Редактиране на „Диаболизъм“

== Представители в България ==

В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [[Георги Райчев]] ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), [[Светослав Минков]] ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), [[Владимир Полянов]] ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]).

Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума ''dyablos'' — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа „Голем“ ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.

Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев „...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят“<ref>Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) '', ИК „Хермес“, Пл., 2004, т. І, стр. 400</ref>. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че „самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм“. Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на „Голем“ Майринк „требници на магията“.

Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.

Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“ и др.) и по-реалистичните повести „[[Лина]]“ и „[[Грях]]“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.

Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина.

'''Минков''' издава сборниците разкази ''„[[Часовник. Гротески (Издателство Печатница Витоша, 1924)|Часовник. Гротески]]“'' ([[1924 г.]]), ''„[[Огнената птица (Издателство Родопи, 1927)|Огнената птица]]“'' ([[1927 г.]]), ''„[[Игра на сенките (Издателство Т. Ф. Чипев, 1928)|Игра на сенките]]“'' ([[1928 г.]]), ''„[[Къщата при последния фенер (Издателство Хемус, 1931)|Къщата при последния фенер]]“'' ([[1931 г.]]).

През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'', включващ разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[Един гост]]“'' и ''„[[Ерих Райтерер]]“''.

== Източници ==
<references/>

* ''Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев''
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
* ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. „Слово“]], В. Т., [[1995 г.]]

[[Категория:Жанрове]]