Редактиране на „България в чуждестранната НФ“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Категория:Чуждестранни връзки]] | + | [[Категория: Чуждестранни връзки]] |
България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Тук са изброени малко примери в световната фантастика. | България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Тук са изброени малко примери в световната фантастика. | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== Алф == | == Алф == | ||
| − | * В сериала „Алф“, в серията, в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) '' | + | * В сериала „Алф“, в серията, в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])'' |
== Джослин Брук == | == Джослин Брук == | ||
| − | * Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908–1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) '' | + | * Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908–1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])'' |
== Кир Буличов == | == Кир Буличов == | ||
| − | * В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. '' (Източник: [[Дилян Благов]]) '' | + | * В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. ''(Източник: [[Дилян Благов]])'' |
| − | * В повестта ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“'' '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) '' | + | * В повестта ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“'' ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])'' |
| − | * В разказа ''„Получихме златни рибки“'' главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. '' (Източник: [[Григор Гачев]]) '' | + | * В разказа ''„Получихме златни рибки“'' главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. ''(Източник: [[Григор Гачев]])'' |
== Жул Верн == | == Жул Верн == | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
== Север Гансовски == | == Север Гансовски == | ||
| − | * В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. '' (Източник: [[Венециян Тодоров]]) '' | + | * В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. ''(Източник: [[Венециян Тодоров]])'' |
== Олег Дивов == | == Олег Дивов == | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== Виктор Конецки == | == Виктор Конецки == | ||
| − | * В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] през [[1982 г.]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагонът изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на американските генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника — не знаел с какво и откъде да се отбранява.“'' '' (Източник: Димитър Арбов) '' | + | * В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] през [[1982 г.]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагонът изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на американските генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника — не знаел с какво и откъде да се отбранява.“'' ''(Източник: Димитър Арбов)'' |
== Глен Кук == | == Глен Кук == | ||
| − | * В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) '' | + | * В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. ''(Източник: [[Юрий Илков]])'' |
== Андрей Лазарчук == | == Андрей Лазарчук == | ||
| − | * В алтернативния роман '' | + | * В алтернативния роман „''Всички способни да носят оръжие…''“ ([[1997 г.]]) Германия е спечелила Втората световна война без Хитлер, който умира през 42-а при странни обстоятелства. Русия е поделена между победителите. Райхът взема цялата европейска част, а съюзникът България... не получава дял! (Източник: [[Венециян Тодоров]]) |
== Майкъл Муркок == | == Майкъл Муркок == | ||
| − | * В цикъла ''„Легенди за руническия жезъл“'' героят Оладан e с потекло от „Българските планини“: „Съществото, което яздеше втория кон носеше огромен лък през рамо, а на гърба си бе привързало кочан със стрели. Облечено бе в кожени бричове и цървули от мека, щавена кожа, но цялото му тяло, включително и лицето, бе покрито със ситна червеникава козина. На ръст странното същество едва стигаше до гърдите на Хоукмун. Това беше Оладан, кръстоска между планинска гигантка и магьосник от Българските планини.“ ([http://www.chitanka.info:82/lib/text/588 „Амулетът на лудия бог“]) '' (Източник: [[Калин Ненов]]) '' | + | * В цикъла ''„Легенди за руническия жезъл“'' героят Оладан e с потекло от „Българските планини“: „Съществото, което яздеше втория кон носеше огромен лък през рамо, а на гърба си бе привързало кочан със стрели. Облечено бе в кожени бричове и цървули от мека, щавена кожа, но цялото му тяло, включително и лицето, бе покрито със ситна червеникава козина. На ръст странното същество едва стигаше до гърдите на Хоукмун. Това беше Оладан, кръстоска между планинска гигантка и магьосник от Българските планини.“ ([http://www.chitanka.info:82/lib/text/588 „Амулетът на лудия бог“]) ''(Източник: [[Калин Ненов]])'' |
== Виктор Пелевин == | == Виктор Пелевин == | ||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
* В повестта ''„ОМОН РА“'' се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати. | * В повестта ''„ОМОН РА“'' се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати. | ||
* В ''„Принцът на Госплан“'' става дума за ''„калпава българска дискета“''. | * В ''„Принцът на Госплан“'' става дума за ''„калпава българска дискета“''. | ||
| − | |||
== Фредерик Пол == | == Фредерик Пол == | ||
| − | * Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си — изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. '' (Източник: [[Юлиян Стойнов]], към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол) '' | + | * Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си — изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. ''(Източник: [[Юлиян Стойнов]], към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол)'' |
== Джоан Роулинг == | == Джоан Роулинг == | ||
| − | * В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин — Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) '' (Източник: [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]]) '' | + | * В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин — Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) ''(Източник: [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]])'' |
== Аркадий и Борис Стругацки == | == Аркадий и Борис Стругацки == | ||
| − | * В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. '' (Източник: [[Владимир Зарков]]) '' | + | * В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. ''(Източник: [[Владимир Зарков]])'' |
== Хърбърт Уелс == | == Хърбърт Уелс == | ||
| − | * В ''„Освободеният свят“'' България не се споменава пряко, но един от антагонистите е „Фердинанд Чарлс, Крал на Балканите“, известен с прякора „Славянската лисица“. '' (Източник: Юрий Йорданов, поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]], [http://www.gutenberg.org/etext/1059 пълния текст]) '' | + | * В ''„Освободеният свят“'' България не се споменава пряко, но един от антагонистите е „Фердинанд Чарлс, Крал на Балканите“, известен с прякора „Славянската лисица“. ''(Източник: Юрий Йорданов, поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]], [http://www.gutenberg.org/etext/1059 пълния текст])'' |
| − | * В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) '' | + | * В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' плащанията се извършват в „лева“. ''(Източник: [[Юрий Илков]])'' |
== Александър Щеголев == | == Александър Щеголев == | ||
| − | * В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. '' (Източник: [[Атанас П. Славов]]) '' | + | * В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. ''(Източник: [[Атанас П. Славов]])'' |
== Владимир Щербаков == | == Владимир Щербаков == | ||
* Руският писател-фантаст е автор на разказа ''„Встреча в Ловече“'', където споменава ''„древния тракийски град на река Осъм“'', разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: ''„Всеки камък тук е паметник.“'' (Източник [[Венециян Тодоров]]) | * Руският писател-фантаст е автор на разказа ''„Встреча в Ловече“'', където споменава ''„древния тракийски град на река Осъм“'', разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: ''„Всеки камък тук е паметник.“'' (Източник [[Венециян Тодоров]]) | ||
