Редактиране на „На моста“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Композиция == | == Композиция == | ||
− | + | е композиционно разделен на 5 части. | |
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
− | Историята на трагедията, разиграла се в едно семейство, е представена през погледа на възрастен доктор, специалист по стомашно-чревни заболявания. Мястото е вилната зона, където съседи на д-р Тома Поклонников са семейство Рударови. Всички пристигат през май. Докторът се сприятелява със съседите си: тримата Рударови са майката, дъщерята Людмила и синът Смил. Отначало Смил е следвал в чужбина, а мълвата говори, че живее нашироко и не толкова учи, колкото се забавлява. Споменава се дори, че някакво момиче се самоубило от любов. Несериозността му се потвърждава сякаш от смяната на специалностите, които следва – отначало медицина, после философия, пак медицина и тъкмо да се дипломира – решава да смени отново предмета на история на изкуствата. Докторът рядко го вижда. Студентът си идва през лятото, но не излиза денем, а само нощем, по тъмно и броди из полята. При едно от завръщанията на младежа се сприятеляват. Смил възприема Поклонников като свой баща, този, който е загубил преди доста време. Не споделя лични неща, но всички виждат, че често получава писма. После, тъкмо преди отпътуването, заявява, че няма да ходи в чужбина. И изчезва за 3 години. Отишъл е | + | Историята на трагедията, разиграла се в едно семейство, е представена през погледа на възрастен доктор, специалист по стомашно-чревни заболявания. Мястото е вилната зона, където съседи на д-р Тома Поклонников са семейство Рударови. Всички пристигат през май. Докторът се сприятелява със съседите си: тримата Рударови са майката, дъщерята Людмила и синът Смил. Отначало Смил е следвал в чужбина, а мълвата говори, че живее нашироко и не толкова учи, колкото се забавлява. Споменава се дори, че някакво момиче се самоубило от любов. Несериозността му се потвърждава сякаш от смяната на специалностите, които следва – отначало медицина, после философия, пак медицина и тъкмо да се дипломира – решава да смени отново предмета на история на изкуствата. Докторът рядко го вижда. Студентът си идва през лятото, но не излиза денем, а само нощем, по тъмно и броди из полята. При едно от завръщанията на младежа се сприятеляват. Смил възприема Поклонников като свой баща, този, който е загубил преди доста време. Не споделя лични неща, но всички виждат, че често получава писма. После, тъкмо преди отпътуването, заявява, че няма да ходи в чужбина. И изчезва за 3 години. Отишъл е разказ от война. Майката и дъщерята не идват на вилата. Когато се появяват, Людмила има ухажор. Смил се завръща от фронта, сякаш е променен, мечтае за дом, спокойствие. Казва, че срещата очи в очи със Смъртта го е накарала да обича живота. Майката е състарена много, но радостна. Людмила има вече годеник. |
След това събитията се развиват трагично. Годеникът на Людмила се държи все по-студено. Минава още време и Смил споделя при едно виждане с лекаря, че сестра му е болна и зле. Една вечер тропа на вратата посред нощ, вика го да спаси Людмила, но когато Поклонников идва, тя вече е мъртва и нищо не може да се направи. Отровила се е. Впоследствие се разбира, че годеникът ù я е озлочестил и изоставил. Смил прочита предсмъртното писмо и иска да отмъсти, взима пистолет и избягва. Но когато се връща при лекаря признава, че се е отказал да убие като куче злосторникът и че той самият е правил такива неща с невинни девойки. Прибира се, а по-късно откъм вилата на Рударови се чува гърмеж. Смил е стрелял в себе си, но оживява. Терзанията и бълнуванията му след това са за това как се срещнал очи в очи с годеника на Людмила, как не го застрелял, как след това скитал обезумял и за някакво куче, което застрелял в полето. То уж го преследвало, той уж го убил, но труп на животно в полето не е бил намерен. | След това събитията се развиват трагично. Годеникът на Людмила се държи все по-студено. Минава още време и Смил споделя при едно виждане с лекаря, че сестра му е болна и зле. Една вечер тропа на вратата посред нощ, вика го да спаси Людмила, но когато Поклонников идва, тя вече е мъртва и нищо не може да се направи. Отровила се е. Впоследствие се разбира, че годеникът ù я е озлочестил и изоставил. Смил прочита предсмъртното писмо и иска да отмъсти, взима пистолет и избягва. Но когато се връща при лекаря признава, че се е отказал да убие като куче злосторникът и че той самият е правил такива неща с невинни девойки. Прибира се, а по-късно откъм вилата на Рударови се чува гърмеж. Смил е стрелял в себе си, но оживява. Терзанията и бълнуванията му след това са за това как се срещнал очи в очи с годеника на Людмила, как не го застрелял, как след това скитал обезумял и за някакво куче, което застрелял в полето. То уж го преследвало, той уж го убил, но труп на животно в полето не е бил намерен. |