Редактиране на „Васил Иванов“

{{Инфокутия личност
| име           = {{Инфокутия вложка имена
  | име             = Васил Иванов
  | име-оригинал    =
  | име-категории   = Иванов, Васил
}}
| описание        = 
| портрет         = 
| px              = 
| портрет-текст   = 
| наставка        =
| роден-ден       = 7
| роден-месец     = май
| роден-година    = 1909
| роден-град      = София
| роден-регион    = 
| роден-държава   = 
| починал-ден     = 4
| починал-месец   = април
| починал-година  = 1975
| починал-град    = София
| починал-регион  = 
| починал-държава = 
| починал-от      = 
| националност    = 
| още-данни       = {{Инфокутия вложка художник
  | творил-начало   = 
  | творил-край     = 
  | псевдоним       = 
  | жанр            = 
  | теми            = Космосът и духът
  | стил            = специфична графика
  | област          = самостоятелни рисунки
  | основна-творба  = 
  | други-професии  = 
}}
| уебсайт         = 
| бележки         = 
}}
'''Васил Христов Иванов''' е български художник с огромно творчество на тема „Космос“. Считан е за пионер на тази тема в родното ни изобразително изкуство. 

== Биография и творчество ==

Роден е на [[7 май]] [[1909 г.]] в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през [[1939 г.]], в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от [[1942 г.]] Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през [[1936 г.]] се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др. 

Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: ''„понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“''. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност. 

Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.

Първата му изложба на тема „Космос“ е през [[1965 г.]] За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във [[Вестник Народна младеж|в. „Народна младеж“]]. Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът „Космос“ бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е устроена изложба. 
 
Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка. 

Васил Иванов умира в София на [[4 април]] [[1975 г.]]

На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през [[1984 г.]] [[Национален клуб на художниците фантасти|Националния клуб на художниците фантасти]], развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.

[[Категория: Художници|Иванов, Васил]]