Редактиране на „Владимир Свинтила“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия личност
 
{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
+
| име             = Владимир Свинтила
| име = Владимир Свинтила
+
| име-оригинал   = Владимир Николов
| име-оригинал = Владимир Георгиев Николов
+
| име-категории   = Свинтила, Владимир
| име-категории = Свинтила, Владимир
+
| описание       = публицист
| ник =
+
| портрет         =  
| описание = публицист
+
| px             =  
| портрет =  
+
| портрет-текст   =  
| px =  
+
| още-следпортрет =  
| портрет-текст =  
+
| наставка        =  
| още-следпортрет =  
+
| роден-ден       = 29
| пол = м
+
| роден-месец     = април
| професия =
+
| роден-година   = 1926
| националност =
+
| роден-град     = София
}}
+
| роден-регион   =  
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
+
| роден-държава   =  
| адрес =
+
| починал-ден     = 15
| е-майл =
+
| починал-месец   = януари
| уебсайт =  
+
| починал-година = 1998
}}
+
| починал-град   = София
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
+
| починал-регион =  
| роден-ден = 29
+
| починал-държава =  
| роден-месец = април
+
| починал-от     =  
| роден-година = 1923
+
| националност    =
| роден-град = София
+
| още-данни      = {{Инфокутия вложка писател
| роден-регион =  
+
  | творил-начало   =  
| роден-държава =  
+
  | творил-край     =  
| починал-ден = 15
+
  | псевдоним       =  
| починал-месец = януари
+
  | жанр           =  
| починал-година = 1998
+
  | теми           =  
| починал-град = София
+
  | основна-творба =  
| починал-регион =  
+
  | други-професии = критик, есеист, народопсихолог
| починал-държава =  
 
| починал-от =  
 
}}
 
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
 
| творил-начало =  
 
| творил-край =  
 
| псевдоним =  
 
| жанр =  
 
| теми =  
 
| основна-творба =  
 
| други-професии = критик, есеист, народопсихолог
 
}}{{Инфокутия вложка критик
 
| жанр =
 
| теми =
 
}}
 
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 
| бележки =
 
 
}}
 
}}
 +
| уебсайт        =
 +
| бележки        =
 
}}
 
}}
 
'''Владимир Свинтила''' (псевдоним на '''Владимир Георгиев Николов''') е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
 
'''Владимир Свинтила''' (псевдоним на '''Владимир Георгиев Николов''') е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
Ред 54: Ред 39:
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е на [[29 април]] [[1926 г.]] в София.
+
Роден е през [[1926 г.]] в София.  
  
 
През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“''
 
През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“''
Ред 60: Ред 45:
 
През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода {{гг|1957|1971}} последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през {{гг|1974|1977}} е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
 
През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода {{гг|1957|1971}} последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през {{гг|1974|1977}} е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
  
Умира на [[15 януари]] [[1998 г.]]
+
== Творчество ==
  
== Произведения ==
+
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Б.Шоу, Дж.Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т.Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
 
 
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
 
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
Ред 76: Ред 59:
 
==== Разкази ====
 
==== Разкази ====
  
* [[196? г.]] - ''„[[Крадци на саксии]]“''
+
* [[196? г.]] - ''„[[Крадци на сенки]]“''
  
 
=== Нефантастика ===
 
=== Нефантастика ===
Ред 87: Ред 70:
 
* [[1996 г.]] - ''„Писма от атинските музеи“''
 
* [[1996 г.]] - ''„Писма от атинските музеи“''
 
* [[1996 г.]] - ''„Захарий Стоянов. Опит за социобиография“'' (монография)
 
* [[1996 г.]] - ''„Захарий Стоянов. Опит за социобиография“'' (монография)
* [[???? г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография)
+
* [[2002 г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография)
  
== Публикации ==
+
== Издания ==
  
 
=== На български език ===
 
=== На български език ===
Ред 98: Ред 81:
  
 
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото (Издателство Неизвестно, 1964)|Платото]]“'' (роман) - неизвестно издателство
 
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото (Издателство Неизвестно, 1964)|Платото]]“'' (роман) - неизвестно издателство
* [[2017 г.]] - ''„[[Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)|Вълшебни приказки от средновековна София]]“'' - [[Издателство Захарий Стоянов|издателство „Захарий Стоянов“]]
 
  
 
===== Публикации в периодика =====
 
===== Публикации в периодика =====
  
* [[1978 г.]] - ''„[[Художник на космоса]]“'' - В [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]]
+
* [[1990 г.]] - ''„[[Крадци на саксии]]“'' (разказ) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|бр.5/90]]
* [[1990 г.]] - ''„[[Крадци на саксии]]“'' (разказ) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|бр. 5/90]]
 
  
 
==== Нефантастика ====
 
==== Нефантастика ====
Ред 110: Ред 91:
 
* [[???? г.]] - ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели) - неизвестно издателство
 
* [[???? г.]] - ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели) - неизвестно издателство
 
* [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) - неизвестно издателство
 
* [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) - неизвестно издателство
 +
 +
[[Категория: Личности по имена - С]]
 +
[[Категория: Критици|Радичков, Йордан]]

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)