Редактиране на „Иван Вазов“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | {{Инфокутия | + | {{Инфокутия писател |
− | + | | име = Иван Минчов Вазов | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = Вазов, Иван Минчов | |
− | + | | описание = | |
− | + | | портрет = Ivan_Vazov.jpg | |
− | + | | px = 170 | |
− | + | | портрет-текст = Иван Вазов | |
− | + | | наставка = | |
− | + | | роден-ден = 9 | |
− | + | | роден-месец = юли | |
− | + | | роден-година = 1850 | |
− | + | | роден-град = Сопот | |
− | + | | роден-регион = | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 22 | |
− | + | | починал-месец = септември | |
− | + | | починал-година = 1921 | |
− | + | | починал-град = София | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
− | + | | националност = | |
− | + | | творил-начало = 1870 | |
− | + | | творил-край = 1921 | |
− | + | | псевдоним = | |
− | + | | жанр = поезия, проза, белетристика | |
− | + | | теми = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = | |
− | + | | уебсайт = | |
− | + | | бележки = Патриархът на българската литература | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | | | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | | | ||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
Ред 53: | Ред 39: | ||
=== Детство и юношество === | === Детство и юношество === | ||
− | Иван | + | Иван Минчeв Вазов е роден в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. |
Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През [[1865 г.]] учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. | Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През [[1865 г.]] учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. | ||
Ред 59: | Ред 45: | ||
През [[1866 г.]] се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През [[1868 г.]] баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през [[1880 г.]] в стихосбирката „Майска китка“). През [[1870 г.]] в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“. | През [[1866 г.]] се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През [[1868 г.]] баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през [[1880 г.]] в стихосбирката „Майска китка“). През [[1870 г.]] в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“. | ||
− | === | + | === Миграции в Румъния === |
− | Поетическата дейност на младия | + | Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през [[1870 г.]] Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. |
След завръщането си в България Вазов учителства ([[1872 г.|1872]]–[[1873 г.]]) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През [[1875 г.]] се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. | След завръщането си в България Вазов учителства ([[1872 г.|1872]]–[[1873 г.]]) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През [[1875 г.]] се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. | ||
Ред 73: | Ред 59: | ||
От 5 октомври [[1880 г.]] Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на [[1881 г.]] е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението ([[1878 г.]]). През [[1885 г.]] Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. | От 5 октомври [[1880 г.]] Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на [[1881 г.]] е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението ([[1878 г.]]). През [[1885 г.]] Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. | ||
− | Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време | + | Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др. |
=== Руски период === | === Руски период === | ||
Ред 85: | Ред 71: | ||
Действителен член на БКД (днес БАН) от [[1881 г.]], почетен член на БАН от [[1921 г.]] | Действителен член на БКД (днес БАН) от [[1881 г.]], почетен член на БАН от [[1921 г.]] | ||
− | Награден е със златен медал за наука и изкуство ([[1896 г.]]) | + | Награден е със златен медал за наука и изкуство ([[1896 г.]]) |
− | |||
− | |||
== Псевдоними == | == Псевдоними == | ||
Ред 95: | Ред 79: | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | Вазов е автор на първия български | + | Вазов е автор на първия български фантастичен разказ - ''"[[Последният ден на XX век]]"'' (останал и единственото му фантастично произведение). |
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
Ред 101: | Ред 85: | ||
В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми: | В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми: | ||
− | * Свободата на България и борбата за постигането | + | * Свободата на България и борбата за постигането й |
* Любовта към рода и родината | * Любовта към рода и родината | ||
* Защита и утвърждаване на българското | * Защита и утвърждаване на българското | ||
* Геройските победи и позорните поражения | * Геройските победи и позорните поражения | ||
− | * Апатията на Европа към България и проблемите | + | * Апатията на Европа към България и проблемите й |
* Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“) | * Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“) | ||
* Безразличието на българските управници | * Безразличието на българските управници | ||
Ред 123: | Ред 107: | ||
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
− | * [[1899 г.]] | + | * [[1899 г.]] - ''"[[Последният ден на XX век]]"'' (издаден за пръв път през [[1912 г.]]) |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
Ред 143: | Ред 113: | ||
==== Романи ==== | ==== Романи ==== | ||
− | * '' | + | * ''"Под игото"'' |
− | * '' | + | * ''"Нова земя"'' |
− | * '' | + | * ''"Светослав Тертер"'' |
− | |||
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
− | * '' | + | * ''"Митрофан и Дормидолски"'' |
− | * '' | + | * ''"Немили-недраги"'' |
− | * '' | + | * ''"Чичовци"'' (Галерия от типове и нрави български в турско време) |
− | * '' | + | * ''"Кардашев на лов"'' |
− | * '' | + | * ''"Нора"'' |
− | ==== | + | ==== Разкази ==== |
− | * '' | + | * ''"Дядо Йоцо гледа"'' |
− | * '' | + | * ''"Една българка"'' |
− | * '' | + | * ''"Апостолът в премеждие"'' |
− | * '' | + | * ''"Иде ли?"'' |
− | * '' | + | * ''"Пейзаж"'' |
− | * '' | + | * ''"Тъмен герой"'' |
− | * '' | + | * ''"Вестникар ли?"'' |
− | * '' | + | * ''"Хаджи Ахил"'' |
− | * '' | + | * ''"Урок"'' |
− | * '' | + | * ''"Ново преселение"'' |
− | * '' | + | * ''"Травиата"'' |
− | * '' | + | * ''"Кандидат за "хамама""'' |
− | * '' | + | * ''"Сладкодумен гост на държавната трапеза"'' |
− | * '' | + | * ''"Grаnde Maritza teinte de sang (Шуми Марица)"'' |
− | * '' | + | * ''"Из Кривините"'' |
− | * '' | + | * ''"Чистият път"'' |
− | * '' | + | * ''"Левски (Из "Немили-недраги")"'' |
− | * '' | + | * ''"Белимелцът"'' |
− | * '' | + | * ''"Негостолюбиво село"'' |
− | * '' | + | * ''"Павле Фертигът"'' |
==== Поеми ==== | ==== Поеми ==== | ||
− | * '' | + | * ''"Грамада"'' (Поема из шопския живот) |
− | + | * ''"Загорка"'' | |
− | * '' | ||
==== Пътеписи ==== | ==== Пътеписи ==== | ||
− | * '' | + | * ''"В недрата на Родопите"'' |
− | * '' | + | * ''"Висините"'' |
− | * '' | + | * ''"Витоша"'' |
− | * '' | + | * ''"Рила"'' |
− | * '' | + | * ''"Пирин"'' |
− | * '' | + | * ''"Един кът от Стара планина"'' |
− | * '' | + | * ''"Волът"'' |
− | * '' | + | * ''"Юмрукчал"'' |
− | * '' | + | * ''"Велико Търново"'' |
− | * '' | + | * ''"Царевец"'' |
− | * '' | + | * ''"На върха Свети Никола"'' |
− | * '' | + | * ''"Розовата долина и Тунджа"'' |
− | * '' | + | * ''"Един наш черноморски бисер"'' |
==== Драми ==== | ==== Драми ==== | ||
− | * '' | + | * ''"Хъшове"'' |
− | * '' | + | * ''"Към пропаст"'' |
− | * '' | + | * ''"Службогонци"'' |
==== Комедии ==== | ==== Комедии ==== | ||
− | * '' | + | * ''"Службогонци"'' (Станчо Квасников на гости у министъра) |
− | * '' | + | * ''"Вестникар ли?"'' |
− | == | + | == Издания == |
=== Сборници с разкази === | === Сборници с разкази === | ||
− | * '' | + | * ''"Разкази 1881-1901"'' |
− | * '' | + | * ''"Драски и шарки"'' |
− | * '' | + | * ''"Видено и чуто"'' |
− | * '' | + | * ''"Пъстър свят"'' |
− | * '' | + | * ''"Утро в Банки"'' |
− | * '' | + | * ''"Разкази 1901-1921"'' |
=== Стихосбирки === | === Стихосбирки === | ||
− | * '' | + | * ''"Пряпорец и гусла"'' (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание) |
− | * '' | + | * ''"Тъгите на България"'' (1877) |
− | * '' | + | * ''"Избавление"'' (1878) |
− | * '' | + | * ''"Майска китка"'' |
− | * '' | + | * ''"Първи стихотворения"'' (1870–1876) |
− | * '' | + | * ''"Стихотворения"'', печатани през 1877–1880 |
− | * '' | + | * ''"Гусла"'' |
− | * '' | + | * ''"Епопея на забравените"'' |
− | * '' | + | * ''"Поля и гори"'' |
− | * '' | + | * ''"Стихотворения за малки деца"'' |
− | * '' | + | * ''"Италия"'' |
− | * '' | + | * ''"Сливница"'' |
− | * '' | + | * ''"Звукове"'' |
− | * '' | + | * ''"В лоното на Рила"'' |
− | * '' | + | * ''"Скитнишки песни"'' (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина) |
− | * '' | + | * ''"Под нашето небе"'' |
− | * '' | + | * ''"Стихотворения"'', печатани през 1900–1910 |
− | * '' | + | * ''"Под гръма на победите"'' |
− | * '' | + | * ''"Песни за Македония"'' |
− | * '' | + | * ''"Нови екове"'' |
− | * '' | + | * ''"Какво пее планината"'' |
− | * '' | + | * ''"Люлека ми замириса"'' |
− | * '' | + | * ''"Не ще загине"'' |
− | * '' | + | * ''"Стихотворения"'', печатани през 1913–1921 г. |
=== На руски език === | === На руски език === | ||
Ред 256: | Ред 224: | ||
===== Публикации в периодика ===== | ===== Публикации в периодика ===== | ||
− | * [[1999 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' ('' | + | * [[1999 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''"[[Последният ден на XX век]]"'') (разказ) - сп. "Если", № 12, Превод: [[Евгений Харитонов]] - с.237-241 |
− | * [[2000 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' ('' | + | * [[2000 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''"[[Последният ден на XX век]]"'') (разказ) - сп. "Библиография", № 1, Превод: [[Евгений Харитонов]], с.153-156 |
− | Превод: [[Евгений Харитонов]], с. 153-156 | ||
== Външни връзки == | == Външни връзки == | ||
* [http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=14&LangID=1 Творби на Иван Вазов в свободната библиотека Словото] | * [http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=14&LangID=1 Творби на Иван Вазов в свободната библиотека Словото] | ||
− | * [http://www.liternet.bg/publish2/vchernokozhev/progonenite.htm Вихрен Чернокожев. Прогонените | + | * [http://www.liternet.bg/publish2/vchernokozhev/progonenite.htm Вихрен Чернокожев. Прогонените "Песни за Македония"] |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
== Източници == | == Източници == | ||
* {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}} | * {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}} | ||
+ | |||
+ | [[Категория: Личности по имена - В|Иван Вазов]] | ||
+ | [[Категория: Писатели на научна фантастика|Вазов, Иван]] |