Редактиране на „Галатея“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име = Галатея
+
| име                   = Галатея
| име в оригинал =  
+
| име в оригинал       =  
| други-имена =  
+
| други-имена           =  
| език =  
+
| език                 =  
| автор = [[Петър Бобев]]
+
| автор                 = [[Петър Бобев]]
| издадена-година = 1967
+
| издадена-година       = 1965
| издадена-държава =  
+
| издадена-държава     =  
| жанр = приключенска фантастика, научна фантастика
+
| жанр                 = приключенска фантастика, научна фантастика
| вид-изкуство = литература
+
| вид-изкуство         = литература
| вид = роман
+
| вид                   = роман
| цикъл =  
+
| цикъл                 =  
| предходно =  
+
| предходно             =  
| следващо =  
+
| следващо             =  
| бележки =  
+
| бележки               =  
 
}}
 
}}
  
Ред 27: Ред 27:
 
Началото на деветнадесети век е жестоко време, Егейско море е жестоко място. Не само към Лазар и Денница, векът и морето само след няколко глави променят коренно живота и плановете и Сюлейман паша и на неговите помощници. И тримата пиратски главатари се оказват безумно и саморазрушително влюбени в красивата гяурка Денница. Сюлейман, обезумял от обич, й разкрива плановете си за завладяване на цариградския трон и за създаването но нова ислямо-христианска религия. Естетът Ибрахим Пехливан оценява красотата и, а за Нури Ходжа влюбването е мистично преживяване, не особено различно от религиозното откровение за някой вярващ.
 
Началото на деветнадесети век е жестоко време, Егейско море е жестоко място. Не само към Лазар и Денница, векът и морето само след няколко глави променят коренно живота и плановете и Сюлейман паша и на неговите помощници. И тримата пиратски главатари се оказват безумно и саморазрушително влюбени в красивата гяурка Денница. Сюлейман, обезумял от обич, й разкрива плановете си за завладяване на цариградския трон и за създаването но нова ислямо-христианска религия. Естетът Ибрахим Пехливан оценява красотата и, а за Нури Ходжа влюбването е мистично преживяване, не особено различно от религиозното откровение за някой вярващ.
  
Лазар също навлиза в морално пространство, за което въпреки опита и заключенията си като българин в Турската империя, само е подозирал преди. Окървавеният поп, който обикаля труповете и им реже ушите е само въведение. Следват моменти на избор между живота и смъртта... на другите. Авторът настоява, че това е много по-труден избор, отколкото когато на везните е поставен собственият ти живот. Следва сцена, в която един от новопристигналите доброволци при клефтите, се оказва... да го наречем със съвременния термин „пацифист“ и не желае да убива. Подозрението, което неговите морални задръжки предизвикват, едва не става причина той да бъде „прекаран под кила“ (с въжета; особенно мъчително наказание, като се има предвид че по онова време никой не чисти като днес рачетата и мидичките, с които е обраснала подводната часто на корабите) от собствените си сподвижници. Както казва Арата от „Трудно е да бъдеш бог“: „не може да има приятели на половина защото половиният приятел е наполовина враг“
+
Лазар също навлиза в морално пространство, за което въпреки опита и заключенията си като българин в Турската империя, само е подозирал преди. Окървавеният поп, който обикаля труповете и им реже ушите е само въведение. Следват моменти на избор между живота и смъртта... на другите. Авторът настоява, че това е много по-труден избор, отколкото когато на везните е поставен собственият ти живот. Следва сцена, в която един от новопристигналите доброволци при клефтите, се оказва... да го наречем със съвременния термин "пацифист" и не желае да убива. Подозрението, което неговите морални задръжки предизвикват, едва не става причина той да бъде "прекаран под кила" (с въжета; особенно мъчително наказание, като се има предвид че по онова време никой не чисти като днес рачетата и мидичките, с които е обраснала подводната часто на корабите) от собствените си сподвижници. Както казва Арата от "Трудно е да бъдеш бог": "не може да има приятели на половина защото половиният приятел е наполовина враг"
  
Галатея е дъщеря на последния цар на подводния народ. За пръв път се срещаме с нея, когато се опитва да облекчи участта на Лазар. С развитието на сюжета тя и нейните опитомени делфини все по-активно се намесват в човешките дела.
+
Галатея е дъщеря на последния цар на подводния народ. За пръв път се срещаме с нея, когато се опитва да облекчи участта на Лазар. С развитието на сюжета тя и нейните опитомени делфини все по-активно се намесват в човешките дела.  
  
 
В една от главите към края на книгата има дълга изповед, в която самотното момиче описва историята на своя народ. Противно на очакванията, сирените произлизат от човешкия род, те са по-древни дори от египтяните и от елините. Но излъгани от собствената си увереност че са недосегаеми, те били победени и владетелят им Посейдон, придружен от един кораб хора се спасил на самотен остров в Средиземно море. Преследвани и тук, бежанците се решили на масово самоубийство, само за да открият че някои от тях могат да дишат във водата, обогатена с кислород от подземни гейзери. Така се родил подводният народ. Но историята се пише от победителите и те създали страховити легенди за него. А в същото време подводните жители се опитвали да спасяват удавници и понякога това им се удавало, някои от сухоземните хора се оказали добре приспособени за живот под водата и се присъединили към подводния народ. Обаче въпреки това с течение на времето той безвъзвратно намалявал, докато Галатея не се оказва последната издънка на някога великия народ.
 
В една от главите към края на книгата има дълга изповед, в която самотното момиче описва историята на своя народ. Противно на очакванията, сирените произлизат от човешкия род, те са по-древни дори от египтяните и от елините. Но излъгани от собствената си увереност че са недосегаеми, те били победени и владетелят им Посейдон, придружен от един кораб хора се спасил на самотен остров в Средиземно море. Преследвани и тук, бежанците се решили на масово самоубийство, само за да открият че някои от тях могат да дишат във водата, обогатена с кислород от подземни гейзери. Така се родил подводният народ. Но историята се пише от победителите и те създали страховити легенди за него. А в същото време подводните жители се опитвали да спасяват удавници и понякога това им се удавало, някои от сухоземните хора се оказали добре приспособени за живот под водата и се присъединили към подводния народ. Обаче въпреки това с течение на времето той безвъзвратно намалявал, докато Галатея не се оказва последната издънка на някога великия народ.
  
Петър Бобев не е професионален литератор и започва да пише късно, но макар съдбата да му отрежда само двадесет години за творчество, се превръща в един от най-популярните и обичани български автори на юношески и приключенски романи на своето време. За българската литература той е явление, сравнимо е Жул Верн, Ръдиард Киплинг и Рафаел Сабатини. „Галатея“ е знаково произведение, в което историческите реалии на миналото са привлечени за фон на една интересна фантастична идея и същевременно не губят собствената си притегателна сила. Романът е „остарял“ добре и малките езикови анахронизми не само че не са пречка за съвременния читател, но дори придават по-голяма дълбочина и осезаемост на атмосферата.
+
Петър Бобев не е професионален литератор и започва да пише късно, но макар съдбата да му отрежда само двадесет години за творчество, се превръща в един от най-популярните и обичани български автори на юношески и приключенски романи на своето време. За българската литература той е явление, сравнимо е Жул Верн, Ръдиард Киплинг и Рафаел Сабатини. "Галатея" е знаково произведение, в което историческите реалии на миналото са привлечени за фон на една интересна фантастична идея и същевременно не губят собствената си притегателна сила. Романът е "остарял" добре и малките езикови анархизми не само че не са пречка за съвременния читател, но дори придават по-голяма дълбочина и осезаемост на атмосферата.
 +
 
  
 
{{endspoilers}}
 
{{endspoilers}}
Ред 49: Ред 50:
 
* [[Нури Ходжа]]
 
* [[Нури Ходжа]]
  
== Публикации ==
+
== Издания ==
  
 
=== На български език ===
 
=== На български език ===

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)