Редактиране на „Кинофантастика - Киното в България“

Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж.Мелиес.

Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: „Под старото небе“ ([[1923 г.]]) на Цанко Церковски и руснака Николай Ларин, „Безкръстни гробове“ ([[1931 г.]]) на [[Бончо Несторов]] и Борис Грежов, „Грамада“ ([[1936 г.]]) на Александър Вазов по [[Иван Вазов]], „Страхил войвода“ ([[1938 г.]]) на Орлин Василев и Йосип Новак.

През [[1948 г.]] кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е „Калин Орелът“ ([[1950 г.]]) на режисьора Борис Борозанов и сценариста Орлин Василев (по пиесата на Никола Икономов). През [[1952 г.]] е заснет първият български цветен филм, а през [[1957 г.]] - първият широкоекранен български филм.

Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали:
* Фестивал на българския игрален филм във Варна, провеждан от [[1961 г.]] на всеки две години, на който Голямата награда е „Златната роза“
* Международен фестивал на любовния филм „Любовта е лудост“ във Варна
* Международен фестивал на анимационния филм във Варна, създаден през [[1979 г.]]
* Международен фестивал на червенокръстките и здравните филми във Варна (от [[1963 г.]])
* Кинофестивал на българския късометражен филм в Пловдив
* Международен фестивал на комедийния и сатиричния филм в Габрово
* Международен фестивал на детско-юношеския филм в Габрово
* От [[1987 г.]] в София се организира Световна кинопанорама
Текуща версия		Вашият текст
Ред 1:		Ред 1:
−	Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж. Мелиес.	+	Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж.Мелиес.

	Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: „Под старото небе“ ([[1923 г.]]) на Цанко Церковски и руснака Николай Ларин, „Безкръстни гробове“ ([[1931 г.]]) на [[Бончо Несторов]] и Борис Грежов, „Грамада“ ([[1936 г.]]) на Александър Вазов по [[Иван Вазов]], „Страхил войвода“ ([[1938 г.]]) на Орлин Василев и Йосип Новак.		Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: „Под старото небе“ ([[1923 г.]]) на Цанко Церковски и руснака Николай Ларин, „Безкръстни гробове“ ([[1931 г.]]) на [[Бончо Несторов]] и Борис Грежов, „Грамада“ ([[1936 г.]]) на Александър Вазов по [[Иван Вазов]], „Страхил войвода“ ([[1938 г.]]) на Орлин Василев и Йосип Новак.