Редактиране на „Васил Иванов“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 54: | Ред 54: | ||
== Биография и творчество == | == Биография и творчество == | ||
− | Роден е на [[7 май]] [[1909 г.]] в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през [[1939 г.]], в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от [[1942 г.]] Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през [[ | + | Роден е на [[7 май]] [[1909 г.]] в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през [[1939 г.]], в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от [[1942 г.]] Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през [[1936 г.]] се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др. |
Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: ''„понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“''. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност. | Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: ''„понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“''. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност. |