Редактиране на „Развитие на българския фендъм“

'''Хронология на БГ фендъм'''
=== Началото ===

[[1962 г.]] 

Развитието на българския фендъм започва още през [[1962 г.]], когато под ръководството на [[Христо Гешанов]] към френската гимназия в София е организиран [[Клуб Приятели на бъдещето|клуб „Приятели на бъдещето“]]. На практика това е ученически кръжок, посещаван от всички възрасти. По същото време в Бургас [[Атанас П. Славов]] основава [[Клуб Терра Фантазия|фен-клуба „Терра Фантазия“]].

[[1969 г.]] 

[[Списание Космос|сп. „Космос“]] обявява конкурс за млади таланти и така възниква [[Клуб Златното перо|клуб-семинар „Златното перо“]].

[[1971 - 1972 г.]] 

Към СУ от [[Тодор Ялъмов ]], Тодор Доков и [[Ненко Сейменлийски]] е основан [[Клуб Фантастика и футурология|студентски клуб „Фантастика и футурология“]].

[[1974 г.]] 

В София е основан [[Клуб Иван Ефремов|интегрален клуб по Фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“]]. Учредители са: [[Ненко Сейменлийски]], [[Тодор Ялъмов]], [[Александър Карапанчев]], [[Пламен Аврамов]], [[Крум Чокойски]], В. Голев и Атанас П. Славов. Следващата година се включват: [[Ивайло Рунев]], [[Александър Андреев]], [[Любомир Николов]], [[Огнян Митов]], [[Иван Пунчев]], [[А. Чернов]] и [[Юрий Илков]].

=== Хронологична история на фен-движението ===

[[1975 г.]]

[[Първа футурологична конференция „Младеж, прогностика, бъдеще“]] и [[Първа изложба на българското фантастично изобразително изкуство]] с участието на [[Димитър Янков]], Пламен Аврамов, [[Стефан Лефтеров]], [[Георги Савов]] и др. В Пазарджик Юрий Илков основава [[Клуб Аркадий и Борис Стругацки|клуб „Стругацки“]], а в Русе се създава [[Клуб НФ (Русе)|клуб „НФ“]].

[[1976 г.]]

Първа кинолектория на фантастични филми (с цели 25 филма!). Конференция „Измерения на фантастиката“ с участието на [[Огнян Сапарев]], [[Любен Дилов]], [[Елка Константинова]] и др. Делегация от 12 души участва в Еврокона в Полша. Във Варна е основан [[Клуб Андромеда|клуб „Андромеда“]], оглавен от [[Стефан Лефтеров]].

[[1977 г.]]

Първа конференция „70 години Иван Ефремов“. Информационен бюлетин „НФ и клубен живот в България“ с голям принос за учредяването на нови клубове. В Пазарджик излиза [[Фензин Фен|фензина „Фен“]]. В Пловдив е основан [[Клуб ХХІ век|клуб „ХХІ век“]], а към ВМЕИ-София - [[Клуб Орбита|клуб „Орбита“]]. Ивайло Рунев завършва първата по рода си „''[[Библиография на издаваната научна фантастика в България]]''“.

[[1978 г.]]

Първа национална среща на клубовете (София). 23 март 1978 г. се смята за рожденна дата на БГ фендъм. Вестник „Технически авангард“ обявява конкурс за НФ разказ. Конференция „150 год. от рождението на Ж. Верн“. Участие в Първия национален конгрес по НФ в Полша. Основани са клубове: [[Клуб Икар-78|„Икар-78“]] - Свищов, [[Клуб Андромеда|„Андромеда“]] - Русе, [[Клуб Станислав Лем|„Станислав Лем“]] - Шумен, [[Клуб Прогностика и Фантастика|„Прогностика и Фантастика“]] към Софийската математическа гимназия. Излиза от печат „''[[Методически сборник на клубовете ФЕП с примерен статут на интегрален клуб]]''“. Гостува ни съветския писател Дм. Биленкин.

[[1979 г.]]

В София - национален съвет на клубовете и [[Курс по фантастология (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|курс „История и теория на НФ“]]. В Пазарджик е издаден сб. „''[[Избрано творчество на клубните членове]]''“. Нови клубове: [[Клуб Александър Грин|„Александър Грин“]] - Балчик, [[Клуб Александър Беляев|„Александър Беляев“]] - Ямбол, [[Клуб Георги Илиев|„Георги Илиев“]] - Стара Загора, [[Клуб НФ (Перник)|клуб „НФ“]] - Перник.

[[1980 г.]]

Първи национален фестивал на НФ (Пловдив). Организиран е Координационен съвет на клубовете. В Балчик се провежда [[Клубна среща Пикник край морето|клубна среща „Пикник край морето“]], останала единствена. В Пловдив - „Конкурс 2001“. Делегация на софийския клуб е в Краков за участие в „Орбита на дружбата“ - среща на фенове от соц-лагера. Излизат фензините [[Модели-1 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1980)|„Модели-1“]] - София, [[Фензин ХХІ век|„ХХІ век“]] - Пловдив, [[Фензин Хронигал|„Хронигал“]] - Балчик, албума „''[[Млади български художници-фантасти]]''“. Нови клубове: [[Клуб Андромеда-80|„Андромеда-80“]] - Велико Търново, [[Клуб Фаетон|„Фаетон“]] - Севлиево, [[Клуб Галактика|„Галактика“]] - Козлодуй.

[[1981 г.]]

Втори фестивал на НФ (София) под мотото „Бъдещето е родина на творчеството“. Излизат фензинът [[Модели-2 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)|„Модели-2“]] - София и сб. „''[[Прогностика, фантастика, светоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, светоглед]]''“.

[[1982 г.]]

Трети национален фестивал на НФ (Пловдив). В Пазарджик са издадени фензините [[Фензин Смехотрон|„Смехотрон“]] и [[Ефремовски сборник (ОМД Пазарджик)|„Ефремовски сборник“]].

[[1983 г.]]

Конференция „Форми и методи за работа в интегралните клубове по ФЕП“ в Пазарджик. Цикъл лекции на тема „Космократорът - еволюция на разума в космогенезиса“ от философа [[Иван Пунчев]]. Делегация, начело с Ивайло Рунев, участва в Еврокона в Любляна.

[[1984 г.]]

Конференция „Научна организация на ученическия труд“ в Балчик. Издаден е фензинът [[Вестник ФЕП|„ФЕП“]] - София, единствен брой, първообраз на бъдещото списание.

[[1985 г.]]

ІV национален фестивал на НФ (Пловдив); в съпътстващата програма: кинопанорама, пантомимен спектакъл, карнавал с фантастични костюми. В София се провеждат „[[Ефремовски дни]]“ с конференция „Космос и бъдеще“, в Пловдив - майски празници на Ф с кръгла маса „Фантастиката - бъдеще“. Пазарджик пък е домакин на празници на НФ с литературен спектакъл, електронна музика, видео- и кинопанорама и детски празник „Минифантазия“. В София и Пазарджик гостува Аркадий Стругацки.

[[1986 г.]]

„Ефремовски дни“ в София с конференция „Писатели-фантасти за мира и войната“. Премиера на клубния видеофилм „[[Най-добрата защита]]“ (реж. [[Вал Тодоров]]). Излиза и фензинът „[[Фензин Практис (ГМД Лиляна Димитрова, 1986)|Практис]]“. В Пловдив - Втори Майски празници; празник на фантастиката в Пазарджик; в НДК - дискусионен клуб по кинофантастика. Атанас П. Славов и Ненко Сейменлийски участват в Еврокон (Загреб), а Ивайло Рунев в Хунгарокон (Будапеща). Софийският клуб издава фензина [[ФЕП - клуб (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1986)|„ФЕП-клуб“]], а Сопотския клуб Хронос своя първи [[Бюлетин Хронос (Младежки дом "Иван Загубански", 1986)|Бюлетин „КПФЕ Хронос“]]. У нас гостува съветският [[фантастология|фантастолог]] [[Евгений Брандис]].

[[1987 г.]]

В София се провеждат редовните „Ефремовски дни“ с изложби на живопис и НФ списания; в Пловдив - конференция „Човекът в света на бъдещето“; в Пазарджик  - състезание „Клуб 21“ и кинопанорама. [[Любомир Николов]] печели награда от Еврокон (Монпелие, Франция) за романа „''[[Червей под есенен вятър]]''“. У нас гостуват Фредерик Пол и Генадий Прашкевич. Фенове от с. Оброчище (!), Варненска област, издават фензина [[Фензин Звезден миг|„Звезден миг“]].

[[1988 г.]]

Пети национален фестивал на НФ (Пловдив) с прожекция на филма „[[Една одисея в 2388 г.]]“ (реж. В. Недялков). Пак в Пловдив – празници Неохрон; празници на фантастиката се провеждат още в Пазарджик и Сопот (вторите от местния [[Клуб Хронос|клуб „Хронос“]]). „Eфремовски дни“ в София, на които се разработва концепция за интернационално списание за славянска Ф на англ. език. Нови клубове: [[Клуб Рей Бредбъри|„Рей Бредбъри“]] - Сливен, [[Клуб Сталкер|„Сталкер“]] - Бяла, [[Клуб Хелиос|„Хелиос“]] - Враца, [[Клуб Бъдеще|„Бъдеще“]] - Димитровград, [[Клуб Ферг|„Ферг“]] - Хасково, [[Клуб Фантастика|„Фантастика“]] - Кърджали, [[Клуб Природа, разум, човек|„Природа, разум, човек“]] - Исперих, и [[Клуб Андроид|„Андроид“]] от с. Скалица (!). Атанас П. Славов участва в [[Награда Еврокон/1988 г.|Еврокон (Будапеща)]], където на [[Стефан Лефтеров]] от Варна е дадена европейската награда за най-добър художник и цялостно творчество.

[[1989 г.]]

В Пловдив се провежда празника „Неохрон-2“, гостуват писателите И. Росоховатски, В. Савченко, Б. Штерн, Ал. Щербаков, А. Балабуха. Наша делегация участва в Соцкон в с. Коблево край Одеса, където награди получават Любомир Николов (за цялостно творчество) и Атанас П. Славов (II-ра награда за разказ). Издадени са фензинът "Интегрален клуб по фантастика, прогностика и евристика Иван Ефремов" (на [[Интегральный клуб фантастики...,(Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|руски]] и [[английски]] език), и сб. [[Модели-89 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989) |„Модели`89“]] (на руски). Александър Карапанчев участва във фестивала „Аелита“. Основан е клуб [[Клуб Джордж Лукас|„Джордж Лукас“]] - Свиленград. Отчетено е, че към 1989 г. в страната има ок. 80 клуба с над 3000 активни членове.

=== Демокрацията ===

[[1990 г.]] 

Бургас е домакин на конвента „Орфикон“ (известен и като Втори Соцкон) с международно участие (Ж. П. Мумон от Франция, Й. Йосив от Румъния и Вл. Михайлов от Русия). Група, водена от Атанас П. Славов, участва в ХХХІІ световен конвент WorldCon`90 (Хага). Делегация от 7 души посещава фестивала „Аелита“. Излизат фензините [[Модели-3 (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|„Модели-3“]] (на руски език), два броя на [[Фензин Тантра|„Тантра“]] и дайджеста за славянска фантастика [[Списание ORPHIA|ORPHIA]] (на англ. език), спечелил наградата „Карел“. Ивайло Рунев публикува в сп. „Локус“ статията „Научната фантастика в България“.

[[1991 г.]] 

Трудни времена за българския фендъм (липса на база и средства, разпръсване на членовете, разпадане на клубове). Основано е [[Издателство Орфия|издателство „Орфия“]] с президент Ивайло Рунев. Вал Тодоров печели награда от Еврокон (Краков).

[[1992 г.]] 

Основани са издателствата [[Издателство Литера Прима|„Литера Прима“]] и [[Издателска къща Квазар|„Квазар“]] (от [[Иван Крумов]]).

[[1993 г.]] 

Празници на НФ [[Конвент Софкон|Софкон]] - опит да се възроди традицията на фестивалите. Основани са издателства [[Издателство Аргус|„Аргус“]] (от Александър Карапанчев и др.), [[Издателска къща Бард|„Бард“]] и [[Издателство Офир|„Офир“]] (от [[Янчо Чолаков]]). Участие (с двама души) на фестивала „Аелита“. Изцяло със средства на клубни членове е издаден вестник [[Вестник Тера Фантастика|„Тера Фантастика“]].

[[1994 г.]] 

Делегация от 24 души участва в Еврокон (Тимишоара, Румъния). На конвента награди получават Димитър Янков и [[Христо Пощаков]]; посмъртно е награден и Ивайло Рунев.

[[1995 г.]] 

Втори празници на НФ Софкон. Основана е [[Издателска къща Камея|издателство „Камея“]].

[[1996 г.]] 

Основана е [[Фондация Фантастика|фондация „Фантастика“]].

[[1997 г.]] 

Основан е клуб „Фантастика“ - Кърджали.

[[1998 г.]] 


[[1999 г.]] 

Основан е [[Клуб Уибробия|клуб „Уибробия“]] - Стара Загора (бивш „Георги Илиев“). Излизат два броя на [[Списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]].

=== ХХІ век ===

[[2000 г.]] 

[[Конвент Булгакон|Булгакон]] 2000 - среща на издатели, писатели и фенове в Сандански; възраждане на клубното движение. На Еврокон (Гданск) наградени са [[Емануел Икономов]] и [[Николай Тодоров]]. Организирана е класацията „[[Най-добра българска фантастична книга на десетилетието (1990-99)]]“. Първи брой на фензина [[Електронно списание Фентернет|„Фентернет“]]. Първи (нулев) брой на електронния фензин [[Електронно списание Shadowdance|Shadowdance]]. Във Варна [[Венециян Тодоров]] започва да издава фензина „[[фензин Фантастика & Фентъзи|Фантастика & Фентъзи]]“.

[[2001 г.]] 

Фестивал Булгакон в Сандански. Провежда се първата [[Конвент Таласъмия|Таласъмия]] в Стара Загора, посветена на фантастичното и приказното в българските фолклор и митология. Издателства „Аргус“ и „Квазар“ организират конкурси за НФ. Излиза сборникът [[Моделириум (Издателство Офир, 2001)|„Моделириум“]]. Във Варна е основаван „[[Задочен Клуб на Фантаста]]“. 

[[2002 г.]] 

В Кърджали се провежда Перперикон, където са обявени наградите за „Най-добър роман на десетилетието“. Втора Таласъмия и първи награди за роман и разказ [[Награда за роман и разказ златен таласъм|„Златен таласъм“]]. [[Клуб Конан|Националният клуб за фентъзи и хорър „Конан“]] връчва първите си награди. Във Варна е основан [[Клуб Землемория|клуб „Землемория“]]. На Еврокон (Хотебор, Чехия) са отличени: Юрий Илков, Александър Карапанчев и сп. „Тера Фантастика“.

[[2003 г.]] 

В Пазарджик е поредният Булгакон и първият от последните години с международно участие ([[Евгений Харитонов]]). Във Варна за първи път се провеждат празниците на фантастиката [[Аквалония]] 2003. Трета Таласъмия в Стара Загора. На Еврокон (Турку, Финландия) са наградени: [[Иван Крумов]], [[Георги Малинов]], издателство Квазар и „[[Фентернет]]“. „Аргус“ издава библиографията (на руски език) [[Болгария фантастическая (Издателство Аргус, 2003)|„Болгария фантастическая“]] от Евгений Харитонов.

[[2004 г.]] 

Пловдив е домакин на ХХVІІ Еврокон (месец август); гостуват Робърт Шекли, Йън Уотсън, Анджей Сапковски. Наградени са: Атанас П. Славов и Иван Попов. Успоредно преминава и конвентът Булгакон. През годината се провеждат поредните Аквалония, Софкон, Таласъмия. Създаден е [[Клуб Светлини сред сенките|Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“]] - Казанлък.

[[2005 г.]] 

Провеждат се фестивалите Аквалония, Софкон, Таласъмия. Основана е [[Фантазийска преводаческа школа|Фантазийската преводаческа школа]] (ФПШ).

[[2006 г.]] 

Фестивали Аквалония, Булгакон, Таласъмия. На Еврокон (Киев) е наградена [[Ангелина Илиева]]. Първи брой на електронния фензин [[Електронно списание Starlighter|Starlighter]]. На [[14 декември]] в Интернет-пространството е инсталирано уикито [[Начална страница|„БГ-Фантастика“]].

[[2007 г.]]

От 21 до 24 юни в Старозагорските бани се провежда поредният фестивал „Таласъмия“.