Редактиране на „Теут“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия място
 
{{Инфокутия място
| име = Теут
+
| име             = Теут
| картинка =  
+
| картинка       =  
| px =  
+
| px             =  
| картинка-текст =  
+
| картинка-текст =  
| описание = загиваща планета
+
| описание       = загиваща планета от романа "Теут се бунтува"
| асоциации =  
+
| асоциации       =  
| автор = [[Георги Илиев]]
+
| автор           = Георги Илиев
| други-автори =  
+
| други-автори   =  
| първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“''
+
| първа поява     = "Теут се бунтува"
| още в =  
+
| още в           =  
| поредица =  
+
| поредица       =  
| бележки =  
+
| бележки         =  
 
}}
 
}}
  
 
== Описание ==
 
== Описание ==
 +
'''Теут''' е загиваща планета от едноименния роман на [[Георги Илиев]] "[[Теут се бунтува]]". Населена е с човешки същества и много прилича на земята.  Тя е много старо небесно тяло, което е спряло да се върти около оста си и последните години и дни се преброяват от времемери (часовници). Денят и нощта не се сменят, Слънцето е изгорило и превърнало на прах почти всичко в едната половина на Теут, а в другата всичко е потънало в ледове и мрак. В едната половина на Теут има 7 земи, в другата - също толкова. Хората се лутат и непрекъснато търсят спасение от жегата, управлява ги планетарен съвет, заседаващ в столицата [[Мезград]], под председателството на [[Возан]]. Последният им внушава как да действат и какво да правят с помощта на лъчи, с които ги облъчва.
 +
 +
Авторът използва като синоними "планета" и "земя".
  
'''Теут''' е загиваща планета от романа ''„[[Теут се бунтува]]“'' на [[Георги Илиев]]. Населена е с човешки същества и много прилича на Земята.
+
Цивилизацията е към края си, храната и водата са на привършване. Оцелелите копаят останки от предишни поселения и се хранят с кости и черепи, изравяни от машини в последното находище [[Костимел]]. Учените начело с [[Кантемир]] изобретяват специални въжейни лъчи и други токове, с които да опашат земята. В последния отброен миг заедно с лъчите трябва да се взривят и ракетни огнища, разположени по билото на планината Опор. Така планетата ще получи силен тласък и ще се задвижи, а ядрото й отново ще се намагнетизира, за да се завърти Теут около оста си.  
  
Представлява много старо небесно тяло, което е спряло да се върти около оста си и последните години и дни се преброяват от времемери (часовници). Денят и нощта не се сменят, Слънцето е изгорило и превърнало на прах почти всичко в едната половина на Теут, а в другата всичко е потънало в ледове и мрак. В едната половина на Теут има 7 земи, в другата - също толкова. Хората се лутат и непрекъснато търсят спасение от жегата, управлява ги планетарен съвет, заседаващ в столицата [[Мезград]], под председателството на [[Возан]]. Последният им внушава как да действат и какво да правят с помощта на лъчи, с които ги облъчва.
+
Във финала на книгата, въпреки многобройните саботажи на опитите и опити да се разруши техниката, изградените съоръжения са пуснати в ход и планетата е спасена. Теут е разтърсена от поредица катаклизми, земната кора се нагъва, изчезват планини, други изникват и се възправят над пресъхналите морета. Много от оцелелите хора загиват. Но живите вече ще могат да виждат как слънцето изгравя и залязва.
 
 
Авторът използва като синоними „планета“ и „земя“.
 
 
 
Цивилизацията е към края си, храната и водата са на привършване. Оцелелите копаят останки от предишни поселения и се хранят с преработени кости и черепи, изравяни от машини в последното им находище [[Костимел]]. Учените начело с [[Кантемир]] изобретяват специални въжейни лъчи и други токове, с които да опашат земята. В последния отброен миг заедно с лъчите трябва да се взривят и ракетни огнища, разположени по билото на планината Опор. Така планетата ще получи силен тласък и ще се задвижи, а ядрото й отново ще се намагнетизира, за да се завърти Теут около оста си.
 
  
Във финала на книгата, въпреки многобройните саботажи на опитите и опити да се разруши техниката, изградените съоръжения са пуснати в ход и планетата е спасена. Теут е разтърсена от поредица катаклизми, земната кора се нагъва, изчезват планини, други изникват и се възправят над пресъхналите морета. Много от оцелелите хора загиват. Но живите вече ще могат да виждат как слънцето изгравя и залязва.
+
[[Категория: Измислени места по име - Т]]

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)

Шаблони, използвани на страницата: