Редактиране на „Еротична фантастика“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | '''Еротичната | + | '''Еротичната фантастика''' не е ясно обособен подвид. |
Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през [[1892 г.]] в богато илюстрираната ''„Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“'' от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В ''„Антисексус“'' ([[1926 г.]]) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката ''„Antisexus“''. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми. | Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през [[1892 г.]] в богато илюстрираната ''„Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“'' от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В ''„Антисексус“'' ([[1926 г.]]) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката ''„Antisexus“''. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми. | ||
− | + | = Теми = | |
* за половете и междуполовите отношения | * за половете и междуполовите отношения | ||
* „Адам и Ева“ | * „Адам и Ева“ | ||
Ред 12: | Ред 12: | ||
* въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето | * въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето | ||
− | + | = Пионерите = | |
* Филип Хосе Фармър | * Филип Хосе Фармър | ||
* Тиодор Стърджън | * Тиодор Стърджън | ||
Ред 20: | Ред 20: | ||
* Марк Хамилтън | * Марк Хамилтън | ||
− | + | = Световни шедьоври = | |
* серията ''„Дарковър“'' - Марион Зимър Брадли | * серията ''„Дарковър“'' - Марион Зимър Брадли | ||
* ''„Лявата ръка на мрака“'' и ''„Обезнаследените“'' - Урсула Ле Гуин | * ''„Лявата ръка на мрака“'' и ''„Обезнаследените“'' - Урсула Ле Гуин | ||
Ред 29: | Ред 29: | ||
* ''„Сексмисия“'' - Юлиуш Махулски | * ''„Сексмисия“'' - Юлиуш Махулски | ||
* романа ''„Чужд секс“'' и сборника ''„Без граници. Разкази за чужд секс“'' - Е. Датлоу | * романа ''„Чужд секс“'' и сборника ''„Без граници. Разкази за чужд секс“'' - Е. Датлоу | ||
− | * антологията ''„Секс и НФ“'' - Т. Скортиа | + | * антологията ''„Секс и НФ“'' - Т .Скортиа |
* антологията ''„Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“'' | * антологията ''„Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“'' | ||
* филмите ''„Барбарела“'' ([[1968 г.]], реж. Р. Вадим) и ''„Спускането на Венера“'' ([[1997 г.]], реж. А. Блейк) | * филмите ''„Барбарела“'' ([[1968 г.]], реж. Р. Вадим) и ''„Спускането на Венера“'' ([[1997 г.]], реж. А. Блейк) | ||
− | + | = У нас = | |
* ''„Онирофилм“'' - Лино Алдани, първото произведение на подобни теми, публикувано преди [[1989 г.]] в едноименния сборник от [[Поредица Библиотека Галактика|поредицата „Библиотека Галактика“]], №13 | * ''„Онирофилм“'' - Лино Алдани, първото произведение на подобни теми, публикувано преди [[1989 г.]] в едноименния сборник от [[Поредица Библиотека Галактика|поредицата „Библиотека Галактика“]], №13 | ||
− | * антологията ''„[[Нищо по-опасно от една амазонка (Издателства Неохрон и Орфия, | + | * антологията ''„[[Нищо по-опасно от една амазонка (Издателства Неохрон и Орфия, ????)|Нищо по-опасно от една амазонка]]“'', №8 от [[Поредица SF трилър|поредицата „SF трилър“]]. |
− | |||
− | |||
− |