Редактиране на „Борис Ангелушев“

{{Инфокутия личност
| име             = Борис Ангелушев
| име-оригинал    = 
| име-категории   = Ангелушев, Борис
| описание        = художник
| портрет         = 
| px              = 
| портрет-текст   = 
| още-следпортрет = 
| наставка        = 
| роден-ден       = 25
| роден-месец     = октомври
| роден-година    = 1902
| роден-град      = Пловдив
| роден-регион    = 
| роден-държава   = 
| починал-ден     = 24 
| починал-месец   = август
| починал-година  = 1966
| починал-град    = София
| починал-регион  = 
| починал-държава = 
| починал-от      = 
| националност    = 
| още-данни       = {{Инфокутия вложка художник
  | творил-начало   = 
  | творил-край     = 
  | псевдоним       = 
  | жанр            = 
  | теми            = 
  | стил            = 
  | област          = оформление на издания, живопис
  | основна-творба  = 
  | други-професии  = 
}}
| уебсайт         = 
| бележки         = 
}}
'''Борис Димитров Ангелушев''' e илюстратор и оформител на книги, живописец и карикатурист. 

== Биография ==

Роден е на [[25 октомври]] [[1902 г.]] в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпшгил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като ''Дер Кемпер'', ''Роте Фане'', ''Рот Фронт'', ''Дер Кнюпел'', ''Ди Велт ам Абенд'', а също и в най-голямото ляво политическо списание в света ''Арбайте илюстрирте Цайтунг'', което се печата на няколко езика в половин милионен тираж.

През [[1935 г.]] се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе „Моторни песни“ и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. {{гг|1937|1939}}) и „Обесването на Васил Левски“ ([[1942 г.]])

След [[9 септември]] [[1944 г.]] Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като „Септември“ от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския и&#768; превод в Германия още през [[1928 г.]]), „Селкор“ на Г. Караславов, „Среднощен конгрес“ на Н. Хрелков, „Дивата гора“ на О. Василев, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Чичо Томовата колиба“ от Х.Б. Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Принцът и просякът“ от Марк Твен, „Немили-недраги“ от [[Иван Вазов]] и много други.

Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, [[Георги Ковачев]], [[Стоян Шиндарев]] и др. Това особено ярко се вижда в  работата му над оформлението на [[Списание Космос|списание „Космос“]], което започва своето излизане от [[1962 г.]]

Умира на [[24 август]] [[1966 г.]] в София.

== Приноси към фантастиката ==

Борис Ангелушев многократно илюстрира [[научна фантастика|научнофантастическа]] литература и е автор на корици на сп. „Космос“, с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието ([[Списание Космос/1962/0 бр.|бр. 0, 1962 г.]]) и цветната рисунка на обитаема космическа станция ([[Списание Космос/1963/1 бр.|бр. 1, 1963г.]])

=== Художествено оформление ===

* [[1966 г.]] — „[[Фантастичен хумор (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастичен хумор]]“ (сборник разкази от [[Антон Донев]]) — [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
* [[1968 г.]] — „[[Драконът от Луалаба (Издателство Народна младеж, 1968)|Драконът от Луалаба]]“ (роман от [[Петър Бобев]]) — [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]

[[Категория: Личности по имена - А]]
[[Категория: Художници|Ангелушев, Борис]]