Редактиране на „Веда Вишая“

| автор = Георги Илиев

| поредица =  

| картинка =  

| px =  

| картинка-текст =  

| име = Веда Вишая

| описание = героиня в романа ''„О-Корс“'', учен, изобретател

| асоциации =  

| място =  

| първа поява = ''„[[О-Корс]]“''

| още в =  

| бележки =  

Веда Вишая като образ е антипод на образа на [[Мира Меленска]]. Тя представлява тъмната, страстната, стихийната страна на женската природа. Поведението ѝ е продиктувано от бурните емоции, които я вълнуват, от една любов, в която Веда ту привлича, ту умело отблъсква мъжа, когото обича – [[Виних Дъждански]]. Образът ѝ е интересен и провокиращ читателското въображение. Веда се ръководи единствено от чувствата си и въпреки че е отмъстителна, в решителния момент, когато трябва да избира между любов и богатство, между Виних и Углит, избира първото. Играта ѝ обаче навлича само неприятности на мъжа, когото обича и макар неволно, тази фатална жена става причина за ужасна природна катастрофа, хиляди човешки жертви и смъртта на избраника на сърцето си.

Веда Вишая е жената, в която главният герой в романа на Георги Илиев „О-Корс“ е влюбен. Тяхната връзка е започнала преди началния момент на разказване. Любовта им е била силна и страстна, но поради разминаване и недоизясняване на отношенията помежду си са се разделили. Виних Дъждански е помислил, че тя се интересува само от богати и известни мъже, като следващия ѝ любовник [[Углит Черни]]. Тя пък е смятала, че ако не го търси, Виних ще се влюби по-силно, но той грешно е изтълкувал мълчанието ѝ като незаинтересованост и се е затворил в себе си, отдавайки се изцяло на научните си опити. Оставена сама, Веда се е поддала на ухажванията на съперника на Виних. Години по-късно бившият ѝ приятел вече има поставени под свое разпореждане големи лаборатории и рудници, много работници, които му помагат в експериментите, целящи съживяването на угасналото Слънце. Виних е известна, но и спорна личност. Някои му се възхищават заради увереността и смелото мечтателство, както и за гениалните му научни разработки. Други – като Углит Черни и компанията му от пройдохи, завиждат и го мразят, тъй като са от една страна посредствени, а от друга – страхливи. Гравитиращи около най-богатите слоеве от населението на Земята, Черни и приятелите му не желаят каквато и да е промяна, а опитите на Виних заплашват установения ред. Хората живеят под повърхността на опустошената планета, но много от тях все още страдат по загубената природна красота, по богатството на цветовете и светлината, по истинските изгреви и залези, по чистия въздух. Другият лагер, „миротворците“, се интересува единствено от своето богатство, тях ни най-малко не ги вълнува природният живот, а парите, имотите, робите, скъпите заведения и игрални домове, достъпът до забранени удоволствия. И властта, към която се стремят. Веда Вишая волно или неволно се е превърнала в част от обществото на Углит. Тя също отдава повече внимание на приятното прекарване на времето, на скъпите удоволствия, на екзотиката в тоалетите и бижутата си. Виних вижда, че Веда не е задълбочена както другата му спътничка, Мира Меленска, че всичко в нея е повърхностно, но се доверява на подновения ѝ интерес и ухажвания. Веда умело провокира мъжката му природа и отново разгаря загърбените отдавна чувства. Той опитва да се противопостави на чара и предизвикателното ѝ поведение. Тя се заканва да отмъсти, в същото време играе опасна игра между двама съперници и подтиква Углит да вземе решение и да плати на убиец да премахне богатата му леля. Така разглезеният племенник се надява, че спечелвайки парите и имотите ѝ , ще спечели и ръката на Веда. Майката на Вишая през цялото време го насърчава и тайно се радва, че е „подходяща партия“ за дъщеря ѝ , опитва да въздейства и върху нея със съветите си. Веда обаче решава да следва сърцето си. Играта между нея и двамата мъже търпи чести обрати. В момента, когато е решила да отхвърли кандидатурата на Углит, той ѝ носи бележка, написана собственоръчно от Виних, че не я обича и между тях не може да има нищо, че се оттегля от съперничеството в полза на Черни. Въпреки това обаче Веда Вишая не пуска в стаята си Углит. По този начин пък го подтиква да търси отмъщение. Със злобно настървение отхвърленият кандидат настройва тълпите срещу Виних и предизвиква бунтове в лабораториите му. Стават аварии и мащабът им е такъв, че водят до природни катаклизми. Във финала и двамата съперници за сърцето и ръката на Веда са мъртви. Преди смъртта си Виних е променил решението си и отново е написал друга бележка, с която я вика при себе си в звездобройната О-Корс, за да бъдат заедно. Веда е тръгнала, но порои преграждат пътя ѝ , Углит опитва да я спаси, но подземният тунел се срутва и една скала го убива. Виних я намира и отвежда нагоре към обсерваторията, но тълпата ги пресреща и го пребива с камъни. Веда остава жива заедно с Мира. Двете си прощават всичко и посрещат истинския изгрев на съживеото от усилията на Виних Слънце.

[[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]]