Редактиране на „Секретарят на Луната“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име = Секретарят на Луната
+
| име                   = Секретарят на Луната
| име в оригинал =  
+
| име в оригинал       =  
| други-имена =  
+
| други-имена           =  
| език =  
+
| език                 =  
| автор = [[Владимир Полянов]]
+
| автор                 = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година =  
+
| издадена-година       =  
| издадена-държава =  
+
| издадена-държава     =  
| жанр = [[диаболизъм]]
+
| жанр                 = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
+
| вид-изкуство         = литература
| вид = разказ
+
| вид                   = разказ
| цикъл =  
+
| цикъл                 =  
| предходно =  
+
| предходно             =  
| следващо =  
+
| следващо             =  
| бележки =  
+
| бележки               =  
 
}}
 
}}
'''''„Секретарят на Луната“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
+
''„Секретарят на Луната''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
  
 
== Представяне ==
 
== Представяне ==
  
Разказът е под формата на дневник, често употребявана от диаболиците, както и изповедният тон (пряка изповед пред слушател или изповед пред полицейски следовател – вж. напр. ''„[[Lustig]]“'' на [[Георги Райчев]]). И тук, и в ''„[[Мрежата на дъжда]]“'' дневниците на тези, които са ги написали, са открити от разказвачите, а самите главни герои са отсъстващи, изчезнали при мистериозни или просто недоизяснени обстоятелства.
+
Разказът е под формата на дневник, често употребявана от диаболиците, както и изповедният тон (пряка изповед пред слушател или изповед пред полицейски следовател – вж. напр. "[[Lustig]]" на [[Георги Райчев]]). И тук, и в "[[Мрежата на дъжда]]" дневниците на тези, които са ги написали, са открити от разказвачите, а самите главни герои са отсъстващи, изчезнали при мистериозни или просто недоизяснени обстоятелства.
  
Паралелите между ''„Lustig“'' на Г. Райчев и ''„Секретарят на Луната“'' на Вл. Полянов могат да бъдат продължени и в друга насока. И двата са изградени около патологичната омраза, която питаят главните герои към кучетата и поради която извършват престъпления. Въпросните престъпления обаче се оказват до голяма степен мними. В ''„Lustig“'' при разпита решават, че заловеният е просто луд, той не помни нищо от убийството, нито откъде се е взело оръжието, а вероятният престъпник – евреинът-лихвар, е изчезнал (или мъртъв, ако е вярно, че се е преобразявал в куче). В ''„Секретарят на Луната“'' героят е откровено луд и въдворен в психиатрия, мисли си, че непоносимостта му към булдози го е довела до убийство, но накрая се оказва, че лекарят е страдал от същата мания да изтребва хора, напомнящи му за кучета. Изглежда на моменти, че този разказ на Полянов или е писан по същата тема като другия, на Райчев, или е умишлена реплика към него – например лихварят, който в ''„Lustig“'' се е преобразявал на куче в кошмарите на героя, е антиквар и откупува бижутата на съпругата, която впоследствие съблазнява. Тук първият случай, когато едва не стига до убийство героят на Полянов, е в бижутериен магазин. Психологическото представяне на постепеното обземане от манийността на героите са верни и интересни - писателят, създал ''„Секретарят на Луната“'', е лекар по образование.
+
Паралелите между разказа "Lustig" на Г. Райчев и "Секретарят на Луната" на Вл. Полянов могат да бъдат продължени и в друга насока. И двата са изградени около патологичната омраза, която питаят главните герои към кучетата и поради която извършват престъпления. Въпросните престъпления обаче се оказват до голяма степен мними. В "Lustig" при разпита решават, че заловеният е просто луд, той не помни нищо от убийството, нито откъде се е взело оръжието, а вероятният престъпник – евреинът-лихвар, е изчезнал (или мъртъв, ако е вярно, че се е преобразявал в куче). В "Секретарят на Луната" героят си е откровено луд и въдворен в психиатрия, мисли си, че непоносимостта му към булдози го е довела до убийство, но накрая се оказва, че лекарят е страдал от същата мания да изтребва хора, напомнящи му за кучета. Изглежда на моменти, че този разказ на Полянов или е писан по същата тема като другия, на Райчев, или е умишлена реплика към него – например лихварят, който в "Lustig" се е преобразявал на куче в кошмарите на героя, е антиквар и откупува бижутата на съпругата, която впоследствие съблазнява. Тук първият случай, когато едва не стига до убийство героят на Полянов, е в бижутериен магазин. Психологическото представяне на постепеното обземане от манийността на героите са верни и интересни, все пак писателят, създал "Секретарят на Луната", е лекар по образование.
  
Трагично и иронично са преплетени в ''„Секретарят на Луната“''. Полудяването и обземането от параноята на студента философ Филип Преславски са представени през неколкократно пречупване – героят вижда как, след опита му да удуши едно от омразните му кучета, тълпата го гледа и си шушука, че е откачен, а авторът от своята гледна точка показва двойната оптика на цялата сцена. Една и съща случка е трагична и комична едновременно за читателя при сблъсъка на трите гледни точки – студентът смята, че булдогът в бижутерийният магазин му се смее и му намига подигравателно със сълзливите си грозни очи, а хората – че кучето си се държи нормално; авторът просто ги поставя една до друга, прескача между тях, играе си с тяхното редуване.
+
Трагично и иронично са преплетени в "Секретарят на Луната". Полудяването и обземането от параноята на студента философ Филип Преславски са представени през неколкократно пречупване – героят вижда как, след опита му да удуши едно от омразните му кучета, тълпата го гледа и си шушука, че е откачен, а авторът от своята гледна точка показва двойната оптика на цялата сцена. Една и съща случка е трагична и комична едновременно за читателя при сблъсъка на трите гледни точки – студентът смята, че булдогът в бижутерийният магазин му се смее и му намига подигравателно със сълзливите си грозни очи, а хората – че кучето си се държи нормално; авторът просто ги поставя една до друга, прескача между тях, играе си с тяхното редуване.
  
На 21-вия ден в лудницата Филип Преславски получава видение, напомнящо бутафорната поява на Командора в операта ''„Дон Жуан“'' по ''„Каменният гост“'' на Пушкин. На вратата се чука, влиза гост в черно, с плащ, разгръща го, на тялото му пише „21“. 21 е 3 х 7, а 3 и 7 са сакрални християнски числа, но авторът откровено се подиграва с този всеизвестен факт, използвайки го в сцена с луд и то сцена, режисирана и разиграна като театрална самодейност. С две реплики: „Кой е?и „Аз дойдох“ клишето „долнопробно театро“ вече е завършено. (Интересно е да се види как театралността и илюзията пораждат много интересния експеримент на Полянов – разказ-пърформанс, наречен ''„[[Театър с огледала]]“'')
+
На 21-вия ден в лудницата Филип Преславски получава видение, напомнящо бутафорната поява на Командора в операта "Дон Жуан" по "Каменният гост" на Пушкин. На вратата се чука, влиза гост в черно, с плащ, разгръща го, на тялото му пише "21". 21 е 3 х 7, а 3 и 7 са сакрални християнски числа, но авторът откровено се подиграва с този всеизвестен факт, използвайки го в сцена с луд и то сцена, режисирана и разиграна като театрална самодейност. С две реплики: "Кой е?" и "Аз дойдох" клишето "долнопробно театро" вече е завършено. (Интересно е да се види как театралността и илюзията пораждат много интересния експеримент на Полянов – разказ-пърформанс, наречен "[[Театър с огледала]]")
  
 
И тук като в повечето диаболични разкази на Полянов има криминална загадка – лекарят ли е извършил убийствата.
 
И тук като в повечето диаболични разкази на Полянов има криминална загадка – лекарят ли е извършил убийствата.
  
Проблемът за раздвоението касае както двойката „лекар-пациент“, така раздвоението на всеки член в тая опозиция поотделно, а също – проявите в една личност на животинско и човешко едновременно.
+
Проблемът за раздвоението касае както двойката "лекар-пациент", така раздвоението на всеки член в тая опозиция поотделно, а също – проявите в една личност на животинско и човешко едновременно.
  
 
== Композиция ==
 
== Композиция ==
Ред 40: Ред 40:
 
С изповеден тон героят разказва, че питаел страшна омраза към кучетата и особено към една определена порода – тази на булдога. Когато видел няколко такива кучета в рамките на един ден, имал чувството, че е нарочно, че те го преследват и му се надсмиват и едва се сдържал да не ги изрита така, че да ги убие на място.
 
С изповеден тон героят разказва, че питаел страшна омраза към кучетата и особено към една определена порода – тази на булдога. Когато видел няколко такива кучета в рамките на един ден, имал чувството, че е нарочно, че те го преследват и му се надсмиват и едва се сдържал да не ги изрита така, че да ги убие на място.
  
Един ден ненавистта му минава всяка граница при разиграл се инцидент в бижутериен магазин. Там, зад касиера, излегнало се на възглавница, го гледа нагло едно от омразните му кучета и дори му се усмихва. Героят усеща, как го обхваща бяс, а булдогът, за да го довърши, му намига нагло. Тогава човекът излиза и влиза в друг бижутериен магазин. Но, не щеш ли, и там – булдог, и той – на възглавничка, и той намига сълзливо и оголва черни зъби в усмивка. Жертвата на невероятно наглия кучешки заговор изругава и побягва, а на вратата в краката му се заплита поредната гадина от противната порода. Човекът е убеден, че това е едно и също куче, което го разиграва. Настъпва го, премазва го до земята, навежда се и почва да го души сред писъците на някаква дама. Струпват се хора, отвежда го стражар и накрая го въдворяват в лудница, а лекарите обявяват, че той, Филип Преславски, студент по философия, е нервно болен и остава за лечение. В знак на протест срещу всеобщото наговаряне на тълпа, стражари и лекари и затварянето му в зарешетена килия, героят разглобява дървеното легло и започва да блъска с него по вратата. Носят ново, желязно, и го връзват за него да не буйства. Тогава разбира, че трябва да демонстрира добро поведение и настроение, става му чак весело, скоро го отвързват и прекарва 20 дни в общия салон с другите луди. На 21-вия ден всичко се променя. На вратата се чука. „Кой е?– пита той. „Аз дойдох“ – отговаря някой и влиза гостът. Видението е влудяващо реално. Господин в черно, с широк плащ, разгръща го и на тялото му пише с цифри „21“. Гаврата на числата продължава, махат му с ръка, смеят му се. Накрая изчезват, а от този момент нататък му се струва, че лекуващият му лекар все повече и повече прилича на куче, а в чертите на лицето му прозират чертите на булдог. Желанието да убие проклетото животно, което се крие зад маската на лекар, все повече нараства и накрая един ден скача да го души, но притичалите сестри и санитари спасяват медика.
+
Един ден ненавистта му минава всяка граница при разиграл се инцидент в бижутериен магазин. Там, зад касиера, излегнало се на възглавница, го гледа нагло едно от омразните му кучета и дори му се усмихва. Героят усеща, как го обхваща бяс, а булдогът, за да го довърши, му намига нагло. Тогава човекът излиза и влиза в друг бижутериен магазин. Но, не щеш ли, и там – булдог, и той – на възглавничка, и той намига сълзливо и оголва черни зъби в усмивка. Жертвата на невероятно наглия кучешки заговор изругава и побягва, а на вратата в краката му се заплита поредната гадина от противната порода. Човекът е убеден, че това е едно и също куче, което го разиграва. Настъпва го, премазва го до земята, навежда се и почва да го души сред писъците на някаква дама. Струпват се хора, отвежда го стражар и накрая го въдворяват в лудница, а лекарите обявяват, че той, Филип Преславски, студент по философия, е нервно болен и остава за лечение. В знак на протест срещу всеобщото наговаряне на тълпа, стражари и лекари и затварянето му в зарешетена килия, героят разглобява дървеното легло и започва да блъска с него по вратата. Носят ново, желязно, и го връзват за него да не буйства. Тогава разбира, че трябва да демонстрира добро поведение и настроение, става му чак весело, скоро го отвързват и прекарва 20 дни в общия салон с другите луди. На 21-вия ден всичко се променя. На вратата се чука. "Кой е?" – пита той. "Аз дойдох" – отговаря някой и влиза гостът. Видението е влудяващо реално. Господин в черно, с широк плащ, разгръща го и на тялото му пише с цифри "21". Гаврата на числата продължава, махат му с ръка, смеят му се. Накрая изчезват, а от този момент нататък му се струва, че лекуващият му лекар все повече и повече прилича на куче, а в чертите на лицето му прозират чертите на булдог. Желанието да убие проклетото животно, което се крие зад маската на лекар, все повече нараства и накрая един ден скача да го души, но притичалите сестри и санитари спасяват медика.
  
 
Въпреки че Филип Преславски го е молил и преди инцидента с нападението, докторът не спира посещенията си. Прави се, че нищо не се е случило. Болният обаче пази едно петно, останало от тогава, когато е удрял главата на лекаря в стената и го е душил, и си го крие грижливо (да му напомня да не прави повече подобни неща). Един ден при визитата си не е скрил петното и лекарят го вижда. Изпада в странно състояние, крещи да вържат в усмирителна риза Преславски, вика санитарите и някакъв Валентин, какъвто изобщо няма сред персонала на болницата. При другите прегледи докторът се преструва, че нищо не е станало, все пита как е кракът, палецът не изтръпва ли и студентът започва да подозира, че този в бялата престилка има таен план да го оперира и тогава да си отмъсти. Споделя с управляващия лекар това, но в тоя момент всички се разтичват, защото един луд е намерен с хирургически нож, забит в гърдите му, и не му обръщат внимание.
 
Въпреки че Филип Преславски го е молил и преди инцидента с нападението, докторът не спира посещенията си. Прави се, че нищо не се е случило. Болният обаче пази едно петно, останало от тогава, когато е удрял главата на лекаря в стената и го е душил, и си го крие грижливо (да му напомня да не прави повече подобни неща). Един ден при визитата си не е скрил петното и лекарят го вижда. Изпада в странно състояние, крещи да вържат в усмирителна риза Преславски, вика санитарите и някакъв Валентин, какъвто изобщо няма сред персонала на болницата. При другите прегледи докторът се преструва, че нищо не е станало, все пита как е кракът, палецът не изтръпва ли и студентът започва да подозира, че този в бялата престилка има таен план да го оперира и тогава да си отмъсти. Споделя с управляващия лекар това, но в тоя момент всички се разтичват, защото един луд е намерен с хирургически нож, забит в гърдите му, и не му обръщат внимание.
  
В трета част на разказа лудият вижда през прозореца по алеите една дама с куче. Кучето – булдог. Булдогът тъпче тревите и цветята, а това го вбесява. Идва лекарят, който иска да го очисти от пътя си. Казва му, че е дошъл денят да го оперира. Записките на лудия свършват до тук. Следва епилог – че ръкописът е открит в архива на отделението за душевно болни. Имало е и протокол от 23 април – че един ден са открити психичноболният студент Филип Преславски с хирургически нож в гърдите и лекарят Валентин Поклонников в предсмъртна агония – установило се впоследствие, че и той страдал от същата болест като пациента си.
+
В трета част на разказа лудият вижда през прозореца по алеите една дама с куче. Кучето – булдог. Булдогът тъпче тревите и цветята, а това го вбесява. Идва лекарят, който иска да го очисти от пътя си. Казва му, че е дошъл денят да го оперира. Записките на лудия свършват до тук. Следва епилог – че ръкописът е открит в архива на отделението за душевно болни. Имало е и протокол от 23 април – че един ден са открити психичноболният студент Филип Преславски с хирургически нож в гърдите и лекарят Валентин Поклонников в предсмъртна агония – установило се впоследствие, че и той страдал от същата болест като пациента си.
  
 
{{endspoilers}}
 
{{endspoilers}}
== Публикации ==
+
 
 +
== Издания ==
  
 
=== На български език ===
 
=== На български език ===
  
 
==== Самостоятелни издания ====
 
==== Самостоятелни издания ====
* [[1923 г.]] — ''„[[Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази. (Печатница Обзор, 1923)|Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази.]]“'' — София; [[Поредица Хвърчаща библиотека|Хвърчаща библиотека]], № 2
 
* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
 
** ''„Секретарят на Луната“'' — стр. 151 — 163
 
  
[[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
+
* [[1989 г.]] —  ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
[[Категория:Разкази - диаболизъм]]
+
** ''„Секретарят на Луната“'' - стр. 151 - 163
 +
 
 +
 
 +
[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
 +
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
 +
[[Категория: Разкази по име - С]]

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)