Редактиране на „Цветан Тодоров“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | {{ | + | {{Биография инфо |
− | + | | име= Цветан Тодоров | |
− | + | | портрет= | |
− | + | | описание= български лингвист и философ, принадлежащ към френската научна общност | |
− | + | | наставка= | |
− | + | | роден-дата=[[1 март]] [[1939]] | |
− | + | | роден-място=[[София]], [[България]] | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | + | '''Цветан Тодоров''' е български философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог, принадлежащ към френската научна общност. Той емигрира на 23 години и реализира своя потенциал във Франция, пише трудовете си на френски език. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност са една от важните теми в дискурсите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след [[1984 ]]. | |
− | == | + | ==Биография== |
+ | Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София в семейството на библиографа [[Тодор Боров]]. Завършва гимназия в България и учи българска език и литература в [[Софийски университет]]. В 1963 година нa 23-годишна възраст емигрира и продължава обучението си в [[Париж]]. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г.Съпруг е на писателката [[Нанси Хюстън]], с която има две деца. | ||
− | В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от | + | ==Творчество== |
+ | В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от 1990 г. от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на [[Централна Америка]] и [[Втора световна война|Втората световна война]]. | ||
− | Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда | + | Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на [[руски формализъм|руските формалисти]], който значително допринася за развитието на съвременната [[поетика]]. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда [[риторика]]та.{{факт}} В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено [[фантастика|фантастичната литература]]. |
− | Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема ''„Ние и другите“'', споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за | + | Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема ''„Ние и другите“'', споровете на [[хуманизъм|хуманистите]] в [[Европа]] от епохата на откриването на Новия свят и процесът на [[колонизация]]. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за [[антропология]]та и социологията. Тодоров, за разлика от [[Николо Макиавели|Макиавели]] и [[Томас Хобс|Хобс]], не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата [[психика]]. Тази концепция се основава на психоанализата на [[Жак Лакан|Лакан]] и интерпретацията на творчеството на [[Георг Хегел|Хегел]] и [[Александър Кожев|Кожев]]. |
− | Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от | + | Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като [[Европа|европеец]]. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от [[структурализъм|структурализма]], и от [[аполитичност]]та. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към [[двуполюсен модел |двуполюсните модели]] и [[желязна завеса|желязната завеса]]. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“ |
− | В книгата си | + | В книгата си "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите. Следвайки М.Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като "такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект". За диалога са нужни двама субекти. |
== Книгопис == | == Книгопис == | ||
− | |||
*''Théorie de la littérature, textes des formalistes russes'', Seuil, 1966 | *''Théorie de la littérature, textes des formalistes russes'', Seuil, 1966 | ||
*''Littérature et signification'', Larousse, 1967 | *''Littérature et signification'', Larousse, 1967 | ||
*''Grammaire du 'Décaméron’'', Mouton, 1969 | *''Grammaire du 'Décaméron’'', Mouton, 1969 | ||
− | *'' | + | *''Introduction à la littérature fantastique'', Seuil, 1970 |
*''Poétique de la prose'', Seuil, 1971 | *''Poétique de la prose'', Seuil, 1971 | ||
**''Поетика на прозата, София, ИК Лик, 2004, ISBN 954-607-633-3 | **''Поетика на прозата, София, ИК Лик, 2004, ISBN 954-607-633-3 | ||
− | *''Qu’est-ce que le structuralisme? Poétique'', Seuil, 1977 | + | *''Qu’est-ce que le structuralisme ? Poétique'', Seuil, 1977 |
− | *''Théorie du symbole'', Seuil, 1977 | + | *''Théorie du symbole'', Seuil, 1977 |
*''Symbolisme et interprétation'', Seuil, 1978 | *''Symbolisme et interprétation'', Seuil, 1978 | ||
*''Les genres du discours'', Seuil, 1978 | *''Les genres du discours'', Seuil, 1978 | ||
Ред 86: | Ред 50: | ||
*''L’homme dépaysé'', Seuil, 1996 | *''L’homme dépaysé'', Seuil, 1996 | ||
**''На чужда земя'', София, „Отворено общество“, 1998, ISBN 954-520-134-7 | **''На чужда земя'', София, „Отворено общество“, 1998, ISBN 954-520-134-7 | ||
− | *''Benjamin Constant: la passion démocratique'', Hachette littératures, 1997 | + | *''Benjamin Constant : la passion démocratique'', Hachette littératures, 1997 |
*''Éloge du quotidien'', Adam Biro, 1998 | *''Éloge du quotidien'', Adam Biro, 1998 | ||
− | *''Le jardin imparfait: la pensée humaniste en France'', Grasset, 1998 | + | *''Le jardin imparfait : la pensée humaniste en France'', Grasset, 1998 |
− | **''Несъвършената градина'', Издателство на Нов български университет, София, 2004, ISBN 954-535-383-6 | + | **''Несъвършената градина'', Издателство на [[Нов български университет]], София, 2004, ISBN 954-535-383-6 |
− | *''La fragilité du bien: le sauvetage des Juifs bulgares'' (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999. | + | *''La fragilité du bien : le sauvetage des Juifs bulgares'' (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov ; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999. |
− | *''Éloge de l’individu: essai sur la peinture flamande de la Renaissance'', Adam Biro, 2000. | + | *''Éloge de l’individu : essai sur la peinture flamande de la Renaissance'', Adam Biro, 2000. |
*''Les abus de la mémoire'', 2004 | *''Les abus de la mémoire'', 2004 | ||
*''Mémoire du mal, tentation du bien'', Paris, Robert Laffont, 2000. | *''Mémoire du mal, tentation du bien'', Paris, Robert Laffont, 2000. | ||
Ред 98: | Ред 62: | ||
** ''Дълг и наслада'', ИК Лик, София, 2003, ISBN 954-607-620-1 | ** ''Дълг и наслада'', ИК Лик, София, 2003, ISBN 954-607-620-1 | ||
* ''Le nouveau désordre mondial. Réflexions d’un européen'', Paris, Robert Laffont, 2003. | * ''Le nouveau désordre mondial. Réflexions d’un européen'', Paris, Robert Laffont, 2003. | ||
− | **''Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец'', София, ИК | + | **''Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец'', София, ИК "Изток Запад", 2002, ISBN 9548945630 |
*'' Les aventutriers de l'absolu'', Paris, Robert Laffont, 2006 | *'' Les aventutriers de l'absolu'', Paris, Robert Laffont, 2006 | ||
*''L'esprit des lumières'', Paris, Robert Laffont, 2006 | *''L'esprit des lumières'', Paris, Robert Laffont, 2006 | ||
− | === | + | ===Преводи на български език=== |
− | + | * ''Сборник за народни умотворения и народопис'', 1989 | |
− | * | + | * ''Семиотика, реторика, стилистика'', ИК СемаРШ, София, 2000, ISBN 954-90591-1-1 (сборник статии) |
− | * | + | * ''Литературни търсения през 90-те години'', Издателство на БАН, София, 2001, ISBN 954-430-817-2 |
− | * | + | * ''Зараждането на индивида в изкуството'', София, ИК Кралица Маб, 2006, ISBN 954-533-070-8 |
− | * | ||
− | |||
Други: | Други: | ||
− | * ''Цветан Тодоров - Подвижната мисъл'', ИК Лик, София, 2001, ISBN 954-607-486-1 (Материали от конференцията, организирана от СУ | + | * ''Цветан Тодоров - Подвижната мисъл'', ИК Лик, София, 2001, ISBN 954-607-486-1 (Материали от конференцията, организирана от СУ “Св. Климент Охридски”, на 30 и 31 октомври 1999 по случай шейсетата годишнина от рождението на Цветан Тодоров.) |
== Външни препратки == | == Външни препратки == | ||
− | * [http://www.text-semiotics.org/Todorov.html Библиография на Цветан Тодоров (на 5 езика) ], Text Semiotics | + | {{уикицитат|Цветан Тодоров}} |
+ | * {{en икона}} [http://www.text-semiotics.org/Todorov.html Библиография на Цветан Тодоров (на 5 езика)], Text Semiotics | ||
* [http://mediatimesreview.com/january05/Tsvetan_Todorov.php ''„Нихилизъм, манихейство, ценности“'', Цветан Тодоров] | * [http://mediatimesreview.com/january05/Tsvetan_Todorov.php ''„Нихилизъм, манихейство, ценности“'', Цветан Тодоров] | ||
Ред 122: | Ред 85: | ||
'''Критика на Цв. Тодоров''' | '''Критика на Цв. Тодоров''' | ||
− | * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/t/ctodorov.htm ''„Хуманитарният интелект на | + | * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/t/ctodorov.htm ''„Хуманитарният интелект на "своя" и "чужда" земя (бележки върху Цветан Тодоров)“'', Юлия Йорданова], liternet.bg |
− | * [http://slovo.bg/old/bpenchev/tagite/bp-t_435.htm ''„Невъзможността на самотата“'', Бойко Пенчев], slovo.bg | + | * [http://slovo.bg/old/bpenchev/tagite/bp-t_435.htm ''„Невъзможността на самотата“'', Бойко Пенчев], slovo.bg |
'''Увод във фантастичната литература''' в превод на руски (български превод все още няма) | '''Увод във фантастичната литература''' в превод на руски (български превод все още няма) | ||
Ред 129: | Ред 92: | ||
== Източници == | == Източници == | ||
− | + | Тази статия използва текста на статията в Уикипедия [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2] | |
− | |||
− | |||
− | [ |