Иван Златарски

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Иван Златарски
преводач
IvanZlatarski.jpg

Биографични данни:
Роден на: 24 септември 1948 г.
Роден в: с. Пчеларово, Област Добрич

Преводач:
От езици: английски
На езици: български
Автори: Филип Хосе Фармър, Робърт Хауърд, Джак Уилямсън, Джак Макдевит, Артър Кларк, Майкъл Маршал Смит, Алфред Ван Вогт, Майк Резник, Джеймс Блейлок, Брайън Д'Амато
Жанрове: научна фантастика, трилър

Бeлежки:
ivz@yahoo.com

Иван Златарски е преводач от английски език.

Биография[редактиране]

Учил е в 10 СПУ „Д. Благоев“, София.

Завършва „Полупроводникова електроника“ към ТУ (тогава ВМЕИ „Ленин“), София, и продължава със следдипломна квалификация по математика (получава диплома за инженер-математик), а след това защитава дисертация в областта на техническата електродинамика на тема „Разпространение на електромагнитни вълни в нехомогенни среди“. Последователно работи като инженер в ИММ към БАН, специалист във ВТО „Машиноекспорт“, а след това като програмист в ИМЕ (там става ст.н.с. II ст. по „Тест и измерване“), старши преподавател по математика и електроника в университета Иле-Ифе, Нигерия, откъдето се връща с облекчение в ИМЕ, след това преминава за разнообразие в „Семкотек“ и „Сигма-Делта“, заминава за Канада, където работи като старши програмист две години в Tality (Отава и Монреал). Връща се в България първо в XPEQT, после в Sensor Nite, след това в EPIQ и накрая в Sensata Technologies (една и съща фирма с различни имена, в която настървено автоматизира производството). Интересът му към компютрите е от края на 70-те, макар да е написал на забравения вече език Алгол първата си програма още като студент през 1970 г. (за ЕИМ „Минск“ във ВМЕИ).

Превежда систематично (преди това пуска епизодочно преводи на разкази в списания като „Космос“ и „НТ за младежта“, и в-к „Орбита“) от 1992 г., като работи основно за „Бард“ (благодарение на д-р Юлиян Стойнов, който го запознава със собствениците на издателска къща „Бард“). Първоначално превежда фантастика, после се ориентира към трилъри. Анотира за „Бард“ предлагани за превод книги (към 2012 г. има над 500 анотации). Превел е 60-ина книги. Превежда и в областта на научната литература, в т. ч. прави локализации на софтуер (помощната информация и графичния интерфейс на българската версия на Windows Vista, Outlook в състава на Office 13). Работи като преводач и към две чуждестранни преводачески бюра.

Странични интереси: физика (по-специално астрофизика и космология), инструментална музика, бридж (първите му преводи - в средата на 70-те - са именно в тази област, когато превежда под формата на „Самиздат“ над 20 книги на тема бридж, сред които дори една от румънски, макар този език и досега да остава за него мистерия), шах и криптография - в последните три области има библиотека от подбрани заглавия, събирани в течение на десетки години.

Семеен (съпруга Румяна Белинска), без деца.

Обича да пътува. По-интересни места, където е бил: Нигерия (престоял 1 година и 7 часа), Канада (преживял freezing rain), Австралия (инсталирал собствена програма в ему-кланица в Гронг-Гронг), САЩ (разминал се на косъм със съдбата на крупие), Сингапур (вкусил Buddha Jumps Over the Wall), Малайзия (стъпвал чак до глезените си в Южнокитайско море), Дубай (ял на шведска маса в "Бурж ал-Араб").

Статии[редактиране]

Преводи[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Разкази[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

  • 1993 г. — Робърт Лъдлъм — „Мозайката на Парсифал“ (роман) — ИК Бард
  • 1994 г. — Александра Рипли — „Чарлстън (част 1) “ (роман) — ИК Бард
  • 1994 г. — Колин Маккълоу — „Дамите от Мисалонги“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Уилям Дийл — „Хамелеон“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Марк Фрост — „Списъкът на седемте“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Марк Фрост — „Шестимата месии“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Филип Финч — „Лице в лице“ (роман) — ИК Бард
  • 1996 г. — Сборник — „Филип Марлоу“ (сборник с разкази) — ИК Бард
  • 1998 г. — Джон Бърдет — „Последните шест милиона секунди“ (роман) — ИК Бард
  • 1999 г. — Ричард Стайнберг — „Взлом“ (роман) — ИК Бард
  • 1999 г. — Марк Уолъс — „101 възможности в Интернет“ (популярна) — ИК Бард
  • 2000 г. — Том Кланси — „Без пощада“ (повест) — ИК Бард
  • 2000 г. — Майкъл Ридпат — „Последна сделка“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Джозеф Файндър — „Часът нула“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Джефри Арчър — „Въпрос на чест“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Джон Кейс — „Сянката на Бога“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Стюарт Уудс — „Да преплуваш до Каталина“ (роман) — ИК Бард
  • 2001 г. — Стюарт Уудс — „Нещо гнило в Ел Ей“ (роман) — ИК Бард
  • 2003 г. — Майкъл Грубер — „Вуду в черепа“ (роман) — ИК Бард
  • 2003 г. — Скот Търоу — „Обратими грешки“ (роман) — ИК Бард
  • 2003 г. — Джон Бърдет — „Бангкок 8“ (роман) — ИК Бард
  • 2004 г. — Джон Донахю — „Сенсей“ (роман) — ИК Бард
  • 2004 г. — Джозеф Файндър — „Параноя“ (роман) — ИК Бард
  • 2004 г. — Дан Браун — „Цифрова крепост“ (роман) — ИК Бард
  • 2005 г. — Майкъл Ридпат — „Компанията“ (роман) — ИК Бард
  • 2005 г. — Джон Донахю — „Деши“ (роман) — ИК Бард
  • 2006 г. — Глен Мийд — „Измамата“ (роман) — ИК Бард
  • 2006 г. — Матю Райли — „Седемте смъртоносни чудеса“ (роман) — ИК Бард
  • 2007 г. — Дейвид Гибинс — „Мисия Атлантида“ (роман) — ИК Бард
  • 2007 г. — Стивън Хокинг, Ленард Млодинов — „По-кратка история на времето“ (популярна) — ИК Бард
  • 2008 г. — Джон Бароу — „Физическите константи“ (популярна) — ИК Бард
  • 2008 г. — Матю Райли — „Шестте свещени камъка“ (роман) — ИК Бард
  • 2009 г. — Дик Франсиз — „Смъртоносен галоп“ (роман) — ИК Бард
  • 2010 г. — Фредерик Форсайт — „Кобрата“ (роман) — ИК Бард
  • 2010 г. — Стивън Хокинг — „Кратка история на времето“ (популярна) — ИК Бард
  • 2011 г. — Андрю Бритън — „Американецът“ (роман) — ИК Бард
  • 2013 г. — Матю Клайн — „Рестарт“ (роман) — ИК Бард
  • 2013 г. — Фредерик Форсайт — „Набелязаните“ (роман) — ИК Бард
  • 2013 г. — Кристофър Смит — „Клубът на биковете“ (роман) — ИК Бард