Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия |
Вашият текст |
Ред 1: |
Ред 1: |
− | Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж. Мелиес. | + | Първите кинопрожекции в България са организирани от чужденци (1897). През 1908 е построено първото кино "Модерен театър" в София. Българското филмопроизводство се заражда през 1910 със създаването на документални филми. През 1915 излиза на екран първият български игрален филм "Българан е галант". За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през 1930, а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през 1933. До II световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми са "Под старото небе" (1922), "Безкръстни гробове" (1931), "Грамада" (1936), "Страхил войвода" (1938). През 1948 кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е "Калин Орелът" (1950). През 1952 е заснет първият български цветен филм, през 1957 - първият широкоекранен български филм. |
| | | |
− | Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: „Под старото небе“ ([[1923 г.]]) на Цанко Церковски и руснака Николай Ларин, „Безкръстни гробове“ ([[1931 г.]]) на [[Бончо Несторов]] и Борис Грежов, „Грамада“ ([[1936 г.]]) на Александър Вазов по [[Иван Вазов]], „Страхил войвода“ ([[1938 г.]]) на Орлин Василев и Йосип Новак.
| + | Още през 1910 г. в Русе и София се пускат ленти на Ж.Мелиес. |
− | | |
− | През [[1948 г.]] кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е „Калин Орелът“ ([[1950 г.]]) на режисьора Борис Борозанов и сценариста Орлин Василев (по пиесата на Никола Икономов). През [[1952 г.]] е заснет първият български цветен филм, а през [[1957 г.]] - първият широкоекранен български филм.
| |
− | | |
− | Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали:
| |
− | * Фестивал на българския игрален филм във Варна, провеждан от [[1961 г.]] на всеки две години, на който Голямата награда е „Златната роза“
| |
− | * Международен фестивал на любовния филм „Любовта е лудост“ във Варна
| |
− | * Международен фестивал на анимационния филм във Варна, създаден през [[1979 г.]]
| |
− | * Международен фестивал на червенокръстките и здравните филми във Варна (от [[1963 г.]])
| |
− | * Кинофестивал на българския късометражен филм в Пловдив
| |
− | * Международен фестивал на комедийния и сатиричния филм в Габрово
| |
− | * Международен фестивал на детско-юношеския филм в Габрово
| |
− | * От [[1987 г.]] в София се организира Световна кинопанорама
| |