Преглед на кода на Запали свещ на дявола (Издателство Аргус, 2009)

{{Инфокутия книга
| име = Запали свещ на дявола
| произведение = 
| жанр = фолкпънк, антиутопия
| съдържа = роман
| автор = [[Янчо Чолаков]]
| корица = Dyavola.jpg‎
| px = 250
| корица-текст = 
| издание-поредност = първо
| държава = 
| език = 
| ден = 
| месец = август
| година = 2009
| издателство = „[[Издателство Аргус|Аргус]]“
| формат = 56 х 84/16
| брой-страници = 320
| тираж = 500
| ISBN = 978-954570-171-9
| баркод = 
| съставител = 
| рецензент = 
| предговор = [[Александър Карапанчев]]
| послеслов = Янчо Чолаков
| преводач = 
| художник-корица = 
| художник = Атанас П. Стоянов
| оформление = 
| редактор = Александър Карапанчев
| художествен-редактор = 
| технически-редактор = Сандро Георгиев
| коректор = Антоанета Петрова
| предпечат = ЕГИ
| печат = Инвестпрес АД
| поредица = „[[Поредица Нова българска фантастика|Нова българска фантастика]]“
| поредица-номер = 31
| предходна = „[[Омайни хоризонти (Издателство Аргус,????)|Омайни хоризонти]]“
| следваща = „[[Мигновечност (Издателство Аргус, 2007)|Мигновечност]]“
| бележки = на титулната страница е сложено мотото: „Това, което не ме убива, ме убива по малко.“
}}

Книгата под номер 31 в поредицата „Нова българска фантастика“ съдържа едноименния роман на [[Янчо Чолаков]], получил първа награда в конкурса на издателство „Аргус“ за 2004 г.

== Съдържание ==

* [[Опит за предговор, или ЗАЩО СЕ ПАЛИ ТАЗИ СВЕЩ?]] - [[Александър Карапанчев]].
* [[Запали свещ на дявола]] - роман от Янчо Чолаков
* [[Бележка]] - послеслов от Янчо Чолаков

Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Роман „по пътя”, представляващ безкраен фарт, динамичен кадър, при който действието се завърта и лавира около един герой, но никъде не го изоставя и никъде не прекъсва, за да начене някакъв нов епизод. И така – цели 340 страници. На финала героят загива, но пък се събужда неговият Аз, за да отрече правото на жестоката реалност да съществува, което Аз-ът и извършва, само с един невинен на пръв поглед жест – като драсва клечка кибрит и изгаря въпросната реалност, при това съвсем несимволично. Странното глаголно време още отначало ни издава, че по всяка вероятност разказвачът е мъртъв, но вместо да дистанцира читателя, както е прието в литературната теория, фабулата набира енергия и събужда съчувствие към неговата участ и желание на финала нещо непременно да се промени. Същевременно ни сближава и с приказка, доколкото повествователната тъкан изобилства от фолклорни елементи и в основата на сюжета лежи историята за юнака, що бозал 25 години, макар и силно видоизменена. 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.