Редактиране на „Галатея“

{{Инфокутия произведение
| име = Галатея
| име в оригинал = 
| други-имена = 
| език = 
| автор = [[Петър Бобев]]
| издадена-година = 1967
| издадена-държава = 
| жанр = приключенска фантастика, научна фантастика
| вид-изкуство = литература
| вид = роман
| цикъл = 
| предходно = 
| следващо = 
| бележки = 
}}

== Описание ==

'''''„Галатея“''''' е произведение на писателя [[Петър Бобев]]. Може да бъде причислен към [[приключенска фантастика|приключенската фантастика]] с елементи на [[научна фантастика]]. Това е първият зрял роман на автора и може би най-богатият на разгърнати и доказани художествени образи, съпроводени с увлекателно повествование.

== Сюжет ==

{{spoilers}}
Действието се развива през последните години на владичеството на Османската империя над българските и гръцките територии. По Средиземно море плува кораб с пътници, между които са двама българи - млад учител и неговата сестра красавица. Корабът е нападнат от пирати, предвождани от грък-потурнак. Вождът на пиратите взема хубавицата за себе си, а брата, който му се опълчва, осъжда на екзекуция чрез прекарване под дъното на кораба вързан с въжета за раменете и краката. Ракъсван от острите миди по кила, младият мъж се готви да умре, но го спасява подводна гостенка - нереидата Галатея. Тя го приютява на морското дъно, но това не е приказка - историята има научнофантастично обяснение. Започва подготовка за освобождаване на пленената сестра и едновременно пламва любов между учителя и Галатея. Следват редица увлекателни приключения в борбата с морските пирати, които също не са еднопланови образи - гъркът е запазил доста човешки черти и дори започва да се харесва на сестрата Деница. След сложни обрати на сюжета сестрата е спасена. Младият българин с огромна болка трябва да се прости с подводната си любима (тя вече не може да се адаптира към въздуха, той - към водата). Галатея го изпраща с последната си песен.

Началото на деветнадесети век е жестоко време, Егейско море е жестоко място. Не само към Лазар и Денница, векът и морето само след няколко глави променят коренно живота и плановете и Сюлейман паша и на неговите помощници. И тримата пиратски главатари се оказват безумно и саморазрушително влюбени в красивата гяурка Денница. Сюлейман, обезумял от обич, й разкрива плановете си за завладяване на цариградския трон и за създаването но нова ислямо-христианска религия. Естетът Ибрахим Пехливан оценява красотата и, а за Нури Ходжа влюбването е мистично преживяване, не особено различно от религиозното откровение за някой вярващ.

Лазар също навлиза в морално пространство, за което въпреки опита и заключенията си като българин в Турската империя, само е подозирал преди. Окървавеният поп, който обикаля труповете и им реже ушите е само въведение. Следват моменти на избор между живота и смъртта... на другите. Авторът настоява, че това е много по-труден избор, отколкото когато на везните е поставен собственият ти живот. Следва сцена, в която един от новопристигналите доброволци при клефтите, се оказва... да го наречем със съвременния термин „пацифист“ и не желае да убива. Подозрението, което неговите морални задръжки предизвикват, едва не става причина той да бъде „прекаран под кила“ (с въжета; особенно мъчително наказание, като се има предвид че по онова време никой не чисти като днес рачетата и мидичките, с които е обраснала подводната часто на корабите) от собствените си сподвижници. Както казва Арата от „Трудно е да бъдеш бог“: „не може да има приятели на половина защото половиният приятел е наполовина враг“

Галатея е дъщеря на последния цар на подводния народ. За пръв път се срещаме с нея, когато се опитва да облекчи участта на Лазар. С развитието на сюжета тя и нейните опитомени делфини все по-активно се намесват в човешките дела.

В една от главите към края на книгата има дълга изповед, в която самотното момиче описва историята на своя народ. Противно на очакванията, сирените произлизат от човешкия род, те са по-древни дори от египтяните и от елините. Но излъгани от собствената си увереност че са недосегаеми, те били победени и владетелят им Посейдон, придружен от един кораб хора се спасил на самотен остров в Средиземно море. Преследвани и тук, бежанците се решили на масово самоубийство, само за да открият че някои от тях могат да дишат във водата, обогатена с кислород от подземни гейзери. Така се родил подводният народ. Но историята се пише от победителите и те създали страховити легенди за него. А в същото време подводните жители се опитвали да спасяват удавници и понякога това им се удавало, някои от сухоземните хора се оказали добре приспособени за живот под водата и се присъединили към подводния народ. Обаче въпреки това с течение на времето той безвъзвратно намалявал, докато Галатея не се оказва последната издънка на някога великия народ.

Петър Бобев не е професионален литератор и започва да пише късно, но макар съдбата да му отрежда само двадесет години за творчество, се превръща в един от най-популярните и обичани български автори на юношески и приключенски романи на своето време. За българската литература той е явление, сравнимо е Жул Верн, Ръдиард Киплинг и Рафаел Сабатини. „Галатея“ е знаково произведение, в което историческите реалии на миналото са привлечени за фон на една интересна фантастична идея и същевременно не губят собствената си притегателна сила. Романът е „остарял“ добре и малките езикови анархизми не само че не са пречка за съвременния читател, но дори придават по-голяма дълбочина и осезаемост на атмосферата.

{{endspoilers}}

== Герои, места и термини ==

=== Герои ===

* [[Учителят Лазар Димчев]]
* [[Галатея (образ)|Галатея]]
* [[Деница]]
* [[Потурнакът Дели Сюлейман]]
* [[Кулаксъз Папаз]]
* [[Ибрахим Пехливан]]
* [[Нури Ходжа]]

== Публикации ==

=== На български език ===

==== Самостоятелни издания ====

* [[1967 г.]] - ''„[[Галатея (Издателство Народна култура, 1967)|Галатея]]“'' (роман) - [[Издателство Народна култура|издателство „Народна култура“]], [[Поредица Четиво за юноши|Библиотека „Четиво за юноши“]].