Двадесет и пет килограма съпричастност
| Двадесет и пет килограма съпричастност | |
| Автор(и): | Евгени Алексиев |
|---|---|
| Първо издание: | 2017 г. |
| Жанр(ове): | социална фантастика, антиутопия |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Двадесет и пет килограма съпричастност“ е научно-фантастичен разказ от писателя Евгени Алексиев. Написан през март 2013 г.
Сюжет[редактиране]
5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...
В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло.
Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.
Публикации[редактиране]
- 2018 г. - В антологията „Фантастивал в Европолис“
