Преглед на кода на Въжеиграчът Карой (Издателство Сиела, 2009)

{{Инфокутия книга
| име                   = Въжеиграчът Карой
| произведение          = сборник
| жанр                  = психологическа фантастика
| съдържа               = разкази
| автор                 = Любомир П. Николов
| корица                = Karoi-za-sait.jpg
| px                    = 
| корица-текст          = 
| издание-поредност     = 
| държава               = 
| език                  = 
| ден                   = 
| месец                 = 
| година                = 2009
| издателство           = Сиела
| формат                = 14х21
| брой-страници         = 240
| тираж                 = 
| ISBN                  = 9789542806080
| баркод                = 
| съставител            = 
| рецензент             = 
| предговор             = 
| послеслов             = 
| преводач              = 
| художник-корица       = 
| художник              = 
| оформление            = 
| редактор              = 
| художествен-редактор  = 
| технически-редактор   = 
| коректор              = 
| предпечат             = 
| печат                 = 
| поредица              = 
| поредица-номер        = 
| предходна             = 
| следваща              = 
| бележки               = 
}}

Книгата '''„Въжеиграчът Карой“''' е на писателя [[Любомир Николов]].

Съдържа фантастични и нефантастични разкази. 


Любомир П. Николов пише увлекателно и същевременно ненатрапчиво – като разходка край морския бряг с приятели, които си приказват за най-вълнуващите приключения, случили се наскоро.

В раздела Optimistic SF ще имате удоволствието да прочетете „[[Истории за града с много вятър]]“ и „[[В началото бе метрото]]“ – два съвършени изумруда, които показват защо фантастиката е по-хубава от останалата литература.

В “Surreal & Sublime” странни събития стават на неочаквани места, оживлението е всеобщо и очакването на Карой довежда до непоносимо напрежение в което деликатните хора говорят с коремите си, а миглите на красавиците създават непоносима мараня. В „Optimistic SF” и “До вчера” историите се случват, но не изобщо. Специално! И силата им нараства така, че мрежата от думи едва ги удържа.