Редактиране на „Георги Райчев“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | {{Инфокутия | + | {{Инфокутия писател |
− | + | | име = Георги Райчев | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = Райчев, Георги | |
− | + | | описание = | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | наставка = | |
− | + | | роден-ден = 7 | |
− | + | | роден-месец = декември | |
− | + | | роден-година = 1882 | |
− | + | | роден-град = с. Землен | |
− | + | | роден-регион = Област Стара Загора | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 18 | |
− | + | | починал-месец = февруари | |
− | + | | починал-година = 1947 | |
− | + | | починал-град = София | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
− | + | | националност = | |
− | + | | творил-начало = 1907 | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила | |
− | + | | жанр = приказки, [[диаболизъм]], легенди в стихове | |
− | + | | теми = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = писар, библиотекар, инспектор, журналист | |
− | + | | уебсайт = | |
− | + | | бележки = | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | | | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | | бележки = | ||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
'''Георги Михайлов Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]]. | '''Георги Михайлов Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]]. | ||
Ред 53: | Ред 36: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
− | Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар | + | Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско. |
− | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в | + | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение. |
− | Първите му произведения датират от около [[1907 г.]] и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като '' | + | Първите му произведения датират от около [[1907 г.]], и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''"Голем"'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... |
− | Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза '' | + | Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''"Любов в полето"'', през [[1919 г.]] - ''"Мъничък свят. Бележник на един разлюбен"'', през [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"'', а през [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"''. От това време са също повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''"Разкази"''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''"Песен на гората"'' ([[1928 г.]]), ''"Еленово царство"'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''"Божи дарове"'' ([[1930 г.]]). |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост. | + | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост. |
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
− | Още в '' | + | Още в ''"Царица Неранза"'' и ''"Греховна повест"'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''"De Profundis"'' (от лат.: ''"Из дълбините"'' - ''разбирай "адови"'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката. |
− | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] '' | + | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''"Разкази"'' (''"[[Страх]]"'', ''"[[Безумие]]"'', ''"[[Съновидения]]"'', ''"[[Лустиг]]"'', ''"[[Карнавал]]"'', ''"[[Незнайният]]"''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. |
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | ||
− | Тези проблеми са залегнали и в повестите '' | + | Тези проблеми са залегнали и в повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература. |
== Любопитни факти == | == Любопитни факти == | ||
− | Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе | + | Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе едва не е умрял и е бил излекуван по чудо. |
− | Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия | + | Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
Ред 85: | Ред 68: | ||
=== Фантастика === | === Фантастика === | ||
− | Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм. | + | Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм. |
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
− | * [[1922 г.]] - '' | + | * [[1922 г.]] - ''"[[Лина]]"'' |
− | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Грях]]"'' |
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
− | * [[1922 г.]] - '' | + | * [[1922 г.]] - ''"[[Карнавал]]"'' |
− | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Страх]]"'' |
− | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Безумие]]"'' |
− | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Съновидения]]"'' |
− | * [[ | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Лустиг]]"'' |
− | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Незнайният]]"'' |
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
Ред 107: | Ред 90: | ||
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
− | * [[1920 г.]] - '' | + | * [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"'' |
− | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"'' |
− | * [[1928 г.]] - '' | + | * [[1928 г.]] - ''"Песен на гората"'' |
− | * [[1930 г.]] - '' | + | * [[1930 г.]] - ''"Божи дарове"'' |
==== Стихотворения ==== | ==== Стихотворения ==== | ||
− | * [[1929 г.]] - '' | + | * [[1929 г.]] - ''"Еленово царство"'' (легенда в стихове) |
− | == | + | == Издания == |
− | + | === На български език === | |
− | |||
− | |||
===== Самостоятелни издания ===== | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
− | * [[1918 г.]] - '' | + | * [[1918 г.]] - ''"Любов в полето"'' |
− | * [[1919 г.]] - '' | + | * [[1919 г.]] - ''"Мъничък свят. Бележник на един разлюбен"'' |
− | * [[1920 г.]] - '' | + | * [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"'' |
− | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"Разкази"'' (диаболичен сборник) |
− | + | * [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"'' | |
− | + | * [[1928 г.]] - ''"Песен за гората"'' | |
− | + | * [[1929 г.]] - ''"Еленово царство"'' | |
− | + | * [[1930 г.]] - ''"Божи дарове"'' | |
− | + | * [[1931 г.]] - ''"Легенда за парите"'' | |
− | + | * [[1933 г.]] - ''"Ягодова майка"'' (приказки) | |
− | + | * [[1942 г.]] - ''"Златният ключ"'' | |
− | * [[1923 г.]] - '' | ||
− | * [[1928 г.]] - '' | ||
− | * [[1929 г.]] - '' | ||
− | * [[1930 г.]] - '' | ||
− | * [[1931 г.]] - '' | ||
− | * [[1933 г.]] - '' | ||
− | * [[1942 г.]] - '' | ||
===== Участие в съвместни издания ===== | ===== Участие в съвместни издания ===== | ||
Ред 154: | Ред 128: | ||
===== Публикации в периодика ===== | ===== Публикации в периодика ===== | ||
− | * [[1922 г.]] - '' | + | * [[1922 г.]] - ''"[[Карнавал]]"'' (разказ) в сп.„Демократичен преглед“, кн.1/1922 |
== Източници == | == Източници == | ||
− | * ''Енциклопедия | + | * ''Енциклопедия "България".'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5 |
− | * ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли) ''. | + | * ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли)''. Издателство "Отечество", С., 1978 г. |
− | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' | + | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' ИК "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. І |
− | + | ||
− | + | ||
+ | [[Категория: Личности по имена - Р|Георги Райчев]] | ||
+ | [[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Райчев, Георги]] | ||
+ | [[Категория: Журналисти]] |