всяко триене на информация от уикито заради суетата на един от редакторите би било наистина черна страница в историята на проекта. Едва ли искаш бъдеш запомнен с нещо подобно, но ти си знаеш, не ти се бъркам. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:13, 4 юни 2013 (EEST)

::::: За псевдонима — грешката е моя и нямам оправдание за нея (недопустима небрежност!). Без значение какъв е произходът му. За „достатъчността“ на наличието на препратката в началната страница — ще се радвам да го обсъдим; ако за теб съм ненадежден източник на подобна информация, ще е коректно да го обсъдиш с други, които не участват в това уики. За „вредната връзка“ — съжалявам, не възнамерявам да участвам в постановки от детската градина тип „на ти си куклите, дай си ми парцалките“, нито да изпълнявам ултиматуми тип „какво избираш — да те обеся или да те застрелям?“. За изтриването на каквото и да било — също съм напълно съгласен; ако се стигне до това, значи има нещо много сбъркано в организацията тук. (И все пак не ми отговори на въпроса.) -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:51, 5 юни 2013 (EEST)
::::::Въпросът за политиката на тази енциклопедия по отношение на източниците вече беше изяснен от администратора и аз нямам какво повече да добавя.

::::::Отказвам да водя каквито и да било по-нататъшни разговори с човек, който без каквито и да било аргументи ме обвинява в „присвояване на чужд труд“ и в „злоупотреба“ (и който след многократни разяснения на ситуацията все още поддържа абсурдната си позиция по въпроса). --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 18:35, 5 юни 2013 (EEST)

:::::: Mandor, след като не си съгласен информацията от sfbg.us да се използва тук по начина, по който се използва в момента, аз имам само две възможности. Или да я обознача според както си съгласен, или да я изтрия. Тъй като не знам на какво обозначаване си съгласен (и дали си съгласен на каквото и да е), ми остава само вторият вариант - да я изтрия. Тъй като не искам уикито да изгуби ценна информация, съм дал една седмица време да се произнесеш по въпроса. След изтичането ѝ, ако нямам отговор, нямам и друг избор освен да трия. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 22:09, 5 юни 2013 (EEST)

::::::: Григоре, изобщо не мога да те разбера… Много добре знаеш срещу какво точно протестирам, но правиш всичко възможно, за да извъртиш нещата и да ме поставиш в позиция да се оправдавам, че не съм камила… Изобщо, толкова лъжи за мен се изговориха тук, че просто нямам сили да ги опровергавам… Може би изобщо не трябваше да хабя време и нерви, а да послушам тримата бивши редактори от БГФ, които ми писаха по повод този спор, цитирам: „По-добре не се занимавай с тях. Загубена кауза е.“ — в няколко варианта. И въпреки това смятам, че ти дължа отговор. Ето го: Първо, ултиматумът ти е безсмислен — каквото и да избера, ти просто ''не можеш'' да го изпълниш, защото няма как да определиш източника на всички производни статии — независимо дали става въпрос за SFBG, БФ, Уикипедия, Читанка, Хеликон и прочее — просто ''не можеш''. И срещу това всъщност е най-важното ми възражение, а не дали да се използва нещо отвън. Второ, няма никакво значение какво искам аз или който и да е редактор; казвал съм ти го многократно — ''ти'' си администраторът, ''ти'' определяш правилата и следиш за тяхното спазване. Така че избери някой вариант и го следвай: или казваш „Всяка производна статия трябва да има посочен източник, както е указано в правилата“, или „Няма да посочваме източника във всяка статия, а ще ги обособим на едно място (главната страница или „Използвани източници“)“, при което трябва да допълниш всички липсващи, да поправиш правилата и да изтриеш ненужната категория шаблони, които дявол знае защо изобщо ги създаде, или казваш „Майната им на източниците, всички ги знаят“, при което трябва да изтриеш съответната точка от правилата (или да я модифицираш по недвусмислен начин), или нещо четвърто… ''каквото и да е'', важното е да избереш някаква позиция, да я дефинираш ясно и да я налагаш. А не както е сега — „имаме си правила, но те не важат за нас; ако някой възрази, ще му се нахвърлим дружно и ще продължим да си работим“. Макар и това да е най-вероятният изход. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:51, 6 юни 2013 (EEST)

Ако за някоя статия източникът не е възможно да се определи, няма как някой да претендира, че е източник и изисква това или онова. Ако обаче е възможно, и това е SFBG, след като си несъгласен с досегашната практика, искам да кажеш какви изисквания имаш. Дотук нямам отговор. При положение, че не зная на каква да променя практиката, мога единствено да премахна всяка информация, за която подозирам, че е от SFBG. Ако не получа конкретен отговор от теб до 9, това и ще направя. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 21:08, 6 юни 2013 (EEST)

:: Преди да реша дали изобщо имам желание (и сили) да участвам в това обсъждане, имам въпрос към Mandor: кои са „тримата бивши редактори от БГФ“? --[[Потребител:K.|k.]] 09:35, 8 юни 2013 (EEST)

::: К(алине), въпросът ти не зачита дори основни "правила" за нормални отношения между хората. Естествено е, че Мандор няма право да ти каже кои са тези хора - това е въпрос на лична кореспонденция (надявам се, още оценявате тет-а-тет отношенията!). Но, понеже питаш - да задоволя любопитството ти поне малко: аз съм един от тези "бивши редактори" (ако мога така да се титулувам, нещо което май вече ми е неприятно). Казвам се Владимир Кромбърг (фамилията ми е друга, няма значение кой съм точно аз), приносите ми към този проект не са много големи, но не са и малки. Не в това е въпроса!

Въпроса е, че се държите - тези, пишещите тук по много особен - обиден и нагъл начин. Ето какъв според мен: свободата ние я разбираме като свободия, пишем си разни неща, но за нас това са само думи! Забелязах го още в обсъждането на библиографията на Ивайло Рунев. Колкото и да не ви изнася - информацията подлежи на "стойност"; библиографиите са източника на информация и тя, колкото и да е чудно на някой, може да бъде и не достатъчно истинска. Ако цитирате библиографията на Доналд Тък за световната фантастика ще ви се присмее всеки уважаващ себе си изследовател; ако цитирате Locus - ще кажат, "да, Уилям Контенто!". Забелязах те ли: даже име ще споменат! От къде можете да вземете информация за издадените на немски книги на българските автори? Единствено и само от "Science Fiction in der DDR" на Olaf R. Spittel. Ааа, ако не ви е станало ясно - това е книга с авторско право, нищо, че я има в Мрежата. И е задължително да я цитирате, ако я ползвате! Защото труда на библиографа също се оценява… Поне по света. Ако не разбирате разликата между "източник на информация" и "авторско право", ваш си е проблема. Въпреки, че върху сайта на Мандор има и "авторско право" - това е начина на подреждане на информацията, представянето му визуално. Когато БГФ се ползва от тази информация, по начина по който е "заведен" сайта (виж долу: Копирайт, не друго!) - колкото и да ни ви се ще ТРЯБВА ДА ГО ОТЧИТАТЕ. Апропо: добавена в мрежата след определено доста труд, който НИКОЙ от тук писалите не е направил (от всички вас, водещи се едва ли не "най-големи фенове") - изключвам себе си :), защото ок. 90% от неговата информация я имам и аз, но за разлика от него не съм я публикувал - което веднага ме отпраща при вас - мрън-мрън. Само, гдето аз не нападам и не мрън-мрънкам. И после се чудете, че "някой не споделят". Аз няма да се оправдавам - не успях да си публикувам нещата и реших да помагам основно за SFBG и БГФ. Поддържам един библиографски сайт, наречен ПУК! за детски книги до 90-та - включая и фантастика. Можете да се ползвате от информацията там, но забележете, че тя е "урегулирана" със SFBG и посочва като източник - като "връзки" (поне това можехте да направите) именно този сайт.

И знаете ли още какво - ето върху какво трябва да мислите: "Мандор" е празна дума, нещо зад което се "крие" реален човек, но вие не знаете кой е. Обвиненията (пак - обвинения!) в суета са напълно безумни! Вие не се "криете", а напротив - постоянно се изтъквате: май вас ви е обзел синдрома на горделивостта и себелюбието ("аз това направих" - извинявам се на Атанас Славов, ако не съм прав и е просто съчетание на усилена дейност, но, моля, погледнете страницата http://bgf.zavinagi.org/index.php/Специални:Най-препращани_страници и тогава ми обяснете, защо в тази "енциклопедия", Атанас Славов се оказва най-важния фантаст за БГ?! Вярно ли е това? И какво значи важен? Как е възможно да твърдите, че сте фенове на фантастиката, а да "продуцирате" съществени статии главно за "себе си" - всъщност тая мисъл ще я развия нататък, ако ви интересува….). Разбира се - не се ядосвайте веднага, ясно ми е, че това е и технологичен проблем. Но: именно това, че Григор Гачев, като администратор на този проект отказва да вземе някои много важни решения, или просто му е писнало и използва новопоявилите се (Decard (Преславе, апропо - понеже не си свикнал с "тона" на Мандор, донякъде те "разглеждам" като "жертва" - всъщност ти май най не знаеш за какво иде реч. Повярвай ми, със сигурност не си го разбрал! И ти си най не "проблемния" в цялата ситуация…) довежда до пълни абсурди. Включително такъв абсурд съвсем скоро да обвините и Борислав в… всъщност в какво можете? Раздвижете въображението си! Ако и него успеете да обвините в "пристрастност" и "себелюбие" - наистина само ще ми остане да ръкопляскам. (И вижте какво е написал).

Обобщавам: смятам, че грешите в постановките си.

А, колко просто беше само да си кажете: Да, ние тая информация я вземаме от еди къде си, и да го отразите някак. Без "ама, то, ти защото…".
И понеже почнах с теб, К., да го завърша - ти си млад човек, и, повярвай ми - още имаш да учиш (о, имаш, имаш!). Сигурно си много по-умен от мен; сигурно и вярваш, че в сърцето си си по-важен от някой друг; ала знай, че една изпусната мисъл - едно подобно нагло - това е думата - питане, може да те направи… никой! Моралът не е от вчера! -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]]

: За термините „авторско право“ и „източник на информация“ - цитирам:

: „... И тук не става въпрос за [[{{SITENAME}}:Авторско_право#Ползване на чужди материали като източник|правила]], [[{{SITENAME}}:Възможност_за_проверка|принципи]] или [[:Категория:Шаблони_за_източници|предвидени технически средства]]… не; очевидно те са само проформа. ...“

: Как да тълкувам това? Ако греша, кажи ми какво си имал предвид.

: За претенциите към използването и шаблоните - ако искаш сайтът ти да бъде цитиран навсякъде, където се ползва информация от него, просто го напиши. Надали тук има редактор, който би отказал. Надали тук има редактор, който да не би помогнал лично всички почерпени от sfbg.us факти да бъдат маркирани подходящо. От написаното от теб обаче оставам с обратното впечатление - че не желаеш тук изобщо да има информация от сайта ти. Моля те за ясна позиция кое от двете (или какво трето, ако е трето) имаш предвид.

: Да, наистина може би няма да успея да открия всичко тук, почерпено от sfbg.us, за да го премахна - охотно признавам, че е много. Но предпочитам да изтрия дори неща, които всъщност не идват оттам, за да съм сигурен, че тук няма приноси на хора, които не желаят да имат принос тук. Казваш, че не искаш - махам всичко подозрително, точка.

: В случая със Спешно.Инфо и prizmaplus.com положението е съвсем различно. Имаше няколко подобни сайта; някои от тях (не помня дали prizmaplus.com беше сред тях) дори цитираха от кой сайт са взели информацията и слагаха линк, което е повече от ОК за мен. Всички са отрязани по една проста причина - повечето от новините в Спешно.Инфо се получават от външен доставчик, и едно от условията на договореността е да не бъдат преразпространявани. Новините, които се генерират в Спешно.Инфо (или в ТВто.Инфо), и в чиито авторски права имам (минимално) право на глас, не само не са ограничени, но даже биват качвани в bg.wikinews.org под свободен лиценз, и настройването на това качване ми е отнело седмици труд. Накратко - където нямаме право да прехвърляме информация, не го позволяваме. Където имаме право, го правим дори със собствени усилия, без да сме длъжни. Мисля, че БГФ прилича много повече на втория случай.

: Така че преди да говориш за некоректност, кажи директно каква точно коректност искаш. Да протестираш, че не я получаваш, преди да си казал за какво претендираш, не звучи убедително. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:22, 2 юни 2013 (EEST)

=== Цитиране на източници ===

Енциклопедията е научен труд. В един научен труд [http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Цитиране_на_източници източниците се цитират] без изключение, за се осигури [http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Възможност_за_проверка възможността за проверка на написаното]. (Моля незапознатите с този процес да прочетат страниците в Уикипедия, към които давам връзки.) Не става дума за мерене на пишки, а за задължително изискване при писане на научни трудове.

В първите си години Уикипедия страдаше от болестта „Без източници“, но вече е на път да се излекува. В момента БГ-Фантастика все още е на легло и това трябва да се промени, иначе ще си замине.

При ползване на онлайн информация от вторични и третични източници като SFBG, посочването на източника е много лесно. Достатъчна е пряка връзка към съответната страница и дата, на която е била достъпена. Чрез един шаблон процеса може да се доулесни. (Между другото, не намерих нито една статия, в която SFBG да е посочен като източник.)

При първичните хартиени източници предлагам да се прилагат сканове или снимки на хартиените страници с библиографската информация.

При вторичните хартиени източници (като хартиени енциклопедии) процеса е малко по-сложен. Те трябва да се сканират напълно, да се качат на достъпно място, а при цитирането им да се посочва съответната страница.

Да повторя. Цитирането на източниците не е нечия прищявка, а задължение при създаването на една енциклопедия. — [[Потребител:Борислав|Борислав]] 14:37, 2 юни 2013 (EEST)

: БГ-Фантастика не е Уикипедия и не е обвързана с нейните правила. Мога еднолично да наложа тук каквито правила пожелая. И ако БГФ изпитва проблеми с нещо, то е не непосочването на източници, а нежеланието на някои от тези, които знаят, да помагат на другите.

: Съгласен съм обаче, че е въпрос на коректност (и на текущите правила, ако не реша да ги променя) източниците да бъдат посочвани. Доскоро мислех, че изричното посочване на sfbg.us на челната страница като полезна връзка е достатъчно. Щом обаче Mandor не смята така, нека си избере какво иска. Дали да нацвъкам шаблон „базирано на sfbg.us“ на всяка статия, която заподозра, че може да съдържа нещо, почерпено оттам, или да премахна всички такива текстове. Ако до една седмица не получа отговор, ще считам, че е избрал второто и ще започна чистенето. Повтарям - няма да допусна уикито да дължи нещо на недобронамерено настроени към него.

: (Реципрочно премахване от sfbg.us на информация, почерпена оттук, не смятам да търся. Достатъчно библиографии на българската фантастика нямат угризения да вземат от БГФ, но не желаят да дава в замяна. Една повече, една по-малко...) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 15:12, 2 юни 2013 (EEST)

:: От своя страна за направените от мен страници (а те не са малко) гарантирам, че не ми се е налагало да копирам текстове от сайта на Мандор - собствените знания ми стигат. Което намалява обема на проверките. И слава богу, че не ми се е налагало, защото до този момент смятах, че Мандор като мен прави библиографията си за да увеличава паметта за българската фантастика, и като мен би се радвал, тази информация да се разпространява из цялата Галактика :-) ([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 19:07, 2 юни 2013 (EEST))

=== Цитиране на източници 2 ===

Понеже не се изясних пряко: Цитирането на определен източник на информация е не само "належащо" за проекта (например, дали това е Харитонов (с неговите грешки), дали е SFBG, или много ненадежни източници като някоя он-лайн книжарница), но е задължително, заради достоверността му. Ако вие, Григор Гачев, като администратор, не желаете да предприемете подобаващи стъпки за орегулиране и показване на източниците на информация, то аз считам, че е безсмислено да участвам в подобни "упражнения".

Потребител беседа:Deckard

2013-06-15T17:48:31Z

Cromberg:

== Категории ==

Благодаря за помощта! {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:47, 29 януари 2013 (EET)

Моля! [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:50, 29 януари 2013 (EET)

Поздравления за хубавия сайт! Ще се постарая да помогна с каквото мога, въпреки скромните си познания! [[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:52, 29 януари 2013 (EET)

== Сюжет? ==

Отново благодаря за помощта - и един въпрос.

Ако попълваш инфото за нещо, което си чел наскоро и помниш добре сюжета му, дали би могъл да го вписваш? Горе-долу както вписват сюжети в англоезичната Уикипедия. Не е задължително, но ако ти е удобно и лесно за някое произведение, ще е много добре дошло. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 12:54, 1 февруари 2013 (EET)

Здравей! Радвам се, че мога да бъда от полза. Чел съм всички произведения, за които създавам нови страници, но подробностите около сюжетите бързо избледняват в паметта, особено ако е минало повече време. Ще прегледам отново разказите, които съм чел сравнително скоро и ще се помъча да си спомня повече за сюжетите им, за да напиша по едно кратко резюме.[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:43, 1 февруари 2013 (EET)

: Благодаря ти от сърце!

: И едно уточнение: „самостоятелни издания“ иде да рече в статиите за произведения издания на произведението поотделно, а не на автора. Примерно сборник разкази от един и същи автор представлява по отношение на разказите издаване в съвместни издания. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:08, 4 февруари 2013 (EET)
::Благодаря за уточнението. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:30, 5 февруари 2013 (EET)

::: Една нахална молба. Възможно ли е в раздела Сюжет принципно да даваш нещо по-близо до сюжет? Сега обикновено в него попада по-скоро рекламен тийзър. {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 15:07, 28 февруари 2013 (EET)

Умишлено не добавям пълните сюжети на разказите, тъй като целта ми е да предизвикам интерес към тях у потенциалния им нов читател. Според мен "БГ-Фантастика" е един прекрасен проект, който е изключително важен за развитието на жанра по две основни причини:
* Сайтът ни дава възможност да каталогизираме цялата енциклопедична информация за българската фантастика и по този начин да я съхраним в леснодостъпен електронен формат за бъдещите поколения.
* Чрез него ние можем да популяризираме любимите си "полу-апокрифни" произведения пред много по-широк кръг читатели и по този начин да предизвикаме интерес към жанра дори у хората, които по една или друга причина са скептично настроени към него.
Желанието на един колебаещ се читател да разбере какво точно ще се случи на края на даден разказ може да се окаже решаващо при следващото му посещение в книжарницата или при разглеждането на богатите каталози на електронните библиотеки. Знам, че сайтът в никакъв случай не е създаден с рекламна цел, но искрено вярвам, че популяризирането на жанра е от огромно значение за привличане на нови почитатели на българската фантастика. Според мен много от нашите писатели-фантасти са на световно ниво и заслужват да бъдат четени поне в собствената си родина, но за тази цел книгите им трябва да се справят с нелеката задача да се преборят за читателско внимание на доминирания от чуждата литература книжен пазар у нас. Ето защо съм на мнение, че един от пътищата за излизане на българската фантастика от сегашното й незавидно положение е нейните фенове да се опитат да я представят по колкото се може по-атрактивен начин пред широката публика, тъй като никое изкуство не може да оцелее без хора, които да го ценят и да изпитват необходимост от съществуването му.

С най-добри пожелания [[Картинка:Usmivka.png|:-)]], --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:13, 1 март 2013 (EET)

: Ами виждаш ли, днешният читател масово е изгубил интереса си към фантастиката като цяло. Няма как да го хванеш на стръв с манджа, която той не яде. Повече шанс имаш именно ако му покажеш цялото ястие.

: Плюс това, БГ-Фантастика все пак е енциклопедия, а не рекламна страница. Ако се опитваме да я обърнем на рекламно поле, ще оставим у читателя естествената реакция при нахално рекламиране на нещо на място за енциклопедична информация - че действието го отблъсква, респективно нещото вероятно не струва... Рекламата е редно да е другаде - тогава ще има ефекта си. Като подменяме енциклопедичност с рекламност не получаваме добра реклама - получаваме лоша енциклопедия. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:27, 1 март 2013 (EET)
:: Разбирам опасенията ти и уважавам позицията ти по въпроса. В такъв случай ще продължа работата си по проекта като добавям само енциклопедична информация и ще прекратя всякакви опити за популяризиране. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 03:04, 1 март 2013 (EET)

::: Благодаря от сърце за разбирането. И мисля, че конкретно тук енциклопедичността е най-добрият начин за популяризиране. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 21:19, 1 март 2013 (EET)

== Работа като за бот ==

Ако имаш да вършиш големи количества еднообразни корекции, които има как да бъдат „механизирани“, защо не ги оставиш на Ботчо? Драсни ми какво с какво трябва да се замени и горе-долу къде из уикито, и ги имаш. (Версията му, която ползвам в момента, още не е твърде стабилна, иначе направо бих ти я пратил.) {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:24, 17 март 2013 (EET)
:Благодаря за предложението. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така работата ни много ще се улесни и ще можем да се фокусираме върху важните неща. Една от възможните задачи, за която се сещам на първо време, би могла да бъде въвеждането на курсивен текст за линковете към всички произведения и издания (стига възможностите на програмата да го позволяват), като същевременно линковете към годините преди тях и издателствата след тях бъдат оставени без наклон. Ще помисля за други възможни идеи и ще ти пиша ако ми хрумне нещо. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 16:32, 17 март 2013 (EET)

:: Имаше навремето едни спорове дали произведенията трябва да са курсивни или не, и май не стигнахме до съгласие. Така че по този въпрос гледам да не се меся - всеки да ги прави както иска. Иначе технически е възможно да стане автоматично, поне в повечето случаи. Давай и още идеи, добре дошли са. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 11:13, 19 март 2013 (EET)

::: Подозирам, че аз съм бил един от спорещите ;) – но да кажа и тук:
::: От гледна точка на българската граматика, няма никакво оправдание да ползваме хем кавички, хем курсив за ''едно и също'' нещо, каквото е заглавието на един текст. (Ако кавичките обозначават едно, например цитат или мисъл, а курсивът – друго, например натъртване, тогава вече има.)
::: Сега да решим: само кавички; или само курсив?
::: Лично аз съм противник на курсива, заместващ ограждането в кавички. По една причина – не се запазва при копиране на текста в някаква външна система (а не вътре в уикито). Кавичките си остават, където и да го разнасяме.
::: (Този разговор май трябва да го изнесем на някоя по-централна страница. Да привлече вниманието и на другите редактори.) --[[Потребител:K.|k.]] 23:39, 20 март 2013 (EET)

:::: Всички редактори, които в момента работят по уикито, пишат тук напоследък. {{)}}
:::: Бих добавил, че доколкото разбирам от българска граматика, заглавия на книги не е нужно да са курсивни, но е нужно да са в кавички. Но това е лично мое, не напълно информирано мнение. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 13:34, 21 март 2013 (EET)

::::: Здравейте, г-н Ненов! Моите поздравления за отличната работа, която вие и целият екип на „Човешката библиотека“ вършите неуморно и безвъзмездно в полза на българската фантастика.
::::: По въпроса за курсивните текстове съм съгласен с вас, че няма граматическа причина да се използват за произведения и издания при наличието на кавички. Разгледах няколко статии за писатели в Българската Уикипедия ([http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2 1], [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%94%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2 2], [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_%28%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%29 3]) и забелязах, че там изглежда също няма установен стандарт за употребата им. Лично за мен няма голямо значение кой от двата варианта ще бъде обявен за официален и нямам нищо против курсивът да отпадне. Поздрави, Преслав Костов. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:09, 21 март 2013 (EET)

:::::: Благодаря сърдечно! Може ли на „ти“, че инак почвам да се чувствам като чичко... :D
:::::: Нека тогава оставим предложението на Григор – всеки редактор да преценява сам. Важното е в рамките на една статия да се ползва еднакъв стил... и понеже почвам да пиша баналности, по-добре да си лягам. Лека нощ/работа/редакция, Кал --[[Потребител:K.|k.]] 00:01, 22 март 2013 (EET)

::::::: Съгласен. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 21:06, 22 март 2013 (EET)

== Издания на „Стено“ ==

Deckard, сигурен ли си в данните за изданията на „Стено“? Че имам някои съмнения… -- [[Специални:Приноси/195.96.236.65|195.96.236.65]] 13:37, 29 май 2013 (EEST)
:Здравейте! Аз не притежавам нито едно от изданията на ИК „Стено“ на хартия и основният ми източник на информация по въпроса е библиографския сайт sfgb.us. Ако смятате, че някаква част от данните за ИК „Стено“ не отговарят на истината или че вашият източник на информация по темата е по-достоверен от моя, бих се радвал да въведете необходимите корекции в създадените от мен статии за въпросните издания. Две глави винаги мислят по-добре от една, а двама добросъвестни редактори със сигурност биха били по-полезни за развитието на споменатите статии от един. Поздрави! --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 14:33, 29 май 2013 (EEST)
:: А, щом е от там – добре; сигурно моите екземпляри са дефектни. -- [[Специални:Приноси/195.96.236.65|195.96.236.65]] 08:31, 31 май 2013 (EEST)
::: Бихте ли уточнили с какво вашите екземпляри се различават от [http://www.sfbg.us/pubsequence/STNO-S описанието] в енциклопедията sfbg.us? --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 13:04, 31 май 2013 (EEST)

== Спорове около sfbg.us като източник ==

Много Ви благодаря, Deckart! Именно „добросъвестни“ потребители като Вас, които си присвояват чуждият труд, ме амбицират да продължавам да хабя време, нерви и пари, за да поддържам и попълвам SFBG — за да има с какво да „помагат“ на сайтове като този. И тук не става въпрос за [[{{SITENAME}}:Авторско_право#Ползване на чужди материали като източник|правила]], [[{{SITENAME}}:Възможност_за_проверка|принципи]] или [[:Категория:Шаблони_за_източници|предвидени технически средства]]… не; очевидно те са само проформа. Не става въпрос и за елементарна логика — с какво точно помагате, качвайки информация, която нито можете да потвърдите, нито да оспорите? Не. Става въпрос единствено за възпитание (мрежов етикет) и уважение към чуждия труд.

Тъй като напоследък злоупотребата е единствената употреба на SFBG, която наблюдавам, ще посветя следващите няколко седмици на размисъл дали подобни проекти имат почва у нас, или просто провокират най-лошото у хората. Дотогава… продължавайте да „помагате“ по същия начин и нека уикито да продължава да се пълни с каквото и да е. И не е нужно да ми отговаряте; от доста години влизам тук все по-рядко… поради същите причини. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:14, 31 май 2013 (EEST)

Нямам думи да опиша разочарованието си от вашия коментар, Mandor. Не съм очаквал такава злобна реакция от човек, когото не познавам лично, но към когото до този момент изпитвах единствено огромно уважение заради огромния му безвъзмезден труд по SFBG. Какво имате предвид с изказването си, че присвоявам вашия труд, при положение че многократно в резюмето към редакциите си съм споменавал вашия сайт като източник. Освен това SFBG е един от двата уебсайта, които присъстват(предполагам с ваше знание и позволение) в началната страница на уикито в секцията Полезни връзки. Защо сайтът ви присъства там като полезна връзка, при положение, че редакторите в уикито не могат да използват информацията от него? И защо възприемате използването на информация от сайта ви като кражба или нарушение на своите авторски права, при положение че библиографската и енциклопедичната информация не са обект на авторски права?

Истината е, че най-много ме заболя (съвсем искрено, а не лицемерно) от факта, че едва ли не съм обвинен в кражба на ваша интелектуална собственост с някаква користна цел (не мога да си представя точно каква). Ако ме познавахте поне малко щяхте да разберете колко погрешно сте преценил мотивацията ми да участвам като редактор в уикито БГ-Фантастика.

Първо - Разговаряте с човек, който през целия си съзнателен живот не е откраднал и копче от когото и да било, което прави вашето обвинение още по-болезнено и трудно за преглъщане.

Второ - Нямам абсолютно никакви авторски претенции към информацията от вашия сайт. Защо иначе многократно ще обявявам(включително и в отговор на анонимен IP адрес, предполагам вашия), че го използвам за статиите, касаещи издания на българска фантастика в това уики.

Трето - Аз пиша тук по една единствена и чисто идеалистична причина - фен съм на българската фантастика и смятам проекта БГ-Фантастика за изключително важен поради споменатите по-горе в беседата ми причини. Толкова ли ви е трудно повярвате, че в тази държава съществуват хора, които са искрено заинтересовани от опазване на нейното културно наследство.

Не съм психолог, но според мен тук става въпрос единствено за вашата суета и наранена гордост. Какво му е толкова лошото на това ние феновете на българска фантастика да сложим яйцата си в повече от една кошница и да имаме повече от една енциклопедия, където тези издания да бъдат описани. Ако наистина ви пукаше за бъдещето на жанра и бяхте добросъвестен редактор (какъвто според вас аз не съм) вие щяхте да въведете тук информацията за липсващите издания, а не просто да рекламирате сайта си в началната страница и да обвинявате в кражба всеки, който дръзне да го използва, за да обогати съдържанието на БГ-Фантастика.

Много боли, когато някой от идолите ти деградира пред собствените ти очи и осъзнаваш, че съвсем не е бил това, за което се представя. Съжалявам само, че толкова дълго време се заблуждавах по отношение на вас. Повече няма да изполвам „вашата“ информация от вашия сайт, чиято цел изглежда е единствено да гъделичка собственото ви его.

И аз не искам да ми отговаряте. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:05, 31 май 2013 (EEST)

: Срамота е да гледа човек как двама, допринесли толкова много за библиографирането на българската фантастика, да се карат заради това.

: Mandor, довеждането на изискването за проверка до крайности не е от полза за никого. Да, чудесно е човек винаги да държи в ръцете си екземпляр от книгата, която описва. (А по възможност и няколко екземпляра - да не би случайно точно в неговия да има грешка.) Само че не винаги е реално. Никога няма никакви грешки единствено там, където е чисто празно. Ако това е целта...

: Не приемам и обвинението в нарушение на авторски права и непризнаване на чужд труд. Библиографиите не подлежат на авторски права. Също, сайтът sfbg.us многократно е посочван къде ли не из уикито като ценен, много използван и важен източник на информация - така че чуждият труд не само е признат, но е и подчертаван многократно.

: Въпреки това, ако смяташ използването на информация от сайта ти тук за злоупотреба, напиши го в прав текст - ще постановя изрично правило sfbg.us никога повече да не се използва като източник. И ще имам грижата всяка информация, която установя да е почерпена от него, да бъде премахната. Надявам се това да те задоволи.

: Deckard, нека не съдим мотивите на другите. Каквито и да са, ще се съобразя със становището на Mandor. Ако той смята, че с използване на сайта му като източник нарушаваме авторските му права или не зачитаме труда му, още същия ден ще изчистя уикито от всяка една дума, почерпена от sfbg.us, въпреки че не съм длъжен. Ако той желае, ще премахна и всички негови приноси, също въпреки че не съм длъжен. Няма да допусна човек, на който му се свиди да допринася за информираността на другите, да се кичи с приноси към БГ-Фантастика. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:09, 1 юни 2013 (EEST)
:: Напълно съм съгласен с теб и ти благодаря за подкрепата! Аз лично гарантирам за себе си, че повече няма да използвам sfbg.us като източник на информация. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 00:16, 1 юни 2013 (EEST)

: Mandor: както ти писах вчера, трудно ми е да отделям време И за тая крамола – все едно не ми стигат вътрешните драми в ЧоБи...

: А и – днес, 1 юни, е празник. И си бях обещал да го посветя изцяло на детето в себе си...

: Само че – това твое включване може и дете да взриви от яд. :(

: Сега ще кажа нещо не конкретно към теб, а към всички, които '''НАИСТИНА''' искат да помагат за развитието на това уики:

: Ако виждате, че нещо не е в ред: '''оправете го'''.

: Ако смятате, че после някой друг ще дойде да ви „развали“ оправеното – посочете ми '''един''' такъв случай. Някой да е редактирал информация, въведена от вас – да я заместил с грешна. Аз ще ви посоча '''десет''', в които приносът ви си стои (''ако въобще имате такъв...'') – и всички други сме ви благодарни.

: ... Днес е 1 юни, Ден на детето. Само че, за бога, има някои детски изпълнения, дето ми се ще по-бързо да ги надраснем...

: Извинявайте за избухването. Просто... скоро не се бях ядосвал толкова. Аман от „всеки знае неговото си и само него копа“...

: П.П. Deckard, благодаря ти за чутовните усилия. Твоят принос е едната причина да не се тревожа за съдбата на БГ-Фантастика, а оттам – и да мога да обръщам повече внимание на други нуждаещи се проекти. --[[Потребител:K.|k.]] 12:02, 1 юни 2013 (EEST)

: Драги Deckard аз също ти благодаря за всеотдайната работа. И аз, явно според някои, съм от хората, които "пълнят уикито с каквото и да е", но ще продължавам да го правя до колкото е възможно по-дълго и и по-качествено. Защото уикито е колективната памет на българската фантастика. Тъжно е, че Мандор, допринесъл толкова много за НФ библиографията, заема такава крайна позиция.

: Аз лично спазвам принципа на Бирбал: "Падишахът извикал мъдреца Бирбал нарисувал в пясъка една линия и му казал: Можеш ли да я направиш по-къса без да я докосваш? Бирбал мълчаливо се доближил и нарисувал до линията друга - по-дълга."

: Предлагам в уикито да се държим като Бирбал. Времето ще покаже кой е бил прав.([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 17:01, 1 юни 2013 (EEST))
::Благодаря ви от сърце за подкрепата и хубавите думи, Кал и Наско. Аз също искам да ви поздравя за вашата неуморна работа в толкова много различни области на фантастичното изкуство като алманасите ФантAstika, изданията на Човешката Библиотека, впечатляващата с мащаба си инициатива Фантастивал от 2011 г. и много други дейности в полза на българската фантастика. Пожелавам ви здраве и успех на всичките ви бъдещи проекти. И дано да имаме повече поводи за усмивки оттук нататък [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:31, 1 юни 2013 (EEST)

Поздравления на всички – такава първосигнална реакция, плитка демагогия и извъртане на фактите доскоро виждах само в политическите изявления… сигурно е заразно, предвид обстановката у нас.

Григоре, ще те помоля отново да прочетеш какво съм написал. Внимателно и безпристрастно. След това продължи. (Важи и за останалите.)

…

Ако още не си разбрал за какво говоря (което е очевидно, щом някак успя да уеднаквиш термините „авторско право“ и „източник на информация“), ще ти дам две насоки: 1. Ако/когато започнеш да триеш (цитирам) „многократните посочвания къде ли не из уикито“ на sfbg (т.е. всичките две – в главната страница и в статията за Агоп Мелконян), направи си труда да изтриеш и текстовете в посочените от мен препратки — най-малкото първата и третата. Иначе се получава доста очебийно противоречие между това какво говорите и онова, което правите. А за това си има неприятен термин — „лицемерие“. 2. Дори и да искаш, ти ''няма как'' да изтриеш (цитирам) „всяка информация, почерпена от него“, просто защото ''не знаеш'' коя е тя. Което е сериозен проблем и в пряко противоречие с правилата, които сте описали. Има и още доводи (например, ако имаш въпроси относно дадена статия, към кого ще се обърнеш за уточнение?), които показват нелогичността на реакцията ви, но е излишно да ги споменавам.

Ако и това не е достатъчно — да ти припомням ли [http://www.gatchev.info/blog/?p=1202 случая със Спешно.Инфо и prizmaplus.com]? Или смяташ, че е нормално да промениш гледната си точка на 180 градуса, само защото в този случай си от другата страна на барикадата?

Е, ако все още не сте разбрали за какво говоря, ето ви и „официално становище“: ''Правете каквото искате!'' Очевидно не мога да разчитам дори на елементарна коректност, след като единствената реакция от недоволството ми относно неспазването на собствените ви правила беше да ме окичите с етикет „злобен егоист“. За което отново благодаря.

И като заключение — много съм разочарован от реакцията ви. На практика учите Deckart на некоректно отношение към информацията, и пламенната ви защита само ще затвърди погрешното му мнение и спокойно може да му докара неприятности, ако реши да разшири дейността си другаде.

Аз бях дотук; едва ли ще успея да се изразя по-ясно. Нататък — вие си решавайте… -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:53, 1 юни 2013 (EEST)
::Mandor, би ли ми отговорил на един съвсем простичък въпрос. Ако целта ми наистина беше да си присвоя труда ти щях ли да отговоря по този начин на въпроса на анонимния потребител за изданията на „Стено“? --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:47, 1 юни 2013 (EEST)

::: О, това е лесно — дори аз мога да отговоря: Да, защо не, особено ако нямаш никаква представа, че правиш нещо нередно. Но, Deckart, сигурно ще се съгласиш, че признаването на (или хваленето с) дадена простъпка може и да показва липса на умисъл, но изобщо не я оправдава.

::: Нека и аз ти задам един лесен въпрос: Ако ти си бил прав, а аз съм грешал, защо постфактум започна да добавяш информация за източниците, макар и на грешното място?

::: Има по-интересни, макар и по-сложни въпроси, които може би ще те накарат да преосмислиш позицията си, но горният е достатъчен. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:53, 4 юни 2013 (EEST)
:::: Можеш да покажеш елементарно уважение към събеседника си, като се обръщаш към него с правилния му псевдоним. Не става въпрос за философа Рене Декарт, а за героя на Филип Дик от „Сънуват ли андроидите електрически овце“. Прав си, и през ум не ми мина, че върша нещо нередно. Може би причината за това е, че твоя сайт присъства в началната страница на енциклопедията като „Полезна връзка“. Иронията е, че в крайна сметка сайтът ти май ще се окаже „Вредна връзка“ за БГ-Фантастика, защото ако до 9-ти юни не дадеш конкретен отговор на Григор (дали да сложи шаблон „Източник-SFBG“ из цялото уики или да започне масово триене на ценна енциклопедична информация), той ще приеме липсата на отговор за съгласие с втория изключително песимистичен вариант. Лично според мен всяко триене на информация от уикито заради суетата на един от редакторите би било наистина черна страница в историята на проекта. Едва ли искаш бъдеш запомнен с нещо подобно, но ти си знаеш, не ти се бъркам. --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 19:13, 4 юни 2013 (EEST)

::::: За псевдонима — грешката е моя и нямам оправдание за нея (недопустима небрежност!). Без значение какъв е произходът му. За „достатъчността“ на наличието на препратката в началната страница — ще се радвам да го обсъдим; ако за теб съм ненадежден източник на подобна информация, ще е коректно да го обсъдиш с други, които не участват в това уики. За „вредната връзка“ — съжалявам, не възнамерявам да участвам в постановки от детската градина тип „на ти си куклите, дай си ми парцалките“, нито да изпълнявам ултиматуми тип „какво избираш — да те обеся или да те застрелям?“. За изтриването на каквото и да било — също съм напълно съгласен; ако се стигне до това, значи има нещо много сбъркано в организацията тук. (И все пак не ми отговори на въпроса.) -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:51, 5 юни 2013 (EEST)
::::::Въпросът за политиката на тази енциклопедия по отношение на източниците вече беше изяснен от администратора и аз нямам какво повече да добавя.

::::::Отказвам да водя каквито и да било по-нататъшни разговори с човек, който без каквито и да било аргументи ме обвинява в „присвояване на чужд труд“ и в „злоупотреба“ (и който след многократни разяснения на ситуацията все още поддържа абсурдната си позиция по въпроса). --[[Потребител:Deckard|Deckard]] 18:35, 5 юни 2013 (EEST)

:::::: Mandor, след като не си съгласен информацията от sfbg.us да се използва тук по начина, по който се използва в момента, аз имам само две възможности. Или да я обознача според както си съгласен, или да я изтрия. Тъй като не знам на какво обозначаване си съгласен (и дали си съгласен на каквото и да е), ми остава само вторият вариант - да я изтрия. Тъй като не искам уикито да изгуби ценна информация, съм дал една седмица време да се произнесеш по въпроса. След изтичането ѝ, ако нямам отговор, нямам и друг избор освен да трия. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 22:09, 5 юни 2013 (EEST)

::::::: Григоре, изобщо не мога да те разбера… Много добре знаеш срещу какво точно протестирам, но правиш всичко възможно, за да извъртиш нещата и да ме поставиш в позиция да се оправдавам, че не съм камила… Изобщо, толкова лъжи за мен се изговориха тук, че просто нямам сили да ги опровергавам… Може би изобщо не трябваше да хабя време и нерви, а да послушам тримата бивши редактори от БГФ, които ми писаха по повод този спор, цитирам: „По-добре не се занимавай с тях. Загубена кауза е.“ — в няколко варианта. И въпреки това смятам, че ти дължа отговор. Ето го: Първо, ултиматумът ти е безсмислен — каквото и да избера, ти просто ''не можеш'' да го изпълниш, защото няма как да определиш източника на всички производни статии — независимо дали става въпрос за SFBG, БФ, Уикипедия, Читанка, Хеликон и прочее — просто ''не можеш''. И срещу това всъщност е най-важното ми възражение, а не дали да се използва нещо отвън. Второ, няма никакво значение какво искам аз или който и да е редактор; казвал съм ти го многократно — ''ти'' си администраторът, ''ти'' определяш правилата и следиш за тяхното спазване. Така че избери някой вариант и го следвай: или казваш „Всяка производна статия трябва да има посочен източник, както е указано в правилата“, или „Няма да посочваме източника във всяка статия, а ще ги обособим на едно място (главната страница или „Използвани източници“)“, при което трябва да допълниш всички липсващи, да поправиш правилата и да изтриеш ненужната категория шаблони, които дявол знае защо изобщо ги създаде, или казваш „Майната им на източниците, всички ги знаят“, при което трябва да изтриеш съответната точка от правилата (или да я модифицираш по недвусмислен начин), или нещо четвърто… ''каквото и да е'', важното е да избереш някаква позиция, да я дефинираш ясно и да я налагаш. А не както е сега — „имаме си правила, но те не важат за нас; ако някой възрази, ще му се нахвърлим дружно и ще продължим да си работим“. Макар и това да е най-вероятният изход. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:51, 6 юни 2013 (EEST)

Ако за някоя статия източникът не е възможно да се определи, няма как някой да претендира, че е източник и изисква това или онова. Ако обаче е възможно, и това е SFBG, след като си несъгласен с досегашната практика, искам да кажеш какви изисквания имаш. Дотук нямам отговор. При положение, че не зная на каква да променя практиката, мога единствено да премахна всяка информация, за която подозирам, че е от SFBG. Ако не получа конкретен отговор от теб до 9, това и ще направя. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 21:08, 6 юни 2013 (EEST)

:: Преди да реша дали изобщо имам желание (и сили) да участвам в това обсъждане, имам въпрос към Mandor: кои са „тримата бивши редактори от БГФ“? --[[Потребител:K.|k.]] 09:35, 8 юни 2013 (EEST)

::: К(алине), въпросът ти не зачита дори основни "правила" за нормални отношения между хората. Естествено е, че Мандор няма право да ти каже кои са тези хора - това е въпрос на лична кореспонденция (надявам се, още оценявате тет-а-тет отношенията!). Но, понеже питаш - да задоволя любопитството ти поне малко: аз съм един от тези "бивши редактори" (ако мога така да се титулувам, нещо което май вече ми е неприятно). Казвам се Владимир Кромбърг (фамилията ми е друга, няма значение кой съм точно аз), приносите ми към този проект не са много големи, но не са и малки. Не в това е въпроса!

Въпроса е, че се държите - тези, пишещите тук по много особен - обиден и нагъл начин. Ето какъв според мен: свободата ние я разбираме като свободия, пишем си разни неща, но за нас това са само думи! Забелязах го още в обсъждането на библиографията на Ивайло Рунев. Колкото и да не ви изнася - информацията подлежи на "стойност"; библиографиите са източника на информация и тя, колкото и да е чудно на някой, може да бъде и не достатъчно истинска. Ако цитирате библиографията на Доналд Тък за световната фантастика ще ви се присмее всеки уважаващ себе си изследовател; ако цитирате Locus - ще кажат, "да, Уилям Контенто!". Забелязах те ли: даже име ще споменат! От къде можете да вземете информация за издадените на немски книги на българските автори? Единствено и само от "Science Fiction in der DDR" на Olaf R. Spittel. Ааа, ако не ви е станало ясно - това е книга с авторско право, нищо, че я има в Мрежата. И е задължително да я цитирате, ако я ползвате! Защото труда на библиографа също се оценява… Поне по света. Ако не разбирате разликата между "източник на информация" и "авторско право", ваш си е проблема. Въпреки, че върху сайта на Мандор има и "авторско право" - това е начина на подреждане на информацията, представянето му визуално. Когато БГФ се ползва от тази информация, по начина по който е "заведен" сайта (виж долу: Копирайт, не друго!) - колкото и да ни ви се ще ТРЯБВА ДА ГО ОТЧИТАТЕ. Апропо: добавена в мрежата след определено доста труд, който НИКОЙ от тук писалите не е направил (от всички вас, водещи се едва ли не "най-големи фенове") - изключвам себе си :), защото ок. 90% от неговата информация я имам и аз, но за разлика от него не съм я публикувал - което веднага ме отпраща при вас - мрън-мрън. Само, гдето аз не нападам и не мрън-мрънкам. И после се чудете, че "някой не споделят". Аз няма да се оправдавам - не успях да си публикувам нещата и реших да помагам основно за SFBG и БГФ. Поддържам един библиографски сайт, наречен ПУК! за детски книги до 90-та - включая и фантастика. Можете да се ползвате от информацията там, но забележете, че тя е "урегулирана" със SFBG и посочва като източник - като "връзки" (поне това можехте да направите) именно този сайт.

И знаете ли още какво - ето върху какво трябва да мислите: "Мандор" е празна дума, нещо зад което се "крие" реален човек, но вие не знаете кой е. Обвиненията (пак - обвинения!) в суета са напълно безумни! Вие не се "криете", а напротив - постоянно се изтъквате: май вас ви е обзел синдрома на горделивостта и себелюбието ("аз това направих" - извинявам се на Атанас Славов, ако не съм прав и е просто съчетание на усилена дейност, но, моля, погледнете страницата http://bgf.zavinagi.org/index.php/Специални:Най-препращани_страници и тогава ми обяснете, защо в тази "енциклопедия", Атанас Славов се оказва най-важния фантаст за БГ?! Вярно ли е това? И какво значи важен? Как е възможно да твърдите, че сте фенове на фантастиката, а да "продуцирате" съществени статии главно за "себе си" - всъщност тая мисъл ще я развия нататък, ако ви интересува….). Разбира се - не се ядосвайте веднага, ясно ми е, че това е и технологичен проблем. Но: именно това, че Григор Гачев, като администратор на този проект отказва да вземе някои много важни решения, или просто му е писнало и използва новопоявилите се (Decard (Преславе, апропо - понеже не си свикнал с "тона" на Мандор, донякъде те "разглеждам" като "жертва" - всъщност ти май най не знаеш за какво иде реч. Повярвай ми, със сигурност не си го разбрал! И ти си най не "проблемния" в цялата ситуация…) довежда до пълни абсурди. Включително такъв абсурд съвсем скоро да обвините и Борислав в… всъщност в какво можете? Раздвижете въображението си! Ако и него успеете да обвините в "пристрастност" и "себелюбие" - наистина само ще ми остане да ръкопляскам. (И вижте какво е написал).

Обобщавам: смятам, че грешите в постановките си.

А, колко просто беше само да си кажете: Да, ние тая информация я вземаме от еди къде си, и да го отразите някак. Без "ама, то, ти защото…".
И понеже почнах с теб, К., да го завърша - ти си млад човек, и, повярвай ми - още имаш да учиш (о, имаш, имаш!). Сигурно си много по-умен от мен; сигурно и вярваш, че в сърцето си си по-важен от някой друг; ала знай, че една изпусната мисъл - едно подобно нагло - това е думата - питане, може да те направи… никой! Моралът не е от вчера! -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]]

: За термините „авторско право“ и „източник на информация“ - цитирам:

: „... И тук не става въпрос за [[{{SITENAME}}:Авторско_право#Ползване на чужди материали като източник|правила]], [[{{SITENAME}}:Възможност_за_проверка|принципи]] или [[:Категория:Шаблони_за_източници|предвидени технически средства]]… не; очевидно те са само проформа. ...“

: Как да тълкувам това? Ако греша, кажи ми какво си имал предвид.

: За претенциите към използването и шаблоните - ако искаш сайтът ти да бъде цитиран навсякъде, където се ползва информация от него, просто го напиши. Надали тук има редактор, който би отказал. Надали тук има редактор, който да не би помогнал лично всички почерпени от sfbg.us факти да бъдат маркирани подходящо. От написаното от теб обаче оставам с обратното впечатление - че не желаеш тук изобщо да има информация от сайта ти. Моля те за ясна позиция кое от двете (или какво трето, ако е трето) имаш предвид.

: Да, наистина може би няма да успея да открия всичко тук, почерпено от sfbg.us, за да го премахна - охотно признавам, че е много. Но предпочитам да изтрия дори неща, които всъщност не идват оттам, за да съм сигурен, че тук няма приноси на хора, които не желаят да имат принос тук. Казваш, че не искаш - махам всичко подозрително, точка.

: В случая със Спешно.Инфо и prizmaplus.com положението е съвсем различно. Имаше няколко подобни сайта; някои от тях (не помня дали prizmaplus.com беше сред тях) дори цитираха от кой сайт са взели информацията и слагаха линк, което е повече от ОК за мен. Всички са отрязани по една проста причина - повечето от новините в Спешно.Инфо се получават от външен доставчик, и едно от условията на договореността е да не бъдат преразпространявани. Новините, които се генерират в Спешно.Инфо (или в ТВто.Инфо), и в чиито авторски права имам (минимално) право на глас, не само не са ограничени, но даже биват качвани в bg.wikinews.org под свободен лиценз, и настройването на това качване ми е отнело седмици труд. Накратко - където нямаме право да прехвърляме информация, не го позволяваме. Където имаме право, го правим дори със собствени усилия, без да сме длъжни. Мисля, че БГФ прилича много повече на втория случай.

: Така че преди да говориш за некоректност, кажи директно каква точно коректност искаш. Да протестираш, че не я получаваш, преди да си казал за какво претендираш, не звучи убедително. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:22, 2 юни 2013 (EEST)

=== Цитиране на източници ===

Енциклопедията е научен труд. В един научен труд [http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Цитиране_на_източници източниците се цитират] без изключение, за се осигури [http://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Възможност_за_проверка възможността за проверка на написаното]. (Моля незапознатите с този процес да прочетат страниците в Уикипедия, към които давам връзки.) Не става дума за мерене на пишки, а за задължително изискване при писане на научни трудове.

В първите си години Уикипедия страдаше от болестта „Без източници“, но вече е на път да се излекува. В момента БГ-Фантастика все още е на легло и това трябва да се промени, иначе ще си замине.

При ползване на онлайн информация от вторични и третични източници като SFBG, посочването на източника е много лесно. Достатъчна е пряка връзка към съответната страница и дата, на която е била достъпена. Чрез един шаблон процеса може да се доулесни. (Между другото, не намерих нито една статия, в която SFBG да е посочен като източник.)

При първичните хартиени източници предлагам да се прилагат сканове или снимки на хартиените страници с библиографската информация.

При вторичните хартиени източници (като хартиени енциклопедии) процеса е малко по-сложен. Те трябва да се сканират напълно, да се качат на достъпно място, а при цитирането им да се посочва съответната страница.

Да повторя. Цитирането на източниците не е нечия прищявка, а задължение при създаването на една енциклопедия. — [[Потребител:Борислав|Борислав]] 14:37, 2 юни 2013 (EEST)

: БГ-Фантастика не е Уикипедия и не е обвързана с нейните правила. Мога еднолично да наложа тук каквито правила пожелая. И ако БГФ изпитва проблеми с нещо, то е не непосочването на източници, а нежеланието на някои от тези, които знаят, да помагат на другите.

: Съгласен съм обаче, че е въпрос на коректност (и на текущите правила, ако не реша да ги променя) източниците да бъдат посочвани. Доскоро мислех, че изричното посочване на sfbg.us на челната страница като полезна връзка е достатъчно. Щом обаче Mandor не смята така, нека си избере какво иска. Дали да нацвъкам шаблон „базирано на sfbg.us“ на всяка статия, която заподозра, че може да съдържа нещо, почерпено оттам, или да премахна всички такива текстове. Ако до една седмица не получа отговор, ще считам, че е избрал второто и ще започна чистенето. Повтарям - няма да допусна уикито да дължи нещо на недобронамерено настроени към него.

: (Реципрочно премахване от sfbg.us на информация, почерпена оттук, не смятам да търся. Достатъчно библиографии на българската фантастика нямат угризения да вземат от БГФ, но не желаят да дава в замяна. Една повече, една по-малко...) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 15:12, 2 юни 2013 (EEST)

:: От своя страна за направените от мен страници (а те не са малко) гарантирам, че не ми се е налагало да копирам текстове от сайта на Мандор - собствените знания ми стигат. Което намалява обема на проверките. И слава богу, че не ми се е налагало, защото до този момент смятах, че Мандор като мен прави библиографията си за да увеличава паметта за българската фантастика, и като мен би се радвал, тази информация да се разпространява из цялата Галактика :-) ([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 19:07, 2 юни 2013 (EEST))

Ивайло Господинов Иванов

2013-04-08T05:10:35Z

Cromberg: Неправилни връзки - 2 водеха към р-зи на Евгени Алексиев, 1 към повестта на Вежинов

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ивайло Господинов Иванов
| име-оригинал =
| име-категории = Иванов, Ивайло
| ник =
| описание =
| портрет = Ivo.jpg
| px = 200
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия = юрист
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 6
| роден-месец = януари
| роден-година = 1971
| роден-град = Варна
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало = 1996
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика
| теми =
| основна-творба =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Ивайло Господинов Иванов''' е автор и критик на [[научна фантастика]]. Използва също псевдонимите '''Сама Китка''' и '''Устрел Въло'''.

== Биография ==

Роден е на [[6 януари]] [[1971 г.]] във Варна, където живее и днес. Получава юридическо образование и работи като адвокат. Член на клуб „Интелект“ и бивш член на МЕНСА.

== Стил и особености ==

Стилът му се характеризира с психологизъм и катарзис. Френското списание за научна фантастика ''[http://www.eons.fr//main.php?lang=fr&rubrique=Catalogue&idlivre=92 „Lunatique“]'' го определя като неоконсервативен.

== Приноси в сферата на фантастиката ==

Дебютира през 1997 г. Публикува в [[Списание Зона F|списание „Зона F“]], [[Списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[Списание Фентъзи фактор|списание „Фентъзи фактор“]], списание „Свободата да избирам“, списание „Морски хоризонти“, [[Вестник Култура, изкуство, литература|вестник „КИЛ“]] и др.

Негови разкази са включени в много български сборници от издателствата „[[Издателство Аргус|Аргус]]“, „[[Издателство Елф|Елф]]“, „[[Издателска къща Квазар|Квазар]]“ и „[[Издателство Славена|Славена]]“.

Творби на Ивайло Иванов са публикувани в американски, британски, руски и латиноамерикански електронни издания за фантастика и в SF списания от Франция и Казахстан.
За периода 2004-2005 г. сборникът му ''„[[Наследници (Издателство Славена, 2002)|Наследници]]“'' е включен в учебната програма на [http://www.uwcad.it UWCAD - United World College of The Adriatic] - Италия.

Един от основателите на Клуб по фантастика [http://zemlemoria.org „Землемория“] - Варна

== Награди и признания ==

* [[1998 г.]] - Голямата награда на [[Списание Зона F|списание „Зона F“]] за криминално-психологически НФ разказ;
* [[1999 г.]] - Номинация от [[Списание Зона F|списание „Зона F“]] за фикшън;
* [[2000 г.]] - Голямата награда на [[Списание Зона F|списание „Зона F“]] в конкурса „2000“;
* [[2003 г.]] - Трето място в [[Конкурс Таласъмия|конкурса „Таласъмия“]] - Стара Загора;
* [[2004 г.]] - Първо място в [[Конкурс Таласъмия|конкурса „Таласъмия“]] - Стара Загора;
* [[2005 г.]] - Награда за принос в литературния и културен живот от Сдружение на писателите - Варна;
* [[2006 г.]] - Второ място на [[Конкурс на Фондация „Буквите“ за фантастичен роман]];
* [[2006 г.]] - Награда в конкурса [http://www.fond13veka.org/page.php?id=35&category=73 „Рашко Сугарев“] за най-добър публикуван разказ;
* [[2007 г.]] - Второ място в Конкурс за еротична фантастика „[[Конкурс Секси хоризонти]]“ на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] и [http://www.fmplus.net Радио FM+] за разказа ''„[[Реликт]]“''
* [[2007 г.]] - Второ място в конкурса „[[Конкурс Фантастика през 100 очи|Фантастика през 100 очи]]“ на [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] за разказа ''„[[Измерения]]“''
* [[2009 г.]] - Второ място в литературния конкурс на [[Конвент Фестивал за фантастика и фентъзи Златен кан/2009|Конвент Фестивал за фантастика и фентъзи Златен кан/2009]] за разказа ''„[[Пътища назад]]“''

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Разкази ====

* [[1997 г.]] - ''„[[Награда]]“''
* [[1998 г.]] - ''„[[Верига]]“''
* [[1999 г.]] - ''„[[Татко]]“'' [http://sf-sofia.com/sf/index.php?menu=5&id=76&t=kp]
* [[2000 г.]] - ''„[[Еволюцията]]“'' [http://sf-sofia.com/sf/index.php?menu=5&id=74&t=kp]
* [[2001 г.]] - ''„Завръщане“''
* [[2001 г.]] - ''„[[Полетът на Икар]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Бродник]]“''
* [[2002 г.]] - ''„Магьосникът“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Мостът на Мирина]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Наследници]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Натемия]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Непростимо]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Помен за Алварес]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Последното сражение]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Бай, бабо]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Тежката въздишка на едно влечуго]]“''
* [[2004 г.]] - ''„[[По пътя незнаен]]“''
* [[2005 г.]] - ''„[[Двама мъже в мрака]]“''
* [[2007 г.]] - ''„[[Реликт]]“''
* [[2007 г.]] - ''„Измерения“''
* [[2009 г.]] - ''„[[Пътища назад]]“''
* [[2009 г.]] - ''„[[Кредитен рейтинг]]“''
* [[2009 г.]] - ''„[[Изгаряне]]“''

==== Публицистика ====

* [[2001 г.]] - ''„[[Фантастика по италиански]]“''
* [[2001 г.]] - ''„[[Фантастиката като оръжие - I]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Фантастиката като оръжие - II]]“''
* [[2002 г.]] - ''„[[Похвално слово за фантастиката]]“''

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[2002 г.]] - ''„[[Наследници (Издателство Славена, 2002)|Наследници]]“'' (сборник) - [[Издателство Славена|издателство „Славена“]]

===== Участие в съвместни издания =====

* [[2002 г.]] - ''„[[Образът на преживяното време (Издателство Славена, 2002)|Образът на преживяното време]]“'' (антология) - [[Издателство Славена|издателство „Славена“]]
** ''„[[Непростимо]]“'' (разказ)
* [[2002 г.]] - ''„[[Точка на пристигане (Издателска къща Квазар, 2002)|Точка на пристигане]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Последното сражение]]“'' (разказ)
* [[2002 г.]] - ''„[[Таласъмия 2002 (Издателска къща Квазар, 2002)|Таласъмия 2002]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Натемия]]“'' (разказ)
* [[2003 г.]] - ''„[[Звяр незнаен (Издателство Елф, 2003)|Звяр незнаен]]“'' (антология) - [[Издателство Елф|издателство „Елф“]]
** ''„[[Тежката въздишка на едно влечуго]]“'' (разказ)
* [[2003 г.]] - ''„[[Таласъмия 2003 (Издателска къща Квазар, 2003)|Таласъмия 2003]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Бродник]]“'' (разказ)
* [[2004 г.]] - ''„[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“'' (антология) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
** ''„[[Татко]]“'' (разказ)
* [[2005 г.]] - ''„[[Таласъмия 2004 (Издателска къща Квазар, 2005)|Таласъмия 2004]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]]
**''„[[По пътя незнаен]]“'' (разказ)
* [[2005 г.]] - ''„[[Литературна Варна 2005 (Издателство Славена, 2005)|Литературна Варна 2005]]“'' (антология) - [[Издателство Славена|издателство „Славена“]]
** ''„[[По пътя незнаен]]“'' (разказ)
* [[2005 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2005 (Издателство ЕГИ, 2005)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2005]]“'' (антология) - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** ''„[[По пътя незнаен]]“'' (разказ)
* [[2006 г.]] - ''„[[Храбри хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Храбри хоризонти]]“'' (антология) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
** ''„[[По кривата]]“'' (разказ)
* [[2006 г.]] - ''„[[Литературна Варна 2006 (Издателство Славена, 2006)|Литературна Варна 2006]]“'' (антология) - [[Издателство Славена|издателство „Славена“]]
** ''„[[Полетът на Икар]]“'' (разказ)
* [[2006 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2006 (Издателство ЕГИ, 2006)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2006]]“'' (антология) - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** ''„[[Двама мъже в мрака]]“'' (разказ)
* [[2008 г.]] - ''„[[Нови звезди (Издателска къща Квазар, 2008)|Нови звезди]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Бай, бабо]]“'' (разказ)
* [[2008 г.]] - „[[Спомен за света на Агоп Мелконян]]“ - „[[Той бе първият писател, който ме нарече с тази дума]]“ (статия)
* [[2008 г.]] - ''„[[Секси хоризонти (Издателство Аргус, 2008)|Секси хоризонти]]“'' (антология) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
** ''„[[Реликт]]“'' (разказ)
* [[2009 г.]] - ''„[[Златен кан (Издателство Лингея, 2009)|Златен кан]]“'' (антология) - [[Издателство Лингея|издателство „Лингея“]]
** ''„[[Пътища назад]]“'' (разказ)
* [[2011 г.]] - ''„[[„До Ада и назад“ (антология)]]“'' - ИК „Екопрогрес“
** ''„[[Тайните на гората]]“'' (разказ)

===== Публикации в периодика =====

* [[1997 г.]] - ''„[[Награда]]“'' (разказ) - [[Вестник Студент|в-к „Студент“]], [[Вестник Студент/1997/2 бр.|2 бр.]]-[[Вестник Студент/1997/3 бр.|3 бр.]]
* [[1998 г.]] - ''„[[Верига]]“' (разказ) ' - [[Вестник Студент|в-к „Студент“]], [[Вестник Студент/1998/2 бр.|2 бр.]]
* [[1999 г.]] - ''„[[Татко]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак|сп. „Върколак“]], [[Списание Върколак/1999/2 бр.|2 бр.]]
* [[1999 г.]] - ''„[[Верига]]“'' (разказ) - [[Списание Върколак|сп. „Върколак“]], [[Списание Върколак/1999/6 бр.|6 бр.]]
* [[2000 г.]] - ''„[[Еволюцията]]“'' (разказ) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2000/5 бр.|5 бр.]]
* [[2001 г.]] - ''„[[Фантастика по италиански]]“'' (статия) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2001/3 бр.|3 бр.]]
* [[2001 г.]] - ''„Завръщане“'' (разказ) - [[Вестник Култура, изкуство, литература|в-к „Култура, изкуство, литература“]], [[Вестник Култура, изкуство, литература/2001/13 бр.|13 бр.]]
* [[2001 г.]] - ''„[[Полетът на Икар]]“'' (разказ) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2001/5 бр.|5 бр.]]
* [[2001 г.]] - ''„[[Полетът на Икар]]“'' (разказ) - ''„Свободата да избирам“'', 1 бр.
* [[2001 г.]] - ''„[[Фантастиката като оръжие - І]]“'' (статия) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2001/9 бр.|9 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Фантастиката като оръжие - ІІ]]“'' (статия) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2002/1 бр.|1 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Награда]]“'' (разказ) - [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], [[Списание Зона F/2002/5 бр.|5 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Похвално слово за фантастиката]]“'' (статия) - [[Вестник Култура, изкуство, литература|в-к „Култура, изкуство, литература“]], [[Вестник Култура, изкуство, литература/2002/3 бр.|3 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„Магьосникът“'' (разказ) - [[Списание Фентъзи фактор|сп. „Фентъзи фактор“]], [[Списание Фентъзи фактор/2002/11 бр.|11 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Награда]]“'' (разказ) - [[Вестник Култура, изкуство, литература|в-к „Култура, изкуство, литература“]], [[Вестник Култура, изкуство, литература/2002/19 бр.|19 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Похвално слово за фантастиката]]“'' (статия) - [[Списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[Списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]]
* [[2005 г.]] - ''„[[По кривата]]“'' (разказ) - [[Вестник Култура, изкуство, литература|в-к „Култура, изкуство, литература“]], [[Вестник Култура, изкуство, литература/2005/5 бр.|5 бр.]]
* [[2006 г.]] - ''„[[Редакторът]]“'' (откъс от роман) - [[Вестник Култура, изкуство, литература|в-к „Култура, изкуство, литература“]], [[Вестник Култура, изкуство, литература/2006/5 бр.|5 бр.]]
* [[2006 г.]] - ''„Магьосникът“'' (разказ) - [[Вестник Култура, изкуство, литература|в-к „Култура, изкуство, литература“]], [[Вестник Култура, изкуство, литература/2006/10 бр.|10 бр.]]
* [[2011 г.]] - ''„[[Двама мъже в мрака]]“'' (разказ)- [[Списание „Смесена Китка“, бр. 3/2011]]

=== На английски език ===

==== Фантастика ====
===== Публикации в периодика =====

* [[2006 г.]] - ''„Father“'' (''„[[Татко]]“'') - Електронно списание ''[http://www.trantorpublications.com/issue_xviii_--_EEurope.htm Oceans of the Mind]'' (САЩ), бр. XVIII, Winter 2005 (I. 2006) (Превод: [[Росена Петкова]] и [[Калин Ненов]])
* [[2012 г.]] - ''„Father“'' (''„[[Татко]]“'') - Електронно списание ''[http://alfiedog.com/authors-2/authorprofiles/#I Alfie Dog Fiction]'' (Великобритания) (Превод: [[Росена Петкова]] и [[Калин Ненов]])

=== На руски език ===

==== Фантастика ====
===== Публикации в периодика =====

* [[2005 г.]] - ''„[[Эволюция]]“'' (''„[[Еволюцията]]“'') - (разказ) - [[Коллекция фантазий - 4 (Русия)| „Коллекция фантазий - 4“ (Русия)]], [[Коллекция фантазий/2005/4|4 бр.]], (Превод: [[Николай Теллалов]])
* [[2007 г.]] - ''„[[Эволюция]]“'' (''„[[Еволюцията]]“'') - (разказ) - Списание ''[http://knigolyub.kz/template_articles.php?articles_id=293&page_count=1&group_id=5 „Книголюб“] '' (Казахстан), бр. 5/2007 (Превод: [[Николай Теллалов]])

=== На испански език ===

==== Фантастика ====
===== Публикации в периодика =====

* [[2007 г.]] - ''„Papa“'' (''„[[Татко]]“'') - Електронно списание ''[http://axxon.com.ar/rev/172/axxon172.htm AXXON]'' (Аржентина), бр. 172, 2007 (2007) (Превод: [[Таня Милева]])

=== На френски език ===

==== Фантастика ====
===== Публикации в периодика =====

* [[2007 г.]] - ''„Papa“'' (''„[[Татко]]“'') - Списание за фентъзи и научна фантастика ''[http://www.eons.fr//main.php?lang=fr&rubrique=Catalogue&idlivre=92 „Lunatique“] '' (Франция), кн. №76 - (Превод: [[Петя Кондузова]])

== Външни връзки ==

* [http://www.bukvite.bg/avt.php?nick=Fat%20Jim „Буквите“ - Ивайло Иванов]

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Ивайло Иванов|731225}}
* [http://www.bukvite.bg/avt.php?nick=Fat%20Jim „Буквите“]
* {{От БФ}}
* [http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=2#p3 Преведени разкази] във [[Фантазийска преводаческа школа]]
* [http://chitanka.info/lib/author/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2 „Моята библиотека“]

== Други ==

* [http://www.facebook.com/profile.php?id=100000247960400&ref=profile Facebook]

Вестник Други светове/1992/15 бр.

2013-03-06T21:06:15Z

Cromberg: съдържание + резултати от конкурс

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 15
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = „[[Издателство Джемини|Джемини]]“
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „Чиму“ - фантастичен разказ от [[Любомир Ценев]] - стр.1-3
* „Подарък за Джини“ - хорър разказ от [[Йордан Матеев]] - стр.3
* Книгосвят: Рико (рецензия за комикс-списанието) - стр.4
* Световни награди за фентъзи 1992 г. - стр.4
* „Тери и пиратите“, ХІV част - комикс от Милтън Каниф - стр.5
* „Сред писателите фантасти няма кандиати за безсмъртие“ - интервю с Робърт Силвърбърг - стр.6
* „Провинция пет“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] (продължение от минали броеве) - стр.6-7
* Резултати от конкурса „Еротикон“ - стр.8
* Нов конкурс - стр.8

== Други ==
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Печат: ИПК „Родина“, София
* Цена: 1.99 лв.

== Бележки ==
* В броя са обявени победителите на конкурса за еротична фантастика „Еротикон“, които са съответно:
* 1-во място: „Превъплъщения“ - [[Събин Тодоров]] (250 лв.)
* 2-ро място: „Музиката на живота“ - [[Огнян Каминов]] (150 лв.)
* 3-ро място: „Наградата на Лорийн“ - [[Александър Матеев]] (70 лв.)
* Поощрителни награди:
* „Аспирации“ - [[Емил Кълвачев]]
* „Зората на човечеството“ - [[Ема Пенчева]]
* „Подарък за Джини“ - [[Йордан Матеев]]

Списание Зона F/2000/11 бр.

2013-01-18T10:29:13Z

Cromberg: библиография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Зона F]]
| брой-година = 2000
| брой = 11
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 2001
| издателство =
| формат =
| брой-страници = 40
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''Уводна статия'' — стр.1
* ''Ограбиха ни!'' — стр.2
'''Четиво'''
* ''Вратата'' — Акугава Рюноске — стр.3
* ''Лафове с крила'' — стр.6
* ''Подземни електрически червеи'' (статия) — стр.6
'''Четиво'''
* ''Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв'' — [[Сибин Майналовски]] — стр.7
* ''Инцидентът Розуел'' (статия) — [[Мирослав Пенков]] — стр.8
'''Моди'''
* ''Меката обувка на века'' (статия) — стр.9
'''Четиво'''
* ''Жената с дивана'' — Мариана Алферова — стр.10
* ''Шедьоври на мисълта'' — стр.12
'''Топ шпиони'''
* ''Вера Аткинсън — суперлегендата'' (статия) — стр.13
'''Корени'''
* ''Светът в поредица картинки'' (статия) — стр.14
'''Четиво'''
* ''Златни кюлчета'' — Агата Кристи — стр.16-19; 22
'''Цивилизация'''
* ''Мечти, любов и покой'' (статия) — стр.20
'''Анонс'''
* ''Насилието като път към Бог'' (статия) — стр.23
'''Престъпления'''
* ''Сложната игра да бъдеш "аз"'' (статия) — стр.24
'''Четиво'''
* ''Обикновен таласъм'' — [[Евгений Харитонов]] — стр.26
'''Идеи'''
* ''Хибернация'' (статия) — стр.28
'''Корени'''
* ''Нинджа — човекът фантом'' (статия) — Стефан Никитов — стр.29
'''Четиво'''
* ''Нумизмати'' — Стени Айлин — стр.31
'''Символи'''
* ''Свенливият стражник на тайните'' (статия) — стр.36
'''Четиво'''
* ''Истина ви казвам'' — Хуан Хосе Ареола — стр.38
* ''Пропуснато от гадателите'' (статия) — стр.39
'''Музата Ерато'''
* ''лИчната поезия на Кондьо'' — стр.40

== Други ==
* Съставител и редактор: [[Агоп Мелконян]].
* Издател: Олег Чернев.
* Екип: V&E Мелконян.
* Цена: 1.50 лв.

Списание Зона F/2001/5 бр.

2013-01-18T10:10:45Z

Cromberg: библиография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Зона F]]
| брой-година = 2001
| брой = 5
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 2001
| издателство =
| формат =
| брой-страници = 40
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''Вие пред себе си'' (уводна статия) — стр.1
* ''Гореща лента'' (кратки) — стр.2
'''Четиво'''
* ''Светлина в края на тунела'' — [[Адриан Лазаровски]] — стр.3
* ''"Не" на киберпрестъпленията!'' — стр.4
'''Корени'''
* ''Умниците между Тигър и Ефрат'' (статия) — стр.5
'''Четиво'''
* ''Жълтата роза'' — [[Даниела Добрева]] — стр.6
'''Чудеса'''
* ''Богове, пришълци и т.н'' (статия) — стр.10
'''Четиво'''
* ''За ползата от вредата'' — [[Петър Карастоянов]] — стр.12
'''Глупостта като безкрайност'''
* ''Наивността пътува до звездите'' (статия) — стр.14
'''Четиво'''
* ''Полетът на Икар'' — [[Ивайло Иванов]] — стр.16-19; 22-23
'''Цивилизацията'''
* ''Две жени, океани и грабежи'' (статия) — стр.20
* ''Сбогом и здравей страдание'' (кратки) — стр.23
'''Четиво'''
* ''Neoplasma'' — [[Мартин Дамянов]] — стр.24
'''Загадки'''
* ''Какво разказва ехото'' (статия) — стр.28
'''Четиво'''
* ''(С)помен за къртиците'' — [[Ивайло Шонов]] — стр.30
'''Цивилизацията'''
* ''Когато биологията стана красота'' (статия) — стр.32
'''Четиво'''
* ''Когато е тук и когато го няма'' — [[Елена Павлова]] — стр.33
* ''ИИ ще работи за НАСА'' — стр.35
'''Непризнателност'''
* ''Мистерията около нашите НЛО'' (статия) — стр.36
'''Четиво'''
* ''Помниш ли?'' — [[Мирослав Пенков]] — стр.37
* ''Хищната госпожица Сю. Още еди порок'' (кратки) — стр.39
'''Майтап бе, Уили'''
* ''Договор'' — стр.40

== Други ==
* Съставител и редактор: [[Агоп Мелконян]].
* Издател: Олег Чернев.
* Екип: V&E Мелконян.
* Цена: 1.50 лв.

Беседа:Стоян Стойков

2012-11-05T13:16:23Z

Cromberg: Предложение за изтриване

=== Предложение за изтриване ===

Такъв писател не съществува. Тук става въпрос, всъщност, за [[Стоян Стайнов]]. Мисля, че трябва страницата да се премахне. Освен, ако нещо не знам и, да кажем, това е истинска фамилия (или презиме) на писателя - тогава пък е необходимо пренасочвана. Като "Стойков" се появява (погрешно) също и тук: [[Градът в българската фантастика]] -[[Потребител:Cromberg|Cromberg]]

Цончо Родев

2012-10-20T16:00:46Z

Cromberg: Паразит някакъв: "Thanks for writing such an easy-to-understand arcitle on this topic.", махнат

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Цончо Родев
| име-оригинал =
| име-категории = Родев, Цончо
| ник =
| описание = писател
| портрет =
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 9
| роден-месец = юни
| роден-година = 1926
| роден-град = Провадия
| починал 2011
| починал ден 27. 12. 2011 г. Сливен
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр =
| теми =
| основна-творба =
| други-професии =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Цончо Христов Родев''' е писател, автор и на фантастични разкази. Често подписва творбите си с имената '''Цончо Христов''' и '''Цветан Христов'''.

== Биография ==

Роден е на [[9 юни]] [[1926 г.]] в Провадия. Завършва право, но още от студентските си години се посвещава на литературата.

През [[2000 г.]] Соня Келеведжиева издава романизирана биография на писателя - „Цончо Родев - един живот за България“

== Награди ==

* [[1998 г.]] - наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“
* [[1995 г.]] - наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“
* [[2006 г.]] - почетен знак „За граждански принос“
* Почетен гражданин на Сливен

== Произведения ==

=== Фантастика ===
==== Новели ====

* [[1972 г.]] - ''„[[Пещерата на призраците]]“''

==== Разкази ====

* [[1962 г.]] - ''„[[Месо, много месо]]“''
* [[1964 г.]] - ''„[[Ръкописът на Клитарх]]“''
* [[1964 г.]] - ''„[[Съкровището на Лизимах]]“''
* [[1965 г.]] - ''„[[Погребаният град]]“''
* [[1965 г.]] - ''„[[Чудовището от залива Флуру]]“''
* [[1966 г.]] - ''„[[Тронът на Исаврите]]“''
* [[1969 г.]] - ''„[[Предателят]]“''
* [[1973 г.]] - ''„[[А моята работа е да пробуждам людете!]]“''

=== Нефантастика ===

==== Романи ====

* [[1976 г.]] - ''„Човекът без сянка“''
* [[1986 г.]] - ''„Двама против ада“'' (исторически роман)
* [[1978 г.]] - ''„Черният конник“'' (приключенски роман)
* [[1975 г.]] - ''„Наричаха ме Желязната ръка“'' (исторически роман)
* [[1981 г.]] - ''„Мечът на непримиримите“ '' (исторически роман)
* [[1985 г.]] - ''„Отвъд Синия Праг“''

==== Неизвестен цикъл ====

* [[1980 г.]] - ''„Тътени“''
* [[1986 г.]] - ''„Бурята“''
* [[1998 г.]] - ''„И стана ден“''

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Нефантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1976 г.]] - ''„Човекът без сянка“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1980 г.]] - ''„Тътени“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1986 г.]] - ''„Бурята“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1998 г.]] - ''„И стана ден“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]

=== На руски език ===

==== Фантастика ====

===== Публикации в периодика =====

* [[1968 г.]] - ''„Чудовища залива Флуру“'' - [[Списание Звезда Востока|сп. „Звезда Востока“]], [[Списание Звезда Востока/1968/3 бр.|1968 г., 3 бр.]] (под името Цветан Христов)
* [[1974 г.]] - ''„Рукопись Клитарха“'' - в сб. ''„Практичное изобретение“'' (превод Зинаида Бобир)

Светослав Славчев

2012-09-27T15:54:51Z

Cromberg: Добавки към библиографията

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Светослав Славчев
| име-оригинал =
| име-категории = Славчев, Светослав
| ник =
| описание =
| портрет = Slavchev.jpg
| px =
| портрет-текст =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден =
| роден-месец =
| роден-година = 1926
| роден-град =
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = научна фантастика
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = лекар, редактор, драматург, сценарист
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}
'''Д-р Светослав Дончев Славчев''' e автор на [[научна фантастика|научно-фантастични]] произведения, редактор, драматург и сценарист

== Биография ==

Роден е през [[1926 г.]] Завършил е медицина, и от [[1951 г.]] до [[1958 г.]] работи като лекар-микробиолог. След това завежда редакцията за научно-популярна литература в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. От [[1967 г.]] в продължение на 22 години е заместник-главен редактор на [[Списание Космос|списание „Космос“]], където създава легендарния образ на инспектор Стрезов.

Първата му книга е ''„Кръвта на цивилизацията“'' ([[1947 г.]]) Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни и радиопиеси, както и на сценарии. Отначало пише научно-популярни книги. С научна фантастика се занимава от [[1962 г.]] Разказите му са преведени в цяла Източна Европа и Япония. Два пъти е носител на награда (Голяма и Първа) на международния конкурс за радиожурналистика “Japan prize” ([[1966 г.]] и [[1969 г.]]), на СБП, и на конкурса за криминални разкази “Павел Вежинов”. Вицепрезидент е на Българската секция на AIEP – Международната асоциация на писателите – криминалисти.

== Награди и признания ==

* [[1966 г.]] - Първо място на световния конкурс за радиожурналистика в Токио за пиесата ''„[[Ловци на атоми]]“''
* [[1969 г.]] - Голямата награда (позлатена статуетка) на световния конкурс за радиожурналистика в Токио за пиесата ''„[[Случаят Медея]]“''
* [[2000 г.]] - [[Награда за фантастика Гравитон|Награда „Гравитон“]], за цялостен принос към българската фантастика.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Романи ====

* [[1999 г.]] - ''„[[Очите на мрака]]“''

==== Повести и новели ====

* [[1970 г.]] - ''„[[Славчев|Крепостта на безсмъртните]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Хроника от Сарагоса]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Следа към Вега-Орион]]“''
* [[1986 г.]] - ''„[[Двубой с Касандра]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Шпага с рубини]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Няма път за Херкулан]]“''

==== Разкази ====

* [[1962 г.]] - ''„[[Вирус 2015]]“''
* [[1963 г.]] - ''„[[Протокол]]“''
* [[1964 г.]] - ''„[[Жребият]]“''
* [[1964 г.]] - ''„[[Загадката на Бялата долина]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Загадката на Орион]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Гласът, който те вика]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Доказателството]]“''
* [[1990 г.]] - ''„[[Бягството на Чарлз Финей]]“''

==== Радиопиеси ====

* [[???? г.]] - ''„[[Великият марсианин се завръща]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Часът на киборгите]]“''
* [[1966 г.]] - ''„[[Ловци на атоми]]“'' - Първа награда в Токио
* [[1969 г.]] - ''„[[Случаят Медея]]“'' - Голямата награда в Токио
* [[1982 г.]] - ''„[[Венецианска хроника]]“''

==== Комикси (сценарист) ====
* [[1979 г.]] - ''„[[Загадката на Порт Анжер (комикс)|Загадката на Порт Анжер]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Двубой с Касандра (комикс)|Янтар: Двубой с Касандра]]“''
* [[1983 г.]] - ''„Янтар: Капанът на времето“''
* [[1983 г.]] - ''„Янтар: Двойникът от Ипсилон“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Крепостта на безсмъртните (комикс)|Крепостта на безсмъртните]]“''
* [[1987 г.]] - ''„Янтар: "Херкулан не отговаря"“''

=== Нефантастика ===

==== Романи и повести ====

* [[1967 г.]] - ''„Невидимите барикади“''
* [[1970 г.]] - ''„Под знака на Скорпиона“''
* [[1974 г.]] - ''„Диамантът от Мадрас“''
* [[1977 г.]] - ''„Девет, числото на кобрата“''
* [[1982 г.]] - ''„Примката на харпиите“''

==== Научно-популярни книги ====

* [[1959 г.]] - ''„Живот без болести“''
* [[1982 г.]] - ''„Големите катастрофи“''

==== Биографични повести ====

* [[1968 г.]] - ''„Жижка еретикът“''
* [[1976 г.]] - ''„Улици в Женева“''

==== Сборници ====
* [[1981 г.]] - ''„Инспектор Стрезов решава“'' (криминални загадки) - съвместно с [[Йордан Костов]]
* [[1984 г.]] - ''„Смъртта се нарича Кентавър“''
* [[2002 г.]] - ''„Инспектор Стрезов излиза от прикритие: Криминални миниатюри“''

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1970 г.]] - ''„[[Крепостта на безсмъртните]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Медицина и физкултура|издателство „Медицина и физкултура“]]
* [[1979 г.]] - ''„[[Следа към Вега-Орион (Издателство Отечество, 1979)|Следа към Вега-Орион]]“'' (сборник разкази и повести) - [[Издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Шпага с рубини (Издателство Отечество, 1988)|Шпага с рубини]]“'' (сборник) - [[издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1999 г.]] - ''„[[Очите на мрака (Издателство Аргус, 1999)|Очите на мрака]]“'' - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2006 г.]] - ''„[[Незабравимо. Светослав Славчев (Издателство Аргус, 2006 г.)|Незабравимо. Светослав Славчев]]“'' (сборник) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1964 г.]] - „[[Човекът, който търси (Издателство Народна младеж, 1964)|Човекът, който търси]]“ (сборник), [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
** ''„[[Жребият]]“'' (разказ) – стр.190
** ''„[[Загадката на Бялата долина]]“'' (разказ) – стр.35
* [[1976 г.]] - „[[Българска фантастика (Издателство_Христо Г. Данов, 1976)|Българска фантастика]]“ (антология), [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
** ''„[[Крепостта на безсмъртните]]“'' (новела) – стр.229
* [[1978 г.]] - „Аленото цвете“ (сборник), [[Издателство Български художник|издателство „Български художник“]]
** ''„[[Загадката на Орион]]“'' (разказ) - стр.193-207
* [[1983 г.]] - „[[Българска фантастика (Издателство_Христо Г. Данов, 1983)|Българска фантастика]]“ (антология), [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
** ''„[[Доказателството]]“'' (разказ) – стр.165
* [[2010 г.]] - ''„[[Забравени страници]]“''
** ''„[[Протокол]]“'' (разказ) – стр.30

==== Статии ====

* [[1981 г.]] - ''„[[Фантастика с усмивка]]“'' (за романа на [[Любен Дилов]] ''„[[Пропуснатият шанс]]“'') - в. АБВ, №46

==== Нефантастика ====

=== На чужди езици ===

* [[1977 г.]] - ''„Загадка Белой долины“'' - сб. „НФ-18“, изд. „Знание“ - Москва, превод Т. Колева

[[Категория:Редактори|Славчев, Светослав]]
[[Категория:Носители на награда Гравитон|Славчев, Светослав]]

Вестник Други светове/1992/18 бр.

2012-09-09T13:48:25Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия списание брой | име = вестник „Други светове“ | брой-год...

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 18
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = [[Издателство Джемини|„Джемини“]]
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „[[Самодивата]]“ - фантастична повест от [[Андрея Илиев]] - стр.1; стр.6-8
* „[[Наградата на Лорийн]]“ - НФ разказ от [[Александър Матеев]] - стр.1-2
* „[[Нощта на алтернатора]]“ - НФ разказ от [[Ал Викърс]] - стр.3-5

== Други ==
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Редактор: Мариела Бъчварова
* Печат: ИПК "Родина", София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/17 бр.

2012-09-09T13:42:47Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия списание брой | име = вестник „Други светове“ | брой-год...

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 17
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = [[Издателство Джемини|„Джемини“]]
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „[[Аспирации]]“ - НФ разказ от [[Емил Кълвачев]] - стр.1-2
* „Забавленията му“ - разказ на ужасите от Сара Гуенлиън Джоунс - стр.1-2
* „Доверие“ - фантастичен разказ от Алан Мюър - стр.3
* „Самотен и тъжен“ - фантастичен разказ от Мишел Жерар - стр.3
* „Freejack (Наемникът)“ (за филма) - стр.4
* Наука и техника - стр.4
* „Карлос Кастанеда - антрополог, писател или магьосник?“ - стр.6
* „[[Самодивата]]“ - фантастична повест от [[Андрея Илиев]] - стр.6-7
* „Окултизъм и магия“ - стр.8

== Други ==
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Редактор: Мариела Бъчварова
* Печат: ИПК "Родина", София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/16 бр.

2012-09-09T13:35:29Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия списание брой | име = вестник „Други светове“ | брой-год...

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 16
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = [[Издателство Джемини|„Джемини“]]
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „[[Зората на човечеството]]“ - НФ разказ от [[Ема Пенчева]] - стр.1-2
* „Експеримент с H2O“ - разказ на ужасите от Норман П. Кауфман - стр.1-2
* „Другото настояще“ - НФ разказ от Мъри Лейнстър - стр.3
* „Дейвид Кроненберг, царят на тихия ужас“ - стр.4
* Наука и техника - стр.5
* „[[Провинция пет]]“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] - стр.6-7
* „Детски игри ІІІ - зловещата кукла Чъки е отново при нас“ - стр.8
* „[[Историята на едно зомби]]“ - Север Елисин ([[Стефан Кръстев]]) - стр.8

== Други ==
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Редактор: Мариела Бъчварова
* Печат: ИПК "Родина", София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/14 бр.

2012-09-09T13:28:20Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия списание брой | име = вестник „Други светове“ | брой-год...

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 14
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = [[Издателство Джемини|„Джемини“]]
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* За романа „Бойно поле Земя“ на Л. Рон Хабард - стр.1
* In Memoriam: Айзък Азимов - стр.1
* „Чудовището на покрива“ - разказ на ужасите от Робърт Хауард - стр.1-3
* „Ден първи“ - нф разказ от Пърл Джонсън - стр.3
* „Книгосвят“ - стр.4
* „Тери и пиратите“, ХІІІ част - комикс от Милтън Каниф - стр.5
* „Докосване“ - Айзък Азимов - стр.6
* „[[Провинция пет]]“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] - стр.6-7
* „Такси към чистилището“ - Север Елисин ([[Стефан Кръстев]]) - стр.8

== Други ==
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Печат: ИПК "Родина", София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/13 бр.

2012-09-09T13:18:29Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия списание брой | име = вестник „Други светове“ | брой-год...

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 13
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = [[Издателство Джемини|„Джемини“]]
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „[[Зеленото общество]]“ - НФ разказ от [[Ор Фърли]] - стр.1-3
* „Плодът и червеят“ - разказ на ужасите от Серж Брусоло - стр.3
* „Книгосвят“ - стр.4
* „Тери и пиратите“, ХІІ част - комикс от Милтън Каниф - стр.5
* „Литературна традиция“ - есе - стр.6
* „[[Провинция пет]]“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] - стр.6-7
* „Да бъде мрак: записки на демона“ - стр.8
* „Обратна връзка“ - стр.8

== Други ==
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Печат: ИПК "Родина", София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/6 бр.

2012-09-09T13:12:24Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия списание брой | име = вестник „Други светове“ | брой-год...

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 6
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = [[Издателство Джемини|„Джемини“]]
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „Търговци на болка“ - НФ трилър от Робърт Силвърбърг - стр.1-3
* „[[Самотният зов на смъртта]]“ - НФ трилър от [[Радослав Райков]] - стр.3
* „Тери и пиратите“, VІ част - комикс от Милтън Каниф - стр.4-5
* „История на англо-американската фантастика“, VІ част - [[Петър Кадийски]] - стр.6
* „[[Провинция пет]]“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] - стр.6-7
* „Творческа лаборатория: Бизнес и писане“ - съвети от Дейв Уолвертън - стр.8
* „Обратна връзка“ - стр.8

== Други ==
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Предпечатна подготовка: "Репортер" С-ие
* Печат: ИПК "Родина", София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/4 бр.

2012-09-09T13:10:40Z

Cromberg:

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 4
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство = [[Издателство Джемини|„Джемини“]]
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „[[Провинция пет]]“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] - стр.1; стр.6-7
* „Цената на оцеляването“, ІІ част - НФ разказ от Тимъти Зан - стр.2
* „Случаят с психпата“ - разказ на ужасите от Бари Мартин - стр.3
* „[[Семеен живот]]“ - разказ на ужасите от [[Стефан Белов]] - стр.3
* „Тери и пиратите“, ІV част - комикс от Милтън Каниф - стр.4-5
* „История на англо-американската фантастика“, ІV част - [[Петър Кадийски]] - стр.6
* „Интервю“ с [[Александър Попов]] - стр.8
* „Писатели на бъдещето“ - за конкурса на Л. Рон Хабърд - стр.8
* „Извънземен разум“ - статия - стр.8
* „Клуб на знаещите“ - стр.8
* „Обратна връзка“ - стр.8

== Други ==
* Съдържа илюстрации от Александър Димитров
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Редактор: Добрин Дерелиев
* Предпечатна подготовка: „Репортер“ С-ие
* Печат: ИПК „Родина“, София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/4 бр.

2012-09-09T13:06:18Z

Cromberg:

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 4
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство =
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „[[Провинция пет]]“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] - стр.1; стр.6-7
* „Цената на оцеляването“, ІІ част - НФ разказ от Тимъти Зан - стр.2
* „Случаят с психпата“ - разказ на ужасите от Бари Мартин - стр.3
* „[[Семеен живот]]“ - разказ на ужасите от [[Стефан Белов]] - стр.3
* „Тери и пиратите“, ІV част - комикс от Милтън Каниф - стр.4-5
* „История на англо-американската фантастика“, ІV част - [[Петър Кадийски]] - стр.6
* „Интервю“ с [[Александър Попов]] - стр.8
* „Писатели на бъдещето“ - конкурса на Л. Рон Хабърд" - стр.8
* „Извънземен разум“ - статия - стр.8
* „Клуб на знаещите“ - стр.8
* „Обратна връзка“ - стр.8

== Други ==
* Съдържа илюстрации от Александър Димитров
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Редактор: Добрин Дерелиев
* Предпечатна подготовка: Репортер С-ие
* Печат: ИПК Родина, София
* Цена: 1.99 лв.

Вестник Други светове/1992/4 бр.

2012-09-09T13:02:53Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия списание брой | име = вестник „Други светове“ | брой-год...

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Вестник Други светове|вестник „Други светове“]]
| брой-година = 1992
| брой = 4
| корица =
| px =
| корица-текст =
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година =
| издателство =
| формат =
| брой-страници = 8
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| художествен-редактор =
| технически-редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* „[[Провинция пет]]“ - НФ роман от [[Ал Викърс]] - стр.1; стр.6.7
* „Цената на оцеляването“, ІІ част - НФ разказ от Тимъти Зан - стр.2
* „Случаят с психпата“ - разказ на ужасите от Бари Мартин - стр.3
* „[[Семеен живот]]“ - разказ на ужасите от [[Стефан Белов]] - стр.3
* „Тери и пиратите“, ІV част - комикс от Милтън Каниф - стр.4-5
* „История на англо-американската фантастика“, ІV част - [[Петър Кадийски]] - стр.6
* „Интервю“ с [[Александър Попов]] - стр.8
* „Писатели на бъдещето“ - конкурса на Л. Рон Хабърд" - стр.8
* „Извънземен разум“ - статия - стр.8
* „Клуб на знаещите“ - стр.8
* „Обратна връзка“ - стр.8

== Други ==
* Съдържа илюстрации от Александър Димитров
* Президент и издател: [[Александър Попов]]
* Директор: Снежинка Попова
* Редактор: Добрин Дерелиев
* Предпечатна подготовка: Репортер С-ие
* Печат: ИПК Родина, София
* Цена: 1.99 лв.

Ангелина Илиева

2012-09-01T09:44:15Z

Cromberg: Чистене на малко спам

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Ангелина Иванова Илиева
| име-оригинал =
| име-категории = Илиева, Ангелина Иванова
| ник =
| описание =
| портрет = Johan.jpg
| px =
| портрет-текст =
| още-следпортрет =
| пол = ж
| професия = писател, журналист
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт = [http://www.johanvladimir.com www.johanvladimir.com]
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 19
| роден-месец = юни
| роден-година = 1972
| роден-град = Ардино
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним = Йоан Владимир
| жанр = фентъзи, митологична фантастика
| теми =
| основна-творба =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}

'''Ангелина Иванова Илиева''' е българска писателка, известна под псевдонима '''Йоан Владимир'''.

== Стил и особености ==

Характерно за нейното творчество е използването на елементи от българския фолклор, митологични образи, понякога и реални исторически фигури.

== Награди и признания ==

* [[1999 г.]] - награда за журналистика „Най-успешен дебют 99“ (годишна награда за публицистика от Съюза на българските журналисти - Варна и Двореца на културата и спорта)
* [[2002 г.]] - първо място на конкурса „Таласъмия“, за разказа ''„[[Какавидата]]“''.
* [[2002 г.]] - първо място на конкурса на [[Издателска къща Квазар|ИК „Квазар“]], за разказа ''„[[Тя е камък]]“''.
* [[2003 г.]] - второ място на конкурса „Таласъмия“, за разказа ''„[[Оброк]]“''.
* [[2003 г.]] - трето място на конкурса на ИК „Квазар“, за поемата ''„[[Последният рицар]]“''.
* [[2004 г.]] - първо място на конкурса на [[Списание Тера фантастика|сп. „Тера фантастика“]], за разказа ''„[[Демонофилия]]“''.
* [[2004 г.]] - първо място на конкурса на [[Издателство Аргус|ИК „Аргус“]], за разказа ''„[[Атентатът]]“''.
* [[2004 г.]] - второ място на конкурса на ИК „Квазар“, за разказа ''„[[Семеен занаят]]“'' (съвместно с [[Кира Валери]]).
* [[2006 г.]] - [[Награда Еврокон|награда „Еврокон“]] за най-добър дебют, за публикувания онлайн сборник ''„[[Легенди за стражите на Трите порти]]“''
* [[2006 г.]] - първо място на [[Конкурс на Фондация „Буквите“ за фантастичен роман]] (съвместно с [[Кира Валери]])

== Произведения ==

=== На български език ===

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====
* [http://www.johanvladimir.com/ ''„Легенди за стражите на Трите порти“''], сборник разкази (публикуван в Интернет под Creative Commons лиценз)

===== Участие в съвместни издания =====
* [[2002 г.]] - ''„[[Таласъмия 2002 (Издателска къща Квазар, 2002)|Таласъмия 2002]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|Издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Какавидата]]“'' (разказ)
* [[2002 г.]] - ''„[[Таласъмия 2002 (Издателска къща Квазар, 2002)|Таласъмия 2002]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|Издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Триптих за лампата]]“'' (разказ)
* [[2004 г.]] - ''„[[Таласъмия 2003 (Издателска къща Квазар, 2003)|Таласъмия 2003]]“'' (антология) - [[Издателска къща Квазар|Издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Оброк]]“'' (разказ)
* [[2006 г.]] - ''„[[Храбри хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Храбри хоризонти]]“'' (антология) - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
** ''„[[Атентатът]]“'' (разказ)
* [[2006 г.]] - ''„[[Сънувах човешко лице (Фондация Буквите, 2006)|Сънувах човешко лице]]“'' (антология) - [[Фондация Буквите|Фондация „Буквите“]]
** ''„[[Триптих за лампата]]“'' (разказ)
* [[2006 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2006 (Издателство ЕГИ, 2006)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2006]]“'' (антология) - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** ''„[[Песен за последния рицар]]“'' (поема)
* [[2008 г.]] - ''„[[Български фантастични ВАЯНИЯ 2007 (Издателство ЕГИ, 2008)|Български фантастични ВАЯНИЯ 2007]]“'' (годишник) - [[Издателство ЕГИ|издателство „ЕГИ“]]
** ''„[[Господаря на вълците]]“'' (разказ)
* [[2008 г.]] - „[[Нови звезди (Издателска къща Квазар, 2008)|Нови звезди]]“ (сборник) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]]
** ''„[[Тя е камък]]“'' (разказ)

===== Публикации в периодика =====

* [[???? г.]] - ''„[[Три синджира роби]]“'' (разказ) - [[Списание Фентъзи фактор|сп. „Фентъзи фактор“]], [[Списание Фентъзи фактор/????/7 бр.|7 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Звярът]]“'' (разказ) - [[Списание Фентъзи фактор|сп. „Фентъзи фактор“]], [[Списание Фентъзи фактор/2002/9 бр.|9 бр.]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Какавидата]]“'' (разказ) - [[Списание Фентъзи фактор|сп. „Фентъзи фактор“]], [[Списание Фентъзи фактор/2002/9 бр.|9 бр.]]
* [[2005 г.]] - ''„[[Демонофилия]]“'' (разказ) - [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр. 1/2005]]
* [[2008 г.]] - ''„[[Семеен занаят]]“'' (новела в съавторство с [[Кира Валери]]) - алманах „[[Алманах ФантАstika/2007|ФантАstika 2007]]“

Ecoomines are in dire straits, but I can count on this!

=== На английски език ===

==== Фантастика ====

===== Публикации в периодика =====

* [[2006 г.]] - ''„The Assassination“'' (''„[[Атентатът]]“'') - Електронно списание [http://www.trantorpublications.com/issue_xviii_--_EEurope.htm Oceans of the Mind] (САЩ), бр. XVIII, Winter 2005 (I. 2006) (Превод: [[Маргарита Стоянчева]], [[Лора Петрова]], [[Владимир Полеганов]] и [[Калин Ненов]])

== Външни връзки ==

* [http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=331 Биографични данни] в [http://www.slovo.bg/ „Словото“].
* [http://www.johanvladimir.com/ ''„Легенди за стражите на Трите порти“''], сборник разкази (публикуван в Интернет под Creative Commons лиценз)
* [http://www.shadowdance.info/800Broeve/Br22/interview/interview.htm Интервю] с Йоан Владимир в [[Електронно списание ShadowDance]]
* [http://www.sivosten.com/content.php?review. 291 Интервю] с Йоан Владимир в [[Електронно списание Сивостен]]

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Ангелина Илиева|731229}}
* [http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=2#p3 Преведени разкази] във [[Фантазийска преводаческа школа]]
* Лична кореспонденция на [[Потребител:k.|k.]] с автора

[[Категория:Журналисти|Илиева, Ангелина]]

БГ-Фантастика:Разговори

2012-04-18T23:27:24Z

Cromberg: /* Библиографията на Ивайло Рунев */

{{БГ-Фантастика:Разговори/Начало}}

== Нова книга на Тери Пратчет ==

'''Имате ли намерение да издавате НОВА книга на Тери Пратчет от Истории за света на диска? Толкова много хора очакват това...'''

: Аз не мога да ти отговоря, а освен това мисля, че не задаваш въпроса където трябва :)--[[Потребител:ВТодоров|В.Тодоров]] 13:31, 2 юни 2009 (UTC)

:: Драги приятелю, тук е енциклопедия на българската фантастика. Ние описваме какво е издадено, а не издаваме книги. Вероятно въпросът ти би бил по-уместен към някое издателство. (Доколкото помня, историите за Света на диска ги издава [[Издателство Вузев]] - пробвайте да попитате тях. Не тук, те не четат тук, така че няма да ви отговорят. Потърсете в Интернет или някой справочник телефон или адрес на издателството.) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 18:16, 4 юни 2009 (UTC)

== Нещо за четене ==

може ли ту да се прчете нещо. (Неподписано от [[Потребител:Ganev|Ganev]], 06:28, 30 юни 2009 (UTC))

: Разбира се, че може. БГ-Фантастика е пълна с енциклопедична информация за българската фантастика. Ако имаш време и желание, дори можеш да започнеш да допринасяш за развитието й. Това е уики — [[БГ-Фантастика:Въведение|всеки може да редактира енциклопедията]], за да я направи по-добра. — [[Потребител:Борислав|Борислав]] 06:55, 30 юни 2009 (UTC)

== Въпрос за библиографирането на чуждоезичната фантастика ==

Искам да попитам, не е ли време да се започне в БГ-Фантастика библиографско описание на книгите от не-български автори? Тоест към преминаването на проекта на следващото логично ниво - описание на издаваните в България фантастични книги (всъщност донякъде, вече това е започнато - например със SF Трилърите). Мисля, че това ще е полезно, основно за "оправянето" и изясняването на преводачите, художниците, издателствата и пр. -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 21:32, 1 март 2010 (UTC)

: Страх ме е, че няма да ни стигнат човешките ресурси. Към момента дори описването на издаваното от български автори изостава... {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 23:51, 1 март 2010 (UTC)

:: А като гледам в каква боза се е превърнала информацията за българските автори… Мале мила… Направо няма оправяне. {{(}} --[[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:05, 2 март 2010 (UTC)

::: Уикитата често са така. Няма ли достатъчно солидна общност, много бози остават незабелязани. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:52, 2 март 2010 (UTC)

:::: Ако сметнете, че ще е полезно, направете една категория "Страници-бози". Да знаем кое да оправяме по спешност. ;) --[[Потребител:K.|k.]] 21:40, 3 март 2010 (UTC)

::::: Проблемът е, че „бозите“ са дребни, но като се съберат много – стават досадни. Направих си експеримент – избрах пет случайни страници (чрез препратката в „навигация“) и само в две от тях не видях нищо за поправяне. А има и много неясноти по организацията на страниците… поне за мен. --[[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:56, 5 март 2010 (UTC)

:::::: Кажи какво смяташ за неясно. Щом си останал с такова впечатление, значи и други ще останат - тоест, задължително в някаква степен си прав. Нека преценим пренебрежима ли е, поправима ли е и т.н. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:18, 6 март 2010 (UTC)

== Поредицата ,Междузвездни войни ==

Труд много приятно ни изненада преди години ,когато започна да побликува поредицата от книги за МЕждузвездни войни.
Единственото неприятно нещо, е подбор ан произведенията. Не разбирам ,защо не се побликуват подред книгите, а има някаква избирателност. :-(

: Някой българин ли е писал тази поредица? Ако не, надали мястото за обсъждане е тук. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:16, 4 март 2010 (UTC)

== Неясноти по съдържанието и оформлението на страниците ==

Ами добре, да опитаме пак… След като еуфорията от началното запълване на уикито с боклуци позаглъхна, да направим поредния опит за организация – може пък този път да се получи нещо. Според мен този начин на работа няма да доведе до нищо добро (както може да се види от резултата), но се надявам, че на основните вредители вече им е омръзнало и няма да нанесат нови поражения.

Ще добавям въпросите си един по един – да не става и тук боза.

'''1.''' Ако не греша, беше възприето всички издателски къщи, издателски групи и т.н. да се вписват само като „издателство“, за да не се получават разминавания. Въпреки това „Квазар“, „Прозорец“ и „БАРД“ все още фигурират като „издателска къща”, като последните две са били „издателство еди-кое-си“, но по-късно са променени на „ИК“. В крайна сметка – как ще се именоват статиите за издателства? И как ще се именоват препратките към тях? {{неподписано|Mandor}}

: Ами, някои по официално наименование са "издателство", други - "издателска къща". Оттам и разминаването. Тъй като отразява реална и възприета разлика, ми се струва оправдано да се запази (ако и да нарушава мъничко строгия порядък).

: (Апропо, имаме на разположение бот - лесно можем да автоматизираме еднотипни задачи по обработка на голям брой страници. Ако имаш вече набелязани задачи от този тип, давай ги.) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 12:15, 6 март 2010 (UTC)

:: Съжалявам, нищо не разбрах. Отменя ли се правилото „всички са издателства“? Например статията „Издателство Вузев“ трябва ли да се промени на „Издателска къща Вузев“ или не? Какво се прави с фирми като „Неохрон“, които минаха през всички варианти на регистрация – ИК, ИГ и т.н.? Как да се оформят препратките към тези издателства в съответните теми за издания? -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 13:11, 6 март 2010 (UTC)

::: Мисля, че е най-добре правилото да бъде отменено, и статията да е според както е регистрирано към момента на правенето й. Така е най-вероятно да я потърсят. За други варианти и преименовки можем да правим пренасочки. И ако ти попадне работа, по това или по друго, която иска еднотипно пипане на много статии, давай я насам - Ботчо ще й се зарадва. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 22:10, 6 март 2010 (UTC)

::: И на мен ми се струва най-удачно да се действа с пренасочки към точното актуално име.
::: Стандартите са хубаво нещо - стига да не се опитват да нагаждат действителността към себе си, вместо да я обслужват. ;) --[[Потребител:K.|k.]] 08:25, 7 март 2010 (UTC)

:::: '''Да обобщим:''' статиите за издателствата трябва да се именоват според регистрацията им в момента; при наличие на няколко имена за едно издателство се правят страници-пренасочки; в статиите за издания (книги) издателството се вписва така, както е указано в изданието. Пропуснах ли нещо? -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 09:01, 7 март 2010 (UTC)

::::: Мисля, че не: тази формулировка ми се струва най-точната, дадена до момента. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 11:49, 9 юли 2011 (UTC)

'''2.''' Пак ще повдигна въпроса с обложките на изданията. Все още няма публикувани разрешения, но инцидентно се добавят някои обложки — тук-там. Добре ще е да си изберете някаква по-ясна линия на поведение — или има разрешения, които трябва да се публикуват тук, за да знаят и другите, или няма — и тогава поне 2/3 от качените обложки са незаконни. Макар че просто не мога да си представя коя точка от ЗАСП се нарушава с това публикуване на обложки… -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 09:01, 7 март 2010 (UTC)

: Обложката е интелектуална собственост, и използването й е както на всяка друга такава. Разрешението за използване по същество е лицензиране за определени цели; условията на това разрешение са условията на лиценза. Възможностите са няколко:

:* Обложките се използват под статут "честна употреба" (fair use). Не зная как точно е формулиран в закона този статут. На практика обикновено се приема, че ако интелектуална собственост се използва като пояснителен материал, в размера и ролята на пояснение, имаме честна употреба. (Например "Господари на ефира" не могат да ги осъдят за излъчването на елементи от други предавания, въпреки че някои много биха искали, заради този статут.) Според мен използването на обложките в БГ-Фантастика влиза в този статут, но нямам точна юридическа обосновка - докато не намеря такава, бих предпочел да ги използваме по друг вариант.
:* Обложките се използват с разрешение на праводържателите им (издателствата). Доколкото зная, за почти всички обложки в БГ-Фантастика има такива разрешения. Тук обаче има няколко проблема:
:** Всички тези разрешения, доколкото зная, са устни, тоест юридически недокументирани. Частично заобикаляне на проблема може да е, като се укаже към картинката точно кога и кой е дал разрешението. По-добро заобикаляне би било разрешението да се получи в писмен вид, например в е-майл, и да се публикува. Мога да помоля тези, които качват картинки, да качат необходимата информация.
:** Уикито е под лиценза GNU FDL. Обложките надали са разрешени под този лиценз, издателствата трудно биха се съгласили, въпреки че всъщност не губят нищо. Частично заобикаляне на проблема може да е, като се укаже към картинките, че са под различен лиценз - но не е добро решение, само за в краен случай е. Друго заобикаляне би било да си използвам правомощията и да разреша еднолично използването на обложки с просто разрешение - също не е добро решение. Трето би било да убеждаваме издателите, че имат интерес да пускат обложките си под GNU FDL, и е твърде малко вероятно да бъдат окрадени - ще е трудно, но практиката на уикито показва, че от него реално не се краде, така че има някакъв шанс, поне за някои. В добавка, издателите биха могли да лицензират под GFDL копие на корицата с разделителна способност, подходяща за целите на уикито - тя ще е абсолютно недостатъчна за целите, заради които се краде.
:* Вариант е и просто да хвана и да изтрия всички обложки (и други картинки), които не са изрично под GFDL. Ще е обаче твърде брутално - за почти всички картинки имаме някакви разрешения, за някои вероятно ще можем да вземем дори GFDL. Последното е най-добрият вариант, и той е донякъде вероятен именно заради натрупания вече престой на обложки тук, без да бъдат крадени.

: В крайна сметка, според мен най-добрият към момента вариант е да напънем нещата да вземем GFDL, или поне писмени разрешения за колкото повече картинки можем, и да маркираме останалите като "копирайтвани и използвани тук под честна употреба". По този начин дори копирайтваните ще продължат да стоят, и да трупат пробен период за не-крадене, който може в някой момент да се използва като аргумент за искане за пускането им под GFDL. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 11:49, 9 юли 2011 (UTC)

:: Хм. И аз не съм юрист, но така нещата доста ще се затлачат. От кого ще искаш разрешение за кориците на вече закритите издателства? По-добре е да се потърси вратичка за свободното използване, защото така е най-логично — в крайна сметка, не използваме чужд труд за собствена облага, от което всъщност цели да предпазва закона. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 14:21, 9 юли 2011 (UTC)

::: Интелектуалните права на продукт не изчезват с изчезването на носителя им, те преминават към някой друг. Винаги може да се издири към кого; повечето закрити издателства имат някакъв наследник под някаква форма. Уви, законът цели да предпазва не от използване на чужд труд за собствена облага, а от каквото и да било използване на чужда собственост, и напоследък безмилостно и бясно се лобира за пълно феодализиране на интелектуалната собственост. Така че напълно свободни лицензи от типа на GFDL, уви, са единствената гаранция за спасение. И дори те не винаги са достатъчни - наскоро писах в блога си какъв проектозакон има внесен... {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:09, 9 юли 2011 (UTC)

==Българските фантастични комикси на списание "Дъга"==

Поздравления на създателите на тази страхотна енциклопедия за българска фантастика. Хрумна ми, че в нея биха могли да се включат и фантастичните комикси на някогашното списание "Дъга". Някои от тях са написани и нарисувани изключително професионално. {{неподписано|95.43.2.56}}

: Благодаря за добрите думи. Не можем да включим произведения или издания пряко, понеже тук е енциклопедия. Но ще бъде чудесно, ако помогнете да опишем библиографски броевете на "Дъга". {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 16:53, 2 юли 2011 (UTC)

== Създаване на страница "Въпроси към експерти" ==

Наскоро [[Потребител:Mandor|Mandor]] посочи, че често има въпроси около достоверността на една или друга информация тук. И че по правило въпросът увисва на беседата на статията, където вече никой не го прочита, и остава без отговор. Уви, прав е.

Какво ще кажете да направим една специализирана страница, примерно [[БГ-Фантастика:Въпроси към експерти]], където тези въпроси да бъдат събирани? Ще е много по-лесно човек да хвърля поглед от време на време на една такава страница, отколкото да следи всички възможни беседи. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:11, 9 юли 2011 (UTC)

Подкрепям инициативата!([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 12:17, 10 юли 2011 (UTC))

== Доротея Валентинова (Никита Стейн) ==

Битка с Матрицата:

"...След серия от странни и често ужасяващи сънища авторът на този материал е успял да запише диалог. Това, което ще прочетете е силно шокиращо и много различно от някои други. Сигурни сме, че осъзнаването му е своеобразен тест далеч не само за интелигентност..."

пълен текст:
http://www.svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=121&Itemid=149

: Уважаеми анонимен редактор,

: Това уики не е за контактьори. То е за фантастика. Личното ми дълбоко убеждение е че контактьорството е също фантастика, но много хора мислят иначе. Затова приноси на тема контактьорство не са за при нас, и не ги приемаме.

: Доротея Валентинова, която е описана в [[Доротея Валентинова|тази статия]], е авторка на фантастични разкази. Предполагам, че се касае за съвпадение на имената. Ако тази Доротея Валентинова, която използва псевдонима Никита Стейн, е писала фантастика, това би ни било полезно. Ако не, просто тук не е място за нея, точно както нямаме статии за хан Аспарух или Васил Левски. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 10:47, 23 юли 2011 (UTC)

:: Допълнителна информация от октомври 2011 г.: не мога да потвърдя съществуването на контактьорка на име Доротея Валентинова, или с псевдоним Никита Стейн. Авторката на фантастични разкази [[Доротея Валентинова]] няма нищо общо с контактьорството. Посочената в горния линк статия е превод от руски; не откривам връзка с тези име и/или псевдоним. Вероятно се касае или за объркване на автора на информацията, или за вредителство. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 23:48, 12 октомври 2011 (UTC)

== Забрана на анонимни редактори ==

Предлагам анонимните посетители да нямат право на редакция в уикито. Реалните редактори се броят на пръсти, така че едва ли е проблем да се регистрират. — [[Потребител:Mandor|Mandor]] 05:19, 28 юли 2011 (UTC)

: Ако съдя от опита в Уикипедия, доста реални редактори започват като анонимни. А и анонимните е твърде лесно да регистрират измислени акаунти на всеки 5 минути. Затова не виждам ползата. -- [[Специални:Приноси/93.152.166.29|93.152.166.29]] 10:26, 11 октомври 2011 (UTC)

: (Което беше чудесна демонстрация от ползата на анонимното писане - като забравиш да се логнеш. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 10:27, 11 октомври 2011 (UTC))

== Библиографията на Ивайло Рунев ==

Ако някой притежава библиографията на Ивайло Рунев („Библиография на фантастичната литература, издавана в България в периода 1866 – 1987 година“), моля да я качи тук в самостоятелна статия. В момента в уикито има само една препратка (в статията за Ивайло Рунев), която сочи към празна страница в сайта на клуб „Иван Ефремов“. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 12:36, 1 април 2012 (EEST)

: Доколкото зная, тя е някъде из архивите на Веско Рунев, сина му. Което пък значи, че най-вероятно отдавна вече е изгубена. {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 19:36, 1 април 2012 (EEST)

:: Може би не се изразих добре — говоря за първата част, която беше публикувана на няколко места, а сега вече не може да се намери. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 07:47, 2 април 2012 (EEST)

: Мандор, защо не питаш "правилния" човек? :). Предполагам, че търсиш библиографията, която беше публикувана в един от броевете на "Фентернет" (по-точно бр. 2, 2004) - и аз в момента не я откривам из мрежата, но за щастие имам доста архиви. Публикувах я като статия, но естествено или трябва да се преработи съществено или след като "влезе в употреба" просто да се изтрие. -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 22:28, 13 април 2012 (EEST)

:: Ама ха де — питай ме! {{(}} Оказа се, че препратката в статията за Рунев е почти вярна; поправих я. Е, има още неточности в статията — например, че библиографията описва 414 книги, а не 423 — но това са подробности. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 11:40, 14 април 2012 (EEST)

::: Мандор, ако си решил да я ползваш за SFBG, искам само да спомена, че в нея съществуват няколко грешки, извън правописните от публикацията във "Фентернет" (Естествено, това не е критикарство към Ивайло Рунев! Наясно сме всички, колко ужасен е библиографския труд, особено съставянето на "първична" библиография). Ако е така - пиши ми, да уточним какво съм "открил" (Уф, дано ми стигнат сили да се сетя кои бяха :)).
::: Апропо, нека Григор прецени какво да стане със т.н. "статия" - все пак това се води уики-енциклопедия, поради което, с малко пресилените и, според мен, правила, явно "това" няма място тук! Публикувах "статията", заради запитването :). Не съм искал да нарушавам или преправям авторските права на който и да е (както се получава от GNU 1.3 - публикацията на Рунев, от първоизточника - сп. ФЕП е с copyright (това, отделно от моите убеждения!), особен пък от харесвани от мен, та дори и да не ги познавам, хора! -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 21:17, 14 април 2012 (EEST)

:::: Ами исках не точно да я използвам (в смисъл да добавям книги на базата на това описание), а да я добавя като статична страница в сайта, за да има още едно копие из мрежата. При това положение не виждам нищо лошо да се добавят и коментари за откритите несъответствия (грешки) — а защо не дори и тук, в статията. После ще кача резултата при мен и няма да се изгуби, ако Григор все пак реши, че мястото й не е тук. М-м? -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 12:30, 15 април 2012 (EEST)

: Малко спорно е дали може да има авторско право над библиография - тя е описание, което регистрира определена обективна фактология. Евентуално би могло да съществува авторско право върху точния й словесен изказ, но няколко оправени правописни грешки вече променят изказа. Затова съм склонен да мисля, че няма нарушаване на лиценза. По-трудно ми е да преценя доколко тя има място в енциклопедията. Не съответства точно на идеята, но по линия на феновски труд (БГФ описва и фендъма) е някакъв граничен случай. Може би съм на една идея по-склонен да остане. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 02:35, 15 април 2012 (EEST)

:: Григоре, само за „статистиката“ — според мен има авторско право върху библиография. Да, тя е ''„описание, което регистрира определена обективна фактология“'', но това важи и за журналистически статии, исторически трудове и т.н. Освен това можеш да я разглеждаш като база данни, която си е защитена от ЗАСП като обект на авторско право (чл.3 ал.2 т.3). -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 12:59, 15 април 2012 (EEST)

::: За библиографии има авторско право върху словесните им формулировки, но не и върху събраните в тях факти. Точно както има авторско право върху астрономически справочник, но не и върху факта къде се намират описаните в него планети - би било нарушение на основни принципи на правото. ЗАПСП го потвърждава - върху факти няма авторско право. А изказът се променя дори при правописни корекции, да не говорим за при по-сериозна обработка... Като база данни може да се разглежда абсолютно всичко, дори въпросният астрономически справочник - отново опираме до същия казус. Затова мисля, че след обработка библиографията би била приемлива тук (и при теб). -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 14:29, 15 април 2012 (EEST)

:::: И аз съм на мнението на Мандор, особено когато се отнася за специфични библиографии. Нека дам един „измислен”, малко абсурден пример: някой решава да състави библиография на произведения, развиващи се на 29 февруари или такива, в които се упоменава тази дата. Труда, който полага за издирването им, не е точно „велико творчество” :), но попада в категорията „съставителство” и е авторство, както и да го „въртим”. Разбира се, фактологията, отделната библиографска справка, в която и да е библиография не може да носи авторско право (слава богу, има такъв консенсус!), но подбора на определени произведенията, които да бъдат включени в нея – може и е. Поради това съществува копирайт на неща от сорта (специфично за фантастиката): „The Internet Speculative Fiction Database” – с автор главно Al von Ruff, „The Locus Index to Science Fiction”, с автори William G. Contento и Charles N. Brown, "Science Fiction in der DDR" на Olaf R. Spittel, библиографиите на руската фантастика на Игорь Халымбаджа, но да не изброявам, че този коментар ще стане километричен... Дори „нашия” Мандор също е в правото си да „изисква” авторство (не че го е търсел) върху библиографстването си :). Разбирам, че целия коментар изглежда малко странно, глупаво – протестирам срещу статия, която съм "публикувал" аз! :). Но все пак това е просто „плесване” на статия, взета от някъде – не искам да създавам прецедент в БГФ! Ако трябва да съществува като статия, според мен, трябва да е регистриране на факта на съставянето и: т. е. „Опит за създаване на библиография на фантастиката, направен от Ивайло Рунев, обхващаща толкова и толкова книги, за този и този период, частично публикувана в сп. ФЕП...” и т.н. Що се отнася до преработването на самите записи – това е отделен въпрос и е свързан с много старо мое питане – не е ли крайно време да се заемем с описването на фантастичните книги, издавани на български? :) -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 20:16, 17 април 2012 (EEST)

::::: Дали да не опитам да отговоря вместо Григор? :-?
::::: „Още не сме приключили с описанието на българските автори и произведения; освен това няма да ни стигнат ресурсите за описване и на чуждоезиковата фантастика.“ ;-) -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 08:41, 18 април 2012 (EEST)
:::::: Мъъ, да... - тъй ми отговори Григор преди време, помня... Исках просто да получа отново "негатив", за да знам какви да ги правя нататък :). Григ :), моля те, забележи за какво си бърборим с Мандор и реши наистина какво да става с БГФ - той е твое "дете" и общо взето цялото му бъдеще зависи от теб -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 02:27, 19 април 2012 (EEST)

БГ-Фантастика:Разговори

2012-04-17T17:16:11Z

Cromberg: /* Библиографията на Ивайло Рунев */

БГ-Фантастика:Разговори

2012-04-14T18:17:20Z

Cromberg: /* Библиографията на Ивайло Рунев */

{{БГ-Фантастика:Разговори/Начало}}

== Нова книга на Тери Пратчет ==

'''Имате ли намерение да издавате НОВА книга на Тери Пратчет от Истории за света на диска? Толкова много хора очакват това...'''

: Аз не мога да ти отговоря, а освен това мисля, че не задаваш въпроса където трябва :)--[[Потребител:ВТодоров|В.Тодоров]] 13:31, 2 юни 2009 (UTC)

:: Драги приятелю, тук е енциклопедия на българската фантастика. Ние описваме какво е издадено, а не издаваме книги. Вероятно въпросът ти би бил по-уместен към някое издателство. (Доколкото помня, историите за Света на диска ги издава [[Издателство Вузев]] - пробвайте да попитате тях. Не тук, те не четат тук, така че няма да ви отговорят. Потърсете в Интернет или някой справочник телефон или адрес на издателството.) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 18:16, 4 юни 2009 (UTC)

== Нещо за четене ==

може ли ту да се прчете нещо. (Неподписано от [[Потребител:Ganev|Ganev]], 06:28, 30 юни 2009 (UTC))

: Разбира се, че може. БГ-Фантастика е пълна с енциклопедична информация за българската фантастика. Ако имаш време и желание, дори можеш да започнеш да допринасяш за развитието й. Това е уики — [[БГ-Фантастика:Въведение|всеки може да редактира енциклопедията]], за да я направи по-добра. — [[Потребител:Борислав|Борислав]] 06:55, 30 юни 2009 (UTC)

== Въпрос за библиографирането на чуждоезичната фантастика ==

Искам да попитам, не е ли време да се започне в БГ-Фантастика библиографско описание на книгите от не-български автори? Тоест към преминаването на проекта на следващото логично ниво - описание на издаваните в България фантастични книги (всъщност донякъде, вече това е започнато - например със SF Трилърите). Мисля, че това ще е полезно, основно за "оправянето" и изясняването на преводачите, художниците, издателствата и пр. -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 21:32, 1 март 2010 (UTC)

: Страх ме е, че няма да ни стигнат човешките ресурси. Към момента дори описването на издаваното от български автори изостава... {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 23:51, 1 март 2010 (UTC)

:: А като гледам в каква боза се е превърнала информацията за българските автори… Мале мила… Направо няма оправяне. {{(}} --[[Потребител:Mandor|Mandor]] 18:05, 2 март 2010 (UTC)

::: Уикитата често са така. Няма ли достатъчно солидна общност, много бози остават незабелязани. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:52, 2 март 2010 (UTC)

:::: Ако сметнете, че ще е полезно, направете една категория "Страници-бози". Да знаем кое да оправяме по спешност. ;) --[[Потребител:K.|k.]] 21:40, 3 март 2010 (UTC)

::::: Проблемът е, че „бозите“ са дребни, но като се съберат много – стават досадни. Направих си експеримент – избрах пет случайни страници (чрез препратката в „навигация“) и само в две от тях не видях нищо за поправяне. А има и много неясноти по организацията на страниците… поне за мен. --[[Потребител:Mandor|Mandor]] 16:56, 5 март 2010 (UTC)

:::::: Кажи какво смяташ за неясно. Щом си останал с такова впечатление, значи и други ще останат - тоест, задължително в някаква степен си прав. Нека преценим пренебрежима ли е, поправима ли е и т.н. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:18, 6 март 2010 (UTC)

== Поредицата ,Междузвездни войни ==

Труд много приятно ни изненада преди години ,когато започна да побликува поредицата от книги за МЕждузвездни войни.
Единственото неприятно нещо, е подбор ан произведенията. Не разбирам ,защо не се побликуват подред книгите, а има някаква избирателност. :-(

: Някой българин ли е писал тази поредица? Ако не, надали мястото за обсъждане е тук. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:16, 4 март 2010 (UTC)

== Неясноти по съдържанието и оформлението на страниците ==

Ами добре, да опитаме пак… След като еуфорията от началното запълване на уикито с боклуци позаглъхна, да направим поредния опит за организация – може пък този път да се получи нещо. Според мен този начин на работа няма да доведе до нищо добро (както може да се види от резултата), но се надявам, че на основните вредители вече им е омръзнало и няма да нанесат нови поражения.

Ще добавям въпросите си един по един – да не става и тук боза.

'''1.''' Ако не греша, беше възприето всички издателски къщи, издателски групи и т.н. да се вписват само като „издателство“, за да не се получават разминавания. Въпреки това „Квазар“, „Прозорец“ и „БАРД“ все още фигурират като „издателска къща”, като последните две са били „издателство еди-кое-си“, но по-късно са променени на „ИК“. В крайна сметка – как ще се именоват статиите за издателства? И как ще се именоват препратките към тях? {{неподписано|Mandor}}

: Ами, някои по официално наименование са "издателство", други - "издателска къща". Оттам и разминаването. Тъй като отразява реална и възприета разлика, ми се струва оправдано да се запази (ако и да нарушава мъничко строгия порядък).

: (Апропо, имаме на разположение бот - лесно можем да автоматизираме еднотипни задачи по обработка на голям брой страници. Ако имаш вече набелязани задачи от този тип, давай ги.) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 12:15, 6 март 2010 (UTC)

:: Съжалявам, нищо не разбрах. Отменя ли се правилото „всички са издателства“? Например статията „Издателство Вузев“ трябва ли да се промени на „Издателска къща Вузев“ или не? Какво се прави с фирми като „Неохрон“, които минаха през всички варианти на регистрация – ИК, ИГ и т.н.? Как да се оформят препратките към тези издателства в съответните теми за издания? -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 13:11, 6 март 2010 (UTC)

::: Мисля, че е най-добре правилото да бъде отменено, и статията да е според както е регистрирано към момента на правенето й. Така е най-вероятно да я потърсят. За други варианти и преименовки можем да правим пренасочки. И ако ти попадне работа, по това или по друго, която иска еднотипно пипане на много статии, давай я насам - Ботчо ще й се зарадва. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 22:10, 6 март 2010 (UTC)

::: И на мен ми се струва най-удачно да се действа с пренасочки към точното актуално име.
::: Стандартите са хубаво нещо - стига да не се опитват да нагаждат действителността към себе си, вместо да я обслужват. ;) --[[Потребител:K.|k.]] 08:25, 7 март 2010 (UTC)

:::: '''Да обобщим:''' статиите за издателствата трябва да се именоват според регистрацията им в момента; при наличие на няколко имена за едно издателство се правят страници-пренасочки; в статиите за издания (книги) издателството се вписва така, както е указано в изданието. Пропуснах ли нещо? -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 09:01, 7 март 2010 (UTC)

::::: Мисля, че не: тази формулировка ми се струва най-точната, дадена до момента. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 11:49, 9 юли 2011 (UTC)

'''2.''' Пак ще повдигна въпроса с обложките на изданията. Все още няма публикувани разрешения, но инцидентно се добавят някои обложки — тук-там. Добре ще е да си изберете някаква по-ясна линия на поведение — или има разрешения, които трябва да се публикуват тук, за да знаят и другите, или няма — и тогава поне 2/3 от качените обложки са незаконни. Макар че просто не мога да си представя коя точка от ЗАСП се нарушава с това публикуване на обложки… -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 09:01, 7 март 2010 (UTC)

: Обложката е интелектуална собственост, и използването й е както на всяка друга такава. Разрешението за използване по същество е лицензиране за определени цели; условията на това разрешение са условията на лиценза. Възможностите са няколко:

:* Обложките се използват под статут "честна употреба" (fair use). Не зная как точно е формулиран в закона този статут. На практика обикновено се приема, че ако интелектуална собственост се използва като пояснителен материал, в размера и ролята на пояснение, имаме честна употреба. (Например "Господари на ефира" не могат да ги осъдят за излъчването на елементи от други предавания, въпреки че някои много биха искали, заради този статут.) Според мен използването на обложките в БГ-Фантастика влиза в този статут, но нямам точна юридическа обосновка - докато не намеря такава, бих предпочел да ги използваме по друг вариант.
:* Обложките се използват с разрешение на праводържателите им (издателствата). Доколкото зная, за почти всички обложки в БГ-Фантастика има такива разрешения. Тук обаче има няколко проблема:
:** Всички тези разрешения, доколкото зная, са устни, тоест юридически недокументирани. Частично заобикаляне на проблема може да е, като се укаже към картинката точно кога и кой е дал разрешението. По-добро заобикаляне би било разрешението да се получи в писмен вид, например в е-майл, и да се публикува. Мога да помоля тези, които качват картинки, да качат необходимата информация.
:** Уикито е под лиценза GNU FDL. Обложките надали са разрешени под този лиценз, издателствата трудно биха се съгласили, въпреки че всъщност не губят нищо. Частично заобикаляне на проблема може да е, като се укаже към картинките, че са под различен лиценз - но не е добро решение, само за в краен случай е. Друго заобикаляне би било да си използвам правомощията и да разреша еднолично използването на обложки с просто разрешение - също не е добро решение. Трето би било да убеждаваме издателите, че имат интерес да пускат обложките си под GNU FDL, и е твърде малко вероятно да бъдат окрадени - ще е трудно, но практиката на уикито показва, че от него реално не се краде, така че има някакъв шанс, поне за някои. В добавка, издателите биха могли да лицензират под GFDL копие на корицата с разделителна способност, подходяща за целите на уикито - тя ще е абсолютно недостатъчна за целите, заради които се краде.
:* Вариант е и просто да хвана и да изтрия всички обложки (и други картинки), които не са изрично под GFDL. Ще е обаче твърде брутално - за почти всички картинки имаме някакви разрешения, за някои вероятно ще можем да вземем дори GFDL. Последното е най-добрият вариант, и той е донякъде вероятен именно заради натрупания вече престой на обложки тук, без да бъдат крадени.

: В крайна сметка, според мен най-добрият към момента вариант е да напънем нещата да вземем GFDL, или поне писмени разрешения за колкото повече картинки можем, и да маркираме останалите като "копирайтвани и използвани тук под честна употреба". По този начин дори копирайтваните ще продължат да стоят, и да трупат пробен период за не-крадене, който може в някой момент да се използва като аргумент за искане за пускането им под GFDL. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 11:49, 9 юли 2011 (UTC)

:: Хм. И аз не съм юрист, но така нещата доста ще се затлачат. От кого ще искаш разрешение за кориците на вече закритите издателства? По-добре е да се потърси вратичка за свободното използване, защото така е най-логично — в крайна сметка, не използваме чужд труд за собствена облага, от което всъщност цели да предпазва закона. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 14:21, 9 юли 2011 (UTC)

::: Интелектуалните права на продукт не изчезват с изчезването на носителя им, те преминават към някой друг. Винаги може да се издири към кого; повечето закрити издателства имат някакъв наследник под някаква форма. Уви, законът цели да предпазва не от използване на чужд труд за собствена облага, а от каквото и да било използване на чужда собственост, и напоследък безмилостно и бясно се лобира за пълно феодализиране на интелектуалната собственост. Така че напълно свободни лицензи от типа на GFDL, уви, са единствената гаранция за спасение. И дори те не винаги са достатъчни - наскоро писах в блога си какъв проектозакон има внесен... {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:09, 9 юли 2011 (UTC)

==Българските фантастични комикси на списание "Дъга"==

Поздравления на създателите на тази страхотна енциклопедия за българска фантастика. Хрумна ми, че в нея биха могли да се включат и фантастичните комикси на някогашното списание "Дъга". Някои от тях са написани и нарисувани изключително професионално. {{неподписано|95.43.2.56}}

: Благодаря за добрите думи. Не можем да включим произведения или издания пряко, понеже тук е енциклопедия. Но ще бъде чудесно, ако помогнете да опишем библиографски броевете на "Дъга". {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 16:53, 2 юли 2011 (UTC)

== Създаване на страница "Въпроси към експерти" ==

Наскоро [[Потребител:Mandor|Mandor]] посочи, че често има въпроси около достоверността на една или друга информация тук. И че по правило въпросът увисва на беседата на статията, където вече никой не го прочита, и остава без отговор. Уви, прав е.

Какво ще кажете да направим една специализирана страница, примерно [[БГ-Фантастика:Въпроси към експерти]], където тези въпроси да бъдат събирани? Ще е много по-лесно човек да хвърля поглед от време на време на една такава страница, отколкото да следи всички възможни беседи. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:11, 9 юли 2011 (UTC)

Подкрепям инициативата!([[Потребител:А.Славов(Sferoidi)|А.Славов(Sferoidi)]] 12:17, 10 юли 2011 (UTC))

== Доротея Валентинова (Никита Стейн) ==

Битка с Матрицата:

"...След серия от странни и често ужасяващи сънища авторът на този материал е успял да запише диалог. Това, което ще прочетете е силно шокиращо и много различно от някои други. Сигурни сме, че осъзнаването му е своеобразен тест далеч не само за интелигентност..."

пълен текст:
http://www.svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=121&Itemid=149

: Уважаеми анонимен редактор,

: Това уики не е за контактьори. То е за фантастика. Личното ми дълбоко убеждение е че контактьорството е също фантастика, но много хора мислят иначе. Затова приноси на тема контактьорство не са за при нас, и не ги приемаме.

: Доротея Валентинова, която е описана в [[Доротея Валентинова|тази статия]], е авторка на фантастични разкази. Предполагам, че се касае за съвпадение на имената. Ако тази Доротея Валентинова, която използва псевдонима Никита Стейн, е писала фантастика, това би ни било полезно. Ако не, просто тук не е място за нея, точно както нямаме статии за хан Аспарух или Васил Левски. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 10:47, 23 юли 2011 (UTC)

:: Допълнителна информация от октомври 2011 г.: не мога да потвърдя съществуването на контактьорка на име Доротея Валентинова, или с псевдоним Никита Стейн. Авторката на фантастични разкази [[Доротея Валентинова]] няма нищо общо с контактьорството. Посочената в горния линк статия е превод от руски; не откривам връзка с тези име и/или псевдоним. Вероятно се касае или за объркване на автора на информацията, или за вредителство. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 23:48, 12 октомври 2011 (UTC)

== Забрана на анонимни редактори ==

Предлагам анонимните посетители да нямат право на редакция в уикито. Реалните редактори се броят на пръсти, така че едва ли е проблем да се регистрират. — [[Потребител:Mandor|Mandor]] 05:19, 28 юли 2011 (UTC)

: Ако съдя от опита в Уикипедия, доста реални редактори започват като анонимни. А и анонимните е твърде лесно да регистрират измислени акаунти на всеки 5 минути. Затова не виждам ползата. -- [[Специални:Приноси/93.152.166.29|93.152.166.29]] 10:26, 11 октомври 2011 (UTC)

: (Което беше чудесна демонстрация от ползата на анонимното писане - като забравиш да се логнеш. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 10:27, 11 октомври 2011 (UTC))

== Библиографията на Ивайло Рунев ==

Ако някой притежава библиографията на Ивайло Рунев („Библиография на фантастичната литература, издавана в България в периода 1866 – 1987 година“), моля да я качи тук в самостоятелна статия. В момента в уикито има само една препратка (в статията за Ивайло Рунев), която сочи към празна страница в сайта на клуб „Иван Ефремов“. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 12:36, 1 април 2012 (EEST)

: Доколкото зная, тя е някъде из архивите на Веско Рунев, сина му. Което пък значи, че най-вероятно отдавна вече е изгубена. {{(}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 19:36, 1 април 2012 (EEST)

:: Може би не се изразих добре — говоря за първата част, която беше публикувана на няколко места, а сега вече не може да се намери. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 07:47, 2 април 2012 (EEST)

: Мандор, защо не питаш "правилния" човек? :). Предполагам, че търсиш библиографията, която беше публикувана в един от броевете на "Фентернет" (по-точно бр. 2, 2004) - и аз в момента не я откривам из мрежата, но за щастие имам доста архиви. Публикувах я като статия, но естествено или трябва да се преработи съществено или след като "влезе в употреба" просто да се изтрие. -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 22:28, 13 април 2012 (EEST)

:: Ама ха де — питай ме! {{(}} Оказа се, че препратката в статията за Рунев е почти вярна; поправих я. Е, има още неточности в статията — например, че библиографията описва 414 книги, а не 423 — но това са подробности. -- [[Потребител:Mandor|Mandor]] 11:40, 14 април 2012 (EEST)
: Мандор, ако си решил да я ползваш за SFBG, искам само да спомена, че в нея съществуват няколко грешки, извън правописните от публикацията във "Фентернет" (Естествено, това не е критикарство към Ивайло Рунев! Наясно сме всички, колко ужасен е библиографския труд, особено съставянето на "първична" библиография). Ако е така - пиши ми, да уточним какво съм "открил" (Уф, дано ми стигнат сили да се сетя кои бяха :)).
Апропо, нека Григор прецени какво да стане със т.н. "статия" - все пак това се води уики-енциклопедия, поради което, с малко пресилените и, според мен, правила, явно "това" няма място тук! Публикувах "статията", заради запитването :). Не съм искал да нарушавам или преправям авторските права на който и да е (както се получава от GNU 1.3 - публикацията на Рунев, от първоизточника - сп. ФЕП е с copyright (това, отделно от моите убеждения!), особен пък от харесвани от мен, та дори и да не ги познавам, хора! -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 21:17, 14 април 2012 (EEST)

БГ-Фантастика:Разговори

2012-04-13T19:28:55Z

Cromberg: /* Библиографията на Ивайло Рунев */

Фантастиката в България до 1955 г. - Ивайло Рунев

2012-04-13T19:26:20Z

Cromberg: Библиографията на Рунев от Фентернет 2, 2004,

'''Ивайло Рунев'''
'''ФАНТАСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ - І част'''
'''(Библиография на книгите излезли през периода 1866-1955)''' 

Ивайло Рунев е роден на 24.7.1943 г. в София. Завършил е химия.

Член е на ИКФЕП «Иван Ефремов» и. негов председател от 1975 г. Бил е и председател на
Координационния съвет на движението ФЕП. Член е на WORLD SF и други международни организации.
Библиотеката му съдържа над 1500 тома на български, руски и други езици.

«Фантастиката не е от вчера» - това е една банална истина, но уви, не може да проверим никъде кой е първият български писател фантаст. Вярвам, че ще останете учудени, ако узнаете, че десетилетия преди библиотека «Галактика» у нас е съществувала поредица за фантастика, че половин век ни дели от излизането на първия комикс и обявяването на български конкурс за фантастично произведение.

Не бихме могли да ви упрекваме в незнание, поради липса на съответна справочно-информационна литература. Напротив, бихме искали да задоволим вашето любопитство, като ви предложим библиография на оригиналната и преводна фантастика, излязла у нас от 1866 година до днес. В нея ще бъдат обхванати около 1000 книги, сборници и антологии. Те са подредени по хронологичен, а не по азбучен ред, което би могло да се направи по-къс-но. Поради ограничения обем на списанието, прибягваме до съкратено библиографско описание. За читателите, които професионално се интересуват от този книгопис, сме подготвили пълното описание, което е на разположение в редакцията.

При съставянето на книгописа сме възприели едно по-широко тълкуване на фантастиката като супержанр, който освен научната фантастика включва утопията, готическия роман, диаболичната фантастика, религиозната фантастика, фентъзи, както и някои произведения, в които фантастичното начало не е определящо.

Нямаме претенции за изчерпателност, затова ще бъдем благодарни на всички, които ни помогнат да попълним и коригираме нашия книгопис.

=== 1866 ===

* 1. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свет до онзи, или Християновото пътешествие от градът Погыбелово до небеснийът град Казано. Цариград, печ. А. Минасиян, 1866. 215 стр.

=== 1875 ===
* 2. ЛЕСАЖ, Ален Р. Хромият дявол. Цариград, А. Икономов, 1875. 140 стр.

=== 1880 ===
* 3. БЬНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свят до онзи, или Християновото пътешествие от градът Погыбелово до небеснийът град Казано. Цариград печ. А. Бояджиян, 1880. 241 стр. .
* 4. ВЕРН, Жул. Пътувание около света в 80 дни. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1880. 274 стр.

=== 1884 ===
* 5. ВЕРН, Жул. Пътувание пет недели с балон. Пловдив, Я. Г. Пенов, 1884. 219 стр.

=== 1885 ===
* 6. ВЕРН, Жул. Пътувание към вътрешната средина на земята. Плевен, Я. Б. Ненов, 1885.

=== 1886 ===
* 7. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свет до онзи. Част ІІ. Пътешествието на Християновата жена и на децата до небесния град Казано. Свищов, печ. Америк. еванг. мисия, 1886. 227 стр.

=== 1887 ===
* 8. ГОГОЛ, Николай. Страшно отмъщение. Шумен, печ. Д. Кънчев, 1887. 53 стр.
* 9. СУИФТ, Джонатан. Пътешествието на доктор Гуливър в страната на лилипутите и великаните. Преработка по О. И. Шмидт-Московитенов. Русе, Ч. Попов, 1887. 72 стр.
10. СУИФТ, Джонатан. Сатира върху человечеството. Пьтуванието на Гъливер в страната на Хоуайхнхимите, Пловдив, Търг. печ., 1887. 92 стр.

=== 1888 ===
* 11. ВЕРН, Жул. От Земята до Луната. Пътуване в 97 часа. Стара Загора, печ. х. Стоенчо Х. Тачев, 1888. 205 стр.
* 12. ГОГОЛ, Николай. Нос. Пловдив, 1888. 28 стр.

=== 1889 ===
* 13. ВEРН, Жул. Доктор Окс, София, К. Т. Кушлев, 1889. 91 стр.

=== 1890 ===
* 14. ВЕРН, Жул. Пътувание около месечината, София, печ. Д. Вълков, 1890. 240 стр.

=== 1891 ===
* 15. БЬНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свет до онзи. Част ІІ. Пътешествието на Християновата жена и на децата до небесния град Казано. Свищов, печ. Америк. еванг. мисия, 1891. 215 стр.
* 16. ВОЛФ, Леон. Еленините дъщери и букурещкият вампирин. Видин, Ставри Киров, 1891. 121 стр.
* 17. ШАМИСО, Адалберт фон. Человекът, който е изгубил своята сенка. Солун, печ. С. Муратори и сне, 1891. 49 стр.

=== 1892 ===
* 18. БЕЛАМИ, Едуард. След СТО години. Loocing backward. Русе, печ. Спиро Гулабчев, 1892. 221 стр.
* 19. ФЛАМАРИОН, Камий. В небесата. Urania. Шумен, Г. Николов, 1892.235 стр.

=== 1893 ===
* 20. ВЕРН, Жул. Капитан Немо или 20,000 левги под море. Пловдив, Хр. Генадиев, 1893. Ч. 1-211 стр., Ч. II.- 247 стр.
* 21. МИХАЕЛИС, Ричард. Един поглед в бъдещето. Отговор на «Един поглед върху миналото» от Едуард Белами. Разград, печ. Ст. Ив. Килифарокиястов, 1893. 116 стр.
* 22. ФЛАМАРИОН, Камий. Многочислеността на населените небесни светове. Ямбол, печ. Светлина, 1893. 332 стр.

=== 1894 ===
* 23. ФЛАМАРИОН, Камий. Свършека на света. Пловдив, печ. Негецов Попов и сне, 1894. 144 стр.

=== 1897 ===
* 24. ФЛАМАРИОН, Камий. Една комета. Пътни бележки. Стара Загора, печ. Светлина, 1897. 153 стр.
* 25. ФЛАМАРИОН, Камий. Свършека на света. София, Придворна печ. братя Прошекови, 1897.

=== 1898 ===
* 26. БОРУМ, Антон. Сражение през 2000-та година. София, печ. Светлина, 1898, 24 стр.
* 27. МАНТЕГАЦА, Паоло. Годината 3000. Сън на. . .Пловдив, Пл. Т. Милков, 1898. 278 стр.
* 28. ХОФМАН, Е. Т. Пясъчний человек. Севлиево, 1898. 44'стр.

=== 1899 ===
* 29. МАНТЕГАЦА, Паоло. Бъдещото човечество. 3000 г. Варна, К. Евстатиев, 1899. 130 стр.
* 30. УЕЛС, Хърбърт. Борба на световете. Търново, Е. П. Христов, 1899. 218 стр.
* 31. ФЛАМАРИОН, Камий. Стелла. Сливен, печ. Либералний клуб, 1899. 383 стр.

=== 1900 ===
* 32. БЕЛАМИ, Едуард. Настоящето разгледано от потомството ни и надникване в напредъка и бъдещето. С превод и подражание от 415 издание на първообразното. Побългарил Илия П. Йовчев. София, печ. Константин Г. Чинков, 1900. 400 стр. (Забележка. Оригиналният роман е много изменен: действието е пренесено в София, въведени са специфично български проблеми и това може да се счита първи български опит за фантастичен роман.)
* 33. ДЖЕРОМ, Джером. Нова утопия. Ямбол, печ. Светлина, 1900. 24 стр.
* 34. ФЛАМАРИОН, Камий. Как ще настане краят на света. Варна, книж. Вл. Р, Блъсков, 1900. 125 стр.
* 35. ШАМИСО, Адалберт фон. Чудесната история на Петра Шлемиля. София, печ. Света София, 1900.

=== 1902 ===
* 36. АФАНАСИЕВ, Л. Б. Пътуване на Марс. София, печ. Т. Пеев, 1902, 127 стр.
* 37. ВЕРН, Жул. Великий лес. Кюстендил, братя Г. Дюлгерови. 1902, 158 стр. с ил.
* 38. ВЕРН, Жул. Пътуване към центъра на земята. София, сп. Родина, 1902, 178 стр.
* 39. ЕВЕЛИН, Джон. Царицата на инките. Свищов, печ. П. А. Славков, 1902, 203 стр.

=== 1903 ===
* 40. ФЛАМАРИОН, Камий. По вълните на безкрайността. Астрономическа фантазия. Русе, печ. Спиро Гулабчев, 1903, 180 стр.

=== 1904 ===
* 41. ГОГОЛ, Николай. Майска нощ или Удавената. Карнобат, печ. Д. Ангелов, 1904, 41 стр.
* 42. ДОМБРОВСКИ, ф. Магьосан сън. Разказ по. . . Нареди С. Б. София, сп. Звездица, 1904, 32 стр.
* 43. ФЛАМАРИОН, Камий. Тайнственото.София, книж. Д. Голев, 1904, 239 стр.

=== 1905 ===
* 44. ВЕРН, Жул. Господар на света. София, сп. Роман, 1905, 204 стр. с ил.
* 45. ФЛАМАРИОН, Камий. Урания. София, печ. Либералний клуб, 1905, 181 стр.

=== 1906 ===
* 46. ВЕРН, Жул. Село на въздуха. София, сп. Звездица, 1906, 89 стр.
* 47. Д'ЕРВИЛИ, Е. Приключенията на едно доисторическо дете, София, сп. Звездица, 1906, 71 стр. с ил.
* 48. ЙОКАЙ, Мор. 20 000 години под ледовете. Добрич, печ. Ч. Йорданов, 1906, 254 стр.
* 49. ПО, Едгар. Разкази. София, сп. Библиотека, 1906, 42 стр.

=== 1907 ===
* 50. МОРИС, Уилям. Новини от никъде. Утопичен роман. Ст. Загора, печ. Светлина, 1907, 209 стр. с ил.

=== 1909 ===
* 51. БАЛДЕР, Владимир. Невероятен разказ. Пловдив, А. Константинов, 1909, 40 стр.
* 52. ЛОРИ, Андре. Атлантида. София, печ.
Т. М. Безайтов, 1909, 108 стр.

=== 1910 ===
* 53. СУИФТ, Джонатан. В страната на джуджетата. Прев. и преразказал Ив. К. Божинов. София, Ив. К. Божинов, 1910, 52 стр. с ил.
* 54. СТИВЪНСЪН, Робърт. Вълшебната бутилка. София, Елисавета Хараламбиева, 1910, 65 стр.

=== 1911 ===
* 55. КИМРЯНОВ, Богумил. Краят на света. Двуактна драматическа оперетка. София, книж. Нова Заря, 1911, 31 стр.
* 56. МОПАСАН, Ги дьо. Хорла. Илюстр. разказ по. . . Шумен, печ. Спас Попов, 1911, 48 стр. с ил.
* 57. УЕЛС, Хърбърт. Най-нов ускорител.Пловдив, Централна печатница, 1911, 28 стр.

=== 1912 ===
* 58. СУИФТ, Джонатан. Пътешествията на Гуливера. Съкратено изложение за деца и юноши. София, Картинна галерия, 1912, 74 стр. с ил.
* 59. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливера из далечни и незнайни страни
на света. Том 1. В страната на лилипутите. В страната на бробдинягите. София, Ал. Паскалев, 1912, 388 стр.

=== 1914 ===
* 60. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Знание, 1914, 47 стр.
* 61. СУИФТ, Джонатан. Между великаните. Прев. и преразказал Ив. К. Божинов. София, Ив. К. Божинов, 1914, 64 стр. с ил.
* 62. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливер в Лапута, Балнибарди, Глюбдодриб и Япония. София, Ал. Паскалев, 1914, 331 стр.
* 63. УАЙЛД, Оскар. Портретът на Дориана Грея. Пловидив, библ. Мозайка от знаменити съвременни романи, 1914, 221 стр.

=== 1917 ===
* 64. ГОГОЛ, Николай. Седенки в селцето близко до Диканя. Пловдив, книж. Отец Паисий, 1917, 232 стр. с ил.
* 65. ЖИРАР, П. Адската война. Роман от. . . със 179 илюстр. София, печ. Гутенберг, 1917, 211 стр.
* 66. УАЙЛД, Оскар. Портретът на Дориан Грея. Пловдив, библ. Мозайка от знаменити съвременни романи, 1917, 220 стр.

=== 1918 ===
* 67. ГОГОЛ, Николай. Седейки в селцето близко до Диканя. Пловдив, книж. Отец Паисий, 1918, 232 стр. с ил.
* 68. ЕВЕРС, Ханс. Годеницата на Тофар. София, Цвят, 1918, 48 стр.
* 69. ЕВЕРС, Ханс. Моето погребение. София, Ал. Паскалев, 1918, 97 стр.
* 70. ЛЬОСАЖ, Ален-Рене. Куцият дявол. София. Хемус, 1918, 296 стр.
* 71. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гуливера из царството на джуджетата. Съкратено изложение за деца. София, Хемус, 1918, 36 стр.
* 72. УАЙЛД, Оскар. Портретът на Дориан Грей. София, печ. С. М. Стайков, 1918, 220 стр.
* 73. ХАГАРД, Хенри. Сърцето на света. София, Ст. Атанасов, 1918, 216 стр. 1919
* 74. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. 20 000 левги под море. София, Хемус, 1 919. Част I- 277 стр., част 11-325 стр.
* 75. ВЕРН, Жул. Около месечината. София, Хемус, 1919, 228 стр.
* 76. КЕЛЕРМАН, Бернард. Тунелът. София, Хемус, 1919, 228 стр.
* 77. МОРИС, Уилям. Сънят на Джон Бола. Новела. София, Хемус, 1919, 139 стр.
* 78. ПО, Едгар. Невероятни разкази. София, Ал. Паскалев, 1919, кн. I-70 стр., кн. II-65 стр., кн. III-70 стр.
* 79. ПО, Едгар. Разкази. София, Цвят, 1919, 45 стр.
* 80. СТИВЪНСЪН, Робърт. Доктор Джекил и мистър Хайд. София, Хемус, 1919, 109 стр.
* 81. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливера в царството на великаните. София, Хемус, 1919, 26 стр.

=== 1920 ===
* 82. БАНГ, Херман. Тайнствени разкази. София, Победа, 1920, 89 стр.
* 83. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Живот, 1920, 46 стр.
* 84 ГОГОЛ, Николай. Портрет. София, Живот, 1920, 100 стр.
* 85. ГОГОЛ, Николай. Портрет. София, Ал. Паскалев, 1920, 76 стр.

=== 1921 ===
* 86. БЕЛАМИ, Едуард. В краят на XX век (Loocing Backward). София, Просвета, 1921. 198 стр.
* 87. ВЕРН, Жул. XXIX век. Г-н Ре-диез и г-ца Ми-бемол. София, Цвет, 1921. 59 стр., с ил.
* 88. ВЕРН, Жул. Тайнствения остров. София, Хемус, 192). Ч. І-256 стр., ч. ІІ - 260 стр., ч. ІІІ - 248 стр.
* 89. ГЕВГАЛОВ, Петко. Кристалният дворец на морското дъно. По А. Лори. За деца и юноши. София, Хемус, 1921. 75 стр., с ил.
* 90. ДАНРИ. Въздушните робинзони. София, Цвет, 1921. 56 стр., с ил. 2000 тир.
* 91. ЙЕНСЕН, Иоханес. Леденик. София, Гутенберг, 1921. 211 стр.
* 92. ЛОНДОН, Джек. Багрената чума. Картина на едно възможно бъдеще. София, Цвет, 1921. 67 стр.
* 93. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Освобождение, 1921. 89 стр. 3000 тир.
* 94. ЛОРИ, Андре. Атлантида. София, Цвет, 146 стр.
* 95. ЛОРИ, Андре. Тайната на мага. София, Цвет, 1921, 136 стр.
* 96. ПО, Едгар. Лигея и други фантазии. София, Гутенберг, 1921. 118 стр.
* 97. СУИФТ, Джонатан. Приключенията на Гъливера в страните на лилипутите и великаните. София, Ст. Атанасов, 1921. 80 стр.
* 98. УЕЛС, Хърбьрт. Освободеният свят. Повест за човечеството. София, Бисери, 1921. 176 стр.
* 99. ФРАНС, Анатол. На белият камък. София, Ал. Паскалев и сие, 1921. 160 стр. 1922

=== 1922 ===
* 100. ЕВЕРС, Ханс. Ужасът. Първо петоколие. София, Аргус, 1922. 75 стр.
* 101. ПО, Едгар. Фантазии. София, Аргус.1922. 60 стр.
* 102. ПОЛЯНОВ, Владимир. Смърт. София, Аргус, 1922. 56 стр. 1923

=== 1923 ===
* 103. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гьливера в царството на джуджетата.София, Хемус. 1923. 36 стр., с ил.
* 104. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливера в царството на великаните.София, Хемус. 1923.192 стр.,с ил.
* 105. УЕЛС, Хьрбьрт. Първите хора на Луната. София, Георги Д. Юруков,1923. 28 стр., с ил.

=== 1924 ===
* 106. МИНКОВ, Светослав. Часовникът.София, печ. Витоша. 1924, 32 стр. 1925

=== 1925 ===
* 107. БЕНОА, Пиер. Атлантида. София, печ. Право. 1925. 180 стр.
* 108. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, храненика на маймуните. София, печ. Франклин. 1925. Ч. І - 132 стр. Ч. ІІ, 136 стр.
* 109. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Част І. Християновото пътешествие от градът Погибелово до, небесният град Казано. Пловдив, печ. Труд, 1925. 200 стр. с ил.
* 110. ВЕРН,Жул. Капитан Немо или 20000 левги под море. София, Хемус, 1925. Ч. І - 288 стр.
* 111. ЕВЕРС, Ханс. Из дневника на едно портокалово дърво. София, Ф. Чипев. 121. )925. 48 стр.
* 112. СТИВЬНСЬН, Робърт. Вълшебната бутилка. София, Хемус. 1925. 52 стр.

=== 1926 ===
* 113. БЮРОУЗ, Едгар. Безсмъртния човек. Чудноватите приключения на капитан 123. Джон Картер на Марс. София, печ. Радикал. 1926. 160 стр.
* 114. БЮРОУЗ, Едгар. Връщането на Тарзан. София, печ. Франклин. 1926. Ч. 1-76 стр. Ч. ІІ - 75 стр. . Ч. ІІІ - 76 стр.
* 115. БЮРОУЗ, Едгар. Синът на Тарзан. София, печ. Радикал. 1926. 228 стр.
* 116. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и неговите зверове. София, печ. Радикал. 1926. 127. Ч. 1-80 стр. Ч. ІІ - 64 стр.
* 117. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и съкровищата на вълшебния град Опар. 128. София, печ. Франклин. 1926. 180 стр.
* 118. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Част ІІ. Пътешествието на Християновата жена до Небесния град. Пловдив, печ. Труд. 130. 1926. 192 стр. с ил.
* 119. МАЙРИНК, Густав. Голем. София, ф. Чипев. 1926. 322 стр

=== 1927 ===
* 120. БЮРОУЗ, Едгар. Боговете на Марс. Втора книга от чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс. София, печ. Радикал, 1927. 240 стр.
* 121. БЮРОУЗ, Едгар. Неукротимият Тарзан. София, печ. Франклин, 1927. 88 стр.
* 122. БЮРОУЗ, Едгар. Приключенията на Тарзан в джунглите. София, печ. Франклин, 1927. 204 стр.
* 123. ВЕРН, Жул. Капитан Немо или 20 000 левги под море. София, Хемус, ч.ІІ - 320 стр.
* 124. ГОТИЕ, Теофил. Романът на мумията. Пловдив, печ. 11 май, 1927. 205 стр.
* 125. МАЙРИНК, Густав. Кардиналът Напелус. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1927. 72 стр.
* 126. МИНКОВ, Светослав. Огнената птица. София, Родопи, 1927. 44 стр.
* 127. ТОЛСТОИ, Алексей. Аелита. София, Ив. Г. Игнатиев и синове, 1927. 160 стр.

=== 1928 ===
* 128. ВЕРН, Жул. Пътешествие към ядката на земята. София, печ. Съгласие, 1928, 133 стр. с ил. 3200 тир.
* 129. ЛОРИ, Андре. Тайната на мага. София, печ. Божинови, 1928. 144 стр.
* 130. ХАГАРД, Хенри. Диамантните рудници на Цар Соломон. София, Ив. Коюмджиев, 1928. 144 стр. 3000 тир.
* 131. ХАГАРД, Хенри. Живият огън. София, Ст. Атанасов, 1928. 143 стр. 4000 тир.
* 132. ХАРБУ, Теа фон. Метрополис. София, Ив. Коюмджиев, 1928. 144 стр.
* 133. ХОФМАН, Ернст. Принцеса Брамбила. София, Ив. Г. Игнатиев и синове, 1928. 104 стр. 6000 тир.

=== 1929 ===
* 134. БАЛЗАК, Оноре дьо. Шагреновата кожа. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 254 стр., 2000 тираж.
* 135. БЮРГЕЛ, Бруно. С ракетна граната към месеца. Борба с една ледена епоха. Фантастичен роман от година 3000 след Христа. София, Хемус, 1929. 176 стр., 3200 тираж.
* 136. БЮРГЕЛ, Бруно. Чудесни истории и приключения. Научни разкази и приказки. София, Хемус, 1929. 4.1.-80 стр. Ч. 11-80 стр. Ч. 111-80 стр. Ч. IV - 52 стр.; с ил.
* 137. БРЮСОВ, Валерий. Огненият ангел. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 287 стр., 5000 тираж.
* 138. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. I. Село във въздуха. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 90 стр., 3500 тираж.
* 139. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. II. Леденият сфинкс. София, Ив. Коюмджиев, 1929.
* 140. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. 111. Родното знаме. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 104 стр., с ил., 3500 тир.
* 141. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. IV. Плуващият остров. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 168 стр. с ил.
* 142. ВЕРН, Жул. Замък в Карпатите. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 104 стр., 4000 тир.
* 143. ВЕРН, Жул. Леденият сфинкс. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 300 стр., 4000 тир.
* 144. ВЕРН, Жул. Плаващият град. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 89 стр., 5000 тир.
* 145. ВЕРН, Жул. Превратът. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 144 стр., 5000 тир.
* 146. ВЕРН, Жул. Приключенията на капитан Хатерас. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 364 стр., 5000 тир.
* 147. ВЕРН, Жул. Родно знаме, София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 148 стр., 4000 тир.
* 148. ЛОНДОН, Джек. Романът на три сърца. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 272 стр., 3500 тир.
* 149. СУИФТ, Джонатан. Гъливер при джуджетата. София, Хемус, 1929. 40 стр.
* 150. СУИФТ, Джонатан. Гъливер при великаните. София, Хемус, 1929. 32 стр., 4000 тир.
* 151. ХАГАРД, Хенри. Златният град. Сърцето на света. София, Ст. Атанасов, 1929. 156 стр., 4000 тир.
* 152. УЕЛС, Хърбърт. Храната на боговете. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 196 стр., 2000 тир.

=== 1930 ===
* 153. БОГДАНОВ, Александър. Червената звезда. София, печ. Земеделско знаме, 1930. 158 стр., 4000 тир.
* 154. ВЕРН, Жул. Пет недели на балон. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1930. 196 стр., 3000 тир.
* 155. ВЕРН, Жул. Южната звезда. София, Ив. Г. Игнатов и синове,1930. 161 стр.
* 156. ИЛИЕВ, Георги. 0-Корс. Стара Загора, печ. Светлина, 1930. 133 стр., 1000 тир. Този първи български научнофантастичен роман по много показатели доближава световното равнище от онова време. Ето как големият български критик д-р Кръстьо Кръстев реагира на появяването му: «Благородният опит да се излезе от безцветната тематика, която държи в плен голяма част от белетристиката ни, заслужава първа похвала. Моето дълбоко убеждение е, че ние ще имаме изобщо истински роман едва тогава, когато създадем добър фантастичен и авантюристичен роман: появата на последните е възможна само след едно здраво овладяване на романистичната техника и хронологически говори за високия разцвет на една литература.» (Българска мисъл, 1931, кн. 6).
* 157. ЛОНДОН, Джек. Романът на трите сърца. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1930. 294 стр., 3000 тир.
* 158. САЛГАРИ, Емилио. Съчинения, т. V. Господарят на океана. София, Ив. Коюмджиев, 1930. 168 стр.
* 159. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливер из чудни страни. Преразказал Ото Ернст. София, Цвят, 1930. 96 стр., 3700 тир.
* 160. СТИВЕНСЪН, Робърт. Човекът с двете лица. София, Ив. Г. Игнатов и синове,1930. 72 стр.

=== 1931 ===
* 161. ИЕНСЕН, Иоханес. Изгубеният рай. Из историята на човека в ледниковия период. София, Факел, 1931. 95 стр.,
* 162. МАЙРИНК, Густав. Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1931. 135 стр., 3000 тир.

=== 1932 ===
* 163. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, храненика на маймуните. Приключенията на лорд Клейтон, роден в Африка и отгледан от маймуна. София, търговска печ., 1932. Ч. 1 -112 стр., ч. 11-136 стр., 3000 тир.
* 164. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, книж. Антиквар, 1932. 216 стр., 3000 тир.
* 165. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, книж. Екзарх Йосиф, 1932. 224 стр., 3000 тир.
* 166. ЛОНДОН, Джек. Скитника по звездите. София, С. Маджаров, 1932. 192 стр., 3500 тир.
* 167. ЛОФТИНГ, Хю. Доктор Дулитъл и неговите животни. Неговия необикновен живот в родината и чудните му приключения по целия свят. София, печ. С. М. Стайков, 1932. 102 стр., 4000 тир.
* 168. МИНКОВ, Светослав. Автомати. Необикновени разкази. София, Т. Ф. Чипев, 1932. 112 стр.
* 169. ФОЛ, Николай. Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин. София, Хемус, 1932. 48 стр., с ил., 4000 тир.

=== 1933 ===
* 170. ГАЛОПЕН, Армул. Една дълбокоморска подводна експедиция. Пловдив, Д. Г. Симидов, 1933. 40 стр., с ил., 5000 тир.
* 171. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. София, Хемус, 1933. 168 стр., с ил., 4200 тир.
* 172. КОНСТАНТИНОВ, Константин и Светослав Минков. Сърцето в картонената кутия. Роман-гротеска в 7 невероятни приключения. София, Модерна домакиня, 1933. 64 стр., 1700 тир.
* 173. КОРАЛОВ, Емил. Непобедимите. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, библ. Весела дружина, 1933. 52 стр., с ил., 3000 тир.
Емил Коралов е автор на няколко десетки повести за юноши, издадени в книжки с малък формат. Този тип книжна продукция по онова време е значително популярна в САЩ, Германия, Франция и е известна под названието «пълп» - евтини периодични издания. В около тридесетина такива книжки Е. Коралов включва почти пълен диапазон на фантастичните жанрове - фентъзи, утопия и анти-утопия, научна и приключенска фантастика и пр. Най-популярна е серията му за Жари и Морското момиче.
* 174. ЛОНДОН, Джек. Преди Адама. София, Ив. Коюмджиев, 1933. 128 стр., с ил.,1500 тир.
* 175. ЛОФТИНГ, Хю. Доктор Дулитъл и неговите животни. София, Т. Ф. Чипев, 1933. 104 стр., с ил., 4000 тир.
* 176. ЛОФТИНГ, Хю. Плаващият остров на доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 1933. 208 стр., с ил.
* 177. ЛЬОБЛАН, Морис. Госпожицата със зелените очи. Необикновените приключения на Арсен Люпен. София, Книгоцвят, 1933. 190 стр., 2000 тир.

=== 1934 ===
* 178. БРИДЖЕС, Т. С. Пътуване в неизвестност. София, Жеко Маринов, 1934 124 стр.
* 179. БРИДЖЕС, Т. С. Тайната на Саргасово море. София, Жеко Маринов, 1934, 124 стр., с ил. 4000 тир.
* 180. БРИДЖЕС, Т. С. Тайната на свещения град. София, Жеко Маринов, 1934, 160 стр.
* 181. БРИДЖЕС, Т. С. Тайнственият град. София, Жеко Маринов, 1934. 160 стр., с ил.
* 182. БРИДЖЕС, Т. С. Цепелинът на отмъщението. София, Жеко Маринов, 1934. 127 стр., с ил. 3000 тир.
* 183. БЮРОУЗ, Едгар. Близнаците Тарзан. София, Жеко Маринов, 1934. 48 стр., с ил.
* 184. БЮРОУЗ, Едгар. Страшният Тарзан.София, М. Г. Смрикаров, 1934. 152 стр., с ил. 3000 тир.
* 185 БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и златният лъв. София, печ. С. М. Стайков, 1934. 240 стр., с ил. 3000 тир.
* 186. ЕЛИН, ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Хемус, 1934. 206 стр., с ил. 4200 тир.
* 187. ИЛИЕВ, Георги. Теут се бунтува. Стара Загора, печ. Светлина, 1934. 176 стр. 1000 тир.
* 188. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. Приключенията на Жари, Морското момиче и другарите им. София, библ. Весела дружина, 1934. 128 стр., с ил.
189. КОРАЛОВ, Емил. Хвъркащият автомобил. Ринг и златната скала. София, библ. Весела дружина, 1934. 16 стр., с ил. 3000 тир.
* 190. ЛИХТЕНБЕРЖЕ, Андре. Хук и Сла. София, Жеко Маринов, 1934. 64 стр., с ил. 5000 тир.
* 191. ЛОНДОН, Джек. Когато светът беше илад. София, Труд и книга. 1934. 28 стр. 2000 тир.
* 192. ЛОНДОН, Джек. Скитник между звездите. София, печ. Радикал, 1934. 280 стр.
* 193. ЛОФТИНГ, Хю. Опера доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 1934. 170 стр., с ил. 3000 тир.
* 194. ЛОФТИНГ, Хю. Цирк доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 201 стр., с ил. 3000 тир.
* 195. МИНКОВ, Светослав. Дамата с рентгеновите очи. София, Хемус, 1934. 144 стр. 2200 тир.
* 196. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливер. София, Хемус, 1934. 232 стр., с ил.
* 197. ТОЛСТОИ, Алексей. Инфрачервените лъчи. София, книж. Нова литература, 1934. 244 стр. 2000 тир.

=== 1935 ===
* 198. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан в сърцето на света. София, М. Смрикаров, 1935.168. стр. 4000 тир.
* 199. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан в тайната империя. София, печ. Нов живот, 1935. 120 стр. 4000 тир.
* 200. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, господарят на джунглите. София, печ. Нов живот, 1935. 176 стр, 4000 тир.
* 201. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан при лилипутите. София, Ив. Коюмджиев, 1935. 128 стр. 4000 тир.
* 202. КИОСУКЕ, Фуканга. Бъдещата война между Япония и Съединените щати. София, печ. Камбана, 1935. 80 стр. 500 тир.
* 203. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. София, библ. Весела дружина 1935. 82 стр., с ил. 1000 тир.
* 204. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. София, печ. Азия, 1935. 108 стр., с ил.
* 205. КОРАЛОВ, Емил. Загубеният брат. Приключенията на Орловото перо. София, печ. Доверие, 1935. 96 стр., с ил. 1000 тир.
* 206. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Д. Гологанов, 1935. 216 стр.
* 207. МИНКОВ, Светослав. Автомати. Невероятни разкази. София, Казанлъшка долина, 1935. 136 стр. 2000 тир.'
* 208. РЕНАР, Морис. Необикновеният приятел на доктор Бар. София, печ. Устрем, 1935. 96 стр.
* 209. ХАГАРД, Хенри. Свещеното цвете. София, Ив. Коюмджиев, 1935. 176 стр. 4000 тир.
* 210. ХАИХЕН, Валтер. Отвъд стратосферата. Фантастична история. Пловдив, П. Беловеждов, 1935. 140 стр. 3000 тир.
* 211. ХАИХЕН, Валтер. Пиратът под океана. Фантастична история. Пловдив, П. Беловеждов, 1935. 123 стр. 3000 тир.

=== 1936 ===
* 212. Д'ЕРВИЛИ, Едмонд. Приключенията на едно доисторическо момче. София, Посредник, 1936. 104 стр., с ил. 2000 тир.
* 213. КОРАЛОВ, Емил. Човекът, който виждаше всичко. София, библ. Весела дружина, 1936. 71 стр., с ил. 1000 тир.
* 214. ЛОНДОН, Джек. Алената чума. София, Д. Маджаров, 1936. 75 стр. 1500 тир.
* 215. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Д, Маджаров, 1936. 175 стр. 2000 тир.
* 216. ЛОНДОН, Джек. Скитника по звездите. София, Д, Маджаров, 1936. 152 стр. 2000 тир.
* 217. МАДАЧ, Имре. Трагедията на човека. Драматическа поема. София, печ. Полиграфия, 1936. 132 стр. 2000 тир.
* 218. МИНКОВ, Светослав. Разкази в таралежова кожа. София, Хемус, 1936. 176 стр. 3200 тир.
* 219. ТОЛСТОЙ, Алексей. Инфрачервените лъчи. София, печ. Хаджи Димитър, 1936. 244 стр. 2000 тир.

=== 1937 ===
* 220. БУРДЕЦКА.Юаефа. Планетоида 2100. София, Д. Чилингиров, 1937. 28 стр. 3000 тир
* 221. КЕЛЕРМАН, Бернард. Тунелът под океана. София, Звезда, 1937. 264 стр. 2000 тир.
* 222. КОРАЛОВ, Емил. Златната земя. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, библ. Весела дружина. 1937. 48 стр.. с ил. 4000 тир.
* 223. ЛОНДОН, Джек. Съчинения, т. XIX. Скитник между звездите. София, печ. Радикал.. 1937. 279 стр. 6000 тир.
* 224. ЛОНДОН, Джек. Съчинения, т. XX. Романът на трите сърца. София, Книжна централа, 1937. 308 стр.
* 225. ЛОНДОН. Джек. Съчинения, т. XXV. Желязната пета. София, Книжна централа, 1937. 208 стр.
* 226. ЛОНДОН, Джек. Съчинения, т. XXVI I. До Адама. Алената чума. София, печ. Радикал, 1937. 160 стр. 6000 тир.
* 227. ЛОФТИНГ, Хю. Зоологическа градина доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 1937. 151 стр. с ил. 2000 тир.
* 228. САЛГАРИ, Емилио. На Луната. София, Жеко Маринов, 1937. 16 стр., с ил.
* 229. СУИФТ, Джонатан. В страната на лилипутите. София, печ. Стопанско развитие. 52 стр., с ил. 8000 тир.

=== 1938 ===
* 230. СУИФТ, Джонатан. Гъливер при великаните. София, Хемус, 39 стр., с ил. 4000 тир. 1938.
* 231. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Игнатов, 1938. 39 стр.
* 232. ГОТИЕ, Теофил. Романът на една мумия. София, печ. Гладстон, 1938. 152 стр. 8000 тир.
* 233. ЕНЕВ, Михаил. Тибет. Утопичен роман, София, печ. Раковски, 1938. 140 стр. 1500 тир.
* 234. КОРАЛОВ, Емил. Кулата на чудесата. София, Ив. Коюмджиев, 1938. 64 стр. 3000 тир.
235. КОРАЛОВ, Емил. Загадъчното отмъщение. Необикновеното приключение на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 45 стр., с ил. 3000 тир.
* 236. КОРАЛОВ, Емил. Непобедимите. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 51 стр., с ил. 300 тир.
* 237. КОРАЛОВ, Емил. Съкровището на Синята планина. Из приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 44 стр., с ил. 3000 тир.
* 238. КОРАЛОВ, Емил. Черният капитан. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 239. КОРАЛОВ, Емил. Царството на светлината. Приключенията на Ален. София, печ. Доверие, 1938. 46 стр., с ил. 4000 тир.
* 240. СУИФТ, Джонатан. В страната на великаните. София, Златна библ., 1938. 44 стр., с ил. 8000 тир.
* 241. ЦВЕТАНОВ, Ценко. Тайнственият дявол. Чудните приключения на няколко учени в Южна Америка. София, печ. Доверие, 1938. 40 стр., с ил.

=== 1939 ===
* 242. БЕЛЯЕВ, Александър. Морският дявол. Научно-фантастичен роман. София, Ив. Коюмджиев, 1939. 132 стр.
* 243. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Алегория. Ч. I. София, печ. Майска роза, 1939. 100 стр. 1000 тир.
* 244. ВЕРН, Жюл. Плуващият град. София, Ново образование, 1939. 109 стр.
* 245. ЗМЕЙ ГОРЯНИН. Ру. Разказ за най-древните люде. София, печ. Пирин 1939. 32 стр., с ил. 5000 тир.
* 246. КАРОЛ, Луис. Алиса в страната на чудесата. София, Т. Ф. Чипев, 1939. 131 стр.,с ил.2000 тир.
* 247. КОНСТАНТИНОВ, Константин и Светослав Минков. Сърцето в картонената кутия. В 7 невероятни приключения. София, Съюз на бълг. писатели, 1939. 88 стр. 2000 тир.
* 248. КОРАЛОВ, Емил. Бялата крепост. Приключенията на Жари и морското момиче. София, в. Весела дружина, 1939. 48 стр., с ил. 4000 тир.
* 249. КОРАЛОВ, Емил. Градът на окованите. Приключенията на Орловото перо. София, в. Весела дружина, 1939. 93 стр.,- с ил. 8000 тир.
* 250. КОРАЛОВ, Емил. Освободителят. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1939. 47 стр., с ил. 3000 тир.
* 251. КОРАЛОВ, Емил. Среща в небесата. София, печ. Доверие, 1939. Ч. 1- 48 стр., с ил. 3000 тир. Ч. II - 48 стр., с ил. 5000 тир.
* 252. КОРАЛОВ, Емил. Човекът на бъдещето. София, печ. Доверие, 1939. 60 стр., с ил. 5000 тир.
* 253. САЛГАРИ, Емилио. Съкровището на инките. София, Жеко Маринов, 1939. 128 стр.

=== 1940 ===
* 254. БЮРОУЗ, Едгар. Кървавата разплата на Тарзан. София, Книго-Лотос,1940.-132 стр. 4000 тир.
* 255. БЮРОУЗ, Едгар. Отмъщението на Тарзан. София, Книго-Лотос, 1940. 112 стр. 4000 тир.
* 256. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, герой на джунглите. София, Г. Атанасов, 1940. 112 стр. 2000 тир.
* 257. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и неговите зверове. София, Книго-Лотос. 1940. 144 стр. 4000 тир.
* 258. ГОГОЛ, Николай. Вий. София, Игнатов, 1940. 64 стр. 5500 тир.
* 259. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Игнатов, 1940. 39 стр. 5200 тир.
* 260. КОРАЛОВ, Емил. В страната, дето хората хвърчат. Приключенията на Жари. София, печ. Доверие. Ч. I. 48 стр., с ил. 3000 тир. Ч. II. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 261. КОРАЛОВ, Емил. Електрическият човек. София, печ. Доверие, 1940. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 262. КОРАЛОВ, Емил. Островът на вечното слънце. София, печ. Доверие, 1940. 80 стр., с ил. 4000 тир.
* 263. КОРАЛОВ, Емил. Сърцето на океана. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1940. 64 стр., с ил. 3500 тир.
* 264. КОРАЛОВ, Емил. Тайната и чудесата на слънчевата книга. Приключенията на Жари. София, печ. Доверие, 1940. Ч. I. 48 стр., с ил. Ч. II. 51 стр., с ил.
* 265. КОРАЛОВ,Емил.Тайнствената подводница.София, Ив.Коюмджиев,1940.86 стр.,с ил.3000 тир.

=== 1941 ===
* 266. АНГЕЛОВ, Димитър. Когато човекът не беше. София, печ. Графика, 1941. 170 стр. 2250 тир.
* 267. БЮРОУЗ, Едгар. Синът на Тарзан и неговите приключения. София, Г. Атанасов, 1941. 144 стр. 3000 тир.
* 268. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан. Нови приключения. София, Г. Атанасов, 1941. 128 стр. 3000 тир.
* 269. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, демонът на джунглите. София, Г. Атанасов, 1941. 120 стр. 3000 тир.
* 270. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и неговите зверове. София, Звезда, 1941. 112 стр.
* 271. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан се връща в джунглите. София, Г. Атанасов, 1941. 128 стр. 3000 тир.
* 272. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. София, библ. Орбита, 1941. Ч. 1-11, 152+144 стр., с ил. 2000 тир.
* 273. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. - София, Хемус, 1941. 168 стр., с ил. 4000 тир.
* 274. КОРАЛОВ, Емил. Безсмъртният вожд. София, в. Весела дружина, 1941. 104 стр., с ил. 5000 тир.
* 275. КОРАЛОВ, Емил. Градът на Жари. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1941. 64 стр., с ил.
* 276. КОРАЛОВ, Емил. Златната земя. София, печ. Доверие, 1941. 48 стр., с ил., 3000 тир.
* 277. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1941. Ч. I. 48 стр., с ил. 5000 тир. Ч. II. 48 стр., с ил. 5000 тир.
* 278. КОРАЛОВ, Емил; Самолет без хора. София, печ. Доверие, 1941. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 279. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Д. Гологанов, 1941. 218 стр. 3000 тир.
* 280. НЕГЕР, Шарл. Четири деца на Луната. София, Д. Чилингиров, 1941. 28 стр., с ил.
* 281. РОЗЕНФЕЛД, Михаил. Морска тайна. София, печ. Доверие, 1941. 100 стр., с ил. 3000 тир.
* 282. САЛГАРИ, Емилио. На Луната. София, Ж. Маринов, 1941. 16 стр., с ил.
* 283. СТЬПОВ, Петър. Приключенията на професора Йон Бльон. София, печ. Пирин, 1941. 16 стр., с ил. 12000 тир.
* 284. СТЬПОВ, Петър. Приключенията на проф. Йон Бльон. София, Златна библ., 1941. 48 стр., с ил. 5000 тир.
* 285. УЗУНОВ, Васил. Сънни видения. София, печ. Доверие, 1941. 239 стр. 2000 тир.

=== 1942 ===
* 286. БЮРОУЗ, Едгар. Неукротимият Тарзан. София, Кииго-Лотос, 1942. 125 стр.
* 287. БЮРОУЗ. Едгар. Тарзан и железният човек София, Кииго-Лотос, 1942. 160 стр.
* 288. БЮРОУЗ. Едгар. Тарзан и златният град Опар. София. Кииго-Лотос, 1942. 112 стр. 3000 тир.
* 289. ВЕЛЬОВ, Иван. Чудовищната лъчиста птица. София, Д. Гологанов, 1942. 96 стр. 4000 тир.
* 290. ВЕРИ, Жул. Доктор Окс. София, библ. Отбор, 1942. 87 стр., с ил. 3000 тир.
* 291. ВЕРИ, Жул. Доктор Окс - Познати и непознати светове. София, библ. Илюстровано четиво, 1942. 76 стр. 2000 тир.
* 292. ВЕРН, Жул. Пътешествие до центъра на Земята. София, Отбор, 1942. 192 стр., с ил. 3000 тир.
* 293. КОРАЛОВ, Емил. Жари в Африка. София, печ. Съгласие, 1942. 67 стр., с ил. 5000 тир.
* 294. КОРАЛОВ, Емил. Към свободната страна. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие. 1941 16 стр.. с ил. 8000 тир.
* 295. КОРАЛОВ. Емил. Непобедимите. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие, 1942. 46 стр., с ил. 8000 тир.
* 296. КОРАЛОВ, Емил. Тайнствената подводница. София, в. Весела дружина, 1942. 96 стр., с ил. 6000 тир.
* 297. КОРАЛОВ. Емил. Хвъркащият автомобил. София, печ. Доверие, 1942. 48 стр., с ил. 6000 тир.
* 298. КОРАЛОВ. Емил. Цар Тайфун и освободителят. Приключенията на Жари. София. Лъч. Станчев. 1942. Ч. І-15 стр., Ч. II - 15 стр., Ч. III - 15 стр., с ил. 8000 тир.
* 299. КОРАЛОВ, Емил. Черният капитан.Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие, 1942. 48 стр., с ил. 6000 тир.
* 300. МИНКОВ, Светослав. Маймунска младост. София. Печ. Рахвира, 1942.32 стр.
* 301. УЕЛС. Хърбърт. Война на световете. Марс напада Земята. София, Стефан Ат. Дамянов. 1942. 80 стр., с ил. 4000 тир.
* 302. ЦВЕТАНОВ. Цанко. Тайнственият дявол.Чудните приключения на няколко учени в Южна Америка. София, печ. Доверие, 1942. 48 стр., с ил. 6000 тир.

=== 1943 ===
* 303. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Хемус, 1943. 208 стр., с ил. 4000 тир.
* 304. КАРОЛ, Луис.Алиса в страната на чудесата.София,Знание, 1943.160 стр.,с ил.6000 тир.
* 305. КЕЛЕРМАН, Бернард. Тунелът. София. Лъч. 1943. 312 стр. 2000 тир.
* 306. КОРАЛОВ. Емил. Бялата крепост. Приключенията на Жари и Морското момиче София. печ. Доверие, 1943. 47 стр. с ил. 8000 тир.
* 307. КОРАЛОВ. Емил. Дворецът на свободата. София, печ. Доверие 1942. 87 стр., с ил. 3000 тир.
* 308. КОРАЛОВ. Емил. Синята планина. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Братя Миладинови, 1943. 32 стр., с ил. 4000 тир.
* 309. КОРАЛОВ. Емил. Хората на бъдещето. София, печ. Добринов, 1943. 48 стр., с ил. 8000 тир.
* 310. КНИТЕЛ, Джон. Синият базалт. София. М. Г. Смрикаров, 1943. 304 стр. 6000 тир.
* 311. ПЪРКИНС. Фредерик. Питър Пан. Приказка за вечното момче. София, Знание. 1943. 72 стр. 5000 тир.
* 312. ЦВЕТАНОВ. Ценко (като Косе Босе). Приключенията на едно първобитно момче. По Е.Д'Ервили. София, библ. Весела дружина 1943. 95 стр., с ил. 8000 тир.

=== 1944 ===
* 313. ДОМБЪР. Роже. Демонът. София, 3везда. 1944. 164 стр. 5000 тир.

=== 1945 ===
* 314. БАЛЗАК, Оноре дьо. Шагреновата кожа. София, Лъч. 1945. 240 стр.
* 315. БЕЛЯЕВ. Александър. Звездата КЕЦ. София. ЦК ма РМС, 1945. 156 стр.,
* 316. ВЕРН. Жул. Подводният замък. София. Родопи, 1945. 144 стр. (Авторството на Жул Верн е фалшиво. Тази книга а един от малкото, за щастие, опити в нашето книгоиздаване да се използва неправомерно авторитета на известни писатели)
* 317. ВОЛТЕР. Вавилонската княгиня. Микромегас. София. Мадара, 1945. 1Я стр. 5000 тир.
* 318. ЕФРЕМОВ. Иван. Чудните приключения на съветските пътешественици. Разкази за необикновеното. София. печ. Съгласие, 1945. 184 стр., с ил. 5000 тир.(Истинското название на тази книга е "Пет румба")
* 319. КОРАЛОВ, Емил. Островът на щастието. София, печ. Братя Миладинови. 1945. 64 стр., с ил.
* 320. ЛОНДОН. Джек. Желязната пета. София, Книго-Лотос, (945. 272 стр. 4000 тир.
* 321. ЛОНДОН, Джек. Романът на три сърца. София. Просвета, 1945. 400 стр. 2000 тир.
* 322. МИНКОВ. Светослав. Дамата с рентгеновите очи. София, Хемус, 1945. 144 стр. 3100 тир.
* 323. МИНКОВ, Светослав. Лунатин. София. Четиво, 1945. 48 стр. 6000 тир.
* 324. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливер. София. Хемус. 1945. 232 стр., с ил.

=== 1946 ===
* 325. БЕЛЯЕВ, Сергей. Приключенията на Самуил Пингл. София, Народна Култура, 1946. 351 стр. 10000 тир.
* 326. БРИДЖЕС, Т. Чудните приключения на Мартин Крузо. София, Любен Велчев, 1946. 164 стр. 5000 тир.
* 327. ВЕРН, Жул. Доктор Окс. Познати и непознати светове. София, Четиво, 1946. 92 стр. 3000 тир.
* 328. ВЕРН, Жул. Замък в Карпатите. София, Слънце, 1946. 129 стр. 5000 тир.
* 329. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. 20000 левги под Водата. София, Книго-Лотос, 1946. 171 стр. 5000 тир.
* 330. ВЕРН, Жул. Морето сред Сахара. София, Средец, 1946. 223 стр. 2000 тир.
* 331. ВЕРН, Жул. Плуващият град. София, Средец, 1946. 272 стр. 5000 тир.
* 332. ВЕРН, Жул. Село във въздуха. София, Иван Куюмджиев, 1946. 122 стр.
* 333. ВЕРН, Жул. Село във въздуха. София, Средец, 1946. 164 стр.
* 334. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян Невероятните приключения на едно хлапе. София, Хемус, 1946. 172 стр., с ил. 6000 тир.
* 335. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Хемус. 1946. 216 стр. 6000 тир.
* 336. КОНАН ДОЙЛ, Артър. Маракотова бездна. София, Четиво. 1946.95 стр., с ил. 3000 тир.
* 337. КОРАЛОВ, Емил. Безсмъртният вожд. София, библ. Весела дружина. 1946. 112 стр., с ил. 4000 тир.
* 338. КОРАЛОВ, Емил. Кулата на чудесата. София. И6. Куюмджиев. 1946. 68 стр.
* 339. КЕСТНЕР, Ерих. 35 Май или Конрад пътува към южните морета. София, печ. Бр. Миладинови, 1946. 112 стр., с ил. 8000 тир.
* 340. КОРАЛОВ, Емил. Островът на щастието. София, библ. Весела дружина, 1946. 64 стр., с ил.
* 341. КОРАЛОВ, Емил. Среща в небесата. София, библ. Весела дружина, 1946. 95 стр., с ил. 4000 тир.
* 342. КОРАЛОВ, Емил. Тайнствената подводница. София, библ. Весела дружина, 1946. 88 стр., с ил. 6200 тир.
* 343. ЛАГИН, Лазар. Патилата на един вълшебник в СССР. София, Иван Куюмджиев, 1946. 211 стр., с ил. 4000 тир.
* 344. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Книго-Лотос, 1946. 288 стр. 4000 тир.
* 345. МИНКОВ, Светослав. Дамата с рентгеновите очи. София, Хемус, 1946.160 стр. 6000 тир.
* 346. САЛГАРИ, Емилио. Господарят на моретата. София, Рила, 1946. 208 стр.
* 347. СУИФТ, Джонатан. Пътешествията на Гъливер. София, Международна книга, 1946. 8 стр., с цв. ил. 5000 тир.
* 348. ТВЕН, Марк. Том Сойер детектив. Том Сойер авиатор. София, Ив. Куюмджев, 1946. 200 стр.
* 349. ТОЛСТОЙ, Алексей. Седем дни в които бе ограбен света. София, Средец, 1946. 50 стр.
* 350. УЕЛС, Хърбърт. Невидимият. София, Книго-Лотос, 1946. 215 стр. 5000 тир.
* 351. УОЛЕС, Едгар. Кинг-Конг. София, Култура, 1949. 157 стр. 5000 тир.

=== 1947 ===
* 352. БЕЛЯЕВ, Александър. София, Сп. Гологанов, 1947. 224 стр. 4000 тир.
* 353. ВЕРН, Жул. Капитан Хатерас. София, Четиво, 1947. 352 стр. 4000 тир.
* 354. ВЕРН, Жул. Леденият сфинкс. София, Ив. Куюмджев, 1947.272 стр. 4500 стр.
* 355. ВЕРН, Жул. Пет седмици в балон. София, Четиво, 1947. 192 стр.
* 356. ВЕРН, Жул. Плуващият остров. София, Иван Куюмджев, 1947. 216 стр. 5000 тир.
* 357. ВЕРН, Жул. Пътешествие до центъра на Земята. София, ЦК ОРПС, 1947. 208 стр. 5000 тир.
* 358. ВЕРН, Жул. Тайнственият остров. София, Знание, 1947. 147 стр., с ил.
* 359. КОРАЛОВ, Емил. Светът на правдата. Пътешествията на Жари и морското момиче. София, печ. Линотип, 1947. 112 стр., с ил. 6000 тир.
* 360. КОРАЛОВ, Емил. Хората на бъдещето. София, библ. Весела дружина, 1947. 56 стр., с ил. 5000 тир.
* 361. ЛИГИН, Лазар. Патент АВ. София, Четиво, 1947. 280 стр. 4000 тир.
* 362. ЛОНДОН, Джек. Скитник между звездите. София, Четиво, 1947. 280 стр. 4000 тир.
* 363. МИХАЙЛОВСКИ, Леонар Из южните моря, Каспролит. София, Петър Ленски, 1947. 74 стр. 5000 тир.
* 364. МИНКОВ, Светослав. Автомати. Невероятни разкази. София, Хемус, 1947. 136 стр. 6000 тир.
* 365. МИНКОВ, Светослав. Разкази в таралежова кожа. София, Хемус, 1947. 204 стр. 6000 тир.
* 366. ПААЦ, Херберт. Чудното пътешествие на Павел и Мария. София, Бисер. 1947. 152 стр., с ил.
* 367. РАЙНОВ, Николай. Кръвожадни. София, Славянско Кооп. издателство, 1947, 456 стр. 5800 тир.
* 368. СИНКЛЕР, Ъптон. Римски празник. София, Библ. Знаменити романи, 1947. 263 стр. 5000 тир.
* 369. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливер. София, 'Книго-Лотос, 1947.132 стр. 4000 тир.
* 370. ТВЕН, Марк. Един янки в двора на Крал Артур. София, ОРПС, 1947. 382 стр., с ил.
* 371.ТУДУЗ, Жорж. Човекът, Който открадна Голфщрома. София, Бисер, 1947. 155 стр. 4000 тир.

=== 1948 ===
* 372. ЕФРЕМОВ, Иван. Белият рог. София, Младо поколение, 296 стр. 1948
* (тук в номерацията липсват 10 номера по оригинала. Дали това се десет книги или просто грешка в цифрите, не ми е известно /А.П.С./)
* 382. АДАМОВ, Григорий. Изгоненият владетел. София, Народна младеж, 1948. 632 стр., с ил. 5000 тир.
* 383. АДАМОВ, Григорий. Тайната на двата океана. София, Народна младеж, 1948. 492 стр, с ил. 8000 тир.
* 384. АНГЕЛОВ, Димитър. Когато човекът не беше. София, Народна младеж, 1948. 142 стр., с ил. 8000 тир.
* 385. БЕЛЯЕВ, Сергей. Десетата планета. София, Народна просвета, 1948. 72 стр., с ил., 10000 тир.
* 386. ВЕРН, Жул. Градът на бъдещето. София, ОРПС, 1948.203 стр, с ил. 5000 тир.
* 387. ВЕРН, Жул. Около Луната. София, Народна младеж, 1948. 232 стр. 6000 тир.
* 388. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. 20 000 левги под водата. София, Книго-лотос, 440 стр., с ил. 5000 тир.
* 389. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. София, Народна просвета, 1948.128 стр.,с ил.
* 390. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Народна просвета, 1948. 148 стр., с ил.
* 391. КАРОЛ, Луис. Алиса в страната на чудесата. София, Знание, 1948. 180 стр., с ил. 4000 тир.
* 392. КОРАЛОВ, Емил. Светът на правдата. Пътешествията на Жари и морското момиче. София, печ. Немечек, 1948. 112 стр., с ил. 6500 тир.
* 393. КОРАЛОВ, Емил. Среща в небесата. София, печ. Масис, 1948.96 стр. с ил., 5000 тир.
* 394. ЛАРИ, Ян. Необикновените привлечения на Карик и Валя. София, Народна младеж, 1948. 242 стр., с ил.
* 395. РАБЛЕ, Франсоа. Гаргантюа и Пантагрюел. София, Народна просвета, 1948. 372 стр., с ил. 10500 тир,
* 396. РОНИ-СТАРШИ, Жан. Борба за огън. София, Народна култура, 1948. 248 стр., с ил. 6000 тир.
* 397. УЕЛС, Хърбърт. Човекът, Който можеше да прави чудеса. София, Култура, 1948. 80 стр. 5000 тир.

=== 1949 ===
* 398. БЕЛЯЕВ, Сергей, Господарят на мълниите. София, Народна младеж, 1949. 288 стр. 5000 тир.
* 399. ВЕРН, Жул. 80 дни около света. София, Народна младеж, 1949. 292 стр., с ил. 5000 тир.
* 400. ВЕРН, Жул. Тайнственият остров. София, Народна младеж, 1949. 334 стр., с ил.
* 401. ЕФРЕМОВ, Иван. Пет румба. София, Народна младеж, 1949. 160 стр., с ил. 8000 тир.
* 402. ОБРУЧЕВ, Владимир. Плутония. София, Народна младеж, 1949. 356 стр., с ил. 5000 тир.
* 403. ОБРУЧЕВ, Владимир. Санникова земя. София, Народна младеж 1949. 320 стр. с ил.
* 404. СУИфТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливер. София, Народна младеж, 1949. 204 стр., с ил. 10000 тир.

=== 1950 ===
* 405. АДАМОВ, Григорий. Победители на бездната. София, Народна младеж, 1950. 296 стр., с ил.
* 406. БРАГИН, Владимир. В страната на непроходимите треви. София, Народна просвета, 1950. 252 стр., с ил.
* 407. ЕФРЕМОВ, Иван. Борба за свобода. София, Народна младеж, 1950. 352 стр., о ил.
* 408. ЕФРЕМОВ, Иван. Звездни Кораби. София, Народна просвета, 1950. 64 стр., о ил.
* 409. НЕМЦОВ, Владимир. СЛ-1. София, Народна просвета, 1950. 72 стр.
* 410. ОХОТНИКОВ, Вадим. На границата на възможното. София, Народна просвета, 1950. 92 стр., с ил. 10000 тир.
* 411. ТОЛСТОЙ, Алексей. Аелита. София, Народна просвета, 1950. 160 стр.

=== 1951 ===
* 412. ПЛАТОВ, Леонид. Архипелаг от изчезващи острови. София, Народна Култура, 1951. 148 стр., с ил.

=== 1952 ===
* 413. ВЕРН, Жул. Тайнственият остров. София, Народна младеж, 1952. 600 стр., с ил. 5000 тир.
* 414. ГУРЕВИЧ, Георгий. Устремената топола. София, Народна Култура, 1952.108 стр., с ил. 6000 тир.
* 415. САПАРИН, Виктор. Новата планета. София, Народна младеж, 1952.208 стр., с ил. 5000 тир.

=== 1953 ===
* 416. АНГЕЛОВ, Димитър. Смелият Чунг. София, Народна Култура, 1953. 160 стр. с ил. 5000 тир.
* 417. НЕМЦОВ, Владимир. Златното дъно. София, Народна младеж, 1953. 320 стр., с ил. 5000 тир.

=== 1954 ===
* 418. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Народна Култура, 1954. 232 стр. 5000 тир.

=== 1955 ===
* 419. АНГЕЛОВ, Димитър. Смелият Чунг. София, Народна Култура, 1955. 260 стр.
* 420. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. София, Народна младеж, 1955. 276 стр., с ил.
* 421. ЕФРЕМОВ, Иван. Звездни Кораби. София, Народна младеж, 1955. 276 стр., с ил.
* 422. ТРИОЛЕ, Елза. Алестият Кон. София, НСОФ, 1955. 332 стр. 410 тир.
* 423. СВЕТЛИНОВ, Борис. Един ден на Луната. София, Народна младеж, 1955 72 стр., с ил. 10000 тир.

=== Бележки ===
* Публикацията започва в сп. ФЕП/3-1990 г. и завършва в сп. Фантастика/6-1991 г.
* '''Източник:''' Фентернет, 2004, бр. 2 (http://sf-sofia.com)

Потребител:Cromberg

2012-04-13T19:15:35Z

Cromberg: Заместване на съдържанието на страницата с „== Представяне == '''Владимир Христов''' (гр. Берковица) - библио...“

== Представяне ==

'''Владимир Христов''' (гр. Берковица) - библиофил, фен на фантастиката. Приятелите ме наричат Кромбърг.

Потребител:Cromberg

2012-04-13T19:09:39Z

Cromberg:

== Представяне ==

'''Владимир Христов''' (гр. Берковица) - библиофил, фен на фантастиката. Приятелите ме наричат Кромбърг.

== Задачи ==
# Въвеждане на моята библиографска база данни за фантастика, вкл. преводачи, художници, редактори и статии [предговори, въведения, послеслови]
# Библиографиране на НФ комиксите от "Дъга" и "Чуден свят"

== Фантастиката в България до 1955 г. - Ивайло Рунев ==
'''Източник:''' Фентернет, 2004, бр. 2 (http://sf-sofia.com)

'''Ивайло Рунев''' 
'''ФАНТАСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ - І част''' 
'''(Библиография на книгите излезли през периода 1866-1955)''' 

Ивайло Рунев е роден на 24.7.1943 г. в София. Завършил е химия.
Член е на ИКФЕП «Иван Ефремов» и. негов председател от 1975 г. Бил е и председател на Координационния съвет на движението ФЕП. Член е на WORLD SF и други международни организации.
Библиотеката му съдържа над 1500 тома на български, руски и други езици.
«Фантастиката не е от вчера» - това е една банална истина, но уви, не може да проверим никъде кой е първият български писател фантаст. Вярвам, че ще останете учудени, ако узнаете, че десетилетия преди библиотека «Галактика» у нас е съществувала поредица за фантастика, че половин век ни дели от излизането на първия комикс и обявяването на български конкурс за фантастично произведение.
Не бихме могли да ви упрекваме в незнание, поради липса на съответна справочно-информационна литература. Напротив, бихме искали да задоволим вашето любопитство, като ви предложим библиография на оригиналната и преводна фантастика, излязла у нас от 1866 година до днес. В нея ще бъдат обхванати около 1000 книги, сборници и антологии. Те са подредени по хронологичен, а не по азбучен ред, което би могло да се направи по-къс-но. Поради ограничения обем на списанието, прибягваме до съкратено библиографско описание. За читателите, които професионално се интересуват от този книгопис, сме подготвили пълното описание, което е на разположение в редакцията.
При съставянето на книгописа сме възприели едно по-широко тълкуване на фантастиката като супержанр, който освен научната фантастика включва утопията, готическия роман, диаболичната фантастика, религиозната фантастика, фентъзи, както и някои произведения, в които фантастичното начало не е определящо.
Нямаме претенции за изчерпателност, затова ще бъдем благодарни на всички, които ни помогнат да попълним и коригираме нашия книгопис.

* 1. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свет до онзи, или Християновото пътешествие от градът Погыбелово до небеснийът град Казано. Цариград, печ. А. Минасиян, 1866. 215 стр.

1875
* 2. ЛЕСАЖ, Ален Р. Хромият дявол. Цариград, А. Икономов, 1875. 140 стр.

1880
* 3. БЬНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свят до онзи, или Християновото пътешествие от градът Погыбелово до небеснийът град Казано. Цариград печ. А. Бояджиян, 1880. 241 стр. .
* 4. ВЕРН, Жул. Пътувание около света в 80 дни. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1880. 274 стр.

1884
* 5. ВЕРН, Жул. Пътувание пет недели с балон. Пловдив, Я. Г. Пенов, 1884. 219 стр.

1885
* 6. ВЕРН, Жул. Пътувание към вътрешната средина на земята. Плевен, Я. Б. Ненов, 1885.

1886
* 7. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свет до онзи. Част ІІ. Пътешествието на Християновата жена и на децата до небесния град Казано. Свищов, печ. Америк. еванг. мисия, 1886. 227 стр.

1887
* 8. ГОГОЛ, Николай. Страшно отмъщение. Шумен, печ. Д. Кънчев, 1887. 53 стр.
* 9. СУИФТ, Джонатан. Пътешествието на доктор Гуливър в страната на лилипутите и великаните. Преработка по О. И. Шмидт-Московитенов. Русе, Ч. Попов, 1887. 72 стр.
10. СУИФТ, Джонатан. Сатира върху человечеството. Пьтуванието на Гъливер в страната на Хоуайхнхимите, Пловдив, Търг. печ., 1887. 92 стр.

1888
* 11. ВЕРН, Жул. От Земята до Луната. Пътуване в 97 часа. Стара Загора, печ. х. Стоенчо Х. Тачев, 1888. 205 стр.
* 12. ГОГОЛ, Николай. Нос. Пловдив, 1888. 28 стр.

1889
* 13. ВEРН, Жул. Доктор Окс, София, К. Т. Кушлев, 1889. 91 стр.

1890
* 14. ВЕРН, Жул. Пътувание около месечината, София, печ. Д. Вълков, 1890. 240 стр.

1891
* 15. БЬНЯН, Джон. Пътешественикът от тойзи свет до онзи. Част ІІ. Пътешествието на Християновата жена и на децата до небесния град Казано. Свищов, печ. Америк. еванг. мисия, 1891. 215 стр.
* 16. ВОЛФ, Леон. Еленините дъщери и букурещкият вампирин. Видин, Ставри Киров, 1891. 121 стр.
* 17. ШАМИСО, Адалберт фон. Человекът, който е изгубил своята сенка. Солун, печ. С. Муратори и сне, 1891. 49 стр.

1892
* 18. БЕЛАМИ, Едуард. След СТО години. Loocing backward. Русе, печ. Спиро Гулабчев, 1892. 221 стр.
* 19. ФЛАМАРИОН, Камий. В небесата. Urania. Шумен, Г. Николов, 1892.235 стр.

1893
* 20. ВЕРН, Жул. Капитан Немо или 20,000 левги под море. Пловдив, Хр. Генадиев, 1893. Ч. 1-211 стр., Ч. II.- 247 стр.
* 21. МИХАЕЛИС, Ричард. Един поглед в бъдещето. Отговор на «Един поглед върху миналото» от Едуард Белами. Разград, печ. Ст. Ив. Килифарокиястов, 1893. 116 стр.
* 22. ФЛАМАРИОН, Камий. Многочислеността на населените небесни светове. Ямбол, печ. Светлина, 1893. 332 стр.

1894
* 23. ФЛАМАРИОН, Камий. Свършека на света. Пловдив, печ. Негецов Попов и сне, 1894. 144 стр.

1897
* 24. ФЛАМАРИОН, Камий. Една комета. Пътни бележки. Стара Загора, печ. Светлина, 1897. 153 стр.
* 25. ФЛАМАРИОН, Камий. Свършека на света. София, Придворна печ. братя Прошекови, 1897.

1898
* 26. БОРУМ, Антон. Сражение през 2000-та година. София, печ. Светлина, 1898, 24 стр.
* 27. МАНТЕГАЦА, Паоло. Годината 3000. Сън на. . .Пловдив, Пл. Т. Милков, 1898. 278 стр.
28. ХОФМАН, Е. Т. Пясъчний человек. Севлиево, 1898. 44'стр.

1899
* 29. МАНТЕГАЦА, Паоло. Бъдещото човечество. 3000 г. Варна, К. Евстатиев, 1899. 130 стр.
* 30. УЕЛС, Хърбърт. Борба на световете. Търново, Е. П. Христов, 1899. 218 стр.
* 31. ФЛАМАРИОН, Камий. Стелла. Сливен, печ. Либералний клуб, 1899. 383 стр.

1900
* 32. БЕЛАМИ, Едуард. Настоящето разгледано от потомството ни и надникване в напредъка и бъдещето. С превод и подражание от 415 издание на първообразното. Побългарил Илия П. Йовчев. София, печ. Константин Г. Чинков, 1900. 400 стр. (Забележка. Оригиналният роман е много изменен: действието е пренесено в София, въведени са специфично български проблеми и това може да се счита първи български опит за фантастичен роман.)
* 33. ДЖЕРОМ, Джером. Нова утопия. Ямбол, печ. Светлина, 1900. 24 стр.
* 34. ФЛАМАРИОН, Камий. Как ще настане краят на света. Варна, книж. Вл. Р, Блъсков, 1900. 125 стр.
* 35. ШАМИСО, Адалберт фон. Чудесната история на Петра Шлемиля. София, печ. Света София, 1900.

1902
* 36. АФАНАСИЕВ, Л. Б. Пътуване на Марс. София, печ. Т. Пеев, 1902, 127 стр.
* 37. ВЕРН, Жул. Великий лес. Кюстендил, братя Г. Дюлгерови. 1902, 158 стр. с ил.
* 38. ВЕРН, Жул. Пътуване към центъра на земята. София, сп. Родина, 1902, 178 стр.
* 39. ЕВЕЛИН, Джон. Царицата на инките. Свищов, печ. П. А. Славков, 1902, 203 стр.

1903
* 40. ФЛАМАРИОН, Камий. По вълните на безкрайността. Астрономическа фантазия. Русе, печ. Спиро Гулабчев, 1903, 180 стр.

1904
* 41. ГОГОЛ, Николай. Майска нощ или Удавената. Карнобат, печ. Д. Ангелов, 1904, 41 стр.
* 42. ДОМБРОВСКИ, ф. Магьосан сън. Разказ по. . . Нареди С. Б. София, сп. Звездица, 1904, 32 стр.
* 43. ФЛАМАРИОН, Камий. Тайнственото.София, книж. Д. Голев, 1904, 239 стр.

1905
* 44. ВЕРН, Жул. Господар на света. София, сп. Роман, 1905, 204 стр. с ил.
* 45. ФЛАМАРИОН, Камий. Урания. София, печ. Либералний клуб, 1905, 181 стр.

1906
* 46. ВЕРН, Жул. Село на въздуха. София, сп. Звездица, 1906, 89 стр.
* 47. Д'ЕРВИЛИ, Е. Приключенията на едно доисторическо дете, София, сп. Звездица, 1906, 71 стр. с ил.
* 48. ЙОКАЙ, Мор. 20 000 години под ледовете. Добрич, печ. Ч. Йорданов, 1906, 254 стр.
* 49. ПО, Едгар. Разкази. София, сп. Библиотека, 1906, 42 стр.

1907
* 50. МОРИС, Уилям. Новини от никъде. Утопичен роман. Ст. Загора, печ. Светлина, 1907, 209 стр. с ил.

1909
* 51. БАЛДЕР, Владимир. Невероятен разказ. Пловдив, А. Константинов, 1909, 40 стр.
* 52. ЛОРИ, Андре. Атлантида. София, печ.
Т. М. Безайтов, 1909, 108 стр.

1910
* 53. СУИФТ, Джонатан. В страната на джуджетата. Прев. и преразказал Ив. К. Божинов. София, Ив. К. Божинов, 1910, 52 стр. с ил.
* 54. СТИВЪНСЪН, Робърт. Вълшебната бутилка. София, Елисавета Хараламбиева, 1910, 65 стр.

1911
* 55. КИМРЯНОВ, Богумил. Краят на света. Двуактна драматическа оперетка. София, книж. Нова Заря, 1911, 31 стр.
* 56. МОПАСАН, Ги дьо. Хорла. Илюстр. разказ по. . . Шумен, печ. Спас Попов, 1911, 48 стр. с ил.
* 57. УЕЛС, Хърбърт. Най-нов ускорител.Пловдив, Централна печатница, 1911, 28 стр.

1912
* 58. СУИФТ, Джонатан. Пътешествията на Гуливера. Съкратено изложение за деца и юноши. София, Картинна галерия, 1912, 74 стр. с ил.
* 59. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливера из далечни и незнайни страни
на света. Том 1. В страната на лилипутите. В страната на бробдинягите. София, Ал. Паскалев, 1912, 388 стр.

1914
* 60. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Знание, 1914, 47 стр.
* 61. СУИФТ, Джонатан. Между великаните. Прев. и преразказал Ив. К. Божинов. София, Ив. К. Божинов, 1914, 64 стр. с ил.
* 62. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливер в Лапута, Балнибарди, Глюбдодриб и Япония. София, Ал. Паскалев, 1914, 331 стр.
* 63. УАЙЛД, Оскар. Портретът на Дориана Грея. Пловидив, библ. Мозайка от знаменити съвременни романи, 1914, 221 стр.

1917
* 64. ГОГОЛ, Николай. Седенки в селцето близко до Диканя. Пловдив, книж. Отец Паисий, 1917, 232 стр. с ил.
* 65. ЖИРАР, П. Адската война. Роман от. . . със 179 илюстр. София, печ. Гутенберг, 1917, 211 стр.
* 66. УАЙЛД, Оскар. Портретът на Дориан Грея. Пловдив, библ. Мозайка от знаменити съвременни романи, 1917, 220 стр.

1918
* 67. ГОГОЛ, Николай. Седейки в селцето близко до Диканя. Пловдив, книж. Отец Паисий, 1918, 232 стр. с ил.
* 68. ЕВЕРС, Ханс. Годеницата на Тофар. София, Цвят, 1918, 48 стр.
* 69. ЕВЕРС, Ханс. Моето погребение. София, Ал. Паскалев, 1918, 97 стр.
* 70. ЛЬОСАЖ, Ален-Рене. Куцият дявол. София. Хемус, 1918, 296 стр.
* 71. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гуливера из царството на джуджетата. Съкратено изложение за деца. София, Хемус, 1918, 36 стр.
* 72. УАЙЛД, Оскар. Портретът на Дориан Грей. София, печ. С. М. Стайков, 1918, 220 стр.
* 73. ХАГАРД, Хенри. Сърцето на света. София, Ст. Атанасов, 1918, 216 стр. 1919
* 74. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. 20 000 левги под море. София, Хемус, 1 919. Част I- 277 стр., част 11-325 стр.
* 75. ВЕРН, Жул. Около месечината. София, Хемус, 1919, 228 стр.
* 76. КЕЛЕРМАН, Бернард. Тунелът. София, Хемус, 1919, 228 стр.
* 77. МОРИС, Уилям. Сънят на Джон Бола. Новела. София, Хемус, 1919, 139 стр.
* 78. ПО, Едгар. Невероятни разкази. София, Ал. Паскалев, 1919, кн. I-70 стр., кн. II-65 стр., кн. III-70 стр.
* 79. ПО, Едгар. Разкази. София, Цвят, 1919, 45 стр.
* 80. СТИВЪНСЪН, Робърт. Доктор Джекил и мистър Хайд. София, Хемус, 1919, 109 стр.
* 81. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливера в царството на великаните. София, Хемус, 1919, 26 стр.

1920
* 82. БАНГ, Херман. Тайнствени разкази. София, Победа, 1920, 89 стр.
* 83. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Живот, 1920, 46 стр.
* 84 ГОГОЛ, Николай. Портрет. София, Живот, 1920, 100 стр.
* 85. ГОГОЛ, Николай. Портрет. София, Ал. Паскалев, 1920, 76 стр.

1921
* 86. БЕЛАМИ, Едуард. В краят на XX век (Loocing Backward). София, Просвета, 1921. 198 стр.
* 87. ВЕРН, Жул. XXIX век. Г-н Ре-диез и г-ца Ми-бемол. София, Цвет, 1921. 59 стр., с ил.
* 88. ВЕРН, Жул. Тайнствения остров. София, Хемус, 192). Ч. І-256 стр., ч. ІІ - 260 стр., ч. ІІІ - 248 стр.
* 89. ГЕВГАЛОВ, Петко. Кристалният дворец на морското дъно. По А. Лори. За деца и юноши. София, Хемус, 1921. 75 стр., с ил.
* 90. ДАНРИ. Въздушните робинзони. София, Цвет, 1921. 56 стр., с ил. 2000 тир.
* 91. ЙЕНСЕН, Иоханес. Леденик. София, Гутенберг, 1921. 211 стр.
* 92. ЛОНДОН, Джек. Багрената чума. Картина на едно възможно бъдеще. София, Цвет, 1921. 67 стр.
* 93. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Освобождение, 1921. 89 стр. 3000 тир.
* 94. ЛОРИ, Андре. Атлантида. София, Цвет, 146 стр.
* 95. ЛОРИ, Андре. Тайната на мага. София, Цвет, 1921, 136 стр.
* 96. ПО, Едгар. Лигея и други фантазии. София, Гутенберг, 1921. 118 стр.
* 97. СУИФТ, Джонатан. Приключенията на Гъливера в страните на лилипутите и великаните. София, Ст. Атанасов, 1921. 80 стр.
* 98. УЕЛС, Хърбьрт. Освободеният свят. Повест за човечеството. София, Бисери, 1921. 176 стр.
* 99. ФРАНС, Анатол. На белият камък. София, Ал. Паскалев и сие, 1921. 160 стр. 1922

1922
* 100. ЕВЕРС, Ханс. Ужасът. Първо петоколие. София, Аргус, 1922. 75 стр.
* 101. ПО, Едгар. Фантазии. София, Аргус.1922. 60 стр.
* 102. ПОЛЯНОВ, Владимир. Смърт. София, Аргус, 1922. 56 стр. 1923

1923
* 103. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гьливера в царството на джуджетата.София, Хемус. 1923. 36 стр., с ил.
* 104. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливера в царството на великаните.София, Хемус. 1923.192 стр.,с ил.
* 105. УЕЛС, Хьрбьрт. Първите хора на Луната. София, Георги Д. Юруков,1923. 28 стр., с ил.

1924
* 106. МИНКОВ, Светослав. Часовникът.София, печ. Витоша. 1924, 32 стр. 1925

1925
* 107. БЕНОА, Пиер. Атлантида. София, печ. Право. 1925. 180 стр.
* 108. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, храненика на маймуните. София, печ. Франклин. 1925. Ч. І - 132 стр. Ч. ІІ, 136 стр.
* 109. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Част І. Християновото пътешествие от градът Погибелово до, небесният град Казано. Пловдив, печ. Труд, 1925. 200 стр. с ил.
* 110. ВЕРН,Жул. Капитан Немо или 20000 левги под море. София, Хемус, 1925. Ч. І - 288 стр.
* 111. ЕВЕРС, Ханс. Из дневника на едно портокалово дърво. София, Ф. Чипев. 121. )925. 48 стр.
* 112. СТИВЬНСЬН, Робърт. Вълшебната бутилка. София, Хемус. 1925. 52 стр.

1926
* 113. БЮРОУЗ, Едгар. Безсмъртния човек. Чудноватите приключения на капитан 123. Джон Картер на Марс. София, печ. Радикал. 1926. 160 стр.
* 114. БЮРОУЗ, Едгар. Връщането на Тарзан. София, печ. Франклин. 1926. Ч. 1-76 стр. Ч. ІІ - 75 стр. . Ч. ІІІ - 76 стр.
* 115. БЮРОУЗ, Едгар. Синът на Тарзан. София, печ. Радикал. 1926. 228 стр.
* 116. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и неговите зверове. София, печ. Радикал. 1926. 127. Ч. 1-80 стр. Ч. ІІ - 64 стр.
* 117. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и съкровищата на вълшебния град Опар. 128. София, печ. Франклин. 1926. 180 стр.
* 118. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Част ІІ. Пътешествието на Християновата жена до Небесния град. Пловдив, печ. Труд. 130. 1926. 192 стр. с ил.
* 119. МАЙРИНК, Густав. Голем. София, ф. Чипев. 1926. 322 стр

1927
* 120. БЮРОУЗ, Едгар. Боговете на Марс. Втора книга от чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс. София, печ. Радикал, 1927. 240 стр.
* 121. БЮРОУЗ, Едгар. Неукротимият Тарзан. София, печ. Франклин, 1927. 88 стр.
* 122. БЮРОУЗ, Едгар. Приключенията на Тарзан в джунглите. София, печ. Франклин, 1927. 204 стр.
* 123. ВЕРН, Жул. Капитан Немо или 20 000 левги под море. София, Хемус, ч.ІІ - 320 стр.
* 124. ГОТИЕ, Теофил. Романът на мумията. Пловдив, печ. 11 май, 1927. 205 стр.
* 125. МАЙРИНК, Густав. Кардиналът Напелус. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1927. 72 стр.
* 126. МИНКОВ, Светослав. Огнената птица. София, Родопи, 1927. 44 стр.
* 127. ТОЛСТОИ, Алексей. Аелита. София, Ив. Г. Игнатиев и синове, 1927. 160 стр.

1928
* 128. ВЕРН, Жул. Пътешествие към ядката на земята. София, печ. Съгласие, 1928, 133 стр. с ил. 3200 тир.
* 129. ЛОРИ, Андре. Тайната на мага. София, печ. Божинови, 1928. 144 стр.
* 130. ХАГАРД, Хенри. Диамантните рудници на Цар Соломон. София, Ив. Коюмджиев, 1928. 144 стр. 3000 тир.
* 131. ХАГАРД, Хенри. Живият огън. София, Ст. Атанасов, 1928. 143 стр. 4000 тир.
* 132. ХАРБУ, Теа фон. Метрополис. София, Ив. Коюмджиев, 1928. 144 стр.
* 133. ХОФМАН, Ернст. Принцеса Брамбила. София, Ив. Г. Игнатиев и синове, 1928. 104 стр. 6000 тир.
1929
* 134. БАЛЗАК, Оноре дьо. Шагреновата кожа. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 254 стр., 2000 тираж.
* 135. БЮРГЕЛ, Бруно. С ракетна граната към месеца. Борба с една ледена епоха. Фантастичен роман от година 3000 след Христа. София, Хемус, 1929. 176 стр., 3200 тираж.
* 136. БЮРГЕЛ, Бруно. Чудесни истории и приключения. Научни разкази и приказки. София, Хемус, 1929. 4.1.-80 стр. Ч. 11-80 стр. Ч. 111-80 стр. Ч. IV - 52 стр.; с ил.
* 137. БРЮСОВ, Валерий. Огненият ангел. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 287 стр., 5000 тираж.
* 138. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. I. Село във въздуха. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 90 стр., 3500 тираж.
* 139. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. II. Леденият сфинкс. София, Ив. Коюмджиев, 1929.
* 140. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. 111. Родното знаме. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 104 стр., с ил., 3500 тир.
* 141. ВЕРН, Жул. Съчинения, т. IV. Плуващият остров. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 168 стр. с ил.
* 142. ВЕРН, Жул. Замък в Карпатите. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 104 стр., 4000 тир.
* 143. ВЕРН, Жул. Леденият сфинкс. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 300 стр., 4000 тир.
* 144. ВЕРН, Жул. Плаващият град. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 89 стр., 5000 тир.
* 145. ВЕРН, Жул. Превратът. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 144 стр., 5000 тир.
* 146. ВЕРН, Жул. Приключенията на капитан Хатерас. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 364 стр., 5000 тир.
* 147. ВЕРН, Жул. Родно знаме, София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 148 стр., 4000 тир.
* 148. ЛОНДОН, Джек. Романът на три сърца. София, Ив. Коюмджиев, 1929. 272 стр., 3500 тир.
* 149. СУИФТ, Джонатан. Гъливер при джуджетата. София, Хемус, 1929. 40 стр.
* 150. СУИФТ, Джонатан. Гъливер при великаните. София, Хемус, 1929. 32 стр., 4000 тир.
* 151. ХАГАРД, Хенри. Златният град. Сърцето на света. София, Ст. Атанасов, 1929. 156 стр., 4000 тир.
* 152. УЕЛС, Хърбърт. Храната на боговете. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1929. 196 стр., 2000 тир.

1930
* 153. БОГДАНОВ, Александър. Червената звезда. София, печ. Земеделско знаме, 1930. 158 стр., 4000 тир.
* 154. ВЕРН, Жул. Пет недели на балон. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1930. 196 стр., 3000 тир.
* 155. ВЕРН, Жул. Южната звезда. София, Ив. Г. Игнатов и синове,1930. 161 стр.
* 156. ИЛИЕВ, Георги. 0-Корс. Стара Загора, печ. Светлина, 1930. 133 стр., 1000 тир. Този първи български научнофантастичен роман по много показатели доближава световното равнище от онова време. Ето как големият български критик д-р Кръстьо Кръстев реагира на появяването му: «Благородният опит да се излезе от безцветната тематика, която държи в плен голяма част от белетристиката ни, заслужава първа похвала. Моето дълбоко убеждение е, че ние ще имаме изобщо истински роман едва тогава, когато създадем добър фантастичен и авантюристичен роман: появата на последните е възможна само след едно здраво овладяване на романистичната техника и хронологически говори за високия разцвет на една литература.» (Българска мисъл, 1931, кн. 6).
* 157. ЛОНДОН, Джек. Романът на трите сърца. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1930. 294 стр., 3000 тир.
* 158. САЛГАРИ, Емилио. Съчинения, т. V. Господарят на океана. София, Ив. Коюмджиев, 1930. 168 стр.
* 159. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливер из чудни страни. Преразказал Ото Ернст. София, Цвят, 1930. 96 стр., 3700 тир.
* 160. СТИВЕНСЪН, Робърт. Човекът с двете лица. София, Ив. Г. Игнатов и синове,1930. 72 стр.

1931
* 161. ИЕНСЕН, Иоханес. Изгубеният рай. Из историята на човека в ледниковия период. София, Факел, 1931. 95 стр.,
* 162. МАЙРИНК, Густав. Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество. София, Ив. Г. Игнатов и синове, 1931. 135 стр., 3000 тир.

1932
* 163. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, храненика на маймуните. Приключенията на лорд Клейтон, роден в Африка и отгледан от маймуна. София, търговска печ., 1932. Ч. 1 -112 стр., ч. 11-136 стр., 3000 тир.
* 164. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, книж. Антиквар, 1932. 216 стр., 3000 тир.
* 165. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, книж. Екзарх Йосиф, 1932. 224 стр., 3000 тир.
* 166. ЛОНДОН, Джек. Скитника по звездите. София, С. Маджаров, 1932. 192 стр., 3500 тир.
* 167. ЛОФТИНГ, Хю. Доктор Дулитъл и неговите животни. Неговия необикновен живот в родината и чудните му приключения по целия свят. София, печ. С. М. Стайков, 1932. 102 стр., 4000 тир.
* 168. МИНКОВ, Светослав. Автомати. Необикновени разкази. София, Т. Ф. Чипев, 1932. 112 стр.
* 169. ФОЛ, Николай. Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин. София, Хемус, 1932. 48 стр., с ил., 4000 тир.

1933
* 170. ГАЛОПЕН, Армул. Една дълбокоморска подводна експедиция. Пловдив, Д. Г. Симидов, 1933. 40 стр., с ил., 5000 тир.
* 171. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. София, Хемус, 1933. 168 стр., с ил., 4200 тир.
* 172. КОНСТАНТИНОВ, Константин и Светослав Минков. Сърцето в картонената кутия. Роман-гротеска в 7 невероятни приключения. София, Модерна домакиня, 1933. 64 стр., 1700 тир.
* 173. КОРАЛОВ, Емил. Непобедимите. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, библ. Весела дружина, 1933. 52 стр., с ил., 3000 тир.
Емил Коралов е автор на няколко десетки повести за юноши, издадени в книжки с малък формат. Този тип книжна продукция по онова време е значително популярна в САЩ, Германия, Франция и е известна под названието «пълп» - евтини периодични издания. В около тридесетина такива книжки Е. Коралов включва почти пълен диапазон на фантастичните жанрове - фентъзи, утопия и анти-утопия, научна и приключенска фантастика и пр. Най-популярна е серията му за Жари и Морското момиче.
* 174. ЛОНДОН, Джек. Преди Адама. София, Ив. Коюмджиев, 1933. 128 стр., с ил.,1500 тир.
* 175. ЛОФТИНГ, Хю. Доктор Дулитъл и неговите животни. София, Т. Ф. Чипев, 1933. 104 стр., с ил., 4000 тир.
* 176. ЛОФТИНГ, Хю. Плаващият остров на доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 1933. 208 стр., с ил.
* 177. ЛЬОБЛАН, Морис. Госпожицата със зелените очи. Необикновените приключения на Арсен Люпен. София, Книгоцвят, 1933. 190 стр., 2000 тир.

1934
* 178. БРИДЖЕС, Т. С. Пътуване в неизвестност. София, Жеко Маринов, 1934 124 стр.
* 179. БРИДЖЕС, Т. С. Тайната на Саргасово море. София, Жеко Маринов, 1934, 124 стр., с ил. 4000 тир.
* 180. БРИДЖЕС, Т. С. Тайната на свещения град. София, Жеко Маринов, 1934, 160 стр.
* 181. БРИДЖЕС, Т. С. Тайнственият град. София, Жеко Маринов, 1934. 160 стр., с ил.
* 182. БРИДЖЕС, Т. С. Цепелинът на отмъщението. София, Жеко Маринов, 1934. 127 стр., с ил. 3000 тир.
* 183. БЮРОУЗ, Едгар. Близнаците Тарзан. София, Жеко Маринов, 1934. 48 стр., с ил.
* 184. БЮРОУЗ, Едгар. Страшният Тарзан.София, М. Г. Смрикаров, 1934. 152 стр., с ил. 3000 тир.
* 185 БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и златният лъв. София, печ. С. М. Стайков, 1934. 240 стр., с ил. 3000 тир.
* 186. ЕЛИН, ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Хемус, 1934. 206 стр., с ил. 4200 тир.
* 187. ИЛИЕВ, Георги. Теут се бунтува. Стара Загора, печ. Светлина, 1934. 176 стр. 1000 тир.
* 188. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. Приключенията на Жари, Морското момиче и другарите им. София, библ. Весела дружина, 1934. 128 стр., с ил.
189. КОРАЛОВ, Емил. Хвъркащият автомобил. Ринг и златната скала. София, библ. Весела дружина, 1934. 16 стр., с ил. 3000 тир.
* 190. ЛИХТЕНБЕРЖЕ, Андре. Хук и Сла. София, Жеко Маринов, 1934. 64 стр., с ил. 5000 тир.
* 191. ЛОНДОН, Джек. Когато светът беше илад. София, Труд и книга. 1934. 28 стр. 2000 тир.
* 192. ЛОНДОН, Джек. Скитник между звездите. София, печ. Радикал, 1934. 280 стр.
* 193. ЛОФТИНГ, Хю. Опера доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 1934. 170 стр., с ил. 3000 тир.
* 194. ЛОФТИНГ, Хю. Цирк доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 201 стр., с ил. 3000 тир.
* 195. МИНКОВ, Светослав. Дамата с рентгеновите очи. София, Хемус, 1934. 144 стр. 2200 тир.
* 196. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливер. София, Хемус, 1934. 232 стр., с ил.
* 197. ТОЛСТОИ, Алексей. Инфрачервените лъчи. София, книж. Нова литература, 1934. 244 стр. 2000 тир.

1935
* 198. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан в сърцето на света. София, М. Смрикаров, 1935.168. стр. 4000 тир.
* 199. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан в тайната империя. София, печ. Нов живот, 1935. 120 стр. 4000 тир.
* 200. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, господарят на джунглите. София, печ. Нов живот, 1935. 176 стр, 4000 тир.
* 201. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан при лилипутите. София, Ив. Коюмджиев, 1935. 128 стр. 4000 тир.
* 202. КИОСУКЕ, Фуканга. Бъдещата война между Япония и Съединените щати. София, печ. Камбана, 1935. 80 стр. 500 тир.
* 203. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. София, библ. Весела дружина 1935. 82 стр., с ил. 1000 тир.
* 204. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. София, печ. Азия, 1935. 108 стр., с ил.
* 205. КОРАЛОВ, Емил. Загубеният брат. Приключенията на Орловото перо. София, печ. Доверие, 1935. 96 стр., с ил. 1000 тир.
* 206. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Д. Гологанов, 1935. 216 стр.
* 207. МИНКОВ, Светослав. Автомати. Невероятни разкази. София, Казанлъшка долина, 1935. 136 стр. 2000 тир.'
* 208. РЕНАР, Морис. Необикновеният приятел на доктор Бар. София, печ. Устрем, 1935. 96 стр.
* 209. ХАГАРД, Хенри. Свещеното цвете. София, Ив. Коюмджиев, 1935. 176 стр. 4000 тир.
* 210. ХАИХЕН, Валтер. Отвъд стратосферата. Фантастична история. Пловдив, П. Беловеждов, 1935. 140 стр. 3000 тир.
* 211. ХАИХЕН, Валтер. Пиратът под океана. Фантастична история. Пловдив, П. Беловеждов, 1935. 123 стр. 3000 тир.

1936
* 212. Д'ЕРВИЛИ, Едмонд. Приключенията на едно доисторическо момче. София, Посредник, 1936. 104 стр., с ил. 2000 тир.
* 213. КОРАЛОВ, Емил. Човекът, който виждаше всичко. София, библ. Весела дружина, 1936. 71 стр., с ил. 1000 тир.
* 214. ЛОНДОН, Джек. Алената чума. София, Д. Маджаров, 1936. 75 стр. 1500 тир.
* 215. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Д, Маджаров, 1936. 175 стр. 2000 тир.
* 216. ЛОНДОН, Джек. Скитника по звездите. София, Д, Маджаров, 1936. 152 стр. 2000 тир.
* 217. МАДАЧ, Имре. Трагедията на човека. Драматическа поема. София, печ. Полиграфия, 1936. 132 стр. 2000 тир.
* 218. МИНКОВ, Светослав. Разкази в таралежова кожа. София, Хемус, 1936. 176 стр. 3200 тир.
* 219. ТОЛСТОЙ, Алексей. Инфрачервените лъчи. София, печ. Хаджи Димитър, 1936. 244 стр. 2000 тир.

1937
* 220. БУРДЕЦКА.Юаефа. Планетоида 2100. София, Д. Чилингиров, 1937. 28 стр. 3000 тир
* 221. КЕЛЕРМАН, Бернард. Тунелът под океана. София, Звезда, 1937. 264 стр. 2000 тир.
* 222. КОРАЛОВ, Емил. Златната земя. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, библ. Весела дружина. 1937. 48 стр.. с ил. 4000 тир.
* 223. ЛОНДОН, Джек. Съчинения, т. XIX. Скитник между звездите. София, печ. Радикал.. 1937. 279 стр. 6000 тир.
* 224. ЛОНДОН, Джек. Съчинения, т. XX. Романът на трите сърца. София, Книжна централа, 1937. 308 стр.
* 225. ЛОНДОН. Джек. Съчинения, т. XXV. Желязната пета. София, Книжна централа, 1937. 208 стр.
* 226. ЛОНДОН, Джек. Съчинения, т. XXVI I. До Адама. Алената чума. София, печ. Радикал, 1937. 160 стр. 6000 тир.
* 227. ЛОФТИНГ, Хю. Зоологическа градина доктор Дулитъл. София, Т. Ф. Чипев, 1937. 151 стр. с ил. 2000 тир.
* 228. САЛГАРИ, Емилио. На Луната. София, Жеко Маринов, 1937. 16 стр., с ил.
* 229. СУИФТ, Джонатан. В страната на лилипутите. София, печ. Стопанско развитие. 52 стр., с ил. 8000 тир.

1938
* 230. СУИФТ, Джонатан. Гъливер при великаните. София, Хемус, 39 стр., с ил. 4000 тир. 1938.
* 231. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Игнатов, 1938. 39 стр.
* 232. ГОТИЕ, Теофил. Романът на една мумия. София, печ. Гладстон, 1938. 152 стр. 8000 тир.
* 233. ЕНЕВ, Михаил. Тибет. Утопичен роман, София, печ. Раковски, 1938. 140 стр. 1500 тир.
* 234. КОРАЛОВ, Емил. Кулата на чудесата. София, Ив. Коюмджиев, 1938. 64 стр. 3000 тир.
235. КОРАЛОВ, Емил. Загадъчното отмъщение. Необикновеното приключение на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 45 стр., с ил. 3000 тир.
* 236. КОРАЛОВ, Емил. Непобедимите. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 51 стр., с ил. 300 тир.
* 237. КОРАЛОВ, Емил. Съкровището на Синята планина. Из приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 44 стр., с ил. 3000 тир.
* 238. КОРАЛОВ, Емил. Черният капитан. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1938. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 239. КОРАЛОВ, Емил. Царството на светлината. Приключенията на Ален. София, печ. Доверие, 1938. 46 стр., с ил. 4000 тир.
* 240. СУИФТ, Джонатан. В страната на великаните. София, Златна библ., 1938. 44 стр., с ил. 8000 тир.
* 241. ЦВЕТАНОВ, Ценко. Тайнственият дявол. Чудните приключения на няколко учени в Южна Америка. София, печ. Доверие, 1938. 40 стр., с ил.

1939
* 242. БЕЛЯЕВ, Александър. Морският дявол. Научно-фантастичен роман. София, Ив. Коюмджиев, 1939. 132 стр.
* 243. БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Алегория. Ч. I. София, печ. Майска роза, 1939. 100 стр. 1000 тир.
* 244. ВЕРН, Жюл. Плуващият град. София, Ново образование, 1939. 109 стр.
* 245. ЗМЕЙ ГОРЯНИН. Ру. Разказ за най-древните люде. София, печ. Пирин 1939. 32 стр., с ил. 5000 тир.
* 246. КАРОЛ, Луис. Алиса в страната на чудесата. София, Т. Ф. Чипев, 1939. 131 стр.,с ил.2000 тир.
* 247. КОНСТАНТИНОВ, Константин и Светослав Минков. Сърцето в картонената кутия. В 7 невероятни приключения. София, Съюз на бълг. писатели, 1939. 88 стр. 2000 тир.
* 248. КОРАЛОВ, Емил. Бялата крепост. Приключенията на Жари и морското момиче. София, в. Весела дружина, 1939. 48 стр., с ил. 4000 тир.
* 249. КОРАЛОВ, Емил. Градът на окованите. Приключенията на Орловото перо. София, в. Весела дружина, 1939. 93 стр.,- с ил. 8000 тир.
* 250. КОРАЛОВ, Емил. Освободителят. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1939. 47 стр., с ил. 3000 тир.
* 251. КОРАЛОВ, Емил. Среща в небесата. София, печ. Доверие, 1939. Ч. 1- 48 стр., с ил. 3000 тир. Ч. II - 48 стр., с ил. 5000 тир.
* 252. КОРАЛОВ, Емил. Човекът на бъдещето. София, печ. Доверие, 1939. 60 стр., с ил. 5000 тир.
* 253. САЛГАРИ, Емилио. Съкровището на инките. София, Жеко Маринов, 1939. 128 стр.

1940
* 254. БЮРОУЗ, Едгар. Кървавата разплата на Тарзан. София, Книго-Лотос,1940.-132 стр. 4000 тир.
* 255. БЮРОУЗ, Едгар. Отмъщението на Тарзан. София, Книго-Лотос, 1940. 112 стр. 4000 тир.
* 256. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, герой на джунглите. София, Г. Атанасов, 1940. 112 стр. 2000 тир.
* 257. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и неговите зверове. София, Книго-Лотос. 1940. 144 стр. 4000 тир.
* 258. ГОГОЛ, Николай. Вий. София, Игнатов, 1940. 64 стр. 5500 тир.
* 259. ГОГОЛ, Николай. Нос. София, Игнатов, 1940. 39 стр. 5200 тир.
* 260. КОРАЛОВ, Емил. В страната, дето хората хвърчат. Приключенията на Жари. София, печ. Доверие. Ч. I. 48 стр., с ил. 3000 тир. Ч. II. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 261. КОРАЛОВ, Емил. Електрическият човек. София, печ. Доверие, 1940. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 262. КОРАЛОВ, Емил. Островът на вечното слънце. София, печ. Доверие, 1940. 80 стр., с ил. 4000 тир.
* 263. КОРАЛОВ, Емил. Сърцето на океана. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1940. 64 стр., с ил. 3500 тир.
* 264. КОРАЛОВ, Емил. Тайната и чудесата на слънчевата книга. Приключенията на Жари. София, печ. Доверие, 1940. Ч. I. 48 стр., с ил. Ч. II. 51 стр., с ил.
* 265. КОРАЛОВ,Емил.Тайнствената подводница.София, Ив.Коюмджиев,1940.86 стр.,с ил.3000 тир.

1941
* 266. АНГЕЛОВ, Димитър. Когато човекът не беше. София, печ. Графика, 1941. 170 стр. 2250 тир.
* 267. БЮРОУЗ, Едгар. Синът на Тарзан и неговите приключения. София, Г. Атанасов, 1941. 144 стр. 3000 тир.
* 268. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан. Нови приключения. София, Г. Атанасов, 1941. 128 стр. 3000 тир.
* 269. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан, демонът на джунглите. София, Г. Атанасов, 1941. 120 стр. 3000 тир.
* 270. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан и неговите зверове. София, Звезда, 1941. 112 стр.
* 271. БЮРОУЗ, Едгар. Тарзан се връща в джунглите. София, Г. Атанасов, 1941. 128 стр. 3000 тир.
* 272. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. София, библ. Орбита, 1941. Ч. 1-11, 152+144 стр., с ил. 2000 тир.
* 273. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. - София, Хемус, 1941. 168 стр., с ил. 4000 тир.
* 274. КОРАЛОВ, Емил. Безсмъртният вожд. София, в. Весела дружина, 1941. 104 стр., с ил. 5000 тир.
* 275. КОРАЛОВ, Емил. Градът на Жари. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1941. 64 стр., с ил.
* 276. КОРАЛОВ, Емил. Златната земя. София, печ. Доверие, 1941. 48 стр., с ил., 3000 тир.
* 277. КОРАЛОВ, Емил. Златният извор на пустинята. Приключенията на Жари и морското момиче. София, печ. Доверие, 1941. Ч. I. 48 стр., с ил. 5000 тир. Ч. II. 48 стр., с ил. 5000 тир.
* 278. КОРАЛОВ, Емил; Самолет без хора. София, печ. Доверие, 1941. 48 стр., с ил. 3000 тир.
* 279. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Д. Гологанов, 1941. 218 стр. 3000 тир.
* 280. НЕГЕР, Шарл. Четири деца на Луната. София, Д. Чилингиров, 1941. 28 стр., с ил.
* 281. РОЗЕНФЕЛД, Михаил. Морска тайна. София, печ. Доверие, 1941. 100 стр., с ил. 3000 тир.
* 282. САЛГАРИ, Емилио. На Луната. София, Ж. Маринов, 1941. 16 стр., с ил.
* 283. СТЬПОВ, Петър. Приключенията на професора Йон Бльон. София, печ. Пирин, 1941. 16 стр., с ил. 12000 тир.
* 284. СТЬПОВ, Петър. Приключенията на проф. Йон Бльон. София, Златна библ., 1941. 48 стр., с ил. 5000 тир.
* 285. УЗУНОВ, Васил. Сънни видения. София, печ. Доверие, 1941. 239 стр. 2000 тир.

1942
* 286. БЮРОУЗ, Едгар. Неукротимият Тарзан. София, Кииго-Лотос, 1942. 125 стр.
* 287. БЮРОУЗ. Едгар. Тарзан и железният човек София, Кииго-Лотос, 1942. 160 стр.
* 288. БЮРОУЗ. Едгар. Тарзан и златният град Опар. София. Кииго-Лотос, 1942. 112 стр. 3000 тир.
* 289. ВЕЛЬОВ, Иван. Чудовищната лъчиста птица. София, Д. Гологанов, 1942. 96 стр. 4000 тир.
* 290. ВЕРИ, Жул. Доктор Окс. София, библ. Отбор, 1942. 87 стр., с ил. 3000 тир.
* 291. ВЕРИ, Жул. Доктор Окс - Познати и непознати светове. София, библ. Илюстровано четиво, 1942. 76 стр. 2000 тир.
* 292. ВЕРН, Жул. Пътешествие до центъра на Земята. София, Отбор, 1942. 192 стр., с ил. 3000 тир.
* 293. КОРАЛОВ, Емил. Жари в Африка. София, печ. Съгласие, 1942. 67 стр., с ил. 5000 тир.
* 294. КОРАЛОВ, Емил. Към свободната страна. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие. 1941 16 стр.. с ил. 8000 тир.
* 295. КОРАЛОВ. Емил. Непобедимите. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие, 1942. 46 стр., с ил. 8000 тир.
* 296. КОРАЛОВ, Емил. Тайнствената подводница. София, в. Весела дружина, 1942. 96 стр., с ил. 6000 тир.
* 297. КОРАЛОВ. Емил. Хвъркащият автомобил. София, печ. Доверие, 1942. 48 стр., с ил. 6000 тир.
* 298. КОРАЛОВ. Емил. Цар Тайфун и освободителят. Приключенията на Жари. София. Лъч. Станчев. 1942. Ч. І-15 стр., Ч. II - 15 стр., Ч. III - 15 стр., с ил. 8000 тир.
* 299. КОРАЛОВ, Емил. Черният капитан.Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Доверие, 1942. 48 стр., с ил. 6000 тир.
* 300. МИНКОВ, Светослав. Маймунска младост. София. Печ. Рахвира, 1942.32 стр.
* 301. УЕЛС. Хърбърт. Война на световете. Марс напада Земята. София, Стефан Ат. Дамянов. 1942. 80 стр., с ил. 4000 тир.
* 302. ЦВЕТАНОВ. Цанко. Тайнственият дявол.Чудните приключения на няколко учени в Южна Америка. София, печ. Доверие, 1942. 48 стр., с ил. 6000 тир.

1943
* 303. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Хемус, 1943. 208 стр., с ил. 4000 тир.
* 304. КАРОЛ, Луис.Алиса в страната на чудесата.София,Знание, 1943.160 стр.,с ил.6000 тир.
* 305. КЕЛЕРМАН, Бернард. Тунелът. София. Лъч. 1943. 312 стр. 2000 тир.
* 306. КОРАЛОВ. Емил. Бялата крепост. Приключенията на Жари и Морското момиче София. печ. Доверие, 1943. 47 стр. с ил. 8000 тир.
* 307. КОРАЛОВ. Емил. Дворецът на свободата. София, печ. Доверие 1942. 87 стр., с ил. 3000 тир.
* 308. КОРАЛОВ. Емил. Синята планина. Приключенията на Жари и Морското момиче. София, печ. Братя Миладинови, 1943. 32 стр., с ил. 4000 тир.
* 309. КОРАЛОВ. Емил. Хората на бъдещето. София, печ. Добринов, 1943. 48 стр., с ил. 8000 тир.
* 310. КНИТЕЛ, Джон. Синият базалт. София. М. Г. Смрикаров, 1943. 304 стр. 6000 тир.
* 311. ПЪРКИНС. Фредерик. Питър Пан. Приказка за вечното момче. София, Знание. 1943. 72 стр. 5000 тир.
* 312. ЦВЕТАНОВ. Ценко (като Косе Босе). Приключенията на едно първобитно момче. По Е.Д'Ервили. София, библ. Весела дружина 1943. 95 стр., с ил. 8000 тир.

1944
* 313. ДОМБЪР. Роже. Демонът. София, 3везда. 1944. 164 стр. 5000 тир.

1945
* 314. БАЛЗАК, Оноре дьо. Шагреновата кожа. София, Лъч. 1945. 240 стр.
* 315. БЕЛЯЕВ. Александър. Звездата КЕЦ. София. ЦК ма РМС, 1945. 156 стр.,
* 316. ВЕРН. Жул. Подводният замък. София. Родопи, 1945. 144 стр. (Авторството на Жул Верн е фалшиво. Тази книга а един от малкото, за щастие, опити в нашето книгоиздаване да се използва неправомерно авторитета на известни писатели)
* 317. ВОЛТЕР. Вавилонската княгиня. Микромегас. София. Мадара, 1945. 1Я стр. 5000 тир.
* 318. ЕФРЕМОВ. Иван. Чудните приключения на съветските пътешественици. Разкази за необикновеното. София. печ. Съгласие, 1945. 184 стр., с ил. 5000 тир.(Истинското название на тази книга е "Пет румба")
* 319. КОРАЛОВ, Емил. Островът на щастието. София, печ. Братя Миладинови. 1945. 64 стр., с ил.
* 320. ЛОНДОН. Джек. Желязната пета. София, Книго-Лотос, (945. 272 стр. 4000 тир.
* 321. ЛОНДОН, Джек. Романът на три сърца. София. Просвета, 1945. 400 стр. 2000 тир.
* 322. МИНКОВ. Светослав. Дамата с рентгеновите очи. София, Хемус, 1945. 144 стр. 3100 тир.
* 323. МИНКОВ, Светослав. Лунатин. София. Четиво, 1945. 48 стр. 6000 тир.
* 324. СУИФТ, Джонатан. Пътуването на Гъливер. София. Хемус. 1945. 232 стр., с ил.

1946
* 325. БЕЛЯЕВ, Сергей. Приключенията на Самуил Пингл. София, Народна Култура, 1946. 351 стр. 10000 тир.
* 326. БРИДЖЕС, Т. Чудните приключения на Мартин Крузо. София, Любен Велчев, 1946. 164 стр. 5000 тир.
* 327. ВЕРН, Жул. Доктор Окс. Познати и непознати светове. София, Четиво, 1946. 92 стр. 3000 тир.
* 328. ВЕРН, Жул. Замък в Карпатите. София, Слънце, 1946. 129 стр. 5000 тир.
* 329. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. 20000 левги под Водата. София, Книго-Лотос, 1946. 171 стр. 5000 тир.
* 330. ВЕРН, Жул. Морето сред Сахара. София, Средец, 1946. 223 стр. 2000 тир.
* 331. ВЕРН, Жул. Плуващият град. София, Средец, 1946. 272 стр. 5000 тир.
* 332. ВЕРН, Жул. Село във въздуха. София, Иван Куюмджиев, 1946. 122 стр.
* 333. ВЕРН, Жул. Село във въздуха. София, Средец, 1946. 164 стр.
* 334. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян Невероятните приключения на едно хлапе. София, Хемус, 1946. 172 стр., с ил. 6000 тир.
* 335. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Хемус. 1946. 216 стр. 6000 тир.
* 336. КОНАН ДОЙЛ, Артър. Маракотова бездна. София, Четиво. 1946.95 стр., с ил. 3000 тир.
* 337. КОРАЛОВ, Емил. Безсмъртният вожд. София, библ. Весела дружина. 1946. 112 стр., с ил. 4000 тир.
* 338. КОРАЛОВ, Емил. Кулата на чудесата. София. И6. Куюмджиев. 1946. 68 стр.
* 339. КЕСТНЕР, Ерих. 35 Май или Конрад пътува към южните морета. София, печ. Бр. Миладинови, 1946. 112 стр., с ил. 8000 тир.
* 340. КОРАЛОВ, Емил. Островът на щастието. София, библ. Весела дружина, 1946. 64 стр., с ил.
* 341. КОРАЛОВ, Емил. Среща в небесата. София, библ. Весела дружина, 1946. 95 стр., с ил. 4000 тир.
* 342. КОРАЛОВ, Емил. Тайнствената подводница. София, библ. Весела дружина, 1946. 88 стр., с ил. 6200 тир.
* 343. ЛАГИН, Лазар. Патилата на един вълшебник в СССР. София, Иван Куюмджиев, 1946. 211 стр., с ил. 4000 тир.
* 344. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Книго-Лотос, 1946. 288 стр. 4000 тир.
* 345. МИНКОВ, Светослав. Дамата с рентгеновите очи. София, Хемус, 1946.160 стр. 6000 тир.
* 346. САЛГАРИ, Емилио. Господарят на моретата. София, Рила, 1946. 208 стр.
* 347. СУИФТ, Джонатан. Пътешествията на Гъливер. София, Международна книга, 1946. 8 стр., с цв. ил. 5000 тир.
* 348. ТВЕН, Марк. Том Сойер детектив. Том Сойер авиатор. София, Ив. Куюмджев, 1946. 200 стр.
* 349. ТОЛСТОЙ, Алексей. Седем дни в които бе ограбен света. София, Средец, 1946. 50 стр.
* 350. УЕЛС, Хърбърт. Невидимият. София, Книго-Лотос, 1946. 215 стр. 5000 тир.
* 351. УОЛЕС, Едгар. Кинг-Конг. София, Култура, 1949. 157 стр. 5000 тир.

1947
* 352. БЕЛЯЕВ, Александър. София, Сп. Гологанов, 1947. 224 стр. 4000 тир.
* 353. ВЕРН, Жул. Капитан Хатерас. София, Четиво, 1947. 352 стр. 4000 тир.
* 354. ВЕРН, Жул. Леденият сфинкс. София, Ив. Куюмджев, 1947.272 стр. 4500 стр.
* 355. ВЕРН, Жул. Пет седмици в балон. София, Четиво, 1947. 192 стр.
* 356. ВЕРН, Жул. Плуващият остров. София, Иван Куюмджев, 1947. 216 стр. 5000 тир.
* 357. ВЕРН, Жул. Пътешествие до центъра на Земята. София, ЦК ОРПС, 1947. 208 стр. 5000 тир.
* 358. ВЕРН, Жул. Тайнственият остров. София, Знание, 1947. 147 стр., с ил.
* 359. КОРАЛОВ, Емил. Светът на правдата. Пътешествията на Жари и морското момиче. София, печ. Линотип, 1947. 112 стр., с ил. 6000 тир.
* 360. КОРАЛОВ, Емил. Хората на бъдещето. София, библ. Весела дружина, 1947. 56 стр., с ил. 5000 тир.
* 361. ЛИГИН, Лазар. Патент АВ. София, Четиво, 1947. 280 стр. 4000 тир.
* 362. ЛОНДОН, Джек. Скитник между звездите. София, Четиво, 1947. 280 стр. 4000 тир.
* 363. МИХАЙЛОВСКИ, Леонар Из южните моря, Каспролит. София, Петър Ленски, 1947. 74 стр. 5000 тир.
* 364. МИНКОВ, Светослав. Автомати. Невероятни разкази. София, Хемус, 1947. 136 стр. 6000 тир.
* 365. МИНКОВ, Светослав. Разкази в таралежова кожа. София, Хемус, 1947. 204 стр. 6000 тир.
* 366. ПААЦ, Херберт. Чудното пътешествие на Павел и Мария. София, Бисер. 1947. 152 стр., с ил.
* 367. РАЙНОВ, Николай. Кръвожадни. София, Славянско Кооп. издателство, 1947, 456 стр. 5800 тир.
* 368. СИНКЛЕР, Ъптон. Римски празник. София, Библ. Знаменити романи, 1947. 263 стр. 5000 тир.
* 369. СУИФТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливер. София, 'Книго-Лотос, 1947.132 стр. 4000 тир.
* 370. ТВЕН, Марк. Един янки в двора на Крал Артур. София, ОРПС, 1947. 382 стр., с ил.
* 371.ТУДУЗ, Жорж. Човекът, Който открадна Голфщрома. София, Бисер, 1947. 155 стр. 4000 тир.

1948
* 372. ЕФРЕМОВ, Иван. Белият рог. София, Младо поколение, 296 стр. 1948
* (тук в номерацията липсват 10 номера по оригинала. Дали това се десет книги или просто грешка в цифрите, не ми е известно /А.П.С./)
* 382. АДАМОВ, Григорий. Изгоненият владетел. София, Народна младеж, 1948. 632 стр., с ил. 5000 тир.
* 383. АДАМОВ, Григорий. Тайната на двата океана. София, Народна младеж, 1948. 492 стр, с ил. 8000 тир.
* 384. АНГЕЛОВ, Димитър. Когато човекът не беше. София, Народна младеж, 1948. 142 стр., с ил. 8000 тир.
* 385. БЕЛЯЕВ, Сергей. Десетата планета. София, Народна просвета, 1948. 72 стр., с ил., 10000 тир.
* 386. ВЕРН, Жул. Градът на бъдещето. София, ОРПС, 1948.203 стр, с ил. 5000 тир.
* 387. ВЕРН, Жул. Около Луната. София, Народна младеж, 1948. 232 стр. 6000 тир.
* 388. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. 20 000 левги под водата. София, Книго-лотос, 440 стр., с ил. 5000 тир.
* 389. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. София, Народна просвета, 1948.128 стр.,с ил.
* 390. ЕЛИН ПЕЛИН. Ян Бибиян на Луната. София, Народна просвета, 1948. 148 стр., с ил.
* 391. КАРОЛ, Луис. Алиса в страната на чудесата. София, Знание, 1948. 180 стр., с ил. 4000 тир.
* 392. КОРАЛОВ, Емил. Светът на правдата. Пътешествията на Жари и морското момиче. София, печ. Немечек, 1948. 112 стр., с ил. 6500 тир.
* 393. КОРАЛОВ, Емил. Среща в небесата. София, печ. Масис, 1948.96 стр. с ил., 5000 тир.
* 394. ЛАРИ, Ян. Необикновените привлечения на Карик и Валя. София, Народна младеж, 1948. 242 стр., с ил.
* 395. РАБЛЕ, Франсоа. Гаргантюа и Пантагрюел. София, Народна просвета, 1948. 372 стр., с ил. 10500 тир,
* 396. РОНИ-СТАРШИ, Жан. Борба за огън. София, Народна култура, 1948. 248 стр., с ил. 6000 тир.
* 397. УЕЛС, Хърбърт. Човекът, Който можеше да прави чудеса. София, Култура, 1948. 80 стр. 5000 тир.

1949
* 398. БЕЛЯЕВ, Сергей, Господарят на мълниите. София, Народна младеж, 1949. 288 стр. 5000 тир.
* 399. ВЕРН, Жул. 80 дни около света. София, Народна младеж, 1949. 292 стр., с ил. 5000 тир.
* 400. ВЕРН, Жул. Тайнственият остров. София, Народна младеж, 1949. 334 стр., с ил.
* 401. ЕФРЕМОВ, Иван. Пет румба. София, Народна младеж, 1949. 160 стр., с ил. 8000 тир.
* 402. ОБРУЧЕВ, Владимир. Плутония. София, Народна младеж, 1949. 356 стр., с ил. 5000 тир.
* 403. ОБРУЧЕВ, Владимир. Санникова земя. София, Народна младеж 1949. 320 стр. с ил.
* 404. СУИфТ, Джонатан. Пътуванията на Гъливер. София, Народна младеж, 1949. 204 стр., с ил. 10000 тир.

1950
* 405. АДАМОВ, Григорий. Победители на бездната. София, Народна младеж, 1950. 296 стр., с ил.
* 406. БРАГИН, Владимир. В страната на непроходимите треви. София, Народна просвета, 1950. 252 стр., с ил.
* 407. ЕФРЕМОВ, Иван. Борба за свобода. София, Народна младеж, 1950. 352 стр., о ил.
* 408. ЕФРЕМОВ, Иван. Звездни Кораби. София, Народна просвета, 1950. 64 стр., о ил.
* 409. НЕМЦОВ, Владимир. СЛ-1. София, Народна просвета, 1950. 72 стр.
* 410. ОХОТНИКОВ, Вадим. На границата на възможното. София, Народна просвета, 1950. 92 стр., с ил. 10000 тир.
* 411. ТОЛСТОЙ, Алексей. Аелита. София, Народна просвета, 1950. 160 стр.

1951
* 412. ПЛАТОВ, Леонид. Архипелаг от изчезващи острови. София, Народна Култура, 1951. 148 стр., с ил.

1952
* 413. ВЕРН, Жул. Тайнственият остров. София, Народна младеж, 1952. 600 стр., с ил. 5000 тир.
* 414. ГУРЕВИЧ, Георгий. Устремената топола. София, Народна Култура, 1952.108 стр., с ил. 6000 тир.
* 415. САПАРИН, Виктор. Новата планета. София, Народна младеж, 1952.208 стр., с ил. 5000 тир.

1953
* 416. АНГЕЛОВ, Димитър. Смелият Чунг. София, Народна Култура, 1953. 160 стр. с ил. 5000 тир.
* 417. НЕМЦОВ, Владимир. Златното дъно. София, Народна младеж, 1953. 320 стр., с ил. 5000 тир.

1954
* 418. ЛОНДОН, Джек. Желязната пета. София, Народна Култура, 1954. 232 стр. 5000 тир.

1955
* 419. АНГЕЛОВ, Димитър. Смелият Чунг. София, Народна Култура, 1955. 260 стр.
* 420. ВЕРН, Жул. Капитан Немо. София, Народна младеж, 1955. 276 стр., с ил.
* 421. ЕФРЕМОВ, Иван. Звездни Кораби. София, Народна младеж, 1955. 276 стр., с ил.
* 422. ТРИОЛЕ, Елза. Алестият Кон. София, НСОФ, 1955. 332 стр. 410 тир.
* 423. СВЕТЛИНОВ, Борис. Един ден на Луната. София, Народна младеж, 1955 72 стр., с ил. 10000 тир.

(Публикацията започва в сп. ФЕП/3-1990 г. и завършва в сп. Фантастика/6-1991 г.)

Списание Магика

2011-10-18T21:12:49Z

Cromberg:

'''Списание „Магика“''' е комикс-списание, от което е издаден един брой - No. 0001, [[1990 г.]]

Списанието, с определена детско-юношеска насоченост, било опит за обединяване на типичните комикс списания като „Дъга” с разкази и статии. Комиксите в него са черно-бели. За жанра основен интерес представляват комиксът „Четвъртата безкрайност”, от който излязъл само 1 еп. - типична космическа опера и „Демони” - кратко научно фентъзи, което може да претендира за едно от първите произведения от този тип в българските комикси. „Приказка за царя, който беше любимец на богинята на любовта” от Севда Костова е преразказ на древни шумерски митове.

== Съдържание ==

* „[[Четвъртата безкрайност]]” (комикс) - Сценарист: [[Асен Кожухаров]], Художник: [[Димитър Христозов]] – с. 1-16
* „Русалките” – Ваня Пенчева – с. 18
* „Интензивен курс за магьосници: Магьосника! ” – Силвия Щумпф – с. 19-20
* „Приказка за царя, който беше любимец на богинята на любовта” – Севда Костова; илюстрации: Ани Игнатова – с. 21-27
* „Котката” – по материали на Юрий Димитрев – с. 29-30
* „Кактусът” – Лиляна Данаилова – с. 31-32
* Карта за участие в клуб „Любимците на Маги”; Загадка – с. 33-34
* „Всичко в синьо” – Френд – с. 35-36
* „Тинейджърите в Западна Европа” – по сп. Карина – с. 36-37
* Хоби клуб филателия – без автори – с. 38-40
* „[[Демони_(комикс)|Демони]]” (комикс) - Сценарист: М. Банков, Художник: В. Димитров – с. 41-48

== Други ==

* Издателска къща „Варна”
* Росица Бърдарска (отговорен редактор)
* [[Димитър Христозов]] (графично оформление; корици)
* Печат: ДФ „Бряг принт”

[[Категория:Списания|Магика]]
[[Категория:Периодика по име|Магика]]
[[Категория:Периодика по година - 1990 г.|Магика]]
[[Категория:Периодика по издател - Варна|Магика]]
[[Категория:Периодика по жанр - общ|Магика]]

Демони (комикс)

2011-10-18T21:11:48Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия произведение | име = Демони | име в оригинал = | други-имена = | език = | автор = М. Банк...

{{Инфокутия произведение
| име = Демони
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = М. Банков, В. Димитров
| издадена-година = 1990
| издадена-държава = България
| жанр = научно фентъзи
| вид-изкуство = изобразително изкуство
| вид = комикс
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}

'''„Демони“''' е български фантастичен комикс, публикуван в сп. „[[Списание_Магика|Магика]]“ през 1990 год. Сценарист на комикса е М. Банков, художник: В. Димитров.

Тази кратка история е посветена на извънземни, които биват възприети от средновековна раса като богове и демони. Най-вероятно това е първият комикс в България в суб-жанра „научно фентъзи”.

== Библиография ==
* сп. [[Списание_Магика|Магика]] – стр.41-48

Списание Магика

2011-10-18T21:02:49Z

Cromberg:

'''Списание „Магика“''' е комикс-списание, от което е издаден един брой - No. 0001, [[1990 г.]]

Списанието, с определена детско-юношеска насоченост, било опит за обединяване на типичните комикс списания като „Дъга” с разкази и статии. Комиксите в него са черно-бели. За жанра основен интерес представляват комиксът „Четвъртата безкрайност”, от който излязъл само 1 еп. - типична космическа опера и „Демони” - кратко научно фентъзи, което може да претендира за едно от първите произведения от този тип в българските комикси. „Приказка за царя, който беше любимец на богинята на любовта” от Севда Костова е преразказ на древни шумерски митове.

== Съдържание ==

* „[[Четвъртата безкрайност]]” (комикс) - Сценарист: [[Асен Кожухаров]], Художник: [[Димитър Христозов]] – с. 1-16
* „Русалките” – Ваня Пенчева – с. 18
* „Интензивен курс за магьосници: Магьосника! ” – Силвия Щумпф – с. 19-20
* „Приказка за царя, който беше любимец на богинята на любовта” – Севда Костова; илюстрации: Ани Игнатова – с. 21-27
* „Котката” – по материали на Юрий Димитрев – с. 29-30
* „Кактусът” – Лиляна Данаилова – с. 31-32
* Карта за участие в клуб „Любимците на Маги”; Загадка – с. 33-34
* „Всичко в синьо” – Френд – с. 35-36
* „Тинейджърите в Западна Европа” – по сп. Карина – с. 36-37
* Хоби клуб филателия – без автори – с. 38-40
* „Демони” (комикс) - Сценарист: М. Банков, Художник: В. Димитров – с. 41-48

== Други ==

* Издателска къща „Варна”
* Росица Бърдарска (отговорен редактор)
* [[Димитър Христозов]] (графично оформление; корици)
* Печат: ДФ „Бряг принт”

[[Категория:Списания|Магика]]
[[Категория:Периодика по име|Магика]]
[[Категория:Периодика по година - 1990 г.|Магика]]
[[Категория:Периодика по издател - Варна|Магика]]
[[Категория:Периодика по жанр - общ|Магика]]

Четвъртата безкрайност

2011-10-18T21:01:42Z

Cromberg: „Четвъртата безкрайност”“ преместена като „Четвъртата безкрайност“: Остатък от кавички

{{Инфокутия произведение
| име = Четвъртата безкрайност
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Асен Кожухаров]], [[Димитър Христозов]]
| издадена-година = 1990
| издадена-държава = България
| жанр = научна фантастика
| вид-изкуство = изобразително изкуство
| вид = комикс
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}

'''„Четвъртата безкрайност“''' е незавършен научно-фантастичен комикс, публикуван в списание „[[Списание_Магика|Магика]]“ през 1990 год. Чернобял. Сценарист на комикса е [[Асен Кожухаров]], художник: [[Димитър Христозов]]. От комикса бил публикуван само един епизод.

Тази космическа опера започва разказ за бракониера Ел Ковери, заточен на радиоактивната планета Бунището. Той е освободен от красивата Хилда и по-късно се замесва в рутинни приключения.

== Библиография ==
* сп. [[Списание_Магика|Магика]] – стр.1-16

Четвъртата безкрайност”

2011-10-18T21:01:42Z

Cromberg: „Четвъртата безкрайност”“ преместена като „Четвъртата безкрайност“: Остатък от кавички

#redirect [[Четвъртата безкрайност]]

Четвъртата безкрайност

2011-10-18T20:44:16Z

Cromberg: Нова страница: {{Инфокутия произведение | име = Четвъртата безкрайност | име в оригинал = | други-имена = | език ...

Списание Върколак/1997/3 бр.

2011-08-10T23:42:34Z

Cromberg: библиография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Върколак]]
| брой-година = 1997
| брой = 3
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1986
| издателство = „[[Ерато]]“
| формат =
| брой-страници = 80
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник = [[Христо Брайков]]
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = РИК „Елиана — 2000“ ООД, София.
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==

* Homo Futurus: ''„Акулата“'' - Ед Брайънт (Превод: от англ. [[Юлиян Стойнов]]) - стр.3
* Ласката на злото: ''„Лека нощ!“'' - Доналд Уестлейк (Превод: от англ. [[Ангел Маринов]]) - стр.18
* Сатарикон: ''„Уникална възможност“'' - Харлан Елисън, Хенри Слесар (Превод: от англ. [[Агоп Мелконян]]) - стр.25
* Съвременни самураи:''„Наемен убиец“'' – Пит Къри ([[Петър Кърджилов]]) - стр.32
* Злодеяния:''„Само натискаш бутона“'' - Ричард Матисън (Превод: от англ. [[Огняна Иваново]]) - стр.38
* Апокалипсис:''„Ще те прослави ли прахът?“'' - Деймън Найт (Превод: от англ. [[Людмила Георгиева]]) - стр.45
* Психо:''„Съседите“'' - Полин Смит (Превод: от англ. [[Петър Оббов]]) - стр.49
* Ситуации:''„Там, тогава...“'' - [[Агоп Мелконян]] - стр.54
* Мирис на сяра:''„Нефритният басейн“'' - Джулиан Флъд (Превод: от англ. [[Юлиян Стойнов]]) - стр.60
* Класика:''„Сребърното огледало“'' - Артър Конан Дойл (Превод: от англ. [[Величка Евстатиева]]) - стр.72

== Други ==
* Издателски екип: [[Агоп Мелконян]], Олег Чернев, [[Петър Кърджилов]].
* Предпечат: Виктор Мелконян.
* Цена: 990.00 лв.

Списание Върколак/1998/1 бр.

2011-08-10T23:32:02Z

Cromberg: „Списание Върколак/1988/1 бр.“ преместена като „Списание Върколак/1998/1 бр.“: Сгрешена е годината

бр. 1/1998

== Съдържание ==
* ''„Правя каквото каже Теди“'' - Х. Харисън (психотрилър)
* ''„Диалогът“'' - Л. Панасенко (фантастика)
* ''„[[Архангел]]“'' - [[Ивайло Петров Иванов|Ивайло Иванов]] (закачка)
* ''„Очевидец“'' - Р. Артър (психо)
* ''„Доларът на Джон Джонс“'' - Х. Килър (фикшън)
* ''„Силата на навика“'' - А. Азимов (кримифантастика)
* ''„Наблюдателят“'' - Кл. Саймък (НФ)
* ''„Сенки“'' - С. Лундвал (мистика)

== Други ==
* реклами на списанието - стр. 12, 19, 49, 70
* обява за конкурс - стр. 40
* писма на читатели - стр. 60
* анонс за следващия брой - стр. 80

Списание Дъга/1986/22 бр.

2011-08-09T14:54:53Z

Cromberg: библография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1986
| брой = 22
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1986
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж = 130 000 бр.
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан“, София.
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Скъпи приятели...” – стр.2
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 15 еп.“'' – сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.3
* ''„[[Момиченцето от Земята]]. 3 еп. Пътуване до Марс“'' – сценарий: [[Тодор Георгиев]] (по едноименното произведение на Кир Буличов), художник: [[Румен Чаушев]] – стр.8
* ''„Гостува на „Дъга": Васил Попов“'' – стр.12
* [ребуси, задачи, игри] – художник: Людмил Чехларов – стр.14
* ''„Великите географски открития. Руските Колумбовци. 3 еп.“'' – сценарий: Величка Петрова (по мотиви от документалната повест „Витус Беринг“ на Василий Пасецкий), художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.16
* В света на животните. Брадатия орел (Gipaetus Barbatus)“'' – сценарий: Юлика Найденова, художник: Никола Киров – стр.24
* ''„Преди много, много години“'' – сценарий и художник: Р. Манчев – стр.29
* ''„[[Бубачко]]. 6 еп. Пътешествие в Багдат“''– сценарий: [[Орлин Казанджиев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.30
* ''„Тримата малки граничари. 1 еп.“'' – сценарий и художник: [[Димитър Стоянов - Димо|Димитър Стоянов]] (по едноименната повест на Д(имиитър) Ганев) – стр.34
* ''„[[Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко|Приключенията на Чоко и Боко. Първи април. 2 еп.]]“'' – сценарий: [[Йосиф Перец]], художник: [[Румен Петков]] – стр.40
* ''„[[Крепостта на безсмъртните (комикс)|Крепостта на безсмъртните. 5 еп.]]“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]] (по едноименната му повест), художник: [[Петър Станимиров]] – стр.45
* ''„[[Любка]]. Великолепната петорка. Бунтът“'' – сценарий и художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.50
* ''„Тайната на неизвестната пещера. 1 еп.“'' – сценарий: Борис Василев, художник: Константин Георгиев – стр.55
* ''„Томек. 5 еп.“'' – сценарий и художник: Евгений Йорданов (по романа „Томeк на военната пътека“ на Алфред Шкларски) – стр.61

== Други ==
* Завеждащ редакция и художествено оформление: Георги Гаделиев.
* Литературен редактор: Светла Мангърова.
* Технически редактор: Ирина Абаджиева.
* Коректор: Екатерина Рогачева.
* Ретушор: Анета Кушувалиева.
* Формат: 8/70/100.
* Печатни коли: 8.
* Тираж: 130 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1985/20 бр.

2011-08-09T14:38:46Z

Cromberg: библография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1985
| брой = 20
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1985
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж = 130 000 бр.
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща = ДП „Балкан“, София
| бележки =
}}

== Съдържание ==

* ''„Нашата поща“'' – стр.2
* ''„[[Крепостта на безсмъртните (комикс)|Крепостта на безсмъртните. 4 еп.]]“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]], художник: [[Петър Станимиров]] (по едноименната новела на Светослав Славчев) – стр.3
* ''„Съединението прави силата“'' – автор: Цнко Генов – стр.8
* ''„Войната на босоногите. Ваксаджийчето“'' – сцeнарий и художник: Стоян Шиндаров – стр.10
* ''„Плашилото“'' – сценарий и художник: Стефан Тричков – стр.18
* ''„[[Марко Кралевити]]“'' – сценарий: [[Георги Стойчев]] (подбрал от юнашкия епос), художник: [[Христо Жаблянов]] – стр.20
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.27
* ''„[[Карамела Му, Пук и галактическите пирати (комикс)|Карамела Му, Пук и галактическите пирати. 6 еп.]]“'' – сценарий: [[Маргарита Чолакова]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.28
* ''„Мануела Малеева“'' – Вера Маринова – стр.32
* ''„Подвигът“'' – сценарий: Лина Калайджиева, художник: [[Димитър Стоянов - Димо|Димитър Стоянов]] (за Митко Палаузов) – стр.34
* ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники|Звездните приключения на Нуми и Ники. 4 еп.]]“'' – сценарий: [[Любен Дилов]], художник: [[Венелин Вълканов]] – стр.40
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий и художник: [[Тошо Цветанов]] – стр.45
* ''„Орфи – интервю без цилиндър и фрак“'' – стр.46
* ''„Великите географски открития. Северните колумбовци. Еп. 1.“'' – сценарий: Величка Петрова (по мотиви от документалната повест „Витус Беринг” на Василий Пасецкий), художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.48
* ''„Томек. 3 еп.“'' – художник: Евгений Йорданов (По романа на А. Шкларски „Томeк на военната пътека") – стр.57
* ''„В светът на животните. Лъвът (Panthera Leo)“'' – сценарий: Юлика Найденова, художник: Никола Киров – стр.60.

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов.
* Завеждащ редакция и художествено оформление: Георги Гаделиев.
* Литературен редактор: Диана Райкова.
* Технически редактор: Ирина Абаджиева.
* Коректор: Екатерина Рогачева.
* Ретушор: Анета Кушувалиева.
* Формат: 70/100–8.
* Печатни коли: 8.
* Тираж: 130 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1984/17 бр.

2011-08-09T14:22:18Z

Cromberg: добавки, редактиране

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1984
| брой = 17
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1984
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж = 150 000 бр.
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан“, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Драги читатели...“'' – стр.2
* ''„Улици, с имена на герои“'' – без автор – стр.3
* ''„Елемаг - войнът на хан Тервел. 11 еп.“'' - сценарий: Любомир Стойков, художник: [[Христо Кърджилов]] - стр.4
* ''„"Аспарух". Актьорът Стойко Пеев за себе си“'' - стр.8
* ''„Безсънни нощи. 3 еп. Възмездието“'' - сценарий: Игор Кюлюмов, художник: Константин Георгиев - стр.10
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.17
* ''„Представяме ви Румен Петков“'' – Стоян Дуков – стр.18
* ''„[[Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко|Приключенията на Чоко и Боко. Ало, пожар! Еп. 2]]“'' - сценарий: [[Йосиф Перец]], художник: [[Румен Петков]] - стр.20
* ''„Великите географски открития. На края на света. Еп. 3“'' - сценарий: Величка Петкова, художник: [[Венелин Върбанов]]; по едноименната повест на Владимир Кедров - стр.24
* ''„[[Приключенията на Павката и Мая]]. 2 еп.“'' - сценарий: [[Иван Голев]], художник: [[Светослав Янакиев]] - стр.31
* ''„Светът на животните. Рисът (Lynx Lynx)“'' - сценарий и художник: Николай Киров - стр.35
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий и художник: [[Тошо Цветанов]] – стр.39
* (Открийте разликите) - с. 40
* ''„[[Крепостта на безсмъртните (комикс)|Крепостта на безсмъртните. 1 еп.]]“'' - сценарий: [[Светослав Славчев]], художник: [[Петър Станимиров]] (по [[Крепостта на безсмъртните|едноименната новела]] на [[Светослав Славчев]]) - стр.40
* ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники (комикс)|Звездните приключения на Нуми и Ники. Еп. 3]]“'' - сценарий: [[Любен Дилов]] (по [[Звездните приключения на Нуми и Ники|едноименния му роман]]), художник: [[Венелин Вълканов]] - стр.45
* ''„Зън-зън-зън. Отмъщението на Любка“'' (задачи) - художник: [[Венелин Върбанов]] - стр.50
* ''„Внимание, опасност - шум!!!“'' - текст: Емил Георгиев, художник: [[Светослав Янакиев]] - стр.52
* ''„Вълшебният пръстен 3. Въображение“'' (задачи за бъдещия космонавт) - автор: [[Боряна Иванова]], художник: [[Венелин Вълканов]] - стр.54
* ''„[[Карамела Му, Пуки и галактическите пирати (комикс)|Карамела Му, Пуки и галактическите пирати. 5 еп.]]“'' - сценарий: [[Маргарита Чолакова]], художник: [[Петър Станимиров]] - стр.58

== Други ==

* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция и художествено оформление: Георги Гаделев
* Литературен редактор: Диана Райкова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Ретуш: Анета Кушувалиева
* Тираж: 150 000 бр.
* Формат: 70х100/8
* Печатни коли: 8
* Издателски коли: 10.4
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1984/16 бр.

2011-08-08T21:14:47Z

Cromberg: добавки-поправки

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1984
| брой = 16
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1984
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж = 150 000 бр.
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан”, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Нашата поща“'' – стр.2
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 10 еп.“'' – сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.3
* ''„Септември 1923 година“'' – Т. Рашкова – стр.8
* ''„Безсънни нощи. 2 еп. Това беше началото“'' – сценарий: Игор Кюлюмов, художник: Константин Георгиев – стр.10
* ''„Внимание, опасност – шум!“'' – текст: Емил Георгиев, художник: Светослав Янакиев – стр.15
* ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники (комикс)|Звездните приключения на Нуми и Ники. 2 еп.]]“'' – сценарий: Любен Дилов (по [[Звездните приключения на Нуми и Ники|едноименния му роман]]), художник: Венелин Вълканов – стр.16
* ''„Гостува на „Дъга": Георги Парцалев“'' – стр.22
* [ребуси, задачи, игри] – художник: Людмил Чехларов – стр.24
* ''„Великите географски открития: На кая на света. Еп. 2“'' – сценарий: Величка Петрова (по мотиви от повестта на Владимир Кедров), художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.26
* ''„Представяме ви Стоян Дуков“'' – стр.33
* ''„Вълшебният пръстен. 2. Логическо мислене“'' – автор Боряна Цветанова, художник: [[Венелин Вълканов]] – стр.34
* ''„Галерия „Свобода”“'' – Татяна Вучева - стр.38
* ''„[[Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко|Приключенията на Чоко и Боко. Ало, пожар! Еп. 1]]“'' – сценарий: [[Йосиф Перец]], художник: [[Румен Петков]] – стр.40
* ''„[[Янтар]]. Двойникът от Ипсилон. Еп. 2“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.44
* ''„[[Бубачко]]. 4 еп.“'' – сценарий: [[Орлин Казанджиев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.48
* ''„[[Приключенията на Павката и Мая]]. 1 еп.“'' – сценарий: [[Иван Голев]], художник: [[Светослав Янакиев]] – стр.54
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий и художник: [[Тошо Цветанов]] – стр.58
* ''„Конспираторката: Епизод от живота на младата ремсиска мати Рубенова“'' – сценарий: Лина Калайджиева, художник: Николай Киров – стр.59

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова
* Литературен редактор: Диана Райкова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Тираж: 150 000 бр.
* Формат: 70х100/8
* Печатни коли: 8
* Издателски коли: 10, 4
* Цена: 1, 80 лв.
* Печат: ДП "Балкан", София

Списание Дъга/1984/15 бр.

2011-08-08T21:02:08Z

Cromberg: добавки-поправки

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1984
| брой = 15
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1984
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж = 150 000 бр.
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==

* ''„Драги читатели...“'' – стр.2
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 9 еп.“'' – сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.3
* ''„В „Постоянната изложба на революционната бдителност” – текст: Ив. Милушева, снимки: Ст. Марков – стр.7
* ''„Безсънни нощи. 1 еп. Ден първи“'' – сценарий: Игор Кюлюмов, художник: Константин Георгиев – стр.9
* ''„Тест: Познавате ли тези цветя?“'' – без автор – стр.15
* ''„3–ти март – от векове за векове“'' – Теменуга Рашкова (със снимки и гравюри) – стр.16
* ''„[[Янтар]]. Двойникът от Ипсилон. 1 еп.“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.18
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.21
* ''„Гостува на „Дъга": Константин Коцев“'' – стр.22
* [ребуси, задачи, игри] – художник: Людмил Чехларов – стр.24
* ''„[[Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко|Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко: Машината на времето. Еп. 3]]“'' – сценарий: [[Йосиф Перец]], художник: [[Румен Петков]] – стр.26
* ''„Игрословица“'' – автор П. Прокопиев – стр.30
* ''„[[Карамела Му, Пук и галактическите пирати (комикс)|Карамела Му, Пук и галактическите пирати. 4 еп.]]“'' – сценарий: [[Маргарита Чолакова]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.32
* ''„Автомивка“'' - сценарий и художник: Георги Чавдаров – стр.39
* ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники (комикс)|Звездните приключения на Нуми и Ники. 1 еп.]]“'' – сценарий: [[Любен Дилов]], художник: [[Венелин Вълканов]] – стр.40
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий и художник: [[Тошо Цветанов]] – стр.46
* ''„Моят живот сред индианците“'' – сценарий: Христо Кънев (по едноименния роман на Джеймс У. Шулц), художник: [[Никифор Русков]] – стр.48
* ''„Вълшебният пръстен: Космонавт. 1. Наблюдателност“'' – автор Боряна Цветанова, художник: [[Венелин Вълканов]] – стр.54.
* ''„Великите географски открития. На кая на света. еп.1“'' – сценарий: Величка Петрова (по мотиви от повестта на Владимир Кедров), художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.58

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова
* Художествен редактор и оформление: Георги Гаделиев
* Литературен редактор: Диана Райкова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Ретушор: Анета Кушувалиева
* Формат: 70/100–8
* Печатни коли: 8
* Тираж: 150 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1983/14 бр.

2011-08-08T20:49:44Z

Cromberg: библиография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1983
| брой = 14
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1983
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан”, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Здравейте, мили прияели...“'' – стр.2
* ''„Зън–зън поща“'' (ребуси и задачи от читатели) – стр.3
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 8 еп. Падането на Анхиало“'' – сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.4
* ''„Въоръжението на българите“'' – текст: Иван Нурков – стр.10
* ''„Моят живот сред индианците“'' – сценарий: Христо Кънев (по едноименния роман на Джеймс У. Шулц), художник: [[Никифор Русков]] – стр.12
* ''„Кръстословица“'' – стр.20
* ''„[[Бубачко]]. 3 еп.“'' – сценарий: [[Орлин Казанджиев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.21
* ''„Дърворезбата – многовековна сръчност на българина“'' – автор: Иванка Йорданова Гергова – стр.28
* ''„Великите географски открития. Покоряването на Мексико. Еп. 3. – сценарий: Величка Петрова, художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.30
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.37
* ''„Любимый дракон“'' – сценарий: Мераб Саралидзе, художник: Виссарион Хидашели – стр.38
* ''„Глупый рицар“'' – сценарий: Мераб Саралидзе, художник: Виссарион Хидашели – стр.40
* ''„Направи сам“'' – стр.42
* ''„Шаро–рибар“'' – сценарий и художник: Димитър Динев – стр.44
* ''„Забавна страница“'' – стр.48
* ''„[[Янтар]]. Капанът на времето. 2 част. 2 еп. – сценарий: [[Светослав Славчев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.50
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий и художник [[Тошо Цветанов]] – стр.54
* ''„Игрословица“'' – автор П. Прокопиев – стр.56
* ''„Диляна – коронованата кралица“'' – автор: В. Маринова – стр.58
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.60
* ''„[[Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко|Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко. Машината на времето. Еп. 2]]“'' – сценарий: [[Йосиф Перец]], художник: [[Румен Петков]] – стр.61

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова
* Художествен редактор и оформление: Георги Гаделиев
* Литературен редактор: Диана Райкова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Венета Пенева
* Ретушор: Анета Кушувалиева
* Формат: 70/100–8
* Печатни коли: 8
* Тираж: 150 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1983/13 бр.

2011-08-08T20:34:54Z

Cromberg: библиография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1983
| брой = 13
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1983
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан”, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Конкурс „Белият гълъб”“'' – стр.2
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 7 еп.“'' - сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.3
* ''„Слава в камък и бронз“'' – текст: Анна Млъчкова, снимки: Ставри Церовски – стр.8
* ''„Хайдут Велко. 3 еп. Последният бой“'' – сценарий: Емил Драганов, художник: Илия Саръилиев – стр.10
* ''„Конкурс „Белият гълъб”: Наградени разкази в картинки“'' – стр.18
* ''„Конкурс „Белият гълъб”“'' (за връчването на наградите) – продължение от стр. 2 – стр.21
* ''„[[Карамела Му, Пук и галактическите пирати (комикс)|Карамела Му, Пук и галактическите пирати. 3 еп. Шницел на пианото]]“'' – сценарий: [[Маргарита Чолакова]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.22
* ''„Гостува на „Дъга": Стоянка Мутафова“'' – стр.30
* ''„Моят живот сред индианците“'' – сценарий: Христо Кънев (по едноименния роман на Джеймс У. Шулц), художник: [[Никифор Русков]] – стр.32
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.39
* [ребуси, задачи, игри] – художник: Людмил Чехларов – стр.40
* ''„Направи сам“'' – художник: Румен Райчев – стр.42
* ''„Съкровището на траките. 3 еп.“'' – сценарий: [[Дончо Цончев]], художник: [[Венелин Вълканов]] – стр.43
* ''„Гатанки“'' – текст: Николай Бучов, художник: Светослав Янакиев – стр.48
* ''„Изоставеният кораб“'' – сценарий и художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.50
* ''„Зън–зън–зън: Тайните на изоставения кораб“'' – сценарий и художник: [[Венелин Върбанов]] – стр.54
* ''„Хората“'' – текст: Емил Георгиев, художник: Генчо Симеонов – стр.56
* ''„Кръстословица“'' – автор: Ст. В. Кръстев – стр.58
* ''„[[Янтар]]. Капанът на времето. 1 еп.“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.59

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова. Художествен редактор и оформление: Георги Гаделиев
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Формат: 70/100–8
* Печатни коли: 8
* Тираж: 150 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1983/12 бр.

2011-08-08T20:26:52Z

Cromberg: библиография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1983
| брой = 12
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1983
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан”, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Конкурс „Белият гълъб": Наградени разкази в картинки“'' – стр.2
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 6 еп.“'' - сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.4
* ''„Български народни накити“'' – Снежана Благоева – стр.10
* ''„Хайдут Велко. 2 еп. Бягство от затвора“'' – сценарий: Емил Драганов, художник: Илия Саръилиев – стр.12
* ''„Народен дворец на културата „Людмила Живкова”“'' – Нина Мирчева – стр.20
* ''„[[Двубой с Касандра (комикс)|Двубой с Касандра. 4 еп.]]“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]] (по едноименната му НФ повест), художник: [[Петър Станимиров]] – стр.34
* [кръстословици] – стр.27
* [ребуси, задачи, игри] – художник: Людмил Чехларов – стр.28
* ''„Фигурно подреждане на Куба на Рубик“'' – инж. Тодор Георгиев, Боян Христов – стр.30
* ''„Великите географски открития. Покоряването на Мексико. Еп. 2“'' – сценарий: Величка Петрова, художник:Венелин Върбанов – стр.19
* ''„Рибката, която мечтаеше за други светове“'' – сценарий и художник: Стефан Тричков – стр.39
* ''„Гостува на „Дъга": Никола Анастасов“'' – стр.40
* ''„[[Бубачко]]. 2 еп.“'' – сценарий: [[Орлин Казанджиев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.42
* ''„Съкровището на траките. 2 еп.“'' – сценарий: [[Дончо Цончев]], художник: [[Венелин Вълканов]] – стр.48
* ''„Зън–зън–зън: Необитаемият остров“'' – сценарий и художник: – стр.51
* ''„Зън–зън–зън“'' (ребуси и задачи) – сценарий и художник: – стр.54
* ''„Подвизите на граф Монте Христо, приятелят му Спас и котаракът без чизми Бимбо: Капитан Бартоломео Дропс получава урок“'' – сценарий: Чавдар Шинов, художник: Светослав Янакиев – стр.56
* ''„Конкурс „Белият гълъб": Наградени разкази в картинки“'' – стр.62
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий и художник: [[Тошо Цветанов]] – стр.64

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова
* Художествен редактор и оформление: Георги Гаделиев
* Литературен редактор: Христина Атанасова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Формат: 70/100–8
* Печатни коли: 8
* Тираж: 150 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1983/11 бр.

2011-08-08T20:19:52Z

Cromberg: „Списание Дъга/1983/11 бр.;“ преместена като „Списание Дъга/1983/11 бр.“: ";" след името. Трябва да се внимава

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1983
| брой = 11
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1983
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан”, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Конкурс „Белият гълъб”“'' – стр.2
* ''„Спартак“'' – сценарий: Любомир Манолов, художник: Георги Шуменов – стр.3
* ''„Кукери и суровакари“'' – Живка Стаменова – стр.10
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 5 еп.“'' - сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.12
* ''„Направете сами“'' – Виолета Денчева – стр.18
* ''„Великите географски открития. Покоряването на Мексико“'' – сценарий: Величка Петрова, художник: Венелин Върбанов – стр.19
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.27
* ''„Шаро–алпиниста“'' – сценарий и художник: Димитър Динев – стр.28
* ''„На екскурзия в СССР“'' – без автор – стр.32
* ''„[[Двубой с Касандра (комикс)|Двубой с Касандра. 3 еп.]]“'' – сценарий: Светослав Славчев (по едноименната му НФ повест), художник: Петър Станимиров – стр.34
* ''„Зън–зън–зън“'' – стр.42
* ''„Съкровището на траките. 1 еп.“'' – сценарий: Дончо Цончев, художник: Венелин Вълканов – стр.44
* ''„Игрословица“'' – П. Прокопиев – стр.48
* ''„[[Карамела Му, Пук и галактическите пирати (комикс)|Карамела Му, Пук и галактическите пирати. 2 еп. Пленници на Диод]]“'' – сценарий: Маргарита Чолакова, художник: Петър Станимиров – стр.50
* ''„Скъсаната мрежа“'' – сц и художник: Георги Чавдаров – стр.56
* ''„[[Дарко]]: Приключенията на едно момче с перчем и половина, нълшебна шапка и командно копче“'' – сценарий и художник: Николай Додов – стр.57

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова
* Художествен редактор и оформление: Георги Гаделиев
* Литературен редактор: Христина Атанасова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Формат: 70/100–8
* Печатни коли: 8
* Тираж: 150 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1983/11 бр.

2011-08-08T20:18:26Z

Cromberg: библиография

Потребител беседа:Cromberg

2011-08-08T20:10:02Z

Cromberg: /* Страници за изтриване */

== Здравей! ==

Добре дошъл / дошла / дошло / друго (излишното да се зачеркне) {{)}}!

Накратко - помагай когато, с каквото и колкото си на кеф, и се чувствай готино! Ако имаш каквито и да е въпроси - не се колебай да питаш който ти попадне. Примерно мен. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 16:09, 15 март 2007 (EET)

:: Здравей и от мен! Ако имаш годините на SF трилърите - слагай спокойно, че от доста време са като "неродени моми" --[[Потребител:ВТодоров|В.Тодоров]] 16:13, 15 март 2007 (EET)

:: Кромбърг: Стараем се - повечето от годините за "трилъра" могат да се намерят само опосредствано, по логически път и спомени. Първия има вероятност да е издаден и през 1991; аз си го купих февруари 1992. Част от годините ги вадя от депозирането им в библиотеки. ЛИЦА И МАСКИ е със сигурност 1993, тъй като на корицата си рекламират Тайнствения остров от Жул Верн; биб. Светова фантастика (1993).
::: Виж дали това[http://orfia-bg.net] няма да ти помогне.--[[Потребител:ВТодоров|В.Тодоров]] 16:57, 15 март 2007 (EET)

Дребна идейка: Можеш лесно и удобно да се подпишеш, като след написаното от теб сложиш две тирета и четири тилди (<nowiki>-- ~~~~</nowiki>). При записването те се превръщат в подпис, подобен на моя или този на Венци. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:28, 16 март 2007 (EET)

== Формат на книгите ==

Здравей! Искам да те предупредя, че под "формат" на книгите се разбира не размера на книгата, а т.нар. "печатарски формат", например 32/70/100 (което означава 1/32 от лист 70x100 мм). Друго възможно изписване на същия формат е 70х100/32. --[[Потребител:Mandor|Mandor]] 10:26, 16 март 2007 (EET)

И още нещо - ако в инфокутията има няколко елемента на един ред, като например няколко преводачи, слагай по едно между тях (след запетаята). Можеш да видиш това в образците за нови страници. --[[Потребител:Mandor|Mandor]] 10:29, 16 март 2007 (EET)

: За бреейка се сетих, ще ги слагам, както и връзките.
: Що се отнася за формата - въвеждам ги в мм., защото се опитвам да правя компромис между съществуваето на информация за формата и нестандартността както в случай с "трилърите" . Кажи-речи всяка книжка от тях е около стандартния формат, но никога точно.
: Да запитам и друго: в повечето библиографии и библиотечни бази срещам формата зададен така: "Формат: 17 см", например. Какво да правим? -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 10:41, 16 март 2007 (EET)

:: За формата - само предупреждавам. Иначе според мен си напълно прав - по-добре да има нещо, отколкото да е празно. Колкото до отклоненията от стандарта - за това е виновно ръчното обрязване на готовите книги. Казвам го от опит... {{(}}.
:: За "Формат: 17 см" - за пръв път чувам за такова означение, но не съм и ровил много по библиографски теми. Да не би да е диагонала на страницата? --[[Потребител:Mandor|Mandor]] 10:49, 16 март 2007 (EET)

: Не е диагонала - около 17 см. е дължината на книга с формат 70х100/32, като тези от "Галактика". Горе-долу може да се приеме, че всички трилъри са 70х100/32. А ето и едно стандартно обозначение на книги в каталог - в случая от машинен каталог на Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий":

 102949
 Монтгомери, Р. А.
 Изгубени край Амазонка : [Кн.-игра] / Р. А. Монтгомери ; Прев. от англ. Симеон Николов ; Ил. Лесли Морил. - [София] : Плеяда, 1992 (Враца : Полипринт) . - 114 с. : с ил. ; 17 см. - (Поредица Избери своето приключение! ; 1) Ориг. загл. Lost on the Amazon / R. A. Montgomery.
ISBN 954-409-075-4 : 9.50 лв.
 087.5
 1. Детски игри.
 
: Понеже съм ги преровил повечето такива каталози, в мойта база данни за фантастични книги форматите съм ги вземал и в такъв вид. -- [[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 11:12, 16 март 2007 (EET)

::: Отново ЗДРАВЕЙ! Втората задача е чудесна!--[[Потребител:ВТодоров|В.Тодоров]] 17:32, 16 март 2007 (EET)

== Откъде разбра? ==

Извини ме за любопитството, но откъде разбра за БГ-Фантастика? {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 14:11, 17 март 2007 (EET)
:: От "Моята библиотека" на Борислав {{)}}. Иначе за сега БГФ май има много малко "реклама". Ще трябва все пак малко да се помисли върху въпроса. --[[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 17:08, 17 март 2007 (EET)

== Информация за преводачи ==

Здравей, Владо! Пишеш, че разполагаш с доста библиографска информация. Не знам в каква форма е (хартиена или електронна), но ще съм ти много благодарен, ако можеш да ми помогнеш с откриването на преводачите на доста текстове в Моята библиотека. — [[Потребител:Борислав|Борислав]] 20:44, 21 март 2007 (EET)

== И пак здрасти! ==

Я, кой пак се появи! Добре дошъл, и се надявам отново да радваш всички с присъствието си. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 17:12, 29 ноември 2009 (UTC)

== Комикси ==

Не е задължително комиксите да имат пояснение (комикс) след името си, освен ако то не съвпада с друго произведение (включително това, по което е комиксът). {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 18:18, 3 януари 2010 (UTC)

== Страници за изтриване ==

Привет! Ако си създал страница под погрешно име (например с объркана година), тя може много лесно да се премести под правилното име. Мисля, че имаш достъп до табчето за местене, горе до това за редактиране. {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 20:02, 8 август 2011 (UTC)

: Благодаря, Григор - видях, макар и късно. Все пак гришните ще трябва да се премахнат --[[Потребител:Cromberg|Cromberg]] 20:10, 8 август 2011 (UTC)

Списание Дъга/1982/10 бр.

2011-08-08T20:09:21Z

Cromberg: библиография

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1982
| брой = 10
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1982
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан”, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Мили читатели...“'' – стр.2
* ''„Спартак“'' – сценарий: Любомир Манолов, художник: Георги Шуменов – стр.3
* ''„Средновековни рисунки върху камък“'' (по „Български средновековни рисунки–графити” от Д. Овчаров) – подбрала Светла Мангърова – стр.11
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 4 еп.“'' - сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.12
* ''„Галерия „Свобода“: Време и памет“'' – Лозан Такев – стр.18
* ''„Въздухът“'' – текст: Емил Георгиев, художник: Генчо Симеонов – стр.20
* ''„[[Бубачко]]. 1 еп.“'' – сценарий: [[Орлин Казанджиев]], художник: [[Петър Станимиров]] – стр.22
* ''„От къде да мина?“'' (лабиринт) – художник: Владимир Кръстев – стр.26
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий и художник: [[Тошо Цветанов]] – стр.27
* ''„[[Дарко]]: Приключенията на едно момче с перчем и половина, нълшебна шапка и командно копче“'' – сценарий и художник: Николай Додов – стр.28
* ''„Зън–зън–зън“'' – стр.32
* ''„[[Двубой с Касандра (комикс)|Двубой с Касандра. 2 еп.]]“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]] (по едноименната му НФ повест), художник: [[Петър Станимиров]] – стр.34
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.38
* ''„Тайните на вълшебния куб“'' (за кубчето на Рубик) – инж. Тодор Георгиев, Боян Христов – стр.40
* [ребуси, задачи, игри] – художник: Людмил Чехларов – стр.44
* ''„Тримата глупаци 5“'' – художник: [[Доньо Донев]] – стр.46
* ''„Няма такова нещо“'' – сценарий и художник: [[Венелин Вълканов]] – стр.48
* ''„Стрелец“'' – сценарий и художник: Димитър Динев – стр.49
* ''„[[Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко|Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко. Машината на времето. Еп. 1“]]'' – сценарий: [[Борис Ангелов]], художник: [[Румен Петков]] – стр.50
* ''„Черната птица“'' – сценарий и художник: Георги Чавдаров – стр.49
* [открий разликите] – художник: Иван Газдов – стр.57
* ''„Хайдут Велко“'' – сценарий: Емил Драганов, художник: Илия Саръилиев – стр.58

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова
* Художествен редактор и оформление: Георги Гаделиев
* Литературен редактор: Христина Атанасова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Формат: 70/100–8
* Печатни коли: 8
* Тираж: 150 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.

Списание Дъга/1982/9 бр.

2011-08-08T19:56:07Z

Cromberg: дребни добавки

{{Инфокутия списание брой
| име = [[Списание Дъга|Списание Дъга]]
| брой-година = 1982
| брой = 9
| автор =
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава = България
| език = български
| ден =
| месец =
| година = 1982
| издателство = „[[Издателство Септември|Държавно издателство Септември]]“
| формат = 70х100/8
| брой-страници = 64
| тираж =
| ISSN =
| баркод =
| съставител =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник =
| оформление =
| редактор =
| коректор =
| предпечат =
| печат = ДП „Балкан”, София
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}

== Съдържание ==
* ''„Из редакционната поща“'' – стр.2
* ''„Спартак“'' – сценарий: Любомир Манолов, художник: Георги Шуменов – стр.3
* ''„Българския костюм по времето на освобождението“'' – художник: Радостина Чомакова – стр.10
* ''„Елемаг – воинът на хан Тервел. 3 еп.“'' - сценарий: Любомир Стойков, художник: Христо Кърджилов – стр.12
* ''„Втора международна асамблея „Знаме на мира”“'' – Иван Лазаров – стр.18
* ''„Подвизите на граф Монте Христо, приятелят му Спас и котаракът без чизми Бимбо. Спасяването на розовото фламинго“'' – сценарий: Чавдар Шинов, художник: Светослав Янакиев – стр.20
* ''„[[Робот Трончо]]“'' – сценарий и художник: [[Коста Драгостинов]] – стр.25
* ''„Гостува на „Дъга": Георги Калоянчев“'' – стр.26
* ''„[[Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко|Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко. Големият подарък. Еп. 2]]“'' – сценарий: [[Йосиф Перец]], художник: [[Румен Петков]] – стр.28
* ''„Зън–зън–зън“'' – стр.32
* ''„Великите географски открития. Подвигът на Магелан. Еп. 2“'' - сценарий: Величка Петрова, художник: Венелин Върбанов – стр.34
* ''„Поща „Зън–зън–зън”“'' – стр.41
* [ребуси, задачи, игри] – художник: Людмил Чехларов – стр.42
* ''„Тримата глупаци 4“'' – художник: [[Доньо Донев]] – стр.44
* ''„Кой? Какво? как? Къде? Кога?“'' (ребуси, задачи, игри, кръстословица) – текст и художник: Николай Додов – стр.46
* ''„[[Дарко]]: Приключенията на едно момче с перчем и половина, нълшебна шапка и командно копче“'' – сценарий и художник: [[Николай Додов]] – стр.48
* ''„[[Ламята, юнакът и златната ябълка]]“'' – сценарий: и худ Тошо Цветанов – стр.55
* ''„Недуразумение“'' – сценарий: Лзан Такев, художник: Румен Райчев – стр.56
* ''„[[Двубой с Касандра (комикс)|Двубой с Касандра. 1 еп.]]“'' – сценарий: [[Светослав Славчев]] (по едноименната му повест), художник: [[Петър Станимиров]] – стр.61

== Други ==
* Главен редактор: Стефан Николов
* Завеждащ редакция: Маргарита Момчилова
* Художествен редактор и оформление: Георги Гаделиев
* Литературен редактор: Христина Атанасова
* Технически редактор: Ирина Абаджиева
* Коректор: Екатерина Рогачева
* Формат: 70/100–8
* Печатни коли: 8
* Тираж: 150 000 бр.
* Цена: 1.80 лв.