Редактиране на „Атанас Пацев“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 54: | Ред 54: | ||
Роден е на [[28 май]] [[1926 г.]] Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и постепенното създаване на комунистическа власт той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, не допуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцето си. | Роден е на [[28 май]] [[1926 г.]] Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и постепенното създаване на комунистическа власт той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, не допуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцето си. | ||
− | Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състуденти Атанас Пацев присъства с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически именно неговото присъствие внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга „Затвор за буржоазното изкуство“, Пацев отива и разбива вратата. | + | Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състуденти Атанас Пацев присъства с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически именно неговото присъствие внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга „Затвор за буржоазното изкуство“, Пацев отива и разбива вратата... |
В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка. Живописта, която прави, е измежду най-съвременните по звучене на европейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: „Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща“ - [[1957 г.]], „Родопите“ - [[1961 г.]], „Рисунки от Париж и Италия“ - [[1965 г.]], „Безтегловност“ - [[1968 г.]], „Цикъл: Летящите хора“ - [[1976 г.]], „Антей-Икар“ - [[1978 г.]], „Рисунки“ - [[1984 г.]] Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през [[1968 г.]] и в Прага през [[1979 г.]] | В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка. Живописта, която прави, е измежду най-съвременните по звучене на европейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: „Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща“ - [[1957 г.]], „Родопите“ - [[1961 г.]], „Рисунки от Париж и Италия“ - [[1965 г.]], „Безтегловност“ - [[1968 г.]], „Цикъл: Летящите хора“ - [[1976 г.]], „Антей-Икар“ - [[1978 г.]], „Рисунки“ - [[1984 г.]] Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през [[1968 г.]] и в Прага през [[1979 г.]] | ||
Ред 64: | Ред 64: | ||
= Награди = | = Награди = | ||
− | Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната награда „Захарий Зограф“, чиято парична стойност предава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е | + | Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната награда „Захарий Зограф“, чиято парична стойност предава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Свилен Седефчев през [[1991 г.]]). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през [[1996 г.]] |
= Принос във фантастиката = | = Принос във фантастиката = | ||
Ред 74: | Ред 74: | ||
* [http://liternet.bg/publish13/k_nikolov/pacev.htm Литернет] | * [http://liternet.bg/publish13/k_nikolov/pacev.htm Литернет] | ||
* [http://www.sarakt.org/Patsev/index.html sarakt.org] | * [http://www.sarakt.org/Patsev/index.html sarakt.org] | ||
+ | * [http://alesian.hit.bg/bio.htm alesian.hit.bg] | ||
[[Категория:Художници|Пацев, Атанас]] | [[Категория:Художници|Пацев, Атанас]] |