Редактиране на „Смърт (Владимир Полянов)“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
− | | име = Смърт | + | | име = Смърт |
− | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
− | | други-имена = | + | | други-имена = |
− | | език = | + | | език = |
− | | автор = Владимир Полянов | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
− | | издадена-година = 1922 | + | | издадена-година = 1922 |
− | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
− | | жанр = диаболизъм | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
− | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
− | | вид = разказ | + | | вид = разказ |
− | | цикъл = | + | | цикъл = |
− | | предходно = | + | | предходно = |
− | | следващо = | + | | следващо = |
− | | бележки = | + | | бележки = |
}} | }} | ||
− | ''' | + | „'''Смърт'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]]. |
== Представяне == | == Представяне == | ||
− | Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта | + | Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта – непознат, властен и всеподчиняващ гост. |
− | Тук авторът е предпочел (характерно за | + | Тук авторът е предпочел (характерно за българските представители на [[диаболизма]]), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата "смърт". |
− | Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове | + | Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове "странстващ сюжет" – бал със смъртта или дявола. |
− | Героят е пак студент, както в | + | Героят е пак студент, както в "[[Ерих Райтерер]]". Отведен е на бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели. |
Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата. | Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата. | ||
− | Криминална загадка тук липсва, за разлика от повечето диаболични разкази. За сметка на това смъртта е представена едновременно като приятна и ужасна за героя | + | Криминална загадка тук липсва, за разлика от повечето диаболични разкази. За сметка на това смъртта е представена едновременно като приятна и ужасна за героя – подмамен от образа на скъпата жена, той поема на среща с нея, но читателят вече знае, че тя е използвана, за да го накара да се "подчини" на господаря, организирал балното празненство по отнасяне на душата на поредната жертва. |
== Композиция == | == Композиция == | ||
− | + | Композиция – рамкова. Във финала почти дословно се повтаря началната част на разказа. За сравнение: | |
− | ''Плаха светлина играеше в кандилото под сребърното разпятие. Мълчаливи сенки трептяха по стените.'' | + | ''"Плаха светлина играеше в кандилото под сребърното разпятие. Мълчаливи сенки трептяха по стените." |
+ | "Плахо трептеше кандилото над голямото сребърно разпятие в стаята и по стените бягаха уплашени сенки."'' | ||
− | + | Атрибутите на една религия – кандило, кръстно разпятие – в чиито предания смъртта е била победена, в този разказ са безсилни пред случващото се, неспособни да го предотвратят. Светлината, от плаха и играеща в началото, във финала на разказа липсва, там плахо трепти кандило – като фокусът е на плахостта и на трептенето, т.е. – движението, и всичко това напомня употребата на кандилата при опело на покойник, когато в тях тлее тамян. | |
− | + | Сенките от мълчаливи претърпяват трансформация – бягат уплашени. Онова, пред което са се изправили и което се е случило, е било толкова силно и страшно, че всички са ужасени от него. | |
− | |||
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
− | |||
− | Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря | + | Един студент е на смъртно ложе. Безсилни да му помогнат, до него бдят баща му и сестрите му. През цялото време болният бълнува в треската си. Получава видение – някакъв мъж, облечен празнично, властно влиза в стаята и се държи свойски. Става ясно, че той е смъртта. Напомня, че вече се познават – преди години младежът е прескачал ров с кон и е паднал, но е извадил късмет и е оживял. По-късно е имал инцидент при плуване, и пак среща – при сбиване с хулигани, за да защити любимата си. |
+ | |||
+ | Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря "просторен път" сред "върховна, необятна тишина". Той е мъртъв. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
− | == | + | == Издания == |
=== На български език === | === На български език === | ||
− | ==== | + | ==== Самостоятелни издания ==== |
− | * [[1922 г.]] | + | * [[1922 г.]] – ''„[[Смърт (Издателство Аргус, 1922)|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) - [[Издателство Аргус (1922)|Издателство Аргус]] |
− | * [[1989 г.]] | + | ** ''„[[Смърт]]“'' (разказ) |
− | ** | + | * [[1989 г.]] – ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 |
+ | ** ''„[[Смърт]]“'' (разказ) - стр. ?? — ?? | ||
− | |||
− | + | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] | |
+ | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | ||
+ | [[Категория: Разкази по име - С]] | ||
+ | [[Категория: Разкази - 1922 г.]] |