Редактиране на „Йо-хо-хо“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | БГ филм (1981) <br><br> | |
− | + | реж. Зако Хеския<br><br> | |
− | + | сц. Валери Петров<br><br> | |
− | + | оп. Стефан Трифонов<br><br> | |
− | + | муз. Кирил Дончев<br><br> | |
− | + | Участват: К.Варийски (Актьора/Черния пират), В.Чучков (Леонид), Ил.Пенев (Губернатора), А.Анев (Гого/Седящия бик) и др. <br><br> | |
− | + | '''Награди''': от СБФД`81 - за режисура, за сценарий, за музика; от Кинофестивала в Москва (81)-Спец.награда на журито; от Кинофестивала във Варна (82)-Първа награда и награда за сценарий.<br><br> | |
− | + | '''Сюжет''': Отделение по травматология в болница. Тук започва приятелството между актьора — млад мъж, със счупен гръбначен стълб и Леонид — 10-годишно момче със счупена ръка. Детето намира актьора в момент на тежка душевна криза, на прага на отчаянието. Актьорът решава да привлече Леонид, за да може чрез него да си достави отрова и да се самоубие. Така започва да разказва своя фантастичен разказ за Черния пират. . . Това е последната му роля, макар „и на ужким”. Но постепенно той истински се вживява в своите измислици, в които включва и останалите пациенти от отделението. За това му помага и Леонид, към когото без да иска се привързва. А от своя страна момчето му се посвещава искрено, така както само децата умеят. . . Накрая Леонид избавя актьора от отчаянието и му връща надеждата, че дори и неподвижен, има смисъл да живее. . . | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | < | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | Отделение по травматология в болница. Тук започва приятелството между актьора — млад мъж, със счупен гръбначен стълб и Леонид — 10-годишно момче със счупена ръка. Детето намира актьора в момент на тежка душевна криза, на прага на отчаянието. Актьорът решава да привлече Леонид, за да може чрез него да си достави отрова и да се самоубие. Така започва да разказва своя фантастичен разказ за Черния пират... Това е последната му роля, макар „и на ужким”. Но постепенно той истински се вживява в своите измислици, в които включва и останалите пациенти от отделението. За това му помага и Леонид, към когото без да иска се привързва. А от своя страна момчето му се посвещава искрено, така както само децата умеят... Накрая Леонид избавя актьора от отчаянието и му връща надеждата, че дори и неподвижен, има смисъл да живее. | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− |