Преглед на кода на Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)

{{Инфокутия книга
| име = Вълшебни приказки от средновековна София
| жанр = приказна фантастика
| произведение = сборник
| автор = Владимир Свинтила
| корица = 
| px = 
| корица-текст = 
| издание-поредност = 
| държава = 
| език = 
| ден = 
| месец = 
| година = 2017
| издателство = „[[Издателство Захарий Стоянов]]“
| формат = 
| брой-страници = 110
| тираж = 
| ISBN = 9789540910598
| баркод = 
| съставител = 
| рецензент = 
| предговор = 
| послеслов = 
| преводач = 
| художник-корица = 
| художник = 
| редактор = 
| художествен-редактор = 
| технически-редактор = 
| коректор = 
| предпечат = 
| печат = 
| поредица = 
| поредица-номер = 
| предходна = 
| следваща = 
| бележки = 
}}
'''''„Вълшебни приказки от средновековна София“''''' e сборник с приказки от [[Владимир Свинтила]]

== От автора ==

Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и хомилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука. 

Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините.

[[Категория: Издания - Издателство Захарий Стоянов]]