Редактиране на „Тодор Динов“

{{Инфокутия личност
| лични           = {{Инфокутия вложка личност-лични
  | име             = Тодор Динов
  | име-оригинал    = Тодор Динов Георгиев
  | име-категории   = Динов, Тодор
  | ник             = 
  | описание        = аниматор, режисьор и сценарист
  | портрет         = 
  | px              = 
  | портрет-текст   = 
  | още-следпортрет = 
  | пол             = м
  | професия        = 
  | националност    = 
}}
| координати        = {{Инфокутия вложка личност-координати
  | адрес           = 
  | е-майл          = 
  | уебсайт         = 
}}
| био             = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден       = 24
  | роден-месец     = юли
  | роден-година    = 1919
  | роден-град      = Пловдив
  | роден-регион    = 
  | роден-държава   = 
  | починал-ден     = 16
  | починал-месец   = юни
  | починал-година  = 2004
  | починал-град    = София
  | починал-регион  = 
  | починал-държава = 
  | починал-от      = 
}}
| дейности        = 
| бележки         = {{Инфокутия вложка личност-бележки
  | бележки         = 
}}
}}
'''Тодор Динов Георгиев''' е известен български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.

Роден е в Пловдив. Завършва Държавно промишленото училище в родния си град. В периода 1938 — 1943 г. следва театрална декорация в Художествената академия, а няколко години по-късно, между 1947 и 1951 г., учи анимация при Иван Иванов-Вано в Москва.

Динов определя живописта като „едно от най-съкровените си преживявания“. Интересът му към анимационното кино се заражда още като малък: докато гледал как майка му тъче килим с черно-бели орнаменти виждал как фигурите трептят и оживяват пред очите му.<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=175616 СБХ показва неизвестни платна на Тодор Динов], в-к „Дневник“, 20 март 2005</ref>

С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от [[1954 г.]], българското анимационно кино излиза от сферата на любителското - това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет — с неочакван край.

През [[1964 г.]] Динов създава признатия за емблематичен негов филм „Маргаритката“, обрал овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан. През [[1967 г.]] „Маргаритката" е обявен за най-добрия български детски филм. Други известни анимационни филми на Динов са „[[В страната на човекоядците]]“, „Гръмоотвод“, „Епиграма“, „[[Ламята (филм, 1974)|Ламята]]“, „Парижкият дъжд“, „[[Перпетуум мобиле]]“, „[[Прометей]]“, „[[Прометей ХХ]]“, „Ревност“, „Тъпанът“.

Освен на рисувано кино Динов е режисьор и сценарист и на няколко игрални филма — „Иконостасът“, „Барутен буквар“, „Грехът на Малтица“. Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Работи с техниките акварел, пастел, маслени бои.

Динов е един от основоположниците на първата студия за анимационни филми в България. Основава специалността Анимационна режисура в НАТФИЗ, където негови ученици са аниматори и режисьори като [[Доньо Донев]], [[Стоян Дуков]], Иван Андонов, Иван Веселинов.<ref>[http://www.onlinebg.com/kultura/my_html/2050/lesidren.htm Приказка за пътя, разказана с вяра в ритника (Разказ за 50 години българско анимационно кино)], Боряна Матеева, в-к „Култура“</ref>

През [[1999 г.]] за изключителния му принос за развитието на българската култура, е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.

== Източници ==
<div class=„references-small“><references /></div>


[[Категория: Режисьори|Динов, Тодор]]
[[Категория: Сценаристи|Динов, Тодор]]