Редактиране на „Един сън. Рупчос през 1999 г.“

Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под „Калугерица“. Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш. С телепатията и телевизията е наравен голям научен напредък, за който само се загатва.