Владимир Селянов

От БГ-Фантастика
(пренасочване от Иван Панайотов Попов)
Направо към: навигация, търсене
Владимир Селянов
писател

Биографични данни:
Роден на: 19 април 1906 г.
Починал на: 15 декември 1982 г.
Починал в: София

Писател:
Жанр(ове): научна фантастика

Владимир Селянов е писател-прозаик и журналист.

Биография[редактиране]

Владимир Селянов е писателски псевдоним на Иван Панайотов Попов, роден на 19 април 1906 г. в Новград, Свищовско, в семейството на православен свещеник от възрожденския род Моллови от Беброво, Великотърновско. Започва творческия си път още на 14 годишна възраст, след като спечелва конкурс за стихотворения в сп. „Пчелица” и „Светулка”, а малко по-късно стихотворението му „Майчица” намира място в читанката за трети клас. По-късно публикува статии, разкази, стихотворения, пътеписи и фейлетони във всички известни български вестници и списания преди 9 септември 1944 г.: „Светлоструй”, „Гребец”, „Нови хоризонти”, „Зора”, „Целокупна България” и пр. Самият той е издател и главен редактор на в-к „Чернозем” (1930). Автор е на книгите „Публиката ръкопляска” – сборник разкази (1938), „Дунав приижда” – роман (1939), „Червеното петле” – приказки (1939), „Гочо чудото” – разкази (1945), „Първо звънче” – разкази (1952), „Заю Баю смел юнак” (1952), „Млади водолази” – разкази (1955), „Златната сърничка” – приказка (1957), „Чудни великани”- разкази и приказки” (1959), „Тревога в космоса” – научно-фантастичен роман (1964) и др. Книгите му са преведени на полски, словашки, украински, румънски, турски и др. езици. Завършва педагогика и журналистика. Освен като журналист, работи и като учител в различни краища на страната, най-продължително в Сухиндол (1930-1941) и Велес (1941-1944). Пенсионира се като редактор в Българското Национално Радио – София (1972). Заслужил деятел на полската култура, дългогодишен вицепрезидент на Българо-полското дружество за приятелство, член на Българското астронавтическо дружество, член на Международната астронавтическа академия (Париж). Почива на 15 декември 1982 г. в София.

За разлика от другите произведения на автора, в романа „Тревога в космоса” (1964) целта му не е някаква ефектна белетристична изява в областта на научната фантастика, а запознаването на младите хора в България, посредством достъпни за тях език и литературна форма, с най-общите основи на космическата наука и техника, осигурила съвсем наскоро полета на първите космонавти. Причината е, че в страната по това време липсва каквато и да било подобна научно-популярна литература по въпроса, а участието на България в бъдещите космическите изследвания се очертава наложително с оглед просперитета и авторитета на нацията. Допълнително авторът насочва вниманието си по посока на междупланетните космически станции, считани по това време все още от мнозина за неосъществими в близкото бъдеще „фантазии”.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

  • 1939 г. — „Дунав приижда“

Приказки[редактиране]

  • 1957 г. — „Златната сърничка”

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
  • 1939 г. — „Дунав приижда“ (роман)
  • 1939 г. — „Червеното петле“ (сборник приказки)
  • 1945 г. — „Гочо чудото“ (сборник разкази)
  • 1952 г. — „Първо звънче“ (сборник разкази)
  • 1952 г. — „Заю Баю смел юнак“
  • 1955 г. — „Млади водолази“ (сборник разкази)
  • 1957 г. — „Златната сърничка“ (приказка)
  • 1959 г. — „Чудни великани“ (сборник разкази и приказки)