Редактиране на „Хакери на човешките души“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
− | | име = Хакери на човешките души | + | | име = Хакери на човешките души |
− | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
− | | други-имена = | + | | други-имена = |
− | | език = | + | | език = |
− | | автор = [[Иван Попов]] | + | | автор = [[Иван Попов]] |
− | | редактор = [[Дилян Благов]] | + | | редактор = [[Дилян Благов]] |
− | | издадена-година = 2004 | + | | издадена-година = 2004 |
− | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
− | | жанр = киберпънк | + | | жанр = киберпънк |
− | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
− | | вид = роман | + | | вид = роман |
− | | цикъл = „[[Езиково инженерство]]“ | + | | цикъл = „[[Езиково инженерство]]“ |
− | | предходно = „[[Нашите марковски процеси]]“ | + | | предходно = „[[Нашите марковски процеси]]“ |
− | | следващо = | + | | следващо = |
− | | бележки = (друга важна информация накратко) | + | | бележки = (друга важна информация накратко) |
}} | }} | ||
'''''„Хакери на човешките души“''''' е [[киберпънк]] роман на [[Иван Попов]], издаден през [[2004 г.]] под № 2 в [[Поредица Тера фантастика|Библиотека „Тера фантастика“]] на [[Издателство Аргус|издателска къща „Аргус“]]. | '''''„Хакери на човешките души“''''' е [[киберпънк]] роман на [[Иван Попов]], издаден през [[2004 г.]] под № 2 в [[Поредица Тера фантастика|Библиотека „Тера фантастика“]] на [[Издателство Аргус|издателска къща „Аргус“]]. | ||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== История на написването == | == История на написването == | ||
− | Реални имена, места, термини съзнателно са подложени на деформация, но без да се губи връзка с реалността, за да бъдат разпознати първообразите. Така например от името на популярна българска фирма за софтуер се е получило името „Исирма“, от името на популярен милиардер и основател на фондации се е получило името на организацията, контролираща света - Комитетът/Фондацията „Лукач“ на филантропа Дьорд Лукач. Името на кораба, с който през 1620 г. английски пилигрими основават втората успешна колония в Америка, „Мейфлауър“, е станало „Майска роза“. Името на „Дженерал Електрик“ се е превърнало в „Дженерал Лингвистикс“. И т. н. | + | Реални имена, места, термини съзнателно са подложени на деформация, но без да се губи връзка с реалността, за да бъдат разпознати първообразите. Така например от името на популярна българска фирма за софтуер се е получило името „Исирма“, от името на популярен милиардер и основател на фондации се е получило името на организацията, контролираща света - Комитетът/Фондацията „Лукач“ на филантропа Дьорд Лукач. Името на кораба, с който през 1620 г. английски пилигрими основават втората успешна колония в Америка, „Мейфлауър“, е станало „Майска роза“. Името на „Дженерал Електрик“ се е превърнало в „Дженерал Лингвистикс“. И т. н. |
Езиковите експерименти не оставят незасегнато място в ''„Хакери на човешките души“'': от обект на разказването те стигат чак до периферната структура - именуването на главите, особено набиващо се на очи в списъка им в съдържанието. Въпросните имена перифразират заглавия на филми, книги, митологеми (напр. „Да калибрираш началниче“ напомня на ''„Да убиеш присмехулник“'', „Полет над верблюдско гнездо“ - ''„Полет над кукувиче гнездо“'', с намигване към Радичковия ''„[[Верблюд]]“'', „Гласове от обора“ - ''„Гласове от отвъдното“'', „Бръмбар в мобилника“ - ''„Бръмбар в мравуняка“'', и т. н.) | Езиковите експерименти не оставят незасегнато място в ''„Хакери на човешките души“'': от обект на разказването те стигат чак до периферната структура - именуването на главите, особено набиващо се на очи в списъка им в съдържанието. Въпросните имена перифразират заглавия на филми, книги, митологеми (напр. „Да калибрираш началниче“ напомня на ''„Да убиеш присмехулник“'', „Полет над верблюдско гнездо“ - ''„Полет над кукувиче гнездо“'', с намигване към Радичковия ''„[[Верблюд]]“'', „Гласове от обора“ - ''„Гласове от отвъдното“'', „Бръмбар в мобилника“ - ''„Бръмбар в мравуняка“'', и т. н.) | ||
Ред 35: | Ред 35: | ||
В първата част действието се развива в бившия военно-промишлен комплекс Армадильо сити, понастоящем образец за високоорганизирано и технологично развито общество, в което индивидите са обект на тотално наблюдение. Навсякъде има детектори за идентификация, началниците дават инструкции на подчинените си, които носят подобни на очила растери (растерът е решетка от точки) и имат непрекъсната връзка със системата за управление. Малко хора мислят сами какво да кажат (за тях Иван Попов използва термина „автокефални“, т.е. оглавявани сами от себе си). | В първата част действието се развива в бившия военно-промишлен комплекс Армадильо сити, понастоящем образец за високоорганизирано и технологично развито общество, в което индивидите са обект на тотално наблюдение. Навсякъде има детектори за идентификация, началниците дават инструкции на подчинените си, които носят подобни на очила растери (растерът е решетка от точки) и имат непрекъсната връзка със системата за управление. Малко хора мислят сами какво да кажат (за тях Иван Попов използва термина „автокефални“, т.е. оглавявани сами от себе си). | ||
− | Потоците от информация са основна ценност и обект на развитие на технологиите. Езикът е средството за манипулация и програмиране на хората. На масово развитие се радват т. нар. „хуманитарни технологии“ (технологии за манипулиране на хората - социално инженерство). ''„Човекът е устройство за обработка на информация. И обект за управление посредством същата тази информация.“'' | + | Потоците от информация са основна ценност и обект на развитие на технологиите. Езикът е средството за манипулация и програмиране на хората. На масово развитие се радват т. нар. „хуманитарни технологии“ (технологии за манипулиране на хората - социално инженерство). ''„Човекът е устройство за обработка на информация. И обект за управление посредством същата тази информация.“'' |
− | Героите на романа трябва да преустановят откритите нередности, довели до полудяване на няколко души. Неизвестно лице е пуснало ''стимоклипове'' - видеофайлове, стимулиращи мозъците на възприемателите така, че да ги препрограмират да изпълняват други задачи и да работят в режим на невронна мрежа. | + | Героите на романа трябва да преустановят откритите нередности, довели до полудяване на няколко души. Неизвестно лице е пуснало ''стимоклипове'' - видеофайлове, стимулиращи мозъците на възприемателите така, че да ги препрограмират да изпълняват други задачи и да работят в режим на невронна мрежа. |
Във втората част Балабан и Сидорчук отиват в „държава от четвърти-пети функционален тип“, където целият живот е едно необяснимо противоречие, за да търсят виновника за хакването на човешките мозъци. Алюзиите с българската действителност от времето на прехода са много, а романът от научна фантастика започва да клони към социална сатира. Реалността присъства по-силно и в същото време е по-нереална отвсякога, тъй като изглежда напълно невъзможно да се разбере кое е истината, кой от кои е, кого представлява в отношенията на връзки, престъпност, интереси. Тук сюжетът се разклонява в много нишки, които така и остават недоразвити. Разследването показва, че причината е скептицизмът към всякаква власт и авторитети на местните хора, и реализмът и любопитството им. Финалът на романа е отворен, загадката уж е разрешена, но откриването на организиралия нещата програмист не дава яснота каква ще е развръзката на историята. | Във втората част Балабан и Сидорчук отиват в „държава от четвърти-пети функционален тип“, където целият живот е едно необяснимо противоречие, за да търсят виновника за хакването на човешките мозъци. Алюзиите с българската действителност от времето на прехода са много, а романът от научна фантастика започва да клони към социална сатира. Реалността присъства по-силно и в същото време е по-нереална отвсякога, тъй като изглежда напълно невъзможно да се разбере кое е истината, кой от кои е, кого представлява в отношенията на връзки, престъпност, интереси. Тук сюжетът се разклонява в много нишки, които така и остават недоразвити. Разследването показва, че причината е скептицизмът към всякаква власт и авторитети на местните хора, и реализмът и любопитството им. Финалът на романа е отворен, загадката уж е разрешена, но откриването на организиралия нещата програмист не дава яснота каква ще е развръзката на историята. | ||
− | Като цяло частта е противоположна и по динамика на първата част на романа - от „блус“ с началства и коктейли читателят се озовава сред хакери (компютърни, законови, какви ли не), преследване и водовъртеж от събития и образи, изсипали се в действието от - както се разбира - дори предишната книга на Иван Попов. | + | Като цяло частта е противоположна и по динамика на първата част на романа - от „блус“ с началства и коктейли читателят се озовава сред хакери (компютърни, законови, какви ли не), преследване и водовъртеж от събития и образи, изсипали се в действието от - както се разбира - дори предишната книга на Иван Попов. |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
Ред 53: | Ред 53: | ||
Освен на главни и второстепенни, традиционно делене, героите могат да се разделят и на действащи и такива, които така и не се появяват, но непрекъснато се споменават в романа - като Сингх и Ирина. На пръв поглед подобно делене може да изглежда маловажно, но с оглед постройката на книгата като оксиморон (стилистична фигура, съчетаваща привидно несъчетаеми понятия, думи с противоположно значение, парадоксално звучащи антитези) най-вероятно е част от замисъла на автора. | Освен на главни и второстепенни, традиционно делене, героите могат да се разделят и на действащи и такива, които така и не се появяват, но непрекъснато се споменават в романа - като Сингх и Ирина. На пръв поглед подобно делене може да изглежда маловажно, но с оглед постройката на книгата като оксиморон (стилистична фигура, съчетаваща привидно несъчетаеми понятия, думи с противоположно значение, парадоксално звучащи антитези) най-вероятно е част от замисъла на автора. | ||
− | + | ||
==== Главни ==== | ==== Главни ==== | ||
Ред 106: | Ред 106: | ||
* Пояснителни бележки | * Пояснителни бележки | ||
− | == | + | == Издания == |
=== На български език === | === На български език === | ||
Ред 115: | Ред 115: | ||
== Външни връзки == | == Външни връзки == | ||
− | * | + | |
+ | * [http://open-culture.net/page.php?menu=&id=61&category=56 Текстът на произведението под свободен (Криейтив Комънс) лиценз] |