Редактиране на „Кирил Кръстев“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | + | | име = Кирил Кръстев | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = Кръстев, Кирил | |
− | + | | ник = | |
− | + | | описание = изкуствовед | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | още-следпортрет = | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = | |
− | + | | националност = | |
}} | }} | ||
− | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | + | | адрес = | |
− | + | | е-майл = | |
− | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
− | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | + | | роден-ден = 1 | |
− | + | | роден-месец = януари | |
− | + | | роден-година = 1904 | |
− | + | | роден-град = с. Кортенска баня | |
− | + | | роден-регион = Област Бургас | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 2 | |
− | + | | починал-месец = септември | |
− | + | | починал-година = 1991 | |
− | + | | починал-град = | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
− | | дейности = | + | | дейности = |
− | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
Ред 43: | Ред 43: | ||
== Биография== | == Биография== | ||
− | Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}). | + | Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}). |
− | Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. | + | Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. "Crescendo" през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“. |
{{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947). | {{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947). | ||
Ред 57: | Ред 57: | ||
Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания. | Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания. | ||
− | В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най- | + | В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др. |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на [[Васил Иванов]] за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художникът е обявен за невъзвращенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. | + | Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на [[Васил Иванов]] за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художникът е обявен за невъзвращенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. |
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст [[Александър Карапанчев]] е привличан за сътрудник на [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], където представя художника-фантаст [[Илия Пейков]], живял в Италия. | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст [[Александър Карапанчев]] е привличан за сътрудник на [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], където представя художника-фантаст [[Илия Пейков]], живял в Италия. |