Редактиране на „Цветан Тодоров“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 51: | Ред 51: | ||
В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от [[1990 г.]] от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война. | В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от [[1990 г.]] от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война. | ||
− | Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда риториката. В „Увод във фантастичната литература“ ([[1970 г.]]) бълг. изд. | + | Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда риториката. В „Увод във фантастичната литература“ ([[1970 г.]]) бълг. изд. "Въведение във фантастичната литература" ([[2009 г.]]) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература. |
Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема ''„Ние и другите“'', споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Александър Кожев. | Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема ''„Ние и другите“'', споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Александър Кожев. |