Редактиране на „Монетата“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 23: Ред 23:
 
Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.
 
Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.
  
Социалните прослойки на Аурелион са различни в зависимост от мястото на действието – героите се придвижват към Западните земи от източния мегаполис Солнрихт. В големия град, където демокрацията е строго охранявана от стражи с разнообразни военни чинове, има елит, свързан с най-изявените магове и преподаватели в института и офицерското съсловие. Отделно съществуват майстори, търговци, но и голяма част бедняци, които са обединени от лидера на опозицията Марат Оторе, обрисуван по всички правила на политическата сатира: демагогската фразеология и клишетата, оцелели до тази фантастична епоха и свят, заучените нацистки жестове, стената от бодигардове за предпазване от любовта на народа, използването на луксозни автомобили от защитниците на интересите на мизерстващите граждани и т.н.
+
Социалните прослойки на Аурелион са различни в зависимост от мястото на действието – героите се придвижват към Западните земи от източния мегаполис Солнрихт. В големия град, където демокрацията е строго охранявана от стражи с разнообразни военни чинове, има елит, свързан с най-изявените магове и преподаватели в института и офицерското съсловие. Отделно съществуват майстори, търговци, но и голяма част бедняци, които са обединени от лидера на опозицията Марат Оторе, обрисуван по всички правила на политическата сатира: демагогската фразеология и клишетата, оцелели до тази фантастична епоха и свят, заучените нацистки жестове, стената от бодигардове за предпазване от любовта на народа, използването на луксозни автомобили от защитниците на интересите на мизерстващите граждани и т.н. Сред аутсайдерите на това общество са тайнствените "улични бойци" и неизменните за всяко търговско средище крадци, организирани в гилдия и отглеждани от малки, за да бъдат наемани както да обират, така и да изпълняват "мръсни" поръчки срещу заплащане. В Западните земи, чиито* релеф е планински, героите попадат в плен на коболдите, които са още (или вече) в стадия на робовладелството. Там високите технологии, каращи дори магьосниците да предпочитат "мързеливия начин" на комуникация чрез джобни устройства вместо напрягането на вълшебните си сили, са много по-слабо застъпени. Цивилизацията на мегаполисите е донесла най-вече оръжията и средствата за силов контрол и убиване при тия същества с причудлив вид, котешки маниери и две опашки. Те си живеят мизерно в своите общини, трудят се неуморно за почти никакво заплащане (отглеждат, нижат и сушат тютюн... – сещате се за паралели), празнуват си своите карнавални дни, в които се напиват и напушват яко... И все още мечтаят – за свобода, за голяма и светла любов... Имат си собствени деца, а не изоставени или с детство, забулено в неясни спомени за генни експерименти и клониране, каквото е това на повечето от главните герои. Родителите на школаря в института по магия Мефоди са загинали трагично, Киа е изоставено дете, прибрано и отгледано в гилдията на крадците, Деенор – неин единствен приятел по занаят и съдба, сънува откъслечни епизоди с отглеждане на клонинги, Айк – малкото елфче крадец, вероятно е експеримент за създаване на същество с огромни магически и прорицателски способности, Рафаел – храбрият воин със склонност към театрален патос, също е останал без родители... Твърде много самотници, събрани от съдбата под формата на загадъчна монета и пратени с благословията на лаксат Фадгнал – най-старият и способен преподавател по магия на Мефоди – в опасно и рисковано търсене на загубено съкровище от знания. Авторите просто се включват (логват се) към действието и проследяват сложните криволичения на отношенията им, приемането на новите герои – джуджето Типодин и врачката Ализабет Тиранска – в компанията, спречкванията, колебанията и недоверието, преодоляването на препятствията в общуването и осъзнаването на дребнавостите в собствения характер, трудността от поемането на отговорност за другите...  
 
 
Сред аутсайдерите на това общество са тайнствените „улични бойци“ и неизменните за всяко търговско средище крадци, организирани в гилдия и отглеждани от малки, за да бъдат наемани както да обират, така и да изпълняват „мръсни“ поръчки срещу заплащане. В Западните земи, чиито релеф е планински, героите попадат в плен на коболдите, които са още (или вече) в стадия на робовладелството. Там високите технологии, каращи дори магьосниците да предпочитат „мързеливия начин“ на комуникация чрез джобни устройства вместо напрягането на вълшебните си сили, са много по-слабо застъпени. Цивилизацията на мегаполисите е донесла най-вече оръжията и средствата за силов контрол и убиване при тия същества с причудлив вид, котешки маниери и две опашки. Те си живеят мизерно в своите общини, трудят се неуморно за почти никакво заплащане (отглеждат, нижат и сушат тютюн... – сещате се за паралели), празнуват си своите карнавални дни, в които се напиват и напушват яко... И все още мечтаят – за свобода, за голяма и светла любов... Имат си собствени деца, а не изоставени или с детство, забулено в неясни спомени за генни експерименти и клониране, каквото е това на повечето от главните герои. Родителите на школаря в института по магия Мефоди са загинали трагично, Киа е изоставено дете, прибрано и отгледано в гилдията на крадците, Деенор – неин единствен приятел по занаят и съдба, сънува откъслечни епизоди с отглеждане на клонинги, Айк – малкото елфче крадец, вероятно е експеримент за създаване на същество с огромни магически и прорицателски способности, Рафаел – храбрият воин със склонност към театрален патос, също е останал без родители... Твърде много самотници, събрани от съдбата под формата на загадъчна монета и пратени с благословията на лаксат Фадгнал – най-старият и способен преподавател по магия на Мефоди – в опасно и рисковано търсене на загубено съкровище от знания.
 
 
 
Авторите просто се включват (логват се) към действието и проследяват сложните криволичения на отношенията им, приемането на новите герои – джуджето Типодин и врачката Ализабет Тиранска – в компанията, спречкванията, колебанията и недоверието, преодоляването на препятствията в общуването и осъзнаването на дребнавостите в собствения характер, трудността от поемането на отговорност за другите...
 
  
 
== Сюжет ==
 
== Сюжет ==

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)