Редактиране на „Разбирането като зрелище“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 20: | Ред 20: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
− | Разказът | + | Разказът е построен върху парадокса, наречен "ефект на наблюдателя в квантовата физика". Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Зрителя, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса без отговор дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда "като натюрморт", преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение "А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо." |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
+ | |||
== Публикации == | == Публикации == |