Редактиране на „Пробуждане“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име = Пробуждане | + | | име = Пробуждане |
| − | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена = | + | | други-имена = |
| − | | език = | + | | език = |
| − | | автор = [[Владимир Полянов]] | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
| − | | издадена-година = | + | | издадена-година = |
| − | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр = [[диаболизъм]] | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид = разказ | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл = | + | | цикъл = |
| − | | предходно = | + | | предходно = |
| − | | следващо = | + | | следващо = |
| − | | бележки = | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | ''' | + | „'''Пробуждане'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]]. |
== Представяне == | == Представяне == | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
Паралелността и едновременността на противоположни неща, на реално и нереално, се проектира на всички нива. Въвлечен в нещо, което не разбира, героят сякаш изпълнява написана от Горда, фаталната жена, роля. В същото време отива на театър и там думите, които актьорите произнасят, се появяват за втори път като ехо в неговия ум. Животът е като театрална илюзия, а театралната илюзия – по-реална и еднозначна от бълнуването, в което се е превърнала реалността. | Паралелността и едновременността на противоположни неща, на реално и нереално, се проектира на всички нива. Въвлечен в нещо, което не разбира, героят сякаш изпълнява написана от Горда, фаталната жена, роля. В същото време отива на театър и там думите, които актьорите произнасят, се появяват за втори път като ехо в неговия ум. Животът е като театрална илюзия, а театралната илюзия – по-реална и еднозначна от бълнуването, в което се е превърнала реалността. | ||
| + | |||
| + | |||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
| Ред 34: | Ред 36: | ||
Героят е млад художник, живеещ под наем в две стаи. Едната е ателието му, където прекарва светлата част на деня, там мечтае и твори, а другата – спалнята, където го обзема мъчителна трескавост. Цялата мрачна стая е в червено – тапети, дърво, завеси, а това довежда до прекомерна възбуда и без това чувствителния художник. | Героят е млад художник, живеещ под наем в две стаи. Едната е ателието му, където прекарва светлата част на деня, там мечтае и твори, а другата – спалнята, където го обзема мъчителна трескавост. Цялата мрачна стая е в червено – тапети, дърво, завеси, а това довежда до прекомерна възбуда и без това чувствителния художник. | ||
| − | Горда сама предлага да бъде нарисувана – това е каприз на богата жена, свикнала да задоволява капризите си и да живее в охолство. Още на първия сеанс става ясно, че тя има нещо наум – когато излиза гола иззад паравана и тържествуващо кара художника да определи позата, този не изпитвал страст 23-годишен мъж се стъписва и се опомня чак когато нея вече я няма, а платното е чисто. Дотогава е гледал да работи по-дълго в светлото ателие, но сега започва по-дълго да прекарва в тъмната стая, където е имал чувството, че нещо непознато протяга пипала към него. | + | Горда сама предлага да бъде нарисувана – това е каприз на богата жена, свикнала да задоволява капризите си и да живее в охолство. Още на първия сеанс става ясно, че тя има нещо наум – когато излиза гола иззад паравана и тържествуващо кара художника да определи позата, този не изпитвал страст 23-годишен мъж се стъписва и се опомня чак когато нея вече я няма, а платното е чисто. Дотогава е гледал да работи по-дълго в светлото ателие, но сега започва по-дълго да прекарва в тъмната стая, където е имал чувството, че нещо непознато протяга пипала към него. |
| − | Три нощи помни особено ясно – в тях сякаш е сънувал, но помни, че не е спал. В мрака е чувал особени шумове, плясък на невидими, мощни криле, нокти, извадени от лапи на неизвестно чудовище и готови да се впият в шията му, а в същото време го е обземала наслада, пищял е да се спаси, опитвал се е да сграбчи видението и се е будел. Този сън се е повтарял и сякаш го е пленил – плаши го и го вика при себе си. | + | Три нощи помни особено ясно – в тях сякаш е сънувал, но помни, че не е спал. В мрака е чувал особени шумове, плясък на невидими, мощни криле, нокти, извадени от лапи на неизвестно чудовище и готови да се впият в шията му, а в същото време го е обземала наслада, пищял е да се спаси, опитвал се е да сграбчи видението и се е будел. Този сън се е повтарял и сякаш го е пленил – плаши го и го вика при себе си. |
| − | Художникът облива платното, където е щял да рисува Горда, с огнено червено като жарава и рисува хищните нокти от странните си нощи. | + | Художникът облива платното, където е щял да рисува Горда, с огнено червено като жарава и рисува хищните нокти от странните си нощи. |
Поредната вечер. Случват му се още по-странни неща. Японският параван сякаш оживява. Гълъбите и японката по него са се променили – те са мъртви, а тя – бледа и зъзнеща от студ. Малко по-късно му се струва, че виновна за това е картината, че папагалът Лоли е замлъкнал завинаги, а след това вижда всичко по старому. | Поредната вечер. Случват му се още по-странни неща. Японският параван сякаш оживява. Гълъбите и японката по него са се променили – те са мъртви, а тя – бледа и зъзнеща от студ. Малко по-късно му се струва, че виновна за това е картината, че папагалът Лоли е замлъкнал завинаги, а след това вижда всичко по старому. | ||
| − | За да се откопчи от виденията, тръгва да се лута из града. Обикалянето на улиците го отвежда в театъра, където го облъхва аромат на скъпи парфюми и кожи. Една къдрокоса руса жена привлича погледа му. За да се отвлече, брои ложите, но винаги стига до седем и там сякаш го чакат нейните очи, познати и непознати, притеглящи го и смущаващи душата му. Изпада в състояние на хипноза. В случайния пробег на прожектора се уверява, че очите още са впити в него, продълговати и очарователни. | + | За да се откопчи от виденията, тръгва да се лута из града. Обикалянето на улиците го отвежда в театъра, където го облъхва аромат на скъпи парфюми и кожи. Една къдрокоса руса жена привлича погледа му. За да се отвлече, брои ложите, но винаги стига до седем и там сякаш го чакат нейните очи, познати и непознати, притеглящи го и смущаващи душата му. Изпада в състояние на хипноза. В случайния пробег на прожектора се уверява, че очите още са впити в него, продълговати и очарователни. |
| − | На сцената се разгарят любовни драми. Думите се раздвояват – след произнасянето им от актьорите художникът ги чува в себе си. За да прекъсне този хипнотичен транс, той произнася тихо „Ти не ме интересуваш! ”. И представлението свършва. А героят се втурва да преследва мистериозната дама с русите къдри, продълговатите очи и коженото манто. Оказва се, че се е припознал, почти я настига, но тя тръгва с друг мъж - просто е друга дама. Цяла нощ обикаля града да търси истинската. Попада на бал с маски. Край него хората са се предрешили като пиера, коломбини, индийци и дяволи. Една корсиканска селянка непрекъснато се изпречва пред очите му. Но той не обръща внимание на недвусмисленото ú поведение. Получава бележка да отиде в ложа номер десет. Там отново е корсиканската селянка, той казва, че има грешка, но тя сваля маската си и се оказва търсената дама от театъра. Целува го страстно и хуква да бяга. И тогава той започва да я вижда непрекъснато, но с различни костюми – като римлянка, като японка сред розови гълъби, като придворна дама на Екатерина Велика, като Кармен. Всичко се завърта в шеметен водовъртеж. Летят конфети и серпентини, музиката и смеховете се смесват в постоянен празничен шум, героят се буди от хлопане по вратата. Отваря и най-сетне там е тя. Протяга ръце, но дрехата ú се разраства и от нея се протягат лапи с хищни нокти. Това отново е било сън. Прегръща чудовището и изпада в блаженство. Буди го гласът на прислужницата – от половин час го чакала една дама в ателието. Скача, отива, но тя си е заминала. Платното липсва. Горда е оставила бележка, че взима портрета и ще го накаже за тия нокти, които е нарисувал, но харесва решението всичко да е в огненочервено. Кани го в дома си същия ден, за да му докаже, че няма такива нокти. | + | На сцената се разгарят любовни драми. Думите се раздвояват – след произнасянето им от актьорите художникът ги чува в себе си. За да прекъсне този хипнотичен транс, той произнася тихо „Ти не ме интересуваш!”. И представлението свършва. А героят се втурва да преследва мистериозната дама с русите къдри, продълговатите очи и коженото манто. Оказва се, че се е припознал, почти я настига, но тя тръгва с друг мъж - просто е друга дама. Цяла нощ обикаля града да търси истинската. Попада на бал с маски. Край него хората са се предрешили като пиера, коломбини, индийци и дяволи. Една корсиканска селянка непрекъснато се изпречва пред очите му. Но той не обръща внимание на недвусмисленото ú поведение. Получава бележка да отиде в ложа номер десет. Там отново е корсиканската селянка, той казва, че има грешка, но тя сваля маската си и се оказва търсената дама от театъра. Целува го страстно и хуква да бяга. И тогава той започва да я вижда непрекъснато, но с различни костюми – като римлянка, като японка сред розови гълъби, като придворна дама на Екатерина Велика, като Кармен. Всичко се завърта в шеметен водовъртеж. Летят конфети и серпентини, музиката и смеховете се смесват в постоянен празничен шум, героят се буди от хлопане по вратата. Отваря и най-сетне там е тя. Протяга ръце, но дрехата ú се разраства и от нея се протягат лапи с хищни нокти. Това отново е било сън. Прегръща чудовището и изпада в блаженство. Буди го гласът на прислужницата – от половин час го чакала една дама в ателието. Скача, отива, но тя си е заминала. Платното липсва. Горда е оставила бележка, че взима портрета и ще го накаже за тия нокти, които е нарисувал, но харесва решението всичко да е в огненочервено. Кани го в дома си същия ден, за да му докаже, че няма такива нокти. |
Във финала героят излиза, за да отиде при Горда и повече не се връща „в къщата на третата улица вляво”. Заживява с жената, която обича и която не може да има съмнение коя е. | Във финала героят излиза, за да отиде при Горда и повече не се връща „в къщата на третата улица вляво”. Заживява с жената, която обича и която не може да има съмнение коя е. | ||
| Ред 50: | Ред 52: | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Издания == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 56: | Ред 58: | ||
==== Издания в сборници ==== | ==== Издания в сборници ==== | ||
| − | |||
* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 | ||
| − | : :: * Пробуждане | + | :::* Пробуждане - с. 80 – 95 |
| + | |||
| − | [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]] | + | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] |
| − | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] | + | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] |
| + | [[Категория: Разкази по име - П]] | ||
