БГ-Фантастика - Потребителски приноси [bg]

Галактическа балада (Издателство Христо Г. Данов, 1971)

2007-02-26T21:12:57Z

Nasam-natam: категории

{{Инфокутия книга
| име = Галактическа балада
| произведение =
| автор = [[Емил Манов]]
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност = 1
| държава =
| език =
| ден =
| месец =
| година = 1971
| издателство = [[Издателство Христо Г. Данов|„Христо Г. Данов“]]
| формат = 84/108/32
| брой-страници = 230
| тираж = 20 100
| ISBN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица =
| художник = [[Веселин Павлов]]
| редактор = [[Георги Стоянов]]
| художествен-редактор = [[Веселин Христов]]
| технически-редактор = [[Васко Вергилов]]
| коректор = [[Трифон Алексиев]], [[Бети Леви]]
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}
'''''„Галактическа балада“''''' e научнофантастичен роман от писателя [[Емил Манов]], първо издание.

== Съдържание ==

#
#
#
#
#
#
#
#
#

== Други ==

* Редактор: [[Георги Стоянов]]
* Художник: [[Веселин Павлов]]
* Художествен редактор: [[Веселин Христов]]
* Технически редактор: [[Васко Вергилов]]
* Коректори: [[Трифон Алексиев]], [[Бети Леви]]
* Дадена за печат на [[3 февруари]] [[1971 г.]]
* Подписана за печат на [[25 март]] [[1971 г.]]
* Издателски коли: 10,83
* Печатни коли: 14,25
* Тираж: 20 100
* Формат: 84/108/32
* Цена: 1,04 лв.

[[Категория: Издания - буква Г]]
[[Категория: Издания - Издателство Христо Г. Данов]]
[[Категория: Издания - 1971 г.]]
[[Категория: Издания - романи]]
[[Категория: Издания - Емил Манов]]
[[Категория: Издания - научна фантастика]]

Галактическа балада (Издателство Христо Г. Данов, 1971)

2007-02-26T21:12:09Z

Nasam-natam: Галактическа балада

Потребител беседа:Nasam-natam

2007-02-26T20:54:40Z

Nasam-natam: добре заварила ;)

Ъм, добре дошла (отново?) {{)}} --[[Потребител:Intery|Intery]] 08:10, 25 февруари 2007 (EET)

: От мен също! {{)}} -- [[Потребител:Григор Гачев|Григор Гачев]] 00:31, 26 февруари 2007 (EET)

:: Здрасти! {{)}}
За съжаление, сигурно няма да мога да се включвам вече толкова често, но все пак ще се появявам.
Много си проницателна {{;-)}} -- [[Потребител:Nasam-natam|Nasam-natam]] 22:54, 26 февруари 2007 (EET)

Йордан Радичков

2007-02-24T22:49:37Z

Nasam-natam: /* Сборници */

{{Инфокутия писател
| име = Йордан Димитров Радичков
| име-оригинал =
| име-категории = Радичков, Йордан Димитров
| описание =
| портрет =
| px =
| портрет-текст =
| наставка =
| роден-ден = 24
| роден-месец = октомври
| роден-година = 1929
| роден-град = с. Калиманица
| роден-регион = околия гр. Фердинанд
| роден-държава =
| починал-ден = 21
| починал-месец = януари
| починал-година = 2004
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
| националност =
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = белетристика, приказки, [[магически реализъм]], [[фентъзи]]
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = драматург, сценарист
| уебсайт =
| бележки =
}}

'''Йордан Димитров Радичков''' е български писател, драматург и сценарист, един от класиците на българската литература.

== Биография ==

Йордан Радичков е роден на [[24 октомври]] [[1929 г.]] в село Калиманица, близо до гр. Фердинанд (днес Монтана), което през [[1984 г.]] е разрушено, защото е трябвало да бъде залято от язовир Огоста.

Завършва гимназия в Берковица през [[1947 г.]] В продължение на няколко години се възстановява от заболяване от туберкулоза в санаториум в Искрец и в родното си село.

Работи като кореспондент ([[1951 г.]]) и редактор ([[1952 г.]]–[[1954 г.]]) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954 - [[1960 г.]]), в Българска кинематография (1960 – [[1962 г.]]), като редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962 – [[1969 г.]]).

Радичков е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет ([[1973 г.]] – [[1986 г.]]) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986 г. – [[1989 г.]]).

== Стил и особености ==

Стилът на писане на Йордан Радичков е специфичен. Класическите му произведения включват много етнографски елементи, местни диалектни думи, поверия и приказни герои. Трудно е да бъдат определени стилово - биха могли да бъдат приказка, фентъзи, магически реализъм... Повествованието е напълно свободно: разказът може да започне със средата на сюжета си.

Авторът често илюстрира книгите си сам. Стилът на рисунките му е наивистичен, подобен на детски рисунки, и спомага за създаването на характерната им атмосфера.

== Признание и награди ==

=== Признание ===

Според изследване на Светла Девкова произведенията на Йордан Радичков са превеждани на 37 езика и са издаденн в 45 страни в света. Особено ценен в Италия и в скандинавските страни, той е публикувал над сто заглавия в чужбина.

Пиесите му ''"Суматоха"'', ''"Януари"'', ''"Лазарица"'' и ''"Опит за летене"'' са играни в Австрия, Беларус, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария, Югославия.

=== Награди ===

* През [[1984 г.]] му е присъдена Международната италианска награда "Гринцане Кавур", учредена от Международното издателско дружество - СЕИ - в Торино и от Общинския съвет в град Алба.
* През [[1988 г.]] е удостоен с шведска държавна награда за заслуги "Северна звезда".
* През [[1993 г.]] получава специалната награда на Международната академия по изкуствата в Париж.
* През [[1996 г.]] за книгата си "Малки жабешки истории" е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Получава почетен "Ханс Кристиан Андерсен", диплом и грамота.
* През 1996 г. получава наградата "Аскеер" за цялостен принос в развитието на театралното изкуство.
* През 2000 г. е удостоен с орден "Стара планина" I степен за цялостен принос в българската култура.
* През [[2003 г.]] група български интелектуалци предприемат инициатива Йордан Радичков да бъде предложен за лауреат на Нобелова награда по литература. Планът се проваля поради смъртта на писателя в началото на 2004 г.

== Любопитни факти ==

* Йордан Радичков е известен привърженик на ПФК Славия.
* През [[1972 г.]] Йордан Радичков е сценарист на новогодишната програма на телевизията. Лафовете му от това предаване:
::''„висим като паяци в неловко мълчание“''
::''„мамка му и прасе“''
::''„а какво да кажем ние с гайдите?“''
:влязоха трайно в речта на българина.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

(Типичните за стила на Радичков произведения са третирани тук като вид фантастика - фентъзи или магически реализъм.)

==== Романи ====

* [[1966 г.]] - ''„[[Неосветените дворове]]“''
* [[1975 г.]] - ''„[[Всички и никой]]“'' (също издаден 1976, 1984)
* [[1977 г.]] - ''„[[Прашка]]“'' (също издаден 1979, 1994, 1997)
* [[1988 г.]] - ''„[[Ноев ковчег]]“'' (също издаден 1992, допълнено издание)

==== Повести и новели ====

* [[1969 г.]] - ''„[[Коженият пъпеш]]“''
* [[1970 г.]] - ''„[[Козел]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Бомбето]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Дърворезачка]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Козя брада]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[По водата]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Дървената кука]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Луда трева]]“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Верблюд]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Мюре]]“''

==== Разкази ====

* [[1966 г.]] - ''„[[Убий мухата!]]“''

==== Пиеси ====

* [[1967 г.]] - ''„[[Суматоха]]“''
* [[1974 г.]] - ''„[[Януари]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Зимна поема]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Лазарица]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Опит за летене]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Кошници]]“''

=== Нефантастика ===

==== Разкази ====

* [[1984 г.]] - ''„Войничето“''

==== Пътеписи ====

* [[1966 г.]] - ''„Неосветените дворове“'' (пътепис за Сибир) (също издаден 1969, 1979)

== Издания ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Сборници =====

* [[1965 г.]] - ''„[[Свирепо настроение (Издателство Неизвестно, 1965)|Свирепо настроение]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1967 г.]] - ''„[[Водолей (Издателство Неизвестно, 1967)|Водолей]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1967 г.]] - ''„[[Козята брада (Издателство Неизвестно, 1967)||Козята брада]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1968 г.]] - ''„[[Вятърът на спокойствието (Издателство Неизвестно, 1968)|Вятърът на спокойствието]]“'' (сборник новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1968 г.]] - ''„[[Ние, врабчетата (Издателство Неизвестно, 1968)|Ние, врабчетата]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1977 и 1994) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1969 г.]] - ''„[[Коженият пъпеш (Издателство Христо Г. Данов, 1969)|Коженият пъпеш]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Христо Г. Данов|Издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1970 г.]] - ''„[[Скални рисунки (Издателство Неизвестно, 1970)|Скални рисунки]]“'' (сборник новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1971 г.]] - ''„[[Човешка проза (Издателство Неизвестно, 1971)|Човешка проза]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1974 г.]] - ''„[[Как така? (Издателство Неизвестно, 1974)|Как така?]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1974 г.]] - ''„[[Малко отечество (Издателство Неизвестно, 1974)|Малко отечество]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1981) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1975 г.]] - ''„[[Спомени за коне (Издателство Неизвестно, 1975)|Спомени за коне]]“'' (сборник разкази и новели) (също издаден 1978, 1980)
* [[1977 г.]] - ''„[[Шест малки матрьошки и една голяма (Издателство Неизвестно, 1977)|Шест малки матрьошки и една голяма]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1980 г.]] - ''„[[Луда трева (Издателство Неизвестно, 1980)|Луда трева]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1980 г.]] - ''„[[Малка северна сага (Издателство Неизвестно, 1980)|Малка северна сага]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1980 г.]] - ''„[[Педя земя (Издателство Неизвестно, 1980)|Педя земя]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1981 г.]] - ''„[[Сребърният пръстен (Издателство Неизвестно, 1981)|Сребърният пръстен]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1982 г.]] - ''„[[Януари (Издателство Неизвестно, 1982)|Януари]]“'' (сборник пиеси) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Нежната спирала (Издателство Неизвестно, 1983)|Нежната спирала]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1987) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1983 г.]] - ''„[[По водата (Издателство Неизвестно, 1983)|По водата]]“'' (сборник новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1984 г.]] - ''„[[Верблюд (Издателство Георги Бакалов, 1984)|Верблюд]]“'' (сборник разкази и новели) - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]]
* [[1984 г.]] - ''„[[Скакалец (Издателство Неизвестно, 1984)|Скакалец]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1984 г.]] - ''„[[Изпаднали от каруцата на бога (Издателство Неизвестно, 1984)|Изпаднали от каруцата на бога]]“'' (сборник разкази, гротески и миниатюри)
* [[1985 г.]] - ''„[[Скандинавците (Издателство Неизвестно, 1985)|Скандинавците]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1985 г.]] - ''„[[Тенекиеното петле (Издателство Неизвестно, 1985)|Тенекиеното петле]]“'' (сборник новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1990 г.]] - ''„[[Хора и свраки (Издателство Неизвестно, 1990)|Хора и свраки]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1995 г.]] - ''„[[Смокове в ливадите (Издателство Неизвестно, 1995)|Смокове в ливадите]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1996 г.]] - ''„[[Акустичното гърне (Издателство Неизвестно, 1996)|Акустичното гърне]]“'' (сборник новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1999 г.]] - ''„[[Автострадата (Издателство Неизвестно, 1999)|Автострадата]]“'' (сборник разкази и новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[2000 г.]] - ''„[[Пупаво време (Издателство Неизвестно, 2000)|Пупаво време]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]

==== Нефантастика ====

===== Сборници =====

* [[1959 г.]] - ''„Сърцето бие за хората“'' (сборник разкази)
* [[1961 г.]] - ''„Прости ръце“'' (сборник разкази)
* [[1962 г.]] - ''„Обърнато небе“'' (сборник разкази)
* [[1964 г.]] - ''„Шарена черга“'' (сборник приказки за деца) (също издаден 1987, допълнено)
* [[1965 г.]] - ''„Горещо пладне“'' (сборник разкази)
* [[1969 г.]] - ''„Барутен буквар“'' (сборник разкази) (също издаден 1972, 1976, 1987)
* [[1994 г.]] - ''„Малки жабешки истории“'' (сборник приказки за деца)

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Йордан Радичков|699856}}
** (Статията в Уикипедия е базирана на материал от [http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=260 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].)
* [http://www.libvar.bg/publications/radichkov/index.html Био-библиография на Йордан Радичков] в сайта на [http://www.libvar.bg Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна]

[[Категория: Писатели на фентъзи|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Писатели на магически реализъм|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Драматурзи|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Личности по имена - Р|Йордан Радичков]]

Любен Дилов

2007-02-24T22:41:42Z

Nasam-natam: /* Самостоятелни издания */

{{Инфокутия личност
| име = Любен Дилов
| име-оригинал =
| име-категории = Дилов, Любен
| описание = Писател
| портрет = Luben Dilov.jpg
| px = 200
| портрет-текст = Любен Дилов Иванов
| наставка =
| роден-ден = 25
| роден-месец = декември
| роден-година = 1927
| роден-град = Червен бряг
| роден-регион = Област Плевен
| роден-държава =
| починал-ден =
| починал-месец =
| починал-година =
| починал-град =
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
| националност =
| още-данни = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = [[научна фантастика]]
| теми =
| основна-творба = Пътят на Икар
| други-професии =
}}
| уебсайт =
| бележки =
}}

'''Любен Дилов''' e един от най-известните български писатели на [[научна фантастика]].

== Биография ==

Роден е на [[25 декември]] [[1927 г.]] в гр. Червен бряг, България.

Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) в общ тираж над 1,1 млн.

Създател е на [[Награда за фантастика Гравитон|наградата за българска фантастика "Гравитон"]] през 1990 г.

== Стил и особености ==

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952).
Първият му роман, ''„[[Атомният човек]]“'', е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В ''„[[Парадоксът на огледалото]]“'' под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В ''„[[Пътят на Икар]]“'' на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В ''„[[Двойната звезда]]“'' основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

== Награди ==

* [[1963 г.]] - награда на ЦК на ДКМС за книгата ''„[[Почивката на Боян Дарев]]“''
* [[1973 г.]] - наградата на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша
* [[1976 г.]] - Специална награда за литература от [[Награда Еврокон/1976 г.|„Еврокон“]]
* [[1991 г.]] - награда „Карел Чапек“ за принос

== Произведения ==

=== Фантастика ===

==== Романи ====

* [[1958 г.]] - ''„[[Атомният човек]]“''
* [[1963 г.]] - ''„[[Кладенецът на таласъмите]]“''
* [[1967 г.]] - ''„[[Многото имена на страха]]“''
* [[1969 г.]] - ''„[[Тежестта на скафандъра]]“''
* [[1974 г.]] - ''„[[Пътят на Икар]]“''
* [[1976 г.]] - ''„[[Парадоксът на огледалото]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[До райската планета и назад]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Незавършеният роман на една студентка]]“''
* [[1980 г.]] - ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники]]“''
* [[1985 г.]] - ''„[[Жестокият експеримент]]“''

==== Повести и новели ====

* [[1971 г.]] - ''„[[Педагогическа машина]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Двойната звезда]]“''
* [[1995 г.]] - ''„[[Жажда в неделя]]“''
* [[1995 г.]] - ''„[[Хоминиана и времето]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Не пушете! Затегнете коланите]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Стара история]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Ние и другите]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Контакти от четвърти вид]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Бойте се от данайците]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Съдебно дело: целувката]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Мъдрото момиче]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Извънредният и пълномощен посланик]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Ребро адамово]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Когато рибата не кълве]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[В чакалнята]]“''

==== Разкази ====

* [[1964 г.]] - ''„[[Моят странен приятел - астрономът]]“''
* [[1976 г.]] - ''„[[Цялата истина около шимпанзето Топси]]“''
* [[1977 г.]] - ''„[[Да нахраниш орела]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Зеленото ухо]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Новогодишна трагедия]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Дори да си отидат]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Странните качества на Борис Левиташки]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Поредният номер]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Ограбената истина]]“''
* [[1981 г.]] - ''„[[Пропуснатият шанс]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Хубавата Елена]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Наше доказателство за летящите чинии]]“''
* [[1988 г.]] - ''„[[Край извора]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Захарната бучка]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Експеримент в криминалния жанр]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Кварталната градинка]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Модна тенденция]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Даровете на Бога]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[На пеещата планета]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Напред, човечество]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[За Джони, който искаше да излезе]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Осъзнаването на роботите]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Още по въпроса за делфините]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Последното интервю на Адам Сусбе]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Предисторията на едно заболяване]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Приказка за доброто чудовище]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Пророчицата]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Среща с непознатото]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Точката на Лагранж]]“''
* [[???? г.]] - ''„[[Шегата на капитана]]“''

=== Нефантастика ===

==== Повести и новели ====

* [[1953 г.]] - ''„Гълъби над Берлин“''-повест за деца, плод на впечатленията му от Германия, където (заедно със семейството си) прекарва Втората световна война.

== Издания ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Самостоятелни издания =====

* [[1958 г.]] - ''„[[Атомният човек (Издателство Народна младеж, 1958)|Атомният човек]]“'' (роман) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1961 г.]] - ''„[[Почивката на Боян Дарев (Държавно издателство - Варна, 1961)|Почивката на Боян Дарев]]“'' (сборник новели) - [[Държавно издателство - Варна|„Държавно издателство - Варна“]]
* [[1963 г.]] - ''„[[Кладенецът на таласъмите (Държавно издателство - Варна, 1961)|Кладенецът на таласъмите]]“'' (роман) - [[Държавно издателство - Варна|„Държавно издателство - Варна“]]
* [[1964 г.]] - ''„[[Човекът, който търси (Издателство Неизвестно, 1964)|Човекът, който търси]]“'' (сборник разкази, съвместно с [[Димитър Пеев]] и [[Антон Дончев]]) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1964 г.]] - ''„[[Чуждият човек (Държавно издателство - Варна, 1964)|Чуждият човек]]“'' (сборник разкази) - [[Държавно издателство - Варна|„Държавно издателство - Варна“]]
* [[1967 г.]] - ''„[[Многото имена на страха (Издателство Медицина и физкултура, 1967)|Многото имена на страха]]“'' (роман) - [[Издателство Медицина и физкултура|„Медицина и физкултура“]]
* [[1968 г.]] - ''„[[Тръстиките (Държавно издателство - Варна, 1968)|Тръстиките]]“'' (сборник новели) - [[Държавно издателство - Варна|„Държавно издателство - Варна“]]
* [[1969 г.]] - ''„[[Тежестта на скафандъра (Издателство Медицина и физкултура, 1969)|Тежестта на скафандъра]]“'' (роман) - [[Издателство Медицина и физкултура|„Медицина и физкултура“]]
* [[1971 г.]] - ''„[[Моят странен приятел - астрономът (Издателство Христо Г. Данов, 1971)|Моят странен приятел - астрономът]]“'' (сборник) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1974 г.]] - ''„[[Пътят на Икар (Издателство Христо Г. Данов, 1974)|Пътят на Икар]]“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|Издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1976 г.]] - ''„[[Парадоксът на огледалото (Издателство Неизвестно, 1976)|Парадоксът на огледалото]]"'' (роман) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1977 г.]] - ''„[[Да нахраниш орела (Издателство Неизвестно, 1977)|Да нахраниш орела]]“'' (сборник) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1977 г.]] - ''„[[Тежестта на скафандъра (Издателство Медицина и физкултура, 1977)|Тежестта на скафандъра]]“'' (роман, [[Поредица Стадион|поредица „Стадион“]]) - [[Издателство Медицина и физкултура|издателство „Медицина и физкултура“]]''
* [[1978 г.]] - ''„[[Атомният човек (Издателство Отечество, 1978)|Атомният човек]]“'' (роман, [[Поредица Библиотека Фантастика (издателство Отечество)|поредица „Библиотека Фантастика“]]) - [[Издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1979 г.]] - ''„[[Двойната звезда (Издателство Георги Бакалов, 1979)|Двойната звезда]]“'' (сборник, [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]] No. 2) - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]]
* [[1979 г.]] - ''„[[Пътят на Икар (Издателство Христо Г. Данов, 1979)|Пътят на Икар]]“'' (роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1980 г.]] - ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники (Издателство Отечество, 1980)|Звездните приключения на Нуми и Ники]]“'' (роман за деца) - [[Издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1980 г.]] - ''„[[Парадоксът на огледалото (Издателство Неизвестно, 1980)|Парадоксът на огледалото]]"'' (роман) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1981 г.]] - ''„[[Пропуснатият шанс (Издателство Христо Г. Данов, 1981)|Пропуснатият шанс]]“'' (сборник хумор. разкази и новели) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1982 г.]] - ''„[[До райската планета и назад (Издателство Отечество, 1982)|До райската планета и назад]]“'' ([[Поредица Библиотека Фантастика (издателство Отечество)|поредица „Библиотека Фантастика“]]) - [[Издателство Отечество|издателство „Отечество“]]
* [[1982 г.]] - ''„[[Не пушете! Затегнете коланите (Издателство Народна младеж, 1982)|Не пушете! Затегнете коланите!]]“'' (сборник, [[Поредица Меридиани|поредица „Меридиани“]] No. 107) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Точката на Лагранж (Издателство Български писател, 1983)|Точката на Лагранж]]“'' (сборник) - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]
* [[1983 г.]] - ''„[[Тежестта на скафандъра (Издателство Георги Бакалов, 1983)|Тежестта на скафандъра]]“'' (роман, [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]] No. 43) - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]]''
* [[1985 г.]] - ''„[[Жестокият експеримент (Издателство Георги Бакалов, 1985)|Жестокият експеримент]]“'' (роман) - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]]
* [[1986 г.]] - ''„[[Незавършеният роман на една студентка (Издателство Български писател, 1986)|Незавършеният роман на една студентка]]“'' (роман) - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]
* [[1986 г.]] - ''„[[Пропуснатият шанс (Издателство Христо Г. Данов, 1986)|Пропуснатият шанс]]“'' (сборник) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство Христо Г. Данов]]
* [[1987 г.]] - ''„[[Дори да си отидат (Издателство Неизвестно, 1987)|Дори да си отидат]]“'' (сборник) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1987 г.]] - ''„[[Жажда в неделя (Издателство Неизвестно, 1987)|Жажда в неделя]]“'' (сборник) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
* [[1988 г.]] - ''„[[Многото имена на страха. Тежестта на скафандъра (Издателство Български писател, 1988)|Многото имена на страха. Тежестта на скафандъра]]“'' (романи) - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]
* [[1990 г.]] - ''„[[Ние и другите (Издателство Христо Г. Данов, 1990)|Ние и другите]]“'' (сборник) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Зеленото ухо (Издателска къща Труд, 1997)|Зеленото ухо]]“'' - сборник, "Избрана фантастика", т.1 - [[Издателска къща Труд|Издателска къща Труд]]
* [[1997 г.]] - ''„[[Наше доказателство за летящите чинии (Издателска къща Труд, 1997)|Наше доказателство за летящите чинии]]“'' (сборник) - [[Издателска къща Труд|Издателска къща Труд]]
* [[1999 г.]] - ''„[[Библията на Лилит; Голямата стъпка (Издателска къща Бард, 1999)|Библията на Лилит; Голямата стъпка]]“'' (романи) - [[Издателска къща Бард|Издателска къща „Бард“]]
* [[2001 г.]] - ''„[[Демонът на Максуел (Издателска къща Бард, 2001)|Демонът на Максуел]]“'' (роман) - [[Издателска къща Бард|Издателска къща „Бард“]]
* [[2002 г.]] - ''„[[Да избереш себе си (Издателска къща Бард, 2002)|Да избереш себе си]]“'' (роман) - [[Издателска къща Бард|Издателска къща „Бард“]]

===== Публикации в периодика =====

* [[1988 г.]] - ''„[[Край извора]]“'' (разказ) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1988/1-2 бр.|1-2 бр.]]

===== Статии =====

* [[1958 г.]] - ''„[[С очи към звездите]]“'', в.„Народна култура“
* [[1970 г.]] - ''„[[Научната фантастика - литература за съвремието]]“'', в.„Пулс“
* [[1984 г.]] - ''„[[За фантастиката - с надежда и упование]]“'', в.„АБВ“
* [[1985 г.]] - ''„[[Въображение и мисъл: Фантастиката и научно-техническата революция]]“'', в.„Работническо дело“

==== Нефантастика ====
* [[1953 г.]] - ''„Гълъби над Берлин“'' - повест, дебютна книга.
* [[1960 г.]] - ''„В един пролетен ден“'' - сборник
* [[1961 г.]] - ''„Коко и Кики“'' - приказка
* [[1963 г.]] - ''„Кладенецът на таласъмите“'' - роман
* [[1963 г.]] - ''„Вълшебната гривна“'' - приказка
* [[1964 г.]] - ''„Помня тази пролет“'' - роман
* [[1967 г.]] - ''„Пътят на верността“'' - сборник док. разкази
* [[1975 г.]] - ''„Весело и тъжно“'' - сборник разкази и приказки
* [[1977 г.]] - ''„Очерк за себе си“'' - сборник
* [[1988 г.]] - ''„Записки на фантаста“'' - автобиографична книга

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Любен Дилов|731221}}

== Външни връзки ==

[[Категория: Личности по имена - Д]]
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Дилов, Любен]]

Коженият пъпеш (Издателство Христо Г. Данов, 1969)

2007-02-24T22:33:40Z

Nasam-natam: сгрешен адрес

{{Инфокутия книга
| име = Коженият пъпеш
| произведение =
| автор = [[Йордан Радичков]]
| корица =
| px =
| корица-текст =
| издание-поредност =
| държава =
| език =
| ден = 5
| месец = септември
| година = 1969
| издателство = [[Издателство Христо Г. Данов|„Христо Г. Данов“]]
| формат = 84/108/32
| брой-страници = 126
| тираж = 12 080
| ISBN =
| баркод =
| съставител =
| рецензент =
| предговор =
| послеслов =
| преводач =
| художник-корица = [[Иван Кирков]]
| художник = [[Йордан Радичков]]
| редактор = [[Максим Наимович]]
| художествен-редактор = [[Красимира Златанова]]
| технически-редактори = [[Найден Русинов]]
| коректор = [[Бети Леви]], [[Трифон Алексиев]]
| предпечат =
| печат =
| поредица =
| поредица-номер =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}
'''''„Коженият пъпеш“''''' e сборник разкази от писателя [[Йордан Радичков]].

== Съдържание ==

* ''„[[Коженият пъпеш]]“''
* ''„[[Бродирани портрети]]“''
* ''„[[Гъските]]“''
* ''„[[Йероглиф]]“''
* ''„[[Конвой]]“''
* ''„[[Дим]]“''
* ''„[[Моторна конструкция]]“''
* ''„[[Купува и продава]]“''
* ''„[[Януарско яйце]]“''
* ''„[[Смолари]]“''
* ''„[[Давидко]]“''
* ''„[[Априлски кожи]]“''
* ''„[[Като птички божии по дърветата]]“''
* ''„[[Зеленият месец май]]“''
* ''„[[Езически сватби]]“''
* ''„[[Кубанска шапка]]“''
* ''„[[Вълк]]“''
* ''„[[Нова буболечка]]“''

== Други ==

* Редактор: [[Максим Наимович]]
* Илюстрации: [[Йордан Радичков]]
* Художник-корица = [[Иван Кирков]]
* Художествен редактор: [[Красимира Златанова]]
* Технически редактор: [[Найден Русинов]]
* Коректори: [[Бети Леви]], [[Трифон Алексиев]]
* Дадена за печат на [[9 юли]] [[1969 г.]]
* Подписана за печат на [[5 септември]] [[1969 г.]]
* Издателски коли: 5,89
* Печатни коли: 7,75
* Тираж: 12 080
* Формат: 84/108/32
* Цена: 0.70 лв.
* Печатница „Димитър Благоев“ - Пловдив

[[Категория: Издания - буква К]]
[[Категория: Издания - Издателство Христо Г. Данов]]
[[Категория: Издания - 1969 г.]]
[[Категория: Издания - сборници]]
[[Категория: Издания - Йордан Радичков]]
[[Категория: Издания - научна фантастика]]

Йордан Радичков

2007-02-24T22:32:42Z

Nasam-natam: /* Сборници */

{{Инфокутия писател
| име = Йордан Димитров Радичков
| име-оригинал =
| име-категории = Радичков, Йордан Димитров
| описание =
| портрет =
| px =
| портрет-текст =
| наставка =
| роден-ден = 24
| роден-месец = октомври
| роден-година = 1929
| роден-град = с. Калиманица
| роден-регион = околия гр. Фердинанд
| роден-държава =
| починал-ден = 21
| починал-месец = януари
| починал-година = 2004
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
| националност =
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = белетристика, приказки, [[магически реализъм]], [[фентъзи]]
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = драматург, сценарист
| уебсайт =
| бележки =
}}

'''Йордан Димитров Радичков''' е български писател, драматург и сценарист, един от класиците на българската литература.

== Биография ==

Йордан Радичков е роден на [[24 октомври]] [[1929 г.]] в село Калиманица, близо до гр. Фердинанд (днес Монтана), което през [[1984 г.]] е разрушено, защото е трябвало да бъде залято от язовир Огоста.

Завършва гимназия в Берковица през [[1947 г.]] В продължение на няколко години се възстановява от заболяване от туберкулоза в санаториум в Искрец и в родното си село.

Работи като кореспондент ([[1951 г.]]) и редактор ([[1952 г.]]–[[1954 г.]]) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954 - [[1960 г.]]), в Българска кинематография (1960 – [[1962 г.]]), като редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962 – [[1969 г.]]).

Радичков е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет ([[1973 г.]] – [[1986 г.]]) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986 г. – [[1989 г.]]).

== Стил и особености ==

Стилът на писане на Йордан Радичков е специфичен. Класическите му произведения включват много етнографски елементи, местни диалектни думи, поверия и приказни герои. Трудно е да бъдат определени стилово - биха могли да бъдат приказка, фентъзи, магически реализъм... Повествованието е напълно свободно: разказът може да започне със средата на сюжета си.

Авторът често илюстрира книгите си сам. Стилът на рисунките му е наивистичен, подобен на детски рисунки, и спомага за създаването на характерната им атмосфера.

== Признание и награди ==

=== Признание ===

Според изследване на Светла Девкова произведенията на Йордан Радичков са превеждани на 37 езика и са издаденн в 45 страни в света. Особено ценен в Италия и в скандинавските страни, той е публикувал над сто заглавия в чужбина.

Пиесите му ''"Суматоха"'', ''"Януари"'', ''"Лазарица"'' и ''"Опит за летене"'' са играни в Австрия, Беларус, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария, Югославия.

=== Награди ===

* През [[1984 г.]] му е присъдена Международната италианска награда "Гринцане Кавур", учредена от Международното издателско дружество - СЕИ - в Торино и от Общинския съвет в град Алба.
* През [[1988 г.]] е удостоен с шведска държавна награда за заслуги "Северна звезда".
* През [[1993 г.]] получава специалната награда на Международната академия по изкуствата в Париж.
* През [[1996 г.]] за книгата си "Малки жабешки истории" е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Получава почетен "Ханс Кристиан Андерсен", диплом и грамота.
* През 1996 г. получава наградата "Аскеер" за цялостен принос в развитието на театралното изкуство.
* През 2000 г. е удостоен с орден "Стара планина" I степен за цялостен принос в българската култура.
* През [[2003 г.]] група български интелектуалци предприемат инициатива Йордан Радичков да бъде предложен за лауреат на Нобелова награда по литература. Планът се проваля поради смъртта на писателя в началото на 2004 г.

== Любопитни факти ==

* Йордан Радичков е известен привърженик на ПФК Славия.
* През [[1972 г.]] Йордан Радичков е сценарист на новогодишната програма на телевизията. Лафовете му от това предаване:
::''„висим като паяци в неловко мълчание“''
::''„мамка му и прасе“''
::''„а какво да кажем ние с гайдите?“''
:влязоха трайно в речта на българина.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

(Типичните за стила на Радичков произведения са третирани тук като вид фантастика - фентъзи или магически реализъм.)

==== Романи ====

* [[1966 г.]] - ''„[[Неосветените дворове]]“''
* [[1975 г.]] - ''„[[Всички и никой]]“'' (също издаден 1976, 1984)
* [[1977 г.]] - ''„[[Прашка]]“'' (също издаден 1979, 1994, 1997)
* [[1988 г.]] - ''„[[Ноев ковчег]]“'' (също издаден 1992, допълнено издание)

==== Повести и новели ====

* [[1969 г.]] - ''„[[Коженият пъпеш]]“''
* [[1970 г.]] - ''„[[Козел]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Бомбето]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Дърворезачка]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Козя брада]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[По водата]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Дървената кука]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Луда трева]]“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Верблюд]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Мюре]]“''

==== Разкази ====

* [[1966 г.]] - ''„[[Убий мухата!]]“''

==== Пиеси ====

* [[1967 г.]] - ''„[[Суматоха]]“''
* [[1974 г.]] - ''„[[Януари]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Зимна поема]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Лазарица]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Опит за летене]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Кошници]]“''

=== Нефантастика ===

==== Разкази ====

* [[1984 г.]] - ''„Войничето“''

==== Пътеписи ====

* [[1966 г.]] - ''„Неосветените дворове“'' (пътепис за Сибир) (също издаден 1969, 1979)

== Издания ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Сборници =====

* [[1965 г.]] - ''„[[Свирепо настроение (издание)|Свирепо настроение]]“'' (сборник разкази)
* [[1967 г.]] - ''„[[Водолей (издание)|Водолей]]“'' (сборник разкази)
* [[1967 г.]] - ''„[[Козята брада (издание)|Козята брада]]“'' (сборник разкази)
* [[1968 г.]] - ''„[[Вятърът на спокойствието (издание)|Вятърът на спокойствието]]“'' (сборник новели)
* [[1968 г.]] - ''„[[Ние, врабчетата (издание)|Ние, врабчетата]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1977 и 1994)
* [[1969 г.]] - ''„[[Коженият пъпеш (Издателство Христо Г. Данов, 1969)|Коженият пъпеш]]“'' (сборник разкази)
* [[1970 г.]] - ''„[[Скални рисунки (издание)|Скални рисунки]]“'' (сборник новели)
* [[1971 г.]] - ''„[[Човешка проза (издание)|Човешка проза]]“'' (сборник разкази)
* [[1974 г.]] - ''„[[Как така? (издание)|Как така?]]“'' (сборник разкази)
* [[1974 г.]] - ''„[[Малко отечество (издание)|Малко отечество]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1981)
* [[1975 г.]] - ''„[[Спомени за коне (издание)|Спомени за коне]]“'' (сборник разкази и новели) (също издаден 1978, 1980)
* [[1977 г.]] - ''„[[Шест малки матрьошки и една голяма (издание)|Шест малки матрьошки и една голяма]]“'' (сборник разкази)
* [[1980 г.]] - ''„[[Луда трева (издание)|Луда трева]]“'' (сборник разкази)
* [[1980 г.]] - ''„[[Малка северна сага (издание)|Малка северна сага]]“'' (сборник разкази)
* [[1980 г.]] - ''„[[Педя земя (издание)|Педя земя]]“'' (сборник разкази)
* [[1981 г.]] - ''„[[Сребърният пръстен (издание)|Сребърният пръстен]]“'' (сборник разкази)
* [[1982 г.]] - ''„[[Януари (издание)|Януари]]“'' (сборник пиеси)
* [[1983 г.]] - ''„[[Нежната спирала (издание)|Нежната спирала]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1987)
* [[1983 г.]] - ''„[[По водата (издание)|По водата]]“'' (сборник новели)
* [[1984 г.]] - ''„[[Верблюд (Издателство Георги Бакалов, 1984)|Верблюд]]“'' (сборник разкази и новели)
* [[1984 г.]] - ''„[[Скакалец (издание)|Скакалец]]“'' (сборник разкази)
* [[1984 г.]] - ''„[[Изпаднали от каруцата на бога (издание)|Изпаднали от каруцата на бога]]“'' (сборник разкази, гротески и миниатюри)
* [[1985 г.]] - ''„[[Скандинавците (издание)|Скандинавците]]“'' (сборник разкази)
* [[1985 г.]] - ''„[[Тенекиеното петле (издание)|Тенекиеното петле]]“'' (сборник новели)
* [[1990 г.]] - ''„[[Хора и свраки (издание)|Хора и свраки]]“'' (сборник разкази)
* [[1995 г.]] - ''„[[Смокове в ливадите (издание)|Смокове в ливадите]]“'' (сборник разкази)
* [[1996 г.]] - ''„[[Акустичното гърне (издание)|Акустичното гърне]]“'' (сборник новели)
* [[1999 г.]] - ''„[[Автострадата (издание)|Автострадата]]“'' (сборник разкази и новели)
* [[2000 г.]] - ''„[[Пупаво време (издание)|Пупаво време]]“'' (сборник разкази)

==== Нефантастика ====

===== Сборници =====

* [[1959 г.]] - ''„Сърцето бие за хората“'' (сборник разкази)
* [[1961 г.]] - ''„Прости ръце“'' (сборник разкази)
* [[1962 г.]] - ''„Обърнато небе“'' (сборник разкази)
* [[1964 г.]] - ''„Шарена черга“'' (сборник приказки за деца) (също издаден 1987, допълнено)
* [[1965 г.]] - ''„Горещо пладне“'' (сборник разкази)
* [[1969 г.]] - ''„Барутен буквар“'' (сборник разкази) (също издаден 1972, 1976, 1987)
* [[1994 г.]] - ''„Малки жабешки истории“'' (сборник приказки за деца)

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Йордан Радичков|699856}}
** (Статията в Уикипедия е базирана на материал от [http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=260 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].)
* [http://www.libvar.bg/publications/radichkov/index.html Био-библиография на Йордан Радичков] в сайта на [http://www.libvar.bg Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна]

[[Категория: Писатели на фентъзи|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Писатели на магически реализъм|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Драматурзи|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Личности по имена - Р|Йордан Радичков]]

Йордан Радичков

2007-02-24T22:31:27Z

Nasam-natam: /* Сборници */

{{Инфокутия писател
| име = Йордан Димитров Радичков
| име-оригинал =
| име-категории = Радичков, Йордан Димитров
| описание =
| портрет =
| px =
| портрет-текст =
| наставка =
| роден-ден = 24
| роден-месец = октомври
| роден-година = 1929
| роден-град = с. Калиманица
| роден-регион = околия гр. Фердинанд
| роден-държава =
| починал-ден = 21
| починал-месец = януари
| починал-година = 2004
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
| националност =
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = белетристика, приказки, [[магически реализъм]], [[фентъзи]]
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = драматург, сценарист
| уебсайт =
| бележки =
}}

'''Йордан Димитров Радичков''' е български писател, драматург и сценарист, един от класиците на българската литература.

== Биография ==

Йордан Радичков е роден на [[24 октомври]] [[1929 г.]] в село Калиманица, близо до гр. Фердинанд (днес Монтана), което през [[1984 г.]] е разрушено, защото е трябвало да бъде залято от язовир Огоста.

Завършва гимназия в Берковица през [[1947 г.]] В продължение на няколко години се възстановява от заболяване от туберкулоза в санаториум в Искрец и в родното си село.

Работи като кореспондент ([[1951 г.]]) и редактор ([[1952 г.]]–[[1954 г.]]) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954 - [[1960 г.]]), в Българска кинематография (1960 – [[1962 г.]]), като редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962 – [[1969 г.]]).

Радичков е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет ([[1973 г.]] – [[1986 г.]]) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986 г. – [[1989 г.]]).

== Стил и особености ==

Стилът на писане на Йордан Радичков е специфичен. Класическите му произведения включват много етнографски елементи, местни диалектни думи, поверия и приказни герои. Трудно е да бъдат определени стилово - биха могли да бъдат приказка, фентъзи, магически реализъм... Повествованието е напълно свободно: разказът може да започне със средата на сюжета си.

Авторът често илюстрира книгите си сам. Стилът на рисунките му е наивистичен, подобен на детски рисунки, и спомага за създаването на характерната им атмосфера.

== Признание и награди ==

=== Признание ===

Според изследване на Светла Девкова произведенията на Йордан Радичков са превеждани на 37 езика и са издаденн в 45 страни в света. Особено ценен в Италия и в скандинавските страни, той е публикувал над сто заглавия в чужбина.

Пиесите му ''"Суматоха"'', ''"Януари"'', ''"Лазарица"'' и ''"Опит за летене"'' са играни в Австрия, Беларус, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария, Югославия.

=== Награди ===

* През [[1984 г.]] му е присъдена Международната италианска награда "Гринцане Кавур", учредена от Международното издателско дружество - СЕИ - в Торино и от Общинския съвет в град Алба.
* През [[1988 г.]] е удостоен с шведска държавна награда за заслуги "Северна звезда".
* През [[1993 г.]] получава специалната награда на Международната академия по изкуствата в Париж.
* През [[1996 г.]] за книгата си "Малки жабешки истории" е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Получава почетен "Ханс Кристиан Андерсен", диплом и грамота.
* През 1996 г. получава наградата "Аскеер" за цялостен принос в развитието на театралното изкуство.
* През 2000 г. е удостоен с орден "Стара планина" I степен за цялостен принос в българската култура.
* През [[2003 г.]] група български интелектуалци предприемат инициатива Йордан Радичков да бъде предложен за лауреат на Нобелова награда по литература. Планът се проваля поради смъртта на писателя в началото на 2004 г.

== Любопитни факти ==

* Йордан Радичков е известен привърженик на ПФК Славия.
* През [[1972 г.]] Йордан Радичков е сценарист на новогодишната програма на телевизията. Лафовете му от това предаване:
::''„висим като паяци в неловко мълчание“''
::''„мамка му и прасе“''
::''„а какво да кажем ние с гайдите?“''
:влязоха трайно в речта на българина.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

(Типичните за стила на Радичков произведения са третирани тук като вид фантастика - фентъзи или магически реализъм.)

==== Романи ====

* [[1966 г.]] - ''„[[Неосветените дворове]]“''
* [[1975 г.]] - ''„[[Всички и никой]]“'' (също издаден 1976, 1984)
* [[1977 г.]] - ''„[[Прашка]]“'' (също издаден 1979, 1994, 1997)
* [[1988 г.]] - ''„[[Ноев ковчег]]“'' (също издаден 1992, допълнено издание)

==== Повести и новели ====

* [[1969 г.]] - ''„[[Коженият пъпеш]]“''
* [[1970 г.]] - ''„[[Козел]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Бомбето]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Дърворезачка]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Козя брада]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[По водата]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Дървената кука]]“''
* [[1983 г.]] - ''„[[Луда трева]]“''
* [[1984 г.]] - ''„[[Верблюд]]“''
* [[1997 г.]] - ''„[[Мюре]]“''

==== Разкази ====

* [[1966 г.]] - ''„[[Убий мухата!]]“''

==== Пиеси ====

* [[1967 г.]] - ''„[[Суматоха]]“''
* [[1974 г.]] - ''„[[Януари]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Зимна поема]]“''
* [[1978 г.]] - ''„[[Лазарица]]“''
* [[1979 г.]] - ''„[[Опит за летене]]“''
* [[1982 г.]] - ''„[[Кошници]]“''

=== Нефантастика ===

==== Разкази ====

* [[1984 г.]] - ''„Войничето“''

==== Пътеписи ====

* [[1966 г.]] - ''„Неосветените дворове“'' (пътепис за Сибир) (също издаден 1969, 1979)

== Издания ==

=== На български език ===

==== Фантастика ====

===== Сборници =====

* [[1965 г.]] - ''„[[Свирепо настроение (издание)|Свирепо настроение]]“'' (сборник разкази)
* [[1967 г.]] - ''„[[Водолей (издание)|Водолей]]“'' (сборник разкази)
* [[1967 г.]] - ''„[[Козята брада (издание)|Козята брада]]“'' (сборник разкази)
* [[1968 г.]] - ''„[[Вятърът на спокойствието (издание)|Вятърът на спокойствието]]“'' (сборник новели)
* [[1968 г.]] - ''„[[Ние, врабчетата (издание)|Ние, врабчетата]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1977 и 1994)
* [[1969 г.]] - ''„[[Коженият пъпеш (Издателство Христо Г. Данов)|Коженият пъпеш]]“'' (сборник разкази)
* [[1970 г.]] - ''„[[Скални рисунки (издание)|Скални рисунки]]“'' (сборник новели)
* [[1971 г.]] - ''„[[Човешка проза (издание)|Човешка проза]]“'' (сборник разкази)
* [[1974 г.]] - ''„[[Как така? (издание)|Как така?]]“'' (сборник разкази)
* [[1974 г.]] - ''„[[Малко отечество (издание)|Малко отечество]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1981)
* [[1975 г.]] - ''„[[Спомени за коне (издание)|Спомени за коне]]“'' (сборник разкази и новели) (също издаден 1978, 1980)
* [[1977 г.]] - ''„[[Шест малки матрьошки и една голяма (издание)|Шест малки матрьошки и една голяма]]“'' (сборник разкази)
* [[1980 г.]] - ''„[[Луда трева (издание)|Луда трева]]“'' (сборник разкази)
* [[1980 г.]] - ''„[[Малка северна сага (издание)|Малка северна сага]]“'' (сборник разкази)
* [[1980 г.]] - ''„[[Педя земя (издание)|Педя земя]]“'' (сборник разкази)
* [[1981 г.]] - ''„[[Сребърният пръстен (издание)|Сребърният пръстен]]“'' (сборник разкази)
* [[1982 г.]] - ''„[[Януари (издание)|Януари]]“'' (сборник пиеси)
* [[1983 г.]] - ''„[[Нежната спирала (издание)|Нежната спирала]]“'' (сборник разкази) (също издаден 1987)
* [[1983 г.]] - ''„[[По водата (издание)|По водата]]“'' (сборник новели)
* [[1984 г.]] - ''„[[Верблюд (Издателство Георги Бакалов, 1984)|Верблюд]]“'' (сборник разкази и новели)
* [[1984 г.]] - ''„[[Скакалец (издание)|Скакалец]]“'' (сборник разкази)
* [[1984 г.]] - ''„[[Изпаднали от каруцата на бога (издание)|Изпаднали от каруцата на бога]]“'' (сборник разкази, гротески и миниатюри)
* [[1985 г.]] - ''„[[Скандинавците (издание)|Скандинавците]]“'' (сборник разкази)
* [[1985 г.]] - ''„[[Тенекиеното петле (издание)|Тенекиеното петле]]“'' (сборник новели)
* [[1990 г.]] - ''„[[Хора и свраки (издание)|Хора и свраки]]“'' (сборник разкази)
* [[1995 г.]] - ''„[[Смокове в ливадите (издание)|Смокове в ливадите]]“'' (сборник разкази)
* [[1996 г.]] - ''„[[Акустичното гърне (издание)|Акустичното гърне]]“'' (сборник новели)
* [[1999 г.]] - ''„[[Автострадата (издание)|Автострадата]]“'' (сборник разкази и новели)
* [[2000 г.]] - ''„[[Пупаво време (издание)|Пупаво време]]“'' (сборник разкази)

==== Нефантастика ====

===== Сборници =====

* [[1959 г.]] - ''„Сърцето бие за хората“'' (сборник разкази)
* [[1961 г.]] - ''„Прости ръце“'' (сборник разкази)
* [[1962 г.]] - ''„Обърнато небе“'' (сборник разкази)
* [[1964 г.]] - ''„Шарена черга“'' (сборник приказки за деца) (също издаден 1987, допълнено)
* [[1965 г.]] - ''„Горещо пладне“'' (сборник разкази)
* [[1969 г.]] - ''„Барутен буквар“'' (сборник разкази) (също издаден 1972, 1976, 1987)
* [[1994 г.]] - ''„Малки жабешки истории“'' (сборник приказки за деца)

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Йордан Радичков|699856}}
** (Статията в Уикипедия е базирана на материал от [http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=260 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].)
* [http://www.libvar.bg/publications/radichkov/index.html Био-библиография на Йордан Радичков] в сайта на [http://www.libvar.bg Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна]

[[Категория: Писатели на фентъзи|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Писатели на магически реализъм|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Драматурзи|Радичков, Йордан]]
[[Категория: Личности по имена - Р|Йордан Радичков]]

Светослав Минков

2007-02-22T21:42:37Z

Nasam-natam: /* Биография */

{{Инфокутия писател
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| портрет = minkov.jpg
| px = 200
| портрет-текст =
| наставка =
| роден-ден = 12
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
| националност =
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = [[диаболична фантастика]], [[научна фантастика]], белетристика, пътеписи
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| уебсайт =
| бележки =
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e писател на [[диаболична фантастика|диаболична]] и [[научна фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[12 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключеният договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1924 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помоюник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.
Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази ''„[[Издателство Аргус (1922 г.)/Синята хризантема (1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], бива смятан за първата фантастична книга в България.

== Стил и особености ==

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Издания ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com]

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
:* ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

[[Категория: Личности по имена - М|Светослав Минков]]
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Минков, Светослав]]
[[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Минков, Светослав]]

Светослав Минков

2007-02-22T20:58:59Z

Nasam-natam: /* Биография */

{{Инфокутия писател
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| портрет = minkov.jpg
| px = 200
| портрет-текст =
| наставка =
| роден-ден = 12
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
| националност =
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = [[диаболична фантастика]], [[научна фантастика]], белетристика, пътеписи
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| уебсайт =
| бележки =
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e писател на [[диаболична фантастика|диаболична]] и [[научна фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[12 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключеният договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.

През [[1942 г.|1942]]-[[1943 г.]] работи в българската легация в Токио.

След [[1944 г.]] Светослав Минков е критикуван като „буржоазен писател“, и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази ''„[[Издателство Аргус (1922 г.)/Синята хризантема (1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], бива смятан за първата фантастична книга в България.

== Стил и особености ==

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Издания ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com]

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
:* ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

[[Категория: Личности по имена - М|Светослав Минков]]
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Минков, Светослав]]
[[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Минков, Светослав]]

Светослав Минков

2007-02-22T20:50:09Z

Nasam-natam: /* Биография */

{{Инфокутия писател
| име = Светослав Минков
| име-оригинал =
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
| портрет = minkov.jpg
| px = 200
| портрет-текст =
| наставка =
| роден-ден = 12
| роден-месец = февруари
| роден-година = 1902
| роден-град = Радомир
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 22
| починал-месец = ноември
| починал-година = 1966
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от = рак
| националност =
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним =
| жанр = [[диаболична фантастика]], [[научна фантастика]], белетристика, пътеписи
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
| уебсайт =
| бележки =
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e писател на [[диаболична фантастика|диаболична]] и [[научна фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[12 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.

През [[1942 г.|1942]]-[[1943 г.]] работи в българската легация в Токио.

След [[1944 г.]] Светослав Минков е критикуван като „буржоазен писател“, и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази ''„[[Издателство Аргус (1922 г.)/Синята хризантема (1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], бива смятан за първата фантастична книга в България.

== Стил и особености ==

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Издания ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com]

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
:* ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)

[[Категория: Личности по имена - М|Светослав Минков]]
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Минков, Светослав]]
[[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Минков, Светослав]]