Редактиране на „Страх (Георги Райчев)“

{{Инфокутия произведение
| име                   = Страх
| име в оригинал        = 
| други-имена           = 
| език                  = 
| автор                 = [[Георги Райчев]]
| издадена-година       = 1922, 1923 г.
| издадена-държава      = 
| жанр                  = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство          = литература
| вид                   = разказ
| цикъл                 = 
| предходно             = 
| следващо              = 
| бележки               = 
}}
„'''Страх'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].

== Представяне ==

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1922 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]]. 

Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът ú не може да знае такива подробности от семейния ú живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота ú, за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива.

Авторът се интересува и в тази творба от книгата “Разкази” от необяснимата и мистична сила, прекрачваща и отвъд смъртта, която има привличането между половете; от отношенията между мъжете и жените; от гледната точка на съвременните жени към старите форми на господство на мъжа в семейството; от крехката и ранима психика на героините си, станали жертви на собствената си красота; от темата за повторителността в живота, за съществуването на паралелни реалности, в които битието ни сякаш запазва сенчестото си отражение и то заживява свой собствен живот там, а понякога започва и да влияе с демонична сила на действителността, превръщайки я в кошмар.


== Сюжет ==

{{spoilers}}
Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа “Страх” я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа ú. Прилошава ú, но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи. 
Портретното описание е на млада, миловидна жена с изпито лице и много сочни устни, с огромна, рядко красива и дълга руса коса. Когато излиза на улицата, я пресреща същият млад мъж, заговаря я по име и казва, че е се е запознал с нея преди седмица и помни, че тя е говорела за даване на стая под наем. Жената от своя страна не помни нищо, но той е много настоятелен и почти насила я кара да го приеме като квартирант.

Ретроспективно се представят трагичните обстоятелства на смъртта на съпруга, който е бил твърде деспотичен и не е давал на съпругата си дори да стои близо до прозореца, непрекъснато я е ревнувал и е правел при най-малък повод скандали. В нощта на смъртта му слугинята е била привлечена от писъците на госпожата и когато е влязла в стаята, е видяла ръцете на мъртвеца, усукали красивите руси коси, а съпругата безуспешно се опитвала да се откопчи от хватката на вкочанените му пръсти и била почти обезумяла от ужас. 

Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите ú коси и прошепва нещо в ухото ú, от което тя изпищява.

Жената заживява в кошмар. Открива стара снимка на мъжа си като млад и на лявата му буза ясно се вижда същият белег като от изгорено, който има и квартирантът. Започва да ú се струва, че се повтарят предишни сцени от живота ú, че тоя непознат млад човек нарочно изрича същите думи, които мъжът ú е изричал някога, за да я плаши и кара да страда. Изгаря портрета, който е намерила, но наемателят сякаш ú натяква, че е от същия град като покойния и дори първото му име съвпада с неговото. Той знае невероятни неща, дори колко точно са стрували обеците ú – нещо, което тя е забравила – и откъде, както и кога ги е купила. А тогава с нея е бил единствено съпругът ú. 

Тя е като попаднала в капан, в който дори мислите ú имат познати вече и случили се двойници. Каквото и да понечи да направи, дори нещо обикновено и уж спонтанно – като да си купи нов плат за дреха – се оказва, че вече е правила и се е случвало. Ужасът й стига своя връх при един сън, в който мъртвият почти я смазва с тялото си, превръща се в наемателя и когато се буди, г-жа Ветка го вижда наистина до себе си. 

А след това той изведнъж изчезва и три дни по-късно я намират обесена на собствената си дълга, руса, рядко красива коса.

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Издания в периодика ====

* [[1922 г.]] – Сп. “Златорог”, година ІІІ, кн. 2, с. 161

==== Самостоятелни издания ====

* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 157 – 173 

* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 200 – 214


[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
[[Категория: Разкази по име - С]]
[[Категория: Разкази - 1923 г.]]