Редактиране на „Мира Меленска“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия герой | {{Инфокутия герой | ||
− | | автор = Георги Илиев | + | | автор = Георги Илиев |
− | | поредица = | + | | поредица = |
− | | картинка = | + | | картинка = |
− | | px = | + | | px = |
− | | картинка-текст = | + | | картинка-текст = |
− | | име = Мира Меленска | + | | име = Мира Меленска |
− | | описание = героиня в романа ''„О-Корс“'', учен, изобретател | + | | описание = героиня в романа ''„О-Корс“'', учен, изобретател |
− | | асоциации = | + | | асоциации = |
− | | място = | + | | място = |
− | | първа поява = ''„[[О-Корс]]“'' | + | | първа поява = ''„[[О-Корс]]“'' |
− | | още в = | + | | още в = |
− | | бележки = | + | | бележки = |
}} | }} | ||
'''Мира Меленска''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“''. | '''Мира Меленска''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“''. | ||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== Описание == | == Описание == | ||
− | Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му. | + | Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му. |
− | Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която | + | Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която ù причинява болка. |
− | В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието | + | В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието ù е голямо. В подобна ситуация преди време Веда се е поддала на ухажванията на Углит Черни, за да заглуши болката от това, че не получава нужната ù любов и внимание от Виних. Мира също има предложение, и то не просто за връзка, а за брак, от първия помощник-лъчевед Дихан, но му отказва, защото не го обича. Тя е противоположен образ на Веда, другата жена в любовния триъгълник с Виних. Задълбочена в работата си, способна на бързи решения, справяща се със задачите, които ù се възлагат така, че да ù се гласува голямо доверие, съвестна, а освен това и емоционална, но не по оня афиширан шумен начин, по който е емоционална Веда. Мира е тиха, нежна, опитваща се да разбере и прости, не влиза в пререкания, не обвинява, не изисква непрекъснато. Без да го желае, с отказа си подтиква Дихан да се поддаде на убежденията на Углит Черни и да вдигне работниците на Виних Дъждански на бунт срещу него и опитите му. Това довежда до спиране на работа и нарушаване на подаването на изкопана руда за процесите в лабораториите, серия верижни взривове предизвикват природно бедствие и накрая само Мира и Веда успяват да се спасят, като се изкатерват на върха на звездобройната О-Корс. Корпусът на обсерваторията е стоманен, силно огънат от земните трусове, с разрушени стълбища, но жените оцеляват. В трагичната нощ и двете загубват любимия си Виних, но Мира приема това със самообладание и дори успокоява Веда. Интересна е реакцията ù – усеща необясним прилив на сили и завладяващо цялото ù същество спокойствие и облекчение. Вижда изгрева на Слънцето, успеха на дългогодишната работа и това, че бъдещето буквално ще бъде светло, а не потънало в мрак под повърхността на Земята. |
− | [[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]] | + | |
+ | |||
+ | [[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]] |