Редактиране на „Цикъл „И фантастихия три”“

[[Картинка:Портокал.jpg|дясно|рамка]]
Това е четвъртият цикъл от стихосбирката на [[Александър Карапанчев]] [[Топлото ключе на живота (Издателство е-Книги, 2010)|„Топлото ключе на живота”]].

Той включва следните 13 стихотворения:

* „Човешкият глас”
* „Ние ще ти помогнем”
* „Недовършените романи”
* „Чудовищата”
* „Изскача искра”
* „Шосето за Пауталия”
* „Подаръци”
* „Само отначало”
* „На границата”
* „Букетно”
* „Да се завърна”
* „Съкровищно”
* „Топлото ключе на живота”



Една от основните теми в поезията на Александър Карапанчев е смъртта – като фатум, като енергизиращ стимул в живота и граница, която все пак може да се прескочи. 

В цитирания предговор [[Георги Величков]] отбелязва, че Карапанчев представя смъртта като етап към нови светове и към Космоса. Това не е бягство от реалността, нито пък примирение с неумолимата съдба, а осъзнаване на вселенската хармония и мястото на мислещата тръстика в нея. Тук липсва патетиката за всемогъщество, която тресе земянина от великите научни открития насам. Новите светове и Космосът запазват своята тайнственост, но тази тайнственост не плаши и не спира духовния подем...

 
Цикълът е илюстриран с три компютърни графики от [[Атанас П. Славов]].