Редактиране на „Николай Райнов“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | {{Инфокутия | + | {{Инфокутия писател |
− | + | | име = Николай Райнов | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = Райнов, Николай | |
− | + | | описание = | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | наставка = | |
− | + | | роден-ден = 1 | |
− | + | | роден-месец = януари | |
− | + | | роден-година = 1889 | |
− | + | | роден-град = | |
− | + | | роден-регион = | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 2 | |
− | + | | починал-месец = май | |
− | + | | починал-година = 1954 | |
− | + | | починал-град = | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
− | + | | националност = | |
− | + | | творил-начало = | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = | |
− | + | | жанр = приказки,<br/>символистични творби,<br/>легенди,<br/>исторически романи,<br/>поезия,<br/>пиеси,<br/>[[фентъзи]],<br/>[[магически реализъм]] | |
− | + | | теми = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = журналист,<br/>критик,<br/>редактор,<br/>изкуствовед,<br/>главен библиотекар,<br/>преподавател по история на изкуството | |
− | + | | уебсайт = | |
− | + | | бележки = | |
− | |||
− | |||
− | | | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | | бележки = | ||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
− | '''Николай Райнов''' е писател, преводач, художник, изкуствовед, дългогодишен преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София. | + | '''Николай Райнов''' е писател, преводач, художник, изкуствовед, дългогодишен преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София. |
== Биография == | == Биография == | ||
− | Още от раждането Николай Райнов е белязан със странна съдба. Появата му на бял свят става на [[1 януари]] [[1889 г.]] по стар стил, малко след полунощ, в изоставена мелница, където баща му Иван и майка му Елена се подслоняват, докато търсят родното място на бащата. | + | Още от раждането Николай Райнов е белязан със странна съдба. Появата му на бял свят става на [[1 януари]] [[1889 г.]] по стар стил, малко след полунощ, в изоставена мелница, където баща му Иван и майка му Елена се подслоняват, докато търсят родното място на бащата. |
− | Бащата, Иван Райнов, е отгледан като роден син от преводача на руското посолство Черкаски, който бил бездетен и открил детето, загубено от баща си Николай (дядото на Николай Райнов) при пътуване до Цариград. Момченцето Иван било намерено полуживо, след като няколко дни се крило в гробищата. Вторият му баща му дава добро възпитание и го образова, но Иван Райнов престъпва волята му и се записва в опълчението по време на Руско-Турската освободителна война от [[1877 г.|1877]]-[[1878 г.]] | + | Бащата, Иван Райнов, е бил отгледан като роден син от преводача на руското посолство Черкаски, който бил бездетен и открил детето, загубено от баща си, Николай (дядото на Николай Райнов) при пътуване до Цариград. Момченцето Иван било намерено полуживо, след като няколко дни се крило в гробищата. Вторият му баща му дава добро възпитание и го образова, но Иван Райнов престъпва волята му и се записва в опълчението по време на Руско-Турската освободителна война от [[1877 г.|1877]]-[[1878 г.]] |
− | Майката на Николай Райнов, Елена, умира при раждането на | + | Майката на Николай Райнов, Елена, умира при раждането на 5-то си дете. 9-годишен, той се грижи за двете си сестри Иванка и Невяна, както и за по-малкия си брат Стоян. Едното дете в семейството, Райчо, умира. Още от малък Николай бил много сладкодумен и обичал да разказва приказки, които били толкова интересни, че сестрите му се чудели кое и колко от тях е измислено от брат им. |
През [[1908 г.]] Николай Райнов завършва Духовната академия в София с отличен успех, но отказва получената стипендия за Висшето духовно училище в Киев. Това предизвиква дългогодишен разрив в отношенията с баща му Иван, който не може да се примири, че синът му не желае подобна житейска реализация. Записва философия, но няма средства и прекъсва. Става писар в Архиерейското наместничество в Провадия. | През [[1908 г.]] Николай Райнов завършва Духовната академия в София с отличен успех, но отказва получената стипендия за Висшето духовно училище в Киев. Това предизвиква дългогодишен разрив в отношенията с баща му Иван, който не може да се примири, че синът му не желае подобна житейска реализация. Записва философия, но няма средства и прекъсва. Става писар в Архиерейското наместничество в Провадия. | ||
− | През [[1910 г.]] Николай Райнов става студент по декоративно изкуство в | + | През [[1910 г.]] Николай Райнов става студент по декоративно изкуство в Държавнто индустриално училище. |
− | През [[1912 г.]] издава първата си книга – '' | + | През [[1912 г.]] издава първата си книга – ''“Богомилски легенди”'' – с псевдоним Аноним. Чак 4-5 месеца по-късно Антон Страшимиров публикува в две последователни книжки на списание “Наш живот” (кн. 9-10) голяма рецензия за книгата, като нарича автора “творчески талант с облик, какъвто досега не сме имали”, а дебюта му – “събитие”. |
През [[1912 г.|1912]]-[[1913 г.]] по време на Балканската и Междусъюзническата война Николай Райнов се записва в Червения кръст и става фронтови санитар. | През [[1912 г.|1912]]-[[1913 г.]] по време на Балканската и Междусъюзническата война Николай Райнов се записва в Червения кръст и става фронтови санитар. | ||
− | + | През [[1914 г.]] се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия. | |
− | |||
− | |||
− | + | По време на Първата световна война става военен кореспондент за “Военни известия” и “Отечество”. Работи едновременно върху ''“Видения из древна България”'', ''“Книга за царете”'', ''“Слънчеви приказки”'', ''“Очите на Арабия”''. | |
− | През [[1919 г.]] се | + | Запознава се с братовчедката на Асен Златаров, Диана Минчева, която става негова съпруга през [[1918 г.]] През [[1919 г.]] се ражда синът му Богомил Райнов, а през [[1921 г.]] – второто дете в семейството – Боян Райнов. Поради бедността всички се местят в Пловдив при роднини на жена му Диана. В периода [[1918 г.|1918]]–[[1919 г.]] Николай Райнов сътрудничи на Гео Милев и пише ред статии за неговото сп. “Везни”. |
− | През | + | Същата [[1918 г.]] издава няколко книги: ''“Видения из древна България”'', ''“Книга за царете”'', ''“Очите на Арабия”'', ''“Слънчеви приказки”'', ''“Между пустинята и живота”'', поемата ''“Градът”''. През [[1919 г.]] е отлъчен от Българската православна църква и анатемосан заради "Между пустинята и живота". Според Светлозар Игов този роман е "интересен опит да се създаде български философско-стилизиран роман за Исус Христос като плод на земната грешна любов и изразител на еретични и бунтарски тежнения" ("История на българската литература", С., Изд. "Сиела", 2001, с. 578). През 1918 г. Н. Райнов прави второ издание на ''“Богомилски легенди”'', разширено издание на ''“Книга на загадките”'', превежда ''“Тъй рече Заратустра”'' на Фридрих Ницше. |
− | |||
− | |||
+ | Паралелно сътрудничи на сп. “Златорог”, публикува в “Родна реч” (Казанлък), редактор е на детското списание “Картина и приказка” ([[1928 г.]]), сътрудник и главен редактор на сп. “Орфей”, орган на Теософското общество. | ||
През периода [[1922 г.|1922]]–[[1927 г.]] Николай Райнов работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Именно от там го командироват за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, Райнов приема преподавателското място, предложено му в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от [[1927 г.|1927]] до [[1950 г.]]. | През периода [[1922 г.|1922]]–[[1927 г.]] Николай Райнов работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Именно от там го командироват за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, Райнов приема преподавателското място, предложено му в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от [[1927 г.|1927]] до [[1950 г.]]. | ||
− | През [[1928 г.]] умира съпругата на Н. Райнов - Диана, както и приятелят му Васил Пундев и интересът на тази изключителна личност с разностранни културни интереси към неортодоксалната теософия се задълбочава още повече. Все още недостатъчно изследвани са отношенията между Райнов и Петър Дънов (Беинса Дуно). В статията си | + | През [[1928 г.]] умира съпругата на Н. Райнов - Диана, както и приятелят му Васил Пундев и интересът на тази изключителна личност с разностранни културни интереси към неортодоксалната теософия се задълбочава още повече. Все още недостатъчно изследвани са отношенията между Райнов и Петър Дънов (Беинса Дуно). В статията си "Николай Райнов - мисията на един окултен човек в света" Радислав Кондаков преразказва спомени на свидетелка на разговор между двамата, който чула случайно и в който единият назовавал другия "Махатма", т. е. "Учителю". Там се посочва и това, че Николай Райнов е бил масон с много висок чин в йерархията, ръководител на ложа "Парсифал" [http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=172]. Факт е, че неговата книга "Симбол и стил" е публикувана и в момента също може да се прочете на масонския сайт [http://esoteric33.tripod.com/Index01.html]. |
− | |||
− | След [[9 септември]] [[1944 г.]] пише пиесата '' | + | След [[9 септември]] [[1944 г.]] пише пиесата ''“Кърваво лято”'', както и поредицата романи ''“През вековете”'', от които успява да издаде само първия – ''“Кръвожадни”'' ([[1947 г.]]). |
− | Енциклопедична натура със смела лична позиция, по време на социалистическия режим често е подлаган на нападки от марксистката критика, два пъти е провалян 25-годишният юбилей от издаването на първата му книга, но въпреки всичко става професор, академик ([[1945 г.]]), заслужил деятел на изкуството ([[1952 г.]]). | + | Енциклопедична натура със смела лична позиция, по време на социалистическия режим често е подлаган на нападки от марксистката критика, два пъти е провалян 25-годишният юбилей от издаването на първата му книга, но въпреки всичко става професор, академик ([[1945 г.]]), заслужил деятел на изкуството ([[1952 г.]]). |
− | + | Умира на [[2 май]] [[1954 г.]] Изключително работоспособен, той оставя наследство от 60 оригинални художествени и научни книги и над 30 сборника с преразказани и обогатени приказки от цял свят. | |
== Принос към фантастиката == | == Принос към фантастиката == | ||
Ред 120: | Ред 81: | ||
Символистичните му творби се отличават с философската си дълбочина, богатството на смисли и духовното търсене. | Символистичните му творби се отличават с философската си дълбочина, богатството на смисли и духовното търсене. | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
== Библиография == | == Библиография == | ||
Ред 136: | Ред 88: | ||
==== Цикли ==== | ==== Цикли ==== | ||
− | * '' | + | * ''"През вековете"'' - цикъл исторически романи |
− | ** [[1947 г.]] – '' | + | ** [[1947 г.]] – ''“Кръвожадни“'' |
==== Пиеси ==== | ==== Пиеси ==== | ||
− | * '' | + | * ''“Кърваво лято“'' |
− | == | + | == Издания == |
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
− | * [[1912 г.]] – '' | + | : (Списъкът е непълен.) |
− | * [[1918 г.]] – '' | + | |
− | * [[1918 г.]] – '' | + | * [[1912 г.]] – ''“Богомилски легенди”'' |
− | * [[1918 г.]] – '' | + | * [[1918 г.]] – ''“Видения из древна България”'' |
− | * [[1918 г.]] – '' | + | * [[1918 г.]] – ''“Книга за царете”'' |
− | * [[1918 г.]] – '' | + | * [[1918 г.]] – ''“Очите на Арабия”'' |
− | * [[1918 г.]] – '' | + | * [[1918 г.]] – ''“Слънчеви приказки”'' |
− | * [[1918 г.]] – '' | + | * [[1918 г.]] – ''“Между пустинята и живота”'' |
− | * [[ | + | * [[1918 г.]] – ''“Градът”'' (поема) |
− | * [[1920 г.]] – '' | + | * [[1918 г.]] – ''“Богомилски легенди”'' (2 издание) |
− | * [[ | + | * [[1918 г.]] – ''“Книга на загадките”'' (2, разширено издание) |
− | + | * [[1920 г.]] – ''“Светилник на живота”'' (сборник) | |
− | * [[1924 г.]] – '' | + | * [[1922 г.]] – ''“Имало едно време”'' (пиеса) |
− | * [[1924 г.]] – '' | + | * [[1924 г.]] – ''“Златното птиче”'' |
− | + | * [[1924 г.]] – ''“Най-хубавите народни приказки”'' | |
− | + | * [[1925 г.]] – ''“Днес и утре”'' | |
− | * [[1925 г.]] – '' | + | * [[1925 г.]] – ''“Сиромах Лазар”'' |
− | * [[1925 г.]] – '' | + | * [[1925 г.]] – ''“Юнак над юнаци”'' |
− | * [[1925 г.]] – '' | + | * [[1928 г.]] – ''“Кораб на безсмъртието”'' (сборник поеми) |
− | + | * [[1928 г.]] – ''“Вечни поеми”'' | |
− | + | * [[1929 г.]] – ''“Великият цар”'' | |
− | + | * [[1929 г.]] – ''“Една вечер у Перикла”'' | |
− | + | * [[1929 г.]] – ''“Малък художествен речник”'' (кратка енциклопедия на известни творци) | |
− | * [[1928 г.]] – '' | + | * [[1931 г.|1931]]-[[1934 г.]] – ''“Приказки от цял свят”'' (32-томно издание) |
− | * [[1928 г.]] – '' | + | * [[1939 г.]] – ''“Княз и чума”'' |
− | * [[ | + | * [[1939 г.]] – ''“Отдавна, много отдавна”'' |
− | + | * [[1939 г.]] – ''“Разкази и легенди”'' | |
− | + | * [[1939 г.]] – ''“Самодивско царство”'' | |
− | * [[1929 г.]] – '' | + | * [[1939 г.]] – ''“Сърдечен огън. Дамаскини и притчи”'' |
− | * [[1929 г.]] – '' | + | * [[1939 г.]] – ''“Счупени стъкла. Разкази из съвременния живот”'' |
− | + | * [[1941 г.]] – ''“Вечното в нашата литература”'' (9-томна поредица) | |
− | + | * [[1941 г.]] – ''“История на пластическите изкуства”'' (20-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура). | |
− | + | * [[1947 г.]] – ''“Кръвожадни"'' | |
− | |||
− | |||
− | * [[1931 г.|1931]]-[[1934 г.]] – '' | ||
− | * [[ | ||
− | * [[ | ||
− | |||
− | * [[ | ||
− | * [[ | ||
− | * [[ | ||
− | * [[1939 г.]] – '' | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | * [[1941 г.]] – '' | ||
− | * | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | * [[ | ||
− | |||
− | |||
==== Преводи ==== | ==== Преводи ==== | ||
− | * [[1918 г.]] – '' | + | * [[1918 г.]] – ''“Тъй рече Заратустра”'' - Фридрих Ницше |
− | * | + | * ''"Рубаят"'' - Омар Хаям |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | |||
== Източници == | == Източници == | ||
− | + | ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' Изд. "Слово", В. Т., 1995 | |
− | + | ||
− | + | Мичева-Пейчева, Калина. ''Биографии на български писатели.'' Издателство "Дамян Яков", С., 2005 | |
− | + | ||
− | + | Игов, Светлозар. ''История на българската литература.'' Издателство "Сиела", С., 2001 | |
− | + | ||
− | + | Кондаков, Радислав. Николай Райнов - мисията на един окултен ученик в света. С., 2006, www.beinsadouno.com, [http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=172] | |
− | + | ||
− | + | [[Категория: Личности по имена - Р|Николай Райнов]] | |
− | + | [[Категория: Писатели на фентъзи|Райнов, Николай]] | |
− | + | [[Категория: Писатели на магически реализъм|Райнов, Николай]] | |
− |