Редактиране на „Кирил Кръстев“

Кирил Василев Кръстев е роден в с. Кортенска баня, Бургаска област на 01. 01. 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски(1923-25), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938-39). 

Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. "Тракиец", в. "Просветно единство". В периода 1952-61 работи в Отделението за изкуствознание при БАН.  От 1922 започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика -вестниците "Тракиец", "Изток", "Стрелец", "Литературен глас", "Слово", на списанията "Българска мисъл", "Философски преглед", "Златорог" и др. Създател и редактор на сп."Crescendo" през 1922, в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението "футуризъм". 

Кирил Кръстев е редактор и съредактор през 1940-41 на библиотека "Знание",на "Съвременно изкуство" - през 1946-47, на "Научен мироглед" - 1947, "Реалистично четиво" - 1947.   
Носител е на наградата "Николай Райнов" на СБХ за 1989. Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.

В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.

= Принос към фантастиката  = 

Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. 
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.   

Умира на 02. 09. 1991 г.
@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Инфокутия личност
+Кирил Василев Кръстев е роден в с. Кортенска баня, Бургаска област на 01. 01. 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски(1923-25), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938-39).
-| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
- | име = Кирил Кръстев
- | име-оригинал =
- | име-категории = Кръстев, Кирил
- | ник =
- | описание = изкуствовед
- | портрет =
- | px =
- | портрет-текст =
- | още-следпортрет =
- | пол = м
- | професия =
- | националност =
-}}
-| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
- | адрес =
- | е-майл =
- | уебсайт =
-}}
-| био = {{Инфокутия вложка личност-био
- | роден-ден = 1
- | роден-месец = януари
- | роден-година = 1904
- | роден-град = с. Кортенска баня
- | роден-регион = Област Бургас
- | роден-държава =
- | починал-ден = 2
- | починал-месец = септември
- | починал-година = 1991
- | починал-град =
- | починал-регион =
- | починал-държава =
- | починал-от =
-}}
-| дейности =
-| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
- | бележки =
-}}
-}}
-'''Кирил Василев Кръстев''' е изкуствовед, редактор, есеист, критик.
-== Биография==
+Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. "Тракиец", в. "Просветно единство". В периода 1952-61 работи в Отделението за изкуствознание при БАН.  От 1922 започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика -вестниците "Тракиец", "Изток", "Стрелец", "Литературен глас", "Слово", на списанията "Българска мисъл", "Философски преглед", "Златорог" и др. Създател и редактор на сп."Crescendo" през 1922, в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението "футуризъм".
-Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}).
+Кирил Кръстев е редактор и съредактор през 1940-41 на библиотека "Знание",на "Съвременно изкуство" - през 1946-47, на "Научен мироглед" - 1947, "Реалистично четиво" - 1947.
+Носител е на наградата "Николай Райнов" на СБХ за 1989. Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.
-Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“.
+В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.
-{{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).
+= Принос към фантастиката  =
-Носител е на наградата „Николай Райнов“ на СБХ за [[1989 г.]]
+Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство.
+В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.
-Умира на [[2 септември]] [[1991 г.]]
+Умира на 02. 09. 1991 г.
-== Творчески път ==
-Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.
-В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големия специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.
-== Приноси към фантастиката ==
-Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на [[Васил Иванов]] за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художникът е обявен за невъзвращенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство.
-В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст [[Александър Карапанчев]] е привличан за сътрудник на [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], където представя художника-фантаст [[Илия Пейков]], живял в Италия.
-[[Категория:Критици|Кръстев, Кирил]]
-[[Категория:Редактори|Кръстев, Кирил]]