ужас

: Вече не е ужас. {{)}}

: Знае ли обаче някой дали са фантастика:

* Камен Калчев. „Всемогъщият човек“
* Николай Антонов. „Чудното пътешествие“
* Николай Мизийски. „Аз на Марс“

Благодарен съм за информация. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 13:02, 10 март 2007 (EET)

Григор, не знам дали на правилно място ти отговарям, но: книгите, за които отбелязваш са с илюстрации, носещи цялата естетика и форма на научно-фантастичната илюстрация. Книгите са фантастика и научно популярна литература, приключенска на Камен калчев, детска на Антовов (но ракетата и звездите са нарисувани с такова изящество, дори устройството на двигателите е дадено като много прецизна схема ва най-задната корица)и научна на Мизийски... Така например и тази книга на Цветан стоянов и Здравко Петров, която е в списъка е за митовете, но Денков е подходил асоциативно и е търсил не само мита, но и Космоса... Трябва да бъдат в нашата биография на Денков и са сред ярките му работи от областта на фантастиката.
Заради Денков прегледах в Народната библиотека теченията на "Космос" и освен за него съм се заредил за няколко други художници с факти. Така, че за него мога да попълня още информация, а за другите да направя текстове.

: Благодаря ти, Калине! {{)}} И, честно казано, не разбрах дали книгата на Антонов се води фантастика, или не. -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:08, 12 март 2007 (EET)

: (Между другото, много е лесно да се подпишеш. Просто набираш две тирета и четири тилди, ето така: <nowiki>-- ~~~~</nowiki>, и ако си се логнал, те се превръщат в твой подпис, досущ като моя тук. {{)}} ) -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 01:08, 12 март 2007 (EET)

Рисунките за Антонож са с нарисужан Космос и апаратура= Наистина книгата е за деца, но рисунките са именно приобщаването им за космоса. Мисля, че трябва да остане в списака. Калин

: Тя ще остане. Въпросът ни е дали самата книга е в някаква степен фантастична, или е чисто популярна, за да знаем как да я маркираме (понеже само ти тук си я чел). -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 16:11, 15 март 2007 (EET)

Книгата на Антонов е детска, със стихове. За любопитство - аз я получих подарък от учителката си, когато завърших първи клас. Но художникът е подходил страшно сериозна към формите и дори ракетата и космоса са като карти и устройства. Много красива книга. Най-точното е, книгата е за деца.
Понеже неочаквах Жендов да е сред онези, които са свързани по някакъв начин с фантастиката - като извинение, цяла седмица в Народната библиотека търсих този му разказ и го намерих (Май се казваше малко по иначе). Утре ще напиша стария вестник и годината на публикуването на текста. Събрах доста материал - в скоро време ще се види. Всичко най-хубаво за момента: Калин

Григор, направих уточнението за Жендов. То е в редактиране на беседа Жендов. Калин

Беседа:Александър Жендов

2007-03-18T07:35:11Z

Kalin Nikolov:

Разказът "Междупланетно летене" е сатирично произведение, визиращо социалната политика на правителството на Народния блок в България, но наистина със средствата на фантастичната метафора. Публикуван е във в две части в. "Жупел" (броеве №24 и №25, съответно на 3 август и 11 август 1932 година)

Понеже нямам представа къде е най-подходящо да се вмъкнат тези данни, ги оставям така и тук. Моля, обърнете внимание на следното: понеже сте превели името на разказа от руския сборник, във "Жупел" то пак е същото по смисъл , но се казва "Междупланетно летене".

Беседа:Александър Денков

2007-03-15T13:54:06Z

Kalin Nikolov:

2007-03-04T11:53:14Z

Kalin Nikolov:

Потребител беседа:213.145.97.98

2007-03-04T11:27:11Z

Kalin Nikolov:

Защото едва ли ще го видиш на моята беседа, пиша на твоята.

Ще се радвам, ако мога да ти помогна=).

За момента на която и страница да пишеш, все ще го видя, но по принцип такива неща се оставят на [[Потребител беседа:Intery|беседите]] (второто етикетче горе, вляво от "редактиране"), вместо на [[Потребител:Intery|потребителските страници]] (те са за лично ползване, така да се каже). {{)}}
Поздрави, [[Потребител:Intery|Intery]] 10:21, 2 март 2007 (EET)

Анастасия, за Вас е нещо обикновенно да влизате в компютърния език, но за мен е така сложно и едновременно радостно, че си разигравам лабиринти, в които се губя сам. Аз съм илюстратор, правя едно много прелично списание, което се казва "Усури" (много от фантастите го считат за добре оформено) и няколко години съм прекарал над моделите му. Но съм ги осъществявал с помощта на цяла една фирма. Фактически включих се в енциклопецдията за да споделя информация за художници с идеи във фантастиката. Нахално е, но щом има кой да помага, защо ли да помня и търся тия проклети "беседи" и "потребители"... Калин
: Ама защо минахме на "Вие" {{)}}.
: Не си мислете, че за мен е обикновено - какъв страх брах оня ден, когато само добавих едно "времетраене" в инфокутията за филми {{D}}.
: Информацията за художниците е просто чудесна!
: Не е нахално, но ще видите как малко по малко ще свикнете с уикисинтаксиса. Дотогава ще помагаме, няма проблем:).
: Поздрави. --[[Потребител:Intery|Intery]] 20:42, 2 март 2007 (EET)

Анастасия, тези дни ще напиша своята статия за един от предходниците на фантастичното изкуство у нас - Жорж (Георги) Папазов, който някои френски изкуствоведи считат за баща на течението сюрреализъм. Той е идвал в България през 1934-36 г. с надежда да помръдне естетиката на по-консервативните ни художници и да прокара път за смели експерименти. Събрал съм всичките му публикации от тогава и ще си изработя текста. По-миналата седмица така писах - с повече матириали - за илюстратора Александър Денков, рисувал към "Война на световете" и "Невидимият" на Херберт Уелс. Разбира се в шаблоните се ориентирам донякъде, но именно за по-пълния текст не ми е съвсем ясно къде да го нахвърлям. Ще ги разгледам после отново внимателно и ще отворя историите на други статии - това ще ми е ориентир. Желая ти приятна събота! Калин

: Звучи интересно=).
: Да, сигурно ще се ориентираш по другите (те всички следват един модел). Добър пример стана статията за [[Стефан Лефтеров]]. В общи линии в инфокутията (или шаблона) трябва да има доста малко информация, по-голямата част трябва да си е в статията.
: Впрочем, не е хубаво да се оставят интервали пред текста, защото се получава
ето това
: {{)}}. Ако искаш да направиш отстъп, можеш да сложиш отпред две точки (:). Тогава се получава
:: това.
: Весела събота и на теб {{)}}. Поздрави, [[Потребител:Intery|Intery]] 11:45, 3 март 2007 (EET)

Днес търсих материали още за художника Васил Иванов (а и окончателно което имам за Папазов), но покрай другото намерих още мои публикации, което ми е по-лесно да напиша, защото не е обемно. Моля те да ги погледнеш за правилността на изписване и знаци, но само когато можеш... Калин

<small>''Преместено от [[Потребител:Intery]]''</small>

Моляте да ми покажеш следното - започнах да въвеждам няколко публискации още към моята статия (за мен), но спрях, защото кято следвам точно знаците на редактиране, после вестниците и списанията, които повтарям два пъти (както в редактиране) излизат два пъти... А при теб и Григор не е така. Калин
Допускам много грешки, защото пиша на сляпо, без очила.

: Да, ами тръгнах да ги пооправям, но [[Потребител:K.|Калин]] ги беше козметирал няколко минутки преди мен, така че заслугата е негова.
: Препоръчвам ти да погледнеш [[БГ-Фантастика:Наръчник/Препратки]], там е описано каква е идеята=). Бих могла да се опитам да обясня и аз, но вероятно просто ще те объркам повече. Поздрави, [[Потребител:Intery|Intery]] 09:59, 4 март 2007 (EET)

Козметирал добре ли е, или е някакъв пореден гаф. Все пак допреди малко ги имаше по два пъти имената на изданията, въведени вчера. А това не е май-правилно. Мога и сам да ги махна. Желая ти приятен ден. Калин
: Хм, как така по два пъти? Все още ли е така? Поздрави. --[[Потребител:Intery|Intery]] 10:50, 4 март 2007 (EET)
: Да, точно по два пъти! Защото когато гледах как се прави в "редактиране", там първо се пише "Вестник Антени" и веднага се слага права черта (която нещо ми се губи - не мога да намеря къде в моя компютър имам такава) и веднага след нея се пише "в. "Антени")... Но кой ли ми е оправил текста както трябва, а сега се прави на учуден...
Калин

Калин Николов

2007-03-03T18:50:22Z

2007-02-25T09:51:01Z

Kalin Nikolov:

Лили Петрова Димкова е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.
Родена е на 16. ХІІ (декември) 1932 г. в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ "Н. Павлович" през 1957 година в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство "Наука и изкуство", поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите "Рицар без броня", "Шведски крале", "Един снимачен ден", "Сбогом, приятели", "Върви в следите", "Необходимият грешник".
Имала е изложби в София (1974, 1977), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих)и Сан Франциско (1979), в Берлин (1980) и др.
Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история - Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски,Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. "Аз съм изключително вероюща, но не религиозна. - казва художничката в интервю пред сп. "Усури" - За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога".
Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев остава след себе си.