Редактиране на „Иван Вазов“

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
 | име = Иван Минчов Вазов
 | име-оригинал =
 | име-категории = Вазов, Иван Минчов
 | ник = 
 | описание = 
 | портрет = Ivan_Vazov.jpg
 | px = 170
 | портрет-текст = Иван Вазов
 | още-следпортрет =
 | пол = м
 | професия = писател
 | националност = 
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 | адрес = 
 | е-майл = 
 | уебсайт = 
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 | роден-ден = 9
 | роден-месец = юли
 | роден-година = 1850
 | роден-град = Сопот
 | роден-регион = 
 | роден-държава = 
 | починал-ден = 22
 | починал-месец = септември
 | починал-година = 1921
 | починал-град = София
 | починал-регион = 
 | починал-държава = 
 | починал-от = 
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
 | творил-начало = 1870
 | творил-край = 1921
 | псевдоним = 
 | жанр = научна фантастика и фентъзи
 | теми = 
 | основна-творба = 
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 | бележки = Патриархът на българската литература
}}
}}

'''Иван Вазов''' ([[27 юни]]/[[9 юли]] [[1850 г.]], Сопот — [[22 септември]] [[1921 г.]], София) е български писател, патриарх на следосвобожденската българска литература.

== Биография ==

=== Детство и юношество ===

Иван Минчев Вазов е роден в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През [[1865 г.]] учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

През [[1866 г.]] се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През [[1868 г.]] баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през [[1880 г.]] в стихосбирката „Майска китка“). През [[1870 г.]] в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

=== Eмиграции в Румъния ===

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през [[1870 г.]] Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

След завръщането си в България Вазов учителства ([[1872 г.|1872]]–[[1873 г.]]) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През [[1875 г.]] се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание ([[1875 г.]]) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март [[1879 г.]] — септември [[1880 г.]]). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“

=== Пловдивски период ===

От 5 октомври [[1880 г.]] Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на [[1881 г.]] е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението ([[1878 г.]]). През [[1885 г.]] Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

=== Руски период ===

През есента на [[1886 г.]], след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

=== Софийски период ===

От [[1889 г.]] живее в София. През [[1890 г.]] основава списание „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През [[1895 г.]] тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август [[1897 г.]] в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни през [[1912 г.|1912]]–[[1918 г.]] откликва с 3 стихосбирки — поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През [[1920 г.]] тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето.

Действителен член на БКД (днес БАН) от [[1881 г.]], почетен член на БАН от [[1921 г.]]

Награден е със златен медал за наука и изкуство ([[1896 г.]])

== Псевдоними ==

Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др.

== Приноси към фантастиката ==

Вазов е автор на първия български научнофантастичен разказ – ''„[[Последният ден на ХХ век]]“'', както и на някои фентъзита – разказа ''„[[Ангелът (Великденска приказка)]]“'', поемата ''„[[В царството на самодивите]]“'' (първа по жанра си у нас), отделни стихотворения.

== Стил и особености ==

В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

* Свободата на България и борбата за постигането й
* Любовта към рода и родината
* Защита и утвърждаване на българското
* Геройските победи и позорните поражения
* Апатията на Европа към България и проблемите й
* Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)
* Безразличието на българските управници

Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на [[1881 г.]] за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени — този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“. Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ — безименните герои на историята.

През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест „Митрофан и Дормидолски“, с недовършения разказ за предизборната демагогия „Нов свят и нови людье“ (по-късно „Кандидат за хамама“), с разказите за Сръбско-българската война („Вълко на война“, „Писмо до дядо попа в с. К.“ и „Стоянчо из Ветрен“, „Иде ли?“), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му „Нова земя“, който е своеобразно продължение на „Под игото“. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението ([[1885 г.]]), като Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на 19 и началото на 20 век става основна в прозата му.

Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.

Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

== Библиография ==

=== Фантастика ===

==== Разкази ====

* [[1899 г.]] – ''„[[Последният ден на ХХ век]]“''
* [[1906 г.]] – ''„[[Ангелът (Великденска приказка)]]“''

==== Фантастична поезия ====

* ''[[В царството на самодивите (поема)|В царството на самодивите]]'' (поема)
* ''[[Дворецът (стихотворение)|Дворецът]]'' 
* ''[[Сън в планината (стихотворение)|Сън в планината]]''
* ''[[Орфей (стихотворение)|Орфей]]''

==== Отзиви ==== 

* [[2000 г.]] – ''„[[Последната нощ на XІX век]]“'' – статия от [[К. Терзийска]] в [[сп. Зона]], бр. 3.
* [[2019 г.]] – [[Георги Недялков]] – ''„[[Питат ли ме дей зората...]]“'' (статия) – [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/1 бр.|бр. 1]]

=== Нефантастика ===

==== Романи ====

* ''„Под игото“''
* ''„Нова земя“''
* ''„Светослав Тертер“''
* ''„Казаларската царица“''

==== Повести и новели ====

* ''„Митрофан и Дормидолски“''
* ''„Немили-недраги“''
* ''„Чичовци“'' (Галерия от типове и нрави български в турско време)
* ''„Кардашев на лов“''
* ''„Нора“''

==== Други разкази ====

* ''„Дядо Йоцо гледа“''
* ''„Една българка“''
* ''„Апостолът в премеждие“''
* ''„Иде ли?“''
* ''„Пейзаж“''
* ''„Тъмен герой“''
* ''„Вестникар ли?“''
* ''„Хаджи Ахил“''
* ''„Урок“''
* ''„Ново преселение“''
* ''„Травиата“''
* ''„Кандидат за „хамама""''
* ''„Сладкодумен гост на държавната трапеза“''
* ''„Grаnde Maritza teinte de sang (Шуми Марица) “''
* ''„Из Кривините“''
* ''„Чистият път“''
* ''„Левски (Из „Немили-недраги„) “''
* ''„Белимелецът“''
* ''„Негостолюбиво село“''
* ''„Павле Фертигът“''

==== Поеми ====

* ''„В царството на самодивите“''
* ''„Грамада“'' (Поема из шопския живот)
* ''„Загорка“''

==== Пътеписи ====

* ''„В недрата на Родопите“''
* ''„Висините“''
* ''„Витоша“''
* ''„Рила“''
* ''„Пирин“''
* ''„Един кът от Стара планина“''
* ''„Волът“''
* ''„Юмрукчал“''
* ''„Велико Търново“''
* ''„Царевец“''
* ''„На върха Свети Никола“''
* ''„Розовата долина и Тунджа“''
* ''„Един наш черноморски бисер“''

==== Драми ====

* ''„Хъшове“''
* ''„Към пропаст“''
* ''„Службогонци“''

==== Комедии ====

* ''„Службогонци“'' (Станчо Квасников на гости у министъра)
* ''„Вестникар ли?“''

== Публикации ==

=== Сборници с разкази ===

* ''„Разкази 1881-1901“''
* ''„Драски и шарки“''
* ''„Видено и чуто“''
* ''„Пъстър свят“''
* ''„Утро в Банки“''
* ''„Разкази 1901-1921“''

=== Стихосбирки ===

* ''„Пряпорец и гусла“'' (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание)
* ''„Тъгите на България“'' (1877)
* ''„Избавление“'' (1878)
* ''„Майска китка“''
* ''„Първи стихотворения“'' (1870–1876)
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1877–1880
* ''„Гусла“''
* ''„Епопея на забравените“''
* ''„Поля и гори“''
* ''„Стихотворения за малки деца“''
* ''„Италия“''
* ''„Сливница“''
* ''„Звукове“''
* ''„В лоното на Рила“''
* ''„Скитнишки песни“'' (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)
* ''„Под нашето небе“''
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1900–1910
* ''„Под гръма на победите“''
* ''„Песни за Македония“''
* ''„Нови екове“''
* ''„Какво пее планината“''
* ''„Люлека ми замириса“''
* ''„Не ще загине“''
* ''„Стихотворения“'', печатани през 1913–1921 г.

=== На руски език ===

==== Фантастика ====

===== Публикации в периодика =====

* [[1999 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''„[[Последният ден на XX век]]“'') (разказ) - сп. „Если“, № 12, Превод: [[Евгений Харитонов]] - с. 237-241
* [[2000 г.]] - ''„Последний день ХХ века”'' (''„[[Последният ден на XX век]]“'') (разказ) - сп. „Библиография“, № 1, 
Превод: [[Евгений Харитонов]], с. 153-156

== Външни връзки ==

* [http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=14&LangID=1 Творби на Иван Вазов в свободната библиотека Словото]
* [http://www.liternet.bg/publish2/vchernokozhev/progonenite.htm Вихрен Чернокожев. Прогонените „Песни за Македония“]
* [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47589&rb_v=viewtopic#p47589 „От кристал е цял направен…“ – фентъзи поезия]

== Източници ==

* {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}}