Марко Марчевски

От БГ-Фантастика
(пренасочване от Марко Марков)
Направо към: навигация, търсене
Марко Марчевски
(Марко Маринов Марков)
писател и преводач

Биографични данни:
Роден на: 1 октомври 1898 г.
Роден в: с. Марча, Дряновско
Починал на: 10 април 1962 г.
Починал в: София

Преводач:
От езици: руски, английски, френски
На езици: български
Автори: Михаил Шолохов, Максим Горки, Жул Верн

Марко Марчевски (истинско име Марко Маринов Марков) е детско-юношески писател и преводач. Автор е на приключенски и фантастични произведения.

Биография[редактиране]

Роден е на 1 октомври 1898 г. в с. Марча, Дряновско. Сътрудничи на в.„К’во да е“ и сп.„Българан“, член на редакцията на сп. „Пламък“. След Септемврийското въстание през 1923 г. емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Там завършва литературния институт „Тарас Шевченко“. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства. Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.).

Превежда творби на Михаил Шолохов, Максим Горки, Иля Илф и Евгений Петров, Аркадий Гайдар, Жул Верн, Хариет Бичер Стоу и др.

Умира в София на 10 април 1962 г.

Произведения[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

  • 1945 г. - „Съветски хора“
  • 1948 г. - „Сините скали“
  • 1950 г. - „Героите на Белица“
  • 1955 г. - „Остров Тамбукту“ (роман, част първа)
  • 1956 г. - „Остров Тамбукту“ (роман, част втора)
  • 1956 г. - „Остров Тамбукту“ (роман, част трета)

Повести[редактиране]

  • 1936 г. - „Страх“
  • 1938 г. - „Калофер войвода“
  • 1949 г. - „Партийна тайна“
  • 1951 г. - „Митко Палаузов“
  • 1956 г. - „Тихо пристанищe“
  • 1958 г. - „Тайнствените светлини“

Други[редактиране]

  • 1934 г. - „Осем години в Съветския съюз“ (репортаж)
  • 1935 г. - „Утро над полята“ (репортаж)
  • 1939 г. - „Малка философско-научна енциклопедия“
  • 1939 г. - „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 т.)
  • 1945 г. - „Хайдути“ (пиеса)
  • 1946 г. - „Чужда литература“ (публицистика)
  • 1948 г. - „Български народни приказки и басни“
  • 1956 г. - „Митко Палаузов“ (пиеса)

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

Източници[редактиране]