Редактиране на „Чавдар Мутафов“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | + | | име = Чавдар Мутафов | |
− | + | | име-категории = Мутафов, Чавдар | |
− | + | | ник = | |
− | + | | описание = Писател | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = | |
− | + | | националност = | |
}} | }} | ||
− | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | + | | адрес = | |
− | + | | е-майл = | |
− | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
− | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | + | | роден-ден = 2 | |
− | + | | роден-месец = октомври | |
− | + | | роден-година = 1889 | |
− | + | | роден-град = Севлиево | |
− | + | | починал-ден = 10 | |
− | + | | починал-месец = март | |
− | + | | починал-година = 1954 | |
− | + | | починал-град = | |
− | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
− | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
− | + | | творил-начало = 1920 | |
− | + | | творил-край = 1954 | |
− | + | | псевдоним = | |
− | + | | жанр = експресионистична фантастика, научна фантастика | |
− | + | | теми = изобразително изкуство, литература, театър, танц, мода, теория на изкуството | |
− | + | | основна-творба = Марионетки. Импресии | |
− | + | | други-професии = редактор, завършил машинно инженерство и архитектура | |
− | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = съпруг на известната писателка Фани Попова-Мутафова | |
}} | }} | ||
}}{{Инфокутия вложка преводач | }}{{Инфокутия вложка преводач | ||
− | + | | от-езици = немски, френски | |
− | + | | на-езици = български | |
− | + | | автори = | |
− | + | | жанрове = | |
}}{{Инфокутия вложка критик | }}{{Инфокутия вложка критик | ||
− | + | | жанр = | |
− | + | | теми = | |
}} | }} | ||
− | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
'''Чавдар Мутафов''' e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща (за времето си) ексцентричност е представил автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от индивидуалност, превърнати от модните клишета и стереотипи в марионетки. Средата е урбанистична. | '''Чавдар Мутафов''' e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща (за времето си) ексцентричност е представил автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от индивидуалност, превърнати от модните клишета и стереотипи в марионетки. Средата е урбанистична. | ||
− | Един от първите в нашата литература, който предупреждава за опасностите, заложени в ускорените темпове на индустриализация на живота и развитие на техниката. | + | Един от първите в нашата литература, който предупреждава за опасностите, заложени в ускорените темпове на индустриализация на живота и развитие на техниката. |
== Биография == | == Биография == | ||
− | Чавдар Мутафов е роден на [[2 октомври]] [[1889 г.]] в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници „Изток“ ({{гг| | + | Чавдар Мутафов е роден на [[2 октомври]] [[1889 г.]] в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници „Изток“ ({{гг|1927|1928}}) и „Стрелец“ ([[1929 г.]]). През {{гг|1923|1925}} със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са [[Светослав Минков]], Елисавета Багряна, [[Владимир Полянов]], Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие. |
В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили значението си до днес. | В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили значението си до днес. | ||
Ред 68: | Ред 68: | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | Човекът като марионетка, мисленето/чувстването като безволево подчинение и автоматизирано следване на стереотипи, наложени от новите норми в индустриализираното общество и все по-нарастващата и обсебваща роля на модните тенденции. Техническият прогрес като заплаха. | + | Човекът като марионетка, мисленето/чувстването като безволево подчинение и автоматизирано следване на стереотипи, наложени от новите норми в индустриализираното общество и все по-нарастващата и обсебваща роля на модните тенденции. Техническият прогрес като заплаха. |
За фантастично може да се говори доколкото всичко е пропито от ярка, дирижирана от автора гротескност, както и от невъзможността на персонажите сами да открият себе си между клишетата, движещи действията, думите, чувствата, мислите им. Някъде там се провижда истината и реалния свят, но те така и не го достигат, нито успяват да преминат в него. | За фантастично може да се говори доколкото всичко е пропито от ярка, дирижирана от автора гротескност, както и от невъзможността на персонажите сами да открият себе си между клишетата, движещи действията, думите, чувствата, мислите им. Някъде там се провижда истината и реалния свят, но те така и не го достигат, нито успяват да преминат в него. | ||
− | Мутафов създава литература, която и до днес шокира със своята „модерност“ и важността на въпросите, които пресъздава и които много фантасти и до днес третират: реален ли е светът, в който живеем; доколко сме подвластни на илюзиите, изтъкани от медийната ни среда на обитаване; как да запазим и открием себе си сред клишетата, които ни налага цивилизацията; лесно ли се манипулират чувствата на хората и пр. | + | Мутафов създава литература, която и до днес шокира със своята „модерност“ и важността на въпросите, които пресъздава и които много фантасти и до днес третират: реален ли е светът, в който живеем; доколко сме подвластни на илюзиите, изтъкани от медийната ни среда на обитаване; как да запазим и открием себе си сред клишетата, които ни налага цивилизацията; лесно ли се манипулират чувствата на хората и пр. |
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
− | В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлият от сецесиона - в стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма: фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга ''„Марионетки. Импресии“''), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати. | + | В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлият от сецесиона - в стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма: фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга ''„Марионетки. Импресии“''), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати. |
Композирането напомня драматургичното - в диалози, „забави“, „възможност първа, втора...“, подобни на картини, действия. | Композирането напомня драматургичното - в диалози, „забави“, „възможност първа, втора...“, подобни на картини, действия. | ||
− | Театралността и театралниченето проникват всички нива в ''„Марионетки“''. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат „отмалели“... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините. | + | Театралността и театралниченето проникват всички нива в ''„Марионетки“''. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат „отмалели“... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините. |
Персонажите са лишени от лични имена - те са обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. Не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си ''„Денди срещу Дилетант“'' Васил Видински. Много интересно наблюдение на последния е противопоставянето „истина срещу красота“ и в ''„Марионетки. Импресии“'', и в ''„Дилетант. Декоративен роман“''. | Персонажите са лишени от лични имена - те са обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. Не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си ''„Денди срещу Дилетант“'' Васил Видински. Много интересно наблюдение на последния е противопоставянето „истина срещу красота“ и в ''„Марионетки. Импресии“'', и в ''„Дилетант. Декоративен роман“''. | ||
Ред 112: | Ред 112: | ||
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
− | * ''„Животът като изкуство - Мода“'' | + | * ''„Животът като изкуство - Мода“'' |
− | * ''„Танцът в миражи и преображения“'' | + | * ''„Танцът в миражи и преображения“'' |
* ''„Преображения на театъра“'' | * ''„Преображения на театъра“'' | ||
* ''„Плакатът“'' | * ''„Плакатът“'' | ||
Ред 132: | Ред 132: | ||
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4 | * ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4 | ||
− | * Сарандев, Иван. ''„Българска литература (1918 - 1945) “'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І | + | * Сарандев, Иван. ''„Българска литература (1918 - 1945)“'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І |
* [http://trigon.hit.bg/vidinsky.doc Васил Видински - ''„Денди срещу Диленант“''] | * [http://trigon.hit.bg/vidinsky.doc Васил Видински - ''„Денди срещу Диленант“''] | ||
− | [[Категория:Редактори|Мутафов, Чавдар]] | + | |
+ | [[Категория: Редактори|Мутафов, Чавдар]] |