Редактиране на „Кинофантастика - Киното в България“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж. Мелиес.
+
Първите кинопрожекции в България са организирани от чужденци още през [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построено първото кино "Модерен театър" в София. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж.Мелиес.
  
Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: „Под старото небе“ ([[1923 г.]]) на Цанко Церковски и руснака Николай Ларин, „Безкръстни гробове“ ([[1931 г.]]) на [[Бончо Несторов]] и Борис Грежов, „Грамада“ ([[1936 г.]]) на Александър Вазов по [[Иван Вазов]], „Страхил войвода“ ([[1938 г.]]) на Орлин Василев и Йосип Новак.
+
Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм "Българан е галант". За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: "Под старото небе" ([[1922 г.]]), "Безкръстни гробове" ([[1931 г.]]), "Грамада" ([[1936 г.]]), "Страхил войвода" ([[1938 г.]]).
  
През [[1948 г.]] кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е „Калин Орелът“ ([[1950 г.]]) на режисьора Борис Борозанов и сценариста Орлин Василев (по пиесата на Никола Икономов). През [[1952 г.]] е заснет първият български цветен филм, а през [[1957 г.]] - първият широкоекранен български филм.
+
През [[1948 г.]] кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е "Калин Орелът" ([[1950 г.]]). През [[1952 г.]] е заснет първият български цветен филм, а през [[1957 г.]] - първият широкоекранен български филм.
 
 
Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали:
 
* Фестивал на българския игрален филм във Варна, провеждан от [[1961 г.]] на всеки две години, на който Голямата награда е „Златната роза“
 
* Международен фестивал на любовния филм „Любовта е лудост“ във Варна
 
* Международен фестивал на анимационния филм във Варна, създаден през [[1979 г.]]
 
* Международен фестивал на червенокръстките и здравните филми във Варна (от [[1963 г.]])
 
* Кинофестивал на българския късометражен филм в Пловдив
 
* Международен фестивал на комедийния и сатиричния филм в Габрово
 
* Международен фестивал на детско-юношеския филм в Габрово
 
* От [[1987 г.]] в София се организира Световна кинопанорама
 

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)