Редактиране на „Утопия“

Утопия (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място“, т. е. „не място“ или „място, което не съществува“) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.

Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. В повечето случаи той се свежда до премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам на неравенство в разпределението на благата. Постигането на социално равенство означава изключване на насилието, войната и принудата на хората да вършат нещо против волята си. Съвместният хармоничен живот в обществото се постига чрез тяхното правилно възпитание и обучение в принципите на съвършения свят.

Утопиите биват реализирани в целия естетически спектър - от талантливи литературни произведения до декларативни текстове съдържащи програми и принципи. Известни са няколко хиляди утопии, които могат да се класифицират според постоянните теми и структури, които се съдържат в тях. Като основна причина за злините се посочват частната собственост и неравномерното разпределение на благата. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и мъдреци, а също и идеално демократично управление “от всички”.

През последните години с обяваването на комунистическата идеология за „насилствена утопия“, названието „Утопия“ доби негативен политически смисъл. Тази подмяна извърши неолибералната идеологическа доктрина, която запълни мирогледния вакуум в бившите социалистически страни. Има се предвид, че всеки опит да се изгради хармоничен и хуманистичен социум е предварително обречен на провал. Но тези политологични манипулации не могат да отменят факта, че създаването на утопични произведения е част от човешката култура и ще съществуват докато съществува и тя.


== Популярни утопии ==


Най-известните литературни произведения, описващи утопични обществени модели са:

“Държавата” на Платон

“Утопия” на Томас Мор (1516 г.)

“Новата Атлантида” на Френсиз Бейкън (1627 г.)

“Градът на слънцето” на Томазо Кампанела (1602 г.)

“Поглед назад” на Едуард Белами (1888 г.),

“Новини отникъде” на Уилям Морис (1891 г.) 

„[[Мъглявината Андромеда]]“ на [[Иван Ефремов]] (1957 г.)

„[[Полдень ХХII век]]“ на [[Аркадий и Борис Стугацки]] (1967)



== Източници: ==

[https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F Уикипедия за утопията]

Святловский В. В. Каталог утопий. М.— Пг., 1923. С. 5.

РАДЕВ, Ради и др. Кратък речник на философите / Ради Радев, Иван Стефанов, Александър Личев. – София : Лик, 1995. – 343 с.

ФИЛОСОФСКИ речник / Под. ред. на Михаил Бъчваров, Минчо Драганов, Стою Стоев. – София : Партиздат, 1985. – 710 с.

Аинса Ф. Реконструкция утопии: Эссе / Пред. Федерико Майора; Пер. с франц. Е. Гречаной, И. Стаф; Ин-т мировой лит. им. А. М. Горького РАН. — М.: Наследие — Editions UNESCO, 1999. — 206 с — ISBN 5-9208-0001-1

David Pearce, [http://hedweb.com/hedethic/hedonist.htm Hedonistic Imperative] (1995)